Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 06.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в
публичното съдебно заседание на шести декември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР
САНТИРОВ
мл. с. СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Елеонора Г., като разгледа
докладваното от съдия Иванка Иванова гр. д. № 3601 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 -
чл.273 от ГПК.
С решение № 531814/12.11.2018 г.,
постановено по гр. д. № 19088/2016 по описа на СРС, II ГО, 68 състав, са
отхвърлени предявените от „ДЗИ - О.З.“ ЕАД искове срещу З. „О.З.“ АД, с правно
основание чл.213, ал.1, изр.3 КЗ (отм.) - за заплащане на сумата от 397, 84
лв., представляваща неиздължена част от платеното от ищеца застрахователно обезщетение
по риск „Каско +“ по щета № 44012131217860 за
имуществени вреди на автомобил марка „Нисан“, модел „Максима“,
рег. № *******, причинени при реализираното на 23.07.2012 г. ПТП в гр. Нови
Искър и с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД - за заплащане на мораторна лихва за периода 25.06.2013 г. - 29.03.2016 г. в
размер на 111, 72 лв. Ищецът е осъден да заплати на ответника, на основание
чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 95 лв., представляваща сторени по делото разноски,
както и на основание чл.78, ал.8 ГПК, да заплати сумата от 150 лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Срещу постановеното съдебно решение е
депозирана въззивна жалба от ищеца „ДЗИ - О.З.“ ЕАД,
с която го обжалва изцяло. Излага съображения, че необосновано и неправилно. Счита,
че необосновано решаващият съд е приел, че по делото не е доказано наличието на
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“. По
делото е представен протокол за ПТП от 23.07.2012 г., в който е удостоверено
наличието на застраховка „Гражданска отговорност. този протокол е оспорен от
ответника единствено в частта относно механизма на настъпване на ПТП. Съгласно
практиката на ВКС протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице, в кръга на служебните
му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл.179 ГПК. Същият
има материална доказателствена сила и установява, че фактите, посочени в него,
са се осъществили така, както е посочено в този документ, включително наличието
на застрахователна полица по застраховка „Гражданска отговорност“. Също така по
делото е представена и справка от Гаранционен фонд, която също не е оспорена от
ответника. В нея е удостоверено наличието на активна застраховка „ Гражданска
отговорност“ към датата на ПТП. При поддържане на публичния регистър към
Гаранционен фонд се взаимодейства с органите на МВР, както и на министерство на
транспорта, а застрахователите са длъжни периодично да предоставят информация.
Счита, че е необоснован изводът на СРС, че по делото не са представени
доказателства относно извършено частично плащане от страна на ответника. От
приложение № 1, позиция 28, към споразумение за уреждане на насрещни задължения
от 25.09.2013 г. се установява, че ответникът е одобрил плащане на сумата от 1
112, 46 лв. по процесната щета, а на 23.09.2013 г.
същата е изплатена на ищеца. Тези обстоятелства и доказателства са безспорни
между страните, а и ответникът не е навел други доводи. Също та с постъпилия по
делото писмен отговор на исковата молба ответникът не е оспорил наличието на
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между него и собственика
на лек автомобил марка „Сузуки“, модел „Витара“. Неправилно решаващият съд не е отчел това
признание, в нарушение на чл.153 ГПК. Счита, че е нарушено диспозитивното
начало в гражданския процес, както и са игнорирани събрани по делото
доказателства. В случай, че съдът счита, че по делото не са представени
доказателства относно наличието на застраховка „Гражданска отговорност“, на
основание чл.146, ал.2 ГПК е следвало да даде указания в тази насока, което не е
сторил. Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи изцяло предявените
искове, като му присъди сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е
постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника
З. „О.З.“ АД, с който я оспорва. Излага съображения, че обжалваното решение е
правилно и законосъобразно. Счита, че ищецът не е успял да докаже по делото
наличието на сключен договор по застраховка „Гражданска отговорност“, съгласно
изискването на чл.154, ал.1 ГПК. В съставения по делото доклад СРС изрично е
указал на ищеца, че носи доказателствена тежест да установи това обстоятелство.
Не са направени възражения срещу изготвения доклад. Въпреки това ищецът не е
ангажирал доказателства в тази насока. Счита, че е обоснован изводът на
решаващия съд, че непрадставянето на застрахователната
полица от ответника не може да послужи като основание за прилагане на чл.161 ГПК, тъй като това не е единствения процесуален ред ищецът да се снабди с този
документ. На основание чл.184, ал.3 КЗ (отм.)
застрахователният договор се сключва във формата на застрахователна полиза или
друг писмен акт със задължителни реквизити. Тази норма е императивна и указва
единствената предпоставка за валидност на застрахователния договор. С оглед на
това липсата на застрахователен договор, сключен със собственика на процесното МПС в писмена форма и с изискуемите реквизити
означава и липса на застрахователно правоотношение между застрахователя и
собственика на МПС. Моли съда да потвърди обжалваното решение, като му присъди
сторените по делото разноски, както и юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:
СРС съд е сезиран с обективно,
кумулативно съединени искове съответно с правно основание чл.213, ал.1 КЗ
(отм.) и чл.86, ал.1 ЗЗД. Ищецът твърди, че на 07.12.2011 е сключил с Л.К.Д.застрахователен
договор по застраховка „Каско +“ за лек автомобил
марка „Нисан“, модел „Максима“, рег. № *******.
Срокът на действие на договора е 13.12.2011 г. 12.12.2012 г. Уговорената
застрахователна сума е в размер на 4 200 лв. На 23.07.2012 г. е настъпило ПТП в
гр. Нови Искър, на ул. „*******, при което са настъпили материални щети за
застрахования при ищеца лек автомобил. Водачът на лек автомобил марка „Сузуки“, модел „Витара“, рег. № *******И.В.С.се
е движила по ул. „Искърско дефиле“ от ул. „Зорница“ към ОП и преди № 117,
поради недостатъчен контрол върху управляваното от нея МПС, се е блъснала в
движещия се пред нея лек автомобил марка „Нисан“,
модел „Максима“, рег. № *******. След посещение на място компетентните органи
са съставили протокол за ПТП, както и акт за установяване на административно
нарушение срещу виновния водач. Към датата на ПТП лекият автомобил марка „Сузуки“, модел „Витара“ е
застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ със срок на
действие 09.06.2012 г. - 08.06.2013 г. На 01.02.2013 г. е платил на собственика
на застрахования при ищеца лек автомобил застрахователно обезщетение в размер
на 1 495, 30 лв. Отправил е покана до ответника да му плати сумата от 1 510, 30
лв., включваща стойността на изплатеното застрахователно обезщетение, както и
15 лв. ликвидационни разноски. Ответникът е погасил час от задължението си,
чрез подписаното на 25.06.2013 г. споразумение за прихващане на насрещни
задължения, в размер на 1 112, 46 лв. Моли съда да постанови решение, с което
да осъди ответника да му заплати сумата от 397, 84 лв. - разлика между
дължимото обезщетение, ведно с ликвидационни разноски и платената от ответника
сума, да заплати лихва за забава в размер на 111, 72 лв. за периода 25.06.2013
г. - 29.03.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
момента на завеждане на делото до окончателното изплащане, както и сторените по
делото разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК
писмен отговор ответникът оспорва предявения иск. Счита, че изплатеното
застрахователно обезщетение е в дължимия размер, като не е обвързан от размера
на изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение, а от действителния размер
на вредите. Оспорва представения по делото констативен протокол относно удостоверения
механизъм на ПТП, в която част същият няма характера на официален документ по
чл.179, ал.1 ГПК. Счита, че предявеният иск е завишен по размер. Счита, че не
дължи заплащане на лихва за забава, предвид направеното прихващане между
страните с подписаното споразумение. С него страните са уредили трайно и
окончателно отношенията си. Моли съда да отхвърли предявения иск, като му
присъди сторените по делото разноски, както и юрисконсултско
възнаграждение.
Видно от представената по делото
застрахователна полица № 4401112136000192 на 07.12.2011 г. Л.К.Д.е застраховал
при ищеца по застраховка “Каско +“ лек автомобил
марка „Нисан“, модел „Максима“, рег. № *******.
Срокът на договора е 13.12.2011 г. - 12.12.2012 г. Уговорената застрахователна сума
е 4 200 лв., а застрахователната премия възлиза на 404 лв., платина разсрочено
на 4 вноски.
Видно от представения по делото констативен
протокол № 1440176 на 23.07.2012 г., в 05.00 ч., в гр. Нови Искър, на ул. „*******
е настъпило ПТП с участието на лек автомобил лек автомобил марка „Сузуки“, модел „Витара“, рег. № *******,
собственост на Г.А.Т.и управляван от И.В.С., както и лек автомобил марка „Нисан“, модел „Максима“, рег. № *******, собственост на
Любен Карлев Дилев и
управляван от него. В протокола за ПТП е удостоверено, че за лекия автомобил
марка „Сузуки“, модел „Витара“
е представена застрахователна полица по застраховка „Гражданска отговорност“ №
23112001481915, със срок на действие от 09.06.2012 г. до 08.06.2013 г., сключен
с ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД. Като причини за настъпилото ПТП е посочено, че
лекият автомобил марка „Сузуки“, модел „Витара“ се е движил в гр. Нови Искър по ул. „Искърско
дефиле“ от ул. „Зорница“ към околовръстен път“ и пред № 117 поради недостатъчен
контрол върху МПС катастрофира в лек автомобил марка „Нисан“,
модел „Максима“.
На 23.07.2012 г. Л.Д.е депозирал при
ищеца уведомление за щета № 44023242327860 във връзка с настъпилото на същата
дата ПТП.
С възлагателно писмо от 16.12.2012
г. ищецът е възложил на „А.Е.“ ООД ремонта на застрахования при него лек
автомобил марка „Нисан“, модел „Максима“.
Увреденият автомобил е предоставен
на сервиза на 25.01.2013 г., съгласно представения по делото приемателно предавателен протокол.
Представена е фактура № 3049/28.01.2013
г., издадена от „А.Е.“ ООД, съгласно която стойността на извършения ремонт на
застрахования при ищеца автомобил възлиза на 1 495, 30 лв. с ДДС.
Видно от представения по делото
ликвидационен акт стойността на определеното застрахователно обезщетение на
застрахования при ищеца лек автомобил възлиза на 1 495, 30 лв.
По делото е представено нареждане за
групово плащане от 01.02.2013 г. на стойност 59 157, 11 лв. В приложението към
него е посочен „А.Е.“ АД за сумата от 1 495, 30 лв. във връзка с автомобил
марка *******, щета № 44012131217860.
С писмо изх. № 92-931/12.02.2013 г.
ищецът е поканил ответника да му възстанови суми по 11 регресни
щети, сред които и процесната, на стойност от 1 510,
30 лв. Регресната покана е връчена на 12.02.2013 г.
На 25.06.2013 г. между ищеца и
ответника е сключено споразумение за уреждане на насрещни задължения, по силата
на което ответникът е признал за дължими
и приема да възстанови на ищеца сумата от 41 978, 12 лв. по 46 щети, описани в
Приложение № 1, неразделна част от споразумението, а ищецът е признал за
дължима и е приел да възстанови на ответника сумата от 23 382, 20 лв. по 14
броя щети, описани в Приложение № 2, неразделна част от споразумението.
Видно от представеното Приложение №
1 към горепосоченото споразумение под № 28 е посочена процесната
щета, предявена за сумата от 1 510, 30 лв. и одобрена за сумата от 1112, 46 лв.
На 23.09.2013 г. ответникът е превел
по банков път на ищеца сумата от 18 595, 92 лв., съгласно споразумение за
уреждане на насрещни задължения от 25.06.2013 г.
От
заключението на вещото лице инж. Ж.Е.по изслушаната пред СРС авто - техническа експертиза, неоспорено от страните, което
съдът възприема като компетентно дадено, се установява, че механизмът на процесното ПТП е следният: лекият автомобил марка „Сузуки“, модел „Витара“ се е
движил в гр. Нови Искър по ул. „Искърско дефиле“ от ул. „Зорница“ към
„Околовръстен път“ и пред № 117, поради недостатъчен контрол върху МПС
катастрофира в лекия автомобил марка „Нисан“, модел
„Максима“. Пред лекия автомобил марка “Нисан“ е имало
спрял автомобил. Лекият автомобил марка „Сузуки“ не е
успял да спре и с предна част е нанесъл удар в задна част на лекия автомобил
марка „Нисан“. Видимите щети на последния, описани в
съставения протокол за ПТП, са задна броня, престилка, ляв калник със стоп.
Вещото лице приема, че описаните от ищеца вреди съответстват на механизма на
настъпване на произшествието и щетите по него са в причинна връзка с
настъпилото на 23.07.2012 г. в гр. Нови Искър ПТП. Размерът на вредата на лекия
автомобил марка „Нисан“, модел „Максима“ възлиза на 1
495, 30 лв. Всички описани в съставената фактура нови части, труд и материали
отговарят на описа на застрахователя - ищец. Всички детайли от описа на
застрахователя, които са отразени със степен подмяна от техническа гледна точка
не са подлежали на възстановяване и е било необходима тяхната замяна. По -
евтините части са втора употреба. Ако се прилага коефициент за овехтяване, то
той е 0, 4 % . Така стойността на вредите възлиза на 1 336, 56 лв. Стойността
на вредата, определена по реда на Наредба № 24, възлиза на 1 010, 56 лв.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално
допустима. Разгледана по същество, жалбата е изцяло основателна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивният
съд установи, че обжалваното решение е валидно, като същото е процесуално
допустимо.
Между ищеца и собственика на лек автомобил марка „Нисан“, модел „Максима“,
рег. № *******, е сключен застрахователен договор по застраховка „Каско+“. През време на
действието му – 07.12.2011 г. и в
рамките на покритите рискове застрахованият автомобил е увреден вследствие на
ПТП, настъпило с участието на лек автомобил марка
„Сузуки“, модел „Витара“,
рег. № *******. Причина за настъпилото ПТП е, че водачът на на лекия автомобил марка “Сузуки”, модел “Витара” контролирал
непрекъснато пътното превозно средство, което управлява. Деянието е
противоправно, тъй като е извършено в нарушение изискванията на чл.20, ал.1 ЗДвП. С оглед на това и доколкото не е оборена установената в нормата на чл.45,
ал.2 ЗЗД презумпция за вина, следва да се приеме, че са налице предпоставките
за ангажиране деликтната отговорност на водача на лекия автомобил марка „Сузуки“, модел „Витара“,
рег. № *******.
Спори се между страните в производството относно размера на имуществените
вреди, причинени на застрахования при ищеца лек автомобил.
Застрахователната сума при частична увреда не може да надвишава възстановителната стойност на
застрахованото имущество – стойността, необходима за възстановяване на
имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи, без прилагане на обезценка. Когато застрахованият по застраховка „Каско на МПС“ представи доказателства за причинени в
резултат на застрахователното събитие вреди на застрахования автомобил и за
извършен в сервиз ремонт за тяхното
поправяне, застрахователят не може да откаже изплащането на застрахователно
обезщетение в размер на дължимите за ремонта средства при условие, че те не
надхвърлят уговорената застрахователна сума и отразяват реалната възстановителна
стойност по смисъла на чл.203, ал.3 КЗ (отм.). В този случай Методиката по
Наредба № 24/08.03.2006 г. на КФН не намира приложение, тъй като действителният
размер на вредата, релевантен за размера на дължимото застрахователно
обезщетение, подлежи на определяне на база представените от застрахования разходни
документи за извършен ремонт (решение № 209/30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010
г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, постановено по реда на чл. 290 ГПК).
В случая ремонтът на застрахования
при ищеца лек автомобил марка „Нисан“, модел „Максима“, е извършен в сервиз на „А.Е.“
ООД. Стойността на ремонта на увредения
автомобил възлиза на 1 495, 30 лв. Застрахователят по застраховка „Каско +“ е изпълнил договорното си задължение, като е
осигурил извършването на ремонт на застрахования при него лек автомобил марка „Нисан“, модел „Максима в сервиз на стойност 1 495, 30
лв.
Нормата на чл.213, ал.1 КЗ (отм.), действал към
момента на възникване на регресното право, регламентира, че с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования
срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност“ до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне.
Отговорността на последния, както по отношение на
пострадалия, така и по отношение на суброгиралия се в правата му застраховател,
е деликтна и е в размер на виновно причинената вреда - чл.45 и чл.51, ал.1 ЗЗД.
Застрахователят може да иска плащане по регресния иск само когато и доколкото е
възстановил вредите на застрахования.
Обхватът
на регресното право зависи от размера на
застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования,
както и от размера на обезщетението, което третото лице дължи на застрахования.
Третото лице не може да бъде задължено да заплати на застрахователя повече,
отколкото дължи на застрахования. В този смисъл регресното
право е в размер, който е равен на по - малката сума между платеното
застрахователно обезщетение и дължимото деликтно
обезщетение.
Спори се между страните в
производството дали ответникът има качеството застраховател на виновния водач
по застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил марка „Сузуки“, модел „Витара“, рег. № *******.
За установяване на наличието на
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“,
сключена с ответника за горепосочения лек автомобил, при управлението на който
са причинени процесните щети, ищецът е представил
протокол за ПТП, удостоверяващ представянето на застрахователна полица № 23112001481915
със срок на действие 09.06.2012 г. – 08.06.2013 г., сключена с ответното
дружество.
Съдържанието на протокола за ПТП е
законово заложено с Приложение към чл.3, ал.1 от Наредба 13-41/09 г. Трайната
съдебна практика приема, че протоколът за ПТП се съставя от длъжностно лице -
служител на МВР, в кръга на неговите служебни задължения и съставлява официален
документ по смисъла на чл.179 ГПК, който се ползва не само с обвързваща съда
формална доказателствена сила относно авторството на материализираното в него
изявление на съставителя, но и с материална доказателствена сила относно самото
удостоверено волеизявление – решение № 24 от 10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010
г., на ВКС, ТК, І ТО; решение № 73/22.06.2012 по т. д. № 423/2011 на ВКС, ТК, І
ТО; решение
№ 85 от 28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г., на ВКС ТК, ІІ ТО и др.
Относно доказателствената сила
протокола за ПТП по отношение на съдържащата се в него информация за наличието
на застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния за настъпването му водач е постановено
по реда на чл.290 ГПК решение № 7/12.09.2013 г. по т. д. № 492/2011 г. на ВКС,
ТК, ІІ ТО. С него е разяснено, че след като протоколът за ПТП съставлява
официален документ и същият обвързва съда с присъщата му материална
доказателствена сила, то с такава той се ползва и в частта му, съдържащ
информация за наличието/отсъствието на застрахователна полица. Застрахователят
по застраховка „Каско“ не е страна по застрахователния
договор, поради което при оспорване на пасивната си материалноправна
легитимация ответникът е този, който следва да установи по надлежния ред, че не
е застраховател на делинквента, оборвайки
материалната доказателствена сила на официалния документ.
Предвид изложеното и доколкото
ответникът не е оспорил пасивната си материалноправна
легитимация по предявения спрямо него иск, следва да се приеме, че с
представения по делото протокол за ПТП, удостоверяващ представянето на
застрахователна полица по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с
ответника и действаща към датата на ПТП, ищецът е изпълнил доказателствената си
тежест да установи това обстоятелство.
Нужно е да се отбележи също така, че
подписаното между страните споразумение за уреждане на насрещни задължения, с
което ответникът е признал задължение към ищеца относно процесното
ПТП в размер на 1 112, 46 лв., както и погасяването на същото, съставляват конклудентни действия, чрез които ответникът е признал
осъществяването на предпоставките на чл.213, ал.1 КЗ (отм.) за ангажиране на регресната му отговорност. Такова оспорване не е направено
и в рамките на съдебния процес. Релевираните от
ответника възражения са единствено относно размера на дължимото от него
обезщетение, но не и във връзка с наличието на предпоставките за възникване на регресната му отговорност. Тези обстоятелства също следва
да се отчетат при извършване на преценка относно осъществяването на
релевантните за спорното право обстоятелства.
По изложените съображения въззивният съд счита, че релевираните от жалбоподателя
доводи относно изпълнение на доказателствената му тежест за установяване
съществуване на валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“, сключена с ответника за лекия автомобил марка „Сузуки“, модел „Витара“, са
основателни.
Отговорността на ответника се
определя в рамките на вредата, пряка и непосредствена последица от увреждането.
В случая това е стойността на вредата, определена въз основа на средните
пазарни цени на необходимия ремонт за отстраняване на причинените на лекия
автомобил марка „Нисан“, модел „Максима“ вреди.
Съгласно заключението на вещото лице
инж. Ж.Е.по изслушаната пред СРС авто - техническа
експертиза общият размер на причинените щети на застрахования при ищеца
автомобил, определен към датата на настъпване на застрахователното събитие по
средни пазарни цени възлиза на 1 495, 30 лв. – стойността на извършения
ремонт на увредения автомобил. Ето защо следва да се приеме, че ищецът е
встъпил в правата на увредения до размера на посочената сума, ведно с 15 лв.
ликвидационни разноски или общо 1 510, 30 лв. Ответникът е погасил част от
това свое задължение – сумата от 1 112 лв. Ето защо задължението му към
ответника, формирано като разлика между дължимото и изплатеното обезщетение,
възлиза на 397, 84 лв.
По изложените съображения съдът
счита, че предявеният иск е изцяло основателен.
Задължението на ответника е парично
и за периода на своята забава същият дължи заплащане на морторна
лихва, съгласно нормата на чл.86 ЗЗД. В нормата на чл.213а КЗ е регламентирано,
че застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на
застрахованото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ на лицето, което виновно е причинило вредата на застрахованото
имущество, предявява претенцията си срещу този застраховател, като прилага
преписката с доказателствата, с които разполага, в това число доказателства за
удостоверяване на пътнотранспортно произшествие. В срок 30 дни от представянето
на всички доказателства застрахователят трябва да определи и изплати размера на
своето задължение по предявената претенция мотивирано да откаже плащането.
В случая регресната
покана е изпратена до ответника на 12.02.2013 г. Не са заявени твърдения за
определяне на срок за окомплектоване на изпратената на ответника преписка. Ето
защо установеният в посочената норма срок за заплащане на претендираната от
ищеца сума изтича на 13.03.2013 г., поради което ответникът е поставен в забава,
считано от 14.03.2013 г. Ищецът претендира лихва за забава за по – кратък
период: 25.06.2013 г. – 29.03.2016 г. Доколкото нейният размер възлиза на 111,
72 лв., предявеният иск за заплащане на лихва за забава се явява изцяло
основателен.
Тъй като крайните изводи на двете
инстанции не съвпадат, обжалваното решение следва да се отмени, като
предявените искове следва да се уважат изцяло.
По разноските по производството:
При този изход на делото и на
основание чл.78, ал.1 ГПК на жалбоподателя следва да се присъдят сторените по
делото разноски. Техният размер възлиза на 410 лв. На ищеца следва да се
присъдят сторените разноски в производството пред СРС в размер на 555 лв.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ решение №
531814/12.11.2018 г., постановено по гр. д. № 19088/2016 по описа на СРС, II ГО, 68 състав, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – З.“ АД, ЕИК *******, с адрес гр. ********,
ет.5, да заплати на „ДЗИ - О.З.“ ЕАД, ЕИК ********, с адрес гр. София, бул. „********и
съдебен адрес *** – адв. А.Т., сумата от 397, 84 (триста деветдесет и седем лева
и осемдесет и четири стотинки) лв., на основание чл.213, ал.1 КЗ (отм.),
представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди на автомобил
марка „Нисан“, модел „Максима“, рег. № *******,
причинени при настъпило на 23.07.2012 г. ПТП в гр. Нови Искър, ведно със
законната лихва, считано от 06.04.2016 г. до окончателното изплащане; да
заплати сумата от 111, 72 (сто и
единадесет лева и седемдесет и две стотинки), на основание чл.86, ал.1 ЗЗД, представляваща
мораторна лихва за периода 25.06.2013 г. - 29.03.2016
г.; да заплати сумата от 410
(четиристотин и десет) лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК, представляваща
сторени разноски във въззивното производство, както и
да заплати сумата от 555 (петстотин
петдесет и пет) лв., на основание чл.78,
ал.1 ГПК, представляваща сторени разноски в производството пред СРС.
Решението не подлежи на касационно
обжалване, на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.