Р Е Ш
Е Н И Е
№ 104
гр.
Враца, 29.03.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ВРАЦА, IV състав,
в публично заседание на 04.03.2021 г. /четвърти март две хиляди двадесет и
първа година/ в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛИНА
ГЕРАСИМОВА
при секретаря ДАНИЕЛА
МОНОВА, като разгледа докладваното от съдия ГЕРАСИМОВА адм. дело № 607 по описа
на Административен съд - Враца за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на 145 и сл. от АПК във връзка с
чл. 118, ал. 1 и ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба от
П.Т.Д. *** против Решение № Ц 1040-06-39/11.11.2020 г. на Директора на ТП на
НОИ – Враца, с което е потвърдено Разпореждане № 061-00-2190-3/21.10.2020г. на
Ръководител на осигуряването за безработица за отказ за отпускане на парично
обезщетение за безработица.
В жалбата се оспорва издадения административен акт като
незаконосъобразен, издаден при съществени
нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с
материалноправни разпоредби. Прави се искане за отмяна на издаденото решение и
връщане на преписката на Директора на ТП на НОИ – Враца за ново произнасяне.
Ответникът - Директора на ТП на НОИ – Враца, чрез процесуалния
представител * Ц.Ц., изразява становище за неоснователност на жалбата и отправя
искане същата да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съобразявайки посочените от жалбоподателя основания,
изразените становища на страните и събраните по делото доказателства, както и с
оглед на разпоредбата на чл. 168 от АПК, определяща обхвата на съдебната
проверка, съдът приема за установено следното:
Жалбоподателката П.Т.Д.
е подала заявление вх. № 061-00-2190/09.07.2020 г. до
Директора ТП на НОИ – Враца с искане за отпускане на парично обезщетение за
безработица, като е посочила, че последната ѝ заетост е във *** до
28.05.2020 г. /л. 51-52 от делото/.
Представена е Декларация от П.Т.Д. от 15.07.2020 г. относно определяне
на пребиваването във връзка с прилагането на член
65 (2) от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. /л. 46-47 от делото/.
С разпореждане № 061-00-2190-1/16.07.2020 г. на ръководителя
на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Враца /л. 35 от делото/ производството
по разглеждане на заявлението е спряно на основание чл.
54г, ал. 4 от КСО до издаване на структуриран
електронен документ от компетентната институция на *** във връзка с направено
от административния орган искане.
В ТП на НОИ – Враца са получени следните документи от
съответната компетентна институция на ***: СЕД Н006 с вх. № Ц 3209-06-24#4 от 19.10.2020
г. с посочена държава на пребиваване ***, СЕД U 017 с вх. № Ц 3209-06-24#2 относно
осигурителен стаж на лицето и СЕД U 004 с вх. № Ц 3209-06-24#3 от 28.07.2020 г. с удостоверен
осигурителен доход.
С разпореждане № 061-00-2190-2/21.10.2020 г. на ръководителя
на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Враца /л. 20 от делото/,
производството по разглеждане на заявление с вх. № 061-00-2190/02.07.2020 г. за
отпускане на парично обезщетение за безработица е възобновено на основание чл.
55 от АПК.
В резултат на проведеното административно производство е
издадено Разпореждане № 061-00-2190-3/21.10.2020 г. на ръководителя на
осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Враца, с което на основание чл.
54ж, ал. 1 и във връзка с чл.
11, § 3, буква "а" и чл.
65, § 2 от Регламент (ЕО) 883/2004 на П.Т.Д. е отказано отпускане на парично
обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО /л. 19 от делото/.
Разпореждането е обжалвано по административен ред пред Директора
на ТП на НОИ – Враца с жалба вх. № Ц1012-06-90/21.10.2020 г. /л. 17-18 от
делото/.
С Решение № Ц1040-06-39/11.11.2020 г. Директорът на ТП на
НОИ – Враца е потвърдил оспореното пред него Разпореждане № 061-00-2190-3/21.10.2020
г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Враца.
В административната преписка е приложено известие за
доставяне по пощата, от което се установява, че П.Т.Д. е получила решението на 12.11.2020
г. /л. 16 от делото/.
С жалба вх. № Ц2103-06-14/19.11.2020 г. Д. е оспорила
решението на Директора на ТП на НОИ – Враца пред Административен съд – Враца,
във връзка с която е образувано настоящото производство.
При така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в 14 - дневния срок по чл. 118, ал. 1 от КСО
от заинтересовано лице – адресат на
административния акт.
Разгледана по същество същата е основателна поради следните
съображения:
Предмет на оспорване в настоящото съдебно производство е
Решение № Ц1040-06-39/11.11.2020 г. на Директора на ТП на НОИ – Враца, с което
е потвърдено Разпореждане № 061-00-2190-3/21.10.2020 г. на ръководителя на
осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Враца, с което на основание чл.
54ж, ал. 1 и във връзка с чл.
11, § 3, буква "а" и чл.
65, § 2 от Регламент (ЕО) 883/2004 на П.Т.Д. е отказано отпускане на парично
обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО.
Оспореният административен акт е издаден от компетентен
орган – Директора на ТП на НОИ - Враца в кръга на неговите правомощия съгласно
чл. 117, ал. 3 от КСО.
В хода на административното производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Административният орган в
съответствие с чл.
35 от АПК е изяснил в пълен обем фактите и обстоятелствата от
значение за случая, като по този начин е изпълнил задължението си по чл.
36, ал. 1 от АПК да събере служебно всички
доказателства относими към конкретния случай, но при анализа им е достигнал до
неправилни и необосновани правни изводи, в противоречие с материалните
разпоредби на закона.
По делото няма спор, че жалбоподателката П.Т.Д. е работила като
наето лице от работодател във *** . Последният ѝ период на заетост е от 05.07.2014
г. до 28.05.2020 г.
Д. е неомъжена, не притежава собствено жилище. Декларирала е,
че през периода на последна заетост, роднините ѝ са живели в Република
България и възнамерява трайно да се установи в България.
Административният орган, за да мотивира своя отказ е
посочил, че съгласно разпоредбите на Регламент (ЕО) 883/2004 НОИ не е
компетентната институция по отпускането на парично обезщетение за безработица,
тъй като съгласно структуриран документ Н006 е посочена държава на пребиваване
– *** .
Основният спорен въпрос между страните е правен.
Спори се кое е мястото на обичайното пребиване на П.Т.Д. след
прекратяване на трудовото ѝ правоотношение с английския работодател и
прибирането ѝ в България. Правилното определяне на това място дава
отговор и на въпроса коя е компетентната държава да разгледа и определи правото
и размера на паричното обезщетение за безработица за лице, чиято последна
заетост е в друга държава членка на ЕИО в случая - *** .
Република България е част от ЕС и като такава е длъжна да
прилага европейските правила за координация на системите за социална сигурност
на държавите членки на Съюза, като всяка членка е свободна да решава кои
категории лица подлежат на осигуряване съгласно нейното законодателство; кои са
осигурените социални рискове; какви обезщетения се отпускат и при какви
условия; как се изчислява размера на обезщетенията и т. н.
Разпоредбите на ЕС определят общите правила и принципи,
които трябва да бъдат спазвани от всички национални органи, институции за
социална сигурност и от съда, при прилагането на националните закони, като към
настоящия момент тези общи правила и принципи се съдържат в Регламент
(ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на
Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална сигурност, в
сила от 01.05.2010 г., както и в Регламент
(ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на
Съвета от 16.09.2009 г. за установяване на процедурата за прилагане на Регламент
(ЕО) № 883/2004 г. Като източник на вторичното
право на ЕС регламентът се прилага пряко, съдържащите се в регламента правила,
като нормативни разпоредби с обща правна сила, са пряко приложими във всички
държави - членки и са задължителни за спазване от националните органи и
администрации, от институциите за социална сигурност и от съдилищата и имат
приоритет в случаите на противоречие с разпоредби от националните
законодателства.
Съгласно чл.
3 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. разпоредбите му се прилагат към
всички законодателства относно посочените клонове на социална сигурност
(обезщетения и помощи) в т. ч. и относно обезщетенията за безработица (чл. 3,
параграф 1, б. "з").
Няма спор по делото, че жалбоподателката П.Т.Д. е гражданин на
Р. България, държава - членка на ЕС, поради което и е лице, спрямо което намира
приложение Регламент
(ЕО) № 883/2004 г. (чл. 2 от Регламента).
С Регламент
(ЕО) № 883/2004 г. са въведени материалноправните
правила, принципи и разпоредби в сферата на координацията на системите за
социална сигурност на държавите членки. Механизмът на координация на системите
за социална сигурност, включващ и обезщетенията за безработица, се основава на
четири основни принципа: определяне на приложимото законодателство; равенство в
третирането; сумиране на периоди на заетост, осигуряване или пребиваване и
износ на обезщетения. По отношение на обезщетенията за безработица общият
принцип за определяне на приложимото законодателство е, че лице, упражняващо
доходоносна дейност, следва да принадлежи към схема за социална сигурност на
държавата, на чиято територия е заето или самостоятелно заето. Специални
правила, представляващи изключения от общия принцип, че държавата - членка по
последна заетост като компетентна държава отговаря за предоставянето на
обезщетения за безработица, са регламентирани в чл.
65 от Регламент (ЕО) № 883/ 2004 г.
Спорът в случая е свързан с тълкуването и прилагането на
термина "пребиваване". Легалната дефиниция на понятието
"пребиваване" се съдържа в чл. 1, § 3, б. "й" от цитирания
Регламент - мястото, където лицето обичайно пребивава. Това място (на обичайно
пребиваване на лицето) се определя съгласно чл.
11, § 1 от Регламент (ЕО) № 987/2009 с оглед центъра на интересите на
съответното лице въз основа на цялостна оценка на наличната информация относно
релевантните факти, които може по целесъобразност да включват -
продължителността и непрекъснатото пребиваване на територията на съответните държави-членки;
семейното положение и роднинските връзки на лицето; жилищното му положение и
доколко постоянен е характерът му; естеството и специфичните характеристики на
упражняваната дейност, в т. ч. постоянният характер на дейността и
продължителността на всеки договор за заетост, мястото, където обичайно се
упражнява тази дейност и др. Съгласно разпоредбата на чл. 11, § 2 от Регламент
(ЕО) № 987/2009, решаващо значение при определяне на действителното място на
обичайно пребиваване на дадено лице е намерението на лицето, което произтича от
горепосочените факти и обстоятелства, особено причините за преместването на
лицето.
В случая мотивите на административния орган за определяне
мястото на обичайното пребиваване на оспорващата Д. не почиват на правилно
тълкуване на цитираните по-горе правила.
Административният орган се позовава на предоставения от ***
СЕД Н006, за да приеме, че според него *** е удостоверена като държава на
пребиваване. Посоченият адрес, на който е живяла жалбоподателката във *** е
свързан с времето на полагане на трудовата ѝ дейност до 28.05.2020 г.
Намерението на лицето, видно от попълнената декларация,
както и от допълнителните доказателства, представени от нея, относно определяне
на пребиваването ѝ, сочат, че тя възнамерява да се установи трайно в Р.
България.
От представеното копие на лична карта се установява, че постоянният
адрес на жалбоподателката е в гр. *** . Същата е регистрирана като безработна в
Дирекция „Бюро по труда“ – *** от 03.06.2020 г., видно от приложената регистрационна
карта.
В периода на заетост във *** , оспорващата е била на
територията на *** , но времетраенето на това пребиваване е било обусловено от
съществуването на трудово правоотношение и не покрива критериите, въз основа на
които се обосновава извод за "обичайно пребиваване".
Следователно, в оспорваното решение и в потвърденото с него
разпореждане незаконосъобразно и неправилно е позоваването на чл.
65, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004, съгласно
който напълно безработно лице, което по време на последната си дейност като
заето или като самостоятелно заето лице е пребивавало в държава-членка,
различна от компетентната държава-членка и което продължава да пребивава в тази
държава-членка или се върне в тази държава-членка, се поставя на разположение
на службите по заетостта в държавата-членка по пребиваване.
Безработно лице, без да е пограничен работник, което не се
върне в неговата държава-членка по пребиваване, се поставя на разположение на
службите по заетостта на държавата-членка, чието законодателство за последно е
било подчинено.
По делото няма спор, че П.Д. не е пограничен работник и е
напълно безработно лице. Същата е пребивавала за времето на трудовата си
заетост в държава-членка, различна от компетентната държава-членка, а именно
във ***. Безспорно установено е, че
оспорващата не продължава да пребивава в тази държава-членка, нито се е върнала
във ***, на чието законодателство за последно е била подчинена, за това същата
не се е регистрирала, не се е поставила на разположение на службите по
заетостта в държавата-членка по пребиваване за времето на трудова заетост *** ,
а се е регистрирала в Р. България, където се е завърнала трайно и където
обичайно пребивава.
Приложимото законодателство в настоящия случай е това на
държавата-членка по обичайното местопребиваване на оспорващата, на която
държава тя е и гражданин, а именно - законодателството на Р. България. Именно последната
се явява компетентна държава. Обезщетението за безработица, претендирано от П.Д.
правилно е било поискано именно по реда и при условията на действащото
българско законодателство, в съответствие с приложимите европейски регламенти
за това.
В този смисъл е и т. 3 от Решение № U3 от 12.06.2009 г. на
Административната комисия за координация на системите за социална сигурност,
съгласно която, ако при отсъствието на каквото и да е трудово-правно договорно
отношение, дадено лице вече не поддържа никаква връзка с държавата-членка на
заетост (например понеже трудово-правното договорно отношение вече е прекратено
или срокът му е изтекъл), то се разглежда като напълно безработно в
съответствие с член
65, параграф 2 от посочения регламент, а обезщетенията се предоставят от
институцията по местопребиваване.
В този смисъл са: Решение № 12598/25.09.2019 г. на ВАС на
РБ, шесто отд., постановено по адм. д. № 13206/2018 г.; решение №
222/08.01.2019 г. по адм. дело № 8158/2018 г. по описа на ВАС, шесто отд.;
решение № 2695/22.02.2019 г. по адм. дело № 3077/2018 г. по описа на ВАС, шесто
отд.
Като е достигнал до противоположен извод административният
орган е постановил един незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен.
На основание чл. 173, ал. 2 от АПК преписката следва да се
изпрати на административния орган за ново произнасяне съобразно указанията по
тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
Водим от горното, и на основание чл. 172 от АПК,
Административен съд - Враца,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №
Ц 1040-06-39/11.11.2020 г. на Директора на ТП на НОИ – Враца, с което е
потвърдено Разпореждане № 061-00-2190-3/21.10.2020г. на Ръководител на
осигуряването за безработица за отказ за отпускане на парично обезщетение за
безработица.
ИЗПРАЩА
преписката на Директора на ТП на НОИ - Враца за ново произнасяне съобразно
дадените задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване на основание чл. 119 вр. чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б“
от КСО.
Административен съдия: