№ 12
гр. Разград, 30.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и първи
януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ирина М. Ганева
при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева
като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Гражданско дело №
20243300100100 по описа за 2024 година
Производството е по искове с правна квалификация чл.432 ал.1 и чл.409 КЗ.
Х. А. М. e предявила обективно съединени искове за осъждане на „ЗД Бул инс“АД да
й заплати сумата 100 000лв. обезщетение за неимуществени вреди и сумата 11 800лв.
обезщетение за имуществени вреди вследствие настъпило ПТП с участието на лек
автомобил, застрахован при ответника, ведно със законната лихва върху всяка от сумите,
считано от датата на подаване на застрахователната претенция до окончателното им
изплащане.
В обстоятелствената част на исковата молба ищцата излага твърдение, че на
1.11.2023г. в с.Острово, на територията на летище с.Острово, водачът А.Л.К. управлява
собствения си лек автомобил марка „БМВ 530 Д“, с peг. № *** с несъобразена скорост, губи
контрол над автомобила и се преобръща в земеделска нива. Везултат от настъпилото ПТП
ищцата като пътник в л.а. е получила множество телесни увреждания – счупване на
гръбначен прешлен, счупване на ключицата, усилен белодробен рисунък в белодробните
полета двустранно, петнисто засенчване в средно дясно белодробно поле – възможно
контузионно. В исковата молба се твърди, че уврежданията са в пряка причинно-следствена
връзка с настъпилото ПТП. На ищцата е извършена оперативна интервенция под обща
анестезия, поставена й е ортеза тип осморка за имобилизация за период от 4 седмици,
назначена й е терапевтична схема за лечение, включваща прием на медикаменти.
Ищцата излага твърдения, че преди инцидента е била добронамерена, отзивчива,
инициативна, изпълнена с желание да живее, ценена от всички – близки, семейство и
приятели, била е усмихната, весела. Била е физически здрава, а в момента тепърва предстоят
да й бъдат извършвани още прегледи, физиотерапия, прием на медикаменти с цел
1
подобряване на здравословното й състояние. С оглед характера на претърпените телесни
увреждания, към настоящия момент няма възможност самостоятелно да се грижи за себе си,
да се самообслужва и да извършва ежедневните си дейности, а за нея се грижат близките й.
Този факт се отразява негативно на самочувствието на ищцата, същата не се чувства
пълноценна, а изпитва потиснатост, чувства, че е в тежест на близките си, изпада в
депресивни състояния. Няма възможност да излиза с приятели, да се забавлява.
В исковата молба се твърди още, че за лечение ищцата е заплатила сумата 11 800лв.:
7900лв. за медицинско изделие – стабилизация с 8 винта и 3900лв. за 2бр. медицински
изделия – хемопач.
В исковата молба се сочи, че към момента на ПТП лекият автомобил е застрахован
със застраховка ГО при ЗД „Бул инс“АД. Ищцата е заявила претенция за изплащане на
застрахователно обезщетение пред ответното дружество, което обаче е отказало да я уважи.
Ответникът ЗД „Бул инс“АД е депозирал писмен отговор на исковата молба чрез
упълномощен процесуален представител, в който изразява становище за нейната
неоснователност. Счита, че не е доказан механизмът на ПТП, както и причинната връзка
между ПТП и телесните увреждания на ищцата. Твърди, че от представените доказателства
не се установява наличие на неврологична симптоматика вследствие на телесните
увреждания. Оспорва размера на иска за неимуществени вреди, като го счита за завишен и
счита, че справедливото обезщетение е 80 000лв., без да бъдат взети предвид
съпричиняващите фактори. Оспорва основанието и на искането за лихви.
Ответникът прави още възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалата на две основания: че се е качила в автомобила, управляван от водач, употребил
алкохол, и че е пътувала без поставен предпазен колан.
Третото лице-помагач Д. Д. С., действащ чрез своя баща и законен представител Д.
Х., не е депозирал писмен отговор в предоставения му срок.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и становищата на
страните, констатира следната фактическа обстановка: На 1.11.2023 г. лек автомобил „БМВ
530 Д“ с рег.№ ***, управляван от А.Л.К., се е движил по самолетната писта на летище с.
Острово със скорост около 134 км/час, в посока от западния край на пистата към източния й
край (от с. Побит камък към с. Острово). В автомобила са пътували ищцата Х. А. М.,
третото лице-помагач Д. Д. С., неговият баща и още едно лице. Самолетната писта била с
дължина 2,16 км и широчина 10 метра, със стара и износена асфалтова настилка, на места с
поникнала трева, суха и прашна към момента на ПТП. Липсват хоризонтална маркировка,
пътни знаци, пешеходни пътеки и други средства за сигнализиране за опасност или за
ограничаване на скоростта на движение. Времето било тъмно, ясно, студено. Видимоста
пред автомобила е осигурена от осветяването на автомобилните фарове, без улично
осветление. Приближавайки източния край на пистата, водачът Куцарова задействала
спирачките на автомбила, оставяйки следи върху настилката с дължина 65 метра, след което
автомобилът се блъснал в струпана пръст с височина 0,7 метра, навлязъл в земеделска земя
2
и след като се преобърнал на лявата си страна, се установил на 85 метра след източния край
на пистата върху четирите си гуми, насочен с предната си част в посока югозапад.
Вследствие на ПТП е настъпила смъртта на водача, както и телесни увреждания на
пътуващата в автомобила Х. М..
Горният механизъм на настъпване на ПТП е установен от вещото лице – автоексперт
по назначената съдебна автотехническа експертиза. Експертът е направил своите изводи въз
основа на приобщените към делото писмени материали по ДП № 290 ЗМ-346/2023г. на РУ
Кубрат и събраните в настоящото съдебно производство доказателства, поради което съдът
го възприема изцяло.
Въз основа на изводите в експертизата се установява още, че ПТП е настъпило след
загуба на контрол върху управлението от водача А.Л.К., поради което автомобилът е излязъл
извън асфалтирания участък в края на пистата. При огледа на местопроизшествието са
открити успоредни следи от протрИ.е върху асфалтовата настилка, следи от заораване и
следи от преобръщането на автомобила. Скоростта в началото на следите е 134,6 км./ч., при
която скорост опасната зона е 194,48 метра. Водачът е реагирал със спиране на разстояние от
края на пистата 118,84 метра. Технически съобразената скорост за спиране на разстояние
118,84 метра е 102,5 м./ч. Причините за настъпване на ПТП са загубата на управление от
водача и излизане на автомобила извън пътя поради високата скорост на движение, която не
е съответствала на конкретните пътни условия и разстояние на видимост. Водачът би могъл
да спре и да предотврати ПТП с аварийно спиране на разстояние 118 метра в случай, че се е
движил със скорост не по-висока от 102 км/час.
От назначената съдебно-химическа експертиза, която съдът приема изцяло като
изготвена от вещо лице след запознаване с писмените материали от ДП, се установява, че
към момента на настъпване на ПТП не е установено наличие на етилов алкохол в кръвта на
водача А.К..
Във връзка с възраженията за съпричиняване на вредите от пострадалата поради
липса на поставен обезопасителен колан, по делото е назначена КСМАТЕ. От изводите,
които съдът възприема, се установява, че ищцата Х. А. М. е пътувала в дясната част на
задната седалка. В резултат на преобръщането след първоначалния удар, от автомобила
излизат телата на водача А.К. и седящото до задната лява врата на задната седалка лице, а
вътре в купето остават ищцата и другите две лица. Вещите лица не са установили обективни
данни за състоянието на предпазните колани в автомобила след ПТП. Предвид описания
механизъм на настъпилото произшествие, мястото на ищцата в автомобила и механизмът на
получаване на уврежданията, установени при М., същите не отговарят да са получени от
действието на поставен обезопасителен колан, т.е. не се установяват коланни травми.
Експертите излагат два хипотетични варианта относно механизма на получените от ищцата
телесни увреждания: 1) удар в горната част на гърба при действащи нагоре инерционни сили
(автомобилът отскача преди да се обърне на лявата си страна или при обръщането му в
обичайно положение на колелата, след като се е бил преобърнал), при което посоката на
действащите сили е по хода на гръбначния стълб отгоре – надолу. При това удряне
3
гръбначния стълб се огъва напред – осъществява се хиперфлексия; 2) удар със седалище в
седалката, след като тялото е било отхвърлено нагоре под действието на описаните
инерционни сили и преустановяване на тяхното действие - посоката на действащите сили е
по хода на гръбначния стълб отдолу – нагоре. При това удряне на седалището в седалката
гръбначния стълб се огъва напред – осъществява се хиперфлексия. Вещите лица приемат за
вероятен първият описан хипотетичен вариант, защото действащите инерционни сили са
значително по-големи. Той може да бъде осъществен както при правилно поставен
обезопасителен колан, така и при липса на такъв, но при поставен обезопасителен колан
това е възможно, ако се приеме, че е била налице деформация на тавана на автомобила над
задна дясна седалка, която да е била достатъчна, за да достигне до главата на М.. В данните
по делото обаче няма данни за състоянието на автомобила в тази част, от които да се съди
категорично дали това е осъществимо. Вторият хипотетичен вариант за осъществяване на
гръбначната травма не може да бъде осъществен при правилно поставен обезопасителен
колан, тъй като той фиксира тялото към седалката и не позволява преместването му нагоре, а
само свободно подвижните крайници.
Предвид горните изводи на двете вещи лица съдът приема, че при настъпването на
пътно-транспортното произшествие ищцата не е била с поставен предпазен колан.
Телесните увреждания на Х. М. вследствие на инцидента са установени от вещото
лице в представената съдебномедицинска експертиза, която съдът приема като изготвена въз
основа на приетите писмени доказателства. В резултат от настъпилото ПТП същата е
получила многофрагментно счупване на тялото на десети гръден прешлен със стесняване на
гръбначно-мозъчния канал, наложило вертебропластика и педикулна фиксация; счупване на
тялото и бодилестия израстък на единадесети гръден прешлен; счупване на лява ключица.
Травматичните увреждания са резултат от действието на твърди тъпи предмети и могат да
бъдат получени на 1.11.2023 г. при ПТП с пострадал в купето на автомобила по описания
механизъм на настъпване на процесното ПТП с обръщане на автомобила на лявата му
страна и преустановяване на движението му в обичайна позиция. Телесните увреждания на
Х. А. М. следва да се преценяват по медико-биологичния признак трайно затрудняване на
движенията на снагата и ляв горен крайник, за срок повече от 30 дни. При ищцата е
приложено стационарно и домашно лечение, включващо оперативна интервенция,
имобилизация и медикаментозна терапия. Стационарното лечение е продължило 7 дни;
лечението по отношение на травмата на ключицата чрез имобилизация с ортеза е
продължило 4 седмици, а медикаментозното лечение в дома – 7 дни. В медицинската
документация, приложена по делото, не се съдържат данни за външни травматични
увреждания при М., което не изключва такива да са били налични. По делото няма данни да
са били налице рани (които да не са във връзка с извършената оперативна интервенция),
като следва да се има предвид, че такъв вид увреждане налага някакъв вид хирургична
обработка, обичайно с налагане на шевове – такива не са отразени. Няма данни за
актуалното здравословно състояние на М., в това число и за наличие на белези по тялото й.
При оперативната интервенция на М. са били използвани стабилизатор с 8 винта, както и 2
4
бр. хемопач. Същите са използвани в областта на Тх8-Тх11 от гръбначния стълб за
възстановяване на Тх10 прешлен. Няма данни основният възстановителен период при М. да
не е приключил, както и няма данни за необходимост от бъдещо лечение. Няма данни за
възникнали ранни или късни усложнения във връзка с получените травми от М. при
процесното ПТП. Обичайният възстановителен период за увреждания, като получените от
М. в рамките на гръбначна травма, е около 6-12 месеца, в зависимост от индивидуалните
особености, наличие и тежест на неврологичен дефицит и др. Обичайният възстановителен
период за счупване на ключицата, като полученото от М., е около 1,5-2 месеца, в зависимост
от индивидуалните особености. По делото няма данни да не е настъпило пълно
функционално възстановяване при М. по отношение на всички травматични увреждания.
Болките при счупване на ключицата от вида като този при ищцата, са обичайно най-
силни непосредствено след получаването им и продължават със сравнително голям
интензитет до поставяне на имобилизация и обезболяване, след което намаляват и изчезват.
Обичайно е след сваляне на имобилизацията при раздвижване отново да има сравнително
силни болки, които постепенно отшумяват. Болките при такова счупване на гръдни
прешлени, като това при М., са обичайно най-силни непосредствено след получаването им и
продължават с голям интензитет до имобилизация и обезболяване, при което намаляват и
изчезват при въвеждането в анестезия във връзка с оперативната интервенция. След самата
операция обичайно са налице по-силни болки, които в рамките на часове намаляват
значително, особено при обезболяване и се засилват при движение. В хода на
възстановителния процес през първите му месеци е възможно да се изпитват по-слаби
постоянни болки, които да се засилват при движение, като обичайно с приключване на
раздвижването отшумяват постепенно. При такива увреждания, като получените от М., е
обичайно да са налице болки при промяна в атмосферните условия, в зависимост от
индивидуалните условия, особено с напредване на възрастта.
Претърпените от ищцата болки и страдания се констатират и от разпитаните
свидетели Н.И. – нейна майка и А.М. – неин брат. Двамата свидетелстват, че непосредствено
след ПТП ищцата била в болница, но се прибрала в дома си след извършения преглед. На
следващия ден била хоспитализирана и оперирана. След операцията имала болки, които
постепенно отшумели. След като се прибрала от болницата, Х. М. била на легло два месеца
и половина, през което време била зависима от грижите на своите близки. Вечер не можела
да спи, плачела. Затворила се в себе си. Поради отсъствието си от училище не могла да вземе
ДЗИ по БЕЛ. Към момента записала курс по компютърна грамотност, но не можела да стои
права за по-дълго време, бързо се уморявала, имала трудности при клякане и ставане. Спяла
със своята майка. Много рядко излизала с приятели, за разлика от времето преди инцидента,
в което била общителна, жизнерадостна. След приключване на учебнния процес не работи.
По отношение на психическите травми по делото е изготвено заключение на СПЕ,
което съдът възприема изцяло като изготвено от в.л. психолог, след запознаване с
материалите по делото и беседа с ищцата. Съгласно данните от психологическото
изследване, от делото и от интервюто, се извеждат данни за наличие на симптоми,
5
покриващи критериите за Посттравматично стресово разстройство. Това състояние възниква
като заскьснял или протрахиран отговор на стресогенното събитие, в случая ПТП, което е
със застрашаваща природа и е в състояние да причини дълбок дистрес у личността. При
ищцата се наблюдават продължаващи във времето актуални тревожно-депресивни
симптоми, страхови изживявания, реминисценции на преживения инцидент и често нарушен
сън, всичките в причинно-следствена връзка с преживяното ПТП. Последвалите негативни
тревожно-депресивни чувства способстват за промяна в социалното функциониране,
промяна в цялостното световъзприемане и оформяне на лабилни и тревожни черти в
характера. Ищцата се е върнала към обичайните дейности от преди събитието, но с данни за
налични емоционални затруднения и промяна в поведението /изолация, плач, тъга,
самотност, загуба на значими приятелства, довели до суицидни действия/, затруднения,
свързани със завършването на образованието. Горните факти, съчетани с необходимостта от
адаптиране в нова ситуация и смяна на статуса на личността – преминаването от ученическа
възраст към ранна младост, когато индивида е приоритетно насочен към формиране на
независимост, увереност и професионална реализация, води до затруднения за ищцата да се
адаптира успешно в новата ситуация. Към момента социалното функциониране на М. е
ограничено единствено до общуване в семейния и приятелски кръг. На този етап няма
формирана увереност за професионално реализиране и независим начин на живот.
Катастрофата като вид травматично събитие води до определен тип реакции с
характеристиките на Остра стресова реакция, разгърнала се непосредствено след инцидента,
в причинна връзка с преживения стрес, включващ и причинената болка от нанесените
наранявания. След първоначална фаза на „зашеметеност” се наблюдават високо ниво на
тревожност, паника, опасения, свръхактивност или пълна пасивност. Симптомите
обикновено отзвучават след извеждане от травматичната ситуация и могат да продължат от
няколко часа до няколко дни. Вследствие на преживения стрес се променя временно
емоционалният баланс на индивида, индикация, че събитието се възприема като
психотравмиращо, с реагиращи адаптационни механизми в рамките на посттравматично
стресово състояние. Тревожно-депресивните и страхови чувства и преживявания,
регистрирани при ищцата, се преработват с по-бавен ход, т.е с периоди на понижено
настроение и периоди без никаква проява на страхове и негативни чувства и зависят от
личностовите особености и ресурсите за справяне, които все още са в процес на
доизграждане. Отчитайки личностовите особености на ищцата и данните за наличие на все
още актуална психотравма от събитието с персистиращата симптоматика на
Посттравматично стресово разстройство, вещото лице дава препоръка за психотерапевтична
работа или консултации със специалист психолог.
Ищцата е представила талон за медицинско изделие от 2.11.2023г., с който
лекуващият лекар й е предписал стабилизация с осем винта на стойност 7900лв. и хемопач
2бр., всеки по 1950лв. Представила е и фактура № **********/2.11.2023г. и 3бр. касови
бонове, от които се установява, че е заплатила сумата 11 800лв. за предписаните с талона
медицински изделия. Вещото лице, изготвило СМЕ, прави извод, че отразените в
приложените по делото счетоводни документи медицински консумативи са били необходими
6
за извършване на оперативното лечение на ищцата М..
Образувано е ДП № 290 ЗМ-346/2023г. по описа на РУ гр.Кубрат за разследване на
настъпилото пътно-транспортно произшествие. Същото е прекратено с постановление от
15.05.2024г. на прокурор при ОП Разград.
Лекият автомобил „БМВ 530 Д“ с рег.№ *** е застрахован със застраховка
„Гражданска отговорност” при ответника „ЗД Булинс“АД за периода 2.09.2023г. –
1.09.2024г., което се установява от представената застрахователна полица и след проверка на
интернет сайта на ГФ.
Ищецът е депозирал пред ответника претенция за неимуществени вреди в размер
150 000лв. и за имуществени вреди в размер 11 800лв., получена от застрахователя на
14.12.2023г. С писмо изх.№ НЩ-00139/8.01.2024г. и с писмо изх. № НЩ-1645/5.03.2024г.
ответникът е отказал изплащане на застрахователни обезщетения. Изискал е от пострадалата
представянето на документи – съдебни актове, автотехническа експертиза, СМЕ, протокол
за оглед на местопроизшествие, медицински документи за получените телесни увреждания,
резултати от алкохолна проба на водача на МПС.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи: Исковете са допустими на основание чл.498 ал.3 КЗ, като предявени след отказ на
застрахователя да плати застрахователните претенции.
По същество съгласно разпоредбата на чл.432 КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахователят е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от него по застраховка
Гражданска отговорност, при спазване изискванията на чл.380 КЗ. Ищцата е увредено лице
по смисъла на чл.478 КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл.493 ал.1 т.1 КЗ, застраховката покрива отговорността на
застрахования за причинени на трети лица вреди, вкл. неимуществените и имуществени
вреди вследствие на телесни увреждания.
За да бъде уважен предявеният пряк иск на увреденото лице спрямо застрахователя
по застраховка ГО, по делото следва да са установени предпоставките на чл.45 ЗЗД,
наличието на валиден договор за застраховка ГО с ответното дружество, ведно с изпълнение
на особените изисквания по чл.380 КЗ и всички обстоятелства от значение за определяне
размера на обезщетението съгласно чл. 52 ЗЗД.
В настоящия случай деянието, неговата противоправност, настъпването на вредата и
причинно-следствената връзка между деянието и вредата са установени посредством
изготвените в съдебното производство съдебни автотехническа и медицинска експертизи.
Водачът на застрахования автомобил „БМВ 530 Д“ с рег.№ *** е нарушил правилата за
движение по пътищата, като е превишила максимално допустимата скорост на движение
извън населено място – чл.21 ал.1 ЗДвП, и не я е съобразила с конкретните пътни условия и
разстояние на видимост – чл.20 ал.2 от с.з. Горните нарушения на правилата за движение са
довели до загубата на управление от водача и излизане на автомобила извън пътя, в резултат
на което е била увредена ищцата.
7
Съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, във всички случаи на непозволено увреждане, вината се
предполага до доказване на противното. Ответникът носи тежестта да обори законовата
презумпция за виновност на делинквента, което не е сторил. Напротив, от заключението на
вещото лице по приетата САТЕ се установява, че причина за настъпване на ПТП е в
нарушението от водача на л.а. на горепосочените правила за движение по пътищата.
Доказано е наличието на валидно застрахователно правоотношение с водача на л.а.
„БМВ 530 Д“ по застраховка ГО към момента на ПТП.
Предвид изложеното съдът приема, че исковете за заплащане на обезщетение за
неимуществени и имуществени вреди са доказани по своето основание.
За уважаването на първия иск остава да бъде доказан размерът на неимуществените
вреди, което е в тежест на ищеца. Правилото на чл.52 ЗЗД е обезщетението да се определи от
съда по справедливост. Понятието е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид при определяне паричния
еквивалент на нанесените поражения върху физическото здраве на пострадалата. В този
смисъл съдът в своята преценка относно размера на обезщетението взе предвид
многобройността на телесните увреждания, тежкият им характер, продължителността на
изтърпените болки, най-дългата от които е до 12 месеца, високият интензитет в
първоначалния период, последващото залежаване в домашни условия и зависимост от
грижите на близките в продължение на два месеца и половина. Ищцата не е могла да
приключи успешно своето средно образование, предвид дългото отсъствие от училище и
неуспешното полагане на ДЗИ по БЕЛ. Към момента не може да стои права за дълъг период
от време, не може да кляка и да се изправя, не работи, поради което следва да се приеме, че и
към настоящия момент продължава да изпитва неблагоприятните последици от
претърпените телесни увреждания. В психологически план ищцата е претърпяла тревожно-
депресивни и страхови чувства и преживявания, все още непреработени. Налична е актуална
психотравма от събитието с персистиращата симптоматика на Посттравматично стресово
разстройство.
Като съобрази всички установени факти и обстоятелства, релевантни за определяне
размера на обезщетението, съобразно указанията дадени с ППВС № 4/1968г. по
приложението на чл. 52 ЗЗД, в това число социалния статус на ищцата, общественият
критерий за справедливост на дадения етап на социално–икономическото развитие в
страната, лимитите на застрахователни обезщетения, както и предвид обичайната съдебна
практика при определяне на обезщетения при деликт с подобен характер и интензитет на
вредите, настоящият съдебен състав приема, че справедливият размер по смисъла на чл. 52
ЗЗД в случая е 80 000 лв. Този е и признатият от ответника размер в отговора на исковата
молба и в писмената защита, депозирана след приключване на съдебното дирене.
Доказан е и имущественият разход в размер 11 800лв., направен от ищцата за лечение
на причинените телесни увреждания.
Направеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
8
страна на ищцата поради това, че се е качила в автомобила, управляван от водач, употребил
алкохол, е неоснователно. Установява се от заключението по изготвената СХЕ, че в кръвната
проба на водача на л.а. А.К. не е установено наличие на етилов алкохол.
Възражението за съпричиняване от ищцата поради непоставяне на предпазен колан е
основателно. Вещите лица по назначената КСМАТЕ правят изводи, от които се налага
заключението, че пострадалата не е била с поставен предпазен колан. Нарушението на
чл.137а ал.1 ЗДвП от страна на ищцата е съществено, поради което съдът приема, че нейният
принос в пичиняването на вредата е в размер 1/3. Така обезщетението за неимуществени
вреди следва да се определи в окончателен размер на 53 000лв., а обезщетението за
имуществени вреди - в размер на 7900лв.
Горните обезщетения следва да бъдат изплатени ведно със законната лихва върху
всяко от тях, считано от датата на подаване на застрахователната претенция – 14.12.2023г.,
до окончателното им изплащане. Съдът не приема възражението на ответника за неговата
недължимост. Отказът от изплащане на застрахователната претенция е мотивиран в писмата
с непредставяне на документи, с които очевидно пострадалата не е разполагала към този
момент и поради което отказът не може да бъде приет за обоснован. Тази е била причината
за неизплащане на обезщетенията, а не липсата на представена банкова сметка, за която в
писмата на застрахователя въобще не се съдържа указание за представяне, т.е. въобще не се
е стигнало до намерение от страна на застрахователя да извърши плащане, забавата на което
да бъде евентуално оправдана с липсата на информация за банкова сметка.
Страните претендират присъждане на направените деловодни разноски. Ищецът е
представляван от адвокат при условията на безплатно процесуално представителство по
чл.38 ЗА. Съобразно уважената част от всеки от исковете ответникът дължи заплащане на
адв.възнаграждение на адв.Н. Д. в размер 4584,50лв. за защита по иска за неимуществени
вреди и в размер 978,80лв. за защита по иска за имуществени вреди, общо в размер
5563,30лв.
Ответникът е направил разноски за възнаграждение на вещи леца по КСМАТЕ в
размер 1420лв., за СХЕ в размер 300лв. и е заплатил на адвокат възнаграждение в размер
11 718лв. Възражението на ищцата за прекомерност на адв.възнаграждение не се споделя от
съда предвид факта, че цената на правната услуга в двата договора за правна защита е
уговорена приблизително в минималния размер по НМРАВ. Общият разход за водене на
процеса е 13 438лв. Съобразно отхвърлената част от исковете ищецът следва да бъде осъден
да заплати на ответника сумата 6118лв.
Съобразно уважената част от исковете ответникът следва да внесе ДТ в размер
2436лв. Направените от бюджета на съда разноски за вещи лица са в общ размер 1569,85лв.
и съобразно уважената част от исковете ответникът следва да внесе в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на съда 855,13лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
9
РЕШИ:
Осъжда „ЗД Бул инс“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.“Дж.Баучер“ №87, представляван от изп.директори Ст.П. и Кр.К., да заплати
на Х. А. М. ЕГН ********** от ***, сумата 53 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея, считано от
14.12.2023г. до окончателното й изплащане, и сумата 7900лв., представляваща обезщетение
за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея, считано от
14.12.2023г. до окончателното й изплащане, дължими вследствие настъпило на 1.11.2023г.
ПТП с участието на лек автомобил „БМВ 530 Д“ с рег.№ ***, застрахован при „ЗД
Булинс“АД, като отхвърля иска за неимуществени вреди над размера 53 000лв. до размера
100 000лв. и иска за имуществени вреди над размера 7900лв до размера 11 800лв. като
неоснователни.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач Д. Д. С., действащ
чрез своя баща и законен представител Д. Х..
Осъжда „ЗД Бул инс“АД да заплати на адвокат Н. Д. по реда на чл.38 ЗА
възнаграждение за осъществено процесуално представителство на ищцата Х. М. пред ОС
Разград в размер 5563,30лв.
Осъжда „ЗД Бул инс“АД да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на ОС Разград ДТ в размер 2436лв. и направени съдебни разноски в размер 855,13лв.
Осъжда Х. А. М. да заплати на „ЗД Бул инс“АД сумата 6118лв. за направени
деловодни разноски в съдебното производство пред ОС Разград.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Варна в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Разград: _______________________
10