РЕШЕНИЕ
№ 1*****
гр. Пловдив, 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Иван Ал. Анастасов
Емилия Бл. Лалева
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско дело
№ 20255300501767 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от И. С. Т. и А. Н. Т.
против решение № 1878/22.04.2025г. по гр.д.№ 5318/2023г. на ПдРС, IX гр.с., с което е
отхвърлен предявеният от жалбоподателите иск против Т. С. С. за това да бъде признато за
установено, че те са собственици на реална част от УПИ *****, кв. 7 по плана на с. *****, с
площ от около 80 кв.м. и ответникът да бъде осъден да предаде на ищците владението върху
посочената реална част от УПИ. Във въззивната жалба се сочи, че обжалваното решение е
неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че са безспорни обстоятелствата относно правото
за собственост върху двата съседни имота – УПИ *****, собственост на ищците –
жалбоподатели в настоящото производство, и УПИ *****, собственост на въззиваемия.
Сочи се, че от наличните документи за право на собственост и от събраните доказателства
относно границите както и площта на имотите по план от 1950 г. и последващ такъв от 1996
г. е очевидно, че е налице разлика от около 370 кв.м. между площите на имотите по единия и
другия план. Горните обстоятелства, независимо от колебливите заключения по основната и
допълнителната съдебни технически експертизи, назначени по първоинстанционното дело,
недвусмислено довеждали на извода, че материализираната на място на терена граница не
съответства на действително притежаваните от страните права. Иска се цялостна отмяна на
обжалваното решение и уважаване на предявения иск по чл. 108 ЗС.
От въззиваемия Т. С. С. е подаден отговор на въззивната жалба, с който се поддържа,
че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Набляга се на обстоятелството, че
собствеността върху имота на въззиваемия е придобит по оригинерен начин, чрез давностно
владение, от неговите праводатели и поради това собствеността е придобита в границите, в
които е владян имота. Набляга се също така на това, че в имота на жалбоподателите е
построена сграда на имотната граница между двата имота и когато им е давано съгласие да
строят на границата, те не са имали никакви възражения по местоположението. Иска се
1
потвърждаване на обжалваното решение.
ПОС, XIV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Производство по гр.д.№ 5318/2023г. на ПдРС, IX гр.с. е образувано по искова молба
от И. С. Т. и А. Н. Т. против Т. С. С., с която е предявен осъдителен иск с правно основание
чл. 108 от ЗС за установяване в отношенията между страните, че ищците са собственици на
реална част от около 80 кв.м. от поземлен имот, представляващ УПИ *****, кв.7 по плана на
с. *****, която реална част е с граници УПИ *****, УПИ *****, УПИ ***** - зеленина и
улица, и за осъждане на ответника да предаде владението по отношение на процесната
реална част от недвижимия имот. В исковата молба се твърди, че по силата на нотариален
акт № ****, том 52, дело № ****/1993г. И. С. Т. придобил, заедно с В. С. М., при равни
права, поземлен имот, съставляващ УПИ *****, кв.1, по плана на с. *****, с площ от 1361
кв.м., с уредени регулационни сметки, ведно с построената в имота масивна жилищна сграда
и друг навес. Сочат, че имотът е придобит в режим на съпружеска имуществена общност от
ищците. Поддържат, че през 2022г. И. Т. от наследниците на съсобственика си тяхната ½
ид.ч. от имота. Към онзи момент този имот се индивидуализирал като УПИ *****, с площ от
1520 кв.м. В имота ищецът, заедно със съпругата си, построил двуетажна жилищна сграда,
за която се снабдили с констативен нотариален акт, при съставянето на който било
установено, че поземленият имот е част от УПИ *****, с площ от 1440 кв.м. Съгласно плана
на с. ***** към имота било включено и придаваемо място от 70 кв.м. на стойност 4200 лева,
а площта на ПИ № ***** била 1514 кв.м. Твърди се също така, че съседният УПИ *****, кв.
7 по плана на с. *****, с площ от 1080 кв.м. бил собственост на бащата на ответника С. Т.
С., като към настоящия момент бил собственост на ответника на основание нотариален акт
№ ***, том 2, рег. № *****, дело № ***/*****.2019г., в който е посочена площ на имота 1453
кв.м. Твърдят, че в нотариалния акт е цитиран и нотариален акт № ***, том 2, рег. № *****,
дело № ***/*****.2019г., който оспорват. Сочат, че ищецът Т. имал спор с брат си относно
границите на имота още през 1997 г. – 1998 г. във връзка с поставена от него ограда без
разрешение от Община- гр.***** и без измерване на имотите.
С подадения от Т. С. С. отговор на исковата молба предявеният против него иск е
оспорен като неоснователен. Той твърди, че е собственик на УПИ *****, кв. 7 по плана на с.
*****, с площ от 1 453 кв.м., на основание нотариален акт № ***, том 2, рег. № *****, дело
№ ***/*****.2019 г., с който е придобил имота от леля си Д. Т. Е. и баща си Т. С. М..
Праводателите били придобили правото на собственост чрез давностно владение, като което
присъединили и владението на техния баща Т. С. М., починал на *****.2016г., който бил
брат на ищеца И. С. Т.. Оспорва твърденията на ищците, че през 1997г. – 1998г.
собствениците на двата съседни имота са имали спорове относно границата между тях.
Оспорва твърденията на ищците, че по плана от 1996г. към имота им е включено придаваемо
място от 70 кв.м., което е за сметка на УПИ *****, тъй като и към двата имота - УПИ *****
и УПИ ***** са придадени площи от УПИ ***** – зеленина. Сочи, че границата между УПИ
***** и УПИ ***** не е променяна с плана от 1996 г. и е запазена така, както е била по
плана от 1950г. Оспорват твърденията на ищците, че дядото на ответника е поставил ограда
по негово усмотрение и без разрешение от Община- гр.*****. Поддържа, че нито той, нито
неговите праводатели са осъществявали действия по преместване на оградата между
имотите и не са завладявали част от УПИ *****. За установяване на това обстоятелство се
позовава на декларация, издадена от дядо му Т. С. М., с която последният е изразил съгласие
ищецът И. Т. да изгради на границата между двата парцела жилищна сграда, като на тази
регулационна граница в УПИ ***** са построени двуетажна масивна жилищна сграда с
площ от 82 кв.м. Твърди се, че между двата имота преди повече от 25 години е поставена
ограда от циментови колове и телена мрежа и по този начин страните са владеели имотите,
като положението на тази ограда не е променяно от момента на нейното изграждане.
Предвид изложеното и при условията на евентуалност е заявено възражение за изтекла в
полза на Т. С. придобивна давност, при условията на слято давностно владение.
От събраните по делото на ПдРС писмени доказателства се установява следното: С
нот.акт № *****/*****.1975г. Т. С. М. е признат за собственик на основание давностно
2
владение на парцел ***- ***, кв.1 по плана на с.*****, с площ от 1080 кв.м. В нотариалния
акт като съсед на имота е посочен С. Т. М.. Последният се е снабдил с нотариален акт по
обстоятелствена проверка № *****/*****.1993г. за право на собственост върху парцел
*****- ***, кв.1 по плана на с.*****, с площ от 1362 кв.м. В този нотариален акт като съсед
на имота е посочен Т. М.. С нот.акт *№ ****/*****.1993г. С. Т. М. и съпругата му Д. И. М.а
са продали на В. С.в М. и на И. С. Т. по ½ ид.ч. от парцел *****- ***. С нот.акт №
*****/*****.2011г. ищците по първоинстанционното дело И. С. Т.в и А. Н. Т. са признати за
собственици на основание давностно владение на двуетажна масивна жилищна сграда,
построена в югоизточната част на ПИ № *****, с площ от 1520 кв.м., за който е отреден
УПИ *****, с площ от 1440 кв.м., както и на гараж в същия имот. С нот.акт № ***/***.2022г.
А. К. С.а е продала на съсобствениците си И. и А. Т.и собствената си ¼ ид.ч. от УПИ *****,
с площ по скица от 1490 кв.м., а по нотариален акт за собственост- 1362 кв.м. С нот.акт №
***/*****.2022г. С. В.ев С. им е продал своята ¼ ид.ч. от същия имот. С нот.акт №
***/*****.2019г. С. Т. С. и Д. Т. Е., в качеството им на наследници на Т. С. М., починал на
*****.2016г., са признати за собственици на основание изтекла в полза на наследодателя им
придобивна давност на УПИ *****, с площ от 1453 кв.м. С нот.акт № ***/*****.2019г. С. С.
и Д. Е. са продали на ответника по иска по чл.108 от ЗС горепосочения УПИ *****. В
исковата молба по гр.д.№ 5318/2023г. на ПдРС е записано, че И. и А. Т.и оспорват нот.акт №
***/*****.2019г., без да са изложени никакви доводи и без въобще да става ясно какво точно
се оспорва, при положение, че от ищците изрично се твърди, че Т. М. е собственик на УПИ
***** по силата на прехвърлителната сделка по нот.акт № ***/*****.2019г.
От горепосочените документи за собственост става ясно, както и от приетите по
първоинстанционното дело скици на двата съседни УПИ, извлечения от КРП на с.***** от
1950г. и основно и допълнително заключения по СТЕ, изготвени от вещо лице инж.Н. Н.,
става ясно, че за бивши имот пл.№ **** по КРП от 1950г. са били отредени два парцела- VII-
76, кв.1 и *****- 76, кв.1, с площи съответно от 1080 кв.м. и 1362 кв.м., като собственици на
същите са били съответно Т. С. М. и С. Т. М.. Тези два бивши парцела като цяло са
идентични съответно с настоящи УПИ *****- собственост на жалбоподателите, и УПИ
*****- собственост на въззиваемия. Спорът по делото се свежда до това, дали е налице
навлизане на имота на въззиваемия в площта на бивш парцел *****- 76. Става дума именно
за навлизане на настоящия УПИ в границите на бившия съседен от север парцел, а не за
изместване на север на оградата между двата имота, тъй като процесната площ от около 80
кв.м. е описана като част от имота на въззиваемия, а не като част от имота на
жалбоподателите, поради което следва да е налице изместване на границата между имотите,
а не само на оградата. По отношение на посочения спорен въпрос не може да се съди
единствено според разликата между площта на бивш парцел ****- **** от 1080 кв.м. и
площта на настоящ УПИ ***** от 1453 кв.м., като съображенията за това са две. На първо
място следва да се има предвид, че такава разлика е налице и между площта на бивш парцел
*****- 76 от 1362 кв.м. и тази на настоящ УПИ ***** от 1490 кв.м. Освен това
увеличаването на площта на УПИ ***** спрямо тази на бивш парцел ****- **** от 1080
кв.м. може да се дължи както на изместване на северната му граница на север, така и на
изместване на която и да било от останалите му три граници.
По първоинстанционното дело са разпитани свидетелите С. И.ов Т. /син на
жалбоподателите/ и Н. Д. Х. / без родство/. В показанията си свидетелят Т. сочи, че през
1999- 2000 година баща му заминал за И., след което и свидетелят отишъл при него. През
2001г. и 2002г. починали бабата и дядото на свидетеля. След това оградата между двата
имота била изместена. Пред 2001г. тя била пет метра по- навътре в имота на въззиваемия. С.
М. я изместил навътре в имота на жалбоподателите, като отказвал да я върне на предишното
й място и проявявал вербална и физическа агресия спрямо тях. Свидетелят Х. сочи, че живее
срещу имотите на страните. След като старият С. Т. М. прехвърлил имота, който
понастоящем е собственост на въззиваемия, на сина си Т. С. М., последният изградил по
границата между двата съседни имота ограда от бетонни колове и мрежа. Станало преди
повече от 30 години. Тази ограда не била местена. В имота на жалбоподателите имало къща
на имотната граница и от нея продължавала оградата.
3
В основното заключение на вещо лице Н. Н. е отразено, че не се констатират
съществени изменения на границата между двата съседни имота по действащия КРП от
1996г. спрямо този от 1950г., а също така, че „Имотната граница между УПИ ***** и УПИ
***** следва имотната граница между двата имота в рамките на допустимата грешка,
съгласно чл.18, ал.4, т.2 от Наредба № РД- 02- 20- 5/2016г.“ Съгласно чл.18, ал.4, т.1 и т.2 от
цитираната наредба, за точки от трайно материализирани граници на поземлени имоти,
сгради от основното застрояване и на съоръжения на техническата инфраструктура ΔS
/грешката в абсолютното положение на подробна точка/ <= 30 сm и ∂S / грешката в
разстоянието между две подробни точки/ <= 20 cm; за точки от нетрайно материализирани
граници на поземлени имоти и постройки на допълващото застрояване ΔS <= 60 сm и ∂S <=
40 cm. От геодезическото заснемане към основното заключение е видно, че леко изместване
на север на съществуващата ограда между имотите спрямо имотната граница / ограда от
бетонни колове и телена мрежа, обозначена със символи V / е налице само в западния й
край. В източния край на границата няма ограда, тъй като там попада жилищната сграда, за
която жалбоподателите са се снабдили с нот.акт № *****/*****.2011г. и за изграждането на
която на имотната граница е дадено съгласие от Т. С. М., със заверена от Кмета на с.*****
декларация от 16.08.1994г. Ето защо, по преценка на съда, няма основание за съмнение
относно правилността на заключението на вещото лице. Очевидно е при това, че
показанията на свидетеля С. И.ов Т. относно това, че оградата между двата съседни имота е
изместена с около пет метра навътре в имота на родителите му, не могат да бъдат
кредитирани. По- съществено обаче е това, че на скица- приложение № 2 към заключението
видимо дворищно- регулационната граница между двата съдебни имота по действащия план
от 1996г. напълно съвпада с тази по плана от 1950г. В допълнителното заключение на вещо
лице Н. Н. е отразено, че „Съгласно направената комбинирана скица се установи, че
разминаването в площите на двата съседни имота се дължи на промяна в западната им
граница“. Този извод на вещото лице е потвърден от него при приемане на заключението му.
Следователно увеличаването на площта на имота на въззиваемия по действащия план
спрямо този от 1950г. не се дължи на приобщаване към него на площ от имота на
жалбоподателите, поради което следва да се приеме, че с обжалваното решение правилно и
законосъобразно искът по чл.108 от ЗС е отхвърлен като неоснователен.
Съобразно с решението по делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК в полза на
въззиваемия Т. С. ще следва да бъдат присъдени направените от него съдебни разноски за
адв.възнаграждение в настоящето въззивно производство в размер от 1300 лева.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1878/22.04.2025г. по гр.д.№ 5318/2023г. на ПдРС, IX
гр.с., с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателите И. С. Т. и А. Н. Т. иск по чл.108
от ЗС против Т. С. С. за това да бъде признато за установено в отношенията между страните,
че жалбоподателите са собственици на реална част от УПИ *****, кв. 7 по плана на с. *****,
с площ от около 80 кв.м., и ответникът да бъде осъден да предаде на ищците владението
върху посочената реална част от УПИ *****.
ОСЪЖДА И. С. Т., ЕГН: ********** и А. Н. Т., ЕГН: **********- двамата от
гр.*****, да заплатят солидарно на Т. С. С. от гр.*****, ЕГН: **********, сумата от 1300
лева- съдебни разноски във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5