Решение по дело №1541/2021 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 558
Дата: 23 ноември 2021 г.
Съдия: Валери Цветанов Цветанов
Дело: 20214430201541
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 август 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 558
гр. Плевен, 23.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Валери Цв. Цветанов
при участието на секретаря ПЕТЯ П. АНТОВА
като разгледа докладваното от Валери Цв. Цветанов Административно
наказателно дело № 20214430201541 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН

С наказателно постановление №21-0938-001583 от 17.05.2021г. *** на
сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР – Плевен е наложил на основание
чл.53 от ЗАНН и чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП на Г. АН. Й. от гр.Плевен ул. ***,
административни наказания глоба в размер на 3000лв и лишаване от право да
управлява МПС за 12 месеца.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателят Г. АН. Й., който го обжалва в срок и моли съда да го отмени,
като незаконосъобразно. Представлява се от процесуалния си представител -
адв. Р.И., който изразява становище, че при съставяне на акта за установяване
на нарушението и впоследствие издаденото въз основа на него наказателно
постановление не са били спазени предвидените в разпоредбите на чл. 42 и
чл.57 от ЗАНН реквизити за съдържанието на същите, което представлява
1
съществено процесуално нарушение, основание за отмяна на процесното
наказателно постановление.
За въззиваемата страна ОД на МВР - Плевен, не се явява представител и
не изразява становище по съществото на спора.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е,
разгледана по същество е неоснователна.
Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт
серия GА №355885 от 09.05.2021г за установяване на административно
нарушение от който е видно, че на същата дата в 20:50 часа в гр.Плевен, на
кръстовището образувано от ул. Димитър Константинов и бул.Русе с посока
на движение към бул. Христо Ботев, жалбоподателят Й. е управлявал лек
автомобил БМВ 325 с рег. № *** и извършва следното: При движение и
приближаване на горепосоченото кръстовище, подава рязко газ, изфорсирва
двигателя на автомобила, като го принуждава да превъртят задните
задвижващи колелета на автомобила, занася автомобила рязко и
последователно вляво и вдясно, преминаващ от една пътна лента в друга
пътна лента, като не използва пътя отворен за обществено ползване не по
предназначение, а именно за превоз на хора и пътници и товари, а с други
цели освен тяхното съответствие. Управлява със СУМПС образец
Великобритания с номер ***.
Горните обстоятелства се установяват от показанията на разпитаните
актосъставител М. ПЛ. Н. и свидетеля Б. Д. К., чиито показания съдът
кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност,
взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени
доказателства – справка за нарушител на Г. АН. Й. и Заповед с рег.№8121з-
515/14.05.2018г. на *** на вътрешните работи. От показанията на
актосъставителя Н. и свидетеля К. се установява, че изпълнявайки
служебните си задължения на територията на град Плевен, се движили с
патрулния автомобил по ул. „Иван Вазов“ и констатирали лек автомобил с
марка „БМВ“. Според актосъставителя Н. и свидетеля К. водачът на лекия
автомобил с марка „БМВ“ на кръстовището, образувано от ул. „Димитър
Константинов“ и бул. „Рус“ е подал рязко газ и е извършил ляв завой, като
2
няколкократно е унесъл автомобила. От показанията на актосъставителя Н. и
свидетеля К. се установява, че водачът на автомобила след като го е унесъл в
ляво, завъртял задната част на автомобила в дясно и продължил движението
си. Според актосъставителя Н. и свидетеля К. водачът на лекия автомобил с
марка „БМВ“ при унасянето на автомобила многократно е преминавал от
една пътна лента в друга. Според актосъставителя Н. водачът на автомобила
– жалбоподател в настоящото производство, умишлено е завъртял задната
част на автомобила, като с това действие е създал опасност за останалите
участници в движението. Актосъставителят Н. е категоричен, че с колегата му
К. лично са възприели действията на жалбоподателя Й., поради което е
сигурен, че става въпрос за умишлено поднасяне на автомобила, тъй като вече
има опит в такива ситуации. От показанията на свидетеля К. се установява, че
той също е възприел умишлените действия от страна на жалбоподателя Й.,
изразяващи се в рязко подаване на газ, поднасяне на автомобила и навлизане
на същия от една пътна лента в друга. Според свидетеля К. описаните
действия са били осъществени при сухи метеорологични условия, т.е същите
не биха могли да бъдат причина за неправомерното поведение на водача.
Съдът кредитира изцяло показанията на актосъставителя Н. и свидетеля К.,
тъй като показанията им са логични и изясняват детайлно възприетата от тях
неправомерна маневра от страна на жалбоподателя Й., с която същият е
създал опасност за движението на път за обществено ползване. Освен това
няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и
безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на наличието на мотив да
набедят жалбоподателя Й. в нарушение, което не е извършил. Твърденията на
жалбоподателя, че не е умишлено поднесъл автомобила, според съда
представляват една негова защитна теза, която не се подкрепя от събраните
по делото доказателства, а напротив, опровергава се от показанията на
свидетелите Н. и К.. В тази насока съдът не кредитира показанията на
свидетеля С.К., тъй като същият е в приятелски отношения с жалбоподателя и
поради тази причина е пряко заинтересован от изхода на делото.
При така приетото за установено от фактическа страна
законосъобразно и обосновано административнонаказващият орган е приел,
че с действията си жалбоподателят Г. АН. Й. е извършил нарушение по чл.
104б, т.2 от ЗДвП и му е наложил административни наказания на основание
чл.53 от ЗАНН и чл.175а, ал.1, предл.3 от ЗДвП глоба в размер на 3000 лева и
3
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12/ дванадесет/ месеца.
Съобразно разпоредбата на чл.104б, т.2 от ЗДвП на водача на моторно
превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено
ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за
превоз на хора и товар. Следователно, всеки правоспособен водач има
задължение да се движи по пътищата, отворени за обществено ползване, като
е длъжен да спазва предписанието на чл. 104б, т.2 ЗДвП, а именно да
използва същите единствено с цел превоз на хора и товари. Всички останали
действия и маневри при управление на МПС следва да бъдат извършвани
извън тези пътища и на обособените за тази цел места.
Посочвайки като нарушена разпоредбата на чл. 104Б т.2 от ЗДвП,
наказващият орган ясно е описал в обстоятелствената частта на
постановлението всички елементи от обективната страна на нарушението, в
този смисъл е и константната съдебна практика като например Решение
№294/27.11.2017г. по КАНД №10275/2017г. на АС – В. Търново, Решение от
16.02.2018 г.по НАХД1045/2017г. на РС-Ловеч и мн.др. Следва да се посочи,
че актосъставителят Н. и свидетелят К. не са били в управлявания от
жалбоподателя Й. лек автомобил, за да знаят как и по какъв начин е
въздействано върху системите на автомобила, за да се постигне ефекта на
поднасяне на задната част на автомобила. Но ноторно известно е от гледна
точка на общожитейския опит и практика, дори за лица, които не са
правоспособни водачи, че при определено боравене със системите на
автомобила/рязко подаване на газ, боравене със съединителя на колата,
завъртане на волана-поотделно или в съчетание, активиране на ръчната
спирачка/, се наблюдава именно съобщения ефект, при който се демонстрира
отклоняване от траекторията на движение на МПС, завъртане на задната част
на колата и др.ефекти, известни като форсиране, „въртене на гуми”, дрифт и
пр.в общоговоримия език, но без съмнение този ефект е видно кога се цели,
тъй като той не може да настъпи при нормално управление, без значение
начина, по който е постигнат от водача от купето на автомобила. В НП е
достатъчно ясно и недвусмислено описано поведението на автомобила на
пътя, поради което правото на защита на жалбоподателя не е нарушено.
Демонстративното управление на МПС по този начин е широко известен и
разпространен особено сред млади хора, които желаят да покажат
„майсторство” при управление на МПС. Не е нужно за целите на това
4
производство да се установи как е постигнат конкретния ефект, след като
неговото външно проявление е едно ненормално движение на
автомобила/поднасяне наляво и вдясно/ на платното за движение, което
платно е предназначено за движение на други ППС. Т.е. умишленото и
съзнателно опасно шофиране посредством поднасяне на задната част на
автомобила, в никакъв случай не представлява използване на път за
обществено ползване в съответствие с основната цел на пътищата – да се
използват за превоз на хора и товари. В конкретния случай е била налице и
непосредствена опасност за движението, която се установява безспорно от
свидетелите очевидци – актосъставителят Н. и свидетелят К.. Безспорно всяко
неовладяване на колата под въздействието на центробежните сили и
кинетичната енергия, загубата на контрол над автомобила, би довела и често
в практиката води до това, автомобилът, който е със значително тегло, като
вещ да се придвижи в пространството и да причини щети на имущество или
увреждания на хора. И без наличието на специални знания по въпроса накъде
точно и по какъв начин би се отклонил процесния автомобил, е известно, че
такова отклонение е възможно под действие на физичните закони и често се
наблюдава в живота от примерите на „черната” статистика за жертви в
резултат на ПТП/§ 6 т.30 от ЗДвП/. Действията на жалбоподателя Й. са
извършени в централната част на населеното място при наличието на други
участници в движението и на немалко присъстващи в непосредствена
близост. Всяко неовладяване на автомобила и загубата на контрол в процеса
на поднасяне на МПС би могло да има фатални последици, поради което е
била създадена опасност за движението и участниците в него по смисъла на §
6 т.28 от ДР на ЗДвП. С оглед цялостния контрол за законосъобразност,
категорично не може да се обсъжда и въпроса за приложението на чл. 28 от
ЗАНН. Законодателят въведе разпоредбата на чл. 104б от ЗДвП в началото на
2017г., обосновавайки се с изключителното увеличение на подобни случаи
(като тук обсъждания) в цялата страна, при които водачи на автомобили
извършват подобни "маневри" по оживени улици и кръстовища в населените
места и по този начин застрашават здравето и живота на останалите
участници в движението. От тази висока степен на опасност от тези действия
е продиктуван и големият и тежък размер на предвиденото в санкционната
норма на чл. 175а, ал.1 от ЗДвП наказание "глоба" от 3 000 лева, както и
кумулативно предвиденото "лишаване от право да се управлява МПС" за срок
5
от 12 месеца.
По отношение възражението на жалбоподателя, че не е доказано
умишлено деяние от негова страна, следва да се отчете, че законът
санкционира не само умишлени, но и непредпазливи деяния, съставляващи
административни нарушения/чл.7 от ЗАНН/. Тъй като жалбоподателят Й. е
правоспособен водач и придобитата правоспособност означава знание
относно това как се борави със системите на автомобила, то субективната
страна следва да се изведе и от това, че в разрез с правилата, същият по един
недопустим начин е боравил и предизвикал хаотично движение на
автомобила, неоправдано с други препятствия.
В конкретния случай умишленото подаване на газ и завъртането на
задната част на автомобила с въртене на гуми в никакъв случай не
представлява използване на път за обществено ползване в съответствие с
основната цел на пътищата - за превоз на хора и товари. Видно от събраните
по делото доказателства основната идея при шофирането на жалбоподателя
Й. е било забавление по недопустим от закона начин, за което ясно говори
ненужното подаване на газ при извършване на маневра завой надясно и
завъртането на задната част на автомобила. Последните действия, извършени
по оживени улици създават опасност както за самия водач в случай, че
същият не успее да овладее автомобила или не притежава необходимия опит
при шофиране, така и застрашава живота и здравето на останалите участници
в движението, поради което се характеризира с висока степен на обществена
опасност.
Административнонаказващият орган е приел, че жалбоподателят Й.
не е използвал конкретния път, отворен за обществено ползване по
предназначение, с което е създал опасност за участниците в движението.
Доколкото в закона не се съдържа примерно изброяване относно забранените
действия на пътищата, отворени за обществено ползване, то следва същите да
се преценяват индивидуално във всеки конкретен случай с оглед опасността,
която създават за околните. Следва да се вземе предвид, че именно поради
зачестилите подобни случаи, законодателят е въвел и нормата на чл. 1046, т. 2
от ЗДвП. В настоящия случай и актосъставителят, и
административнонаказващият орган за описали обективната страна на
деянието, а именно: „умишлено и рязко подава газ на горепосоченото МПС в
6
следствие на което поднася задната част на автомобила и преминава от една
пътна лента в друга, като застрашава останалите участници в движението и
не използва пътищата отворени за обществено ползване по предназначение“,
т.е в обстоятелствената част на Акта и на НП е индивидуализирано
нарушението, вменено на жалбоподателя Й..
Следва да се вземе предвид, че извършването на непремислени
маневри, които водят до повишаване на скоростта на движение, не позволяват
на водача да реагира навременно при възникнало по пътя препятствие,
затрудняващо движението по пътя. Според съдебната практика водачът на
МПС има единствено задължение да избира правилно скоростта си, за да
може при възникване на препятствието да намали скоростта или да спре. Той
няма задължение да завива наляво или надясно с оглед избягване на
аварийната ситуация. Изменение посоката на движение и повишение на
допустимата скорост в определи случай е допустимо при т.нар. „спасителна
маневра“. Тя не е правно регламентирана и поначало е неправомерна, защото
всяко внезапно отклонение на автомобила от праволинейното му движение
може да създаде рискова, конфликтна ситуация, застрашаваща останалите
участници в движението. Водачът на МПС може да извърши спасителна
маневра само ако се е намирал в състояние на крайна необходимост по чл. 13,
ал.1 от НК, т.е възникналата опасност да не може да се предотврати. В
настоящият случай не се установи водачът да е действал в условията на
крайна необходимост по чл.13, ал.1 от НК, като дори видно от свидетелските
показания същият е извършил маневра завиване надясно, подавайки
неоправдано повече от необходимото за извършването й газ на автомобила,
което е довело до завъртане задната част на същия със завъртане на гуми и
преминаване от една пътна лента в друга. Не се доказа и възникнала на пътя
опасност и тя да е била в т.нар. „опасна зона“ за спиране на МПС, т.е да не
могъл да спре или най-малкото да намали скоростта. Предвид това, не може
да се приеме, че в конкретния случай е била налице „спасителна маневра“,
която на основание чл.8 от ЗАНН да не представлява административно
нарушение.
На жалбоподателя Й. е вменено допуснато нарушение на посочената
в акта и наказателното постановление норма на закона, поради използване на
път, отворен за обществено ползване за цели извън допустимите – за превоз
7
на хора и товари. Предвид изложеното, извършената от страна на
жалбоподателя маневра се явява "опасна" , тъй като е била неподходяща с
оглед мястото на извършване на същата, натовареността на движение, щом
извършването й е създало опасност за останалите участници в движението по
същия път.
Законосъобразно и обосновано административно-наказващият орган
на основание чл.175а ал.1 пр.3 от ЗДвП е наложил на жалбоподателя Й.
административно наказание глоба в размер на 3000 лв и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12/дванадесет/ месеца, като е взел предвид
тежестта на извършеното нарушение и характера и степента на обществена
опасност на деянието.
Съдът не констатира да са допуснати съществени процесуални
нарушения, както при съставянето на АУАН, така и при съставяне на
обжалваното НП, които да са довели до ограничаване правото на защита на
наказаното лице – жалбоподател в настоящото производство. Описаната в
акта и наказателното постановление фактическа обстановка, както и дадената
правна квалификация дават възможност на нарушителя да разбере по
категоричен начин кое е поведението, възприето от наказващия орган като
укоримо и въз основа на кои заК.и текстове е ангажирана административно-
наказателната му отговорност. От представената към административно
наказателната преписка Заповед №8121з-515/14.05.2018г на *** на
вътрешните работи се установява, че актосъставителят М.Н., като държавен
служител от структурно звено „Пътна полиция” е оправомощен да съставя
АУАН, както, и че на *** на сектор ПП към ОДМВР-Плевен са делегирани
правомощия да издава НП.
Липсва каквато и да е неяснота относно времето и начина на
настъпването на вредните последици от конкретно описаното
незаконосъобразно поведение на жалбоподателя Й., които в своята
съвкупност са дали основание за търсене на отговорност от водача по реда на
ЗАНН.
Съдът счита, че следва да бъде потвърдено обжалваното наказателно
постановление относно наложените административни наказания по чл.175а,
ал.1, предл. 3 от ЗДвП, като законосъобразно и обосновано.
Водим от горното, съдът
8

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №21-0938-001583 от
17.05.2021г., с което *** на сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР – Плевен
е наложил на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП на Г.
АН. Й. от гр.Плевен ул. ***, административни наказания глоба в размер на
3000лв и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ОБОСНОВАНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните,
че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
9