Решение по КНАХД №1289/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Касаторът директор на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП Бургас, чрез представител по пълномощие юрисконсулт Д. Ч., е оспорил решение № 431/17.06.2025 г., постановено по АНД № 1100/2025 г. по описа на Районен съд Бургас, с което е отменено наказателно постановление № 797860-[рег. номер]/15.11.2024 г. на директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Бургас.

В касационната жалба се твърди, че така постановеното решение е неправилно. според касатора спирането на производството, което е настъпило в хода на административнонаказателното производство, е извършено в съответствие с изискванията на ЗАНН, а действията по издирване на привлеченото към отговорност лице са съобразени с нормата на чл.43, ал.6 от ЗАНН. Твърди се, че контролните органи са положили всички възможни усилия да връчат АУАН и същият е останал невръчен поради бездействието на задълженото лице. Като твърди, че са били налице всичките предпоставки за спиране на производството до откриване на нарушителя, касаторът счита, че обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено, а по същество следва да бъде потвърдено издаденото наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът – директор на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП Бургас, не се явява и не се представлява. Преди заседанието е постъпило становище от процесуален представител, с което се иска оспореното решение да бъде отменено, а по същество - да бъде потвърдено наказателното постановление. Претендират се разноски и се прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, платен от другата страна, в случай че той е над предвидения минимум.

Ответникът по касация – „ЯвАни“ ООД, редовно призован, не изпраща представител. В писмен отговор на касационната жалба твърди, че оспореното решение е правилно. Мотивите са последователни и съответстват на установените факти. Издирването, което са осъществили органите на приходната администрация, не съответства на изискванията на чл.43, ал.6 от ЗАНН. Твърди се, че решението е съответно и на съдебната практика по въпроса. В писмения отговор се иска съдът да остави в сила обжалваното решение като правилно.

Представителят на Прокуратурата счита, че касационната жалба е неоснователна и предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество е неоснователна.

Отговорността на ответника по касация е ангажирана за това, че в срок до 30.06.2022 г. не е подал годишна данъчна декларация, изискуема съгласно чл.92, ал.1 от ЗКПО за 2021 г. С това според наказващия орган търговското дружество е нарушило чл.92, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗКПО и е санкционирано на основание чл.261, ал.1 от същия закон.

В мотивите на оспореното решение съдът е приел, че в хода на административнонаказателното производство органът не е предприел всички действия за откриване на нарушителя и връчване на АУАН, за да прилага хипотезата на чл.43, ал.6 от ЗАНН, според която когато нарушителят след щателно издирване не може да бъде намерен, това се отбелязва в акта и производството се спира. Съдът подробно е обсъдил действията на органа, материализиращи намерението му да открие нарушителя и е направил заключение, че те представляват формална дейност, целяща да покрие критериите за изпълнение на процедурата на чл.43, ал.6 от ЗАНН, но не и да установи местонахождението на лицето, което е привлечено към административнонаказателна отговорност. Съдът приема, че под израза „щателно издирване“, визиран в чл.43, ал.6 от ЗАНН, законодателят не е възложил на административнонаказващия орган задължения за установяване на лицето, идентични с тези, регламентирани в наказателното производство при провеждане на задочно производство по реда на чл.269, ал.3, т.1 и т.2 от НПК. Независимо от това според съда, за да се приеме, че е извършено щателно издирване, трябва органът да представи доказателства, че са били положени всички необходими усилия в рамките на продължителен период от време лицето да бъде установено на известните адреси. Съдът е приел, че в това число влизат и действия по събиране на данни от други лица, установени на адреса или в съседство. Освен това е необходимо посещенията да са били извършени в различни времеви интервали от денонощието и въпреки тези усилия лицето да не е открито, а от конкретните протоколи не става ясно в кои часове е бил посетен адресът от служителите на НАП. Затова съдът е приел, че производството е било спряно незаконосъобразно, при отсъствието на предпоставките на чл.43, ал.6 от ЗАНН, което е довело до нарушаване на сроковете по чл.34 от ЗАНН и наказателното постановление е издадено след като са изтекли повече от шест месеца от датата на съставяне на АУАН, т.е. в нарушение на чл.34, ал.3 от ЗАНН. С тези мотиви районния съд е отменил наказателното постановление.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Възраженията, изложени в касационната жалба, са неоснователни.

Настоящият съдебен състав споделя изцяло мотивите, изложени от районния съд в съдебния акт и на основание чл.221, ал.2, изр.второ от АПК препраща към тях.

Анализът на установените факти, свързани с издирването на търговското дружество за връчване на АУАН, направен в мотивите на обжалваното решение, е подробен и изчерпателен. Вижда се, че след като е изпратена покана, която очевидно от доказателствата не е достигнала до адресата – известието за доставяне е върнато с отбелязване на пощенския оператор, че пратката е непотърсена, органите на НАП са съставили два протокола, с които целят да докажат, че на 09.12. и на 16.12.2022 г. са посетили адреса на дружеството и не са намерили никой. От тези протоколи действително не се установява в коя част от деня са посещенията. Установява се единствено, че и двете посещения са извършвани в петък. Те са извършени през непродължителен период от време. Няма посещение през дни, които не са работни. Тук е мястото да се посочи, че в Търговския регистър (публична справка може да извърши всеки) по партидата на дружеството е вписан дружествен договор, от който се вижда, че съдружници са две лица, които имат един и същ личен адрес в [жк], както и че точно същият адрес е посочен и за седалище на дружеството. Това означава, че лицата съдружници са посочили домашния си адрес като адрес на управление на дружеството. Ако търговската дейност не се извършва на този адрес, който е в апартамент в жилищен комплекс, то през делничните дни е повече от обичайно никой да не може да бъде намерен на адреса. Оттам насетне данъчните органи не са извършили абсолютно никакви други действия по установяването на лице, което да представлява дружеството и на което да връчат АУАН, в т.ч. не са извършили посещение на неприсъствен ден, т.е. ден извън работните, както и не са извършени посещения през продължителен период от време. Протоколите отразяват посещения извършени през шест дни. Този период е кратък и е напълно възможно лицата, които очевидно живеят на този адрес, освен, че са съдружници и управители на дружеството, да отсъстват не само поради обстоятелството, че физически търговската дейност се извършва на друго място, но и поради обстоятелството, че могат да отсъстват от града през този обхванат от отразените в протоколите посещения период. Щателно издирване по смисъла на чл.43, ал.6 от ЗАНН е такова издирване, при което органът полага всички възможни легитимни усилия, за да намери лицето. В конкретния случай, както правилно е приел районният съд, органът демонстрира формалистичен подход, който цели единствено да се предаде привидност на някакво издирване. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че в крайна сметка след второто посещение на адреса на 16.12.2022 г. органът не извършва абсолютно никакви други действия, за да открие лица, които представляват дружеството. Връчването на АУАН на 27.08.2024 г. не се дължи на издирване, извършено от органа. В този смисъл в заключение следва да се подчертае, че законът изисква органът да извършва проактивни действия по издирване на лицето, което е установил, че е извършило административно нарушение, а не да се позовава на бездействието на това лице, тъй като такова бездействие няма. Лицето не е длъжно да знае или да предполага, че органът желае да му състави и връчи АУАН.

По изложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

Разноски следва да се присъдят в полза на ответника по касация. Такива са претендирани своевременно с писмения отговор на касационната жалба, но по делото не са представени доказателства, че действително страната е направила някакви разноски в хода на настоящото производство.

На основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във вр. с чл.63в, от ЗАНН, Административен съд Бургас,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 431/17.06.2025 г., постановено по АНД № 1100/2025 г. по описа на Районен съд Бургас.

Решението не подлежи на обжалване и протест.