Р Е Ш
Е Н И
Е
гр. Кюстендил, 16.01.2023 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, в открито заседание на втори юни през две хиляди двадесет и втора година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ваня Богоева
ЧЛЕНОВЕ: Евгения Стамова
Веселина Джонева
при съдебен секретар Мая Стойнева
като разгледа докладваното от съдия Ваня Богоева в. гр. д. № 267/2020 г. по описа на КнОС и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Производството по делото е образувано по
постъпила въззивна жалба от адв. Д.М.З. ***, с служебен адрес и съдебен такъв:
гр. ***, действаща в качеството на процесуален представител по пълномощие на Б.Г.Т.,
ЕГН **********, с адрес: ***, насочена срещу решение № 228/12.03.2020 г.,
постановено от РС – Кюстендил по гр.д.№2246 по описа на съда за 2019 г.
С оспорваният първоинстанционен съдебен
акт РС – Кюстендил е оставил без
уважение исковите претенции на Б.Г.Т., ЕГН **********, с адрес: *** против ОД на МВР – Кюстендил, със седалище и
адрес на управление: ***, за присъждане
на сумата от 2145.01 лева главница, дължима за неизплатено допълнително
възнаграждение за общо 301 часа извънреден труд, получен от положен нощен труд,
приравнен към дневен, по време на дежурства, за исковия период от 01.10.2016 г.
до 30.09.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба в съда – 06.11.2019 г., до окончателното
изплащане на задължението и сумата от 245.61 лева, представляваща сбор от
дължимото обезщетение за забава върху неизплатения извънреден труд за процесния
период от 01.02.2017 г. до 05.11.2019 г., начислена върху всяка една от
главниците за периода от падежа на всяко едно задължение, като неоснователни.
Осъдил е Б.Г.Т., ЕГН **********, с
адрес: *** да заплати на ОД на МВР – Кюстендил, със седалище и адрес на
управление: ***, на основание чл.78,
ал.3 ГПК, сумата от 100.00 лева разноски в производството.
Първоинстанционният съдебен акт се
обжалва изцяло, като се релевират доводи за неговата неправилност, породена от
постановяването му при нарушение на материалния закон, както и поради
необосноваността му. Иска отмяна на обжалваното решение и уважаване на исковите
претенции в цялост. Претендира сторените в производството разноски за двете
съдебни инстанции. Приема за неправилен извода на районния съд, че ищецът не
бил доказал положен извънреден труд аз процесния период. Изтъква, че за да
постанови неправилния си съдебен акт КнРС е приел, че нормите на чл.140, ал.2
от КТ и чл.9, ал.2 от НСОРЗ са неприложими при служители, назначени по ЗМВР, че
различно бил уреден въпросът за нормалната продължителност на нощния труд по КТ
и ЗМВР, доколкото в чл.140, ал.1 от КТ било предвидено, че нощния труд не
следва да надвишава 7 часа, докато в ЗМВР бил заложен 8 часа нощен труд за
всеки 24 – часов период. Изтъква, че по двата нормативни акта измерителят на
определяне на нощните часове труд не е еднакъв и не може да подлежи на
сравнение. Акцентира, че държавните служители, които полагат труд за времето
между 22.00 часа и 06.00 часа, се ползват със закрилата на КТ, т.е. дължат
престиране на труд за работното време през нощта /при подневно отчитане на
работното време/ до 7 часа, при което изработените часове нощен труд следва да
се приравнят към дневен коефициент 1.143. Счита, че доколкото в ЗМВР и
приложимите наредби към него, с изключение на отменената Наредба № 8121з-407 от
2014 г., липсва правна регламентация относно преобразуване на часовете положен
нощен труд в дневен с коефициент 1,143, то следва да се прилагат разпоредбите
на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. В подкрепа на
изложения довод цитира съдебна практика. С въззивната жалба не се сочат
доказателства и не се правят доказателствени искания.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил
писмен отговор от насрещната страна - ОД на МВР – Кюстендил, чрез пълномощника
гл.юрисконсулт Г.Б.. Излага становище за процесуална допустимост, но
неоснователност на депозираната въззивна жалба, като моли за оставянето й без
уважение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение. Твърди, че не е налице празнота в нормативната уредба относно
отчитането на положения нощен труд от служителите на
- 2 -
МВР,
респективно наличието на основание за прилагането на коефициент за
преобразуването му в дневен. Изтъква, че съгласно действащата през процесния
период Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е въведено нормативно решение да не се
прилага правилото за умножаване на часовете нощен труд с коефициент. Сочи, че
фиксираната норма от 8 часова продължителност на работното време по ЗМВР се
ползва с презумпцията за законност и задължителност. Акцентира, че действието
на чл.187, ал.1 и ал.3 от ЗМВР не може да бъде дерогирано и суспендирано от
НСОРЗ, която е подзаконов нормативен акт. Изтъква, че от прочита на Директива
2003/88/ЕО, в съответствие с която е предвидената в КТ специална закрила на
държавните служители, не може да се изведе соченият от ищеца аргумент за
приравняване на положението на работниците по КТ с държавните служители по
ЗМВР. В подкрепа на горното цитира съдебна практика, намерила отражение в
Решение №197/07.10.2019 г. по гр.д.№786/2019 г. на ВКС. С отговора не се сочат
доказателства и не се правят доказателствени искания.
Кюстендилският окръжен съд, след като
разгледа жалбата, обсъди събраните доказателства, приема следното от фактическа
и правна страна:
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението; по допустимостта му само в
обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Както се приема в практиката на Върховния касационен съд /решение № 176 от
08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г. о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр.
д. № 331/10 г. на ІV г. о.; № 764 от 19.01.2011 г. по гр. д. № 1645/09 г. на ІV
г. о.; № 702 от 5.01.2011 г. по гр. д. № 1036/09 г. на ІVг. о.; № 643 от
12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г. на ІV г. о/ въззивният съд се произнася по
правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените
във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на
посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически
констатации на първоинстанционния съд; относно правилността на
първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци.
В случая, обжалваното решение е издадено
от надлежен съдебен състав на Кюстендилския районен съд, в рамките на
предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради
което същото е валидно. Предвид изискванията на процесуалния закон за
служебната проверка на постановеното решение в обжалваната му част, съдът
счита, че не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила във
връзка със съществуване и упражняване правото на иск, поради което
първоинстанционното съдебно решение е допустимо.
По правилността:
За да постанови обжалваното решение
районният съд е приел, че съгласно актуалната пратика на ВКС, намерила
отражение в Решение № 197 от 07.10.2019 г. по гр.д.№ 786/2019 г. на ВКС, разпоредбите
на ЗДСл и КТ не са приложими по аналогия по отношение на правото на
допълнителен отпуск по чл.229, ал.1, т.9 ЗМВР 1997 /отм./ и чл.212, ал.1, т.3 ЗМВР 2006 г. /отм./, тъй като отношенията, уредени с посочените закони, не са
сходни, а различни. Съдът е приел, че посоченото разбиране може да бъде
отнесено към процесния спор, доколкото в Наредба № 81213 – 776/29.07.2016 г. за
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР /обн.
ДВ, бр.60 от 02.08.2016 г., в сила от същата дата, липсва изрична разпоредба,
съответстваща на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. Аргументирал
се е, че общата норма на чл.9, ал.2 от НСОРЗ не намира приложение за
служителите в МВР, работещи на смени и не е налице празнина в правото, която да
бъде запълвана от нея, предвид наличната специална уредба на ЗМВР.
Именно срещу този решаващ извод на съда,
довел до отхвърляне на исковата претенция, се възразява с иницииралата
настоящото производство въззивна жалба.
В случая във връзка с наведените в
жалбата оплаквания съдът във въззивното решение дължи произнасяне по спорния
въпрос – дали при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд са
приложими разпоредбите на Кодекса на труда /КТ/ и Наредба за структурата и
организацията на работната заплата /НСОР3/ – в частност разпоредбата на чл. 9,
ал. 2 от посочената наредба или следва да се прилагат разпоредбите на
специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни
актове, както и дали е налице извънреден труд при превръщане на нощните часове
в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ.
Фактическата обстановка е установена
правилно от първоинстанционния съд и доколкото във въззивното производство не
са установени нови релевантни факти и обстоятелства, не следва да бъде
преповтаряна. Между страните не се спори, че за процесния период между тях е
съществувало служебно правоотношение, като ищецът е бил служител в ответната
дирекция, както и че за исковия период не му е заплащано възнаграждение за
извънреден труд.
- 3 -
Съгласно разпоредбата на чл. 176 ЗМВР,
брутното месечно трудово възнаграждение на държавните служители на МВР се
състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. В чл.
179, ал. 1 ЗМВР е предвидено, че на държавните служители се изплаща
допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22. 00 ч. до 6.
00 ч., а в чл. 187, ал. 5, т. 2 и ал. 6 ЗМВР /приложима редакция на закона –
изм. и доп. – ДВ, бр. 81 от 2016 г. / – че работата извън редовното работно
време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени,
като извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното
месечно възнаграждение. Нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 30 часа седмично при 5-дневна
работна седмица – чл. 187, ал. 1 ЗМВР /приложима редакция на закона – изм. и
доп. – ДВ, бр. 81 от 2016 г. /. Работното време на държавните служители се
изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8, 12 или 24-часови
смени – сумирано за тримесечен период – чл. 187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР. При работа
на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22. 00 ч. и 6. 00 ч.,
като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период
– чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР.
Според чл. 187, ал. 9 ЗМВР, редът
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. През
процесния период е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за
организация и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерство на
вътрешните работи, издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 60
от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г., отм., бр. 3 от 10.01.2020 г., в сила
от 10.01.2020 г., Решение № 16766 на ВАС на РБ – бр. 4 от 14.01.2020 г.
В чл. 3, ал. 3 от Наредбата е предвидено, че за
държавните служители от МВР е възможно полагането на труд и през нощта между
22.00 ч. и 06.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8
часа за всеки 24-часов период, а в чл. 31 – че отработеното време между 22.00
ч. и 06.00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят,
сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове.
В посочения
подзаконов нормативен акт липсва правило за трансформиране на нощния труд в
дневен /за разлика от чл. 31, ал. 1 от Наредба № 8121з407 от 11.08.2014 г.,
отм. с Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г., съгласно който при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 ч. и
06.00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143, като полученото число се
сумира с общия брой отработени часове за отчетния период/. Същевременно
съгласно нормата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР, държавните служители, полагащи труд за
времето между 22.00 ч. и 06.00 ч., се ползват със специална закрила по КТ.
Съгласно
принципните разяснения, дадени в т. 23 на ТР № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС,
в МВР има служители, назначени по трудови договори и такива по служебно
правоотношение, като тези от втората група са държавни служители по смисъла на
ЗДСл и общият закон намира субсидиарно приложение по отношение на тях.
Обратното би поставило в неравноправно положение държавните служители в МВР по
отношение на другите държавни служители, а също и спрямо работниците и
служителите, работещи по трудови правоотношения. Макар в действащия ЗМВР да
няма законова делегация, препращаща към общия ЗДСл /подобно на § 1а - нов – ДВ,
бр. 69/2008 г., отм. ДВ, бр. 88/2010 г. от ДР на отменения ЗМВР/, доколкото
няма изрично уредено нещо друго, ЗДСл намира субсидиарно приложение. Съобразно
разпоредбата на чл. 67, ал. 3 от ЗДСл, минималните и максималните размери на
основните заплати по нива и степени за държавните служители, размерите на
допълнителните възнаграждения по ал. 7, т. 1 – 5, както и редът за получаването
им се определят с наредба на Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от
определените в трудовото законодателство. В цитираните наредби на министъра на
вътрешните работи безспорно липсва правило, съобразно което отработените часове
нощен труд се превръщат в дневни, при сумирано изчисляване на работното време.
Тъй като размерите на допълнителните възнаграждения не могат да бъдат по-ниски
от определените в трудовото законодателство и при липса на изрична уредба в
наредбите, издадени от Министъра на вътрешните работи, то следва да намери
приложение Наредба за структурата и организацията на работната заплата.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, при сумарно изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
съотношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място, т. е. приложимият коефициент е 1,143.
- 4 -
Липсата на
изрична норма не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване
на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен /каквато изрична
забрана би била и противоконституционна/, а представлява празнота в уредбата на
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи.
Да се приеме, че
НСОРЗ не може да бъде приложена субсидиарно би означавало да се допуснат
различни системи на отчитане на нощния труд от служителите в МВР и от
работниците по трудово правоотношение, въпреки че те изразходват психическа и
физическа енергия и извършват полезна трудова дейност в една и съща част от
денонощието /работно време/ и при едни и същи вредни за здравето последици,
което би довело до нарушаване на принципа за равностойно третиране, закрепен в
чл. 6 от Конституцията на Република България и чл. 14 ЕКЗПЧОС /виж и Решение №
311 от 08.01.2019 г. на ВКС по гр. дело № 1144/2018 г., ІV г. о., ГК/.
Приетото от
районния съд, че чл. 9 от НСОРЗ не може да се приложи субсидиарно, е
неправилно. Следва да се отбележи, че
нормата на чл. 9 от Наредбата урежда различни хипотези. Докато разпоредбите на
ал. 1 и ал. 3 от нея визират условия за "увеличаване" на трудово
възнаграждение с определен коефициент, разпоредбата на ал. 2 се отнася
единствено до изчисляване на положения труд като стойност в часове при сумирано
изчисляване на работно време. Това правило е общо, а не специално, поради което
не може да се сподели тълкуването, че то е приложимо единствено при трудово
възнаграждение, заработено по трудови норми и при продължителност на нощното
време, по-малка от продължителността на дневното. Целта на този коефициент не е
да определи така възнаграждението на работника или служителя, че когато той
работи 7 часа през нощта, да получава трудово възнаграждение за 8 часа, а в
случая ищецът работи 8 часа през нощта, т.е. няма какво да се
"приравнява".
На основание чл.
6, ал. 2 от КРБ и основното начало за недопустимост на ограничения на правата
или привилегии, основани на лично и обществено положение и гарантираното и
защитено право на труд, както и провъзгласения във вътрешното ни
законодателство, така и в пряко приложими международни актове, принцип на
осигуряване равенство на хората при упражняването на предоставените им от
законите права и равни възможности за участие в обществения и социалния живот,
решаващият състав приема, че няма основание по въпроса за дължимостта на
допълнителното възнаграждение за положен извънреден труд държавните служители,
заети в системата на МВР да се поставят в по-неравностойно положение спрямо
работниците и служителите, наети по неслужебни, трудови правоотношения. Правото
на работниците и служителите на заплащане, съответстващо на положения труд е
основен принцип, провъзгласен в чл. 48, ал. 5 от Конституцията на Република
България.
За пълнота на
изложението следва да се посочи, че празнотата в правото е отстранена с
изменение на чл. 187, ал. 4 ЗМВР, обн. ДВ, бр. 60 от 07.07.2020 г., където
изрично е прието, че: при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната
продължителност на работното време през нощта по ал. 1. Гореизложените изводи
са в съответствие в с Решение от 24.02.2022 г. на Съда на Европейския съюз, по
преюдициално запитване по дело С-262/2020 г. С цитираното решение на СЕС е
прието, че в светлината на членове 20 и 31 от Хартата на основните права на ЕС,
Директива 2003/88 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска някои работници
от публичния сектор, и в частност държавните служители в МВР, включително
полицаите и пожарникарите, за които нормалната продължителност на нощния труд
може да достига осем часа, да нямат право да ползват по-благоприятния общ
правен режим, приложим за работниците от частния сектор, при който нормалната
продължителност на нощния труд е определена на седем часа. Според § 69 от
решението националното право видимо изключва държавните служители в МВР като
полицаите и пожарникарите от обхвата на общия правен режим, който предвижда
ограничение от седем часа на нормалната продължителност на нощния труд, от една
страна, а от друга, не предоставя на тези държавни служители възможността за
преобразуване на нощния труд в дневен. Съгласно тълкуването на СЕС чл. 20 и 31
от Хартата на основните права на ЕС допускат определената в законодателството
на държавата членка нормална продължителност на нощния труд от 7 часа за
работниците от частния сектор да не се прилага за работниците от публичния
сектор, вкл. за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в третирането се
основава на обективен и разумен критерий, т. е. свързана с допустима от закона
цел на посоченото законодателство и е съразмерна на тази цел – така е прието и
в Решение от 29 октомври 2020 г., Veselibas ministrija, C-243/19,
EU:C:2020:872, т. 37 и цитираната съдебна практика. В посочения съдебен акт са
дадени разяснения, че ако не е основана на обективен и разумен критерий, всяка
разлика в третирането, която разпоредбите на националното право в областта на
нощния труд въвеждат по отношение на различните категории работници,
- 5 -
намиращи се в сходно положение, би била
несъвместима с правото на Съюза и би налагала в такъв случай националният съд
да тълкува националното право във възможно най-голяма степен с оглед на текста
и целта на съответната разпоредба на първичното право, като вземе предвид
цялото вътрешно право и приложи признатите от последното тълкувателни методи,
за да гарантира пълната ефективност на тази разпоредба и да достигне до
разрешение, съответстващо на преследваната с нея цел.
Воден от горното
при преценка на приложимите правни норми и целта на трудовото законодателство,
въззивният съд намира, че през процесния период е липсвало специално правило,
което да определи методология за преобразуването на отработените нощни часове в
дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните
служители в МВР. Това означава, че националното ни право изключва служителите
на МВР от обхвата на общия правен режим, като едновременно с това не предоставя
на тези държавни служители възможност за преобразуване на нощния труд в дневен.
Няма основание работещите по трудово правоотношение и по служебно
правоотношение да се третират различно на основание на характера на
правоотношението. Сходството на полагания труд в случая не предпоставя различно
третиране. Не е установено по делото обективен и разумен критерий за разликата
в третирането на полагащите нощен труд по трудово правоотношение и тези по
служебно правоотношение. Разликата в допустимата продължителност на работните
часове – нощен труд по служебно правоотношение /8 часа/ и по трудово
правоотношение /7 часа/ не отразява допустима от закона цел, която да е годна
да обоснове разлика в третирането. При недоказаност на обективен и разумен
критерий за разликата в третирането прави същото несъвместимо с правото на ЕС и
води до необходимост на националния съд да тълкува националното право във
възможно най-голяма степен за постигане на разрешение, съответстващо в
най-голяма степен на съответната разпоредба от първичното право. СЕС е приел,
че във всички случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за
защита под формата на продължителност на работното време, заплащане,
обезщетения или сходни придобивки, които да позволят да се компенсира особената
тежест на нощния труд. Именно предвид липсата на предвиден адекватен механизъм
за компенсиране на служителите в МВР, който да не ги поставя в по –
неблагоприятно положение от работниците и служителите, полагащи труд по общото
трудово законодателство, както и отчитайки тежестта, обществената значимост и
правата на служителите в МВР, настоящият състав намира, че прилагането на
общите правила на трудовото законодателство осигурява в пълнота спазването на
принципните положения, установени от европейското законодателство в рамките на
процесната хипотеза.
Действително, в
чл. 179, ал. 1 ЗМВР е предвидено, че за полагане на труд през нощта от 22:00 до
6:00 ч. на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения, но
заплащането на 0.25 лв. за всеки отработен час /която ставка е идентична на
предвидената в общата правна уредба - чл. 8 НСОРЗ в редакция към процесния
период/, при различното третиране на работниците от частния сектор и тези от
публичния сектор по отношение на преобразуването на нощните часове в дневни, не
може да компенсира особената тежест на нощния труд. Касае се до заплащане на
допълнителни възнаграждения на различно основание – допълнително възнаграждение
за нощен труд и допълнително възнаграждение за извънреден труд.
Съгласно чл. 143, ал. 1 КТ, извънреден е
трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без
противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника
или служителя извън установеното за него работно време. Работодателят може да
установява сумирано изчисляване на работното време – седмично, месечно или за
друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца – чл. 142, ал.
2 КТ. Както вече бе посочено по-горе, работното време на държавните служители в
МВР, работещи на 8, 12 или 24 часови смени, се изчислява сумирано за тримесечен
период – чл. 187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР. Сумираното изчисляване на работното време
форма на отчитане на работното време, при която установената нормална
продължителност на работното време се спазва средно за определен
по-продължителен период от време, който в процесния случай е тримесечен.
При сумираното
изчисляване продължителността на работния ден не е еднаква, поради което за
работодателя не съществува задължение през всеки календарен период /седмица,
месец/ да осигурява отработване на пълния размер на законоустановеното работно
време, което за държавните служители е 8 часа дневно и 40 часа седмично при
5-дневна работна седмица, съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР. В този случай
продължителността на работното време през отделните дни може да надвишава
нормалната, но работата в повече се компенсира с почивка в границите на
отчетния период. По този начин балансът на работното и свободното време се
запазват средно за периода на отчитане.
Наредба №
8121з-776 от 29.07.2016 г. не предвижда превръщане на нощните часове в дневни с
коефициент 1. 143 за изчисляване на отработените дни и за отчитането и
заплащането на извънредния труд. Въпреки последното, с оглед изложените вече
по-горе съображения за приложимост на
-6 -
установения в чл. 9, ал. 2 НСОРЗ
коефициент за отчитане на положения от ищеца нощен труд и доколкото правилото
за преизчисляване на нощните часове в дневни е в синхрон с правилата за
заплащане на труда и зачитането на трудовия стаж, настоящият съдебен състав
приема, че в конкретния случай и за процесния период нощните часове,
преизчислени в дневни с коефициент 1.143 представляват положен извънреден труд
от страна на ищеца.
Във връзка с
размера, видно е от заключението на вещото лице по допусната и изслушана в
първоинстанционното производство съдебно-счетоводна експертиза, която при
преценката и по реда на чл. 202 от ГПК подлежи на кредитиране, в резултат на
направеното преизчисление се получава изработен допълнителен извънреден труд.
От заключението на вещото лице се установява, че положения нощен труд от ищеца
за процесния период /от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г./ е 2 240 ч., които
преизчислени с коефициент 1.143 и приравнени на дневно работно време възлизат
на 2 560 ч.
Не е спорно, че
за положения от ищеца нощен труд е начислено и платено възнаграждение през
процесния период, но за тази част от нощния труд, която след преобразуването на
нощните часове в дневни се явява извънреден труд, на същия се дължи
възнаграждение на отделно основание. Разликата от 301 ч. не е отчетена по
протоколи за положен труд и стойността им не е начислена, съответно – не е
изплатена на ищеца.
Възнаграждението
за 301 ч. - изработени над отчетените часове е в размер на 2 145.01 лева,
а обезщетението за забава в размер на законната лихва, общо възлиза на 245.61
лева.
Изложеното
обуславя отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените искове.
С оглед изхода на делото на
ищеца се следват разноски по водене на делото. Такива са претендирани само за
първоинстанционното производство в размер на 600 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение. Направеното от въззивника възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за
прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно поради
обстоятелството, че минималният размер на дължимото адвокатско възнаграждение
съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г е 539, 06 лева.. т.е
заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение е малко над горепосочения
минимален размер и не са налице предпоставки за намаляването му, като съдът
преценява съответствието му с фактическата и правна сложност на делото, като по
последното са проведени и не малко на
брой съдебни заседания, а също така и предмет на разглеждане са два отделни
иска.
Воден от
горното, Кюстендилският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯВА решение
№ 228/12.03.2020 г., постановено от РС – Кюстендил по гр.д. № 2246 по описа на
съда за 2019 г.и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР – Кюстендил, със седалище и адрес на управление: *** да
заплати на Б.Г.Т., ЕГН **********, с
адрес: *** сумата от 2145.01 лева /две хиляди сто
четиридесет и пет лева и една ст./, представляваща незаплатено допълнително възнаграждение за
извънреден труд /положен нощен труд, приравнен към дневен, по време на
дежурства/ от общо 301 часа за исковия период от 01.10.2016 г. до 30.09.2019
г., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 06.11.2019 г., до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 245.61 лева /двеста
четиридесет и пет лева и шестдесет и една ст./, представляващи сбора на лихвите за забава върху неизплатеното
възнаграждение за извънреден труд,
изтекла за периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на
МВР – Кюстендил, със седалище и адрес на
управление: *** да заплати на Б.Г.Т.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от
лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за
първоинстанционното производство.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 3 от ГПК
решението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: