№ 19188
гр. С, 23.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20241110162229 по описа за 2024 година
Предявени са следните искове от А. Г. А., ЕГН: **********, адрес: гр. С, бул.
„СТ. СТ.“ № 40, ет. 4, срещу „С К“ ООД, ЕИК: ********, седалище и адрес на
управление: гр. С, бул. „Ц. Ш.“ № 115Е, ет. 5:
по чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за прогласяване на
нищожност на договор за потребителски кредит № *************** от
08.08.2022 г. – поради противоречие със закона; а при условията на евентуалност
иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК – поради заобикаляне на закона;
по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 25,59 лв., представляваща недължимо платена сума по договор за
потребителски кредит № *************** от 08.08.2022 г., ведно със законната
лихва върху главницата от 21.10.2024 г. до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че между страните бил сключен договор за потребителски
кредит № *************** на 08.08.2022 г., по силата на който му бил предоставен
заем в размер на 500 лв., при годишен лихвен процент 40,05 % и годишен процент на
разходите 49,93 %, с краен срок на погасяване 24.10.2022 г. Кредитополучателят се
задължил да върне отпуснатия кредит, ведно с договорна лихва, на 11 седмични
вноски, от които 1 вноска от 3,89 лв. и 10 вноски от по 52,17 лв. В чл. 5 от договора
било предвидено, че в срок от три дни кредитът следва да бъде обезпечен с банкова
гаранция или поръчители, които следвало да отговарят на множество условия – при
един поръчител същият следвало да получава възнаграждение в размер на поне 7
минимални работни заплати, а при двама – поне 4; поръчителите следвало да не са
кредитополучатели или поръчители по договори, сключени със заемодателя;
поръчителят следвало да няма задължения с рейтинг, различен от „редовен“ в ЦКР,
включително по погасени задължения; поръчителят следвало да предостави служебна
бележка или друг документ за размера на получаваните трудови доходи. В чл. 11 от
договора било предвидено, че при неизпълнение на задължението по чл. 5,
1
кредитополучателят дължи неустойка в размер на 145,41 лв. Твърди, че при отчитане
на размера на възнаградителната лихва и неустойката при непредоставяне на
обезпечение реалният размер на ГПР възлиза на 1344,04 %. Сочи, че определянето на
дължимата сума по чл. 11 от договора като неустойка при неизпълнение на договорно
задължение цели заобикалянето на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Ето защо счита, че
сключеният между страните договор е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр.
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, евентуално на основание чл. чл. 22 ЗПК, вр. 19 ЗПК . Моли
съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове. Претендира
разноски, включително за адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът признава исковете. Излага доводи, че в
случая са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК, поради което разноски на ищеца
не се дължат.
Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите на страните,
приема за установено следното:
С отговора на исковата молба, депозиран по реда на чл. 131 ГПК, надлежно
упълномощеният представител на ответника е заявил, че признава иска (л. 93). Ищецът
е направил искане за постановяване на решение съобразно заявеното признание. Не са
налице и пречките по чл. 237, ал. 3 ГПК, а именно – признатото право не противоречи
на закона или на добрите нрави и е такова, с което страната може да се разпорежда.
Предвид гореизложеното, решението по делото следва да се постанови при условията
на чл. 237 ГПК – при признание на иска. Доколкото е заявена нищожност на
процесната клауза на няколко основания при условията на евентуалност, съдът намира,
че в случая е налице нищожност поради противоречие със закона.
По разноските
Единственият спорен въпрос между страните е дали ответникът дължи разноски
на ищеца, след като е направил признание на иска и твърди, че не е дал повод за
завеждане на делото, който съдът не разглежда с оглед констатираната злоупотреба с
права поради следните съображения.
Претендирането на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер
на 480,00 лв. при искова претенция за прогласяване недействителността на договор за
потребителски кредит, по който ищецът дължи плащането на сумата в общ размер от
500 лв., която сума представлява цената на иска за прогласяване нищожността на
договора, представлява злоупотреба с право по смисъла на чл. 3 ГПК, с която
злоупотреба се нарушават установените граници за упражняване на субективните
права и основните принципи на гражданския процес. Съдът не е длъжен да съдейства,
а е длъжен да осуети такава злоупотреба (в този смисъл и определение № 174 от
26.04.2021 г. по ч. гр. д. № 560/2021 г. на ВКС, III г. о., определение № 72/26.02.2021 г.
по ч.гр.д. № 2980/2020 г. на ВКС, III г. о). На следващо място, по предявения иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД ищецът претендира сумата в размер на
25,59 лв., което обуславя извода за наличие на злоупотреба с процесуални права.
В допълнение на изложеното, при извършена служебна проверка се установява
наличието на множество други дела, инициирани от ищеца, които са между същите
страни – гр. д. № 1479/2023 г., гр. д. № 70986/2022 г.; гр. д. № 70991/2022 г.; гр. д. №
71004/2022 г.; гр. д. № 70976/2022 г.; гр. д. № 70973/2022 г.; гр. д. № 70995/2022 г.; гр. д.
№ 70990/2022 г.; гр. д. № 71009/2022 г.; гр. д. № 70988/2022 г.; гр. д. № 1479/2023 г.; гр.
д. № 71001/2022 г.; гр. д. № 70983/2022 г.; гр. д. № 70979/2022 г.; гр. д. № 70981/2022 г.;
2
гр. д. № 70992/2022 г.; гр. д. № 70985/2022 г.; гр. д. № 70997/2022 г.; гр. д. №
25806/2023 г.; гр. д. № 69883/2022 г.; гр. д. № 2344/2023 г.; гр. д. № 48095/2024 г.; гр. д.
№ 55351/2024 г., гр. д. № 58227/2024 г., гр. д. № 65171/2024 г., и др., всички по описа
на СРС, по които предмет са идентични договори, сключени между страните, същите
са били с нисък материален интерес, защитата е била осъществявана от един и същ
адвокат. С тези свои действия той е увеличил многократно задълженията за разноски
по делата за адвокатски хонорар, като в конкретния случай претендираното адвокатско
възнаграждение надвишава над петнадесет пъти цената на иска. Неупражняването на
всички права в рамките на едно производство е изцяло по волята на ищеца, което е и
негово право, с упражняването на което не следва да се утежнява положението на
ответника, като му се вмени в тежест задължение за разноски в прекомерен размер,
надхвърлящ в пъти размера на разноските, който би бил присъден при упражняването
на правото на ищеца в едно производство. Да се приеме обратното, означава да се
наруши чл. 3 ГПК и да се утвърди извършването на действия, съставляващи
злоупотреба с права. Съдът намира, че образуването на отделни дела по всеки един от
договорите е направено с цел генериране на разноски за ищеца. Подобно процесуално
поведение от страна на ищеца, посредством формално упражняване на права, съдът
приема за злоупотреба с права и съответно не преследване на легитимна цел.
Настоящият съдебен състав намира, че присъждането на разноските в тежест на
ответника за адвокатско възнаграждение противоречи на разпоредбата на чл. 3 ГПК и
задължението за добросъвестност на страните, участващи в съдебното производство и
в съответствие с общия правен принцип, че никой не може да черпи права от
собственото си противоправно поведение, то съдът намира, че адвокатско
възнаграждение изобщо не се дължи (така определение № 15334/03.10.2024 г. по в. гр.
д. № 10259/2024 г. на СГС). Ищецът не обосновава необходимост от завеждането на
множество искови дела и доколкото делото, разглеждано от настоящия съдебен състав,
не е сред най-ранните образувани дела, то по него ищецът няма право на разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение (в този смисъл решение от 21.01.2021 г. по
в.гр.д. № 6572/2019 г. на СГС, II-Г състав, определение № 2927/07.03.2023 г. по ч.гр.д.
№ 1597/2023 г. на СГС, ЧЖ-VI-А състав, определение № 11379/10.11.2022 г. по в. ч. гр.
д. № 11595/2022 г., определение № 4836 от 18.04.2023 г. по ч.гр. д. № 4272/2023 г. на
СГС). Следователно, подобно процесуално поведение не съответства на изискванията
за добросъвестност и представлява злоупотреба с процесуални права, като
единствената му цел е да обремени длъжника с ненужни разноски, които да доведат до
неоснователното му обогатяване за негова сметка. Както Конституцията на Република
България в чл. 57, ал. 2, така и ГПК в чл. 3 не допускат недобросъвестно упражняване
на права, като съдът е длъжен да възпира подобно поведение (Определение № 18181
от 13.11.2024 г. по ч.гр. д. № 12304/2024 г. на СГС). В подобен смисъл са Определение
№ 466 от 01.12.2020 г. по ч. гр. д. № 2980/2020 г. на ВКС, III г.о., и Определение №174
от 26.04.2021 г. по ч. гр. д. №560/2021г. на ВКС, III г.о.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от А. Г. А., ЕГН: **********, с
адрес: гр. С, бул. „СТ. СТ.“ № 40, ет. 4, срещу „С К“ ООД, ЕИК: ********, седалище и
адрес на управление: гр. С, п.к. 1784, район „Младост“, бул. „Ц. Ш.“ № 115 Е, ет. 5, иск
3
по чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, че договор за
потребителски кредит № *************** от 08.08.2022 г., сключен между страните, е
нищожен поради противоречие със закона.
ОСЪЖДА „С К“ ООД, ЕИК: ********, седалище и адрес на управление: гр. С,
п.к. 1784, район „Младост“, бул. „Ц. Ш.“ № 115 Е, ет. 5, по предявения иск с правна
квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД да заплати на А. Г. А., ЕГН: **********, с
адрес: гр. С, бул. „СТ. СТ.“ № 40, ет. 4, сумата от 25,59 лв., представляваща недължимо
платена сума по договор за потребителски кредит № *************** от 08.08.2022 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 21.10.2024 г. до окончателното
изплащане.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4