№ 31260
гр. София, 23.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско
дело № 20241110176344 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба с вх.№211552/17.06.2025г, подадена от името на ищците Б. Г.
Е., Г. Д. Е., К. Б. Е. и Г. Б. Е., с искане за изменение на решение № 9388/22.05.2025г. по гр.д.
№ 76344/2024г. по описа на СРС, 153 ти състав, в частта за разноските.
В молбата, депозирана от името на ищците се излагат съображения, че ответникът е
заплатил в хода на процеса по 100 лева адвокатско възнаграждение или общо 400 лева, при
дължимо по 400 лева адвокатско възнаграждение на всеки от тях. Предвид това в полза на
всеки от ищците следвало да се присъди по още 300 лева, тъй като размерът от по 400 лева
бил съобразен с предвидените в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения
за адвокатска работа минимуми. Изтъква се, че ответникът е дал повод за образуване на
делото и следва да понесе сторените разноски в пълен размер.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна по молбата ., подчертава,че съдът е
присъдил по 200 лева възнаграждение за адвокат на всеки от ищците или общо 800 лева.
Изтъква се, че адвокатско възнаграждение в размер на общо 1600 лева за подаване на една
искова молба се явява прекомерно.
Като взе предвид изложените от ответниците доводи и данните по делото, съдът
намира следното:
Искането по чл. 248 ГПК е направено в законоустановения срок, (срокът за обжалване
на решението, доколкото препис от същото е връчен на ищците 05.06.2025г.).
Същевременно от ищците е бил представен списък по чл. 80 ГПК. Предвид изложеното,
съдът счита, че подадената в срок от процесуално легитимирана страна молба по чл. 248 от
ГПК е допустима. Разгледано по същество, искането за изменение на решението в частта на
разноските е неоснователно. Аргументите на съда в тази насока са следните:
Производството по делото е образувано по искова молба на Б. Г. Е., Г. Д. Е., К. Б. Е. и
Г. Б. Е. срещу ., вписано в регистъра на дружествата под № ., чрез .. – ., за осъждане на
1
ответното дружество да заплати на всеки от ищците сумата от по 782.33 лева,
представляваща обезщетение изпълнен със закъснение над 3 часа полет номер .г с
направление летище . , дължимо на основание чл. 7, параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО)
№ 261/2004 на Е.я Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 20.12.2024г до окончателното плащане на сумата.
С решение № 9388/22.05.2025г. по гр.д.№ 76344/2024г. по описа на СРС, 153 ти
състав, исковете за сумата от по 782.33 лева на всеки от ищците са били отхвърлени с оглед
извършено от ответника плащане в хода на процеса, като са присъдени суми за законна
лихва от датата на подаване на исковата молба до датата на извършеното плащане. В полза
на ищците са присъдени и разноски от по 100 лева адвокатско възнаграждение за всеки
ищец, при определено възнаграждение след уважено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК по 200
лева за всеки ищеца и съобразено плащане на по 100 лева – адвокатско възнаграждение в
хода на процеса от ответника в полза на ищците.
За да се произнесе по въпроса за разноските съдът в решението си е съобразил,че от
ищците са ангажирани доказателства за заплатено от всеки от тях адвокатско
възнаграждение в размер на по 400 лева в полза на адв.Б. или общо 1600 лева, но е уважил
релевираното своевременно възражение за прекомерност на ответната страна, доколкото
именно това е изключението, при което съдът може да не присъди изцяло заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат. Този извод се предопределя от сложността на делото и
не е обвързан с нормативно предвидените минимални размери на
адвокатските възнаграждения /при съобразяване на даденото задължително тълкуване с
решение на СЕС по дело С-438/22, определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минимални
размери на адвокатските възнаграждение не обвързват съда при извършване на преценката
му по чл. 78, ал. 5 ГПК, поради противоречие на Наредбата с правото на ЕС/. Когато делото
се отличава с фактическа и правна сложност и уговореното възнаграждение не е прекомерно
с оглед обема на извършената работа, то се присъжда изцяло. В този смисъл и определение
№ 1293/20.03.2024г. по ч.гр.д.№ 3234/2023г на ВКС, IV г.о.
Настоящият състав споделя становището застъпено в определение № 2978/13.06.2024г.
по ч.гр.д.№ 3966/2023г на ВКС, II г.о., съгласно което независимо че има сключени отделни
договори за правна защита и съдействие с един и същи адвокат от две или повече лица, с
уговорено и заплатено отделно адвокатско възнаграждение, доколкото се касае за защита
на интерес произтичащ от едно и също основание, е неоправдано и непропорционално
да се присъжда възнаграждение на всеки един в пълен размер.
Именно позовавайки се на това становище, настоящият състав е намалил адвокатското
възнаграждение, платено от ищците като прекомерно. Съдът счита, че не е налице
основание за изменение на този извод. Напротив, както е посочено и в мотивите на
решението, осъществената от процесуалния представител на ищците работа се изразява
единствено в подаване на една обща искова молба, с излагане на едни и същи обстоятелства,
касаещи всеки един от субективно съединените искове, ангажирал е доказателства, които са
относими към исковете на всеки от ищците, т.е извършил е действия, които би извършил и в
2
случая че представляваше само едно лице. Нещо повече, в конкретната хипотеза дори не се е
наложило да бъде проведена защита по делото в пълен обем с оглед извършеното плащане
от страна на ответника още преди насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така възприетия извод не противоречи на посоченото от ищците в молбата по чл. 248
ГПК,че ответникът е станал повод за завеждане на делото. При извършване на преценка
дали дадено адвокатско възнаграждение е прекомерно, не се осъществява проверка дали
ответникът е дал повод да завеждане на делото или не. Ако съдът беше приел, че ответникът
не е дал повод за завеждане на делото, то нямаше да присъди никакви разноски в полза на
ищците.
С оглед изложеното молбата по чл. 248 от ГПК следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх.№211552/17.06.2025., подадена от името на
Б. Г. Е., ЕГН **********, Г. Д. Е., ЕГН **********, К. Б. Е., ЕГН ********** и Г. Б. Е., ЕГН
**********, с искане за изменение на решение № 9388/22.05.2025г. по гр.д.№ 76344/2024г.
по описа на СРС, 153 ти състав, в частта за разноските
Определението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3