Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 21.11.2019г.
Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-23 състав, в закрито заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател:
Анна Ненова
като разгледа докладваното от съдията докладчик Анна Ненова ч.т.д. № 2456 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе предвид, следното:
Производството е по реда на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ, вр. чл. 278 от ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 20191114173337
на „Т.С.“ ЕООД, с ЕИК ********, срещу
отказ рег. № 20190813114825-2/07.11.2019г., постановен по заявление образец Б7 с
вх. № 20190813114825, съгласно който от длъжностно лице по регистрацията при
Агенция по вписванията е отказано вписване на обстоятелства по заявлението, с
основание за вписване чл. 63, ал. 1 и ал. 4 от ЗМИП – по поле 550а (лице за контакт) – Я.Г.М., с ЕГН **********, адрес България, гр. София, район „Възраждане“,
ж.к.“**********и със същия постоянен адрес.
Заявлението е било отхвърлено, тъй като в
нарушение на изискването на чл. 63, ал. 4 от ЗМИП и чл. 38 от ППЗМИП не е била
представена декларация, която да съдържа данните относно заявеното за вписване
лице за контакт. Декларацията не е била представена и след като на заявителя са
дадени указания от 04.11.2019г. да отстрани посочените нередовности по реда на
чл. 22, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ.
Жалбоподателят намира отказа на
длъжностното лице по регистрацията незаконосъобразен. В случая не е било необходимо представянето на декларация
по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП. Жалбоподателят се позовава на Решение от 31.10.2019г.
по т.д. № 1953/2019г. на Софийски градски съд в този смисъл. С решението е
прието, че когато за юридическото лице не е налице задължение за деклариране на
действителен собственик на капитала, то заявяването на данните за лицето за
контакт не следва да се обвързва с подаване на декларация в законоустановения
образец. Дружеството няма задължение да обявява действителен собственик, тъй
като едноличен собственик на капитала е физическо лице.
По
жалбата съдът намира следното:
Жалба
е допустима като подадена в срока по чл. 25, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ, при интерес от обжалването.
По
същество на жалбата съдът намира следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 22, ал. 5 от
ЗТРРЮЛНЦ, когато към заявлението на търговеца за вписване или заличаване не са
приложени всички документи, които се изискват по закон, или когато не е платена
дължимата държавна такса, длъжностното лице по регистрацията дава указания на
заявителя за отстраняване на нередовността. Длъжностното лице постановява
отказ, ако тези указания не са изпълнени до изтичането на срока по чл. 19, ал.
2 от ЗТРРЮЛНЦ – три работни дни.
В
случая от длъжностното лице по регистрация е била констатирана липсата на необходими
документи по заявлението на жалбоподателя образец Б7 с вх. № 20190813114825 –
декларация относно лице за контакт, вписвано като обстоятелство по поле 550а от
партидата на дружеството, дадени са указания за отстраняване на нередовността,
но в нарушение на ЗТРРЮЛНЦ не е било изчакано изтичането на тридневния срок за
изпълнение на указанията – 07.11.2019г., включително. Даването на такава
възможност на заявителя не е обвързано със срочността при обработката на
заявленията от длъжностните лица при Агенция по вписванията, съответно
неспазването на срока по чл. 19, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ от тях, а е императивно
изискване на закона.
Поради
изложеното исканият отказ следва да бъде отменен, с указание на длъжностното
лице по регистрацията да изпълни в пълнота правомощията си по чл. 22, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ.
Съществувало
е изискване да се представи декларация в
законоустановения образец към
заявлението на жалбоподателя в случая и оплакванията на жалбоподателя в този
смисъл са неоснователни.
Исканото
вписване е по чл. 63, ал. 4, т. 3 от ЗМИП – за вписване в търговския регистър
на данни на физическо лице за контакт, постоянно пребиваващо на територията на
Република България, когато по партидата на дружеството не са вписани данни за
постоянно пребиваващ на територията на Република България законен представител
– физическо лице, като лицето за контакт представя нотариално заверено съгласие
за това. Вписването се предпоставя от представяне на декларация от законния
представител и това е изрично посочено в разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ. Съгласно разпоредбата, вписването и в този случай е въз основа на
декларация, чиято форма и съдържание се определят с правилника за прилагане на
закона, независимо, че се попълват единствено данни по поле 550а (лице за контакт). Приетото различно
тълкуване на разпоредбата от друг състав на Софийски градски съд не обвързва
съда в случая.
Тъй
като към жалбата по делото не е представен документ за внесена държавна такса
по сметка на Софийски градски съд (10 лева) и страната е останала задължена за
разноски, с решението по делото такива разноски следва да бъдат присъдени (чл.
77 от ГПК). Разноските са за сметка на жалбоподателя (чл. 541 от ГПК).
Воден
от горното съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба вх. № 20191114173337 на „Т.С.“
ЕООД, с ЕИК ******** и със седалище и
адрес на управление ***, отказ рег. № 20190813114825-2/07.11.2019г., постановен
по заявление образец Б7 с вх. № 20190813114825.
УКАЗВА на Агенция по вписванията да
изпълни правомощията си по чл. 22, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ и да даде възможност на заявителя да окомплектова заявлението си, съгласно мотивите
към настоящото решение.
Решението е окончателно (чл. 537,
ал. 1 от ГПК).
Препис от решението да се изпрати на Агенция по вписванията.
УКАЗВА на „Т.С.“ ЕООД, с ЕИК ******** и със седалище и адрес на управление ***, в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса по сметка на Софийски градски съд по жалбата в размер на 10 лева, съгласно чл. 29 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, вр. чл. 16а, ал. 2, т. 20 от Раздел ІІ“а“ от Тарифа за държавните такси, събирани от Агенция по вписванията.
Съдия: