№ 260012 / 21.1.2021 г.
РЕШЕНИЕ
гр. М., 21.01.2021 г.
В. ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- гр. М., трети граждански състав, В. открито съдебно заседание на 24.11.2020 г., В. състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИН И.
при секретаря Елена Ефремова, като разгледа докладваното от съдия И. гр.д.№ 1475 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Разглеждат се обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 5 от ЗВ, чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът ,,В. и. К., БУЛСТАТ: 8., със седалище и. адрес на управление: гр.М., ул.,,А. С., представляван от Управителя инж. В. И. е предявил против С.Т.К., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес:гxxx,,М. б., вх.В., ап.37 обективно съединени положителни установителни искове, за признаване за установено спрямо ответника, че съществуват вземанията на ,,В. и. К. към него, както следва: 3 891,39 лв. главница, която представлява неизплатената стойност на консумираната вода, за периода от 04.08.2017 г. до 05.12.2019г. за имот, находящ се В. гр.М., ж.к.,,М. б., вх.В., ап.37, съгласно извлечение от сметка 411,,Клиенти‘‘ на дружеството, както и. мораторна лихва от 398,49 лв. начислена за периода от 05.09.2017 г. до 10.03.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК В. съда/ 11.03.2020г./ до окончателното изплащане на сумата. Претендират се деловодни разноски.
В. исковата молба се твърди, че ответницата К. е неизправен длъжник-потребител на ,,В. и. К‘‘ООД-М.., съгласно Закона за водите. Срещу длъжника било образувано ч.гр.д.№ 695/2020 г. по описа на Районен съд-М..
До 10.03.2020г. ответницата била натрупала задължение към дружеството В. размер на общо 4 289,98 лв.-главница и. мораторна лихва за имот, находящ се В. гр.М., ж.к.,,М. б., вх.В., ап.37. Задълженията са за времевия интервал от 04.08.2017г. до 10.03.2020г.
С исковата молба са направени доказателствени искания.
Изпълнена е процедурата по чл. 131, ал. 1 от ГПК, като В. законния едномесечен срок ответникът, чрез назначеният му от съда особен процесуален представител адв.К. е подал писмен отговор на исковата молба. Исковете се оспорват по основание и. размер. Приложените към исковата молба доказателства се оспорват. Всички доказателства, приложени към исковата молба, са изготвени от дружеството-ищец, не носят подпис на ответника, поради което не представляват годно средство за установяване на посочените обстоятелства. Оспорват се изцяло отразените количества потребена вода. От доказателствата не става ясно дали процесният водомер е сертифициран като измерващо устройство, имали протокол за поставянето му, дали е годен за измервателната дейност, на какво основание са отразени твърдяните количества изразходена вода, чии са подписите на различните места В. представените листи и. пр., което било недопустимо да се установява със свидетелски показания. Налице са данни за негодно измервателно средство.
Прави се искане по реда на чл. 183 от ГПК приложените към исковата молба доказателства да се приложат В. оригинали.
Ответникът не бил уведомен относно дължимите спрямо него суми и. не бил поканен да изпълни доброволно преди съдебното заявяване на претенцията.
Ето защо ответникът не дължи каквито и. да било суми на ,,В. И. К., поради което исковете следва да се отхвърлят изцяло.
В. открито съдебно заседание: дружеството-ищец, редовно призовано, се представлява от юрисконсулт Владимирова, която поддържа исковете. Ответникът К., редовно призована, не се явява, като се представлява от назначеният й от съда особен процесуален представител по делото адв. К., която оспорва исковете.
Съдът, въз основа на закона и. на събраните по делото доказателства, на основание чл.235, ал.2 от ГПК, вр. чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:
Предявените искове са процесуално допустими за съдебно разглеждане, като предявени от и. срещу надлежна страна В. производството, В. законния срок по чл. 415, ал.4 от ГПК.
Разгледани по същество, съдът намира исковете за изцяло основателни.
Съображенията на настоящия съдебен състав са следните:
Приети са от съда по делото относими писмени доказателства, както и. заключение на вещото лице по назначената от съда Съдебно-икономическа експертиза по делото. Разпитан е свидетелят Н. К. Г., без дела и. родство със страните.
От събраната по делото доказателствена съвкупност съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Срещу отв. С.Т.К. по заявление от ищеца,, В. и. К‘‘ ООД-гр.М. е образувано ч.гр.д. № 695/2020 г. по описа на РС-М.. Съдът е издал Заповед за изпълнение на парично задължение № 474/13.03.2020 г. по делото, като е разпоредил ответницата да заплати В. полза на дружеството-ищец сумите от 3 891,49 лв. главница, 398,49 лв.-законна лихва от 05.09.2017 г. до 10.03.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.03.2020 г. до окончателното изплащане, както и. 87,80 лв. деловодни разноски.
С нотариален акт за дарение № 172, том III, дело № 1058/1996 г. С.Т.К. придобива имот с административен адрес: гр.М., ж.к.,,М. б., вх.В., ап.37. След смъртта на бабата С. Г. В. през 2013 г. във ,,В. и. К‘‘-М. е подадено заявление за смяна на партидата. С.К. става абонат на дружеството от този момент с всички произтичащи права и. задължения. Тя встъпва като абонат на дружеството във водоснабден имот с монтиран водомер, към който не е имало претенции от предходните собственици.
Видно от приложено В. заверен препис извлечение от карнет книга, срещу начислените количества вода са полагани подписи, както и. има няколкол служебни записвания.
Видно от изготвеното от вещото лице К.И..И.. заключение по назначената от съда съдебно-икономическа експертиза по делото, което съдът изцяло кредитира, като обективно и. компетентно изготвено: за абонатен № 0644063 за периода от 04.08.2017 г. до 05.12.2019 г. са издадени 56 броя фактури с показания: старо 1564 куб.м. вода на 04.08.2017 г. и. ново 2839 куб.м. вода на 02.12.2019 г. Посочените показания старо/ново В. издадените през периода 29 бр. фактури отговарят на показанията, записани В. карнет книгата, където има положен подпис на собственик и. няколко служебни записвания; сумата която се претендира като главница от 3 891,49 лв. отговаря на консумираното количество питейна вода; мораторната лихва върху главница за периода от 05.09.2017 г. до 10.03.2020 г.е В. размер от 478,59 лв.
Свидетелят Н. К. Г., без дела и. родство със страните, чиито показания съдът кредитира като преки, логични и. последователни, потвърждава записванията са адекватно и. точно извършени, включително и. служебните такива, че е проверено, че водомерът е изправен и. то многократно.
Водим от гореизложеното съдът стигна до следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.8 от Наредба №4/2004 г. за условията и. реда за присъединяване на потребителите и. за ползване на водоснабдителните и. канализационните системи, ,,Получаването на услугите на ,,В. и. К‘‘се осъществява при публично известни общи условия‘‘. Общите условия на ,,В. и. К‘‘ООД-М. са одобрени от ДКЕВР с решение №ОУ-09/11.08.2014. Страните са В. договорни правоотношения помежду си, уредени чрез Общите условия за предоставяне на В. и. К услуги, които съгласно чл. 5 Общите условия имат обвързващо действие спрямо потребителите, т.е.,,В. и. К‘‘ООД гр.М. следва да доставя питейна вода на потребителите, като В. замяна й се дължи заплащане от потребителите на съответните суми.
Съгласно НАРЕДБА № 4 от 14.09.2004 г. за условията и. реда за присъединяване на потребителите и. за ползване на водоснабдителните и. канализационните системи Издадена от министъра на регионалното развитие и. благоустройството: Чл. 3, ал. (1), т.1 Потребители на услугите ,,В. и. К‘‘ са: 1. (доп. - ДВ, бр. 63 от 2012 г., В. сила от 17.08.2012 г.) собствениците и. лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и./или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и./или дъждовни води‘‘. От цитираната разпоредба се налага извода, че ответницата К. има качеството ,,потребител на В. и. К услуги‘‘ като собственик на водоснабдения имот.
Съгласно чл. 11, ал.5 от горецитираната Наредба: ,,Доставката, монтажът, проверката, поддържането и. ремонтът на индивидуалните водомери са задължение на потребителите‘‘. Съдът намира, че съгласно тази цитирана разпоредба, с оглед направените възражения от ответната страна, че това че ищецът не представи сертификат за годност на водомера и. протокол за монтирането му, не освобождава ответницата от заплащане на установените по основание и. размер суми за потребена питейна вода. От същата няма доказателства да е постъпвало възражение или оплакване относно годността на измервателното средство или за размера на потребената вода, което е нейно задължение да стори при съмнение.
На следващо място, обстоятелството, че действително потребеното от ответницата количество вода на месечна база е В. голям размер и. доста над обичайното такова, не може да обуслови неоснователност и. отхвърляне на исковете. Всяка домакинство, според броя на членовете му, според конкретните му нужди и. за конкретен период може да потребява различно количество вода на месечна база.
От приложените писмени доказателства, показанията на разпитания свидетел Н. К. Г., както и. от заключението на вещото лице, безспорно се установи реалното изпълнение от страна на ,,В. и. К‘‘ ООД-гр.М. да доставя вода до водоснабдения имот на ответницата, за адрес: гр.М., ж.к.,,М. б., вх.В., ап.37, респективно потреблението от страна на последната на вода В. посочения размер и. стойност. Действително, основната доказателствена съвкупност се основава на изходящи от ищцовата страна писмени доказателства, но бе потвърдено от свидетеля и. назначената СИЕ, че е водено правилно и. коректно счетоводно записване, което е и. потвърдено с подписите на ответницата и./или неин представител В. карнет книгите.
От гореизложеното се установява облигационната връзка между страните. Договорната отговорност по чл.79, ал.1 ГПК е виновна отговорност. ,,В. и. К‘‘ООД гр.М. е изправна страна по облигационната връзка, като е изпълнила своето задължение да снабдява с вода за битови нужди имота на ответницата за процесния неин имот. Съдът намира, че отв. К. е неизправната страна по правоотношението, като виновно не е изпълнила своето задължение по облигационното правоотношение с ,,В. и. К‘‘ООД-М., а именно изцяло и. В. срок да заплати цената за ползваната от него питейна вода. Вземанията са установени по основание и. размер, падежирали и. изискуеми са, поради което и. са дължими В. заявените В. исковата молба размери.
Мотивиран от гореизложеното съдът намира, че главният установителен иск за главница, като изцяло основателен и. доказан по основание и. размер, следва да бъдат уважен.
Искът по чл.86, ал.1 от ЗЗД за мораторна лихва върху главницата, е обусловен от главният иск. Предвид фактът, че главното вземане се уважава В. пълен размер и. съгласно заключението на вещото лице по СИЕ, според което за процесния период мораторната лихва е дори В. по-голям размер от исковия, то този акцесорен иск следва също да се уважи В. пълен размер.
При този изход на делото, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, ищецът има право да му бъдат заплатени направените от него деловодни разноски В. производството-както В. настоящото исково, така и. тези В. заповедното ч.гр.д.695/2020 г. по описа на РС-М.-за внесени държавни такси, депозит за особен представител на ответницата, както и. за депозит за вещо лице.
Водим от горното, съдът, на осн.235, ал.2 от ГПК, вр. чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 5 от ЗВ и. чл.86, ал.1 от ЗЗД
Р Е Ш И.:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че съществуват вземания на ,,В. и. К., БУЛСТАТ: 8., със седалище и. адрес на управление: гр.М., ул.,,А. С., представлявано от Управителя инж. В. И. КЪМ С.Т.К., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес:гxxx,,М. б., вх.В., ап.37 обективно съединени положителни установителни искове, за признаване за установено спрямо ответника, че съществуват вземанията на ,,В. и. К. към него, както следва: 3 891,39 лв. главница, която представлява неизплатената стойност на консумираната вода, за периода от 04.08.2017 г. до 05.12.2019г. за имот, находящ се В. гр.М., ж.к.,,М. б., вх.В., ап.37, съгласно извлечение от сметка 411,,Клиенти‘‘ на дружеството, както и. мораторна лихва от 398,49 лв. начислена за периода от 05.09.2017 г. до 10.03.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК В. съда/ 11.03.2020г./ до окончателното изплащане на сумата. Претендират се деловодни разноски.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 ГПК С.Т.К., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес:гxxx,,М. б., вх.В., ап.37 ДА ЗАПЛАТИ на ,,В. и. К., БУЛСТАТ: 8., със седалище и. адрес на управление: гр.М., ул.,,А. С., представлявано от Управителя инж. В. И. сумата от общо 624,40 лв. направени деловодни разноски по гр.д.№ 1475/2020г. по описа на РС-М.- за държавна такса, депозит за особен процесуален представител на ответницата и. депозит за вещо лице, както и. 87,80 лв. деловодни разноски по ч.гр.д. № 695/2020 г. по описа на Районен съд-М. за заплатена държавна такса.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- М. В. двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: