МОТИВИ КЪМ РЕШЕНИЕ ПО НОХД № 4097 ПО ОПИСА НА ВРС ЗА 2020 ГОДИНА, 13
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
Срещу подсъдимия И. А. А. е образувано и водено досъдебно производство за
престъпление по чл.354а
ал.5, вр. ал.3 от НК за това, че на 14.01.2020 г. в
гр. Варна без надлежно разрешително, държал високорискови наркотични вещества -
метафметамин с общо нетно тегло 0,31 гр, с активен компонент метамфетамин 43,80
% на стойност 7,75 лева, като случаят е маловажен.
При проверката, съобразно
разпоредбата на чл.248 ал.2 т.4 от
НПК, съдът констатира, че деянието, във връзка с което е внесено предложението
от ВРП е умишлено и за него е предвидено наказание „Глоба“ до
1000 лева, от деянието не са настъпили съставомерни имуществени вреди, деецът не
е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност от деянието не са
причинени съставомерни имуществени вреди, не са налице отрицателните предпоставки на чл.78 А
ал.7 от НК. Съответно са налице основанията за
разглеждане на делото по реда на глава двадесет и осма от НПК, поради
което разпореди делото да се разгледа в
съдебно заседание по реда именно на глава 28 от НПК.
В съдебно заседание представител на прокуратурата поддържа обвинението и моли на А. да бъде
наложено наказание по реда на глава 29 от НПК.
Подс.А. участва в производството лично и с процесуален представител. В хода на съдебно следствие признава съпричастност към деянието, за което му е възведено
обвинение. С последната си дума моли за минимално наказание.
Процесуалният му
представител – адв.В. моли за минимално наказание с оглед добрите характеристични
данни за подзащитният си.
От фактическа страна съдът
приема за установени следните обстоятелства:
На
14.01.2020 г. свидетелите * -полицейски служители от ОД-МВР - Варна, провеждали
специализирана полицейска операция по сигнал, че подс. А. държи наркотични
вещества в дома си. Същия ден двамата свидетели спрели подс. А. пред жилището
му находящо в гр. Варна, бул. „Сливница".
При проведената беседа с него, А. не откекъл, че употребява наркотични вещества
и поканил полицейските служители да извършат проверка в дома му на горния
адрес. На маса в хола на жилището, подс. А. посочил на полицаите няколко
пакетчета, за които обяснил, че били пълни с хранителна добавка. След това с
протокол за доброволно предаване от 14.01.2020 г. той предал на служител на
полицията 1 бр. найлонова торба, съдържаща бяло прахообразно вещество; 1 бр.
самозалепващо пликче, съдържащо сиво прахообразно вещество; 1 бр. ел.везни и 2
бр. самозалепващи се пликове, съдържащи бяло прахообразно вещество.
По-късно
била изготвена експертна справка № 9/16.01.2020 г., съгласно която кристалното
вещество, съдържащо се в две от предадените пликчета е метамфетамин, поради
което започнало наказателно производство.
По досъдебното
производство била назначена и изготвена физикохимическа експертиза от която
установява , предаденото от А. бялото на цвят,
кристално вещество, съдържащо се в 2/два/ броя прозрачни, самозалепващи
полиетиленови пликчета, се установи наличие на наркотична субстанция -
метамфетамин. Общото нетно тегло на кристалното вещество от двете пликчета -
0,31 грама, разпределено в тях както следва: 1 брой х 0,17 грама; 1 брой х 0,14
грама. Съдържанието на активен компонент, метамфетамин, в изследваното
кристално вещество, във всяко от двете пликчета е 43,80%..
Съгласно Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 на Списък I от Наредбата за реда
за класифициране на растенията и веществата като наркотични амфетамините са
вещества с висок риск за общественото здраве, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина. Метафетаминът
има наркотично действие, няма легална употреба, пазар и производство е са
поставен под контрол в. Списък I - „Растения и вещества с висока степен на риск
за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за
приложение в хуманната и ветеринарната медицина" от Наредба за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични във връзка с чл. 3,
ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП).
В хода на досъдебното производство бил
изготвен е протокол за оценка на наркотичното вещество, съгласно който
метамфетамин с нетно тегло 0,17 грама и съдържание на активен, наркотично
действащ компонент 43,80 % е на стойност 4,25 лв. и
метамфетамин с нетно тегло 0,14 грама и съдържание на активен, наркотично
действащ компонент 43,80 % е на стойност 3,50 лв. Общата стойност на
наркотичното вещество е 7,75 лв.
Описаната
фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото
доказателства – гласните и писмените доказателства по делото, както и от
заключенията на експертизите.
Като непротиворечиви искрени
и логични съдът кредитира показанията на свидетелите *
Като
обективно и компетентно дадени следва да се кредитират заключенията и на
съдебните експертизи.
Като събрани и изготвени по реда на НПК
следва да се кредитират писмените доказателства и доказателствени средства-
протокол за доброволно предаване, справка за съдимост и др.
Предвид горното, съдът намира от
правна страна че подс.А. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на
престъпление по чл.354а ал.5 вр. ал.З, т.1 от НК затова, че на 14.01.2020 г., в гр. Варна, без надлежно разрешително,
държал високорискови наркотични вещества - метафметамин с общо нетно тегло 0,31
гр, с активен компонент метамфетамин 43,80 % на стойност 7,75 лева, като
случаят е маловажен.
По въпроса за количеството и стойността на държаното наркотично вещество, определящи
случаят като маловажен, съдебната практика е противоречива. Това се е наложило,
т.к. не са налице абсолютни критерии за квалифициране на едно деяние като
маловажно, а това следва да се преценява във всеки конкретен случай, като се
вземат предвид всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства,
както и личността на подсъдимото лице. В случая смекчаващи отговорността
обстоятелства са съдействието за установяване на престъплението, оказано в хода на досъдебното производство,
декларираното съжаление за извършеното,
младата възраст на обвиняемият. При тези данни за личността на
извършителят и за обективните характеристики на деянието му, действително
извършеното е съставомерно по ал. 5 на чл. 354а от НК. Съдебният състав прецени,
че процесното деяние разкрива сравнително ниска
степен на обществена опасност в сравнение с престъпленията от същия вид. Касае
се за притежаване на малко количество наркотично вещество, с ниска стойност.
Държаното наркотично вещество е било предназначено за лична употреба.
Деянието
съставлява маловажен случай по смисъла на чл. 93 т.9 от НК, тъй като
с оглед незначителността на вредните последици и на другите смекчаващи
отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случай на престъпленията от този вид.
Обстоятелствата,
които обосновават този правен извод се свеждат до конкретни обективни признаци
на самото деяние и до обстоятелствата, свързани с личността на подсъдимия,
които обсъдени в съвкупност, разкриват по-ниска степен на обществена опасност.
Степента на обществена опасност следва да се преценява във
всеки конкретен случай с оглед степента на посегателство върху обществените
отношения, обект на престъплението.
Но въпреки,
че съдът определя стореното деяние като маловажен случай съобразно възведената
квалификация по чл. 354а ал.5 от НК, не споделя че са налице
основанията на чл. 9 ал.2 от НК. Съдът намира, че в случая не са налице и предпоставките за
приложение на чл.9, ал.2 от НК. В разпоредбата на
чл.9, ал.2 от НК, са посочени обстоятелствата, които изключват обществената
опасност на деянието и респективно сочат, кога едно деяние е с явно
незначителна обществена опасност. Съгласно съдебната
практика наличието на малозначителност се определя от всички фактически
обстоятелства, които се отнасят до извършеното деяние. В случая от събраните по делото писмени и гласни доказателства се
установява, че деецът е осъществил от обективна и субективна страна признаците
на престъплението по чл.354а ал.5 от НК. Нормата на чл. 9, ал. 2 от НК
визира две възможни хипотези, при наличието на които извършеното деяние не е
престъпно: деянието въобще не е общественоопасно, или разкрива такава степен на
обществена опасност, която е явно незначителна. И в двата
случая законът свързва наличието им с определяне на деянието като
"малозначително", поради което не е престъпно.
Съществената разлика в двете хипотези се изразява в това, че малозначително
е това деяние, което не оказва отрицателно въздействие на обществените
отношения или неговото въздействие е такова, че не ги
застрашава, което изключва обществената му опасност и от там не се квалифицира
като престъпление. Маловажният случай по чл. 93, т. 9 от НК
се характеризира с това, че деянието е общоопасно и на общо основание
съставлява престъпление, само че в сравнение с други прояви от същия вид е
по-малко тежко, докато деянието по чл.9 ал.2 от НК поради липса или явна
незначителност на обществената опасност въобще не е престъпление.
Липсата на възможно отрицателно въздействие и незначителност обаче трябва
да бъде установена по категоричен начин и без съмнение да бъде изключено дори
вероятността за някакъв обществено значим, отрицателен обществен ефект /
Решение на ВКС № 274/2009 год. Второ НО/.
Обществените
отношения, които са обект на защита с престъплението по чл. 354а НК са
особено значими и действията, с които те се накърняват, обосновават една
по-висока степен на обществена опасност на деянието,
което от своя страна изключва възможността от приложение на чл. 9, ал. 2 НК. Не може да
се направи извод за малозначителност съобразно състава на чл. 9 ал.2 от НК, поради следното.
В
тази посока следва да се разгледат дадените от него обяснения пред съда в който
А. сочи, че употребява наркотични вещества за да може да работи ползотворно и
намира това за нормално. Няма разбиране, че стореното от него е
противоправно.
Безспорно към момента на извършване на деянието той е бил неосъждан и може да се приложи разпоредбата
на чл. 78а от НК.
Субект на
престъплението е пълнолетно, вменяемо, неосъждано физическо лице.
Изпълнителното деяние е
осъществено и се изразява в държане на високорискови наркотично вещество – метаамфетамин, те имат наркотично действие, нямат легална употреба,
пазар и производство и са поставени под контрол в. Списък I - "Растения и
вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредният ефект
от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина" от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата
като наркотични във връзка с чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
(ЗКИВП).
Маловажността
на случая се обуславя от една страна от незначителното незначителна стойност на
инкриминираните рискови вещества.
От субективна
страна деянието е извършено виновно при форма на вината пряк умисъл -
подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици и ги е искал. Умисълът на
дееца е обхващал както обстоятелствата, че упражняват фактическа власт върху
наркотично вещество, от вид и със съдържание, описани по-горе, така и че същите
действия извършва по отношение на високорисково наркотично вещество и без
надлежно разрешение за това.
Така установената върху наркотичното
вещество фактическа власт, подс.А. впоследствие продължил да упражнява до намесата на органите на реда. С това същият е осъществил една от формите на изпълнителното
деяние, съставомерно по чл. 354а, ал. 3 от НК, а именно държане на посочените наркотични вещества.
По делото
безпротиворечиво е установен характера на наркотичните вещества. Те имат наркотично действие и
са под контрол съгласно списък 1 и списък IV на Единната Конвенция на ООН за
наркотичните средства от 1961
г., ратифицирана от България. Съгласно Закона за контрол
на наркотиците и прекурсорите, посочените вещества са забранени за приложение в
хуманната и ветеринарната медицина. Ето защо, следва да се
приеме, че с горепосочените действия, обвиняемият е осъществил по отношение на
високорисково наркотично вещество по см. на чл.
354а, ал. 3, т. 1вр. ал.5 от НК.
Доколкото по
делото не се установи подс.А. да е придобил или държал високорисковите наркотични вещества,
въз основа на лицензия за придобиване, преработване, съхраняване и употреба на
същата, издадена при реда и условията на чл. 32 и чл. 35 от ЗКНВП и от органите по чл. 16 и чл.
18 от същия закон, то следва да се приеме, че посочените
действия е осъществил незаконно, в нарушение на установения за това ред и без
надлежно разрешение за същото.
Причините за
извършване на деянието са незачитане на правовия ред в Република България.
За да определи наказанието на обв.А., съдът прецени степента на обществена опасност на
конкретното деяние и данните за личността на извършителя и като взе предвид
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства от значение за
отговорността на обвиняемия, констатира следното:
Като смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът приема чистото съдебно минало, самопризнанията му, оказаното
съдействие в хода на досъдебното производство.
Отегчаващи
отговорността обстоятелства не бяха установени.
Съдът, след като съобрази
квалификацията на деянието, и данните за личността на извършителя прецени, че
са налице предпоставките за приложение на чл.78а от НК, по отношение на подс.А.,
тъй като същият е с чисто съдебно минало, не е освобождаван по реда на глава
осма, раздел четвърти от НК, а от деянието не са причинени вреди, поради което
и същият следва да бъде освободен от наказателна отговорност като му се наложи
административно наказание "Глоба". Като прецени степента на
обществена опасност на деянието, както и данните за личността на обвиняемия, за
който прие, че е с ниска степен на обществена опасност, неговото семейно и имотно
състояние, отчитайки наличието единствено и само на смекчаващи отговорността
обстоятелства, съдът наложи на обвиняемия административно наказание глоба в
размер на минималния предвиден в закона, а именно ГЛОБА в размер на 1000 лв.
Съдът
прецени, че с това наказание, наложено в посочения по-горе размер ще бъдат
постигнати целите, както на генералната, така и специалната
превенция и най-вече ще бъде въздействано предупредително и възпиращо по
отношение на обвиняемия.
На основание
чл.189, ал.3 от НПК съдът възложи на подсъдимият направените по делото
разноски.
Водим от
горното съдът постанови решението си.
СЪДИЯ: