РЕШЕНИЕ
№ 502
гр. Благоевград, 14.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас Иванов
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Атанас Иванов Въззивно гражданско дело №
20251200500687 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба от В. Х. П.,
ЕГН **********, срещу Решение № 86/ 01.04.2025 г., постановено по гр. д. №
1375/ 2021 г. по описа на РС - Разлог, с искане за отмяната му изцяло.
Във въззивната жалба се правят оплаквания, които могат да се
квалифицират като такива за постановяване на атакувания съдебен акт в
противоречие с материалния закон, противоречие с процесуалния закон
поради липса на мотиви, както и за необоснованост.
Навежда се, че Районен съд – Разлог, не е обсъдил доводи и възражения,
водещи до противоречиви изводи, не е обсъдил и не се е произнесъл по
представени доказателства, касаещи нововъзникнали обстоятелства, касаещи
част от предмета на иска, както и е обсъдил други такива, с които съда не
може служебно да замества волята на страните и да обсъжда обстоятелства
непосочени в ИМ, като в тази връзка е допуснал съществено процесуално
нарушение.
Навежда се, че по делото не са представени доказателства за
възстановените имоти към датата на смъртта на *** на въззивника, които съда
да включва в наследствената маса. Още повече, че дали има друго имущество,
което да бъде включено в наследствената маса е предмет между въззивника и
1
** и, а не между въззивника и ответника, който е неин племенник. Навежда се,
че за земеделските земи не са установени частите от наследодателите.
Поддържа се, че в настоящия случай се касае за предявяване на иск за
възстановяване на запазена част, което съгласно закона се счита за сигурно
приемане на наследството. Навежда се, че съгласно чл. 49, ал. 2 ЗН - приемане
има, когато наследника извърши действие, както е в случая, което несъмнено
предполага неговото намерение да приеме наследството. Поддържам
възражението по отношение на твърдението на ответника за приемането на
наследството от страна на въззивника по опис. Поддържа възражението по
отношение на твърденията на ответника, че *** на въззивника са помагали с
материали, работна ръка и финансово за жилището и в гр.Благоевград.
Навежда се, че първоинстанционният съд не се е съобразил, че приживе
*** на въззивника са се разпоредили в полза на ответника с единствено свое
имущество чрез дарение, като след смъртта им в полза на въззивника - тяхна
** и наследник по закон не са оставили никакво друго имущество, тъй като
към датата на смъртта друго имущество не са притежавали. Предвид това и
доколкото липсва оставено от *** в наследство, то за да възникне за
въззивника правото да предявя иск с правно основание чл. 30, ал. 1 от ЗН не е
необходимо преди това да е приела въззивника наследството по опис. В този
смисъл и направеното от ответника възражение, че въззивника-ищец не е
приела наследството по опис в тримесечен срок, считано от датата на
неговото откриване, счита за неоснователно. В настоящето производство не се
събраха доказателства, че към момента на смъртта на *** на въззивника-ищец,
същите са оставили имущество в наследство. Въпреки това, обаче съда
приема, че съгласно чл. 30, ал. 2 от ЗН, когато наследника, чиято запазена част
е накърнена, упражнява това право спрямо лица , които не са наследници по
закон, като приема за необходимо по закон да е приел наследството по опис.
Поддържа се, че първоинстанционният съд е нарушил принципа на
равенство на страните. Съдът в обжалваното решение приема, че към датата
на смъртта на *** на въззивника-ищец, процесното дарение от тях към
ответника не е единствено имущество като наследство, съответно с него не се
изчерпва тяхното наследство. Приема, че *** са притежавали към смъртта си
ид. части от земеделски земи в землището на с. Д., общ. Разлог. За да направи
тези изводи, съда изцяло е кредитирал заключението на вещото лице, относно
имотите, включени в наследствената маса, като пълно, ясно и обосновано.
Съдът не се е съобразил с оспорването от въззивника-ищец на експертизата,
както и не се е съобразил, че тя е изготвена еднопосочно. Не се е съобразил, че
експертизата съдържа неверни констатации. Не е обсъдил възраженията в тази
насока, че включените в наследството земеделски имоти, са предмет на друго
производство пред същия съд, което производство е висящо и изхода му е
неясен и неизвестен. Още повече, че в.л. не е компетентно да изготви
процесната експертиза, тъй като не е лицензиран оценител на земеделски
земи, за което съда следва да следи служебно. Същото в.л. е лицензиран
оценител единствено на недвижими имоти, видно от сертификат №
2
*********/ 14.12.2009 г. и регистрирано в Камарата на инжинерите под №
07644, която информация се съдържа в одобрения списък на вещите лица към
Районен и Окръжен съд Благоевград. Въпреки това, съда приема
заключението, като пълно , ясно и обосновано , което от своя страна води до
неправилни мотиви в обжалвания акт.
Навежда се, че съдът в правните си изводи в обжалваното решение,
обръща внимание на тезата, касаеща земеделски имоти включени към
наследствената маса на *** на въззивника-ищец и неприемането от негова
страна на наследството по опис в тримесечния срок след датата на смъртта им,
без да обсъжда и изследва представените от въззивника-ищец доказателства
към предявяване на иска, от които е видно, че процесния имот е единствен за
тях към датата на дарението към ответника. По делото са представени и
приети като доказателства Удостоверения от Община Разлог, съгласно които
*** не са декларирали приживе други, освен процесния имоти, като се прави
довод, че същите не са притежавали към момента на смъртта си никакви други
имоти. Представени са и справки по лице от АВ , от които се установява
същото. От тук следва, че в наследството не са били включени други активи,
което не налага формиране на наследствена маса по реда на чл. 31 ЗН.
Поддържа се, че първоинстанционният съд в обжалваното решение
неправилно приема, че установената по делото фактическа обстановка
обосновава извод, че с имотите, предмет на дарствената сделка не се изчерпва
наследството, оттук и липсата на вписано по предвидения в закона ред на
заявление на приемане на наследството по опис, от което безпредметно се
явява разглеждането на останалите възражения. В резултат на това е
достигнал до необоснован извод, че извършеното дарение на процесиите
имоти не накърнява запазената част от наследството на *** на въззивника-
ищец.
Навежда се, че с предявяването на иска по чл. 30, ал. 1 ЗН и
обективираната в него воля на ищеца да възстанови запазената си част от
наследството, той е изразил ясна воля за приемане на наследството. По този
начин е извършил действие, което несъмнено предполага приемане на
наследството, оставено от *** му. Предявяването на иск за възстановяване на
запазена част от наследство се счита за сигурно приемане на наследството.
Прави се искане пред въззивният съд за отмяна на Решение № 86/
01.04.2025 г., постановено по гр. д. № 1375/ 2021 г. по описа на РС – Разлог,
като се уважи предявения иск.
Претендира сторените по делото разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е постъпил отговор по въззивната
жалба от въззиваемата страна. Навежда се в отговора, че въззивната жалба е
неоснователна, а обжалваното решение е правилно и законосъобразно.
Оспорва се твърдението за съществено процесуално нарушение, което е
накърнило защитата на ищцата, че не били представени по делото
доказателства за възстановените имоти към датата на смъртта на нейните
3
родители, които съдът да включва в наследствената маса. Поддържа се, че това
твърдение е несъстоятелно, защото още с отговора на исковата молба са
представени решенията от ОСЗГ гр. Разлог за въстановяване на земеделските
земи на наследодателите на ищеца, както и удостоверения за наследници, с
което по безспорен начин се доказало наличието на други имущества,
останали в наследство от наследодателите на ищеца. А да се прави изявление
от страна на последната, че това, дали има друго имущество, което да бъде
включено в наследствената маса било предмет между нея и ** й, а не между
нея и ответника, който е неин племенник, е абсолютно неотносимо по делото.
Оспорва се довода във въззивната жалба, че с предявяване на иск по
чл.30 от ЗН и обективираната в него воля на ищеца да си възстанови
запазената част, тя е изразила ясна воля за приемане на наследството.
Навежда се, че действително законът позволява приемане на наследство
да се извърши с конклудентни действия, според изричната норма на чл. 49, ал.
2 от ЗН. В настоящия случай обаче, важният момент е, че приемането на
наследството следва да се извърши по опис, което не може да стане с
конклудентни действия.
Сочи се, че безспорна е съдебната практика, а и законът е недвусмислен,
че приемането по опис е винаги изрично и не може да се презюмира от други
действия на наследника. Дори да е съставен по някаква причина опис на
наследството, последното не се счита прието по опис, ако не е налице изрично
писмено заявление за приемане на наследството по опис до районния съд.
Описът трябва да бъде направен от районния съдия, а не от друг орган. Орган
на общината или кметството може да състави опис, но само ако това действие
му е възложено от районния съд, а протоколът за описа се изпраща на съда чл.
553, ал. 2 от ГПК.
В случая, с исковата молба са представени Заявление за приемане на
наследството от В. Х. П. като наследник на Х.Л. К. и Заявленние за приемане
на наследството от В. Х. П. като наследник на Л.Х.К. двете от 04.11.2021 г.
Същите обаче не са вписани в особената книга на Районен съд Разлог за
приемане и отказ от наследство. Прави се довод, че няма нито започнала, нито
завършена процедура по приемане на наследството на Х.Л. К. и Л.Х.К. по
опис от страна на ищеца като техен наследник.
Оспорва като неоснователно и възражението във въззивната жалба, че
след като с исковата молба са представени удостоверения от Община Разлог и
справки по лице от Агенцията по вписвания, от които било видно, че *** на
ищеца не са притежавали към момента на смъртта си никакви други имоти,
било ясно, че процесният имот е бил единствен за тях към датата на
дарението.
Навежда се, че в случаите, когато в наследството са останали
имуществени права и задължения, наследникът е длъжен да приеме
наследството по опис като предпоставка за упражняване правото му по чл. 30,
ал.1 ЗН, дори когато не знае за наличието на имуществени права и
4
задължения, като без правно значение е дали е могъл да научи за тях при
направа на справки в публичните регистри на Службата по вписвания.
Навежда се, че в случая съдът правилно се е позовал на Тълкувателно
решение № 3 от 19.12.2013 г. по т. д. № 3/ 2013 г. на ОСГК на ВКС, където е
дадено тълкуване, че приемането на наследството по опис е материална
предпоставка за реализиране правото да се иска възстановяване на запазена
част от наследството спрямо заветник или надарен, който не е призован към
наследяване, както е в случая, като в мотивите е прието, че посредством
заявлението за приемане под опис се изразява воля да се брани едно
специфично, признато от закона право, а именно правото на възстановяване на
запазена част от наследството на посочените в чл. 28 ЗН лица, което дава
право на наследника по закон да ограничи отговорността си за направените от
наследодателя завети само до размера на разполагаемата част, както и да иска
намаляване на извършените приживе от наследодателя дарения до размера на
разполагаемата част, като за целта наследственото имущество се обособява
като отделна съвкупност, за да бъде извършена преценка дали с оглед нормите
на чл. 28, чл. 29 и чл. 30 ЗН призованото към наследяване лице в качеството си
на универсален правоприемник на наследодателя следва да удовлетвори
заветите изцяло, както и дали извършените приживе от наследодателя дарения
не накърняват признатото му от закона право на част от наследственото
имущество /запазената му част/.
Поддържа се, че след като чрез приемането по опис се обособява
наследственото имущество от имуществото на наследника, то във всички
случаи, в които в наследството са останали имоти, които се наследяват по
закон, за упражняване правото на възстановяване на запазена част спрямо
заветния или надарен, който не е призован към наследяване, наследникът по
закон е необходимо да е приел наследството по опис. За прилагане
изискването по чл. 30, ал. 2 ЗС от значение е обективното наличие на
имущество в наследството, а не дали наследникът по закон е знаел за него.
Оспорва се твърдението във въззивната жалба, че съдът е направил
извод за притежаваните от наследодателите на ищеца-въззивник земеделски
земи само въз основа на експертизата, допусната по делото. По делото са
приети като доказателства решения от ОСЗГ - Разлог за възстановените
земеделски земи, от които наследодателите на ищеца имат съответната
наследствена част. От тях съдът стига до извод за наличие на други имоти на
наследодателите на ищеца, а не от експертизата. Съдът ясно посочва в своето
решение, че кредитира заключението на вещото лице относно посочените
стойности на имотите, включени в наследствената маса. Вещото лице не
изследва собственост.
Сочи се, че в крайна сметка, изводът на съда, че с имотите, предмет на
дарствената сделка не се изчерпва наследството, оттук и липсата на вписано
по предвидения в закона ред на заявление за приемане на наследството по
опис, води до неоснователност на иска за възстановяване на запазената част от
5
наследството на наследодателите против ответник, който не е призован към
наследяване надарен и не може да се приеме, че чрез извършване на един
дарствен акт в полза на един надарен, наследодателят е изчерпал цялото си
наследство, е правилен. Поддържа се, че решението на съда съдържа мотиви, в
които са посочени всички искания и възражения на страните, направен е
анализ на всички събрани доказателства, като фактическите констатации и
правните изводи на съда са изцяло правилни и съобразени със законовите
постановки.
Претендира сторените по делото разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря
на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което е процесуално
допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият състав на Окръжен съд - Благоевград, ГО, IV въззивен,
счита, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Производството е образувано по искова молба от В. Х. П., ЕГН
**********, против Л. А. К., ЕГН **********, с посочено правно основание
чл. 30, ал. 1 от ЗН.
Твърди се в обстоятелствената част на исковата молба, че наследодатели
на ищцата са: ** й Х.Л. К., бивш жител на гр. Разлог, починал на *** г. и *** й
Л.Х.К. бивш жител на гр. ***, починала на ** г. Съгласно приложено
удостоверение за наследници ищцата се явява наследник по закон, заедно с **
си А. Х. Х. – ** на ответника. Изложени са доводи, че през 1961 г. **та на
ищцата закупил с нотариален акт за покупко - продажба от 13.03.1961 г.
дворно място, находящо се в гр. Разлог, съставляващо парцел XV (
петнадесети), в квартал 44 ( четиридесет и четвърти), имот планоснимачен
номер 400 ( четиристотин) по регулационния план на града. Същата година
*** й започнали да строят къща на два етажа върху описаното дворно място.
На 26 май 1975 година, *** й с нотариален акт № ***г. по описа на Н.М.,
Разложки районен съдия дарили на ** й А. Х. К. втори жилищен етаж от
двуетажната къща.
Ищцата твърди, че скоро след смъртта на *** й случайно разбрала, че на
05.03.2009 г. с нотариален акт № ***г. по описа на К.М. - Нотариус с рег.
№***, с район на действие Разложки районен съд, наследодателите на ищцата
дарили на ** си /** ** й/ Л. А. К., ответник в производството, следните свои
недвижими имоти, а именно: Поземлен имот с нов идентификационен номер
№ 61813.752.160, находящ се в гр.Разлог, общ. Разлог, обл. Благоевград, ул.
“Тодор Александров“ 32, ведно с построената в имота сграда с
идентификационен номер № 61813.752.160.3, и ведно със самостоятелен
обект в сграда, с нов идентификационен номер № 61813.752.160.1.1, находящи
се в гр. Разлог, общ. Разлог, обл. Благоевград, по кадастралната карта,
6
одобрена със Заповед РД № 18-33/ 15.05.2006 г. на ИД на АК. Според
застъпените фактически твърдения направените дарения, представлявали
единственото имущество, което е било собственост приживе на *** на
ищцата. Те не са имали други движими или недвижими имущества. Предвид
изложеното ищцата счита, че с извършените дарствени разпореждания е
накърнена запазената й част от наследството на *** й, която се развява на ½ от
наследствената маса.
Прави се искане съдът да постанови решение, с което, на основание чл.
30, ал. 1 от Закона за наследството да НАМАЛИ с ½ идеални части
извършеното от *** ми Х.Л. К. и Л.Х.К. дарение в полза на ответника Л. А. К.
,обективирано в нотариален акт за дарение на недвижим имот № *** г. по
описа на К.М. - Нотариус с рег. №***, с район на действие Разложки районен
съд, на следните недвижими имоти: - Поземлен имот с нов идентификационен
номер № 61813.752.160, находящ се в гр. Разлог, общ.Разлог, обл.Благоевград,
ул.“ Тодор Александров“ 32, по кадастралната карта, одобрена със Заповед РД
№ 18-33/15.05.2006г. на ИД на АК, вписан с административен адрес - ул.“
Тодор Александров“ 32, с площ от 362 кв.м., с трайно предназначение
урбанизирана територия, начин на трайно ползване-ниско застрояване( до
10м), при настоящи съседи на имота по скица № 1984/20.02.2009г. издадена от
СГКК - Благоевград: 1. Имот с идентификационен № 61813.752.162; 2. Имот с
идентификационен № 61813.752.161; 3. Имот с идентификационен №
61813.752.159; 4.Имот с идентификационен № 61813.752.148; 5; Имот с
идентификационен № 61813.752.147; 6. Имот с идентификационен №
61813.752.146; 7. Имот с идентификационен № 61813.752.276, който имот е
идентичен с имот със стар идентификатор: кв. 17, п.18, № 527, ведно с
построената в имота сграда с идентификационен номер № 61813.752.160.3,
отразена под № 3 на скицата, находяща се в гр. Разлог, общ. Разлог, обл.
Благоевград, ул.“ Тодор Александров“ 32 , по кадастралната карта, одобрена
със Заповед РД № 18- 33/15.05.2006г. на ИД на АК, вписан с административен
адрес - ул.“ Тодор Александров“ 32, със застроена площ от 28 кв.м., с
предназначение - хангар, депо, гараж и ведно със самостоятелен обект в
сграда, с нов идентификационен номер № 61813.752.160.1.1, находящ се в гр.
Разлог, общ. Разлог, обл. Благоевград, по кадастралната карта, одобрена със
Заповед РД № 18-33/15.05.2006г. на ИД на АК, вписан с административен
адрес - ул.“ Тодор Александров“ 32, със застроена площ от 70 кв. м., с трайно
предназначение - жилище, апартамент, брой нива на обекта - 1 , при съседи: на
същия етаж - няма; под обекта- няма; над обекта- 61813.752.160.1.2, който
обект се намира в сграда № 1, построена в поземлен имот с идентификационен
№ 61813.752.160 до размера на
запазената част на ищцата от наследството. Претендират се и сторените по
делото съдебни и деловодни разноски.
В отговора на исковата молба се навежда, че иска е недопустим, тъй като
ищцата не е приела наследството, останало от Х.Л. К. и В. Х. П., по опис. В
тази връзка е изразено становище, че приложените към исковата молба
7
заявления за приемане на наследство не са вписани в особената книга на
Районен съд – Разлог за приемане и отказ от наследство. По същество
предявения иск се оспорва изцяло като неоснователен. В случай, че съдът не
приеме доводите за недопустимост на предявения иск, поради неспазване на
процедурата по чл. 30, ал. 2 от ЗН (липса на приемане на наследството по опис
от наследника – ищец), то смята, че на това основание искът е неоснователен.
На отделно основание прави възражение за неспазване на предвидения в
чл. 61, ал. 1 от ЗН срок за приемане на наследството по опис.
В писмения отговор се твърди, че запазената част на ищцата като
наследник не е ½ ид.ч. Позовавайки се на разпоредбата на чл. 29 от ЗН, се
сочи, че при две или повече ** (низходящи от тях), запазената част е 2/3, а
разполагаемата част 1/3. В този смисъл запазената част на ищцата се равнява
на 2/6 ид. ч. На следващо място е изразено становище касаещо начина на
формиране на наследствената маса на наследодателите съгласно разпоредбата
на чл. 31 от ЗН. За да се формира наследствената маса по чл. 31 от ЗН следва
да се съберат всички имущества които
са принадлежали на наследодателя към момента на смъртта му. Включват се и
внесените земи в ТКЗС. В тази връзка се твърди, че Л.Х.К. като наследник на
М. И. Б., б.ж. на с. Д. и Х. А. Б., бивш жител на с. Д., притежава 1/8 ид.ч. от
земеделски земи възстановени по ЗСПЗЗ, описани в писмения отговор на
исковата молба.
След смъртта на Л.Х.К. по право на заместване, нейната 1/8 ид.ч. се
наследява от нейните две **, като ищцата В. П. наследява 1/16 ид. ч. от тези
имоти. Ответникът твърди, че Х.Л. К., като наследник на Л.Т. К., б.ж. на с. Д.
притежава 1/5 ид.ч. от земеделски земи, възстановени по реда на ЗСПЗЗ също
описани в обстоятелствената част на писмения отговор на исковата молба.
След смъртта на Х.Л. К. по право на заместване, неговата 1/5 ид.ч. се
наследява от неговите две **, като ищцата В. П. наследява 1/10 ид.ч.
Във връзка с определяне стойността на дарените недвижими имоти,
ответникът описва състоянието им към момента на подаряването. В тази
връзка посочва, че към момента на дарението дограмата на дарения етаж била
стара дървена. Обзавеждането било старо, стените не били боядисвани много
отдавна. След като станал собственик през 2012 г. сменил дограмата на целия
етаж с ПВЦ стъклопакети. Боядисал всички стени. Всичко това му струвало 2
000 лв. Същевременно се посочва, че разширил първи етаж с около 30 кв. м.
Остъклил с ПВЦ дограма оформеното помещение. За направата му вложил 3
500 лв.
На следващо място се сочи наличие на направени дарения в полза на
ищцата В. П. от страна на наследодателите, извън обичайните такива, тъй като
по време на строителството на семейното й жилище в гр. Благоевград,
нейните родители и изпращали строителни материали, греди, включително и
осигурявали работници на строежа. Подпомагали я финансово, като и давали
пари в брой. Според застъпеното в отговора на исковата молба становище след
8
извършване на описаните в отговора на исковата молба операции се получава
стойността на наследствената
маса, т.е. цифрова величина, въз основа на която се определя стойността на
разполагаемата и запазената част по правилата на чл. 29 от ЗН. След оценка на
цялото наследство и отделно на имота, предмет на дарените, твърди, че не е
налице накърняване на запазена част на ищцата, т.е. искът е неоснователен.
След като съобрази доводите на страните и извърши преценка на
събраните доказателства съдът приема за установена следната фактическа
страна на спора:
Установява се, че ищцата е наследница по закон на Х.Л. К.,
бивш жител на гр. Разлог, починал на *** г. и Л.Х.К. бивш
жител на гр. ***, починала на ** г. След смъртта си наследодателите на
ищцата са оставили следните наследници по закон: ищцата В. Х. П. (тяхна **)
и А. Х. К. (***).
Посочените наследници са от реда призовани за наследяване към датата
на откриване на наследството по арг. на чл. 5, ал. 1 от ЗН.
Приживе наследодателите на ищцата Х.Л. К. и Л.Х.К. са се
легитимирали като собственици на дворно място, находящо се в гр. Разлог
съставляващо парцел XV в кв. 44, имот с пл. № 400 по РП на града при съседи:
улица, наследници на Г.А., В.Б. и К.К.
С нотариален акт за дарение на недвижим имот № *** г. по описа на
Н.М. – разложки районен съдия, Х.Л. К. и Л.Х.К. дарили на сина си А. Х. К.
втори етаж от двуетажна жилищна сграда със съразмерна част от общите
части на същата, застроена върху парцел XVIII, пл. № 540, кв. 19 по плана на
гр. Разлог.
С нотариален акт за дарение № *** г. по описа на нотариус К.М.,
наследодателите на ищцата Х.Л. К. и Л.Х.К. дарили на ** си Л. А. К. следните
свои собствени недвижими имоти: Поземлен имот с нов идентификационен
номер № 61813.752.160, находящ се в гр. Разлог, общ. Разлог, обл.
