Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1280 16.04.2018г.
Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, I-ви гр. състав в открито съдебно заседание на дванадесети
април две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на секретаря Цвета
Тошева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 13397 по описа
на ПРС за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правна
квалификация чл. 20, ал. 2, чл. 22 от ЗИНЗС, чл. 202, ал. 1, т. 3 от ЗМВР
(отм.), чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР, чл. 211, ал. 5, т. 2 и ал. 6 от Закона за
МВР (отм.) вр. чл. 179 ЗМВР и чл. 181 ЗМВР, вр. чл. 301 (отм.) от ППЗИНЗС, вр.
с чл. 150 от КТ и акцесорни такива по чл.86 от ЗЗД.
Ищецът Д.Г.К., с ЕГН **********,***, чрез пълномощника си
адв. Н.П., със съд. адрес: ***, оф. № *
е предявил срещу Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” при
Министерство на правосъдието, с адм. адрес: гр. София 1309, бул. „Ген. Н.
Столетов” № 21, представлявана от * С.Ц.обективно съединени искове за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 927,70 лева, главница, представляваща допълнително
възнаграждение за 168 часа извънреден труд, положен в периода 05.12.2014 г. –
30.06.2017 г., сумата от 76,42 лева
обезщетение за забава за периода 26.04.2015 г. – 25.08.2017г., ведно със
законната лихва върху главницата от завеждане на исковата молба – 25.08.2017г. до
окончателното плащане. Претендира разноски.
Ищецът твърди, че работи като *** в ***състав на
ответната дирекция на длъжност “**”, с местоизпълнение на служебните задължения
– територията на Затвора – гр. * от 05.12.2014г.
Твърди се, че ** дейност на Затвора гр. *, е организирана
на сменен режим, изпълняван от *ите от състава в т.нар. „наряди“, нормативно
установени по своята продължителност и наименовани като 8, 12 и 24 часови смени
(съгл. чл. 187, ал. 3 от ЗМВР), създадени по предварително утвърден месечен
график от нарочен служител, определен от **на Затвора гр. *. Сочи, че в исковия
период, съгласно Заповеди на **на Затвора гр. * за разпределение на работното
време, работният процес е организиран предимно на 12 часови наряди – дневни и
нощни такива, и по изключение на 8 часови. Така основните си служебни
задължения по охрана ищецът осъществявал под формата на 12-часови наряди,
изпълнявани на конкретен пост в Затвора гр. * или извън него (т. нар. временно
открит пост, в случаите на охрана на лица, лишени от свобода при болничен
престой – на територията на съответното болнично заведение), определян от **на
Затвора гр. *, като неговото работно време се изчислява в часове сумирано за
отчетен период, съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР (в сила от
01.07.2014 г.), който в исковия период е варирал, съобразно измененията на
посочения член – бил е тримесечен за периода м. юли 2014 г. – до края на м.
март 2015 г., едномесечен – от началото на м. април 2015 г. до края на декември
2016г. и отново тримесечен период на отчитане – от 01.01.2017г. и към настоящия
момент.
Конкретно изпълнението на служебните си функции през едно
регламентирано 12-часово дежурство, ищецът осъществявал по следния ред: при
12-часово дневно дежурство, същият, съгласно Заповед на **на Затвора гр. * е
задължен да се яви на работа в Затвора гр. * в 07:45 часа. Работната му смяна
започвала тогава с извършване на инструктаж на застъпващите на смяна служители
относно оперативната обстановка в затвора. Инструктажът бил с различна
продължителност – между 30 и 40 минути. След извършване на инструктажа, всички
застъпващи на смяна служители се разписвали в ежедневната ведомост, където било
отразявано времетраенето на съответните наряди като съобразени с нормативно
установената продължителност на работните смени – 12, 8, 24 часови такива с
конкретната продължителност – 8.00-20.00 часа или 20.00-08.00 часа и се
отправяли всеки към своя пост за изпълнение на наряда. Дневното 12-часово
дежурство се твърди да приключва не в 20.00 часа, както било отразявано в
ежедневните ведомости, а в 20.30-20.40 часа, когато застъпвала на пост
следващата смяна, която приемала дежурството. При сдаването на дежурството
служителят, който сдава поста и този който го приема от новата смяна, се
подписвали в постовата книга за съответния пост, която се съхранява на същия и
в която са отразявани реалните фактическите часове на сдаване и приемане на
съответния пост – напр. 8.30, 8.40 ч., 20.30, 20.35 ч. Аналогично по описания
начин били осъществявани и 12-часовите нощни смени (от 20.00 часа до 8.00
часа), както и 8-часови смени в затвора гр. *, които били с реална
продължителност 12.30-12.40 ч. за
12-часова нощна смяна и 8.30-8.40 часа за всяка 8-часова такава.
Твърди се, че при всяко 12-часово дежурство, ищецът
реално полагал труд и отработвал по 12 часа и 40 мин., от които ответникът му
отчитал и включвал в работното му време за отчетен период само по 12 часа. По
този начин при сумирано изчисляване на работното време, при каквото работи
ищеца, при превишаване на отчетената му норма работно време, същият имал
положен труд над установеното нормално работно време (което при него се
изчислявало в часове и варирало от 488 часа до 520 часа на тримесечие,
съответно от 152 часа до 184 часа на месец, съобразно нормативно установените
работни дни за конкретните календарни месеци от исковия период), който не му
бил компенсиран от ответника.
Твърди се също така, че фактическото времетраене на
даваните от ищеца дежурства на т.нар. временно-открити постове (болнични
заведения на територията на гр. *, в които лежат болни лишени от свобода), също
превишавало средно с около 1 час отчитаното от ответника като работно време
продължителност на дежурството. В тези случаи независимо дали охраната на
временния пост е по график или не, при 12 часова смяна, ищецът бил длъжен да се
яви в Затвора в гр. * в 07.30 ч. за дневната 12-часова смяна, съответно в 19.30
часа – за нощната такава, където се въоръжава и бива инструктиран за
оперативната обстановка. След това се подписвал в ежедневната ведомост, където
е отразена нормативно определената продължителност на наряда – 08.00-20.00 часа
и 20.00-08.00 часа и бива извозван до съответния временно-открит пост. Тъй като
болничните заведения, в които се настаняват лишени от свобода са четири с
различна отдалеченост от Затвора – гр. *, а служебният автомобил, с който се
извозват * за временно-откритите постове (ВОП) е само един, до фактическото пристигане
в болницата, където е временният пост на съответния *, минава различно време от
20 до 40 минути, с оглед на обстоятелството, че застъпващите на смяна на ВОП се
извозват на 2-3 пъти до съответните болници. Самото сдаване на дежурството на ВОП
на следващия застъпващ на смяна * в промеждутъка между 7.50-08.10 часа,
съответно 19.50-20.10 часа за нощната смяна, като при приемането-сдаването на
дежурството на ВОП не се попълвала постова книга, защото за временните постове
не се водила такава. След сдаването на дежурството ищецът бил извозван със
служебния автомобил до Затвора гр. *, което отнемало още 20-30 минути, където
същият се разоръжавал и докладвал обстановката от изминалото дежурство. По
описания начин при 12 часова смяна на външен пост, реалната продължителност на
работното време на ищеца била минимум 13 часа, от които работодателят му
отчитал само 12 часа като работно време.
Твърди се, че отделно от полаганите от ищеца дежурства по
предварителен месечен график, същият изпълнявал и други, възложени му от **на
Затвора дейности, които съставляват част от работното му време, като извършване
на претърсвания на килии и обиски на лица. Същите дейности, когато не са
предварително планирани били осъществявани от служители, които не изпълняват
дежурство по предварителен график по писмена или устна (при възникнала
неотложност) Заповед (оформяна след извършване на възложената работа като
писмена такава) на **на Затвора гр. * или упълномощено от него длъжностно лице.
Твърди се, че тези часове били отчитани коректно, като същите се включвали в
изработените му часове за отчетния период.
Освен това, ищецът участвал в задължителните за
надзорно-охранителните състави на местата за лишаване от свобода – служебни
занятия, за повишаване на квалификацията на *ите, както и в учебни стрелби,
които се провеждат поне веднъж месечно на територията на Затвора гр. * и във
време в което не изпълнява дежурство по график. Продължителността на тези
служебни занятия/стрелби е различна и за тях се води нарочна документация в
Затвора в гр. *. Часовете били коректно включени в отработеното време на
ответника.
Ищецът охранява лишени от свобода по време на болничен
престой в някое от болничните заведения на територията на гр. *, която охрана
се осъществява под формата на дежурства с продължителност на наряда – 12 часа,
които в някои от случаите били предварително планирани и част от месечните му
дежурства по предварително утвърдения месечен график, а в други – при извънредно
възникнала необходимост, се осъществявали от него във време, извън дежурствата
му по график по писмена или устна Заповед на **на Затвора гр. * (оформяна
по-късно като писмена след полагане на съответния труд).
Всички гореописани служебни дейности (положените по
график и извън него, служебните занятия, извършваните непланирани предварително
претърсвания/обиски) били извършвани от ищеца на територията на Затвора - гр. *
или място определено от **на Затвора гр. * (т. нар. временно открити постове -
болници) по Заповеди на **на Затвора гр. * и по длъжностната му характеристика,
представляват негови основни и съпътстващи трудови/служебни функции и като
такива са част от работното му време, което работодателят му – ответната ГДИН
следва да му отчита и заплаща съобразно реално отработените часове.
Твърди се, че фактическото положение в Затвора гр. * да е
различно, като на практика не били отчитани като работно време съпътстващите
всеки наряд дейности – извършваните инструктажи преди самите смени, сдаването и
приемането на дежурството, времето, през което съответния служител пътува от
Затвора гр. * до външния временен пост преди приемането на смяната и обратно
след сдаването на същата и преди разоръжаването му и доклада за изминалото
дежурство. По този начин, ищецът претендира, че ответникът не му отчита и
заплаща цялото фактически изработено от него работно време, което в условията,
когато е налице надвишаване на нормата работно време за съответния отчетен
период, води до натрупване на извънреден труд, за който има право да иска
парично възнаграждение по силата на закона.
Твърди се, че всяко вземане за допълнително
възнаграждение за извънреден труд на ищеца през исковия период е ставало
изискуемо след 25-то число на месеца, следващ отчетния период.
Ищецът претендира, че за периода 05.12.2014г. – 30.06.2017
г. е положил 200 часа извънреден труд, допълнителното възнаграждение за които е
станало изискуемо в тригодишния давностен период от датата на завеждане на
исковата молба и което не му е заплатено от ответника, в общ размер на
предявените вземания – 1000 лева за 200 часа извънреден труд, положен в периода
05.12.2014г. – 30.06.2017 г., сумата от 100 лева – обезщетение за забава за
периода 26.04.2015 г. – 25.08.2017г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане
на вземането.
С оглед изложеното моли съда да постанови решение, с
което да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В съдебно заседание от 12.04.2018г. е допуснато изменение
на исковете, след което същите са предявени, както следва: искът за заплащане
на възнаграждение за извънреден труд за периода 05.12.2014г. – 30.06.2017г. e намален от 1000 лева (хиляда лева) на 927,79 лева, искът за
заплащане на мораторна лихва върху него за периода 26.04.2015 г. – 25.08.2017г.
е намален от 100 лева (сто лева) на 76,42 лева. Претендира се и законната лихва
върху главниците от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на
сумите. Претендира присъждане на разноските по делото, изразяващи се в
заплатеното адв. възнаграждение.
В съдебно заседание чрез пълномощника си ищецът поддържа
исковете и моли да се уважат в размерите им след изменението. Представя писмена
защита.
В предоставения му срок за отговор ответникът ГД
“Изпълнение на наказанията” при Министерството на Правосъдието е депозирал
отговор на исковата молба, чрез пълномощника си *Т.Ч., счита искът за допустим
и частично основателен. Оспорва исковите претенции по размер.
Не се спори, че ищецът е служител на ГДИН и
териториалните й служби и на това основание съгл. чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС
е ***, че правоотношенията между страните се уреждат от ЗИНЗС, ППЗИНЗС субсидиарно – от ЗМВР.
Не се оспорва твърдението на ищеца, че в процесния период
е заемал длъжността „*” в Затвора *, като работното време се отчитало сумарно
на тримесечен период. Не се оспорва, че работното време на ищеца е било, като
по график се полагали 8, 12 и 24 -часови дежурства.
В случай, че съдът приеме за основателни исковите
претенции, счита, че лихва за забава следва да бъде начислена от датата на
подаване на исковата молба. При липса на изрична покана за изпълнение от страна
на ищеца, денят на забавата по смисъла на чл. 86 ЗЗД следва да се счита датата
на завеждане на исковата молба за присъждане на обезщетението.
В съдебно заседание чрез пълномощника *. Ч.счита иска за
заплащане на обезщетение за извънреден труд за частично основателен. Прави
възражение за прекомерност на претендирания хонорар на пълномощника на ищеца.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като
обсъди събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
Не се спори между страните и от представените по делото
писмени доказателства, се установява, че за целия процесен период ищецът е
заемал длъжността стажант на длъжност „* *”, а от 24.06.2016г. на длъжност „* *”, в Затвора гр. *. В длъжностната характеристика за тази
длъжност е посочено, че лицето, което я заема, чрез изпълнение на пряка и
непосредствена охранителна дейност осигурява сигурност и безопасност в местата
за лишаване от свобода. Посочено е, че *** е включен в наряд, назначен от **на
затвора, а продължителността на службата се определя от нормативен акт.
Не се спори, че за процесния период работното време на
ищеца е било разпределено под формата на 12-часови дежурства, които се полагали
в Затвора гр. *, както и извън него, под формата на т. нар „временно открит
пост” – за охрана на лишени от свобода, които са настанени на лечение в
болнични заведения на територията на гр. *.
По делото са представени справка за месечни заплати ищеца
за 2014, 2015, 2016 е 2017г., за отсъствията му поради временна
неработоспособност и ползваните отпуски, както и фишовете за заплати на ищеца
за процесния период. Видно от същите, на ищеца е начислявано и заплащано
основно тр. възнаграждение, ДТВ за ТСПО„ възнаграждение за „допълнително
натоварване *”, респ. „специфични и утежняващи условия”, допълнително
възнаграждение за резултати в СД, и порцион държавни служители. Изготвена е
справка и за ползваните от ищеца отпуски за процесния период. Представена е и
справка за различните видове наряди, проведени стрелби, обучения и други.
Представени са и постовите книги за датите, на които ищецът е носил дежурства,
в които са посочени часове на приемане и сдаване на дежурството, като обичайно
този час е 08:15/20:15 часа. Представени са и протоколи за отчитане на положен
труд от държавните служители, работещи на смени, за процесния период, по
тримесечия, за отчитане на нощния труд (от 22:00 до 06:00 часа), времето на
разположение и работа на официални празници - ежемесечни, ведно със справка за
часове извънреден труд, нощен труд, време на разположение, работа на официални
празници, и следващите се на служителите възнаграждения за така положените
часове, според работодателя. Представени са справки за дежурства на външно
охраняеми постове за процесния период, за различните видове наряди, стрелби и
обучения.
Относно реда на полагане на дежурствата, времето за
явяване, снаряжение, начина на носенето им и отстъпването от същите, както и
реалната продължителност на едно редовно 12-часово дежурство и 24-часово
дежурство в Затвора *, и на дежурство на временно открит пост по делото са
събрани гласни доказателствени средства, чрез разпит на един свидетел на ищеца.
От показанията на свидетеля К.Т.К., който е *на ищеца, се
установява, че през процесния период, ищецът е давал 12-часови дежурства,
разпределени по месечен график, както следва – два дни дневни смени и два дни
почивка, два дни нощни смени и два дни почивка, и всяка смяна продължава по
график по 12 часа.
Свидетелят разяснява протичането на едно 12-часово, както
и 12 –часово дежурство на външно охраняем пост – за охрана на лишен от свобода,
настанен в болнично заведение.
Дневните 12-часови дежурства в Затвора * официално се
водели с продължителност от 08:00 ч. сутринта до 20:00 ч. вечерта, а нощните -
от 20:00 ч. до 08:00 ч. В действителност обаче не това била реалната
продължителност на самото дежурство, защото не по късно от 19,50 ч. или 7,50 ч.
*ите били длъжни да влязат в корпуса на затвора, при което оставяли мобилните
си апарати, защото нямали право да влизат в корпуса с тях. Някои от колегите си
носели храна, която оставяли в хладилник, съответно тя се проверявала, да не би
да внасят нещо, което е забранено, след което се придвижвали до служебните си
лични шкафчета, където се снаряжавали – преобличали се, вземали палки,
белезници, шапка и се привеждали във вид, в който трябва да се носи постовата
служба. След това се явявали в 8,00 ч. за провеждане на инструктаж. През това
време ***на отделение бил длъжен да ги провери и ги проверявал дали са в
необходимия вид, и ги разпределял по постове по месечен график. В 8:00 ч.,
съответно в 20:00 ч. се качвали отстъпващият и застъпващият главни *и, заедно с
***на отделение, и в присъствието на ***от надзорно - охранителна дейност се
извършвал инструктаж, който продължавал до 15-20 минути, в зависимост от това,
което трябва да им съобщят. След това се подписвали в ежедневната ведомост, че
са минали инструктажа и се насочвали към постовете, по които са разпределени.
Свидетелят сочи, че всеки пост има своята специфика, като постовете в корпуса
на затвора можели да се разделят на външни и вътрешни, а продължителността на
приемането и сдаването на дежурството на всеки пост било индивидуално и
зависело от самата смяна. Най-рано отстъпващите от нощно дежурство си тръгвали
в 8:30 ч. сутринта, а от дневно – в 20:30 ч. вечерта. Ежедневната ведомост се
попълвала единствено от ***на отделение, главния * и се подписвала от ***от ОД
за проведен инструктаж. Дежурните се подписвали в нея само и единствено за
преминал инструктаж. Часовете се вписвали от ***на отделение и главния *, като
се вписвали така, както е посочено в графика – по 12 часа. Тези вписвания обаче
не отразявали реалната продължителност на дежурството, нито реалните часове на
приемане и сдаването му. Освен ежедневната ведомост се водела и постова книга,
която се попълвала от всеки постови, който отстъпва и застъпва. В нея се
вписвал часът, в който застъпващата смяна идва да смени отстъпващата. Това
обаче не бил часът, в който двамата отстъпващи си тръгвали от работа. В
постовата книга при пристигане на новите двама дежурни се записвал часът на
тяхното пристигане на поста, след което се провеждали общи мероприятия, преди
приключване на които отстъпващите не можели да си тръгнат. Ако в постовата
книга пишело час 08:00 ч. или 20:00 ч.,
то това не било реално, тъй като било невъзможно едно и също лице в 08:00 часа
да бъде едновременно на инструктаж и да
е приело поста. Ориентировъчният час, в който се събирали двата поста, бил в
зависимост от продължителността на самия инструктаж, който продължавал около 15
– 20 минути. Около 08:20 – 08:25 часа застъпващите отивали на поста си,
извършвала се съвместна проверка, след което застъпващият се подписвал в
постовата книга, а отстъпващият бил готов да си тръгне. Отстъпващият напускал
поста и излизал от затвора, като преди това отивал до служебното си шкафче
и свалял снаряжението си. При
предявяване на постови книги с вписан час 08:15 часа, респ. 20:15 часа
свидетелят сочи, че това е часът, в който приемащите и сдаващите дежурството * и
се събират на едно място, но това не е часът на отстъпване, тъй като от този
момент насетне се извършват съвместните мероприятия между служителите от
сдаващия и приемащия пост. В тези книги се вписвали имената на един сдаващ и
един приемащ, като процедурата била следната: при приемане на дежурство се
вписвал единия приемащ, по средата на дежурството около 01:00-02:00 часа,
съответно 13:00-14:00 часа се вписвало сдаване между двамата дежурни от една
смяна, след което другия дежурен, който е приел по средата на смяната, сдавал на
един от новите застъпващи в края на дежурството, които от своя страна
процедирали по същия начин. След като приключели поста, отстъпващите отивали до
личните си шкафчета, събличали се, сваляли палките и тръгвали, като дотогава
били на разположение на главния *. От приемането до сдаването били задължително
двама, но в книгите се вписвал по един приемащ и един сдаващ.
Свидетелят обяснява, че се полагали и извънредни
дежурства, по месечен график, с нормативно определена продължителност от 12
часа, които дежурства били за охрана на лишени от свобода, които са настанени
за лечение в болнично заведение. Реалната продължителност на този вид дежурства
била строго специфична за всеки отделен случай - ако се охранява една болница,
свидетелят твърди продължителността на дежурството да е най-малко 13 часа, ако
са две или три съответно продължителността била по-голяма, защото било
необходимо време да бъдат извозени. Минималното време на това дежурство било 13
часа. Свидетелят обяснява начина, по който се носи същото – когато имало
определено дежурство за външно охраняем пост, дежурните се явявали за дневно
такова в 07:30 часа, а за нощно – в 19:30 часа, в корпуса на затвора. Там им
било необходимо време да се въоръжат, да се снаряжат, да преминат инструктажа от
***на отделението и главния *, който е отделен, след това бивали качвани на
служебен автомобил, който да ги извози до съответната болница или болници,
където е настанен, респ. са настанени лишените от свобода, които следва да
бъдат охранявани. В болницата отивали, намирали колегата, който е на пост,
сменяли го, предавали си необходимата информация за лишения от свобода, след
това отстъпвали и всичко се случвало по обратния ред - със служебен автомобил
дежурният се връщал в затвора, издавал служебното оръжие и пълнители, оставял
си снаряжението в затвора и минавал през дежурния главен *, като го уведомявал
за състоянието на поста, за състоянието на лишения от свобода и какви
медицински интервенции са му предписани. Най-рано в 08:30 ч. след нощно, респ.
20:30 часа след дневно 12-часово дежурство, ако има лишени от свобода,
настанени само в една болница и тя е
близко до затвора, това бил часът, в който вече напускали затвора. Когато имало
лишени от свобода, настанени в две и повече различни болници, продължителността
била доста по-голяма с оглед трафика, придвижването и т.н.
Гореописаните документи, показанията на свидетеля, ведно
с документацията, находяща се в затвора – *, вкл. ведомостите за заплати и
ежедневните ведомости, цялата документация във връзка с полаганите дежурства,
са изследвани от в. * С. К., чието заключение по допуснатата ССЕ е изслушано и
прието по делото.
В основното си заключение вещото лице е изчислило броя
полагани дежурства от ищеца, норма времето за всеки един от месеците, включени
в процесния период. Вещото лице е посочило за кои месеци какви суми са
заплащани като извънреден труд, за колко часа, колко са дежурствата, полагани в
болница, и какви суми са изплатени на ищеца за тях. В заключението са изчислени
размера и стойността на извънредния труд, освен на база писмените документи и
на база показанията на свидетеля, според които едно дежурство в затвора
продължава общо 12 часа и 40 минути най-малко, а едно такова на външно охраняем
пост в болница най-малко 13 часа, като вещото лице е работило с продължителност
на дежурствата от 12 часа и 40 минути в затвора и 13 часа на външно охраняем
пост. От заключението се установява, че за процесния период ищецът е положил 168.00
часа извънреден труд, които не му са заплатени, за които му се дължи сумата от 927,70
лева, мораторната лихва върху което възнаграждение за периода 28.04.2015г. –
25.08.2017г. възлиза на 76,42 лева.
Съдът кредитира заключението на това вещо лице като
обективно и компетентно изготвено, на база на събрания доказателствен материал
по делото и нормативната уредба досежно сумарното изчисляване на работното
време на служителите от ***състав.
При така установените факти от значение за спора съдът
намира следното:
Между страните не се спори, и се установи от събраните по делото
доказателства, че в процесния период ищецът е работил като стажант на длъжност „*
*” и „* *” в Главна дирекция „изпълнение на наказанията” към МП с
място на работа – Затвора гр. *. Ищецът се явява “***”, по смисъла на ЗДСл,
ЗМВР и ЗИНЗС. Съобразно чл. 19, ал. 1 от ЗИНЗС, служителите в ТД ”ИН” и
териториалните й поделения, каквото е Затвора – *, са държавни служители и
лица, работещи по трудов договор. За
държавните служители, се прилагат правилата относно държавната служба по
ЗМВР, доколкото в ЗДСл не е установено друго. Видно от длъжностната му
характеристика, трудовите му функции се изпълняват чрез полагане на дежурства
по график. Не се спори и се установява, че служебното време на ищеца като ***,
полагащ дежурства по график, се изчислява сумарно.
По делото спорни са няколко обстоятелства – каква е била продължителността
на всяко дежурство, която е отчитана и заплащана, следва ли в работното време
на дежурството да се включи не само нормативно установения 12-часов, а и
времето от реалното явяване на работа до реалното напускане на работното място,
как точно следва да бъде изчислен и заплатен извънредния труд.
Съгл. чл. 16а, ал. 1 от ППЗИНЗС нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в ГДИН и териториалните й служби е 8
часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Съгл. ал. 2 за
дейностите, чието изпълнение изисква непрекъсваем работeн процес, работното
време се организира в 8-, 12- или 24-часови наряди по утвърден график. В
извънредни ситуации, отдалеченост на обекта или когато численият състав или
изпълнението на отделни служебни дейности не позволява организирането на
работата на 8- и 12-часови наряди, могат да бъдат установени и 24-часови
наряди. Работното време на служителите, които изпълняват дейности по ал. 2 и 3,
се определя със заповед на *на ГДИН съобразно щатната численост и особеностите
на охраняемите обекти по предложение на **на съответната териториална служба
или по своя инициатива. При служебна необходимост със заповед на **на
териториалната служба продължителността на работното време на държавните
служители, работещи в наряд, може да бъде удължено, но не с повече от една
втора от нормалната дневна продължителност на работното време. За държавните
служители, с изключение на служителите по ал. 2 - 5, се установява ненормиран
работен ден. Държавните служителите от ГДИН и териториалните й служби получават
компенсация за нощен труд съгласно Закона за Министерството на вътрешните
работи и правилника за неговото прилагане.
Съгл. чл. 16в, ал. 1 от ППЗИНЗС за държавните служители, които изпълняват
дейности, чието осъществяване изисква специфична организация на работа, със
заповед на *или на **на съответната териториална служба може да се установява
време на разположение или режим на 12- или 24-часово дежурство.
Съобразно разпоредбата на чл.290, ал.1 и 2 от ППЗИНСЗ, ищецът като „* *” в Затвора * е част от ***състав на същия, като задачите
на ***състав са изброени в чл.291 от ППЗИНЗС. В точка първа на посоченият член
е посочено, че една от основните задачи на надзорно-охранителният състав в
затвора, е осъществяването на постова служба. Постовата служба се носи от
наряд, назначен от **на затвора, който се състои от *** *, ****на отделение и *и
-чл.300, ал.1 и ал.2 от ППЗИНЗС.
Разпоредбите в ППЗИНЗС, частично уреждащи начина на изчисляване на
работното им време, са отменени, като в случая съгл. разпоредбата на чл. 19,
ал. 2 от ЗИНЗС за държавните служители по ал. 1, т. 1 – тези, които пряко
осъществяват дейности по изпълнение на наказанията или на мярката за
неотклонение задържане под стража, какъвто е ищецът, се прилагат разпоредбите
относно държавната служба в Закона за Министерството на вътрешните работи,
доколкото в този закон не е предвидено друго. Доколкото в ЗИНЗС и ППЗИНС към
процесния период липсват конкретни правила относно продължителността на
служебното време, уредбата на същото, както и на извънредния труд, то следва да
се приложат съответните норми от Закона за МВР. Съгласно разпоредбата на чл.
187, ал.1 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/, нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Ал.3 на същия текст пък
предвижда, че работното време на държавните служители се изчислява в работни
дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за
тримесечен период. Сочената разпоредба е била изменена, като в периода 24.02.2015
г./ДВ бр.14/ 20.02.2015г./ до 14.10.2016 г./ДВ бр.81/ 2016г./ периодът на
отчитане е бил едномесечен. Съгласно ал.5, т.2 на чл.187 от ЗМВР работата извън
редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите,
работещи на смени, а ал.6 урежда правилото, че извънредният труд по ал. 5 се
заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.
Относно продължителността на тези дежурства, съдът намира същата да е била,
както следва – за полаганите на работното място в Затвора * такива – не 12
часа, а 12 часа и 40 минути, а за тези, полагани на външни открити постове –
болници, не 12, а 13 часа, тъй като това е реалната продължителност на същите
от момента, в който лицата реално са се явявали и е следвало да се явят на
работа, до момента, в който те са били освобождавани и реално са напускали
работното си място, като това е минималната продължителност на тези дежурства и
реалната такава в определени дни е надхвърляла тези часове. Част от това
допълнително време, а именно явяването, снаряжаването и разоръжаването,
представляват дейности, свързани с подготовката за приемане и подготовката за
сдаване на дежурство, тези дейности са абсолютно задължителни и дежурството не
може нито да бъде поето, нито да бъде сдадено, без те да бъдат извършени.
Времето за самото приемане и сдаване на дежурството при всички случаи
представлява част от самото дежурство и от работното време. През цялото това
време – от момента на явяването си до напускане територията на Затвора *,
ищецът е реално ангажиран и полага труд. Всички тези дейности, вкл. и
придвижването от затвора до болницата и обратно, представляват част от
дейността на ищеца като * и са време, в което той реално е ангажиран, за да
изпълни дежурството си. Това представляват реално отработени часове, свързани с
носенето на дежурството. Ето защо съдът намира, че същите представляват част от
продължителността на служебното време на ищеца. Ето защо съдът намира за
основателно твърдението на ищеца, че тези часове следва да бъдат включени при
изчисляване на общата продължителност на служебното му време.
От заключението на съдебно – счетоводната експертиза, изготвено на база
писмените доказателства и показанията на свидетеля, на база 12 часа и 40 минути
продължителност на 12-часови дежурства в затвора *, и 13 часа на външно открити
постове, се установява, че ищецът е
носил дежурства в процесния период над нормативно установената продължителност
на служебното време, които са били частично заплатени, като незаплатения
остатък от същите е, както следва - за периода 05.11.2014г.-30.06.2017г.
незаплатени 168 часа извънреден труд, които се получават от удължаване на
дежурствата, съответно 12-часовите в затвора с по 40 минути и 12-часовите на
външно открити постове с един час, като вещото лице е направило изчисленията си
съобразно нормативно предвидения в ЗМВР начин за изчисляване на извънредния
труд. Така за положените и незаплатени 168 часа извънреден труд на ищеца се
следва сумата от 927,70 лева, със съответстваща мораторна лихва, начиная от
26-то число на месеца, следващ полагането на труда, както е поискал да бъде
изчислено ищеца, за периода 26.04.2015 г. – 25.08.2017г. е в размер на 76,42 лева.
Ето защо тези суми следва да бъдат
заплатени от ответника. Претенцията за мораторна лихва следва да се уважи, тъй
като се касае за ежемесечно дължими суми, платими с трудовото възнаграждение,
поради което забавата за плащането им настъпва с изтичане на сроковете, в които
последното е следвало да бъде заплатено, ето защо лихвата се дължи и без
покана.
Вземането е лихвоносно, исковата молба има х-р на покана, поради което
претенцията за заплащане на законна лихва от завеждане на ИМ – 25.08.2017г. до
окончателното плащане, е основателна и ще се уважи.
Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност
на адв. възнаграждение, като се вземе предвид материалния интерес по делото и
наличието на известна фактическа сложност на делото, ето защо с оглед изхода на
спора на ищеца ще се присъдат разноски от 450 лева платено адв. възнаграждение.
На осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК вр. с т. 23 от ТР № 6/2012г.
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на
съдебната власт, по сметка на ПРС дължимата държавна такса върху уважените
искове, като същата на основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, възлиза на 100 лева, от които 50 лева ДТ по иска
за заплащане на изв. труд и 50 лева по иска за мораторна лихва. Същите следва
да бъдат заплатени по сметката на съда. В полза на бюджета на съдебната власт
ще се възложат и разноските за ССЕ, които са направени от бюджета на съда, а
именно – 150 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” при Министерство на
правосъдието, с адм. адрес: гр. София 1309, бул. „Ген. Н. Столетов” № 21,
представлявана от *С.Ц., чрез пълномощника *. Т.Ч. да заплати на Д.Г.К., с ЕГН **********,***
суми: сумата от 927,70 лева, представляваща дължимо възнаграждение за положен
извънреден труд над нормативно установената продължителност на работното време
за периода 05.12.2014 г. – 30.06.2017г., както и сумата от 76,42 лева мораторна
лихва върху него за периода 26.04.2015 г. – 25.08.-2017г., както и сумата от 450
лева разноски за адв. възнаграждение.
ОСЪЖДА Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” при
Министерство на правосъдието, с адм. адрес: гр. София 1309, бул. „Ген. Н.
Столетов” № 21, представлявана от *С.Ц., чрез пълномощника *. Т.Ч. да заплати в
полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивския
районен съд сумата от 100 лева, представляваща държавна такса върху уважените
искове, и сумата от 150 лева разноски за съдебно-счетоводна експертиза от
бюджета на съда.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Анета Трайкова
Вярно с оргинала: Ц.Т.