Решение по дело №284/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр.. с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на К. Р. К. с постоянен адрес с. Калояновец, [улица], подадена чрез пълномощника му адв. И. Ц., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 589 от 20.02.2024г., издадена от мл. автоконтрольор в 03 група, сектор 02 в отдел „ Пътна полиция“ при СДВР, с която заповед, на основание чл.171, т.2а, б. „б“ от ЗДвП, на К. К. е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрация на ППС за срок от шест месеца.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед по съображения за издаването й в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че не е установено по безспорен и несъмнен начин наличието на материалноправната предпоставка, с която законът свързва налагането на принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б. „б” от ЗДвП. Твърди, че след като е изпълнил издадения му талон за изследване чрез дадена кръвна проба за извършване на химико-токсикологично лабораторно изследване за употреба на наркотични вещества или техни аналози, до изготвянето на заключение на химичната експертиза съществуването на нормативно регламентираната хипотеза по чл.171, т.2а, б. „б“ от ЗДвП, на която се основава възприетото административно решение за прилагане на ограничението, се явява недоказано. В този смисъл счита, че доколкото е оспорил резултата, отчетен при направената с техническо средство проверка, незаконосъобразно заповедта е постановена и съотв. принудителната административна мярка е наложена въз основа на този резултат, преди да има заключение от химико-токсикологичното изследване за наличие на съдържание на наркотични вещества в дадената кръвна проба. По съображения, основани на изготвения Протокол от извършено на 20.02.2024г. (т.е един ден след датата на твърдяното управление на МПС след употреба на наркотични вещества) в Химико-токсилогична лаборатория към Военномедицинска академия токсикологично изследване на дадена от него кръвна проба, със заключение, че не се установява употреба на наркотични вещества, вкл. при отрицателен резултат за употреба на метамфетамин, поддържа, че административният акт е издаден, без да са изяснени, разгледани, обсъдени и преценени всички факти и обстоятелства от значение за случая, което е довело до фактическа, правна и доказателствена необоснованост на направения извод за наличие на основание за налагане на принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС“. Направено е искане оспорената заповед да бъде отменена като незаконосъобразна.

Ответникът по жалбата – мл. автоконтрольор в 03 група, сектор 02 в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, не се явява и не се представлява.

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

На жалбоподателя в настоящото производство – К. Р. К., е съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия GА № 1143281/20.02.2024г. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 20.02.2024г., около 00.15 часа в [населено място] по бул Петър Дертлиев“ К. К. управлява собствения си автомобил БМВ 530 Д с рег.№ [рег. номер] в посока бул “Джавартхал Неру“ съм бул. „Царица Йоанна“ след употреба на наркотични вещества, установено с техническо средство Дръг Тест 5000 с номер ARКD 0049, който е отчел положителен резултат за метамфетамин, видно от проба 11. На водача е издаден талон за изследване № 113944 от 20.02.2024г. Прието е, че с описаното деяние водачът виновно е нарушил чл.5, ал.3, т.1, предл. второ от ЗДвП.

С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 589 от 20.02.2024г., издадена от мл. автоконтрольор в 03 група, сектор 02 в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, на жалбоподателя К. Р. К. е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрация на ППС за срок от 6 месеца. Обжалваният административен акт е постановен на основание чл.22 от ЗАНН и чл.171, т.2а, б. „б“ от ЗДвП, като от фактическа страна се основава на констатациите, съдържащи се в съставения срещу К. К. АУАН серия GА № 1143281 от 20.02.2024г., за това, че на 20.02.2024г., около 00.15 часа в [населено място] по бул Петър Дертлиев“ К. К. управлява собствения си автомобил БМВ 530 Д с рег.№ [рег. номер] в посока бул “Джавартхал Неру“ съм бул. Ц. Й. след употреба на наркотични вещества, установено с техническо средство Дръг Тест 5000 с номер ARКD 0049, който е отчел положителен резултат за метамфетамин, видно от проба 11.

Като доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на обжалваната ЗППАМ №589 от 20.02.2024г., издадена от мл. автоконтрольор в 03 група, сектор 02 в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, както и талон за медицинско изследване № 113944; Протокол – препис–извлечение от извършено в Химико-токсилогична лаборатория към Военномедицинска академия съдебна химико-токсикологична експертиза от 12.03.2024 година и др.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат на приложената с обжалваната заповед принудителна административна мярка, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т.5, б. ”а”, т.6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е представена и приета като доказателство Заповед № 513з-9944 от 19.12.2023г. на Директора на СДВР с която на основание чл.143,ал.1 т.7, чл.159,ал.1 ,т.4 и чл. 164,ал.2 от ЗМВР и заповед №6400/07.07.2023 г. на директора на СДВР на основание 43, ал.3, т.1 и ал.4 от ЗМВР във вр. с чл.165 и чл.172 от ЗДвП, са оправомощени длъжностни лица от СДВР, които да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП /вкл. по чл.171, т.2а от ЗДвП/, сред които са и служителите на длъжност полицейски органи в сектор „Пътна полиция“ при СДВР. Следователно обжалваната ЗППАМ по чл.171, т.2а, б. „б” от ЗДвП ЗППАМ № №589 от 20.02.2024г., е издадена от материално и териториално компетентен административен орган в рамките на предоставените му правомощия.

Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа изискуемите реквизити по чл.59, ал.2 от АПК. Посочено е както правното основание за упражненото правомощие, така и релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материалноправната предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т.2а, б. „б” от ЗДвП. С оглед на което съдът приема, че е изпълнено изискването на чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл. 59, ал.2, т.4 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт.

Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №589 от 20.02.2024 г. обаче е постановена при неправилно приложение на материалния закон, като съображенията за това са следните:

Съдебният контрол за материална законосъобразност на обжалвания административен акт обхваща преценката налице ли са установените от административния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за неговото издаване правна норма, съответно - следват ли се разпоредените с акта правни последици.

По дефиницията на чл.22 от ЗАНН принудителни административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в съответния закон (чл.23 от ЗАНН). В случая като правно основание за издаване на оспорената ЗППАМ № 589 от 20.02.2024г., е посочена разпоредбата на чл. 171, т.2а, б. „б” от ЗДвП, съгласно която норма за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка - прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година. Приложената на К. К. с обжалвания административен акт ПАМ по чл.171, т.2а, б. „б” от ЗДвП от фактическа страна се основава на това, че на 20.02.2024 г. в [населено място] по бул „Петър Дертлиев“ К. К. управлява собствения си автомобил БМВ 530 Д с рег.№ [рег. номер] в посока бул “Джавартхал Неру“ съм бул. „Царица Йоанна“ след употреба на наркотични вещества, установено с техническо средство Д. Т. 5000 с номер ARКD 0049, който е отчел положителен резултат за метамфетамин.

С оглед на така направената фактическа и правна обосновка на наложената на К. К. принудителна административна мярка издаването на обжалваната заповед в съответствие и при правилно приложение на материалния закон се свързва с установяването и доказването, че е налице констатирано по надлежния ред управление на МПС от К. К. след употреба на наркотични вещества или техни аналози.

От фактическа страна по делото не е спорно, че при извършената на 20.02.2024г. на водача на К. К. проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство Дръг Тест 5000 с номер ARКD 0049, е отчетен положителен резултат за употреба на метамфетамин. Посочените обстоятелства се установяват и от представения и приет като доказателство по делото Протокол за извършена проверка на водача К. К. за употреба на наркотични или упойващи вещества. На К. К. е съставен и АУАН серия GА № 1143281 от 20.02.2024г. за управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с тест с техническо средство. Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените АУАН по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, като в случая АУАН серия GА № 1143281 от 20.04.2024г., е част от административната преписка по издаване на обжалваната ЗППАМ № 589 от 20.02.2024г. и съдържа фактическите обстоятелства, на които се основава административният акт по смисъла на чл.59, ал.2, т.4, предл.1 от АПК. Действително АУАН серия GА № 1143281 от 20.02.2024г. е подписан без възражения от лицето, срещу което е съставен, но съдът приема, че съдържащите се в АУАН констатации за управление на ППС след употреба на наркотични вещества не са потвърдени с надлежни доказателства в настоящото производство, по следните съображения:

В действащата нормативна регламентация – в Закона за движение по пътищата и в Наредба 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, начините за установяване на употребата на наркотични вещества или техните аналози от водачите на МПС са регламентирани алтернативно - чрез медицинско /химико-токсикологично лабораторно изследване/ или с тест. В приложимата Наредба 1 от 19.07.2017г. е предвидено, че при наличие на външни признаци поведение или реакции на водачите на МПС за употребата на наркотични вещества или техни аналози следва да се извършва проверка с тест или лицата се изпращат за медицинско изследване, като при наличие на изследване от кръвна проба по реда на чл. 174, ал. 4 от ЗДвП установените стойности са определящи /чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП/. Съответно съгласно чл.6, ал.10 от Наредба 1 от 19.07.2017г., концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта или на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване. По аргумент за противното следва изводът, че ако лицето е подписало и получило талона за изследване; явило се е в определения срок на посоченото място за даване на биологични проби за изследване и е дало биологична проба за изследване, установяването на употребата на наркотични вещества или техни аналози ще се извършва въз основа на резултата от направеното химико-токсикологично лабораторно изследване, а не въз основа на резултата, отчетен при проверката с техническото средство.

За прилагането на принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б. „б” от ЗДвП, употребата на наркотични вещества или техни аналози от водача на МПС следва да е безспорно установена. В случая обаче резултатът от теста, извършен с техническо средство, се явява оспорен, предвид направеното от К. К. отбелязване в талон за изследване, издаден съгласно чл.3, ал.2 от Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Към момента на постановяването на обжалваната заповед по административната преписка са били налице данни, потвърдени и с представените по делото доказателства, че даденото на лицето предписание за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химико-токсикологично лабораторно изследване за употреба на наркотични вещества или техни аналози, е било изпълнено. По делото са налице данни за изготвено заключение по така възложеното химико-токсикологично лабораторно изследване, от което е видно, че лицето не е управлявало МПС след употреба на наркотични вещества Доколкото при дадена биологична проба за извършване на химико-токсикологично лабораторно изследване за употреба на наркотични вещества или техни аналози законът определя именно резултатът от това изследване да е определящ по отношение на установяването употребата на наркотични вещества, преди наличието на резултат от назначеното изследване противоправното поведение на водача на МПС, като основание за налагането на ПАМ по чл.171, т.2а, б. „б” от ЗДвП, се явява недоказано. В тежест на административния орган е да установи наличието на материалноправната предпоставка за прилагането на ПАМ, а в конкретния случай това не е извършено с предвиденото от закона и избрано от жалбоподателя доказателствено средство – химико-токсикологично лабораторно изследване на дадената кръвна проба. С оглед на което съществуването на правно релевантния юридически факт за възникването на публичното право на органа да наложи ПАМ по чл.171, т.2а, б. „б” от ЗДвП се явява фактически и доказателствено необосновано. След като законът дава възможност на водача на МПС да оспорва резултата от направения му тест с техническо средство и в случая К. К. се е възползвал от тази възможност, административният орган е бил длъжен да съобрази посоченото обстоятелство при преценката досежно наличието на материалноправно основание за налагането на ПАМ. В този смисъл е и Решение № 7457 от 05.06.2018г. по адм. дело № 6432/2017 г. по описа на ВАС.

Индиция за вероятната недостоверност на посочения в оспорената заповед факт, че на 20.02.2024г. К. К. управлявал МПС след употреба на наркотични вещества, в частност – метамфетамин, и съотв. за недоказаност на този факт, като материалноправна предпоставка за прилагане на ПАМ по чл.171, т.2а, б. „б” от ЗДвП, е представеният от жалбоподателя Протокол – препис–извлечение от извършено на 20.02.2024 изследване и приетата като доказателство съдебно химико-токсилогична експертиза от 12.03.2024 г., със заключение, че не се установява употреба на наркотични вещества, вкл. при отрицателен резултат за употреба на метамфетамин.

Предвид така установените по делото факти съдът намира, че необосновано от гл. т на доказателствата и неправилно от гл.т на закона административният орган е приел, че към датата на издаване на обжалваната заповед по отношение на К. К. по безспорен и несъмнен начин е установено и доказано съществуването на основание за налагане на ПАМ по чл. 171, т.2а, „б” от ЗДвП - управление на ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози като законово регламентираната материалноправна предпоставка за налагане на ограничението. В този смисъл оспореният административен акт се явява постановен в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон.

Обжалваната заповед е издадена и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Преди постановяването на заповедта не са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая, включително не е съобразено, че водачът е дал биологична проба /кръв и урина/ за изследване, а именно резултатът от назначеното химико-токсикологично лабораторно изследване, по аргумент от чл. 171, т.1, б. „б” от ЗДвП и от чл.6, ал.10 от Наредба 1 от 19.07.2017г. ще е определящ за съществуването на материалноправната предпоставка за прилагането на ПАМ.

С оглед на изложеното съдът приема, че жалбата е основателна. Оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 589 от 20.04.2024 г., с която на К. Р. К. е наложена ПАМ по чл.171, т.2а, б. „б” от ЗДвП, като постановена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалния закон следва да бъде отменена като незаконосъобразна.

Предвид изхода на делото искането на жалбоподателя за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.143, ал. 1 от АПК СДВР следва да бъде осъдена да заплати на адвокат И. М. Ц. разноски в размер на 750 лв. .на основание чл.38,ал.2 от ЗА за осъществено процесуално представителство по делото.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на К. Р. К. с постоянен адрес [населено място], ул. „Победа“ №2 Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 589 от 20.02.2024 г., издадена от мл. автоконтрольор в 03 група, сектор 02 в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с която на основание чл.171, т.2а, б. „б“ от ЗДвП, на К. К. е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрация на ППС за срок от шест месеца, като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на адвокат И. М. Ц., сумата от 750 (седемстотин и петдесет) лева – за процесуално представителство по делото.

Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП.