Р Е
Ш Е Н
И Е № 5
Гр.Пловдив,
06.01.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски окръжен съд,търговско отделение,в публичното
заседание на първи октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Окръжен съдия:КРАСИМИРА ВАНЧЕВА
при участието на секретаря ВАНЯ КАЗАКОВА,като разгледа докладваното от съдията т.д.№851 по описа за 2018 г.,за да се произнесе взе предвид следното:
Искове по чл.55,ал.1,предложение
първо и предложение трето от ЗЗД /връщане на дадено без основание и на
отпаднало основание/.
Ищецът
„ЕЛВЕКО-ЕЛЕКТРОМОНТАЖИ“ЕООД-гр.Пловдив с ЕИК ********* твърди,че на 20.12.2011
г. в качеството си на кредитополучател е сключил с „МКБ Юнионбанк“АД-гр.София с
ЕИК ********* като кредитор „договор за предоставяне на многоцелево кредитно
улеснение“ №313-973/20.12.2011 г.Твърди,че считано от 04.03.2014 г.
дружеството-кредитор е преобразувано чрез сливане в „Първа инвестиционна
банка“АД с ЕИК *********-ответник по процесната искова молба и че със сключения
договор му е бил предоставен банков кредит в размер на 1 300 000 лв.,от които
кредитен лимит в размер на 850 000 лв. за оборотни средства съгласно условията
на чл.1.3.1 от договора и 450 000 лв.-за обезпечаване на плащане по банкови
гаранции съгласно чл.1.3.2 от договора.
На
следващо място ищецът твърди,че след сключване на договора поради изменение на
икономическата обстановка са били сключени още седем допълнителни споразумения
към договора,описани в исковата молба,а впоследствие поради изпадането в забава
за редовно заплащане на вноски по кредита от страна на кредитополучателя,същият
кредит бил обявен за предсрочно изискуем от банката-ответник.В тази връзка,след
обявяване на кредита за предсрочно изискуем,дружеството-ищец успяло да осигури
финансиране,като заплатило на ответната банка дължимите по договора
главница,такси и неустойки,а наред с това с банков превод от 10.03.2015 г.
заплатило и сумата от 65 000 лв. с основание:“по договор 313-973/20.12.2011
г.-чл.1.5.4 предсрочно прекратяване“.Сочи се в исковата молба,че последната
договорна клауза предвижда заплащането на такса за предсрочно погасяване на
договора за многоцелева кредитна линия-в размер на 5.00 % върху разрешения
размер на многоцелево кредитно улеснение по т.1.2. от договора,като посочената
сума от 65 000 лв. се равнява точно на 5
% от разрешения кредит в размер на 1 300 000 лв.Именно за тази сума ищецът
поддържа,че е платена от него без основание и че с нея банката-ответник се е
обогатила неоснователно по следните изложени в исковата молба аргументи:
Ищецът
счита,че от една страна заплащането на дължимите към банката вземания на
основание настъпила предсрочна изискуемост не може да бъде окачествено като
предсрочно погасяване на заема,какъвто според него е смисъла на чл.1.5.4. от
договора.Същевременно,според ищеца,съгласно промените направени с анекс №2 от
13.08.2012 г. и по-конкретно т.6 от анекса-“Страните се съгласяват,че считано
от датата на влизане в сила на настоящия анекс,кредитополучателят няма да дължи
комисионни за предсрочно погасяване и прекратяване на договора,при пълно
предсрочно погасяване или прекратяване на основание т.4.5.2 и т.5.4 от договора
за кредит.А точка 5.4. гласяла,според твърдението на ищеца,че при предсрочна
изискуемост и/или прекратяване на договора за кредит възникналите задължения за
плащане на такси и комисионни остават дължими до окончателното им погасяване.
С оглед
на изложеното,ищецът счита,че ответната банка се е обогатила с процесната сума
от 65 000 лв. без правно основание,тъй като в случая не била приложима
хипотезата на чл.1.5.4.Наред с това,дружеството-ищец счита,че е заплатило сумата на отпаднало правно
основание-отпадането на задължението за комисионна за предсрочно погасяване или
прекратяване с изменение в договора от 20.12.2011 г. с анекс №2 от 13.08.2012
г. и по-конкретно изменението договорено в т.6 от анекса.
Предвид
горните твърдения и аргументи,дружеството-ищец моли да бъде постановено съдебно
решение,с което да бъде осъдена банката-ответник да му заплати сумата от 65 000
лв.,представляваща сума,с която ответника се е обогатил неоснователно за сметка
на ищеца поради плащането й без основание и на отпаднало основание,ведно със
законната лихва върху тази сума,считано от датата на подаване на исковата молба
до окончателното изплащане.
Ответникът
„Първа инвестиционна банка“АД с ЕИК ********* е подал в законния срок отговор
на исковата молба,в който оспорва иска като неоснователен и недоказан,като в
тази връзка излага следните аргументи:
Заявява,че
не оспорва сключения с ищеца договор за кредит от 20.12.2011 г.,учредените по
него обезпечения,както и извършените последващи предоговаряния между страните
със сключените анекси,но възразява на твърденията на ищеца за настъпила
предсрочна изискуемост на кредита,защото банката не се била възползвала от
правото си да обяви кредита за изцяло и предсрочно изискуем на никои от
посочените в договора основания.Твърди в тази връзка,че банката не е направила
волеизявление чрез изрично писмено уведомление за предсрочна изискуемост на
кредита,а такова уведомление ответникът смята за задължително,за да настъпи
предсрочната изискуемост,като в тази насока се позовава и на т.18 от
Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС.Смята,че самият факт
на допуснато от кредитополучателя просрочие не обуславя и не е достатъчен за
настъпване на предсрочна изискуемост на кредита.
Банката-ответник
сочи още в отговора си,че с писмо изх.№197 от 12.02.2015 г.,изходящо от
дружеството-ищец и постъпило в банката на електронна поща на същата на датата
12.02.2015 г.,14:48 часа,кредитополучателят изразил воля за пълно погасяване на
кредита и заличаване на учредените в полза на банката обезпечения.В тази връзка
банката-ответник се позовава на т.1.5.4. от сключения на 20.12.2011 г.
договор,съгласно която кредитополучателят дължи такса за предсрочно погасяване
в размер на 5 % върху разрешения размер от 1 300 000 лв. и твърди,че никъде в
последващите анекси няма разпоредба за отмяна или изменение на посочената
договорна клауза за дължимост на таксата за предсрочно погасяване.Според
ответника,твърдяното от ищеца изменение с т.6 от анекс №2 касае случаи,в които
кредитополучателя прекратява едностранно договора,когато не е съгласен с
промяната на лихвата и/или тарифата на банката.
С
отговора си банката-ответник прави и възражение за настъпила погасителна
давност на вземането,предмет на иска,тъй като комисионната за предсрочно
погасяване е била заплатена на банката на 10.03.2015 г.Претендира разноски.
От ищеца
не е подадена допълнителна искова молба и в срока по чл.372 от ГПК същият не е
взел становище по изложените в отговора на ответника аргументи и твърдения.
Пловдивският
окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност,както и доводите на страните,приема за установено следното:
Между
страните е безспорно,че на 20.12.2011 г. е бил сключен между дружеството-ищец
като кредитополучател и „МКБ Юнионбанк“АД с ЕИК ********* в качеството й на
кредитор /преобразувана от 04.03.2014 г. чрез сливане в „Първа инвестиционна
банка“АД с ЕИК *********/ договор за банков кредит №313-973,наименован „Договор
за предоставяне на многоцелево кредитно улеснение“,който е и представен по
делото в надлежно заверено копие.Безспорни са и всички постигнати с този
договор уговорки,както и обстоятелството,че по силата на същия договор
банката-кредитор е предоставила на ищеца-кредитополучател сумата от 1 300 000 лв. банков кредит с
предназначението и за целите,посочени в договора.Безспорно е също и сключването
между страните на седемте изброени в исковата молба анекса към процесния
договор,включително и на анекс №2 от 13.08.2012 г.,на който ищецът се позовава
във връзка с исковата си претенция и който е представен по настоящото дело в
заверено копие.
На
следващо място,няма спор между страните,а и се установява от неоспореното
заключение на съдебно-счетоводната експертиза,изготвено от в.л. Д. К.,че с
банков превод от 10.03.2015 г. дружеството-ищец е заплатило по сметка на
банката-ответник сумата от 65 000 лв.Както вещото лице е установило и е видно
още от приложеното на л.46 извлечение от банкова сметка, посочената сума е платена
като такса за предсрочно прекратяване във връзка с „Искане
предоговаряне“ на основание „договор №313-973 от 20.12.2011 г./М КУ
92,чл.1.5.4.-предсрочно прекратяване“.Тази такса,както вещото лице сочи,се
отнася за кредитната линия от 1 300 000 лв. и очевидно е платена в периода
01.03.-31.03.2015 г.,през който ищецът е погасил всичките си задължения към
банката-ответник по двата описани в заключението на вещото лице кредита,включая
и по кредита,отпуснат на основание процесния договор.Наред с изложеното,от
представените с отговора на ответника две писма на дружеството-ищец,адресирани
до банката-ответник,едното от които е с дата от 12.02.2015 г.,а другото-с дата
от 10.03.2015 г.,е видно,че дружеството е изразило желанието си да погаси
своите задължения към банката по два договора за кредит и анексите към
тях,единият от които е процесния договор №313-973 от 20.12.2011 г. /и анексите
към него/.
Така
платената на банката-ответник сума от 65 000 лв. се претендира обратно от ищеца
/иска се връщането й/,като се поддържат твърденията,че с нея банката се е
обогатила неоснователно предвид това,че сумата е платена без правно
основание,защото в случая не е приложима хипотезата на чл.1.5.4. от договора и
на следващо място-защото дружеството-ищец е заплатило сумата на отпаднало
правно основание,а именно-приетото с т.6-та от анекс №2 от 13.08.2012 г.
отпадане на задължението за заплащане на комисионна за предсрочно погасяване на
кредита или прератяване на договора за кредит.
Съдът
счита за недоказани и двете сочени от ищеца основания за връщане на платената
от него сума в размер на 65 000 лв.Според чл.1.5.4,б.“а“ от договора за
кредит,кредитополучателят дължи на банката заплащането на такса за предсрочно
погасяване на договора за многоцелева кредитна линия-в размер на 5 % върху
разрешения размер на многоцелевото кредитно улеснение по т.1.1. от
договора,платима при подаване на искането за предсрочно погасяване.В случая
исковата сума е платена на банката именно на основание чл.1.5.4. от договора по
повод на подаденото от ищеца искане за предсрочно погасяване на кредита,какъвто
извод следва от основанието за плащане,посочено при извършване на банковия
превод на сумата.Това не се оспорва и от самия ищец,но същият въпреки това
счита сумата за платена без основание,като заявява,че е погасил задълженията си
по кредита поради настъпила и обявена от банката предсрочна изискуемост на
същия и това според него не може да бъде окачествено като пресрочно погасяване
на заема по смисъла на чл.1.5.4. от договора.Действително,нито в тази,нито в
друга договорна клауза е предвидено плащането на комисионна при погасяване на
задълженията по кредита,когато същият е обявен от банката за предсрочно
изискуем.Но в случая не се установи по делото ответната банка да е обявявала
кредита по процесния договор за предсрочно изискуем,въпреки наличната забава от
страна на кредитополучателя относно погасяването на поети от него парични
задължения по договора.Няма и никакви доказателства към датата на извършеното
погасяване на кредита-10.03.2015 г. банката да е изпращала на ищеца,съответно и
той да е получил уведомление за обявена от банката предсрочна изискуемост на
кредита.Самото наличие на забавено плащане по кредита по никакъв начин на сочи
на извод,че банката се е възползвала от правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем и съответно-да уведоми ищеца за това.При това положение
съдът счита,че предсрочното погасяване
на задълженията на ищеца по процесния договор е извършено изцяло и единствено
по негова инициатива и воля,за което свидетелствуват и изпратените от него до
банката писма от 12.02.2015 г. и 10.03.2015 г.А щом това е така,то и платената
такса за предсрочно погасяване на договора в размер на 65 000 лв. /възлизаща на
5 % от размера на кредита-1 300 000 лв./ е била дължима и платена на правно
основание,т.е. на основание чл.1.5.4.,б.“а“ от договора.С други думи,не се
установява твърдението на ищеца,че тази сума е платена без основание,а точно
обратното-налице е основание за плащането й и то е уредено в посочената
договорна клауза,която в случая намира приложение предвид инициираното от ищеца
предсрочно прекратяване на договора и липсата на данни за обявена от
банката-ответник предсрочна изискуемост на кредита.
Не се
установява и твърдяното от ищеца плащане на исковата сума от 65 000 лв. на отпаднало
основание.В тази връзка,както по-горе се посочи,ищецът се позовава на т.6 от
анекс №2 от 13.08.2012 г. към договора от 20.12.2011 г.Същият анекс е
представен в заверено копие и е приет като доказателство по делото.Видно от
т.6-та на анекса,страните се постигнали съгласието,че считано от датата на
влизане в сила на анекса,кредитополучателят няма да дължи комисионна за
предсрочно погасяване или прекратяване на договора при пълно предсрочно
погасяване или прекратяване на основание т.4.5.2 и т.5.4. от договора за
кредит.С други думи,съгласно клаузата на т.6-та от анекс №2,е отпаднало
задължението на кредитополучателя за заплащане на комисионна в случаите на
пълно предсрочно погасяване на кредита,но само ако то се извършва на основание
т.4.5.2 и т.5.4. от договора,не и във всички случаи на предсрочно погасяване.А
относно последните две договорни клаузи следва във връзка с предявения иск да
се съобрази и тяхното изменение,прието със самия анекс №2,което означава,че в
случая меродавно ще е съдържанието на клаузите съобразно договореното с анекса
изменение,а не предходното такова,уредено в основния договор от 20.12.2011 г.И
като се отчете съдържанието на т.4.5.2 и т.5.4. от договора съгласно
изменението,прието от страните с анекс №2,се налага извода,че т.6-та от същия
анекс има предвид случаите на пълно предсрочно погасяване на кредита,когато то
е извършено от кредитополучателя поради несъгласие от негова страна с промяна
на лихвата и едностранна промяна на действащата Тарифа на банката,засягаща
предмета на договора.Процесният случай не попада в нито една от хипотезите на
т.6-та от анекс №2,защото няма никакви данни ищецът да е пристъпил към
извършеното от него пълно погасяване на кредита поради несъгласие от негова
страна с промяна на лихвата от страна на банката и/или поради предприета от
банката едностранна промяна на съответно действащата нейна Тарифа.Няма и данни
изобщо към момента на осъщественото погасяване на кредита банката да е
предприемала и извършила действия по едностранна промяна въпросната Тарифа или
на лихвата по договора.Ето защо не може да се приеме,че т.6-та от анекс №2
намира приложение спрямо извършеното от ищеца предсрочно погасяване на
кредита,а оттук не може да бъде прието,че към момента на извършеното плащане на
сумата от 65 000 лв. е било отпаднало основанието за това плащане,още повече,че
с този анекс,а и с последващите представени по делото анекси не е уговаряна
отмяна на клаузата на чл.1.5.4.,б.“а“
от договора,на основание на която е осъществено плащането на исковата сума от
ищеца на банката-ответник.
Предвид
горните съображения съдът намира за недоказано твърдяното от ищеца
неоснователно обогатяване на банката-ответник с исковата сума от 65 000
лв.,респективно намира за недоказано тази сума да е платена без основание или
на отпаднало основание.Ето защо исковите претенции за връщането й като платена
без основание и на отпаднало основание ще се отхвърлят като неоснователни.
Ответникът
е заявил в отговора на ИМ възражение за погасяване на исковете по давност,като
счита,че платената комисионна за предсрочно погасяване представлява вземане,за
което се прилага тригодишната давност по чл.111 от ЗЗД и поддържа,че към
момента на подаване на исковата молба същата давност е била изтекла.Това
възражение е неоснователно,защото в случая не е приложим краткия давностен срок
по чл.111,б.“а“,“б“ и „в“ от ЗЗД.Заявеното от ищеца вземане не е нито
възнаграждение за труд,нито вземане за обезщетение и неустойка от неизпълнен
договор,нито пък е вземане за наем,за лихви и за други периодични
плащания.Както следва от гореизложеното,исковата сума от 65 000 лв. се
претендира като платена без основание по смисъла на чл.55,ал.1,предл. първо от ЗЗД и като платена на отпаднало основание съгласно предложение трето от същата
разпоредба.Спрямо заявени на тези основания искови претенции съдът намира,че е
приложима общата петгодишна погасителна давност по чл.110 от ЗЗД и тя към
момента на подаване на процесната искова молба на датата 31.10.2018 г. не е
била изтекла,като се има предвид,че давността е започнала да тече на датата
10.03.2015 г.,когато е платена сумата от 65 000 лв. от ищеца на ответника.Но
въпреки неоснователността на заявеното от ответника възражение за изтекла
погасителна давност,претенцията за връщане на исковата сума на двете сочени от
ищеца основания,се явява неоснователна и като такава ще се отхвърли по
изложените по-горе съображения.
Предвид
отхвърлянето на исковете,на основание чл.78,ал.3 от ГПК дружеството-ищец следва
да бъде осъдено да заплати на банката-ответник сумата от 150 лв. съдебни
разноски /платено възнаграждение за вещо лице/,а на основание чл.78,ал.8 от ГПК
да заплати на банката юрисконсултско възнаграждение /тъй като банката е
представлявана по делото от юрисконсулт/ в размер на 150 лв.,определено като
размер съгласно чл.25,ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Мотивиран от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете на
„ЕЛВЕКО-ЕЛЕКТРОМОНТАЖИ“ЕООД-гр.Пловдив с ЕИК ********* против „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“АД-гр.София с ЕИК ********* за заплащане /връщане/ на
сумата от 65 000 лв.,платена от ищеца на ответника с банков превод от 10.03.2015 г.,като сума,с която ответника се
е обогатил неоснователно за сметка на ищеца поради плащането й без основание и
на отпаднало основание.
ОСЪЖДА „ЕЛВЕКО-ЕЛЕКТРОМОНТАЖИ“ЕООД с
ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.Пловдив,ул.“П.Р.Славейков“№30
да заплати на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“АД с ЕИК *********,със седалище и
адрес на управление гр.София,район Изгрев,бул.“Драган Цанков“№37 сумата от 150
лв. /сто и петдесет лева/ съдебни разноски,както и сумата от 150 лв. /сто и
петдесет лева/ юрисконсултско възнаграждение,дължимо на основание чл.78,ал.8 от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :