Р Е Ш Е Н И Е
№ 1973/ 25.05.2018г.,
гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
районен съд, гражданско отделение, в открито заседание на тридесети април две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НАДЕЖДА СЛАВЧЕВА
при
секретаря
Петя Карабиберова, като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 18377 по описа на съда за 2017 година и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.258 и сл. ЗЗД.
В исковата молба и допълнителна молба от
29.11.2017г. от „Явимекс” ООД против „Стойчев и
Син-ДС” ЕООД се твърди, че ищецът е извършил в полза на ответника услуги –
стенд на автомобили, като за извършените услуги има издадени 4 бр. фактури, с
подписана декларация към всяка от тях от длъжника, че е получил услугата,
посочена във фактурата и фактурата е подписана от получател. Твърди се, че
въпреки получаване на съответните услуги, без да е възразил за недостатъци,
ответникът не е заплатил цената на услугите. Фактурите, били, както следва - №
**********/10.12.2015г. – 60 лв., с ДДС, падеж 17.12.2015г., №
**********/15.03.2016г. – 60 лв. с ДДС, падеж 22.03.2016г., №
**********/28.05.2016г. – 60 лв. с ДДС, падеж 03.06.2016г. и №
**********/08.07.2016г. – 60 лв. с ДДС, падеж 15.07.2016г. Твърди се, че общо
дължимата сума, представляваща главница по фактури възлиза на сумата от 240 лв.
Посочен е и размерът на претендираните лихви за
забава по всяка фактура, считано от падежа до 18.09.2017г., възлизащи общо на
34.86 лв. Изложени са обстоятелства за проведено заповедно производство, като
по образуваното ч.гр.дело № 14714/2017г. длъжникът подал възражение, поради
което се и предявявали настоящите искове. Направено е искане за постановяване
на решение, с което да се признае за установено по отношение на ответното
дружество, че дължи на ищеца сумата от 274.86 лв., от която 240 лв. главница по
фактури за предоставени и получени, но незаплатени услуги и 34.86 лв. лихви за
забавени плащания по фактури, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на
сумата. С исковата молба са претендирани направените
по делото разноски.
В законоустановения едномесечен срок по
чл. 131 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор от „Стойчев и син-ДС” ЕООД.
Съдът,
като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по
вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
Към исковата молба са приложени заверени копия
от фактури № **********/10.12.2015г. на стойност 60 лв., с ДДС, падеж
17.12.2015г., № **********/15.03.2016г. на стойност 60 лв. с ДДС, падеж
22.03.2016г., № **********/28.05.2016г. на стойност 60 лв. с ДДС, падеж
03.06.2016г. и № **********/08.07.2016г. на стойност 60 лв. с ДДС, падеж
15.07.2016г., ведно с приложени към всяка от фактурите декларации, от служители
на ответното дружество, с посочени три имена и подписи, че на посочените дати
са получени услугите, техен предмет.
Препис от исковата молба е редовно
връчен на ответното дружество, чрез залепване на уведомление по актуалните
седалище и адрес на управление на дружеството, видно от приложените на лист 34
и 37 разписки. Ответникът е бил редовно уведомен и за първото по делото
заседание, видно от приложената на лист 42 разписка. В изпратените до страната
съобщения по чл.131 ГПК, както и в това за насроченото съдебно заседание, е
вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно
заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово
отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено
решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските. В съдебно
заседание ответникът не се явява и не се представлява, като няма направено
искане делото да се гледа в негово отсъствие.
От
друга страна, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените
и ангажирани от ищеца писмени доказателства, се налага изводът, че искът е
вероятно основателен.
В тази връзка съдът намира, че са налице
предпоставките на чл. 238, ал.1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, в
който смисъл е и направеното от ищцовата страна искане, поради което искът
следва да бъде уважен, без решението да се мотивира по същество.
При този изход на делото и предвид направеното
от ищцовата страна искане, на страната следва да се присъдят направените по
делото разноски в размер на 25 лв. внесена държавна такса по заповедното
производство, както и сумата от 75 лв. разноски за държавна такса в настоящето
производство.
Поради
изложеното и на основание чл. 239, ал.2 ГПК съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на „СТОЙЧЕВ И СИН-ДС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Пловдив, ул. „Варшава” № 11, със законен представител Д. С С., че съществува вземането на „ЯВИМЕКС” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул. „Брезовско шосе” № 83, със законен представител В.Г.К.в
размер на 240 лв. /двеста и четиридесет лева/ главница, представляваща сбор от
незаплатени суми за извършени услуги – стенд на автомобили по сключени
неформални договори, за които са издадени фактури № **********/10.12.2015г. на стойност 60 лв., с ДДС,
падеж
17.12.2015г., № **********/15.03.2016г. на стойност 60 лв. с ДДС, падеж
22.03.2016г., № **********/28.05.2016г. на стойност 60 лв. с ДДС, падеж
03.06.2016г. и № **********/08.07.2016г. на стойност 60 лв. с ДДС, падеж
15.07.2016г., 34.86 лв. /тридесет и четири лева и 86 ст./, представляваща сбор от
обезщетения за забава върху всяко едно от задълженията по издадените фактури за
периода от 18.12.2015г. до 18.09.2017г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 18.09.2017г. до окончателното изплащане, за които е издадена заповед № 8904
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 20.09.2017г. по ч.гр.дело
№ 14714 по описа на ПРС за 2017г.
ОСЪЖДА „СТОЙЧЕВ И
СИН-ДС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.
„Варшава” № 11, със законен представител Д. С.С. да
заплати на „ЯВИМЕКС” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Пловдив, ул. „Брезовско шосе” № 83, със законен
представител В.Г.К.сумата
от 25 лв. /двадесет и пет лева/ направени в заповедното производство разноски и
75 лв. /седемдесет и пет/ разноски по исковото производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Ответникът може да търси
защита срещу решението по реда на чл.240 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!
Секретар: П. К.