РЕШЕНИЕ
№ 411
гр. Перник, 26.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Въззивно
гражданско дело № 20211700500047 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Р. М. Б., подадена чрез адв. К.Б., против
решение № 260352/20.10.2020 г., постановено по гр.д. № 3828/2019 г. на Районен съд -
Перник, в частта му, с която са допуснати до делба между него и Е. М. Б., при равни
квоти, описаните 6 броя сгради, построени в ПИ с идентификатор 55871.509.80,
находящи се в ***.
Първоинстанционното решение в частта, с която е допусната делба между
съделителите общо за 1/2 ид. част или по % ид. част за всеки, при условията на чл. 345
ГПК, на поземлен имот с идентификатор 55871.503.573.3, ведно с построената в него
масивна двуетажна жилищна сграда с идентификатор 55871.503.573.1, сграда с
идентификатор 55871.503.573.2 и сграда с идентификатор 55871.503.573.3 не е
обжалвано, поради което не е предмет на въззивна проверка.
В жалбата по изложени съображения за неправилност на
първоинстанционното решение в обжалваната част се иска отмяната му и отхвърляне
на иска за делба по отношение на тези имоти, тъй като същите са придобити по
давност от жалбоподателя и не са съсобствени между страните. Навеждат се
1
оплаквания за допуснато от районния съд процесуално нарушение при анализа на
свидетелските показания - кредитирани били само свидетелите, посочени от ищцата,
без да са съобразени показанията им по реда на чл. 172 ГПК. Съдът не обсъдил всички
събрани доказателства в тяхната съвкупност, което опорочило правните му изводи. Не
съобразил, че жалбоподателят е построил жилищната сграда изцяло със собствен труд,
средства и материали, а приел погрешно, че сградата е построена от общия на страните
наследодател. Неправилен бил изводът му, че жалбоподателят не бил владелец на
сградата, а само държател и извършвал търпими действия, породени от обикновена
любезност и гостоприемство по силата на лични отношения с наследодателя на
страните. Напротив, действията по построяване на сградите, извършване на трайни
подобрения със знанието и съгласието на наследодателя представлявали владелчески
действия, а не търпими действия. Погрешно бил приложен материалният закон, тъй
като изводът на съда, че действията на ответника не обуславяли приложението на чл.
69 ЗС бил неправилен и се опровергавал от събраните гласни доказателства, подробно
анализирани, от които се формира извод, че същият е придобил правото на собственост
върху процесната жилищна сграда и постройките на допълващо застрояване на
основание давностно владение. Претендират се разноски.С въззивната жалба не се
правят доказателствени искания.
Въззиваемата страна Е. М. Б., чрез адв. Р.К., е депозирала отговор, с който
изразява становище за неоснователност на въззивната жалба по подробно изложени
съображения. Претендира разноски. Не прави доказателствени искания.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна
проверка, съдът е установил, че подадената въззивна жалба е допустима, като подадена
против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, от процесуално легитимирана
страна, имаща правен интерес от обжалването и в срока по чл. 259 ГПК и е съобразена
с изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК, поради което образуваното въз
основа на нея дело е било насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание. На
страните е била давана възможност по тяхно искане за постигане на спогодба, като
делото е било спирано по тяхно съгласие и впоследствие, но производството е било
възобновено поради непостигане на спогодба.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателят Р.Б. се явява
лично и с адв.Б.. Вместо Е.Б. се явява адв.К.. По същество страните, респ. поддържат и
оспорват жалбата, по изложените в същите доводи.
Пернишкият окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните
писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното:
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от Е. М. Б., с която е бил
предявен конститутивен иск с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС за делба на следните
2
недвижими имоти, а именно:
1). самостоятелен обект в сграда с идентификатор 55871.509.80.1.1, съгласно
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № *** г. на
Изпълнителния директор на АГКК – гр. П., находящ се на адрес: ***, с
предназначение: жилище (апартамент); брой нива на обекта: 1, с площ от 113 кв. м.,
стар идентификатор: няма, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: няма,
под обекта: няма, над обекта: обект с идентификатор 55871.509.80.1.2., заедно с 1/2
идеална част от общите части на сградата, гараж и помещения, разположени в
северната част на сутеренния етаж, 1/2 идеална част от тавански етаж и 1/2 идеална
част от правото на строеж;
2). самостоятелен обект в сграда с идентификатор 55871.509.80.1.2., съгласно
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № *** г. на
Изпълнителния директор на АГКК – гр. П., находящ се на адрес: ***, с
предназначение: жилище (апартамент); брой нива на обекта: 1, с площ от 113 кв. м.,
стар идентификатор: няма, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: няма,
под обекта: обект с идентификатор 55871.509.80.1.1., над обекта: няма, заедно с 1/2
идеална част от общите части на сградата, гараж и помещения, разположени в южната
част на сутеренния етаж, 1/2 идеална част от тавански етаж и 1/2 идеална част от
правото на строеж;
3). сграда с идентификатор 55871.509.80.2., съгласно кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № *** г. на Изпълнителния директор на
АГКК – гр. П., находяща се на адрес: ***, с предназначение: селскостопанска сграда,
брой нива на обекта: 1, с площ от 15 кв. м.;
4). сграда с идентификатор 55871.590.80.3., съгласно кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № *** г. на Изпълнителния директор на
АГКК – гр. П., находяща се на адрес: ***, с предназначение: жилищна сграда –
еднофамилна, брой нива на обекта: 1, с площ от 36 кв. м.;
5). сграда с идентификатор 55871.509.80.4., съгласно кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № *** г. на Изпълнителния директор на
АГКК – гр. П., находяща се на адрес:***, с предназначение: селскостопанска сграда,
брой нива на обекта: 1, с площ от 28 кв. м.;
6). сграда с идентификатор 55871.509.80.5., съгласно кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № *** г. на Изпълнителния директор на
АГКК – гр. П., находяща се на адрес: ***, с предназначение: селскостопанска сграда,
брой нива на обекта: 1, с площ от 63 кв. м., находящи се върху поземлен имот с
идентификатор 55871.509.80., съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № *** г. на Изпълнителния директор на АГКК – гр. П.,
находяща се на адрес: ***, с площ от 809 кв. м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.),
стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, при съседи: поземлени
имоти с идентификатори 55871.509.77.,55871.509.9977., 55871.509.92. и 55871.509.74.
Ищцата Е. М. Б. твърди, че заедно с ответника Р. М. Б. са съсобственици на
процесните недвижими имоти, които са придобили по наследяване от общия им
наследодател – баща им М. Б. П.. Поддържа, че въпреки многократно направените
опити между нея и ответника не е постигнато съгласие за доброволна делба на
имуществото, поради което моли същото да бъде поделено при равни квоти – по ½
идеална част за всеки от съделителите.
С депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба
ответникът Р. М. Б. оспорил предявения иск. Поддържа, че съгласно уговорка с баща
3
си М. Б. П., през *** г. последният е сключил договор за отстъпване право на строеж с
Община Перник, което обаче изцяло е реализирано от негова страна. Сочи, че баща им
е притежавал по наследство от родителите си и друг недвижим имот, а именно: 1/4
идеална част от УПИ ***, *** в кв. ** по плана на ***, ведно с построена върху него
двуетажна жилищна сграда, като неформалната уговорка със сестра била тя да остане
да живее в нея, а за него да остане новата жилищна сграда на ***. Твърди, че изцяло е
изградил със свои средства, материали и труд процесната жилищна сграда и
постройките към нея, с което учреденото в полза на баща му право на строеж е било
изцяло реализирано от него, поради което е станал изключителен собственик на
същите, позовавайки се и на изтекла придобивна давност в периода от *** г. до
настоящия момент. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на иска за делба.
Прави и искане по реда на чл. 341, ал. 2 ГПК за включване в предмета на делбата на
следния недвижим имот, а именно:
½ идеална част от поземлен имот с идентификатор 55871.503.573., съгласно
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № *** г. на
Изпълнителния директор на АГКК – гр. П., находящ се на адрес: ***, с трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване (до 10 м.), номер по предходен план: ***, кв. ** – част от парцел ***,***,
при съседи: имоти с идентификатори: 55871.503.572., 55871.503.853., 55871.503.567.,
55871.503.289. и 55871.503.305., заедно със североизточната част от масивната
двуетажна жилищна сграда – близнак, с площ от 41 кв. м., представляваща част от
сграда с идентификатор 55871.503.573.1., с обща застроена площ от 82 кв. м., състояща
се от първи жилищен етаж: три стаи, баня и тоалетна и втори жилищен етаж: три стаи,
както и сграда с идентификатор 55871.503.573.2., с площ от 21 кв. м., брой етажи: 1, с
предназначение: селскостопанска сграда и сграда с идентификатор 55871.503.573.3., с
площ от 6 кв. м. на един етаж, с предназначение: селскостопанска сграда. Претендира и
разноски.
С определение, постановено в о.с.з. на 28.11.2019 г. описаният в ОИМ имот е
включен в делбената маса.
По делото пред първоинстанционният съд са били проведени няколко съдебни
заседания, в хода, на които са били събрани допълнителни гласни и писмени
доказателства, като и пред първата инстанция страните не са постигнали спогодба.
Исковата молба е вписана в СВ П..
Пернишкият районен съд е приел следното за установено от фактическа страна:
Между страните не е спорно, че са наследници на баща си М. Б. П., починал на
*** г. /разведен/, което е видно и от представеното удостоверение за наследници.
От представения договор за суперфиция от *** г., сключен между Община
Перник и М. Б. П., представен пред ПРС се установява, че в полза на М. П. е било
отстъпено право на строеж за построяване на жилищна сграда върху държавно
урегулирано място с площ от 630 кв. м., съставляващо парцел *, в кв. *** по рег. План
на ***. За изграждането на двуетажна жилищна сграда в парцел *, кв. *** по плана на
*** е било издадено разрешение за строеж № *** г. на Общински народен съвет – П.,
представено по делото.
По силата на представеното по делото Решение № 924/23.07.1992 г. на ОС
Перник, влязло в сила на 26.08.1992 г., е прекратен сключеният на *** г. граждански
брак между майката на съделителите – Н. Н. П., и техният наследодател М. Б. П..
Съгласно разрешение № *** г. на М. Б. П. е било разрешено изграждането на
плътна ограда по вътрешни регулационни линии в имот, парцел *, кв. ** по плана на
***, находящ се на ***, като в разрешението е отразен и договорът от *** г.
4
/представено по делото/.
От удостоверение от *** г., издадено от Община Перник, се установява, че ПИ
*** по КККР, попадащ в терена на УПИ **, кв. *** по рег.план на ***, одобрен с
Решение № 609/25.01.2007 г. на ОбС П., е идентичен с УПИ *, кв. *** по отменената
дворищна регулация на *** и описан в договор за суперфиция върху държавна земя от
*** г., като същият имот е застроен с жилищна сграда с идентификатор 55871.509.80.1,
съгласно разрешение за строеж № *** г.
По делото пред ПРС е представена и скица на ПИ с идентификатор 55871.509.80
по КККР, находящ се в *** с площ 809 кв.м., при граници и съседи 55871.509.77,
55871.509.9977, 55871.509.92, 55871.509.74. В скицата е отразено, че върху имота
попадат две еднофамилни жилищни сгради, съответно 55871.509.80.1 със ЗП 113 кв.м.,
брой етажи:2, както и 55871.509.80.3, със ЗП 36 кв.м., брой етажи: 1. Отразено е, че в
имота попадат и три едноетажни селскостопански сгради, както следва: 55871.509.80.2
със ЗП 15 кв.м., 55871.509.80.4 със ЗП 28 кв.м., както и 55871.509.80.5 със ЗП 63 кв.м.
Като собственик на поземления имот в скицата е посочена Община Перник, а като
носители на вещни права – „наследници на М. Б. П. – право на строеж“. За жилищна
сграда с идентификатор 55871.509.80.1 са представени два брой схеми на СОС,
съответно – за първия етаж схема на СОС с идентификатор 55871.509.80.1.1 и за
втория етаж – схема на СОС с идентификатор 55871.509.80.1.2. И в двете схеми като
собственици на всеки от етажите са посочени „наследници на М. Б. П.“.
От нотариален акт за замяна № *, т. *, дело № 22/1956 г. се установява, че на ***
г. трето лице – Б. С. Д., е прехвърлил на Б. С. П. правото на собственост върху празно
дворно урегулирано място с площ 312 кв.м., което по регулационния план на града
представлява парцел **, от кв. *, находящо се в землището на *** (бел. Предишното
име на ***), при граници: улица, С. П. В., Б. С. П. и Н. С., като в замяна Б. С. П. е
прехвърлил на Б. С. Д. собственото си празно дворно урегулирано място с площ 312
кв. м., находящо се в землището на ***, при граници: улица, Й. А. Г., Г. Т. Ч., Н. С.. По
делото е представена скица на ПИ с идентификатор 55871.503.573 по КККР, одобрени
със Заповед от *** г., находящ се в *** с площ 295 кв.м., с номер по предходен план
***, кв. **, парцел: част от ***,***, а като собственици са посочени „наследници на Б.
С. П.“, по силата на нот.акт № *, т.*, дело № 22/1956 г. В скицата е отразено, че върху
ПИ попадат три сгради – двуетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор
55871.503.573.1 с площ 82 кв.м., селскостопанска сграда на един етаж с площ 21 кв.м. с
идентификатор 55871.503.573.2, както и селскостопанска сграда на един етаж с площ 6
кв. м. с идентификатор 55871.503.573.3. Съгласно удостоверение от *** г., издадено от
Община Перник, УПИ ** в кв. * по отменения регулационен план на ***, описан в нот.
акт № *, том *, дело № 22/1956 г., е идентичен с част от УПИ ***,*** в кв. ** по
действащия регулационен план, одобрен със Заповед № *** г., като за този имот
делбата не е била оспорена пред въззивната инстанция.
Видно от удостоверение за наследници, Б. С. П. е починал на *** г., като е
оставил наследници по закон съпругата си В. Х. П. (починала на *** г.), както и
двамата си синове Б. Б. С. и наследодателя на страните по настоящото дело – М. Б. П..
В представеното удостоверение за данъчна оценка при условията на чл. 264, ал. 1
ДОПК е отразено, че като собственици на имота на ул. „***“ в информационните
масиви на Община Перник са посочени следните лица: В. Д. С., И. Б. С., Е. Б. С., както
и двамата съделители Е.Б. и Р.Б..
По делото е представено удостоверение от „Обединена Българска Банка“ АД,
видно от което на *** г. Р. М. Б. е изтеглил потребителски кредит в размер на 20000
лв., който през *** г. е рефинансирал с нов кредит в размер на 25000 лв.
По делото пред първата инстанция са били събрани и допълнителни гласни
5
доказателства, посредством разпитите на свидетелите- Й. А. К., Н. М. Р., Д. Й. Б. и Н.
Н. В., като последната е майка на двамата съделители.
В разпита си пред районния съд свид. Й. К. поддържал, че сградата, находяща се
на ул. ***, е започнала да се строи през *** г. и е построена от ответника Р. с лични
средства, докато същият работел в ***. Свидетелят посочва, че самият той е помагал в
изграждането на строежа, придружавал е ответника при закупуването на материали.
Докато къщата се строяла, не е виждал сестрата или майката на Р.. Споделя, че откакто
сградата е била построена, в нея живеел ответникът заедно със семейството си, а баща
му имал стая до гаража. Твърди, че в последствие, преди около 10 години, ответникът
построил в къщата барбекю и го използвал със семейството си.
В разпита си свид. Н. Р. също сочи, че познава съделителя Р.М. от *** г. и му е
помагал при поетапното изграждане на къщата на ул. ***, приключило за около 8
години. През това време ответникът работел в ***. Поддържа, че строителните
материали били заплащани от ответника, който давал фактурите на баща си.
Свидетелят посочва, че бащата на съделителите говорел, че къщата е строена за Р..
Откакто къщата била построена, в нея живеел ответникът заедно със семейството си, а
баща му живеел в една стаичка с друга жена – Д.. За изграждането на барбекюто,
външния гараж и външната ограда средствата осигурил ответникът. Свидетелят
споделя, че докато траело изграждането на къщата ищцата Е., както и майката на
съделителите идвали рядко.
От разпита на свид. Н. В., майка на съделителите, се установява, че строителните
действия били започнати съвместно от нея и общия наследодател на страните през ***
г., докато били в брачно правоотношение, след което през *** г. бил допуснат развод
помежду им и свидетелката заживяла на квартира. Споделя, че в периода от *** г. до
*** г. бившият съпруг не е страдал от заболяване и непрекъснато е работел по
къщата, като изцяло осигурявал средствата за изграждането . Поддържа, че до *** г.
синът /съделителя Б./ не е работил по къщата, като до този момент бил завършен
сутеренът и била отлята плочата на първия етаж. Разказва, че синът се е нанесъл в
къщата по-късно – около *** г., като до този момент живеел на квартира в ***, както и
при родителите на съпругата си. Свидетелката твърди, че в периода от *** г. до *** г.
не са били извършвани строителни дейности и след като през *** г. казала на децата
си, че самата тя няма да има претенции към къщата, синът ѝ заявил, че той ще довърши
изграждането.
В разпита си свид. Д. Б. споделя, че между нея и наследодателя на страните
съществувала връзка. Посочва, че до *** г. първият етаж на къщата на ул. „***“ бил
завършен, а къщата била построена от М. и съпругата му. Свидетелката споделя, че
след *** г. в къщата заживели тя, наследодателя на страните, а децата му дошли едва в
последствие. Свидетелката поддържа, че през това време наследодателят на страните
бил в добро здравословно състояние, работил на три места и той строил къщата. Пред
свид. Б. наследодателят на страните споделял, че идеята е всеки един от етажите да
бъде разпределен за децата му. Свидетелката разказва, че ответникът бил служител на
*** и в първата половина на 90-те години живеел на квартира в ***. Докато се строяла
къщата ответникът живеел на друг адрес и едва в последствие се преместил на адреса
на ул. „***“, след което започнал да прави непрестанни подобрения, включително
барбекюто на двора, съвместно с друг от разпитаните в о.с.з. свидетели. Свид. Б.
споделя, че познава ищцата и заявява, че същата не е живяла в къщата.
Първоинстанционният съд е приел на база така установената фактическа
обстановка, че възраженията, че имотът представлява изключителна собственост на
съделителя Р.Б. поради изтекла придобивна давност, са неоснователни, като е посочил,
че от показанията на свид. В. и свид. Б. се установило, че до *** г. (момента, до който
6
свид. В. е живеела в имота, респ. момента, от който свид. Б. се е нанесла в същия, като
и двете са разполагали с непосредствени впечатления), първият етаж от къщата е бил
изграден от наследодателя на страните М. П.. Установило се, че същият е бил в
здравословно състояние, позволяващо му да работи, като непрестанно е извършвал
дейности, свързани с изграждането на къщата, включително и във финансов аспект.
Обстоятелството, че финансовите средства за изграждането на къщата са били
осигурени от М. П., се установявало не само от показанията на свид. В. и свид. Б., а
също така и от разпита на свид. Р., който посочвал, че е придружавал ответника при
закупуването на строителни материали, които ответникът плащал, но след това давал
фактурите на баща си. От друга страна, установило се, че през 90-те години ответникът
не е живял в процесната къща, а на други адреси, като едва към *** година се е
нанесъл в имота заедно със семейството си, след което е започнал да извършва
подобрения по имота. Пред свид. Б. наследодателят на страните споделял, че идеята е
всеки един от етажите да бъде разпределен за децата му, като съдът кредитира
показанията в този смисъл, тъй като същите са последователни, не се установява
заинтересованост на свидетеля от изхода на правния спор, а показанията почиват на
непосредствени впечатления и житейски логично е наследодателят на страните да е
споделил намеренията си именно на човека, с когото се намира във фактическо
съжителство.
Съдът е кредитирал и показанията на свид. В., която макар и да е сред лицата по
чл. 172 ГПК (същата е майка на страните по спора), нейните показания (макар и
емоционално заредени) се характеризират с изчерпателност и познаване на събитията в
детайли, особено относно момента, в който ответникът се е нанесъл трайно в имота на
ул. *** и извършваните от него фактически действия по изграждане на постройката.
Първоинстанционният съд е изложил в акта си много подробни доводи, за това,
защо приема, че не е изтекъл давностния срок на който се позовава ответника, като е
направил обстоен правен анализ и на институтите на владението и търпимите
действия, като е посочил, че За придобиването по давност е необходимо на първо
място да бъде установено владение върху имота. Съгласно чл. 68, ал. 1 ЗС, владението
е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или
чрез другиго като своя. Владението има два елемента: обективен елемент –
упражняване на фактическа власт, и субективен елемент – намерение за своене на
вещта. При преценката дали е установено владение, следва да се вземат предвид
характеристиките на владението – същото да е непрекъснато, спокойно, явно,
несъмнено и с намерение да се държи вещта като своя. Държателят - лицето, което
осъществява фактическа власт върху имота, но няма намерение да го свои, не може да
придобие имот по давност, независимо от продължителността на държането. Лицето,
което в израз на взаимопомощ или приятелство, е било допуснато от собственика да
живее и да ползва имота, също не е владелец и не може да придобие този имот по
давност независимо от срока на държането, тъй като в този случай са налице търпими
действия, а не владение.
От събраните гласни доказателствени средства безпротиворечиво се установи
фактът на съвместното съжителство между ответника и общия наследодател на
страните. Същото обаче е израз единствено на търпими действия, поради близките им
родствени отношения. Търпими според правната теория са всички онези действия,
които представляват според обстоятелствата незначително безпокойство за
собственика или владелеца на един недвижим имот, които се извършват с изричното
или предполагаемо съгласие на владелеца и за които може да се допусне, че той би
търпял да се извършват само поради това от обикновена любезност, добронамереност,
гостоприемство, по силата на лични отношения и поради това да се смятат за
извършени с неговото съгласие. Тези действия не представляват и фактическа власт и
7
по това трябва да се различават от държането и от владението, поради което и не могат
да служат за основание за придобиване на владение.
За цитирания период са налице търпими действия, а не владение от страна на
ответника. Трайната съдебна практика приема, че за да промени държането във
владение, държателят трябва да демонстрира открито пред собственика промяната в
намерението за своене на имота. Аналогично, същото разбиране се отнася и за
търпимите действия – лицето, което ги осъществява, следва да демонстрира по
отношение на собственика настъпилата промяна – че започва да осъществява
фактическа власт с намерение за своене на имота. В конкретния случай липсват данни
ответникът Б. изрично и явно да е демонстрирал пред баща си намерение, че строи
имота за себе си, респ. че свои имота. Трансформирането на търпимите действия във
владение за себе си е следвало да бъде изразено в изрични недвусмислени действия от
страна на ответника Б. и демонстрирано изрично пред собственика на имота (така т. 2
от Постановление № 6 от 27.12.1974 г. по гр. д. № 9/1974 г., пленум на ВС), което
съдът не намира за установено. Останалите сгради, намиращи се в ПИ 55871.509.80
също следва да бъдат допуснати до делба. От договора за суперфиция от *** г.,
сключен между Община Перник и наследодателя на страните, се установява, че със
същия е отстъпено право на строеж единствено за построяване на двуетажна жилищна
сграда върху общинска земя, като в този смисъл са и последвалите разрешения за
строеж. Преценката в какъв е обема на учреденото право на строеж се прави при
тълкуване волеизявленията в договора за учредяване на право на строеж и спрямо този
обем се преценява дали реализираното строителство е извън тези рамки. В процесния
случай селскостопанската сграда с идентификатор 55871.509.80.2, с площ 15 кв.м.,
еднофамилната жилищна сграда с идентификатор 55871.590.80.3. с площ 36 кв.м.,
селскостопанската сграда с идентификатор 55871.509.80.4. с площ 28 кв.м., както и
селскостопанската сграда с идентификатор 55871.509.80.5 с площ 63 кв.м. са изградени
извън обема на учреденото с договор суперфиция от *** г. право на строеж.
Когато изграденото в повече е самостоятелен обект, то става собственост на
собственика на земята по приращение на основание чл. 92 ЗС, но когато не е
самостоятелен обект – то става собственост на собственика на сградата и притежател
на правото на строеж на основание чл. 97 и чл. 98 ЗС. Съгласно пар.5, т. 39 от
допълнителните разпоредби на ЗУТ „обект” е самостоятелен строеж или реална част от
строеж с определено наименование, местоположение, самостоятелно функционално
предназначение и идентификатор по ЗКИР. Заснемането със самостоятелен
идентификатор по кадастралната карта само по себе си обаче не доказва, че е налице
обособен обект на правото на собственост, а е само индиция, че последният притежава
характеристиките на такъв и има посоченото предназначение. Функционалното
предназначение на имота във връзка с преценката за самостоятелния му характер не се
определя от посоченото в кадастралната карта, а подлежи на установяване. Предмет на
самостоятелно придобиване от трети лица, включително и от съсобственици, може да
бъде само обособен самостоятелен обект или отговарящ на изискванията на
действащия устройствен закон за такъв обект, и не е функционално свързана и
обслужваща находяща се в съответното дворно място друга сграда, индивидуална
собственост.
От събраните гласни доказателства обаче се установи, че построените в ПИ ***
постройки с идентификатори 55871.509.80.2, 55871.509.80.3, 55871.509.80.4 и
55871.509.80.5 нямат самостоятелно, а функционално и обслужващо значение спрямо
основната сграда, поради което същите са собственост на собственика на сградата и
притежател на правото на строеж на основание чл.97 и чл.98 ЗС. Доколкото
стопанските сгради са принадлежност към жилищните обекти, като такива съгласно
разпоредбата на 98 ЗС следват главната вещ (така Решение № 80 от 27.07.2018 г. на
8
ВКС по гр. д. № 3114/2017 г., Решение № 172/12.10.2015 г. по гр. д. № 1167/2015 г. на
ВКС), поради което същите също следва да бъдат допуснати до делба между двамата
съделители при равни квоти.
За другият имот включвен в делбената маса и допускане до делба на ПИ с
идентификатор 55871.503.573., находящ се на адрес: ***, от който се твърди, че
наследодателят на страните е притежавал ½ ид.ч. съвместно с трето за съсобствеността
лице, съдът също е изложил подробни доводи и го е допуснал до делба, като
решението в тази част е влязло в сила, тъй –като не е било обжалвано от страните по
делото.
В останалата част, с която първоинстанционният съд е допуснал делба на
основание чл. 34, ал. 1 ЗС да се извърши делба между Е. М. Б., ЕГН **********, с
адрес *** и Р. М. Б., ЕГН ********** с адрес *** на съсобствените им имоти,
представляващи: 1). самостоятелен обект в сграда с идентификатор 55871.509.80.1.1,
съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № *** г.
на Изпълнителния директор на АГКК – ***, находящ се на адрес: ***, с
предназначение: жилище (апартамент); брой нива на обекта: 1, с площ от 113 кв. м.,
стар идентификатор: няма, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: няма,
под обекта: няма, над обекта: обект с идентификатор 55871.509.80.1.2., заедно с 1/2
идеална част от общите части на сградата, гараж и помещения, разположени в
северната част на сутеренния етаж, 1/2 идеална част от тавански етаж и 1/2 идеална
част от правото на строеж; 2). самостоятелен обект в сграда с идентификатор
55871.509.80.1.2., съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед № *** г. на Изпълнителния директор на АГКК – ***, находящ се на адрес:
***, с предназначение: жилище (апартамент); брой нива на обекта: 1, с площ от 113 кв.
м., стар идентификатор: няма, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж:
няма, под обекта: обект с идентификатор 55871.509.80.1.1., над обекта: няма, заедно с
1/2 идеална част от общите части на сградата, гараж и помещения, разположени в
южната част на сутеренния етаж, 1/2 идеална част от тавански етаж и 1/2 идеална част
от правото на строеж; 3). сграда с идентификатор 55871.509.80.2., съгласно
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № *** г. на
Изпълнителния директор на АГКК – ***, находяща се на адрес: ***, с предназначение:
селскостопанска сграда, брой нива на обекта: 1, с площ от 15 кв. м.; 4). сграда с
идентификатор 55871.590.80.3., съгласно кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № *** г. на Изпълнителния директор на АГКК – ***,
находяща се на адрес: ***, с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, брой
нива на обекта: 1, с площ от 36 кв. м.; 5). сграда с идентификатор 55871.509.80.4.,
съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № *** г.
на Изпълнителния директор на АГКК – ***, находяща се на адрес: ***, с
предназначение: селскостопанска сграда, брой нива на обекта: 1, с площ от 28 кв. м.;
6). сграда с идентификатор 55871.509.80.5., съгласно кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № *** г. на Изпълнителния директор на
АГКК – ***, находяща се на адрес: ***, с предназначение: селскостопанска сграда,
брой нива на обекта: 1, с площ от 63 кв. м., находящи се върху поземлен имот с
идентификатор 55871.509.80., съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № *** г. на Изпълнителния директор на АГКК – ***, находяща
се на адрес: ***, с площ от 809 кв. м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), стар
идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, при съседи: поземлени имоти с
идентификатори 55871.509.77.,55871.509.9977., 55871.509.92. и 55871.509.74, при
следните КВОТИ: ½ /една втора/ идеална част за Е. М. Б. и ½ /една втора/ идеална
част за Р. М. Б., решението е атакувано пред въззивната инстанция.
9
С оглед изложената фактическа обстановка, от правна страна, съдът
намира следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата. Първоинстанционното
решение е валидно, допустимо, като настоящият съдебен състав намира, че същото е и
правилно и споделя мотивите и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. По
въпросите за неправилността на обжалваното решение въззивният съд е обвързан от
доводите, посочени във въззивната жалба.
Изхождайки от доводите във въззивната жалба, от доводите на насрещните
страни и от събраните по делото доказателства, Пернишкият окръжен съд намира
следното:
По изложените във въззивната жалба съображения намира, че следва да посочи
следното:
Пернишкият районен съд е сезиран с иск с правно основание чл. 341 и сл. ГПК
вр. чл. 34 ЗС всеки съсобственик може, въпреки наличието на противна уговорка, да
иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго, или ако това е
несъвместимо с естеството и предназначението на вещта. Производството е двуфазно и
в неговата първа фаза, се решават въпросите, дали е налице съсобственост по
отношение на конкретно посочен недвижим имот, между кои лица и каква е частта на
всяко едно от тях. За да се приеме, че са налице предпоставките за допускане на
делбата между страните по делото, страната - ищец, която твърди, че е налице
съсобственост, следва да установи по категоричен и несъмнен начин този факт, както и
юридическото основание за нейното възникване, както и съществуването на вещта към
момента на извършване на делбата (така Решение № 327 от 14.06.2002 г. на ВКС по
гр. д. № 707/2001 г., I гр. о.).
Предмет на съдебна делба са притежаваните от участващите в производството
лица общи вещни права от един и същи вид, което следва от същността на делбата като
способ за прекратяване на съсобствеността и от разпоредбите на чл. 34, ал. 1 ЗС. По
делото не е налице спор, че страните са наследници на баща си М. Б. П., починал на
*** г. /разведен/, което е видно и от представеното удостоверение за наследници. След
смъртта му М. Б. П. е оставил, видно от представено пред първата инстанция
удостоверение за наследници- двама наследника- страните по делото дъщеря и син.
Не е налице и спор, че наследодателят по силата на представеното по делото
Решение № 924/23.07.1992 г. на ОС Перник, влязло в сила на 26.08.1992 г., е бил с
прекратен сключен на *** г. граждански брак между майката на съделителите – Н. Н.
П., и М. Б. П..
Не се спори, а и се установява от писмените доказателства по делото, че
съгласно разрешение № *** г. на М. Б. П. е било разрешено изграждането на плътна
ограда по вътрешни регулационни линии в имот, парцел *, кв. ** по плана на ***,
находящ се на ***, като в разрешението е отразен и договорът от *** г. /представено по
делото/.
От удостоверение от *** г., издадено от Община Перник, се установява, че ПИ
*** по КККР, попадащ в терена на УПИ **, кв. *** по рег.план на***, одобрен с
Решение № 609/25.01.2007 г. на ОбС П., е идентичен с УПИ *, кв. *** по отменената
дворищна регулация на *** и описан в договор за суперфиция върху държавна земя от
*** г., като същият имот е застроен с жилищна сграда с идентификатор 55871.509.80.1,
съгласно разрешение за строеж № *** г.
По делото пред ПРС е представена и скица на ПИ с идентификатор 55871.509.80
10
по КККР, находящ се в *** с площ 809 кв.м., при граници и съседи 55871.509.77,
55871.509.9977, 55871.509.92, 55871.509.74. В скицата е отразено, че върху имота
попадат две еднофамилни жилищни сгради, съответно 55871.509.80.1 със ЗП 113 кв.м.,
брой етажи:2, както и 55871.509.80.3, със ЗП 36 кв.м., брой етажи: 1. Отразено е, че в
имота попадат и три едноетажни селскостопански сгради, както следва: 55871.509.80.2
със ЗП 15 кв.м., 55871.509.80.4 със ЗП 28 кв.м., както и 55871.509.80.5 със ЗП 63 кв.м.
Като собственик на поземления имот в скицата е посочена Община Перник, а като
носители на вещни права – „наследници на М. Б. П. – право на строеж“. За жилищна
сграда с идентификатор 55871.509.80.1 са представени два брой схеми на СОС,
съответно – за първия етаж схема на СОС с идентификатор 55871.509.80.1.1 и за
втория етаж – схема на СОС с идентификатор 55871.509.80.1.2. И в двете схеми като
собственици на всеки от етажите са посочени „наследници на М. Б. П.“.
Решението на ПРС не се атакува във въззивното производство и в частта, с която
съдът е приел, че следва да се допусне до делба- при условията на чл. 345 от ГПК, вр.
чл. 34, ал.1 ЗС да се извърши делба на: поземлен имот с идентификатор 55871.503.573.,
съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № *** г.
на Изпълнителния директор на АГКК – ***, находящ се на адрес: ***, с трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване (до 10 м.), номер по предходен план: ***, кв. ** – част от парцел ***,***,
при съседи: имоти с идентификатори: 55871.503.572., 55871.503.853., 55871.503.567.,
55871.503.289. и 55871.503.305., заедно с масивната двуетажна жилищна сграда с
идентификатор 55871.503.573.1., с обща застроена площ от 82 кв. м., състояща се от
първи жилищен етаж: три стаи, баня и тоалетна и втори жилищен етаж: три стаи, както
и сграда с идентификатор 55871.503.573.2., с площ от 21 кв. м., брой етажи: 1, с
предназначение: селскостопанска сграда и сграда с идентификатор 55871.503.573.3., с
площ от 6 кв. м. на един етаж, с предназначение: селскостопанска сграда, в
съсобственост с трети лица, при права на съделителите Е. М. Б. и Р. М. Б. общо ½
идеална част от имота, или по ¼ идеална част от целия имот за Е. М. Б. и по ¼ ид.част
от целия имот за Р. М. Б., И този въпрос не е поставен пред въззивната инстанция,
поради което и следва да се приеме, че решението в тази му част е влязло в сила.
Спорът е концентриран около останалите 6 сгради на адрес, находящ се в ***
/описани по-горе/. В този смисъл въззивникът и пред първата и пред настоящата
инстанция поддържа, че той е изключителен собственик на построената къща в имота,
а оттам и на стопанските постройки в имота, като се позовава на изтекла придобивна
давност в негова полза и сочи, че именно той е давал средства и престирал труд по
изграждане на къщата и имало негласна уговорка за това, че къщата ще остане за него
след смъртта на баща им, а за сестра му ще остане другият имот на адрес: ***. При
анализа на гласните доказателства, събрани пред първостепенния съд, същият е
заключил, че не се доказва да е изтекла придобивната давност за имота в полза на
ответника и делбата е допусната при лавни квоти със сестрата на ответника. Следва да
се посочи, тъй-като възраженията във въззивната жалба са основно за грешна
интерпретация на свидетелските показания, а оттам и до погрешно изведени
фактически и правни изводи, че настоящата инстанция намира, че ПРС в дълбочина и
обсъдил и анализирал, както писмените, така и гласните доказателства, събрани пред
първата инстанция, като мотивирано и посочил защо дава вярна на една група
свидетели и не дава вяра на заявеното от друга група свидетели /видно от цитираното
по-горе/. Следва да се посочи, че при спазване принципа на равнопоставеност на
страните в процеса, първоинстанционният съд е допуснал по двама свидетели до
разпит, както на ответната, така и на ищцовата страна, като мотивирано е посочил,
защо кредитира заявеното от свидетелите на ищеца- св. Б. и св. В. /последната майка на
страните в процеса/. Следва да се посочи, че показанията на тези свидетели са
11
преценени и през призмата на чл. 172 ГПК, като са съотнесени и към останалия събран
доказателствен материал, в това число и към заявеното от единия от свидетелите на
ответнатната страна- Р., който посочвал, че е придружавал ответника при закупуването
на строителни материали, които ответникът плащал, но след това давал фактурите на
баща си. Тук следва да се посочи, че двамата свидетели на ответника действително
сочат на активни действия от страна на същия при изграждането на къщата и в
частност при подобренията, които са реализирани в имота, но безпротиворечиво
посочват, че до смъртта си бащата на страните е живеел в имота и с негово съгласие са
е нанесло там и семейството на сина му, обитавало втория етаж на къщата / св. Й. А.
К.- „…Познавам Р.. От доста години сме приятели…Става въпрос за имота на ул.
***. Сградата започна да се строи през *** г. и изцяло зная, че е построена от Р. с
лични средства. Помагал съм и аз за строежа на тази сграда. Бил съм с него когато е
купувал материали. Когато купуваше материали, той плащаше с лични средства. Аз
съм присъствал на закупуване на много материали, той закупува абсолютно всичко.
Купували сме цимент от циментовия завод в ***. Познавам бащата на Р.. Докато се
строеше сградата Р. плащаше и строеше. Той беше служител на ***. Тогава е бил на
*** години. Не съм виждал баща му да дава средства. Докато се изграждаше
сградата не зная баща му да е помагал. Сградата не зная кога се завърши, но зная че
се правиха доста неща около сградата. Прави се барбекю, ремонт на покрива и зная
че плати около 12 хиляди лева за ремонта на покрива. Откакто е построена къщата
там живее Р.. Баща му живееше, но имаше стая до гаража. Мястото на което е
построена сградата не зная на кой се води, но зная че къщата я строи Р.. Познавам
сестрата на Р.. Докато се строеше къщата не съм я виждал…. Барбекюто е
построено преди 10 г. и ги ползва Ру. със семейството му. До този момент не зная да
са имали спорове за този имот…. Р. живееше там със съгласието на баща си.
Семейството на Р. живее на същия адрес от построяването на сградата…“ и св. Н.
М. Р.-„… Познавам Р.М. от ** г. В имота има къща на три етажа, с вилен покрив с
керемиди, има два навеса, вътрешна ограда преградима за животни, има барбекю,
има външен гараж, това са всички сгради отвън. Имаше само основи за гаража и
след това започна да се строи и така се направиха три плочи и покрива. Аз през
цялото време присъствах в строителството. Р. ми плащаше надница. Строителните
материали ги плащаше, а блокчетата ги правехме в двора от сгурия и цимент.
Цимента и пясъка за блокчетата го доставяше Р.. Построяването завърши за 8 г. до
ниво мазилка. От вътре къщата не беше завършена. Участвах и във вътрешните
работи. Те имаха двама майстори, аз бях общ работник. Вторият етаж не беше
завършен. Баща му беше болен, но взимаше по бира и безалкохолно. Предполагам, че
къщата е строена за Р., защото така говореше баща му. От както е построена
къщата в нея живеят Р., съпругата му и децата. Баща му живееше в една стаичка.
Барбекюто и гаража са построени след като се построи къщата. За изграждането
на външния гараж даваше средства Р.. Аз участвах в изграждането на този
гараж….Р. плащаше за изграждането на оградата. Познавам сестрата на Р. Е..
Докато се строеше къщата тя идваше рядко. Старата къща се намира на ул. „***“,
в която живее сестрата на Р.. Б. ме извика да направя дребни ремонти на ул. „***“.
В имота на ул. „***“ живее Р. заедно със семейството си….Къщата започна да се
строи през *** г. Мисля че собственик на дворното място беше бащата. През *** г.,
мисля че бащата на страните по делото беше болен от цироза…. Бащата на
страните живееше в къщата с жена на име Д., друго не зная за нея. Когато започна
да се строи къщата не зная Р. на колко години е бил, зная че работеше в ***. Не зная
баща му да е помагал за строежа на къщата. Р. даваше фактурите за закупените
материали на баща си..“/. Първоинстанционният съд не е кредитирал заявеното от
тези свидетели, в частта им, че къщата е изцяло построена за ответника и с негови
12
средства, като е посочил, и ч в показанията на втория свидетел, същият изрично е
посочил, че фактурите са давани на бащата на ответника. Съдът е дал вяра на заявеното
от свидетелките- Н. Н. В. /майка на страните /и Д. Б. /съжителка на наследодателя
живяла в имота/, като е посочил, че показанията на същите изразяват непосредствените
им впечатления / св. В. сочи, че – „…През *** г. започнахме къщата със съпруга ми.
През *** г. се разведохме и аз понеже има къде да живея не съм отишла на къщата
горе, но сега съм разстроена. Изненадващо ми идва това, че след смъртта на баща им
Р. иска да вземе цялата къща. Къщата беше със сутерен и етаж. След три години
разговарям със сина си, който живее на друго място. Той завърши училище и няма от
къде да има пари да направи тази къща. Докато баща му беше жив все нещо се
правеше. Покрива се вдигна преди 20 г. около 2000 г. През това време бившият ми
съпруг работеше. Той се разболя преди 2 г. в периода от 1992 г. до 2000 съпругът ми
работеше и не е страдал от някакво заболяване. До 1992 г. строежа на къщата се
покриваше изцяло от бившият ми съпруг. След това преустанових връзка и не съм
виждала той да дава средства до изграждането на къщата. До 1992 г. сина ми не е
участвал в изграждането на къщата. До 1992 г. беше завършен сутерена и беше
отлята плочата на първия етаж. Мисля че Р. се нанесе в къщата през *** г. До
тогава ответникът не е живял в тази къща. В този период живееше при родителите
на съпругата си, включително и в ***. В имота има допълнителни постройки, които
са направени от бившия ми съпруг. В двора има барбекю, стопанска сграда, сутерен,
два етажа и тавански стаи и голям двор…Сина ми живееше на квартира и при
родителите на съпругата си. Тъй като нямаше къде да живея това беше в периода
от 1992 г. до 1997 г. не съм разговаряла с бившия си съпруг по отношение на
местоживеенето на сина ми. От 1992 г. до 1997 г. съм наясно, че в къщата не се
строеше нищо. След като аз казах на Е. и на Р., че няма да имам претенции и да водя
дело, Р. каза, че ще продължи с баща му да ремонтира къщата. 1997 г. разговарях със
сина си че той ще дострои къщата, но не зная какво се случи след това. През това
време дъщеря ми остана в къщата на бащата си и по настоящем тя живее в тази
къща. Когато се разведохме с М., понеже нямаше 18 г. възраст дъщеря ми, съдът
постанови да живее при баща си, а аз отидох на квартира. Това стана *** г…. „ и св.
Д. Й. Б.– „…От 1991-1992 г. с въпросния баща на двете страни имахме връзка. До
1992 г., когато започна нашата връзка първият етаж беше завършен. Майката и
бащата бяха разделени. В къщата бяхме аз, той и в последствие дойдоха да живеят
децата. Не зная кога е завършена до груб строеж къщата. През това време Р. беше
служител в *** и живееше в *** до първата половина на 90-те години. В къщата се
премести след 1995 г. Къщата е построена от М. и съпругата му. Не зная кой е давал
пари, но е факт че той я строи. През това време М. работеше на три места, не беше
болен, работеше до пенсионирането си. Не зная през коя година беше това. След
пенсионирането работеше пак. Аз съм живяла на тази къща от 1992 г. до 2012 г. Към
2012 г. Р. живееше в къщата. След това е правено барбекюто, даже един от
свидетелите участваше в построяването. Имаше и други постройки,- които е
възможно вече да са разрушени. М. е споменавал, че идеята за построяване на тази
къща е че всеки един от етажите да бъде разпределен за децата му…След като
ответника се нанесе в къщата започна да прави подобрения…Наясно съм, че докато
се строеше къщата на ул. „***“, че живееха на ул. „***“ цялото семейство, но
ответника не живееше там, той беше на друг адрес…“/. При така ангажираната
доказателствена съвкупност от разпитаните свидетели, настоящата инстанция намира,
че правилно ПРС е анализирал и дал вяра на показанията на свидетелките Б. И В. и в
частност за определени обстоятелства на св. Р.. Това е така не само защото именно
тези две свидетели имат непосредствени впечатления за строежа на къщата, но и за
отношенията между страните, като първата е жената съжителствала след развода на
13
наследодателя през *** г с него в къщата, а втората е първата му съпруга и майка на
страните по делото. Действително техните показания следва да се анализират през
призмата на отношенията им със страните по делото, но както правилно първата
инстанция е посочила, същите са логични, последователни и сочат на обективност на
изнесените данни по делото. Установява се безспорно от гласните доказателства, че
приживе наследодателят е бил работоспособен и здрав /като едва последните две
години от живота си, когато къщата е била вече построена същият се е разболял/, нещо
повече, същият е работел на три места, като е продължил да работи и след
пенсионирането си, което логично сочи, че средствата от труда му са били престирани
за изграждане на процесната къща, като по делото се не и спори, че синът му му е
помагал, но при положение, че се установява, дори и от свидетелите на ответната
страна, че фактурите за закупените СМР са били предавани от сина на бащата, то се
налага извод, че източникът на средствата за строежа е бил именно наследодателят.
Нещо повече, видно от заявената темпорална последователност, то още преди да се
нанесе в къщата синът, къщата е била с изграден сутерен и положена плоча на първи
етаж, като последният е живеел на квартира със семейството си и едва след 1995 г. се е
преместил в къщата, където е живеел със семейството си и с баща си и неговата жена,
като същите са обитавали къщата, както е посочил и първостепенният съд със
съгласието на бащата, който е заявявал пред Б., че етажите от къщата е съответно за
всяко едно от децата му. Относно обстоятелството, че ответникът е теглил кредит, за
който са представени писмени доказателства в последното по делото с.з. пред първата
инстанция, удостоверение изх.№*** г. , то същото е било представено във връзка с
допълнително изградените постройки в дворното място барбекю, гараж и други
постройки /за който ПРС е посочил изчерпателни доводи защо следва доколкото
стопанските сгради са принадлежност към жилищните обекти, като такива съгласно
разпоредбата на 98 ЗС следват главната вещ (така Решение № 80 от 27.07.2018 г. на
ВКС по гр. д. № 3114/2017 г., Решение № 172/12.10.2015 г. по гр. д. № 1167/2015 г. на
ВКС), поради което същите също са били допуснати до делба между двамата
съделители при равни квоти/. Тези доводи на съда настоящата инстанция напълно
споделя и не намира основание да преповтаря като на основание чл. 272 ГПК
препраща към изчерпателните мотива на първата инстанция относно посочените
обстоятелства. Тоест следва само да се отбележи, че този кредит е теглен в един много
по-късен времеви период /2009 г/, когато къщата е била вече построена и следователно
не е за строеж на къщата, а за посочените подобрения, който по същността си следват
главната вещ, за която ответникът се е домогвал да докаже, че е изключителен
собственик и което правилно съдът е намерил за неоснователно твърдение.
Само в допълнение следва да се посочи, че по делото безспорно се установява, че
процесната сграда и изградена на база строително разрешение на името на
наследодателя и реализирано от него и в този смисъл, същият се явява преди смъртта
си собственик на сградата, а както е посочил и ПРС изчерпателно в своите мотиви, то
синът му и семейството на синът му не са владяли на собствено основание сградата
или етаж от нея, отблъсквайки владението на бащата и сочейки, че владеят за себе си,
в какъвто смисъл и правилно първата инстанция е приела, че се касае за търпими
действия, а не за давностно владеене, и възраженията в този смисъл във въззивната
жалба, настоящият съд намира за неоснователни. Няма и установен срок на търпими
действия, за да се твърди в жалбата, че същите са продължили през прекомерно дълъг
период от време.
Правилно РС е посочил в решението си, че презумпцията, установена с
правилото на чл. 69 ЗС, не може да се основе на търпими действия. Същата намира
приложение само когато по естеството си фактическата власт върху имота
представлява владение още от момента на установяването си /така Решение №
14
12/19.02.2014 г. по гр. д. №1840/2013г. на ВКС, I г.о./. Ето защо в настоящата хипотеза,
в която ответникът обитава имота по силата на т. нар. търпими действия и липсва
демонстриране спрямо собственика за промяна на намерението му, презумпцията по
чл. 69 ЗС не намира приложение.
Следователно правилно е заключението на първостепенния съд, че процесната
двуетажна жилищна сграда не е била придобита по давност от ответника, а е била част
от имуществената сфера на общия наследодател на страните, поради което след
смъртта му по силата на универсално правоприемство същата е станала собственост
между съделителите при равни квоти и е следвало да бъде допусната до делба.
Останалите сгради, намиращи се в ПИ *** също следва да бъдат допуснати до
делба. От договора за суперфиция от *** г., сключен между Община Перник и
наследодателя на страните, се установява, че със същия е отстъпено право на строеж
единствено за построяване на двуетажна жилищна сграда върху общинска земя, като в
този смисъл са и последвалите разрешения за строеж. Преценката в какъв е обема на
учреденото право на строеж се прави при тълкуване волеизявленията в договора за
учредяване на право на строеж и спрямо този обем се преценява дали реализираното
строителство е извън тези рамки. В процесния случай селскостопанската сграда с
идентификатор 55871.509.80.2, с площ 15 кв.м., еднофамилната жилищна сграда с
идентификатор 55871.590.80.3. с площ 36 кв.м., селскостопанската сграда с
идентификатор 55871.509.80.4. с площ 28 кв.м., както и селскостопанската сграда с
идентификатор 55871.509.80.5 с площ 63 кв.м. са изградени извън обема на учреденото
с договор суперфиция от *** г. право на строеж.
Само в допълнение би могло да се посочи относно суперфициарното право, че
по този въпрос е постановено ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 1/2011 Г.
ГР.СОФИЯ, 4 МАЙ 2012, даващо отговор на въпросите: 1. Какъв е смисълът на
понятието ”упражняване на правото на строеж”, употребено в чл. 67 ЗС , когато е
учредено с единен договор за част от обектите в сграда, състояща се от множество
самостоятелни обекти, 2. От кой момент започва да тече давностният срок по чл.
67 ЗС и прекъсва ли се той при прехвърляне на правото на строеж от първоначалния
на последващ суперфициар и 3. Обусловено ли е упражняването на правото на
строеж за отделни обекти в сграда от едни суперфициари от упражняването на
съответните права от други суперфициари, когато те са сключили индивидуални
договори със собственика на земята, като в същото пространно е обсъден и
въпросът за трансфоримареното на правото на строеж в право на собственост,
като е посочено, че –„…Според чл. 92 ЗС собственикът на земята е собственик и
на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго.
Принципът на приращението се изключва само в изрично предвидените в закона
случаи. Такова изключение съдържа чл. 63, ал. 1 ЗС, който предоставя правна
възможност на собственика на земята да отстъпи на друго лице правото да
построи сграда върху нея, както и да придобие собствеността на постройката
отделно от земята. Чл.67 ЗС определя петгодишен срок, в който следва да се
упражни правото на строеж и постановява, че при бездействие на суперфициаря то
се погасява по давност. Очевидна е целта на закона да стимулира суперфициаря да
реализира своето ограничено вещно право, което обременява имота на собственика и
да не допусне то да съществува без да има предвидимост и яснота дали ще бъде
упражнено и в какъв срок, тъй като общото правило е, че вещните права не се
погасяват по давност и се изгубват съгласно чл. 99 ЗС само ако друг ги придобие или
собственикът се откаже от тях…“. В този смисъл е и константата съдебна практика
на Върховната инстанция / напр. Решение по дело № 280 по описа за 2018 г. на ВКС,
където е обсъден този въпрос/ , като в случая безспорно собственик на земята е бил
наследодателят и именно на негово име са и разрешителните за строеж от *** г и
15
същият в посочения срок е трансформирал правото на строеж в реална сграда като още
към *** г. е бил завършен сутерена и е била отлята плочата на първия етаж на къщата,
а ответникът чак към *** г. се е нанесъл да живее в къщата и е помагал в
доизграждането, но със средства на наследодателя / св. В. -До *** г. сина ми не е
участвал в изграждането на къщата. До *** г. беше завършен сутерена и беше
отлята плочата на първия етаж… Р. се нанесе в къщата през *** г. До тогава
ответникът не е живял в тази къща.., като наследодателят почива едва към *** г.
докогато в качеството си на собственик е упражнявал свои права върху къщата с
ясното съзнание, че същата остава и за двете му деца, както е споделял пред
съжителката си/.
В този смисъл и с оглед на всичко гореизложено, съдът намира, че правилно
ПРС е допуснал до делба процесните имоти при равни квоти между двете деца на
починалия наследодател и е отхвърлил възражението на ответника, че къщата е
придобита изцяло от него по давност.
Би могло относно стопанските постройки отново да се подчертае, че по правило
имот се допуска до делба заедно с всички подобрения, т. е. с всички постройки които
не съставляват самостоятелни обекти на право на собственост - чл. 92 ЗС, такива могат
да са бараки, навеси, лятна кухня, външни тоалетни, складови постройки, включително
плевни. Стопанските постройки се допускат до делба, ако са описани в исковата молба,
т. е. условие за допускане до делба на сградите е изрично да е поискано при
предявяването на иска за делба като следва да бъдат описани подробно, за да се
установява без съмнение предмета на делба, като именно такъв е и настоящият случай.
В молбата, сезираща съда като първа инстанция са направени подобни искания, като са
допуснати до делба СЛЕДНИТЕ НЕДВИЖИМИ ИМОТИ: между Е. М. Б., ЕГН
**********, с адрес *** и Р. М. Б., ЕГН ********** с адрес *** на съсобствените им
имоти, представляващи: 1). самостоятелен обект в сграда с идентификатор
55871.509.80.1.1, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № *** г. на Изпълнителния директор на АГКК – ***, находящ се на адрес:
***, с предназначение: жилище (апартамент); брой нива на обекта: 1, с площ от 113 кв.
м., стар идентификатор: няма, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж:
няма, под обекта: няма, над обекта: обект с идентификатор 55871.509.80.1.2., заедно с
1/2 идеална част от общите части на сградата, гараж и помещения, разположени в
северната част на сутеренния етаж, 1/2 идеална част от тавански етаж и 1/2 идеална
част от правото на строеж; 2). самостоятелен обект в сграда с идентификатор
55871.509.80.1.2., съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед № *** г. на Изпълнителния директор на АГКК – ***, находящ се на адрес:
***, ет. 2, с предназначение: жилище (апартамент); брой нива на обекта: 1, с площ от
113 кв. м., стар идентификатор: няма, при съседни самостоятелни обекти: на същия
етаж: няма, под обекта: обект с идентификатор 55871.509.80.1.1., над обекта: няма,
заедно с 1/2 идеална част от общите части на сградата, гараж и помещения,
разположени в южната част на сутеренния етаж, 1/2 идеална част от тавански етаж и
1/2 идеална част от правото на строеж; 3). сграда с идентификатор 55871.509.80.2.,
съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № *** г.
на Изпълнителния директор на АГКК – ***, находяща се на адрес: ***, с
предназначение: селскостопанска сграда, брой нива на обекта: 1, с площ от 15 кв. м.;
4). сграда с идентификатор 55871.590.80.3., съгласно кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № *** г. на Изпълнителния директор на
АГКК – ***, находяща се на адрес: ***, с предназначение: жилищна сграда –
еднофамилна, брой нива на обекта: 1, с площ от 36 кв. м.; 5). сграда с идентификатор
55871.509.80.4., съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № *** г. на Изпълнителния директор на АГКК – ***, находяща се на адрес:
16
***, с предназначение: селскостопанска сграда, брой нива на обекта: 1, с площ от 28
кв. м.; 6). сграда с идентификатор 55871.509.80.5., съгласно кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № *** г. на Изпълнителния директор на
АГКК – ***, находяща се на адрес: ***, с предназначение: селскостопанска сграда,
брой нива на обекта: 1, с площ от 63 кв. м., находящи се върху поземлен имот с
идентификатор 55871.509.80., съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № *** г. на Изпълнителния директор на АГКК – ***, находяща
се на адрес: ***, с площ от 809 кв. м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), стар
идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, при съседи: поземлени имоти с
идентификатори 55871.509.77.,55871.509.9977., 55871.509.92. и 55871.509.74, при
следните КВОТИ:
½ /една втора/ идеална част за Е. М. Б.
½ /една втора/ идеална част за Р. М. Б..
В Тълкувателно решение № 1 от 4.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 1/2011 г., ОСГК е
посочено, че преценката за това дали сградите са обособени като обекти на вещни
права. С тълкувателното решение се приема, че собственост върху сграда, построена
въз основа на учредено право на строеж, може да възникне само ако тя е обособена
като вещ, съдържаща минимални признаци за самостоятелност, за да може да бъде
годен обект на вещни права според изискванията на съответните строителни норми.
Съгласно чл. 181, ал. 1 и 2 ЗУТ правото на строеж на сграда или на част от нея може да
бъде предмет на прехвърлителна сделка от момента на учредяването му до завършване
на сградата в груб строеж. След това разпореждането се извършва с цялата сграда или
със самостоятелни части от нея. Следователно разпоредбата определя завършването на
грубия строеж като момент на придобиване на собственост за обектите и от
изграждането на сградата в груб строеж възниква обекта на суперфициарна
собственост. По делото не е спорно, че в имота се намират процисните сгради, които са
били собствени на наследодателя на страните и след смъртта му са останали в тяхно
наследство като съсобствени и че за същите към момента на делбата съществуват и са
годен обект на делба / виж 2566-70-І. 525-85-І/.
Правилно РС е приел следователно и че от събраните гласни и писмени
доказателства по делото се установява, и че и построените в ПИ *** постройки с
идентификатори 55871.509.80.2, 55871.509.80.3, 55871.509.80.4 и 55871.509.80.5 нямат
самостоятелно, а функционално и обслужващо значение спрямо основната сграда,
поради което същите са собственост на собственика на сградата и притежател на
правото на строеж на основание чл.97 и чл.98 ЗС, още повече че в строителното
разрешително е учредено право на строеж само за двуетажната сграда Решение № 173
от 26.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1273/2013 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Т. Г.
–„Изграденото в повече от учредения обем на право на строеж е собственост или на
собственика на земята или на притежателя на правото на строеж, с оглед на това
дали то може да се обособи като самостоятелен обект на собственост или не
/когато изграденото в повече е самостоятелен обект, то става собственост на
собственика на земята по приращение на основание чл. 92 от ЗС, а когато не е
самостоятелен обект то става собственост на собственика на сградата и
притежател на правото на строеж на основание чл. 97 и чл. 98 от ЗС“, Решение №
189 от 6.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2640/2014 г., I г. о., ГК , докладчик съдията Б.
П.. Обемът на отстъпеното право на строеж се определя от съдържанието на
договора или на административния акт, с които е учредено. Изграденото в повече от
учредения обем на право на строеж е собственост или на собственика на земята, или
на притежателя на правото на строеж, с оглед на това дали то представлява
17
самостоятелен обект на собственост или не. Когато изграденото в повече е
самостоятелен обект, то става собственост на собственика на земята по
приращение на основание чл. 92 от ЗС, а когато не е самостоятелен обект, съдът
следва да установи неговият правен статут с оглед възможността да бъде
придобит от притежателя на правото на строеж на основание чл. 97 и чл. 98 от ЗС
Доколкото стопанските сгради са принадлежност към жилищните обекти, като
такива съгласно разпоредбата на 98 ЗС следват главната вещ (така Решение № 80 от
27.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3114/2017 г., Решение № 172/12.10.2015 г. по гр. д. №
1167/2015 г. на ВКС, Решение № 100 от 25.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4966/2013 г., I
г. о., ГК, докладчик съдията Д. Ц.), поради което същите също правилно са били
допуснати до делба между двамата съделители при равни квоти.
Ето защо и в обжалваната част решението на районния съд е правилно и следва
да се потвърди.
В този смисъл решението на РС Брезник като правилно следва да се потвърди в
атакуваната му част, като се отхвърли депозираната въззивна жалба като
неоснователна такава.
Разноски
При този изход на спора разноски се полагат на въззиваемата страна, но същата
макар и в последното по делото с.з. да е отправила такова искане, не е представила
надлежни доказателства за реално сторени разноски, поради това и такива не следва да
й бъдат присъждани.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
Водим от горното, Пернишкият окръжен съд:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260352/20.10.2020 г., постановено по гр.д. №
3828/2019 г. на Районен съд – Перник, в частта в която е допусната делба на основание
чл. 34, ал. 1 ЗС между Е. М. Б., ЕГН **********, с адрес *** и Р. М. Б., ЕГН
********** с адрес *** на съсобствените им имоти, представляващи: 1). самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 55871.509.80.1.1, съгласно кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № *** г. на Изпълнителния директор на
АГКК – ***, находящ се на адрес: ***, с предназначение: жилище (апартамент); брой
нива на обекта: 1, с площ от 113 кв. м., стар идентификатор: няма, при съседни
самостоятелни обекти: на същия етаж: няма, под обекта: няма, над обекта: обект с
идентификатор 55871.509.80.1.2., заедно с 1/2 идеална част от общите части на
сградата, гараж и помещения, разположени в северната част на сутеренния етаж, 1/2
идеална част от тавански етаж и 1/2 идеална част от правото на строеж; 2).
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 55871.509.80.1.2., съгласно
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № *** г. на
Изпълнителния директор на АГКК – ***, находящ се на адрес: ***, с предназначение:
жилище (апартамент); брой нива на обекта: 1, с площ от 113 кв. м., стар
идентификатор: няма, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: няма, под
обекта: обект с идентификатор 55871.509.80.1.1., над обекта: няма, заедно с 1/2
идеална част от общите части на сградата, гараж и помещения, разположени в южната
част на сутеренния етаж, 1/2 идеална част от тавански етаж и 1/2 идеална част от
правото на строеж; 3). сграда с идентификатор 55871.509.80.2., съгласно кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № *** г. на Изпълнителния
18
директор на АГКК – ***, находяща се на адрес: ***, с предназначение:
селскостопанска сграда, брой нива на обекта: 1, с площ от 15 кв. м.; 4). сграда с
идентификатор 55871.590.80.3., съгласно кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № *** г. на Изпълнителния директор на АГКК – ***,
находяща се на адрес: ***, с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, брой
нива на обекта: 1, с площ от 36 кв. м.; 5). сграда с идентификатор 55871.509.80.4.,
съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № *** г.
на Изпълнителния директор на АГКК – ***, находяща се на адрес: ***, с
предназначение: селскостопанска сграда, брой нива на обекта: 1, с площ от 28 кв. м.;
6). сграда с идентификатор 55871.509.80.5., съгласно кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № *** г. на Изпълнителния директор на
АГКК – ***, находяща се на адрес: ***, с предназначение: селскостопанска сграда,
брой нива на обекта: 1, с площ от 63 кв. м., находящи се върху поземлен имот с
идентификатор 55871.509.80., съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № *** г. на Изпълнителния директор на АГКК – ***, находяща
се на адрес: ***, с площ от 809 кв. м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), стар
идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, при съседи: поземлени имоти с
идентификатори 55871.509.77.,55871.509.9977., 55871.509.92. и 55871.509.74, при
следните КВОТИ:
½ /една втора/ идеална част за Е. М. Б.
½ /една втора/ идеална част за Р. М. Б..
В останалата необжалвана част решението е влязло в законна сила.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19