Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Маруся Кънева | |
Производство по реда на чл.235 и сл. от ГПК Пред В. окръжен съд е предявен иск по чл.422 вр. чл.415 от ГПК и акцесорен иск за законна лихва върху главницата от 20.12.2012 г до окончателното изплащане на вземането. Ищецът „Б. Д.”Е. с ЕИК- ************* със седалище и адрес на управление гр. С. ,ул.”М. „ №19, представляван в това производство от юрисконсулт П. Т. със съдебен адрес гр.В. Т., „Б. Д.”Е.-финансов център В. Т.,ул.”Цар Освободител „№3,е предявила против М. З. П. с ЕГН-* от гр.В. Т.,ул.”О. „№6 В.В .5 А.13 установителен иск за признаване за установено по отношение на М. З. П., че дължи сумата от 63 430.94 лева от които 32 860.12 лева главница,30 570.82 лева договорна лихва за периода 11.01.2009 до 19.12.2012,както и законната лихва върху главницата от 20.12.2012. до окончателното изплащане на вземането,както и разноски в размер на 1268.62 лева за които суми е издадена и заповед за изпълнение по ч. гр. д. 5016/012 г по описа на ВТРС. С исковата молба ищецът твърди ,че на 30.06.2008 г. по силата на договор за кредит за текущо потребление,е предоставил в заем на З. Д. П. заемна сума в размер на 34 200лв.със срок на издължаване 120 месеца ,считано от датата на неговото усвояване.Уговорено било ,че кредита ще се погасява с месечни вноски съгласно погасителния план към договора.Като обезпечение на кредита е приет залог на вземанията на кредитополучателя.Поради нередовно обслужване на задълженията плащанията са били забавени над 90 дни,което съгласно т.19.2 от Общите условия на банката е обосновало превръщането на вземането в предсрочно изискуемо на 16.05.2009г. Когато банката е предприела действие за реализиране на правата си подавайки заявлението за издаване на заповед за изпълнение , установила,че кредитополучателя е починал .От удостоверението за наследниците на същия установили,че е оставил двама законни наследници, а именно съпруга-П. С. П. и дъщеря М. З. П..Поради представения отказ от наследство от съпругата П. П. единствен наследник на починалия длъжник е останала дъщеря му М. З. П..По реда на заповедното производство и по реда на чл.410 от ГПК ,проведено по ч.гр.д.№ 5016/2012г. по описа на на ВТРС,се снабдили със Заповед за изпълнение срещу ответницата, като единствен правоприемник на длъжника. В законния срок е постъпило възражение по ч.гр.д.№ 5016/2012г. по описа на ВТРС от ответницата ,че не дължи сумата, тъй като е направила валиден отказ от наследство,във връзка с което представила удостоверение за направен отказ от наследство от 12.02.2013г. С петитума на исковата молба е направено искане да се постанови решение с което да се приеме за установено по отношение на М. З. П. ,че дължи сумата от 63 430.94лв. от които:сумата 32 860.12 лева главница,сумата 30 570.82 лева договорна лихва за периода 11.01.2009 до 19.12.2012,както и законната лихва върху главницата от 20.12.2012 г до окончателното изплащане на вземането,както и разноски в размер на 1268.62 лева за които суми е издадена и заповед за изпълнение по ч. гр. д. 5016/012 г по описа на ВТРС, както и разноски за това производство,включително и юрисконсултско възнаграждение. С исковата молба са представени като доказателства по делото: договор за кредит за текущо потребление от 30.06.2008г.,Общи условия на банката за предоставяне на кредите за текущо потребление, погасителен план.,Препис извлечение от акт за смърт на З. Д. П.,У-ние за смърт и наследници на същото лице. С отговор на исковата молба ответницата е оспорила в срока по ГПК иска, като е възразила ,че предявените искове са недопустими, а също така били неоснователни. Излага твърдения ,че приела наследството по опис,за което било образувано Ч гр.д.№982/2009г. по описа на ВТРС.Твърди ,че след навършването на пълнолетие се е отказала от наследството на баща си, който отказ бил вписан в специалната книга на съда, като представя с отговора У-ние за вписан отказ от наследство 12.02.2013г., заверен препис от протокол по ИД № 68/2009г.,копие от У-ние по Ч гр.д.№410/2012г. на ВТРС,копие от декларация и копие от У-ние по ч. гр.д.№922/2009г. на ВТРС. С допълнителна искова молба ищцовата Б. е заявила чрез пълномощника си юрисконсулт П. Т. ,че подържа изцяло предявения иск и по възраженията в отговора заема следното становище:счита ,че исковете са допустими и основателни. С определение от 23.06.2013г. съдът е приел,че предявените искове са редовно предяви и за разглеждането им насрочил открито съдебно заседание. Приел е представените от страните писмени доказателства , назначил е съдебно счетоводна експертиза и е изискал и приложил към делото :Ч.гр.д.№5016/2012г,ч.гр.д.№982/2009г.,Ч.гр.№ 922/2009г.и ч.гр.№410 / 2012г. В първото по делото заседание страните поддържат заетите от тях становища.Ищецът представя Н.а№153 том І н.д.№130 по описа за 2011г. на Нотариус П. К. с район на действие ВТРС,Решение № 0014/18.06.1996г. за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи.У-ние за смърт и наследници на Д. П. Р. от с. Р.,Община П. Т.. Съдът е изложил доклада си, разпределил е доказателствената тежест между страните, изслушал е съдебно-счетоводната експертиза , приел е допълнително представените писмени доказателства.Дал е възможност на страните да заемат становища по доклада на съда. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното: На 30.06.2008 г. по силата на договор за кредит за текущо потребление,Ищцовата Б. предоставила в заем на З. Д. П.-баща на ответницата М. З. П. заемна сума в размер на 34 200лв.със срок на издължаване 120 месеца ,считано от датата на неговото усвояване.Уговорено било ,че кредита ще се погасява с месечни вноски съгласно погасителния план към договора.Като обезпечение на кредита е приет залог на вземанията на кредитополучателя.Поради нередовно обслужване на задълженията плащанията са били забавени над 90 дни,поради което Банката позовавайки се на т.19.2 от Общите условия е обявила вземането си по договора за кредит за предсрочно изискуемо на 16.05.2009г. На 20.12.2008г. кредитополучателят З. Д. П. починал и остави за свои законни наследници съпругата му П. С. П. М. З. П.. Наследницата П. С. П. направила отказ от наследството оставено и от наследодателя З. Д. П. по ч.гр.д.№922/2009г., който отказ бил вписан в книгите на съда от 17.03.2009г. Въз основа на молба от 24.03.209г. по ч.гр.д.№ 982/2009г. ответницата заявила със съгласието на майка и П. С. П. с писмена молба пред В. районен съд ,че желае да приеме наследството оставено от баща и З. Д. П. по опис.Производството е приключило с приемане по опис на останали в наследство движими вещи. На 01.11. 2011г. с Н.а.№153 н.д.№130/2011г. на нотариус Кънчевски с район на действие ВТРС, ответницата и нейната майка П. С. П. извършили прехвърляне на Ѕ идеална част от правото си на собственост върху недвижими имоти –земеделски земи в землището на с. Раданово. През декември 2012г. банката предприела действие за реализиране на правата си подавайки заявлението за издаване на заповед за изпълнение , установила,че кредитополучателя е починал .От удостоверението за наследниците на същия установили,че е оставил двама законни наследници, а именно съпруга-П. С. П. и дъщеря М. З. П..Поради представения отказ от наследство от съпругата П. П. установили ,че единствен наследник на починалия длъжник е дъщеря му М. З. Петрова. По реда на заповедното производство,проведено на осн. 410 от ГПК по ч.гр.д.№5016/2012г. на ВТРС,банката се снабдила със заповед №3040/21.12.2012г. за изпълнение срещу ответницата, като единствен правоприемник на длъжника. На 12.02.2013г. ответницата извършила отказ от наследството на баща и с молба по Ч.гр.д.№410/2013г.,надлежно вписан на 12.02.2013г. В законния срок е постъпило възражение по ч.гр.д.№ 5016/2012г. на ВТРС от ответницата ,че не дължи сумата, тъй като е направила валиден отказ от наследство,във връзка с което представила удостоверение за направен отказ от наследство от 12.02.2013г. За установяване съществуването на вземането на банката същата предявила настоящия иск. Горепосочените обстоятелства са установени от представените от страните писмени доказателства и заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Въз основа на така установените обстоятелства съдът намира исковете за основателни и доказани както следва: Налице е вземане на банката кредитор срещу длъжника по договора за кредит и праводател на ответницата М. З. П.- З. Д. П..По силата на чл. 5 и чл. 9 от Закона за наследството в деня на откриването му 20.12.2008г. негови правоприемници по закон са неговата съпруга П. С. П. и ответницата М. З. П.-негова дъщеря. С направения валиден отказ от наследство от майка и по ч.гр.д.№922/2009г., който отказ бил вписан в книгите на съда от 17.03.2009г., ответницата останала единствен правоприемник на длъжника по договора за потребителски кредит.Извършеното от П. С. прехвърляне на имот от наличните по делото доказателства не може да се свърже с права произтичащи от правото и на наследяване на съпруга и З. Д. П..От събраните доказателства не може да се установи по категоричен начин ,че имота предмет на прехвърлителната сделка по нотариалния акт приложен като доказателство по делото е бил включен в наследството оставено от съпруга и. Извършеното от ответницата М. З. П. приемане на наследството по опис е валидно.Извършено е съгласно изискванията на чл.61 от ЗН, в рамките на удължения от районния съдия срок и след извършване на опис и оценка на наследствените имоти, и въз основа на валидно направено в писмена форма волеизявление,придружено с изискуемото се в случая съгласие на родителя-майка и П. С. П., поради ненавършено пълнолетие на приемащата наследството ответница. При това положение ответницата съгласно разпоредбата на чл.60 ал.2 от ЗН следва да отгговоря ограничено за задълженията на наследодателя си ,или само до размера на приетото по опис имущество, оставено в наследство от баща и, или длъжника по договора за потребителски кредит. За да е налице неограничена отговорност на наследника, ищецът не следва само да докаже наличието на задължението на наследодателя и, но и да установи съгласно изискванията на ГПК,че при описа приемащата наследството ответница е нарушила задължението си по чл. 64 от ЗН , да посочи всички известни и имоти включващи се в наследството, или да е извършила разпореждане с недвижими имоти включени в наследството оставено от баща и в сроковете по чл.65 ал.1 от ЗН.От доказателствата по делото не се установяват такива нарушения. От записа в представения от ищеца нотариален акт Н.а.№153 н.д.№130/2011г. на нотариус Кънчевски с район на действие ВТРС, не може да се установи по категоричен начин ,че имотите предмет на сделката по него са придобити от прехвърлителките, и в частност от ответницата по наследяване от нейния баща,защото към момента на възстановяване на собствеността върху земеделските земи 18.06.1996г. нейния дядо Д. П. Р. е бил жив, и живял след това до 04.01.1997г.. От съдържанието на нотариалния акт не може да се установи ,че имота предмет на договора изразен в него е бил включен в наследството оставено от бащата на ответницата.Съдържащите се в него данни не позволяват да се изключи възможността имота да е придобит пряко от ответницата и нейната майка от този наследодател /Д. П. Р./ по завет или завещание.За да се приложи разпоредбата на чл.64 респ. тази на чл.65 ал.1 от ЗН е необходимо кредитора да докаже,че при приемането на наследството по опис приемащия не е посочил всички известни нему имоти. В случая ако имота предмет на договора по посочения нотариален акт е придобит по наследство от бащата на ответницата, а пряко от наследството оставено от нейния дядо ,чрез,завет или завещание, то липсва нарушение на задължението на приемащата по опис наследството на баща си/ /ответницата/ по чл.64 от ЗН,защото този имот ,поради това не се включва в приеманото наследството.Същото се отнася и за приложението на чл.65 ал.1 от ЗН,защото ищеца не е доказал ,че имота предмет на договора по посочения нотариален акт е бил включен в приеманото през 2009г. наследство оставено от баща и ,или длъжника на банката ищец по договора за потребителски кредит, за да е налице нарушение на забраната за разпореждане в срока по чл.65 ал.1 от ЗН от страна на ответницата. Ето защо въз основа на гореизложеното като наследник на длъжника по договора за потребителски кредит с банката , ответницата следва да отговаря за задължението на наследодателя си ограничено в рамките на стойността на имуществото прието от нея по опис, а именно до размера на сумата 372лв,за който размер следва да се приеме ,че съществува вземането на банката спрямо ответницата.За разликата над този размер иска се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли. . С оглед изхода на делото следва да се осъди ответницата да заплати на банката ищец сумата 23.02лв. разноски ,съобразно уважената част от иска, а ищцовата Б. да заплати на ответницата сумата 995лв. разноски съобразно отхвърлената част на иска Водим от горното съдът, Р Е Ш И : ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. З. П. с ЕГН-* от гр.В. Т.,ул.”О. „№6 В.В .5 А.13, че същата дължи на „Б. Д.”Е. с ЕИК ************* със седалище и адрес на управление гр. С. ,УЛ.”М. „ №19,че вземането на банката по Заповед за изпълнение №3040/21.12.2012г, издадена по ч.гр.д.№5016/2012г. на ВТРС, съществува в размер на сумата 372лв.,ведно със законната лихва, считано от 20.12.2012. до окончателното изплащане на вземането. ОТХВЪРЛЯ предявения от „Б. Д.”Е. с ЕИК ************* със седалище и адрес на управление гр. С. ,УЛ.”М. „ №19,против М. З. П. с ЕГН-* от гр.В. Т.,ул.”О. „№6 В.В .5 А.13 иск, за приемане за установено по отношение на М. З. П. с ЕГН-*,че вземането на банката по Заповед за изпълнение №3040/21.12.2012г, издадена по ч.гр.д.№5016/2012г. на ВТРС, съществува в размер за разликата над сумата 372лв, до предявения размер от 63 430.94лв. като неоснователен и недоказан. ОСЪЖДА М. З. П. с ЕГН-* от гр.В. Т.,ул.”О. „№6 В.В .5 А.13,да заплати на „Б. Д.”Е. с ЕИК ************* със седалище и адрес на управление гр. С. ,УЛ.”М. „ №19 сумата 23.02 лв. разноски по заповедното и съдебното производство, според уважената част от иска. ОСЪЖДА „Б. Д.”Е. с ЕИК ************* със седалище и адрес на управление гр. С. ,УЛ.”М. „ №19 ,да заплати на М. З. П. с ЕГН-* от гр.В. Т.,ул.”О. „№6 В.В .5 А.13,сумта 995лв. разноски ,съобразно отхвърлената част от иска. Решението подлежи на обжалване пред ВТАС в двуседмичен срок от получаване на съобщението ,че е изготвено. Окръжен съдия: |