Благоевград, ул. “ Тодор Александров“ 32, по кадастралната карта, одобрена
със Заповед РД № 18-33/15.05.2006г. на ИД на АК, вписан с административен
адрес - ул.“ Тодор Александров“ 32, с площ от 362 кв.м., с трайно
предназначение урбанизирана територия, начин на трайно ползване-ниско
застрояване( до 10м), при настоящи съседи на имота по скица № 1984/
20.02.2009 г. издадена от СГКК - Благоевград: 1. Имот с идентификационен №
61813.752.162; 2. Имот с идентификационен № 61813.752.161; 3. Имот с
идентификационен № 61813.752.159; 4.Имот с идентификационен №
61813.752.148; 5. Имот с идентификационен №61813.752.147; 6.Имот с
идентификационен № 61813.752.146; 7. Имот с идентификационен №
61813.752.276, който имот е идентичен с имот със стар идентификатор: кв. 17,
п.18, № 527, ведно с построената в имота сграда с идентификационен номер
№ 61813.752.160.3, отразена под № 3 на скицата, находяща се в гр. Разлог,
9
общ. Разлог, обл. Благоевград, ул. “Тодор Александров“ 32 , по кадастралната
карта, одобрена със Заповед РД № 18- 33/15.05.2006г. на ИД на АК, вписан с
административен адрес - ул.“ Тодор Александров“ 32, със застроена площ от
28 кв.м., с предназначение - хангар, депо, гараж и ведно със самостоятелен
обект в сграда, с нов идентификационен номер № 61813.752.160.1.1, находящ
се в гр. Разлог, общ. Разлог, обл. Благоевград, по кадастралната карта,
одобрена със Заповед РД № 18-33/15.05.2006 г. на ИД на АК, вписан с
административен адрес - ул.“ Тодор Александров“ 32, със застроена площ от
70 кв. м., с трайно предназначение - жилище, апартамент, брой нива на обекта
- 1 , при съседи: на същия етаж- няма; под обекта- няма; над обекта-
61813.752.160.1.2, който обект се намира в сграда № 1 , построена в поземлен
имот с идентификационен № 61813.752.160, при условие дарителите да
ползват и владеят самостоятелен обект в сграда с идентификатор
61813.752.160.1.1, заедно и поотделно до края на живота си.
По делото е приложено удостоверение за наследници на Х. А. Б., бивш
жител на с. Д., починал на *** г. – ** на наследодателя на ищцата Л.Х.К. като
същата наследява 1/8 ид.ч. от наследството останало от Х. А. Б. съобразно
наследствените си права от описаните по – долу недвижими имоти:
- С решение на ОСЗ гр. Разлог № П0761 от 17.06.2008 г., Решение № 071
от 16.03.1994 г. на ПК Разлог, Решение № П0761 от 28.07.2009 г. на ОСЗ
Разлог, Решение № П0761 от 02.11.2017 г., Решение № П0761 от 21.07.2008 г.
на ОСЗ Разлог, Решение № П0761 от 11.04.2005 г. на ОСЗ Разлог, Решение №
П0761 от 16.07.2008 г. на ОСЗ Разлог, Решение № 071 за възстановяване на
собствеността върху отнети гори и земи от горски фонд в землището на с. Д. е
възстановено правото на собственост на наследниците на Х. А. Б., бивш жител
на с. Д., починал на *** г. върху следните имоти: нива с площ от 0.818 дка,
категория 6, местност Мало поле, имот № 000417; нива с площ от 0.704 дка,
категория 9, м. „Гергева черква“, имот № 000562; нива с площ 0.299 дка,
категория 9, м. „Меченец“, имот № 000095; нива с площ от 0,648 дка,
категория 9, м. „Меченец“, имот № 000140; нива с площ от 0.612 дка,
категория 6, м. „Гуня круша“, имот № 000160; нива с площ от 3.166 дка,
категория 6, м. „Гуня круша“, имот № 000162; нива с площ от 2.333 дка,
категория 8, м. „Гробини“, имот № 000242; нива с площ от 0.634,
категория 8, м. „Гробини“, имот № 000269; нива с площ от 0.235, категория 6,
м. „Мало поле“, имот № 000473; нива с площ от 0.400 дка, категория 9, м.
„Гергева черква“, имот № 000569; нива с площ от 3.450 дка, категория 9, м.
„Крученско“, имот № 000696; нива с площ от 1.268 дка, категория 9, м.
„Крушенско“, имот № 000703; ливада с площ от 1.162 дка, категория 9, м.
„Дъбо“, имот № 000723; нива с площ 2.222 дка, категория 9, м. „Свети Илия“,
имот № 000778; ливада с площ от 4.924 дка, категория 9, м. „Езерото“, имот
№ 000878; ливада с площ 1.900 дка, м. „Езерото“, имот № 000892; ливада с
площ 1.052 дка, категория 9, м. „Урвината“, имот № 000926;
дървопроизводствена площадка, площ 4.371 дка, м. „Соседлако, имот №
002525; дървопроизвод. Пл. с площ 1.258 дка, м. „Соседлако“, имот № 002526;
10
пасище с площ 0.874 дка, категория 10, м. „Ушите“, имот № 002554; пасище с
площ 3.389 дка, категория 10, м. „Ушите“, имот № 002565; залесена територия
с площ 2.090 дка, категория 10, м. „Ушите“, имот № 002249; ливада с площ
0.808 дка , категория 9, м. „Езерото“, имот № 000894; горска площ с площ
11.000 дка, м. „Здравецо“ ,имот № 00400.
По делото е приложено удостоверение за наследници на М. И. Б., бивш
жител на с. Д., починала на ** г., видно от което, е, че наследодателя на
ищцата Л.Х.К. като нейна ** придобива наследствени права при 1/8 ид.ч. от
имуществото останало след смъртта на М. И. Б., в т.ч. залесена територия от
9.482 дка, м. „Честак“, имот № 001105 в землището на с. Д., общ. Разлог
възстановен с Решение № П07163 от 16.04.2009 г. на ОСЗ Разлог.
По делото е приложено удостоверение за наследници на Л.Т. К., бивш
жител на с. Д., починал на *** г., видно от което, е, че наследодателя на
ищцата Х.Л. К. като *** придобива наследствени права при 1/5 ид. ч. от
имуществото останало след смъртта на Л.Т. К., в т.ч. нива от 0.875 дка,
категория 9, м. „Песоко“, имот № 000222; нива от 0.595 дка, категория 6, м.
„Мало поле“, имот № 000468; нива от 1.622 дка, категория 6, м. „Мало поле“,
имот № 000540; нива с площ от 4.117 дка, м. „Гаджево Блато“, имот №
000620; нива с площ от 3.464 дка, категория 9, м. „Свети Илия“, имот №
000808; ливада с площ от 2.179 дка, м. „Езерото“, имот № 000891; нива с площ
от 0.865 дка, м. „Урвината“, имот № 000951; пасище, мера от 1.407 дка,
категория 10, м. „Соседлако, имот № 002286, възстановени с Решение № 071А
от 06.03.2007 г. на ОСЗГ гр. Разлог и Решение № П0791 от 12.07.2007 г. на
ОСЗГ гр. Разлог.
По делото е приложена фактура № ********** от 19.05.2014 г. на
стойност 1690.88 лв., с която е отразена ПВЦ дограма, издадена от
„Балканстрой Разлог“ АД с получател А. К.. Приложена е Заповед № 18-8968
от 26.08.2022 г. на Началник на СГКК гр. Благоевград, с която е одобрена
промяна в границите на съществуващи обекти в КККР на сграда с
идентификатор 61813.752.160.1 като е заличен обект от КККР
61813.752.160.1.1 с площ от 70.00 кв.м. и 61813.752.160.1.2 с площ от 70 кв.м.
Данни след промяната площ 113 кв.м., предназначение: жилищна сграда –
еднофамилна.
От изслушаната съдебно оценителна експертиза се установи, че
стойността към момента на откриване на наследството на Х.Л. К. на имотите
описани в нотариален акт за дарение № *** г. по описа на нотариус К.М.
според положението им към момента на сключване на договора за дарение,
оформен в посочения нотариален акт, възлиза на 49183 лв. В
обстоятелствената част (стр. 9 от експертизата) вещото лице е посочило
поотделно стойността на ПИ с идентификатор – 2754 лв., първи етаж от къща
с идентификатор 61813.752.160.1.1 с площ от 70 кв.м. – 43800 лв. и гараж с
идентификатор 61813.752.160.3 с площ от 28 кв.м. – 2629 лв.
Относно пазарната стойност, изчислена към момента на откриване на
11
наследството на Л.Х.К. на притежаваните от нея по наследство от М. И. Б. и
Х. А. Б. 1/8 ид.ч. от описаните в отговора на исковата молба имоти,
възстановени по реда на ЗСПЗЗ възлиза на 9 616 лв. В табличен вид (стр. 11 от
експертизата) в колона 2 е посочена стойността на отделните имоти, колона 3
е посочена стойността на 1/8 ид.ч. от имотите.
Относно пазарната стойност, изчислена към момента на откриване на
наследството на Х.Л. К. на имотите в наследство от Л.Т. К. 1/5 ид.ч. от
описаните в отговора на исковата молба имоти, възстановени по реда на
ЗСПЗЗ възлиза на 5111 лв. В табличен вид (стр. 12 от експертизата) в колона 2
е посочена общата стойност на всеки един от посочените имоти, а в колона 3
стойността на 1/5 ид.ч. от имотите.
Според вещото лице стойността на направените подобрения в
процесния имот в сграда с идентификатор 61813.752.160.1 касаещи
обособяване на помещение на приземния етаж от къща, нанесен в КККР с
идентификатор 61813.752.160.1.1 възлизат на 13532 лв., от които: 3184 лв. в
имот с идентификатор 61813.752.160.1.1 и 10348 лв. в пристройката към
приземния етаж. В табличен вид (стр. 10 от експертизата) вещото лице е
описало по отделно стойността на направените подобрения. Вещото лице
сочи, че общата стойност на наследството на Х.Л. К. е 29702 лв., от които: ½
ид.ч. от имотите описани в нотариален акт за дарение № *** г. по описа на
нотариус К.М. – 24 591 лв. и 1/5 ид.ч. от имотите, наследство от Х.Л. К. (в
наследство от Л.Т. К. 1/5 ид.ч. от описаните в отговора на исковата молба
имоти) – 5111 лв.
В допълнителната съдебно – оценителна експертиза, вещото лице
уточнява, че разходите за платените местен данък и такса смет за дарените от
Х.Л. К. имоти за периода от 2018 г. до 2024 г. възлизат на 403.35 лв.
По делото е разпитан като свидетел А. К. – ** на ответника Л. К. и ** на
ищцата В. П., който в показанията си твърди, че подобренията на първи етаж
от къщата са направени от ответника Л. К.. Същият купил мебели, сменил
дограмата. На първи етаж имало стая и антре. Преградили стаята и направили
баня и тоалетна. Тези подобрения били направени след като етажа бил
прехвърлен на Л.. След 2009 г. направили разширение на етаж към 30-40 кв.м.
Направили стая с помещение за дърва. Налепили плочки на пода като всички
направил сина му с помощта на свидетеля. По отношение на жилището на В.
П., свидетеля твърди, че с ** им й помогнали. Карали дърва от гората,
материали. Къщата била строена пред 2000 г. като тогава хванали роднини да
помагат. ** им организирал работници, роднини. Наливали плочи. Направили
втори етаж от къщата, като на първи етаж имало друг човек. Тогава
отношенията с В. били хубави. Твърди, че ** им му казал, че е дал на В. 5 000
лв., но не е присъствал на предаването на парите. Предупредил я да не се
занимава с ** си, тъй като й е помогнато в Благоевград. Етажът на В. в
Благоевград бил строен след като се оженила.
По делото е разпитана като свидетел Н. П. – ** на ищцата, която в
12
показанията си твърди, че къщата им била сторена, когато била на 5 – 6
години. Твърди, че ** й бил теглил заем. Отношенията им с *** (св. А. К.)
били такива, че когато са идвали от Благоевград не са комуникирали, нито с
покойната му ***. Имали отношения само с **овчедите си. Когато *** и ***
остарели идвали по – често за по един ден. Когато **овчедите й ходили на
почивка идвали в Разлог да ги гледат и помагат. Твърди, че знае лично от ***,
че за подобренията на първи етаж – ремонт, дограми, легла, боядисване,
купуване на уреди са давани пари от ***. Според твърденията на свидетелката
*** не е строил къщата на *** й и ** й в гр. Благоевград. Имали документи, че
плащали на майсторите. Всичко общо взето правили със съседа.
По делото е разпитан като свидетел А. Б. – *** на **та на ответника Л.
К. и ** на ***та на В. П., който в показанията си сочи, че когато В. се оженила
нямала къща. Сочи, че отишли да й помогнат. Правили плоча и кофраж. Ходил
да помага заедно с ** си Н.. Когато отишли не им плащали, а ходели да
помагат. Матиралите, наливането на плочата били оправени от зетя. Твърди,
че той плащал всичко. Той купувал цимента. Довършил етажа, направил
покрив. Хора от селото им помагали. Посочва, че сигурно им е плащал
надница, но той не е видял. Посочва, че етажа на къщата, където живеела
сестра му бил първо с дървена дограма. После сменили с ПВЦ – има предвид
къщата в гр. Разлог. Имало баня и тоалетна вътре. Твърди, че В. идвала рядко в
гр. Разлог. Посочва, че сестра му (Л.Х.К.) му споделила, че са давали пари на
В., но не видял лично.
Разгледан по същество, предявеният иск е неоснователен.
Предявеният иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН, e допустим -
предявен e от и срещу процесуално легитимирана страна, при липсата на
отрицателни процесуални предпоставки. Съгласно разпоредбата на чл. 28, ал.
1 ЗН, когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не
може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова,
което съставлява тяхна запазена част от наследството.
Според чл. 30, ал. 1 ЗН наследник с право на запазена част, който не
може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения,
може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата
запазена част, след като прихване направените в негова полза завети и
дарения с изключение на обичайните дарове. С иска по чл. 30, ал. 1 ЗН е
установена правната възможност за реализиране и защита на едно
самостоятелно субективно преобразуващо право на наследниците по чл. 28,
ал. 1 ЗН. Материално-правно легитимирани лица по тази претенция са
наследникът с право на запазена част и лицето, което е облагодетелствано от
извършената безвъзмездна разпоредителна сделка от наследодателя.
Съгласно разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от ЗН във вр. ал. 3, запазената
част на низходящите, когато наследодателя е оставил съпруг е ¼ при две ** от
имуществото на наследодателя, като в този случай разполагаемата част при
две ** е равна ¼ (за запазената част от наследството на Х.Л. К., починал на
13
*** г.).
Съгласно разпоредба на чл. 29, ал. 1 от ЗН запазената част на
низходящите, когато наследодателят не е оставил съпруг, при две ** е 2/3 ид.ч.
от имуществото на наследодателя, като в този случай разполагаемата част при
две ** е равна на 1/3 (за запазената част от наследството на Л.Х.К. починала
на ** г.).
В конкретния случай наследствения имот е бил дарен на лице, което не
попада в кръга на наследниците по закон на наследодателите Х.Л. К. и Л.Х.К.
а именно: на ответника Л. А. Карунчев – внук на наследодателите.
Даренията, които наследодателят е направил, произвеждат правното си
действие, независимо дали с тях е накърнена запазената част на наследниците,
а за наследника, засегнат от накърнението, възниква само правото да иска
възстановяване на запазената част чрез отмяна или намаляване на тези
дарения.
Съгласно чл. 30, ал. 2 ЗН когато наследникът, чиято запазена част е
накърнена, упражнява това право спрямо лица, които не са наследници по
закон, необходимо е той да е приел наследството по опис. Под термина
„наследници по закон“ по чл. 30, ал. 2 ЗН трябва да се разбират наследниците,
които в конкретен случай са призовани да наследяват, а не всички лица,
указани в чл. 5 - 10 ЗН, независимо от това, дали са призовани или не към
наследяване (решение № 28 от 02.04.1962 г. по гр. д. № 21/1962 г. на ОСГК на
ВКС).
Съгласно чл. 61, ал. 1 ЗН приемането на наследството по опис трябва да
се заяви писмено пред районния съдия в тримесечен срок, откакто
наследникът е узнал, че наследството е открито. Този срок може да бъде
продължен от районния съдия до три месеца. Приемането се вписва особена за
това книга.
С т. 4 на ТР № 3 от 19.12.2013 г. по т. д. № 3/2013 г. на ОСГК на ВКС е
дадено тълкуване, че приемането на наследството по опис е материална
предпоставка за реализиране правото да се иска възстановяване на запазена
част от наследството спрямо надарен, който не е призован към наследяване. В
мотивите е разяснено, че наследственото имущество се обособява като
отделна съвкупност с цел да бъде извършена преценка, дали с оглед
разпоредбите на чл. 28, чл. 29 и чл. 31 ЗН, призованото към наследяване лице
в качеството си на универсален правоприемник на наследодателя следва да
удовлетвори заветите изцяло /т. е. дали същите са извършени от наследодателя
в рамките на разполагаемата му част от наследството/, както и дали
извършените приживе от наследодателя дарения не накърняват признатото му
от закона право на част от наследственото имущество /запазена част/. С оглед
посоченото тълкуване следва да се приеме, че нормата на чл. 30, ал. 2 ЗН се
прилага в случаите, в които за преценката превишават ли извършените
разпореждания разполагаемата част на наследодателя, е необходимо
формиране на наследствена маса по правилата на чл. 31 ЗН. Разпоредбата на
14
чл. 30, ал. 2 ЗН не намира приложение в хипотеза, при която разпореждането е
било извършено с универсално завещание, тъй като в този случай
обстоятелството какви конкретни имущества, права и задължения се включват
в наследственото имущество е ирелевантно за преценката дали
наследодателят е накърнил запазената част от наследството на посочените в
чл. 28, ал. 1 ЗН лица, тъй като след смъртта на наследодателя не остават
свободни имущества, от които тези лица биха могли да получат онова, което
съставлява тяхна запазена част от наследството. Аналогична на хипотезата на
разпореждане с универсално завещание е и хипотезата на разпореждане с
един дарствен акт в полза на едно лице с цялото, включено в наследството
имущество, при което след смъртта на наследодателя в наследството не са
останали нито активи, нито пасиви. И в този случай липсват свободни
имущества, от които лицата по чл. 28, ал. 1 ЗН биха могли да получат онова,
което съставлява тяхна запазена част от наследството и при предявен иск по
чл. 30, ал. 1 ЗН не се образува наследствена маса по чл. 31 ЗН, а
възстановяването се извършва чрез дробта по чл. 28 или чл. 29 ЗН,
съставляваща размера на запазената част. Следователно нормата на чл. 30, ал.
2 ЗН не намира приложение в случаите, в които чрез извършване на един
дарствен акт в полза на един надарен, наследодателят е изчерпал цялото
наследство.
Съгласно чл. 1 ЗН наследството се открива в момента на смъртта. Към
този момент се преценява и кои лица от посочените в чл. 5 до чл. 10 ЗН са
призовани да наследят починалия, а съответно и дали заветник или надарен е
наследник по закон /ТР № 1 от 04.02.2005 г. по т. д. № 1/2005 г. на ОСГК на
ВКС/. В случаите, когато заветник или надарен не е призован към наследяване
към момента на откриване на наследството и за преценка дали
разпореждането накърнява запазената част на лицата по чл. 28, ал. 1 ЗН и е
необходимо формиране на наследствена маса по чл. 31 ЗН, е необходимо
наследството да се прието по опис.
В конкретния случай се установява, че процесното дарение,
обективирано в нотариален акт за дарение № *** г. по описа на нотариус К.М.,
с който наследодателите на ищцата Х.Л. К. и Л.Х.К. дарили собствените си
недвижими имоти, подробно описани в същия на ** си Л. А. К. (ответника по
делото), не е единственото имущество като наследство, съответно с него не се
изчерпва тяхното наследство. Установява се че наследодателите са
притежавали към смъртта си и съответните ид. части от земеделски земи в
землището на с. Д., общ. Разлог.
В случая не е била изпълнена основната материална предпоставка за
предявяване на иска, а именно приемането на наследството по опис, което е
формален акт и се реализира по описания в чл. 61, ал. 1 ЗН начин.
Наследодателят на ищцата Х.Л. К. е починал на *** г., а наследодателят
Л.Х.К. на ** г. и при липса на фактически данни за противното, съдът приема
и че това е началната дата от която ищцата е узнала за тяхната смърт, като
исковата молба е подадена в съда на 04.11.2021 г., т. е три години и девет
15
месеца след смъртта на Х. К. и почти две години след смъртта на Л.Х.К. т. е.
след изтичане на установените от закона преклузивни срокове за приемане на
оставеното от тях наследство по опис.
Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ЗН, когато наследник упражнява
своето право да иска намаляване на дарение до размера на запазената си част
от наследството спрямо лица, които не са наследници по закон /призовани да
наследят, с оглед задължителната съдебна практика, отразена в ТР № 1/2005 г.
на ОСГК на ВКС/, то той следва да е приел наследството по опис. В
предвидения в разпоредбата на чл. 61 ЗН тримесечен срок за приемане на
наследството по опис /с възможността той да бъде продължен, но не с повече
от още три месеца/, който за наследника тече от узнаването за откриването на
наследството, наследникът ще следва да установи има ли извършени
разпоредителни безвъзмездни сделки от неговия наследодател и негова е
преценката, следва ли да приеме наследството по опис, предвид евентуално
предявяване на иск с правно основание чл. 30 ЗН.
При приемане на наследство по опис след предвидения в чл. 61 ЗН срок,
за надарения или наследника по завещание съществува процесуалната
възможност, по предявен срещу него иск с правно основание чл. 30 ЗН, да
направи възражение за неспазването на предвидения законов срок за приемане
на наследството по опис, с оглед разпоредбата на чл. 61 ЗН. След изтичането
на срока, предвиден в разпоредбата на чл. 61 ЗН, за наследникът остава
възможността да приеме наследството, но губи своето право да стори това по
опис, каквато възможност законодателят е ограничил със срок, с всички
неблагоприятни за него правни последици - така и решение № 135 от
06.07.2011 г. по гр. д. № 1482/2010 г. на ВКС, ІІ г. о.
Установената по делото фактическа обстановка обосновава извод, че с
имотите предмет на дарствената сделка не се изчерпва наследството, оттук и
липсата на вписано по предвидения в закона ред на заявление за приемане на
наследството по опис, води до неоснователност на иска за възстановяване на
запазената част от наследството на наследодателите против ответник, който не
е призован към наследяване надарен и не може да се приеме, че чрез
извършване на един дарствен акт в полза на един надарен, наследодателят е
изчерпал цялото си наследство.
Релевантните за казуса факти са изяснени от РС – Разлог, който на база
на тях е формирал правилен правен извод за неоснователност на предявения
иск.
Не е налице нарушение на императивни материални и процесуални
норми. Решението е и правилно, като на основание чл. 272 от ГПК въззивният
състав препраща към мотивите, изложени от Районен съд Разлог.
Изводите на двете инстанции съвпадат. Въззивният съд възприема
фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се
възразява в жалбата. Същото следва да се потвърди по съображения, основани
на препращане към мотивите на районния съд. Оплакванията в жалбата не
16
намират опора в закона и на събраните доказателства.
По разноските във въззивното производство и разноските, направени в
първата инстанция.
Предвид неоснователността на въззивната жалба на основание чл. 78, ал.
3 и ал. 8 ГПК въззиваемата страна има право на разноски, в размер на 1000.00
лв. – възнаграждение за адвокат, с оглед основателност на възражението за
прекомерност.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 86/ 01.04.2025 г., постановено по
гражданско дело № 1375/ 2021 г. на Pайонен съд – Разлог.
ОСЪЖДА В. Х. П., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Л. А. К., ЕГН
**********, сумата в размер на 1000.00 лв. (хиляда лева), представляващи
разноски за адвокат във въззивната инстанция, като отхвърля искането над
този размер като неоснователно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от съобщението до страните.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан електронно
/ чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен подпис на съдиите.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17