Р Е Ш
Е Н И
Е
№ 1239
гр. Русе, 08.07.2019г.
В И М
Е Т О Н
А Н А
Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХII граждански състав, в публично заседание на 25 юни през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
Председател:
Десислава Великова
при секретаря Светла Георгиева и в присъствието на
прокурора……………….. като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр. д. № 816 по описа
на
Ищецът Гаранционен фонд твърди, че изплатил обезщетение за имуществени
вреди в размер на 571,48 лева по щета № 11-0795/17.12.2013 г. за увредения при
ПТП, настъпило на 05.12.2013 г. на главен път 1-2, в района на
Ответникът Е.И.Г. чрез назначения му особен представител оспорва предявени
иск. Счита, че е налице настъпила погасителна давност, поради което иска
претенцията да бъде отхвърлена.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото
доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
От представените
преписи на писмени доказателства: Протокол за ПТП № 1476572/05.12.2013 г.; писмо с рег. №
ПП-9969/27.03.2014 г.; Справка от база данни от застрахователните компании за
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите от 17.12.2013 г.;
Заключителна техническа експертиза, щета № 11-0795/17.12.2013 г.; Техническа
експертиза по щета № 11-0795/17.12.2013 г. – 2 броя; Опис-заключение за вреди на МПС от 09.12.2013
г.; Опис-заключение за вреди на МПС от 05.12.2013 г.; снимков материал – 3
стр.; Авизо преводно нареждане от 18.12.2013 г.; Контролен талон № 5096898;
Уведомление за имуществени вреди от 05.12.2013 г.; Преводно нареждане от
12.06.2014 г.; Доклад по щета за имуществени вреди № 110795/17.12.2013 г.;
Удостоверение, вх. № 92-746/02.09.2014 г., ведно с известие за доставяне;
Регресна покана за щета № ГФ-11-0795/17.12.2013 г.; Пълномощно с изх. №
ГФ-03/02.01.2019 г.; Протокол № 2/26.06.2014 г.; Протокол № 18/26.06.2014 г.;
Решение № 669-ГФ/18.07.2014 г.; Протокол № 2/11.04.2016 г.; Решение №
307-ГФ/18.05.2016 г. на Комисия за финансов надзор, се установява, че ищецът
изплатил по щета №11-0795/17.12.2013 г. обезщетение за имуществени вреди в
размер на 571,48 лв. в следствие на ПТП от 05.12.2013 г. на В.П.Ц. на
12.06.2014 г. Виновен за катастрофата бил ответника, който управлявал лек
автомобил без да има сключена към датата на ПТП задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” и който не бил възстановил платеното обезщетение от
ищеца.
При така установеното от
фактическа страна, се налагат следните правни изводи:
Съгласно
чл. 558, ал.7 от Кодекса за застраховането, /съдът намира, че искът подлежи на
квалифициране по този ред с арг. от пар. 22 от ДР на КЗ/ Гаранционният фонд
изплаща обезщетения по задължителната застраховка ”Гражданска отговорност” на
автомобилистите при настъпило ПТП и причинени от него вреди, като
след изплащане на това обезщетение фондът встъпва в правата на увреденото лице
до размера на платеното и разходите за определяне и изплащане на обезщетението.
Не е спорно по
делото, че ищецът е заплатил на увреденото лице обезщетение, поради което фондът встъпил в неговите права до
размера на платеното.
От приетите по делото
писмени доказателства, се установява, че са налице всички елементи от сложния фактически състав на
непозволеното увреждане, които са съответно противоправно деяние, вреда,
причинна връзка между вредите и противоправното деяние, като наличието на вина
се предполага до доказване на противното. Виновен за катастрофата бил
ответника, който управлявайки лек автомобил „Фолксваген Пасат" с ДКН Р 0558 АХ, собственост на Д.К.П.,
на главен път 1-2, в района на
С оглед изложеното съдът приема, че ответникът
дължи на ищеца претендираната сума
в размер на 571,48 лв., представляваща изплатеното обезщетение на В.П.Ц., по причинено
от същия ПТП на 05.12.2013 г., ведно със законната
лихва, считано от 08.02.2019 г. до
окончателното й изплащане.
Неоснователно е наведеното от
ответника възражение за изтекла погасителна давност, тъй като съгласно чл. 378,
ал.6 от КЗ регресните и суброгационни искове на застрахователя по застраховки
"Гражданска отговорност" по т. 10 – 13, раздел II, буква
"А" от приложение № 1 срещу причинителя на вредата се погасяват в
срок 5 години, считано от датата на извършеното плащане на застрахователното
обезщетение на третото увредено лице. В конкретния случай плащането е направено
на 12.06.2014 г., а настоящата претенция е предявена на 08.02.2019 г. т.е.
преди изтичането на законоустановения петгодишен период от време.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК заплатените от
ищеца разноски в размер на 204 лв. са в тежест на ответника.
Мотивиран така,
съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Е.И.Г.,
ЕГН **********,***, да заплати на Гаранционен фонд, гр. София, ул. „Граф
Игнатиев“ № 2, сумата от 571,48 лева, представляваща изплатено обезщетение по
щета №11-0795/17.12.2013 г., за причинени имуществени вреди на В.П.Ц., при ПТП
на 05.12.2013 г., ведно със
законната лихва върху главницата считано от 08.02.2019 г. до окончателното
изплащане на задължението, както и сумата от 204 лв. разноски за
производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: