ОПРЕДЕЛЕНИЕ
30.05.2018г.,
гр.Хасково
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО, в закрито
заседание на тридесети май две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: Росица Чиркалева
разгледа докладваното от съдията и адм.дело № 439/2018г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
следващите от АПК, вр. чл. 58, ал.1 от АПК
Производството е образувано по жалба на Е.Е.К. - К.,
срещу Мълчалив отказ на Директора на ОД на ДФ „Земеделие“ гр. Х. по заявка от
05.01.2017г. във връзка с извършване на второ плащане по договор № 24/112/07060
от 06.11.2012г. по ПРСР за периода от 2007-2013г.
С писмо изх. № 02-260-1100/3889#3 от
10.04.2018г. по делото са постъпили писмени документи съдържащи се в
административната преписка, ведно със становище за недопустимост на оспорването
и алтернативно изразени аргументи за неговата неоснователност. В подкрепа
твърдението за недопустимост на оспорването се излага становище за наличието на
издаден изричен акт обективиращ отказ по направена от жалбоподателката заявка
от 05.01.2017г. във връзка с извършване на второ плащане по договор №
24/112/07060 от 06.11.2012г. по ПРСР за периода от 2007-2013г.
След запознаване
с изпратените от страна на административния орган писмени документи и
констатиране за наличие в административната преписка на издаден изричен акт – Решение №
24/112/07060/3/01/04/01 от 17.01.2018г., с което е отказано напълно изплащането
на финансовата помощ, представляваща второ плащане по договор № 24/112/07060 от 06.11.2012г. по
ПРСР за периода от 2007-2013г., с разпореждане
на съда от 02.05.2018г. жалбоподателката е уведомена за същото, като и е
предоставен срок да заяви дали поддържа оспорването срещу мълчалив отказ и
какъв е правния интерес от същото оспорване, предвид издаване на изричен акт за
отказ преди депозиране на жалбата срещу мълчалив такъв.
С вх. №
3096/28.05.2018г. жалбоподателката е депозирала уточнение, в което заявява, че
посоченото Решение № 24/112/07060/3/01/04/01 от 17.01.2018г. на Директор на ОД
Хасково на ДФ „Земеделие“, с което е отказано напълно изплащането на
финансовата помощ, представляваща второ плащане по договор № 24/112/07060 от
06.11.2012г. по ПРСР за периода от 2007-2013г., не е съобщено на същата по
съответния ред, независимо от възможността на органа да стори това, предвид
наличието на достатъчно данни в административната преписка за адреса на
жалбоподателката. Предвид така посоченото, се изразява съмнение за антидатиране
на този ИАА и за неговото „мнимо издаване“. Сочи се, че след запознаване със
същия си запазва правото за евентуално сезиране на прокуратурата за наличието
на престъпен състав.
След запознаване
с административната преписка и като взе предвид изложеното от жалбоподателката
в сезиращия съда акт и уточняващата го молба, както и възражението на ответната
страна по жалбата, съда намира че са налице основания за оставяне на
оспорването на Е.Е.К. - К.,
срещу Мълчалив отказ на Директора на ОД на ДФ „Земеделие“ гр. Х. по заявка от
05.01.2017г. във връзка с извършване на второ плащане по договор № 24/112/07060
от 06.11.2012г. по ПРСР за периода от 2007-2013г. без
разглеждане и за прекратяване на производството по делото. Съображенията за
това са следните:
На първо място, жалбата се явява недопустима, поради липса
на годен за обжалване административен акт.
В същата се
твърди, че оспорването е насочено срещу Мълчалив Отказ на Директора на ОД на ДФ
„Земеделие“ гр. Х. по заявка от 05.01.2017г. във връзка с извършване на второ
плащане по договор № 24/112/07060 от 06.11.2012г. по ПРСР за периода от
2007-2013г.
За да е налице мълчалив
отказ, по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК, следва
административният орган да е бил длъжен по силата на изрична законова
разпоредба да се произнесе по искането, с което е сезиран, с издаване на
изричен административен акт, а той да не е изпълнил това задължение.
В конкретния случай жалбоподателката
твърди, а и от приложените към преписката документи се установява че на
05.01.2017г. Е.Е.К. е депозирала пред ДФ „Земеделие“ заявка с № 2411207060801 за
извършване
на второ плащане по договор № 24/112/07060 от 06.11.2012г. по ПРСР за периода
от 2007-2013.
Съгласно чл. 26,
ал.1, т.3 от Наредба №9 от 03.04.2008г. за условията и реда за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади
фермери“ по програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г.: „В срок до 3
месеца от подаване на заявката за второ плащане по чл. 6, т. 2, РА одобрява или мотивирано отказва изплащането на
финансовата помощ, със заповед на
изпълнителния директор на РА, след извършен анализ за установяване на
фактическо съответствие и съответствие по документи между одобрения и
реализирания проект.
Със Заповед № 05-РД/286 от 01.02.2017г.
Изпълнителният Директор на ДФ „Земеделие“ е делегирал на Директорите на Областните
дирекции на ДФ „Земеделие“ в съответствие с териториалната им компетентност,
правомощия да издават решения за
налагане на финансови корекции / РФК/
по чл.73, ал.1 от ЗУСЕСИФ и АУПДВ по чл.
166, ал.2 от ДОПК по отношение на ползвателите на финансова помощ по
подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ и подмярка 6.3
„Стартова помощ за развитието на малки стопанства“ от мярка 6‚ развитие на
стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2014-2020г., както и по мярка 112 „Създаване на стопанства на млади
фермери“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г..
От така предоставените компетентности е видно, че Директора на ОД Х. не
разполага с правомощие да се произнесе с акт за отпускане на финансова помощ по
подадената на 05.01.2017г. от Е.Е.К., заявка с № 2411207060801 за извършване на второ плащане по
договор № 24/112/07060 от 06.11.2012г. по ПРСР за периода от 2007-2013. С
такива правомощия е разполагал по силата на чл. 26, ал.1, т.3 от Наредба №9 от
03.04.2008г., Изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“. Ето защо няма как да
бъде формиран мълчалив отказ за изплащане на заявената помощ от страна на Директора на ОД на ДФ „Земеделие“
Хасково, доколкото последният не е имал законово задължение да се произнесе по
отпускане на тази помощ. Такова правомощие не му е било предоставено и по
силата на посочената по- горе заповед.
Дори и да се приеме, че със Заповед №
05-РД/286 от 01.02.2017г. Изпълнителният Директор на ДФ „Земеделие“, се
предоставя на Директора на ОД Х. право да издаде изричен отказ за изплащане на
финансовата помощ по подадената от жалбоподателката заявка, то с този акт на
оправомощаване не се прекратяват законово предоставените такива права по силата на чл. 26, ал.1, т.3 от
Наредба №9 от 03.04.2008г., на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, предвид
което мълчалив отказ да бъде отпуснато съответното финансиране може да формира
единствено и само органа разполагащ със законово определено правомощие в срок
до 3 месеца от подаване на заявката за второ плащане по чл. 6, т. 2 РА да издаде заповед, с която да
одобри или мотивирано да откаже изплащането на финансовата помощ.
Предвид така изложеното настоящият
състав намира, че в конкретната хипотеза не е налице формиран Мълчалив отказ на Директора на ОД на
ДФ „Земеделие“ гр. Х. по заявка от 05.01.2017г. във връзка с извършване на
второ плащане по договор № 24/112/07060 от 06.11.2012г. по ПРСР за периода от
2007-2013г., какъвто акт се оспорва с процесната жалба, предвид което
последната се явява недопустима.
На второ място следва да се отбележи, че дори и да се
приеме, че Директора на ОД на ДФ „Земеделие“ гр. Х. може да формира мълчалив
отказ по заявка от 05.01.2017г. във връзка с извършване на второ плащане по
договор № 24/112/07060 от 06.11.2012г. по ПРСР за периода от 2007-2013г., то
такъв акт отново не е бил налице към момента на подаване на жалбата
09.03.2018г., предвид издаване на Решение №
24/112/07060/3/01/04/01 от 17.01.2018г. на Директор на ОД Хасково на ДФ
„Земеделие“, с което е отказано напълно изплащането на финансовата помощ,
представляваща второ плащане по договор № 24/112/07060 от
06.11.2012г. по ПРСР за периода от 2007-2013г. Доколкото последният ИАА
материализира изрично волята на административния орган във връзка с подадената
от жалбоподателката заявка от
05.01.2017г. за извършване на второ плащане по договор № 24/112/07060 от 06.11.2012г.
по ПРСР за периода от 2007-2013г., то към
дата 09.03.2018г. /датата на подаване на жалбата според пощенското клеймо/,
в правния мир не е съществувал мълчалив отказ. Към този момент жалбоподателката
разполага, с възможност да се защити срещу волята на органа, чрез обжалване на
акта, в който тази воля е изрично изразена.
Непроизнасянето на органа в предвидения от закона срок не го лишава от
възможността да се произнесе с изричен акт и след този срок, който изричен акт
подлежи на оспорване по предвидения от закона ред. След издаване на изричен акт,
по висящо пред административния орган производство, като недопустимо се явява
оспорване след датата на издаване на този акт на формиран преди неговото
издаване мълчалив отказ. Доколкото към датата на депозирана на процесната жалба
е бил налице изричен отказ по подадената от жалбоподателката заявка от 05.01.2017г. за извършване на второ
плащане по договор № 24/112/07060 от 06.11.2012г. по ПРСР за периода от
2007-2013г., то правния интерес на жалбоподателката е да оспорва именно акта, в
който се материализира този отказ, каквото волеизявление от нейна страна не е
налице. Предвид горното за съда не съществува възможност за служебно ревизиране
на този ИАА доколкото същият не е бил издаден при хипотезата на чл. 58, ал.3 от АПК, а с оглед Уточнение от 3096/28.05.2018г. жалбоподателката ясно е изразила
волята си за оспорване на формирания според същата мълчалив отказ на Директора
на ОД на ДФ „Земеделие“ гр. Х. по заявка от 05.01.2017г. във връзка с извършване
на второ плащане по договор № 24/112/07060 от 06.11.2012г. по ПРСР за периода
от 2007-2013г. /В този смисъл е и Решение № 8174/19.06.2009г. по АД 3762/09г.
на ВАС./
В тази връзка освен, че липсва задължение за
органа – Директор на ОД Хасково към ДФ „Земеделие“ за произнасяне с изричен
акт, по заявка
от 05.01.2017г. във връзка с извършване на второ плащане по договор №
24/112/07060 от 06.11.2012г. по ПРСР за периода от 2007-2013г., което предопределя невъзможност за формиране на мълчалив
отказ по същата, то и последващото
издаване на изричен такъв води до липсва годен предмет на обжалване, така както
същият е бил очертан от жалбоподателката, поради което съдебното производство е
недопустимо.
На последно място като
недопустимо ще се яви оспорването, дори и ако хипотетично се приеме наличието
на формиран от органа мълчалив отказ, доколкото нормата на чл. 26, ал.1, т.3 от Наредба №9 от
03.04.2008г. изисква произнасяне със заповед за одобряване или мотивиран отказ
за финансиране в 3 месечен срок от подадената заявка. Такава заявка
жалбоподателката е подала на 05.01.2017г., а тримесечния срок за произнасяне по
същата е изтекъл на 05.04.2017г. След тази дата именно компетентният орган е
формирал мълчалив отказ, оспорването на който следва да бъде съобразено с
разпоредбата на чл. 149, ал.2 от АПК. Ето защо след изтичане на предвидения в
последната разпоредба срок за оспорване на мълчалив отказ, жалбата срещу такъв
се явява просрочена и недопустима. Видно от административната преписка, жалба
срещу мълчалив отказ е депозирана по административен ред чрез Директора на ОД
на ДФ „Земеделие“ до Министъра на Земеделието и Храните на 06.02.2016г., далеч
след изтичане на предвидения в нормата на чл. 149, ал.2 от АПК преклузивен срок
за това. Ето защо и на това основание, ако се игнорират предходните две,
процесната жалба се явява недопустима.
По изложените съображения съдът
намира, че оспорването, като недопустимо, следва да бъде оставено без
разглеждане, а производството по делото следва да бъде прекратено.
При този изход на спора, като основателна
се явява претенцията на административния орган за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер от 50 лв., съобразно чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, вр. чл. 25а, ал.3 от Наредба за заплащане на правната
помощ, доколкото същият е взел участие при изготвяне на отговор по жалбата, а
производството е прекратено без провеждане на открити съдебни заседания и
участие на юрисконсулт в тях.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е
Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ оспорване на Е.Е.К. - К., срещу Мълчалив отказ на Директора
на ОД на ДФ „Земеделие“ гр. Х. по заявка от 05.01.2017г. във връзка с
извършване на второ плащане по договор № 24/112/07060 от 06.11.2012г. по ПРСР
за периода от 2007-2013г.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 439
по описа на Административен съд, гр. Хасково за 2018г.
ОСЪЖДА Е.Е.К. *** да заплати на ДФ „Земеделие“ гр. С. сумата
от 50 лв., представляващи разноски по делото.
Определението подлежи на обжалване с частна
жалба пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.
Съдия: