Р Е Ш Е Н И Е
№
1806/03.04.2020г.
гр.Варна 30.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
тридесет и първи състав в открито съдебно заседание проведено на десети март две
хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Любомир Нинов
при секретаря Анелия Тотева, като
разгледа докладваното от съдията гр.д.№15872/2019г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
В исковата молба ищецът Г.П. твърди, че
при проверка на текущите си задължения в електронната страница на ответното
дружество е установила, че има задължение в размер на 487,66лв. за обект с
клиентски №***
и абонатен №**
с адрес на потребление гр.*****,
като въз основа на извършена проверка от служители на „Е* С*“ АД и на база констативен протокол
е начислена допълнителна сума за периода от 21.07.2019г. до 20.08.2019г.
Твърди, че потребителя не е уведомен, че ще бъде извършена проверка на
електромера и не е присъствал представител на ищеца на проверката, свидетелите
подписали се в протокола не са присъствали на самата проверка, а само формално
са разписали изготвения документ. Не е присъствал представител на полицията.
Твърди, че основанието за начисляване на процесната
сума е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че за процесния
обект никога не е имало потребление за такива големи суми в такъв кратък
период. Сочи, че демонтирания електромер не е представен за експертиза на
компетентен орган за метрологичен надзор в състоянието в което е бил демонтиран,
както и не е имало данни за сумарния регистър при демонтажа на електромера.
Оспорва начина, методиката и основанието за начисляване на сумата от 487,66лв. Сочи,
че размера на тази парична сума е произволно определен. Твърди че в договора на
ищеца за доставка и пренос на ел.енергия не се съдържа действителна клауза по
силата на която да се дължи процесната сума, а ищецът
не се е съгласявал с процедурата за едностранно и без негово участие преизчисление за минал период на сметките за месечно доставена
и отчетена посредством СТИ ел.енергия. Твърди, че констативния протокол на „Е* С*“ АД въз основа на който е
начислена процесната сума е съставен от лица, които
не са оправомощени за извършват подобни проверки, тъй
като съгласно чл.38 от Закона за измерванията, първоначалните и последващи проверки на средства за измерване се извършват
от Български институт по метрология или от лица
оправомощени от председателя на Държавната
агенция за метрологичен и технически надзор. Твърди, че съставения констативен
протокол не отговаря на изискванията изрично посочени в чл.47 и чл.48 ПИКЕЕ
поради което същия е негоден да удостовери фактите отразени в него. Сочи, че
корекцията на сметка е извършена не съгласно ПИКЕЕ а по силата на чл.19 т.7 от
Общите условия на „Е*П* М*“ АД. Оспорва, че ОУ на ДПЕЕ на „Е.П.“
АД от 2014г. са влезли в сила по отношение на потребителя, тъй като Решението
на КЕВР с което същите са одобрени е отменено с окончателно решение на ВАС,
поради което между страните са в сила старите ОУ на ДПЕЕ на „Е*О*Б*П*“ ЕАД одобрени от ДКЕВР от 2009г.
Твърди, че според действащото законодателство СТИ както и електромерните
табла са собственост на електроразпределителното дружество, което е длъжно да
ги поддържа в изправност за своя сметка, както и да обезпечава правилното им
функциониране, поради което без да е доказана вина на абоната изразяваща се в
препятстване на правилното отчитане е недопустимо да се ангажира неговата
отговорност чрез едностранна корекция в сметките му за минал период.
Моли се, да се постанови решение, с
което да се признае, че Г.К.П., не дължи
на „Е.П.“ АД, ЕИК***,
сумата в размер на 487,66лв., за периода от 21.07.2019г. до 20.08.2019г.
служебно начислена ел. енергия за партида за обект с клиентски № ***и абонатен № *** с адрес на потребление *****. Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е
подал писмен отговор на исковата молба, в който изразява становище, че
предявения иск е допустим, но неоснователен. Твърди, че е налице правно
основание за възникване на вземането на ответника към ищеца за преизчислените
количества ел.енергия. Сочи, че процесната сума
представлява цената на коригираното количество ел. енергия за посочения във
фактурата период и се дължи от ищеца на основание ЗЗД във вр.
с ПИКЕЕ. Счита, че ищеца и ответника се намират в продажбено правоотношение
относно продажбата на ел.енергия, като правата и задълженията им се уреждат от
Закона за енергетиката, Правилата за измерване на количеството на ел. енергия,
приети от КЕВР през 2019г. на основание чл.21 ал.1 т.9 от ЗЕ във връзка с чл.83
ал.1 т.6 от ЗЕ, Общите условия за достъп и пренос на ел.енергия през електроразпределителната
мрежа на „Е*
С*“
АД и Общите условия на ДПЕЕ на „Е*
П*П*“ АД. Твърди, че към датата на
извършване на процесната проверка в обекта на ищеца
са в сила ПИКЕЕ, поради което съществува законова възможност която регламентира
правото на ответното дружество да извърши едностранна корекция на начисленото
количество ел. енергия. Сочи, че сумата по коригиращата сметка не е обусловена
и не се дължи за реално потребена от потребителя
електроенергия. Твърди, че преизчислението се
осъществява по одобрената от ДКЕВР методика като това право е уредено в ПКИЕЕ
във връзка с чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ. Ответника счита, че няма задължение когато
извършва корекцията за издирва действителния период на неотчитане от СТИ, а има
правото да извърши корекция по посочения в подзаконовия нормативен акт
методика. Твърди, че извършената процедура няма характер на санкция към
потребителя и неотчитането на ел. енергия не е необходимо да е пряк резултат от
извършено неправомерно въздействие или от поведение на самия потребител. Твърди,
че посочения СТИ е произведен 2017г. когато е минал и първоначална проверка
като към процесния период е бил в срока си на
метрологична годност изчитащ на 2023г. Твърди, че за извършената на
20.08.2019г. проверка на измервателната система в обекта на ищеца е съставен
констативен протокол №**,
като по време на проверката е констатиран неработещ броителен
механизъм на СТИ, като поради констатираната повреда на СТИ преминалата и
измерена енергия за процесия период не
може да бъде отчетена. Твърди, че за
периода 21.07.2018г -20.08.2-018г. потреблението на абоната отчетено по СТИ е в
размер на 2482 квтч. на стойност 474,38лв., като това
е обичаното потребление на абоната за процесния период. Твърди, че процесната
фактура е издадена с код 34 от системата
базиран на регулярни месечни отчети на електромера. Моли да се отхвърли иска и
да претендира разноски.
Съдът приема, че предявеният иск намира
правното си основание в чл.124 от ГПК.
Съдът, след като взе предвид
представените по делото доказателства - по отделно и в тяхната съвкупност,
съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от
фактическа страна:
Разпределението
на доказателствената тежест в процеса по предявен отрицателен установителен иск освобождава ищцата от носенето
на доказателствената тежест и прехвърля същата върху ответника
в случай, че той оспорва претенцията чрез навеждане на противоположни на нея
положителни факти. Тази промяна в страната носител на доказателствената тежест
в конкретния случай възлага върху ответното дружество тежестта да докаже, че
ищеца е потребител на ел.енергия и че сметката е коригирана с посочената в ИМ
сума законно, верността на извършените изчисления съгласно приложената методика,
че претендираната сума е за количество
ел.енергия, което е действително доставено до абоната.
Не се спори и за наличието на валидно
облигационно правоотношение по договор за доставка на ел.енергия, по силата на
който ищцата се явява потребител на доставяната от ответното дружество
ел.енергия през електроразпределителните мрежи на „Е*м*“ АД.
Съгласно представената по делото фактура
№**г.(л.26),
е начислена корекция въз основа на извършена проверка в размер на 487.66лв., за
обект находящ се на адрес гр.**** с титуляр ищеца Г.П.. За
изготвяне на фактурата и извършване на начислението ответникът се е позовал на
констатациите направени при проверка и отразени в Констативен протокол №***г., в който е отразено, че е
установена повреда на бройтелното устройство на СТИ отразяващо консумираната в обекта
ел.енергия. Посочената повреда е довела до невъзможност да се отчита от СТИ
преминалата през него ел.енергия консумирана от ищцата.
Въпреки изложеното обаче, ответникът не
е доказал, че такова количество ел.енергия е доставено на П., поради което същата
да дължи нейното заплащане. Установяването на това обстоятелство е безспорно
необходимо, защото ел.енергията е движима вещ, в тази връзка и нейната продажба
се подчинява на общите правила на договора за продажба. В тази връзка купувачът
дължи заплащане на продажната цена винаги за реално предоставена стока. В този
смисъл е решение №1081/07.02.2008г., постановено по търг. дело №657/2007г. на
ВКС, определение №717/18.11.2009г., постановено по търг.дело №658/2009г.
липсват обаче безспорни доказателства за това точно кой е моментът в който е
преустановено отчитането на ел.енергияте, а това от
своя страна води до невъзможност да се установи еднозначно стойността на тази
енергия.
На следващо място, като аргумент
за недължимост на сумата, който е във
връзка с принципа да се заплаща за реално получена стока, е и обстоятелството,
че при подобен род корекции, не е ясна и остава неясна, при липса на проверки,
към коя дата е налице неотчитане на ел.енергия, което от своя страна би довело
до неоснователно обогатяване на ответното дружество. В тази връзка разпоредбата
на Общите условия и на двете дружества съществено противоречи на основни
принципи на правото, както и на добрите нрави.
Задължителната практика на ВКС се
придържа и към разбирането, че коригирането на сметките за вече доставена
електрическа енергия само въз основа на обективния факт на констатирано неточно
отчитане на доставяната електроенергия, както е регламентирано в Общите условия
на ответника, противоречи на регламентирания в чл.82 от ЗЗД виновен характер на
договорната отговорност и е недопустимо ангажирането й при липса на
доказателства за виновно поведение на потребителя, препятствало правилното
отчитане.
По изложените съображения следва да се
приеме, че ответникът не е доказал при условията на пълно и главно доказване,
че тази сума му се следва и предявеният иск следва да бъде уважен.
Предвид извода за основателност на
претенцията ответника следва да бъде осъдена да заплати на ответника сторените
в настоящото производство разноски възлизащи на 704.73лв.
Ето защо, съдът
Р Е Ш И
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО В ОТНОШЕНИЯТА между
ответника „Е.п.“ АД, ЕИК***
със седалище и адрес на управление *** и ищеца Г.К.П. ЕГН********** ***, че
ищецът не дължи на „Е.п.“ АД сумата от 487.66лв. начислена от
ответното дружество за времето от 21.07.2019г. до 20.08.2019г. за обект находящ се на адрес гр.********* с кл.№*** и аб.№****, на основание чл.124 от ГПК.
ОСЪЖДА „Е.п.“ АД, ЕИК**** със седалище и адрес на управление *** да
заплати на Г.К.П. ЕГН********** *** сумата от 355лв.,
представляваща направените по делото съдебно деловодни разноски и адвокатско
възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС
с въззивна жалба в двуседмичен срок от
датата на уведомяването.
Препис от настоящето решение да се връчи
на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на
основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: