Решение по адм. дело №1904/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172 ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба от С. С. П. с [ЕГН], с адрес – [населено място], [жк], вход 1, етаж 4, апартамент А39 и със съдебен адрес - [населено място], [жк], блок 21, етаж 4, апартамент 7, със съдебен адрес – [населено място], [улица], чрез адвокат П. П., АК – [населено място], против заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № GPAM-1883/28.09.2025 година от младши автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ („ПП“) при Областна дирекция – Велико Търново на Министерство на вътрешните работи (ОД – Велико Търново на МВР).

Със заповедта, на основание чл. 171 т. 1 б. „з“, гг) от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по чл. 175 ал. 3 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца“.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна. Жалбоподателят счита, че мотивите на заповедта не отразяват действителната фактическа обстановка, тъй като е посочено, че процесното МПС е с прекратена регистрация от 29.09.2025 година, а ЗППАМ е издадена на 28.09.2025 година. Поддържа, че ЗППАМ е издадена от некомпетентен орган. Твърди, че наложената с ЗППАМ административна принуда надхвърля необходимото за постигането на преследваната от законодателя цел за безопасност на движението по пътищата и причинява вреди, които са явно несъразмерни на преследваната цел. Посочва, че в ЗППАМ не е посочен свидетел на извършеното нарушение. Иска отмяна на ЗППАМ. Претендира разноски.

Ответникът представя административната преписка.

След като се запозна със събраните по делото доказателства и доводите на страните, от фактическа страна съдът установи следното.

На 28.09.2025 година, в 18:00 часа в [населено място], [улица]до номер 35 в посока към [улица]жалбоподателят е управлявал собствения си лек автомобил „Мерцедес Ц 220 ЦДИ“ с регистрационен № [рег. номер] като при извършената проверка е установено, че управляваното от П. МПС не е регистрирано по надлежния ред, тъй като е с прекратена регистрация поради липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

За резултата от проверката е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН), в който са отразени констатираните обстоятелства и изземването на свидетелството за управление на МПС с № ********* (лист 12). Като част от преписката е приложена и справка от АИС-КАТ Регистрация, съгласно която регистрацията на МПС с рег. № А 24 21 НТ е прекратена на 24.09.2025 година (лист 16).

Въз основа на констатациите, изложени в АУАН, на 28.09.2025 година, е била издадена процесната заповед за прилагане на ПАМ, с която на основание чл. 171 т. 1 б. „з“ гг) от ЗДвП, младши автоконтрольор към сектор „ПП“ при ОД – Велико Търново на МВР е наложил на С. П. мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторна превозно средство на водач, който е извършил нарушение по чл. 175 ал. 3 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца“. В мотивите на заповедта е посочено, че водачът П. управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред (лист 7).

От ответника, като доказателство за компетентност е приложена заповед № 366з-3249/04.09.2025 година на директора на ОД – Велико Търново на МВР, с която е оправомощил служителите на длъжност „младши автоконтрольор“ в сектор „Пътна полиция“, отдел „Охранителна полиция“ при ОД – Велико Търново на МВР да прилагат ПАМ по чл. 171, т. 1, букви „б“, „е“, „ж“, „з“ и „и“, т. 2, т. 2а, т.2б, т. 5 буква „а“ от ЗДвП, за територията обслужвана от ОД – Велико Търново на МВР (лист 23).

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е в законоустановения срок и от адресата на акта – засегнат неблагоприятно от правните му последици, поради което има интерес от оспорването.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

На основание чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от страните доказателства, да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 АПК.

Нормата на чл.171 от ЗДвП предвижда, че ПАМ се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. Заповедта има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 ал. 1 от АПК и съгласно чл. 172 ал. 5 обжалването е по реда на АПК.

Съгласно чл. 172 ал. 1 от ЗДвП волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира в мотивирана заповед, която се издава от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Компетентността на издателя на заповедта е обоснована със № 366з-3249/04.09.2025 година на директора на ОД – Велико Търново на МВР, който оправомощава служителите на длъжност „младши автоконтрольор“ в сектор „Пътна полиция“, отдел „Охранителна полиция“ при ОД – Велико Търново на МВР (какъвто е ответника) да прилагат ПАМ по чл. 171, т. 1, букви „б“, „е“, „ж“, „з“ и „и“, т. 2, т. 2а, т.2б, т. 5 буква „а“ от ЗДвП с мотивирани заповеди. Предвид това, неоснователно е възражението на жалбоподателя, че ЗППАМ е издадена от лице, което не притежава компетентност за това. В настоящият случай оспорената ПАМ е издадена от А. В. И. на длъжност младши автоконтрольор към сектор „Пътна Полиция“ при ОД – Велико Търново на МВР за нарушение, констатирано на територията на [населено място].

Обжалваната заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма. Тя съдържа всички реквизити по чл. 59 ал. 2 от АПК.

При издаването на заповедта не са допуснати никакви процесуални нарушения. Неоснователни са изложените в жалбата възражения, свързани с нарушаване правото на защита на жалбоподателя, поради това, че в мотивите на ЗППАМ е посочено, че управляваното от него МПС е с прекратена регистрация от 29.09.2025 година поради липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. В случая се касае за техническа грешка, тъй като съгласно приложената като част от преписката справка от АИС-КАТ Регистрация, регистрацията на управляваното от жалбоподателя МПС с рег. № А 24 21 НТ е прекратена на 24.09.2025 година (лист 16). В случая, от съществено значение е, че от мотивите на оспорената заповед за жалбоподателя става ясна причината, поради която му е наложена ПАМ, а именно - управляваното от него МПС не е регистрирано по надлежния ред, тъй като е с прекратена регистрация поради липсата на задължителна застраховка. Както водачът, така и собственикът на превозното средство, имат задължение да знаят дали за съответното МПС има валидно сключена задължителна застраховка.

Заповедта е материално законосъобразна.

В хипотезата на чл. 171 т. 1 б. „з“ гг) от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца – за нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5.

В настоящия случай, мярката е наложена за това, че жалбоподателят е управлявал МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, тъй като е с прекратена регистрация поради липсата на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, т.е. нарушена е разпоредбата на чл. 140 ал. 1 пр. 1 от ЗДвП.

За нарушението по чл. 140 ал. 1 пр. 1 от ЗДвП се налага наказание по чл. 175 ал. 3 от ЗДвП, а именно наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и с глоба 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.

Предвид изложеното в настоящият случай е налице хипотезата на чл. 171 т. 1 б. „з“ гг) от ЗДвП за нарушение по чл. 175 ал. 3 от ЗДвП. Настоящият състав обаче установи, че в диспозитива на оспорената ПАМ е посочено, че водача е извършил нарушение по чл. 175 ал. 2 от ЗДвП, която разпоредба предвижда, че за повторно нарушение по ал. 1 наказанието е лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок 6 месеца и глоба 400 лв., а според ал. 1 с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок три месеца и с глоба 200 лв. се наказва водач, който: управлява моторно превозно средство, на което табелите с регистрационния номер не са поставени на определените за това места; е поставил или използва устройство за подаване на светлинен или звуков сигнал, предвиден за автомобил със специален режим на движение, без да има това право; откаже да предаде документите си на органите за контрол или по какъвто и да е начин осуети извършването на проверка от органите за контрол; откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението; наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие; при пътнотранспортно произшествие, в което няма участие, откаже необходимото съдействие с моторното превозно средство; управлява моторно превозно средство в нарушение на условията, вписани в издаденото разрешение за временно движение. Съдът счита, че в случая се касае за допусната техническа грешка при изписване на алинеята на чл. 175 от ЗДвП, като вместо ал. 3 е посочено ал. 2. Това е така, тъй като в мотивите на заповедта по ясен и безспорен начин е описано извършеното нарушение – управление на МПС, което не регистрирано по надлежния ред, тъй като е с прекратена регистрация поради липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, което словесно описание съвпада напълно с посочена като нарушена норма на чл. 140 т. 1 пр. 1 от ЗДвП. Налагането на ПАМ от вида на процесната и с посочената продължителност до шест месеца е предвидено както за нарушенията по чл. 175 ал. 2 от ЗДвП, така и за нарушенията по чл. 175 ал. 3 от ЗДвП, т.е. допуснатата неточност по отношение на правната квалификация няма съществен характер за законосъобразността на заповедта.

От приложената към административната преписка справка от АИС-КАТ Регистрация се установява, че управляваното от жалбоподателя МПС с регистрационен № [рег. номер] е с прекратена регистрация от 05:54 часа на 24.09.2025 година, т.е. към датата на извършване на проверката и на налагането на ПАМ (28.09.2025 година) са били на лице предпоставките за приложение на ПАМ по чл. 171 т. 1 б. „з“ гг) от ЗДвП.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че административният акт е незаконосъобразен, защото, като собственик на процесното МПС, той не е бил уведомен, че не е сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен. Действително, съгласно разпоредбата на чл. 574 ал .10 от Кодекса за застраховането КЗ), Информационният център уведомява собствениците на превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и им дава срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка. Неуведомяването по тази разпоредба обаче не съставлява съществено процесуално нарушение, което да бъде самостоятелно основание за отмяна на оспорената заповед. Това е така, тъй като за да бъде приложена процесната ПАМ е необходимо единствено управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред и уведомяването на собственика на автомобила за прекратяването на регистрацията не е част от фактическия състав на нормата. Знанието или незнанието за прекратяване на регистрацията е без значение и доколкото собственикът на превозно средство е длъжен да има валидно сключена застраховка, съгласно разпоредбата на чл. 483 ал. 1 т. 1 от КЗ и това задължение не може да бъде отменено поради факта, че не е знаел за прекратената регистрация.

Неоснователно е и възражението на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в това че в ЗППАМ не е посочен свидетел за извършеното нарушение. Съгласно разпоредбата на чл. 172 ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 2б, 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. От законодателя не е предвидено задължение за посочване в ЗППАМ на свидетел на извършеното нарушение. Т. задължение е предвидено с разпоредбата на чл. 40 от ЗАНН при съставяне на акта за установяване на нарушение и същото в настоящият случай е изпълнено при съставяне на АУАН серия GA № 4269414 от 28.09.2025 година.

В процеса на цялостния съдебен контрол за законосъобразност не се констатираха отменителни основания по смисъла на чл. 146 от АПК. Предвид изложеното, жалбата е неоснователна следва да бъде отхвърлена.

Затова, на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалба на С. С. П. с [ЕГН] против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1883/28.09.2025 година от младши автоконтрольор към сектор „ПП“ при ОД – Велико Търново на МВР.

Решението е окончателно.