№ 37646
гр. София, 10.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело №
20241110101376 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 Граждански процесуален кодекс ГПК/.
Образувано е по Молба с вх. № 278401/19.08.2025 г., подадена от ищцата С. Н. Х. срещу
постановеното по делото Решение № 14903/31.07.2025 г., в частта, в която ищцата С. Н. Х. е
осъдена да заплати на ответника „Банка ДСК“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сума в
размер на 150 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство по делото, както и в частта, в която ищцата е осъдена да заплати на СРС
на основание чл. 77 ГПК сума в размер на 269, 35 лв. – държавна такса.
В молбата се твърди, че тъй като ищцата била освободена от задължението за заплащане
на разноски, то влизайки в сила на определението за това тя не следвало да бъде осъждана
да ги заплати. Обратното, което е направил съдът, е несъобразяване със силата на присъдено
нещо на влязлото в сила определение за освобождаване на ищцата от разноски. По
отношение на размера на юрисконсултското възнаграждение на ответника, се поддържа, че
същият е прекомерен и като такъв следва да бъде намален до минималния размер на
възнаграждението за юрисконсулт, тъй като делото не се отличавало с фактическа и правна
сложност.
Въз основа на изложеното е поискано изменение на решението в частта за разноските,
които ищцата е осъдена да заплати.
Насрещната по молбата страна и ответник по настоящето дело „Банка ДСК“ АД оспорва
основателността на ищцовото искане. Определения от съда размер на юрисконсултското
възнаграждение бил в минимален размер според разпоредбата на чл. 25 Наредба за
заплащане на правната помощ /НЗПП/ вр. чл. 37 Закон за правната помощ ЗПП/ и искането
следвало да бъде оставено без уважение.
От фактическа страна съдът приема следното:
Производството по гр. дело № 1376/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 175
състав е образувано по Искова молба с вх. № 5340/08.01.2024 г., подадена от С. Н. Х., с която
е предявен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК и осъдителен иск с правно
основание чл. 3 ГПК вр. чл. 49 ЗЗД срещу ответника „Банка ДСК“ АД.
С Определение № 15381/09.04.2025 г. съдът е освободил ищцата от дължимата се
държавна такса.
С постановеното по делото Решение № 14903/31.07.2025 г. съдът е отхвърлил
предявените искове и е осъдил ищцата да заплати по сметка на СРС държавна такса в
размер на 269, 33 лв. за предявените искове и сума в размер на 150 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство на ответното дружество.
От правна страна съдът приема следното:
1
По отношение искането за изменение на постановеното по делото съдебно решение в
частта, с която ищцата е осъдена на основание чл. 77 ГПК да заплати в полза на бюджета на
СРС държавна такса в размер на 269, 33 лв., молбата се явява основателна. При
освобождаването на ищеца от заплащането на държавна такса на основание чл. 83, ал. 2
ГПК съдът констатира, че молителят в това охранително по своята същност производство,
няма възможност да заплати дължимата се по делото държавна такса, но с оглед
необходимостта от защита на твърдени негови права и законни интереси, съдът е длъжен да
разгледа правния спор. Недопустимо би било в своя краен акт съдът да осъди ищецът, при
неоснователност на претенциите му, да заплати в полза на съда дължимата се държавна
такса. Ето защо постановеното по делото Решение № 14903/31.07.2025 г. в частта, в която
ищцата е осъдена на основание чл. 77 ГПК да заплати в полза на СРС дължимата се
държавна такса в размер на 269, 33 лв. следва да бъде изменено, като посоченият
диспозитив, с характер на определение, да бъде отменен.
По отношение молбата за изменение на решението в частта, с която е присъдено
юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника в размер на 150 лв., същата се явява
неоснователна. По делото е представен отговор на исковата молба, в който ответникът е
проследил хронологично, описвайки подробно, взаимоотношенията на страните след
издаването на процесната Заповед за изпълнение, включително и тези развили се между тях
в рамките на изпълнителното производство. Направен е анализ на исканията на твърденията
на ищцата. Представени са с отговора писмени доказателства. Направено е доказателствено
искане. Проведено е едно съдебно заседание, в рамките на което ответникът е представляван
от юрисконсулт. За да определи размера на юрисконсултското възнаграждение съдът се е
ръководил на първо място от законово определения максимум, конкретно е съобразил
разпоредбата на чл. 25 НЗПП в редакцията й отпреди измененията извършени с ДВ, бр. 53
от 2025 г. – в сила от 01.10.2025 г., който конкретно е 300 лв., на следващо място от трудът
положен от юрисконсулта, който не се изчерпва само с действията, извършени в рамките на
съдебното производство, но и с тези за запознаване с документацията по спора, разходите за
софтуер за написване на писмените изявления до съда и консумативите за тяхното
отпечатване. Това са все разходи за ответното дружество и трудът на неговия служител
следва да бъде оценен. Предвид изложеното искането за изменение на решението в частта за
разноските, касаещи размера на присъденото в полза на ответното дружество
юрисконсултско възнаграждение, следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ постановеното по гр. дело № 1376/2024 г. по описа на Софийски районен съд,
175 състав Решение № 14903/31.07.2025 г. в частта, в която ищцата е осъдена на основание
чл. 77 ГПК да заплати в полза на СРС дължимата се държавна такса в размер на 269, 33 лв.,
като
ОТМЕНЯ съдържащото се в постановеното по гр. дело № 1376/2024 г. по описа на
Софийски районен съд, 175 състав Решение № 14903/31.07.2025 г. определение, с което
ищцата С. Н. Х. е осъдена на основание чл. 77 ГПК да заплати по сметка на СРС държавна
такса в размер на 269, 33 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата С. Н. Х., съдържащо се в нейна Молба с
вх. № 278401/19.08.2025 г. за изменение на постановеното по делото Решение №
14903/31.07.2025 г. в частта, с която е осъдена на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на
„Банка ДСК“ АД сума в размер на 150 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението от страните с
частна жалба пред Софийски градски съд.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3