Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260094 17.03.2021
година гр. С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
Нa
17 февруари две
хиляди двадесет и първа година
В
открито заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АТАНАС АТАНАСОВ
ВЕСЕЛИНА МИШОВА
СЕКРЕТАР:
ТАНЯ КЕМЕРОВА
като
разгледа докладваното от зам. председателя ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
в.гр.д.
№ 1020 по описа за 2021 г., за да се произнесе съобрази:
Производството е образувано по въззивна
жалба на „В.и К.“ ЕООД гр.С.З. против Решение № 260289 от 10.11.2020г.,
постановено по гр.дело № 6794/2019г. по описа на Районен съд – С.З., с което е
отхвърлен предявеният от “В.” ЕООД, гр.С.З.,
представлявано от Р.Т.Р., против Б.С.Г., О.С.Б., действащ чрез законния си
представител Ж.Й.Й., и „О.“ ЕООД, с адрес на управление: гр.С.З., искове за
солидарно заплащане на сумата от 24 900 лева, от които 23 243,36 лева –
главница и 1656,64 лева – ДДС, предявен частично от общата сума от 4 648,67
лева ДДС, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване, като
неоснователни и недоказани.
Въззивникът „В.и К.“ ЕООД гр.С.З. счита,
че първоинстанционното решение е неправилно. Твърди, че районният съд не е
изпълнил задължението си да обсъди всички доказателства по делото и аргументите
му относно фактическите и правни основания за наличието на неправомерно
обогатяване на въззиваемите за сметка на „В и К“ ЕООД С.З.. Излага подробни
съображения в тази насока. Сочи, че съдът не е посочил нито едно доказателство,
оборващо твърденията на свидетеля Стоян Балев и подкрепящо извода на съда за
наличие на годно основание за плащане на сумите, посочени от
съдебно-икономическата експертиза. Моли съдът на основание чл.271 от ГПК да
отмени обжалваното решение и реши спора по същество. Претендира за направените
разноски по делото.
Въззиваемият „О.“ ЕООД, чрез пълномощника му адв.З.К. ***, оспорва изцяло подадената
въззивна жалба и направените в нея възражения и доводи. Намира наведените от
въззивника оплаквания за изцяло неоснователни. Сочи, че първоинстанционният съд
е приел за установено фактическата обстановка по делото, съобразно събраните в
съвкупност по делото писмени и гласни доказателства и въз основа на тях е
налице правилно приложение на материалния закон. Счита, че не са налице
нарушения на съдопроизводствените правила, които да обосновават касиране на
обжалваното решение. Моли съдът да остави без уважение подадената въззивна
жалба и да остави в сила обжалваното решение. Претендира за направените
разноски във въззивното производство.
Въззиваемите Б.С.Г. и О.С.Б. чрез законен представител Ж.Й.Й.
редовно и своевременно призовани не се явяват и не вземат становище по
въззивната жалба.
Съдът, като обсъди направените в жалбата
оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата
на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото,
намери за установено следното:
Производството е образувано по иск с
правно основание чл.59 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Ищецът „В.и К.“ ЕООД твърди в исковата
си молба, че през периода от 19.08.1992г. до 23.02.2006г. наследодателят на
първите двама ответници бил управител на „В и К“ ЕООД - гр. С.З.. Същия починал
на 27.08.2019г., видно от удостоверение за наследници, приложено като писмено
доказателство по настоящата искова молба. В това му качество и в посочения
период сключвал множество договори с различни търговски дружества, предимно с
предмет на договорите различни видове строително-монтажни дейности, свързани с
ремонти, поддръжка и подмяна на съоръжения и части от съоръжения - собственост
и ползвани от регионалния водоснабдителен оператор „В и К“ ЕООД - гр. С.З..
След освобождаването на С. Б.Г. от поста
управител на „В и К“ ЕООД - гр. С.З., с оглед на възникнали спорове и неуредени
граждански отношения между дружеството-ищец и търговските дружества -
контрагенти, се установило, че за голяма част от ремонтните работи, извършвани
от специализираната бригада по ремонтни дейности на „В и К“ ЕООД било плащано
без правно основание на търговски дружества, именно на основание, сключени от
страна на С. Г. фиктивни договори по ЗОП с предмет, дублиращ действително
извършените от бригадата на дружеството-ищец ремонти.
По-късно по този повод срещу С. Б.Г.
било образувано наказателно производство, приключило с внасяне на обвинителен
акт с обвинение срещу него за извършено престъпление по чл.203, ал.1 вр. с чл. 201 вр. с чл. 26 от НК за присвояване на
1 234 086,35 лева, чрез сключване на 20 договора с различни търговски
дружества, чието реално изпълнение било извършвано от собствени на дружеството-ищец
служители, техника и материали.
По това наказателно производство било
образувано н.о.х.д. № 372/2014г. по описа на Окръжен съд - гр. С.З., продължило
до 18.05.2018г., когато с Решение № 139/18.05.2018г. Апелативен съд - гр. П. по в.н.ч.д №
238/2018г. потвърдило Определение № 112/22.02.2018г. по посоченото н.о.х.д №
372/2014г. на Окръжен съд -
гр. С.З., с което на основание чл.289, ал.1 вр. с чл.24, ал.1, т.5 от НПК /състояние на невменяемост поради тежко здравословно състояние, водещо до
невъзможност за участие в съдопроизводствени дейности/ прекратил наказателното
производство спрямо подсъдимия С. Б.Г..
По това наказателно производство за пръв
път били установени обстоятелства за разпореждане с цел обогатяване с парични
суми - равностойност на неизвършени ремонтни дейности, т.е. считам, че
давността за възникване на такава претенция спрямо ответниците започвала да
тече от тяхното установяване - наследодателя на първия ответник бил привлечен
като обвиняем по посоченото наказателно производство през м.08.2011г., т.е.към
настоящия момент и при условията на чл.115, б.“ж“ от ЗЗД за спиране на
давността по време на посочения наказателен процес тази давност още не била
изтекла.
По посоченото н.о.х.д № 372/2014г. дружеството
- ищец предявило граждански иск, приет за съвместно разглеждане през
м.06.2014г. В същото това производство била назначена и изслушана комплексна
експертиза, която установила, че били налице документи, безспорно
удостоверяващи изпълнение на обектите - предмет на отделните договори от
работници на „В и К“ ЕООД – С.З.,
а не от работници на контрагентите по тези формални договори, на които
впоследствие било извършвано плащане.
Експертизата констатирала и наличие в
счетоводството на „В и К“ ЕООД на документи - пътни листове и искания за
отпускане и получаване на материали, които удостоверявали, че разходите за
транспорт и доставка на материали от складовата база на ищеца до отделните
обекти били изцяло за сметка на „В и К“ ЕООД – С.З., а не за фирмите - фиктивни
изпълнители. Такъв бил и случая с Договор № ОП- 37 от 16.06.2005г., сключен
между ищеца и втория ответник „О.“ ООД, ЕИК **** за обект „Ремонт на външен
водопровод с. К.“ на стойност 23 243,36 лева данъчна основа и 4648,67 лева ДДС.
За доказване изпълнението на този
договор на 04.07.2005г., т.е. само 3 седмици след подписване на договора за
възлагане на строителство в значителни количества и обеми бил съставен акт обр.
19 за констатиране на извършени и подлежащи на заплащане СМР, подписан от ищеца
и ответното дружество.
Съгласно т.3.1 от Договора от
16.01.2006г. осигуряването на материали, детайли, конструкции, както и всичко
необходимо за строителството били задължение на изпълнителя. Прави впечатление,
че количествено-стойностната сметка, приложена към Договора от 16.01.2006г.
всички 14 броя позиции били абсолютно идентични и по стил и начин на изписване
били копи-пейст на протокола - акт. обр.19 от 04.07.2005г.
В материалите по посоченото по-горе н.о.х.д.
№ 372/2014г. / том 45,стр.5 до 11 вкл./ били приложени 7 бр.пътни листове,
издадени от работници на ищеца, от които било видно, че до въпросния обект в
землището на с. К. транспортните разходи за извършване на фактурираните
транспортни услуги били за сметка и с персонал на “В и К“ ЕООД - гр. С.З..
Всички пътни листове били с дати м.04.2005г., което означавало, че ремонта бил
вече действително извършен по време на провеждане на процедурата по възлагане в
полза на втория ответник - 16.06.2005г. В годишната данъчна декларация за
2005г. на „О.“ ЕООД в справка за амортиризуемите активи било отразено, че през
този период дружеството разполагало с ДМА - транспортни средства на обща
стойност 500 лева.
По този начин с фактури от 22.08.2005г.
и 19.12.2005г. за сметка на дружеството ищец, със знанието и съгласието на
наследодателя на първия ответник - бившия управител на „В и К“ ЕООД – С.З. били
платени главница от 23 243,36 лева и ДДС в размер на 4 648,67 лева за фиктивно
извършените от втория ответник СМР по посочения Договор от 16.06.2005г.
Реалното изпълнение на изброените в този
фиктивен Договор СМР било извършено от ремонтна бригада на „В и К“ - гр. С.З. с
технически ръководител И. М.И..
Така на практика ответното дружество се
обогатило с посочената сума за сметка на „В и К” ЕООД - гр. С.З., което пък
обедняло с тази сума, без да имало правно основание за това. Тъй като към
настоящия момент липсвала възможност от защита на дружеството ищец от това
обедняване чрез друг иск, за тях бил налице интерес и необходимост да
претендира за присъждане в полза на дружеството им на тази сума на основание
чл.59 от ЗЗД, която следвало да бъде възстановена от солидарно отговорните
ответници - наследниците на бившия управител на „В и К“ – С.З., като извършител
на неправомерното разпореждане с посочената сума и обогатилият се неправомерно
получател на сумата - „О.“ ЕООД гр. С.З..
Моли съда да постанови решение, с което
да осъди ответниците Б.С.Г., ЕГН - **********,***, О.С.Б., ЕГН ********** чрез
своята майка и законна представителка Ж.Й.Й., ЕГН ********** като наследници на
С. Б. *** Загора и „О.“ ЕООД, ЕИК ****, адрес и седалище на управление на
дейността - гр. С.З., ул. ********, представлявана от управителя Б. М.Б. - като
солидарни длъжници, да възстановят на „В и К” ЕООД - гр. С.З. сумата от 24 900
лева, с която са се обогатили без правно основание по посочените по-горе
причини и с която дружеството им обедняло.Моли съда да осъди ответника да им
заплати направените съдебни разноски за държавна такса, както и направените разноски
за адвокатски хонорари.
В законоустановения срок по делото е
постъпил отговор от ответника Б.С.Г., в който заявява, че намира предявения иск
за недопустим, тъй като за ищеца не е налице правен интерес от предявяване на
настоящия иск с правно основание чл.59 от ЗЗД и въз основа на заявеното от
последния фактическо основание - липса на друга възможност от защита за
твърдяното „обедняване” на ищеца със сумата от 24 900 лева.
С оглед петитума на исковата молба,
възразява, че ищецът не посочил никакви фактически и правни основания за
заявеното от последния субективно съединяване на предявените искове - при
условията на пасивна солидарност. Оспорва изцяло наведените от ищеца фактически
и правни доводи. Оспорва изцяло предявения иск по основание и размер и счита
същият за неоснователен и недоказан. Прави възражение за изтекла погасителна
давност на претендираното от ищеца вземане за сумата от 24 900 лева. На
посоченото самостоятелно основание, моли съда да отхвърли предявения иск като
неоснователен - погасен по давност.Наведеното от ищеца „обедняване” на
дружеството - Възложител на процесиите СМР с изплащане на сумата от 24 900 лева
в полза ответното дружество „О.” ЕООД, с което се обогатило, намира за изцяло
неоснователно, недоказано и в противоречие с материалния закон.Ищецът
обосновавал паричната си претенция с института на неоснователното обогатяване
по реда на субсидиарния иск по чл. 59 от ЗЗД. В тази връзка намира предявеният
иск за недопустим, тъй като за ищеца било налице принципната правна възможност
да защити своето право с друг иск. Категорично възразява за допустимостта и
основателността на предявената искова претенция, поради наличието на договорни
отношения между ищцовото и ответното дружество, учредени по силата на сключения
между тях Договор № ОП-37 от 16.06.2005г. с предмет: „Ремонт на външен
водопровод с. К.“. Твърденията на ищеца за „фиктивно” извършени СМР от
ответното дружество в изпълнение на сключения между тях договор за СМР по
фактура № ********** от 22.08.2005г. на обща стойност от 27 892,03 лева с ДДС
намира за недоказани. Ищецът не твърдял и не сочил Възложителят „ВиК” ЕООД да е
реализирал договорната гражданска отговорност на Изпълнителя по сключения
договор за твърдяното неизпълнение на възложените СМР, макар да е имал тази
възможност. Не се твърдяло и не се сочило Възложителят да пристъпил към
разваляне на двустранния договор и/или други облигационни права за
овъзмездяване на твърдените имуществени права като връщане на вече заплатената
сума от 24 900 лева. В тази връзка, оспорва твърдението на ищеца, че процесното
плащане било извършено „без основание” по смисъла на чл.59 от ЗЗД. Моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявения иск като неоснователен
и недопустим. Моли съда да им присъди всички направени в производството съдебни
и деловодни разноски.
В законоустановения срок по делото е
постъпил отговор от ответното дружество „О.“ ЕООД, с който заявява, че намира
предявения иск за недопустим, тъй като за ищеца не е налице правен интерес от
предявяване на настоящия иск с правно основание чл.59 от ЗЗД и въз основа на
заявеното от последния фактическо основание - липса на друга възможност от
защита за твърдяното „обедняване” на ищеца със сумата от 24 900 лева. С оглед
петитума на исковата молба, възразява, че ищецът не посочил никакви фактически
и правни основания за заявеното от последния субективно съединяване на
предявените искове — при условията на пасивна солидарност. Оспорва изцяло наведените от ищеца фактически
и правни доводи. Оспорва изцяло предявения иск по основание и размер и счита
същия за неоснователен и недоказан. На основание чл.110 и чл.111 от ЗЗД прави
възражение за изтекла погасителна давност на претендираното от ищеца вземане за
сумата от 24 900 лева. Оспорва твърдението на ищеца, че давността била спряна
по време на наказателния процес, в който бил предявен граждански иск по НОХД №
372/2014г., по описа на Старозагорски окръжен съд и към настоящия момент на
основание чл. 115, буква „ж” от ЗЗД давността не била изтекла.На посоченото
самостоятелно основание, моли съда да отхвърли предявения иск като
неоснователен - погасен по давност. Наведеното от ищеца „обедняване” на
дружеството-Възложител на процесните СМР било изплащане на сумата от 24 900
лева в полза ответното дружество „О.” ЕООД, с което се обогатило, намира за
изцяло неоснователно, недоказано и в противоречие с материалния закон. Ищецът
обосновавал паричната си претенция с института на неоснователното обогатяване
по реда на субсидиарния иск по чл.59 от ЗЗД. В тази връзка намира предявеният
иск за недопустим, тъй като за ищеца е налице принципната правна възможност да
защити своето право с друг иск. Категорично възразява за допустимостта и
основателността на предявената искова претенция, поради наличието на договорни
отношения между ищцовото дружество и баща му - в качеството на управител на
процесното дружество, по силата на учреденото мандатно правоотношение, както и
поради наличието на договорни отношения между ищеца и ответното дружество,
учредени по силата на сключения между тях Договор № ОП-37 от 16.06.2005г. с
предмет: „Ремонт на външен водопровод с.К.“, които изключват приложението на
института на твърдяното неоснователно обогатяване. Моли съда да постанови
решение, с което да отхвърли изцяло предявения иск като неоснователен и
недопустим. Моли съда да му присъди всички направени в
производството съдебни и деловодни разноски.
В законоустановения срок по делото е
постъпил отговор от ответника О.С.Б., чрез законния си представител Ж.Й.Й., в
който заявява, че намира предявения иск за недопустим, тъй като за ищеца не е
налице правен интерес от предявяване на настоящия иск с правно основание чл.59
от ЗЗД и въз основа на заявеното от последния фактическо основание - липса на
друга възможност от защита за твърдяното „обедняване” на ищеца със сумата от 24
900 лева. Възразява, че ищецът не изложил никакви фактически и правни
обстоятелства, на които да основе исковата си претенция против починалия
управител на ВиК дружеството - С. Г.. Оспорва изцяло наведените от ищеца
фактически и правни доводи. Оспорва изцяло предявения иск по основание и размер
и счита същият за неоснователен и недоказан. На основание чл. 110 и чл. 111 от ЗЗД прави възражение за изтекла погасителна давност на претендираното от ищеца
вземане за сумата от 24 900 лева. Оспорва твърдението на ищеца, че давността
била спряна по време на наказателния процес, в който бил предявен граждански
иск по НОХД № 372/ 2014 г., по описа на Старозагорски окръжен съд и към
настоящия момент на основание чл.115, буква „ж” от ЗЗД давността не била
изтекла. На посоченото самостоятелно основание, моли съда да отхвърли
предявения иск като неоснователен - погасен по давност. Наведеното от ищеца
„обедняване” на Дружеството-Възложител на процесните СМР било изплащане на
сумата от 24 900 лева в полза ответното дружество „О.” ЕООД, с което се
обогатило, намира за изцяло неоснователно, недоказано и в противоречие с
материалния закон.Ищецът обосновавал паричната си претенция с института на
неоснователното обогатяване по реда на субсидиарния иск по чл. 59 от ЗЗД. В
тази връзка намира предявеният иск за недопустим, тъй като за ищеца било налице
принципната правна възможност да защити своето право с друг иск. Категорично
възразява за допустимостта и основателността на предявената искова претенция,
поради наличието на договорни отношения между ищцовото дружество и починалия С.
Г. - в качеството на управител на процесното дружество, по силата на учреденото
мандатно правоотношение, както и поради наличието на договорни отношения между
ищеца и ответното дружество, учредени по силата на сключения между тях Договор
№ ОП-37 от 16.06.2005 г. с предмет: „Ремонт на външен водопровод с. К.“, които
изключвали приложението на института на твърдяното неоснователно обогатяване. Моли
съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявения иск като
неоснователен и недопустим.Претендира за направените в производството съдебни и
деловодни разноски.
Безспорни обстоятелство по делото са
следните: От договор № ОП-37/16.06.2005г., оферта от 14.06.2005г., количествено
– стойностна сметка, фактура № 36/22.08.2005г., протокол/акт обр.19 от
04.07.2005г. за установяване извършването на СМР/л.128-л.135 от делото/ се
установява, че ищецът „ВИК“ ЕООД, представлявано от управителя С. Б.Г. е сключил
договор за ремонт на външен водопровод в с.К. с изпълнителя – „О.“ ЕООД,
ремонтните дейности са приети от представители на ищеца и на изпълнителя е
заплатена уговорената сума от 27 892,03 лева.
Видно от заключението на съдебно –
икономическата експертиза, което не е оспорено от страните и съдът възприема
като изготвено и компетентно, стойността на договора е формирана на база
количествено-стойностна сметка и е в размер на 23 243,36 лева данъчна основа и
4 648,67 лева ДДС. Фактура № 36/22.08.2005г. е платена изцяло от ищеца на „О.“ ЕООД, както следва: на 20.09.2005г. е
заплатена сумата от 4 648,67 лева, на 19.12.2005г. е заплатена сумата от 23
243,36 лева.
От приложеното към делото НОХД №
372/2014г. по описа на Окръжен съд – С.З. се установява, че е образувано на
20.08.2014г. въз основа на внесен обвинителен акт на Окръжна прокуратура – С.З.
против С. Б.Г. за това, че в периода 02.06.2004г. – 09.02.2006г., в условията
на продължавано престъпление, като длъжностно лице – управител на „ВИК“ ЕООД е присвоил чужди пари – сумата от
1 234 086,35 лева – собственост на „ВИК“ ЕООД, връчени му в това му качество и
поверени му да ги управлява, като сключил от името на „ВИК“ ЕООД неизгодни
сделки, като е посочен и процесния договор с „О.“ ЕООД. Производството по това
дело е продължило до 18.05.2018г., когато с Решение № 139/18.05.2018г.
Апелативен съд - П. по ВЧНД № 238/2018г. е потвърдено Определение №
112/22.02.2018г. по НОХД № 372/2014г. на Окръжен съд - С.З., с което на основание чл.289, ал.1 вр. с
чл.24, ал.1, т.5 от НПК /състояние на невменяемост поради тежко здравословно
състояние, водещо до невъзможност за участие в съдопроизводствени дейности/ е
прекратено наказателното производство спрямо подсъдимия С. Б.Г.. В проведеното
открито съдебно заседание на 13.01.2015г. по
НОХД № 372/2014г. на Окръжен съд -
С.З. е приет за съвместно разглеждане предявения граждански иск от „ВИК“
ЕООД против С. Б.Г. за имуществени вреди в размер на 1 234 086,35 лева, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 09.02.2006г.
По делото са събрани гласни
доказателства. Свидетелят С.Д.Б.твърди, че от м.август 1995г. до
м.октомври 2014г. е работил във „ВИК“
ЕООД, като през 2005г. е бил главен инженер и е отговарял за ремонтните
дейности по поддържане на водопроводната мрежа. Твърди, че ремонтните дейности
за смяната на външния водопровод в с.К. са извършени изцяло от ремонтна група
на „ВИК“ ЕООД и с техника на дружеството. Ремонтът бил извършен от група,
ръководена от И. М.. Твърди, че по принцип не следва да се изготвят документи
за приемане на извършената ремонтна работа, когато това е станало от служители
на дружеството. В случая свидетелят подписал протокол/акт обр.19 от
04.07.2005г. за установяване извършването на СМР, който е представен по делото,
тъй като управителя на „ВИК“ ЕООД му наредил да го подпише. Заявява, че това
била негативна практика, установена от управителя на дружеството.
По делото са представени 7 броя пътни
листи от м.04.2005г./л.150 до л.156 от делото/, в които е отбелязано, че са
транспортирани материали до стопанския двор в с.К..
В разпоредбата на чл.59 от ЗЗД е
установено задължение за всеки, който се е обогатил без основание за сметка на
другиго, да върне онова, с което се е обогатил, до размер на обедняването.
Задължението по чл.59 от ЗЗД произтича от един от основните принципи на
гражданското право – за недопустимост на неоснователното обогатяване за чужда
сметка, като правото на обеднелия по чл.59 от ЗЗД да получи това, с което друг
се е обогатил за негова сметка без основание, е субсидиарно и възниква само
тогава, когато няма друг иск, чрез който обеднелият може да се защити – чл.59,
ал.2 от ЗЗД. Фактическият състав, от който възниква право на вземане за
неоснователно обогатяване в хипотезата на чл.59, ал.1 от ЗЗД, включва следните
кумулативни елементи : 1/ Обогатяване на едно лице за сметка на друго; 2/
Обедняване на едно лице, свързано с обогатяването на друго лице; 3/ Липса на
основание за обогатяването. Релевантно за отговорността по чл.59 от ЗЗД е само
това обогатяване, което е свързано с обедняването на другиго, което предпоставя
наличие на връзка между обогатяването и обедняването. Отговорността за
неоснователно обогатяване, т.е. възстановяването на неоправданото разместване
на блага между правната сфера на обеднелия и на обогатилия се, се реализира
чрез заплащане на парична сума, която по аргумент от чл.59, ал.1 от ЗЗД се
определя чрез съпоставяне на две стойности – тази на обогатяването и тази на
обедняването, като обогатилият се дължи връщане на по-малката между двете
стойности.
От събраните писмени и гласни
доказателства по делото не се установяват твърденията в исковата молба за липса
на основание за получаване на процесната сума от ответника „О.“ ЕООД.
Твърденията на единствения разпитан по делото свидетел С.Д.Б.не кореспондират с
останалите събрани доказателства по делото. По силата на чл. 126, т. 7 КТ,
работникът е длъжен да изпълнява нарежданията на работодателя, но само ако са
законни. Предвид цитираната разпоредба
свидетелят Балев е следвало да откаже на управителя на „ВиК“ ЕООД да
подпише протокол/акт обр.19 от 04.07.2005г. за установяване извършването на СМР
от „О.“ ЕООД в случай, че такива дейности не са извършени от служители на
дружеството – изпълнител по договора. От представените 7 броя пътни листа не
може да се установи категорично какви материали и за какъв обект са
транспортирани, тъй като в тях не е посочено за какъв ремонт се отнасят.
Предвид гореизложеното, въззивният съд
намира за безспорно установено, че процесната сума от 24 900 лева е получена
от „О.“ ЕООД гр. С.З. въз основа на
договор № ОП-37/16.06.2005г., оферта от 14.06.2005г., количествено – стойностна
сметка, фактура № 36/22.08.2005г., протокол/акт обр.19 от 04.07.2005г. за
установяване извършването на СМР. С оглед на това намира, че не са налице
предпоставките на чл. 59 ЗЗД, тъй като не са налице твърденията в исковата
молба, че ответника „О.“ ЕООД гр.С.З. е получил процесната сума без основание.
Ето защо въззивният съд счита, че искът
се явява неоснователен и недоказана,
поради което следва да бъдат отхвърлен
като такъв.
Предвид гореизложените съображения, въззивният
съд намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. При
постановяването му не са допуснати нарушение на материалния и процесуалния
закони.
По разноските:
С оглед неоснователността на въззивната
жалба разноски не следва да се присъждат на въззивника. Въззиваемият „О.“ ЕООД
гр. С.З. е поискал присъждане на разноски във въззивното производство, но не е
представил доказателства за направени такива, поради което също не следва да му
се присъждат разноски за въззивната инстанция.
Водим от горните мотиви и на основание
чл.272 от ГПК Старозагорски окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260289 от
10.11.2020г., постановено по гр.дело № 6794/2019г. по описа на Районен съд – С.З..
Решението подлежи на касационно
обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при
наличието на касационните основания по чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: