Присъда по дело №22/2024 на Окръжен съд - Монтана

Мотиви към присъда по нохдело № 22/2024 годИ.. по описа на
Окръжен съд-М.:

Подсъдимият Y.G. Я. Г., роден на ********** г. в гр. *., *.; с настоящ
адрес в *.,*.; турчин; турски гражданин; неосъждан, за виновен в това, че на
05. 02. 2023 г., около 3, 30 ч., на път Е-79, км.85+300 в общИ. *., при
управление на МПС- товарен автомобил „ХХХ“, per. № * с прикачено ремарке
с per. №* нарушил правило за движение по пътищата - чл. 21, ал. 2 от ЗДвП,
като управлявал със скорост от 77 км/ч при установена такава с пътен знак В-
26 от 60 км/ч , реализирал ПТП и по непредпазливост причинил смъртта на
Н.К. от гр. *., ЕГН ********** - престъпление по чл.343, ал. 1, б. „в“, предл.
първо във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК.
Съдебното производство е проведено при условията на чл.269,
ал.3, т.4, буква „в“ НПК- в отсъствие на подсъдимия Y.G./ Я. Г..
В хода на съдебните прения представителят на Окръжна прокуратура
- М. поддържа обвинението; счита същото за доказано по несъмнен начин, а
по отношение наказанието излага събражения, че наказанието „лишаВ.е от
свобода“ следва да бъде определено в размер към минималиня такъв,
предвиден за извършеното престъпление с приложение разпоредбата на чл.66,
ал.1 от НК, като подсъдимият следва да бъде лишен от правото за управлява
МПС.
По делото са конституирани като частни обвинители лицата лицата
М. К., ЕГН ********** и И. К., ЕГН **********. Същите, чрез повереника си
адв. Х., поддържат, че обвинението е доказано , като по отношение
наказанията поддържат, че следва да бъде постановено наказание „лишаВ.е от
свобода“ при условията на чл.66, ал.1 НК, както и лишаВ.е от право на
управление на МПС.
Защитникът на подсъдимия - адв. Ц. изразява становище за
доказаност на обвинението; излага съображения в тази насока; моли за
определяне по-нисък размер на наказанието лишаВ.е от право на управление
на МПС
Доказателствата са писмени, гласни, изготвени са заключения на
съдебни експертизи.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства , приема
следното:
Подсъдимият Я. Г. живее постоянно в гр.*.,*.. Работи към фирма „
M.L.“ АД като шофьор.
През зимата на 2023 годИ. пътувал от Г. към Т., мИ.вайки през Б..
Управлявал товарен автомобил „ХХХ“, per. № * с прикачено ремарке с per.
№*; превозвал авточасти; бил сам в автомобила. ПремИ.л през * около 1, 30
часа на 05. 02. 23 годИ.. Било тъмно и В.л обилен сняг , придружен със силен
1

западен вятър; видимостта била значително ограничена.
По същото време, в посока от *. към гр. *се движел товарен
автомобил „*“, с per. №* с монтирана снегоринна дъска, управляВ. от Н. К..
Последният работел по снегопочистВ.ето, предвид метеорологичните
условия. Подсъдимият Г. се движел със скорост 77 км/ч , а К., който
управлявал снегорИ., с 31 км/ч.
При навлизане в пътен участък с наклон надолу, подсъцимият
изгубил контрол над управлението на ремаркето - същото тръгнало странично
и навлязло в насрещната лента, където се движел снегоринът. Г. забелязал
снегоринът, но бил дезориентиран от обстановката и му се сторило, че то се
движи в неговата лента за движение. Последвал силен удар между снегорИ. /в
областта на кабИ.та/ и седловото ремарке, в резултат на който удар водачът на
снегорИ. загИ.л на място.
Съгласно ЗДвП разрешената скорост на движение на товарни
автомобили извън населено място е до 70 км/ч, а съгласно поставен пътен
знак в участъка, където възниква ПТП - до 60 км/ч.
Видно от заключението на съдебно - медицинската експертиза, което
съдът възприема като дадено обективно, компетентно и безпристраастно от
вещото лице, непосредствената причИ. за смъртта на Н. К. е разкъсВ.ето на
мозъка вследствие на тежката черепно - мозъчна травма с многофрагментното
счупВ.е на костите на черепа. Установените травматични увреждания -
охлузВ.ия, кръвонасядания, разкъсно-контузни рани, счупВ.ията на костите на
черепа и гръдния кош, разкъсВ.ето на вътрешните органи - са получени по
механизма на удари с или върху твърди тъпи и тъпоръбести предмети със
значителна сила; носят белезите на прижизнено получени, като по своя
характер и локализация много добре отговарят да са получени в условията на
станало ПТП при травма в кабИ.та на товарен автомобил, блъснат от
ремаркето на завъртял се на пътя тежкотоварен автомобил.
От заключението на вещото лице по назначената и изпълнена
автотехническа експертиза, са установени метеорологичните и пътни условия
в зоната на ПТП, както и скоростта на движение на водачите- участници в
същото : 77 км/ч - за подсъдимия Г. преди удара , наличните пътни
ограничения във връзка с тази скорост. Анализиран е механизмът на
настъпВ.е на ПТП, а също така е фиксирана безопасната скорост, при която не
би възникнала загуба на контрол над управлението на ремаркето - около 25
км/ч. От заключението на вещото лице по назначената и изпълнена
техническа експертиза също са видни скоростите на движение на
автомобилите, участници в ПТП, на база огледа и анализа на тахографите на
превозните средства. Съдът възприема заключенията на вещите лица.
/Събраните в хода на досъдебното и съдебното производства гласни
доказателства не са от значение за изясняВ.е на конкретните обстоятелства,
свързани с настъпилото ПТП/.
Въз основа на така приетата за установена фактическа обстановка,
2

съдът намери, че с поведението си подсъдимият е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 343, ал.1, буква „в“, пр.1
във във вр. чл. 342, ал.1, пр.3 от НК - ***; подсъдимият е нарушил
правилото на чл.20, ал.2 от ЗДвП, като се движил с несъобразена с
пътната обстановка скорост, а не правилото, регламентирано в чл. 21, ал.
2 от ЗДвП - управлявал със скорост от 77 км/ч при установена такава с
пътен знак В-26 от 60 км/ч, посочено от държавното обвинение. Именно
нарушението на чл.20, ал.2 от ЗДвП е в пряка причинна връзка с
настъпилия вредоносен резултат - ПТП с причинена смърт на лицето Н.
К..Този извод на съда е обосноВ. по категоричен начин от заключението на
автотехническата еккспертиза, коментирана по-горе в мотивите. Ако
движението е с неразрешена скоросот, на ако е доказано , че престъпните
последици не биха настъпили при движение със съобразена скорост, какъвто
е настоящият случай , отговорността е за нарушаВ.е правилата за съобразена
скорост. Дори подсъдимият да се е движил с разрешената за този участък от
пътя скорост, ПТП също би настъпило; то е могло да бъде предотвратено
само при съобразяВ.е правилото на чл.20, ал.2 от ЗДвП.
С оглед изложеното по-горе безспорно е , че подсъдимият е нарушил
разопредбата на чл.20, ал.2 от ЗДВП и именно това нарушение е
непосредствена причИ. за настъпилото пътнотранспортно произшествие с
причинена смърт на горепосоченото лице. Скоростта, с която е следвало да се
движи подсъдимият в настоящото производство, е следвало да бъде от около
от 25 км/ч.
Въпреки, че в дизпозитива на обвинителния е посочена като
нарушена разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП /управление със скорост от 77
км/ч при установена такава с пътен знак В-26 от 60 км/ч/, то няма пречка
съдът да приеме за извършено друго нарушение на ЗДвП, което да е в
причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. В тази насока ТР №
2/22.12.2016 годИ. на ОСНК на ВКС – „…Поставеният за тълкуВ.е въпрос и
отговорът, даден от ВКС, не се отнасят до тях, а само до онези нарушения на
правилата за движение и експлоатация, които са в пряка и непосредствена
причинно-следствена връзка с настъпВ.ето на вредоносния резултат и поради
това са елемент от състава на престъплението по чл.343 от НК. Възможна е
промяна в правната квалификация с приложение на закон за същото
наказуемо престъпление, без да се допуска промяна или допълВ.е на
обвинителния акт относно фактическите данни и обстоятелства, свързани с
начИ. на извършВ.е на престъплението, които са от значение за правната му
квалификация като деяние по съответния текст на чл.343 от НК. Както
промяната в съществените факти, така и промяната в правото, включително и
по отношение на запълващата норма, представлява изменение на
обвинението. При това положение въпросът изисква разглеждане на
процесуалните възможности на съда в тази насока. При промяна на правната
квалификация на нарушението на правилата за движение, не се променя
нормата от НК, кримИ.лизираща деянието. Тя остава същата и санкцията, с
3

която е скрепено осъщественото в диспозицията поведение, е същата. Ето
защо отговорът на поставения въпрос се свежда до това в кои случаи съдът
може да приложи закон за същото наказуемо престъпление, без съществено
изменение на обстоятелствената част на обвинението… Задължителната
съдебна практика е дала насока на съдилищата в обсъждания аспект с ТР №
2/2002г. на ОСНК, от която няма причИ. да бъде отстъпено. В изложените
доводи по т.2 от същото е прието, че такава форма на изменение на
обвинението по принцип не води до ограничаВ.е на процесуалните права
на обвиняемия, който се е защитавал срещу предявените му идентични
факти, и новото обвинение не обуславя по тежка наказателна
отговорност, а само прецизира правната квалификация на установената
фактология по престъпната деятелност. Поради това съдът може да
постанови осъдителна присъда, без да е необходимо прокурорът да изменя
обвинението…“ /В конкретния случай обстоятелствената част на
обвинителния акт съдържа именно фактология за изискваща се за избягВ.е на
ПТП скорост от 25 км/ч на движение на подсъдимия с управляВ.ото от него
МПС, т.е. поддържа се, че скоростта е несъобразена.
От субективна страна деянието е осъществено при форма на вИ.та –
непредпазливост, в първата й форма по смисъла на чл. 11, ал.3 НК –
небрежност, тъй като не е предвиждал настъпВ.ето на обществено опасните
последици, но с оглед на конкретната пътна обстановка, притежаВ.ата
правоспособност за управление на МПС и опита си като водач е бил длъжен и
е могъл да ги предвиди.
По изложените съображения съдът призна подсъдимия Y.G./ Я. Г.,
роден на ********** г. в гр. *., *.; с настоящ адрес в *.,*.; турчин; турски
гражданин; неосъждан, за виновен в това, че на 05. 02. 2023 г., около 3, 30 ч.,
на път Е-79, км.85+300 в общИ. *., при управление на МПС- товарен
автомобил „ХХХ“, peг. № * с прикачено ремарке с per. № *, нарушил
правилото на чл.20, ал.2 от ЗДвП, като се движил с несъобразена с пътната
обстановка скорост, реализирал ПТП и по непредпазливост причинил смъртта
на Н. К. от гр. *., ЕГН ********** поради което на осноВ.ие чл.343, ал. 1, б.
„в“, предл. първо във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК ; призна подсъдимия Y.G./
Я. Г. за невинен го оправдава по обвинението в частта му нарушението на
разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП да е в причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат/.
При определяне на наказанието за извършеното престъпление съдът
съобрази предвиденото такова в разпоредбата на чл. 343, ал.1, б."в" от НК,
пр.1 от НК. Видно е от събраните по делото доказателства, че подсъдимият е
неосъждан; като смекчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете
продължителността на наказателното производство, Отегчаващото вИ.та на
подсъдимия обстоятелство е високата степен на обществена опасност на
конкретното деяние.
При тези данни и съобразявайки правилото на чл. 54 от НК, съдът
4

определи размера на наказанието при превес на смекчаващите отговорността
на подсъдимия обстоятелства на три години лишаВ.е от свобода.
Съдът намери, че в случая не е налице законова пречка за
приложение института на условното осъждане, поради което на осноВ.ие
чл.66, ал.1 от НК отложи изпълнение на наказанието за срок от пет години
от влизане в сила на настоящата присъда.
Съдът, на осноВ.ие чл. 343г във вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК, наложи
на подсъдимия и кумулативно предвиденото в този случай наказание, като
лиши същия от правото да управлява МПС за срок от пет години.
Подсъдимият е професиона лен шофьор; с оглед на конкретната пътна
обстановка е следвало да завиши вниманието си и стриктно да спазва
правилата за движение по пътищата.
Така наложените наказания по вид и размер съдът намери за
такива от естество да съдействат за постигане целите на наказанието,
посочени в разпоредбата на чл.36 НК - неговите специална и генерална
превенции.
На осноВ.ие чл. 189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия Y.G.Я.
Г. да заплати по сметката на ОД МВР-М. сумата от 3088.05 лева /три хиляди
осемдесет и осем лева, пет стотинки/, представляваща направени в
досъдебното производство разноски; по сметката на Окръжен съд-М. - М.
сумата 1070 /хиляда и седемдесет/ лева, представляваща направени в
съдебното производство разноски, както и сумата от 5 /пет/ лева – държавна
такса за всеки служебно издаден изпълнителен лист.
Предвид изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

СЪДИЯ:

5

Номер на акта:	6
Дата:	12 февруари 2025 г. (в сила от 28 февруари 2025 г.)
Съдия:	Диана Кузманова

Дело:	20241600200022
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	23 януари 2024 г.

Присъда по дело №22/2024 на Окръжен съд - Монтана

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите