№ 259
гр. Севлиево, 04.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на двадесет и пети
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Станислав Ив. Цветков
при участието на секретаря Станислава М. Цонева
като разгледа докладваното от Станислав Ив. Цветков Гражданско дело №
20254230100751 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от Банка
“ДСК“ АД, с ЕИК *********, срещу Г. К. П., с ЕГН **********, с адрес:
***************************, с която по реда на чл.422, ал.1 от ГПК са предявени
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД
във вр. с чл. 430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, във вр. с чл. 9 от ЗПК и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за
следните суми: 23 745.27 лв.- главница по договор за кредит за текущо потребление от
22.11.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението –
25.02.2025 г. до окончателното плащане; 2035.53 лв. – договорна лихва за периода от
20.09.2023 г. до 12.02.2025 г.; 177.99 лв.- обезщетение за забава за периода от
20.10.2023 г. до 12.02.2025 г.; 102.50 лв. - законна лихва за периода от 13.02.2025 г. до
24.02.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по ч.гр.д. № 288/2025 г. по описа на РС - Севлиево.
Ищецът Банка “ДСК“ АД твърди, че на 22.11.2022 г. е сключил с ответницата
Договор за кредит за текущо потребление в размер на 24 398.00 лв. за рефинансиране
на задължението по Договор за кредит за текущо потребление с договорен размер 30
000 лв. и дата на Договора 04.03.2020 г. Срокът за издължаване на кредита е 120
месеца, считано от датата на усвояването и с падежна дата на месечните вноски – 20-
то число на месеца.Кредитът се усвоява еднократно чрез кредитна сметка на
ответницата – 11/26720948 и се погасява чрез разплащателна сметка с титуляр
кредитополучателя – ответницата Г. К. П., съгласно предоставен му Погасителен план.
1
Кредитът се олихвява с променлив лихвен процент, който към датата на
сключване на договора за кредит е в размер на 6.00% годишно или 0.017% на ден,
формиран от стойността на референтен лихвен процент, представляващ индикатор
„среден лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на домакинства със срок
над един ден до 2 години“ 0.05%, който при отрицателна стойност се приема със
стойност нула и фиксирана стандартна надбавка в размер на 5.95%.Максималният
размер, до който може да достигне лихвеният процент в резултат на неизпълнение на
Условията, е стандартният променлив лихвен процент, приложим по стандартни
потребителски кредити, в размер на референтния лихвен процент към съответната дата
и фиксирана стандартна надбавка в размер на 5.95%.Крайният срок за погасяване на
задължението е 20.11.2032 г.Годишният процент на разходите по кредита е 6.17% ГПР,
като може да бъде променян при предпоставките, предвидени в ОУ.
Съгласно ОУ /чл.16, т.1 и 2/ при допусната забава в плащанията на главница
и/или на лихва над 90 дни/ настъпват обективните предпоставки за предсрочна
изискуемост на целия непогасен остатък от главницата, който започва да се олихвява с
лихвена надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта до датата на предявяване
на молбата за събиране на вземането по съдебен ред, а след тази дата – със законната
лихва по чл.86 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че поради преустановяване на погасяването на
задължението за заплащане на месечните вноски по процесния Договор и при наличие
предпоставките по чл.16, т.2 от ОУ, ищецът е обявил предсрочната изискуемост на
кредитополучателя с Покана-уведомление с изх. на БДСК № 00-90-20-
01256/10.02.2025 г., връчена чрез ЧСИ З.В., рег. № 734 към КЧСИ, с район на действие
– Окръжен съд – Габрово, получена лично от ответницата на 13.02.2025г.
Ищецът моли съда да уважи предявените искове, като се претендират и
сторените по делото и в заповедното производство разноски.
Ответницата, чрез свой процесуален представител е представила писмен
отговор, но извън законоустановения срок.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, приема за установено
следното:
Приет е като писмено доказателство по делото Договор за кредит за текущо
потребление от 22.11.2022 г., по силата на който „Банка ДСК“ ЕАД отпуска на
кредитополучателя Г. К. П. кредит за текущо потребление в размер на 24 398,00 лева
за рефинансиране на задължение по Договор за кредит за текущо потребление с
договорен размер 30 000 лв. и дата на Договора 04.03.2020 г. със срок на издължаване
на кредита 120 месеца, считано от датата на неговото усвояване.Съгласно чл.5 от
договора, падежна дата за издължаване на месечните вноски е 20-то число на
2
месеца.Съгласно чл.6 от договора, кредитът се олихвява с променлив лихвен процент,
който към датата на сключване на договора за кредит е в размер на 6,00 % годишно
или 0,017 % на ден, формиран от стойността на референтен лихвен процент,
представляващ индикатор „среден лихвен процент по салда по срочни депозити в лева
на домакинства, със срок над 1 ден до 2 години“ 0,05 %, който при отрицателна
стойност се приема със стойност нула и фиксирана стандартна надбавка в размер на
5,95 %.Съгласно чл.7 от сключения договор, годишният процент на разходите по
кредита е 6,17 % ГПР, който може да бъде променян при предпоставките, предвидени
в Общите условия.
По делото са представени Общи условия за предоставяне на кредити за текущо
потребление.В чл.16.1 от ОУ е предвидено, че при забава на плащането на месечната
вноска от деня, следващ падежната дата, определена в договора, частта от вноската,
представляваща главница, се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с
надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта.Съгласно чл.16.2 от ОУ, при
допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни, целият
непогасен остатък от главницата става предсрочно изискуем.
По делото е представен погасителен план, в който са обективирани дължимите
суми по месеци за главница и лихва.
От представените по делото два броя уведомления /л.17 и л.18/, връчени лично
на ответницата се установява, че банката е обявила кредита за предсрочно изискуем.
По делото е представено и извлечение от счетоводните книги на ищеца.
От заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, се
установява, че кредитът е усвоен изцяло на 22.11.2022 г., като предоставената сума от
24 398.00 лева е изцяло използвана за рефинансиране на предходен кредит по Договор
от 04.03.2020 г., като усвояването е осъществено по безкасов път, чрез
вътрешнобанково прехвърляне на средствата, като разликата от 0,56 лева е преведена
по разплащателната сметка на кредитополучателя Г. К. П. в „Банка ДСК“
АД.Направените от страна на ответницата плащания по процесният договор в общ
размер на 1869,88 лева са погасили: договорна лихва в размер на 1212,50 лв., главница
в размер на 652,73 лв. и лихви за забава в размер на 4,65 лв.Забавата в плащанията по
договора за кредит за текущо потребление от 22.11.2022 г. е възникнала, считано от
20.10.2023 г., като след тази дата не са постъпвали средства за погасяване на
задълженията, поради което не е осъществявано последващо разпределение на
плащания от страна на банката.Размерът на непогасената главница по процесния
кредит към 25.02.2025 г. е в размер на 23 745,27 лв.Към 25.02.2025 г. дължимата
договорна лихва за периода от 21.09.2023 г. до 12.02.2025 г. включително / до дата на
настъпване на изискуемостта / е в размер на 2035,53 лв.Към 25.02.2025 г. дължимото
обезщетение за забава за периода от 20.10.2023 г. до 12.02.2025 г. включително / до
3
дата на настъпване на изискуемостта / е в размер на 177,99 лв.Към 25.02.2025 г.
дължимото обезщетение за забава след датата на настъпване на изискуемостта за
периода от 13.02.2025 г. до 24.02.2025 г. е в размер на 102,50 лв.Към 25.02.2025 г. /
датата на извлечението от счетоводните книги / общото задължение на ответника по
процесния договор е в размер на 26 061,29 лв., като сумата е сбор от главница,
договорна лихва и обезщетения за забава.След образуване на изпълнителното дело, по
кредитната сметка на ответника, открита в „Банка ДСК“ АД, са постъпили две
плащания, както следва: на 14.08.2025 г. – сумата от 363,22 лв. и на 11.09.2025 г. –
сумата от 112,08 лв.Годишният процент на разходите по процесния договор е правилно
формиран съгласно изискванията на ЗПК, като включва всички известни към момента
на сключване на договора разходи, които кредитополучателят дължи на банката във
връзка с отпускането и обслужването на кредита.
Настоящият съдебен състав кредитира приетото по делото заключение по
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза като компетентно изготвено, с
необходимите знания и умения и обосновано.Същото не е оспорено и от страните в
производството и съответства на останалия събран по делото доказателствен
материал.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Ищецът основава вземанията си на приложения към исковата молба договор за
кредит за текущо потребление.По така предявените искове в тежест на ищеца е да
докаже, че по силата на валиден договор за банков кредит, в тежест на
кредитополучателя е възникнало задължение за връщане на заетата сума в размер на
процесната, както и за заплащане на договорна лихва и такси по договора в
претендираните размери.В тежест на ищеца е да докаже и, че поради неплащане на
месечни вноски, е настъпила предсрочна изискуемост на остатъка от кредита, за което
надлежно е уведомил ответницата.
Съобразно изложеното от фактическа страна, то не е налице съмнение, че между
"Банка ДСК" ЕАД като заемодател и Г. К. П. като заемател, е възникнало
правоотношение по повод предоставянето на кредит в размер от 24 398,00 лева.От
приетото по делото заключение по изготвената съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че посочената сума е усвоена изцяло на 22.11.2022 г., като предоставената
сума от 24 398.00 лева е изцяло използвана за рефинансиране на предходен кредит по
Договор от 04.03.2020 г., като усвояването е осъществено по безкасов път, чрез
вътрешнобанково прехвърляне на средствата, като разликата от 0,56 лева е преведена
по разплащателната сметка на кредитополучателя Г. К. П. в „Банка ДСК“ АД.
От служебно извършена справка в ТР се установява и че заемодателят е банкова
финансова институция по смисъла на ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска
4
кредити със средства, които са набрани чрез публично привличане на влогове или
други възстановими средства.Същевременно, ответницата е физическо лице, което й
придава качеството на потребител на финансова услуга.Предвид това, приложение ще
намерят не само общите норми на Закона за задълженията и договорите и Търговския
закон, но и особените правила на Закона за защита на потребителите.
По отношение дължимостта на главницата: съобразно нормата на чл. 430, ал. 1
ТЗ, с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична
сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да
ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока.Както бе
посочено и по-горе, не съществува съмнение, че договореният по силата на договора
от 22.11.2022 г. паричен ресурс е усвоен от ответницата.Предвид това, то е възникнало
корелативното задължение, предоставената сума да бъде върната съобразно
уговореното.
Съгласно чл.9, ал.1 от ЗПК, с договора за потребителски кредит кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на
заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане.Законът въвежда императивни изисквания относно формата и съдържанието
му, посочени в чл.10 и чл.11 от ЗПК.Разпоредбата на чл.22 ЗПК сочи, че когато не са
спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 от ЗПК договорът
за потребителски кредит е недействителен.При извършена служебна проверка относно
действителността на процесният договор, съдът намира, че при сключването му е
спазена изискуемата по чл.10, ал.1 ЗПК писмена форма на хартиен носител и е
използван подходящ и четим шрифт, като последното е видно с просто око и не са
необходими специални знания за установяването му.Договорът съдържа необходимите
реквизити: дата, място на сключване, индивидуализация на страните, срок, вид на
предоставения кредит, общ размер и начин на усвояването му, размер на ГЛП,
информация относно размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, като в чл.7.1 от подписаните от ответника общи условия
детайлно е посочено как се формира ГПР.
По отношение предсрочната изискуемост:
С Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС, т.18 се прие, че в хипотезата на предявен иск по чл.422, ал.1 от ГПК за
вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става
предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други
обстоятелства, кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника,
вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след
като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е
обявила на длъжника предсрочната му изискуемост.Ако предсрочната изискуемост е
5
уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по
реда на чл.60, ал.2 от Закона за кредитните институции, правото на банката да обяви
кредита за предсрочно изискуем следва да е упражнено преди подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение, като банката - кредитор трябва да е уведомила
длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.Съгласно дадените
разяснения в мотивите към т. 18 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на
ОСГТК на ВКС предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което
за разлика от общия принцип в чл.20а, ал.2 от ЗЗД, настъпва с волеизявление само на
едната страна и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането
и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно
изискуем.Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 от ЗКИ
предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения
остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил
падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми.Предсрочната
изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението
на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи
настъпването й.
В решение № 6 от 4.04.2019 г. по т. д. № 917/2018 г. на ВКС, І т. о. е дадено
разрешението, че волеизявлението на кредитора може да е обективирано не само в
нарочно писмо/уведомление, нотариална покана или в исковата молба. Посочено е, че
съдебната практика е последователна досежно липсата на строги изисквания към
документа, в който обявяването по чл. 60, ал. 2 ЗКИ се съдържа, т. е. дали
уведомлението до длъжника изхожда пряко от банката-кредитор или то е
възпроизведено от трето лице.Преценката дали документът, на който се позовава
страната, съдържа недвусмислено и конкретно волеизявление за обявяване на кредита
за предсрочно изискуем е въпрос по същество, който може да бъде различно разрешен
в рамките на всеки отделен спор.В настоящия случай, видно от връчените от ЧСИ
покани-уведомления от ищеца (л.17 и л. 18) е видно, че последният недвусмислено е
заявил, че кредитът е станал предсрочно изискуем.
Съгласно чл.18, ал.5 от ЗЧСИ частният съдебен изпълнител може да връчва
всякакви покани, съобщения и отговори във връзка с гражданскоправни отношения,
като съгласно чл.43 от ЗЧСИ, ЧСИ може да възложи на служител в неговата кантора
да връчва призовки, съобщения и книжа при условията и реда на ГПК - чл.37 – чл.58
ГПК.С цитираните разпоредби на ЧСИ и на негови служители, на които ЧСИ е
възложил връчването на призовки и съобщения, е призната официална
удостоверителна компетентност във връзка с действия по връчване на частноправни
документи.Доколкото както ЧСИ, така и лицето, на което ЧСИ е възложил изпращане
на съобщения и призовки са с призната от закона официална удостоверителна
компетентност относно действията за връчване на призовки и съобщения, изготвените
6
от тях документи във връзка с тези действия, ако са изготвени по установените ред и
форма имат материална доказателствена сила и се считат за верни до доказване на
противното по реда на чл.193 от ГПК.Съдът намира, че отразените в уведомлението
действия на призовкаря на ЧСИ удостоверяват, че действително са изпълнени всички
предпоставки за връчване на съобщения по реда на чл.45 от ГПК, поради което съдът
намира връчването на съобщението за обявяване на предсрочна изискуемост до
ответницата за редовно.Поради това и доколкото се установяват всички предпоставки
за редовно и валидно обявяване на предсрочна изискуемост, следва да се приеме за
установено, че е настъпила предсрочна изискуемост преди датата на подаване на
заявлението по чл.417 от ГПК.
Съобразно гореизложеното, съдът намира, че волеизявлението на Банката за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем е достигнало до длъжника.
Доколкото по делото не бе установено от ответницата да е налице погашение на
главницата, то искът с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.430, ал.1 от ТЗ
следва да бъде уважен за сумата от 23 745,27 лева – дължима главница съобразно
заключението по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза.
По отношение на претенцията за възнаградителна лихва: съобразно нормата на
чл.430, ал.2 от ТЗ, заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с банката.В случая,
видно от съдържанието на чл.6 от договорът кредитът се олихвява с променлив лихвен
процент, който към датата на сключване на договора за кредит бил 6,00 % годишно
или 0,017 % на ден.Следва да се приеме, че обикновеният потребител е известен за
посочения конкретен размер на лихвения процент с посочването на конкретно число
на размера на начисляваната годишна лихва.При липса на индивидуално договаряне на
клаузата, ако се установи, че банката едностранно определя лихвения процент и не
може потребителят-кредитополучател да влияе индивидуално върху съдържанието на
договора, в случая конкретно върху размера на възнаградителната лихва, при
сключване на договора, то се извършва преценка дали клаузата е неравноправна.
Преценката в този случай се прави с оглед критериите, посочени в чл.3, пар.1 и
чл.5 от Директива 93/13, с оглед конкретните обстоятелства по делото като се прецени
дали конкретната клауза отговаря на изискванията за добросъвестност,
равнопоставеност и прозрачност, установени в Директивата.Но с чл.4 от Директивата е
създадено едно изключение от преценката за неравноправния характер на договора, а
именно когато клаузата е свързана с основния предмет на договора и съответствието
на цената и възнаграждението от една страна, и доставените услуги от друга, при
условие, че тези клаузи са изразени на ясен и разбираем език.Не е неравноправна
клаузата, ако се установи, че макар и едностранно от банката да е определен лихвеният
процент, то това е станало ясно и на разбираем език, както граматически, така и
смислово, и с точно значение на икономическите резултати за
7
потребителя.Определянето на лихвения процент от банката и приемането му от
потребителя е необходимо да бъде при прозрачно определяне и достатъчна
информация за конкретния процент към момента на сключване на договора и
приложението на този конкретен размер на лихвата за целия период на
договора.Съгласно задължителната практика на СЕС клаузата следва да е ясна и
разбираема, както от гледна точка на използвания език и граматика, така и от гледна
точка на икономическо и финансово значение.Освен това с оглед задължителните
решения на СЕС (решение С-143/13, С-26/13, съединени С[1]96/16 и C-94/17) по
приложението на чл.4, пар.2 от посочената Директива, когато клаузите в договора са
написани на ясен и разбираем език и ясно са посочени всички разходи и разноски в
тежест на потребителя и плащания, които следва да извърши като кредитополучател, е
налице изключение на приложението на системата на защита на потребителите
(според използваната терминология в решенията).Това означава, че към момента на
сключване на договора между банката и потребителя, когато е ясна клаузата относно
размера на редовната лихва върху главницата, която представлява възнаградителна
лихва, както и на всички други разходи по кредита, преценката е дали тази клауза е
ясна за обикновения потребител, написана е на достъпен и ясен език и ясно разписва
задълженията на потребителя.Установи ли това, съдът не прави преценка за
неравноправния й характер.С оглед на така посоченото задължително тълкуване от
СЕС е и константна практика на Върховния касационен съд, изразена в решение № 98
от 25.07.2017 г. по т. д. 535/2016 г. на ВКС, I ТО, с което е прието, че индивидуално
уговорена клауза в потребителски договор, която не е била изготвена предварително,
или дори и да е била изготвена предварително от търговеца или доставчика,
потребителят е могъл да изрази становище доколкото при достатъчно информиран
избор я е приел.Клаузите, които не са индивидуално уговорени подлежат на преценка
от гледна точка на неравноправен характер само, ако не са изразени ясно и
разбираемо, както от граматическа гледна точка, така и от пораждане на права и
задължения, така че потребителят да може да установи възникващите за него
задължения.В настоящия случай липсва отклонение от това правило в сключения
договор.Клаузата на чл.6 от договора е ясна, като е разписана методиката на
определяне на лихвения процент.В случая са изпълнени очертаните по-горе критерии
за неприложимост на правилата за неравноправност на клаузите при липса на
индивидуално договаряне.
Съобразно изложеното, искът с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.430,
ал.2 от ТЗ следва да бъде уважен за дължимите суми за лихви, а именно: договорна
лихва в размер на 2035,53 лв. за периода 21.09.2023 г. до 12.02.2025 г., обезщетение за
забава за периода от 20.10.2023 г. до 12.02.2025 г. – 177,99 лв., обезщетение за забава
след датата на настъпване на изискуемостта за периода от 13.02.2025 г. до 24.02.2025 г.
– 102,50 лв., съобразно заключението по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза.
8
Съдът не приема също така, че договорът е недействителен на основание чл. 22
и 24 от ЗПК, поради липсата на преддоговорна информация и запознаването с нея на
потребителя.Съгласно чл.11 от договора с подписването му кредитополучателят е
заявил, че му е била предоставена своевременно преддоговорна информация по чл.5 от
ЗПК, както и общите условия за предоставяне на кредит за текущо потребление на
физически лица с оглед вземане на информирано решение за сключване на
договора.Ето защо съдът намира, че при сключване на процесният договор не са били
нарушени изискванията на чл.5, ал.1, ал.2 и ал.7 от ЗПК. Горното се потвърждава и от
приложената по делото Декларация от Г. К. П. (л.16).
Следва да се посочи, че с тълкувателно решение № 5 от 21.01.2022 г. на ВКС по
тълк. д. № 5/2019 г. на ОСГТК на ВКС се прие, че при уговорено погасяване на
главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи,
шестмесечният срок по чл.147, ал.1 от ЗЗД започва да тече от настъпване на
изискуемостта на целия дълг, включително в хипотеза на предсрочна
изискуемост.Разяснено е, че при постигнато съгласие плащането на дължимата сума да
се раздели на погасителни вноски с падежи на определени дати, отделните вноски не
стават автоматично сбор от отделни, периодично дължими плащания.Задължението
продължава да бъде само едно и крайният срок за погасяването му е падежът на
последната разсрочена вноска или моментът, в който е обявена предсрочната
изискуемост.Поради липса на самостоятелно /извън това на главното задължение/
основание за плащане на отделните вноски, техният падеж е ирелевантен за
приложението на чл.147, ал.1 от ЗЗД.С оглед задължителните указания по посоченото
тълкувателно решение за преценката досежно преклузивния срок по чл.147, ал.1 от
ЗЗД, за който съдът следи служебно, от значение се явява датата на обявяване на
остатъка от дълга по договор за кредит за предсрочно изискуем.В настоящия случай,
както вече беше посочено, кредитът е бил надлежно обявен за предсрочно изискуем на
13.02.2025 г. (съобразно представените по делото уведомления), а заявлението по чл.
417 ГПК е депозирано в съда на 25.02.2025 г. – тоест, срокът по чл.147, ал.1 от ЗЗД не
е изтекъл.
Съобразно гореизложеното, предявените установителни искове се явяват
основателни и доказани и следва да бъдат уважени.
По отношение на разноските:
Съобразно изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, то се поражда
право на разноски в полза на ищеца.Ищцовото дружество се представлява от
юрисконсулт, поради което на основание чл.78, ал.8 от ГПК има право на присъждане
на разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда.Съгласно
посочената разпоредба размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер на съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от
9
Закона за правната помощ.Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението
е от 200,00 лв. до 450,00 лв. Съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност
на делото, следва да се определи възнаграждение в размер на 250,00 лв.Затова в полза
на ищеца следва да се присъдят разноски пред първата инстанция в общ размер от
1371,23 лева, от които: 521,23 лева – държавна такса, 600,00 лева – депозит за съдебно-
счетоводна експертиза, 250,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.В общата сума на
дължимите разноски следва да се включат и разноските в заповедното производство в
размер на 521,23 лв. – държавна такса и 150,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение,
тъй като на основание т. 12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за тях съдът дължи
изрично произнасяне с осъдителен диспозитив.
Поради изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответника
Г. К. П., ЕГН **********, с адрес: ***************************, дължи на "Банка
ДСК" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Московска“ № 19, по предявените искове по реда на чл.422, ал.1 от ГПК с правно
основание чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, следните суми: сумата от
23 745,27 лева /двадесет и три хиляди седемстотин четиридесет и пет лева и двадесет
и седем стотинки/ – главница, дължима по Договор за кредит за текущо потребление
от 22.11.2022 г., сключен между страните, вземанията по който са обявени за
предсрочно изискуеми, сумата от 2035,53 лева / две хиляди тридесет и пет лева и
петдесет и три стотинки/ – договорна лихва за периода от 21.09.2023 г. до 12.02.2025
г., сумата от 177,99 лева /сто седемдесет и седем лева и деветдесет и девет стотинки/ –
лихва за забава за периода от 20.10.2023 г. до 12.02.2025 г. включително, сумата от
102,50 лева /сто и два лева и петдесет стотинки/ - законна лихва за периода от
13.02.2025 г. до 24.02.2025 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 ГПК № 165/26.02.2025 г. по ч. гр. д. № 288/2025 г. по
описа на Районен съд Севлиево.
ОСЪЖДА Г. К. П., ЕГН **********, с адрес: ***************************,
да заплати на основание чл.78, ал.1 от ГПК на "Банка ДСК" АД, ЕИК *********,
сумата от общо 2042,46 лева /две хиляди четиридесет и два лева и четиридесет и шест
стотинки/, представляващи съдебно деловодни разноски, от които сумата от 1371,23
лева, представляваща съдебно деловодни разноски пред първата инстанция и сумата
671,23 лева, представляваща разноски в заповедното производство, сторени по ч. гр. д.
№ 288/2025 г. по описа на Районен съд Севлиево.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Габровския окръжен съд в
10
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
11