№ 17222
гр. София, 25.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КАЛИНА В. СТАНЧЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело №
20251110124167 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Дял I от ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД срещу К. Т. Н., с която са предявени кумулативно обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД,
вр. чл. 6 ЗПФУР за признаване за установено съществуването на парични задължения
в размер на сумите, както следва: 990 лв., представляваща главница по договор за
кредит „Бяла карта“ № 11061804 от 05.10.2023 г., сключен между „Аксес Файнанс“ АД
и К. Т. Н., ведно със законната лихва от 31.12.2024 г. до окончателното плащане; 26,01
лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 05.10.2023 г. до 16.06.2024 г.;
129,85 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 17.06.2024 г. до 31.12.2024
г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №
77543/2024 г. по описа на СРС, 65 състав.
Ищецът твърди, че между „Аксес Файнанс“ АД и К. Т. Н. е сключено
съглашение по повод предоставяне на кредит, обективирано в договор за кредит „Бяла
карта“ № 11061804 от 05.10.2023 г. Сочи, че кредитодателят му е прехвърлил това свое
вземане срещу ответника с договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
17.06.2024 г. Претендира, че най-късно с настоящата искова молба, ответникът ще
бъде уведомен за цесията. Продължава, че между страните било договорено, че
кредитополучателят получава от кредитодателя месечно извлечение за извършените с
картата транзакции, което е достъпно на персоналната страница /личен акаунт/ на
кредитополучателя на следната интернет страница: www.bialakarta.bg . Страните са се
съгласили, че кореспонденцията помежду им по повод наличната облигационна връзка
помежду тях, ще се води на личния акаунт на кредитополичателя. Уточнява, че
възнаградителна лихва не е начислявана за времето от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г. с
оглед приложението на ЗМДВИПОРНС. Моли исковете да бъдат уважени. Претендира
и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника К. Т.
1
Н., чрез адв. К. – без представено пълномощно. В отговора на ответника се излагат
следните съображения за неоснователност на исковата молба. На първо място се
твърди, че ответникът не е известен за извършената цесия, а наред с това и за
предсрочната изискуемост на вземането. Подчертава, че ищецът не е ангажирал
каквито и да било доказателства, сочещи за предсрочна изискуемост на задължението
на ответника. Навежда, че клаузите на чл. 7, ал. 3 от процесния договор са нищожни.
Счита, че са налице неравноправни клаузи в договора. Цитира се съдебна практика,
която приема, че потребителят дължи връщане само на чистата сума по кредита. Моли
за отхвърляне на предявените искове и претендира присъждане на сторените разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и
закона, в приложение на нормата на чл. 235 от ГПК намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД, вр.
чл. 6 ЗПФУР в тежест на ищеца е да установи наличието на облигационно
правоотношение с ответника, възникнало по силата на процесния договор за
предоставяне на кредит „Бяла карта“ № 11061804 от 05.10.2023 г. с твърдяното
съдържание, в т. ч. и надлежното изпълнение на процедурата по сключване на същия;
изпълнение на задълженията си по договора чрез предоставяне на заемната сума на
ответника; клауза за връщане на същата заедно с възнаградителна лихва; настъпване
на падежа на вземанията и техния размер.
При доказване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже
погасяване на дълга на падежа, за което не сочи доказателства.
От приложеното по настоящето дело ч. гр. д. № 77543/2024 г. на СРС, 65 състав,
се установява, че в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за следните суми:
сумата от 990 лв., представляваща главница по договор за кредит „Бяла карта“ №
11061804 от 05.10.2023 г., сключен между „Аксес Файнанс“ АД и К. Т. Н., ведно със
законната лихва от 31.12.2024 г. до окончателното плащане; 26,01 лв., представляваща
възнаградителна лихва за периода от 05.10.2023 г. до 16.06.2024 г. и сумата от 129,85
лв., представляваща мораторна лихва за периода от 17.06.2024 г. до 31.12.2024 г.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, като в законоустановения срок
същият е подал възражение, че не дължи сумите по заповедта, поради което на
заявителя е указано, че може да предяви иск за установяване на вземането си в
едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. Настоящите искове са
предявени в указания срок.
Сключен е между „Аксес Файнанс“ АД като заемодател и К. Т. Н. като
заемател договор за револвиращ кредит № 11061804 (номер на платежна карта) от
05.10.2023 г., по силата на който финансовата институция одобрила изплащането на
безсрочен, потребителски, револвиращ кредит в размер на 1 500 лв., отпускан
чрез платежна карта с визия А1, при номинален дневен лихвен процент 0,04944%, а
годишният лихвен процент след изтичане на първите 30 дни /промоционални – без
начислявана лихва/ е в размер на 17,8 %. След първите 30 календарни дни от
активиране на картата, които са без олихвяване като промоционално условие, е налице
годишен процент на разходите /ГПР/ в размер на 18,9 %. Усвоеният кредит е уговорено
да се връща до всяко 2-ро число на текущия месец. Съгласувано е лихвеният процент
да се активира след изтичане на първите 30 дни /промоционални/ от датата, на която
картата е активирана.
Установява се от представения по делото рамков договор за прехвърляне на
парични вземания от 30.11.2023 г., Приложение № 1/17.06.2024 г. към него, че
кредиторът „Аксес Файнанс“ ЕАД е прехвърлил вземането си срещу К. Т. Н. като
2
длъжник на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. Представено е уведомление до
длъжника за извършената цесия.
По делото и изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза,
което съдът намира за обективно и компетентно дадено и кредитира изцяло. Вещото
лице след проверка в счетоводството на ищеца е установило, че по договор за
револвиращ кредит № 11061804 (платежна карта) са усвоени две суми в общ размер на
990 лева – на 12.10.2023 г. е усвоена сума в размер на 50 лева и на 14.10.2023 г. е
усвоена сума в размер на 940 лева. От предоставения кредитен лимит (процесната
кредитна карта) с максимален лимит от 1500 лева е усвоена сумата от 990 лева общо.
След извършена проверка, експертът е установил, че няма никакви платени суми по
процесната кредитна карта, съгласно представеното движение по картата. Поради това
е посочено от него, че установеният неплатен остатък за главница е в размер на 990
лева. На следващо място, вещото лице се е занимало с въпроса за обезщетението за
забава, начислено върху главницата за процесния период, като е посочил изрично, че
експертизата е извършена при изчисление на неплатено обезщетение за забава за два
отделни периода, както следва. Единият период за времето от 17.06.2024 г. до
30.12.2024 г. (датата на заявлението по чл. 410 от ГПК), възлизаща на сумата от 73,90
лева. Вторият период, обхващащ времето от 17.06.2024 г. до 27.04.2025 г. (датата на
подаване на исковата молба в съда) – сумата от 115,94 лева. На последно място, е
отбелязано, че изчисленията относно възнаградителната лихва сочат, че последната за
периода от 12.10.2023 г. до 06.12.2023 г. възлиза на общо 26,01 лева – вж. колона 5 от
Приложение 1 към заключението.
Други относими и допустими доказателства по делото не са представени.
Установява се от събраните по делото доказателства, че сумата
по договор за кредит е усвоена от кредитополучателя, към кой момент същият е
изпаднал в забава, като ответникът не е извършвал никакви плащания по кредита,
респективно няма погасени задължения.
Сключен е договор за цесия между „Аксес Фаннанс“ АД и ищеца по делото, с
който вземанията на кредитора по договора са прехвърлени на ищцовото дружество.
По отношение на длъжника прехвърлянето на вземането има действие от деня, когато
му бъде съобщено от предишния кредитор /чл. 99, ал. 4 от ЗЗД/. Правнорелевантно за
действието на цесията е съобщението, извършено от цедента. Възражение на ответника
за липсата на негово съгласие за извършване на прехвърляне на вземането е
неоснователно, както и неоснователно се явява претендирането за уведомяване
конкретно чрез поща/куриер и пр. Длъжникът не е страна по договора за цесия, нито
се изисква неговото съгласие, съобразно закона, поради което съдът намира наведеното
възражение за неоснователно.
По силата на принципа за свобода на договаряне няма пречка старият кредитор
да упълномощи новия за извършване на уведомлението. Това упълномощаване не
противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД. Предвид
изложеното, установеното в чл. 99, ал. 4 ЗЗД задължение на цедента да съобщи на
длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника
срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т. е. срещу изпълнение на
лице, което не е носител на вземането. Ненадлежното уведомяване или липсата на
такова, за прехвърляне на вземането, би имало значение само при условие, че
ответникът е платил своето задължение по договора за кредит. В случая, няма
твърдение че ответникът е платил преди връчване препис от исковата молба на
различно от цесионера-ищец лице. Не се твърди по делото да е извършено плащане на
стария кредитор /цедента/, в който случай неуведомяването на длъжника за
извършената цесия би имало значение.
В случая по делото са представени доказателства, че цедентът е упълномощил
цесионера да извърши това съобщаване от негово име. От представените
доказателства не се установява уведомлението да е достигнало до длъжника, в
3
установената трайна съдебна практика /в този смисъл Решение № 123/24.06.2009 г. по
т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о., Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013
г. на ВКС, І т. о., и Решение № 78/09.07.2014 г., постановено по т. д. 2352/2013 г. на
ВКС, ТК, ІІ т. о. /, е възприето становището, че поради отсъствие на специални
изисквания в закона за начина, по който следва да бъде уведомен длъжникът за
извършената цесия, то надлежно уведомяване е налице и тогава, когато уведомлението
е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор
е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода
на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на
уведомлението, макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да
бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило
на чл. 235, ал. 3 ГПК. Предвид изложеното съдът приема, че ответникът е надлежно
уведомен за цесията с връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея,
сред които е и уведомлението за цесията. Поради тази причина всички инвокирани
възражения от ответната страна касателно липсата на надлежно уведомяване са
голословно заявени и неоснователни.
По отношение на сключения договор за заем е приложим Закона за
потребителския кредит, доколкото съдът приема, че същият представлява
потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. За да бъде валидно
сключен договорът за потребителски кредит е необходимо да отговаря на
предвидените в разпоредбите на чл. 10, ал. 1 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2
ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК. Съгласно трайно установената съдебна практика на
ВКС /вж. решение № 23/07.07.2016 г. 5 по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, I т. о. и др. /
се приема, че за неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът
следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива
възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и при преценка дали
клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение 1/09.12.2013
г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Процесният договорът за заем е сключен в писмена форма, на хартиен носител,
по ясен и разбираем начин, с необходимия шрифт. Липсват нарушения на формата
/външната страна на представения правопораждащ спорното право документ/,
съгласно специалния ЗПК. Посочена е чистата стойност на кредита, годишният
процент на разходите, фиксираният годишен лихвен процент по кредитът, общият
размер на всички плащания по договора, условията за издължаване на кредита от
потребителя, елементите на общата стойност на кредита, срокът за погасяване
на кредита, начинът на изплащане на кредита, право да се откаже от договора. Всяка
страница от договора е подписана от кредитополучателя, както и приложимите към
него Общи условия, като е удостоверено и получаването на преддоговорна
информация. Предвид гореизложеното, съдът намира, че не са налице основания за
недействителност на договора за заем, нито нарушение на която и да е разпоредба,
визирана в чл. 11 ЗПК, водеща до недействителност на процесния договор, поради
което и същият е валидно сключен.
По вземането за възнаградителна лихва по договора съдът намира, че
уговорената възнаградителна лихва не противоречи на добрите нрави. Това е така, тъй
като размерът на уговореният размер на лихвата от 17,8 % е съответен на насрещната
престация на кредитора и на риска, който поема същият, която в случая не
противоречи на принципа за справедливост и добросъвестност и на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
В договора са посочени всички разходи по същия, включително месечна такса за
обслужване, както и такси, начислявани при теглене от банкомат, включително е
уговорено, че на всяко първо число от месеца, кредитополучателят получава кратко
текстово съобщение на посочен от него телефонен номер, което съдържа информация
за неговите задължения към последно число на предходния месец.
В тежест на ответника бе да докаже заплащане на задълженията по договора, но
4
такова не се установи.
Според заключението на вещото лице, което съдът кредитира като обосновано,
подредено, изготвено от лице, притежаващо необходимите знания и професионален
опит в съответната област на науката счетоводство, по процесния договор за
револвиращ кредит № 11061804 (платежна карта) са усвоени две суми в общ размер на
990 лева, която главница не е погасена. Ето защо искът за заплащане на сумата от 990
лева – непогасена главница по процесния договор за кредит е основателен и следва да
се уважи изцяло.
С оглед основателността на главния дълг, и наличие на безспорна забава в
плащането, основателна се явява и акцесорната претенция за лихва за забава
Експертът пунктуално е изчислил обезщетението за забава с два отделни периода, а
именно първият период за времето от 17.06.2024 г. до 30.12.2024 г. (датата на
заявлението по чл. 410 от ГПК), възлизаща на сумата от 73,90 лева и вторият период,
обхващащ времето от 17.06.2024 г. до 27.04.2025 г. (датата на подаване на исковата
молба в съда) за сумата от 115,94 лева. Общият размер на обезщетението за забава
възлиза на сумата от 189,84 лева, като предвид императивното правило на чл. 6 от
ГПК, известно още като „диспозивитно начало“, съдът няма право да присъжда в
повече от това, което е поискано от него, искът по чл. 86 ЗЗД следва да бъде уважен за
претендираната по-ниска по размер сума, а именно 129,85 лева.
Налице са всички предпоставки за уважаване и на иска за възнаградителна
лихва, който съгласно изчисленията на вещото лице по ССчЕ възлиза на сумата от
26,01 лева за периода от 12.10.2023 г. до 06.12.2023 г., видно от отбелязването в колона
5 от Приложение 1 към заключението.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца разноски съразмерно с уважената част от иска.
Ищецът е представил списък с разноски, в който претендира заплащане на
разноски в настоящото производство в размер на 400 лева за депозит за вещо лице,
100 лева за държавна такса и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено
служебно от съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37 от Наредбата за правната
помощ или общо 600 лева – деловодни разноски.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД, вр. чл. 6 ЗПФУР, че ответникът К. Т. Н., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ул. „Персенк“ № 49, вх. Б, ап. 2, дължи на ищеца
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, ет. 2, офис 4 сумите, както
следва: 990 лв., представляваща главница по договор за кредит „Бяла карта“ №
11061804 от 05.10.2023 г., сключен между „Аксес Файнанс“ АД и К. Т. Н., ведно със
законната лихва от 31.12.2024 г. до окончателното плащане; сумата от 26,01 лв.,
представляваща възнаградителна лихва за периода от 05.10.2023 г. до 16.06.2024 г. и
сумата от 129,85 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 17.06.2024 г. до
31.12.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по ч.гр.д. № 77543/2024 г. по описа на СРС, 65 състав.
ОСЪЖДА К. Т. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „Персенк“ № 49, вх.
5
Б, ап. 2, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Д-р Петър Дертлиев“ № 25, ет. 2, офис 4, сумата от 600 лева, представляваща
съдебно-деловодни разноски, сторени в производството пред СРС.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6