№ 448
гр. София, 06.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20241110135797 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
Постъпило е искане, вх. № 355136/06.11.2024 г. от „********“ ЕООД, ищец по
делото, с което се иска изменение на постановеното по делото решение в частта за
присъдените в полза на процесуалните представители на ответника и длъжник в
заповедното производство адвокатски възнаграждения (определени от съда), които се
оспорват като прекомерни по размер. Изтъкнати са доводи за липсата на фактическа и
правна сложност на спора, за неприложимост на размерите по Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и че адвокатско
възнаграждение за заповедното производство изобщо не е дължимо, след като се е
развило исково производство. В условията на евентуалност иска определеното
възнаграждение в полза на адв. Л. да бъде в размер на 50 лева.
Насрещната страна по молбата, чрез адв. Б., оспорва искането, като поддържа, че
решението в частта за разноските е правилно и не следва да бъде ревизиранп.
Изложени са подробни доводи, в обобщение на които е заявено искане молбата по чл.
248, ал. 1 ГПК, подадена от ищеца, да бъде оставена без уважение.
Постъпило е и искане, вх. № 357882/07.11.2024 г., от адв. М. Л., пълномощник на
длъжника в заповедното производство, с което се иска изменение на постановеното по
делото решение в частта за разноските, като размерът на определеното адвокатско
възнаграждение за заповедното дело бъде увеличен от сумата 100 лева на сумата 400
лева. Изложени са оплаквания за неправилност на съдебния акт в тази част, като
процесуалният представител на страната намира, че размерът на присъденото
възнаграждение е несправедливо нисък.
Ответникът по това искане („********“ ЕООД) оспорва също, като преповтаря
доводите си, изложени вече в искането по чл. 248 ГПК. Счита, че е ощетен от размера
на определените от съда възнаграждения, с оглед което моли искането на адв. Л. да се
остави без уважение.
Постъпилите искания са подадени в срок от легитимирани лица, поради което
съдът приема, че са допустими. На л. 20 от заповедното дело е приложен списък по чл.
80 ГПК от адв. Л., с оглед което и съдът следва да се произнесе по направените
искания по съществото им.
Разгледани по същество същите са неоснователни, като съображенията за
това са следните:
1
С Решение № 18872/10.10.2024 г., СРС е отхвърлил исковете, предявени по реда
на чл. 415, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК от „********“ ЕООД, срещу М. М. Х., ЕГН
**********, с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните на дължимостта на
следните вземания: сумата 2 430,83 лева (двe хиляди четиристотин и тридесет лева и
83 стотинки), представляваща главница по договор за потребителски кредит „*******“
№ **********/20.09.2018 г., сумата 95,57 лева (деветдесет и пет лева и 57 стотинки),
представляваща лихва за забава за период от 03.09.2019 г. до 21.12.2023 г., сумата
22,24 лева (двадесет и два лева и 24 стотинки), представляваща договорно
възнаграждение за период от 03.09.2019 г. до 03.09.2019 г., за които е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2475/21.01.2024 г. по ч.гр.д.№
71225/2023 г. по описа на СРС, 41 състав. Отхвърлен е осъдителният иск, предявен по
реда на чл. 415, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК от „********“ ЕООД с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1, вр. чл. 9 ЗПК за сумата 2315,93 лева (двe хиляди триста и петнадесет лева
и 93 стотинки), представляваща възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги
във връзка с договор за потребителски кредит „*******“ № **********/20.09.2018 г.,
за което вземане с разпореждане № 10885/21.01.2024 г. по ч.гр.д.№ 71225/2023 г. по
описа на СРС, 41 състав, е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в посочената част.
„********“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: ******** е осъдено да
заплати на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв. на адв. К. И. Б. сумата 800 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално
представителство на ответника М. М. Х. в исковото производство, а на основание чл.
38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв. на адв. М. Л. Л. сумата 100 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство
на длъжника М. М. Х. в заповедното производство.
Съдът приема, че постановеният акт не следва да бъде изменен съобразно
постъпилите искания. Изложените в мотивите на съдебния акт съображения относно
приложението на чл. 38 ЗАдв. и конкретно определеният размер на възнаграждението
не следва да бъдат преповтаряни.
При определяне на размера на адвокатското възнаграждение, присъдено в полза
на процесуалните представители на страната, съдът е съобразил всички обстоятелства
по делото, с оглед конкретиката на случая – невисоката фактическа и правна сложност
на делото, вида и размера на предявените искове, тяхната цена, срочното разглеждане
и приключване на делото в едно съдебно заседание. От друга страна, съдът е
съобразил обстоятелството, че адвокатският труд следва да бъде разумно и
справедливо възмезден, след като е бил предоставен на страна в производството, за
която изходът от спора е благоприятен, безплатно, като за ориентир са използвани
възнагражденията, предвидени в Наредбата, както и размерът на МРЗ, явяваща се
измерител за конкретните икономически услови в страната.
Определеният от съда за конкретното производство размер на присъденото
адвокатско възнаграждение на всеки от адвокатите за предоставената на страната
безплатна адвокатска услуга настоящият съдебен състав не намира нито за
прекомерен, нито за несправедливо и обидно нисък предвид предмета на доказване по
всеки иск и обема на осъществената защита.
Следва да се допълни, че съдът е съобразил разрешенията, дадени с Решение на
СЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 и с Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела
C 427/16 и C 428/16, задължителни за прилагане от националните съдилища, както и
актуалната съдебна практика на ВКС. Доколкото съдът не е длъжен да се съобразява с
посочените в Наредбата минимуми, намира, че определеното възнаграждение
2
удовлетворява критериите справедливост и разумност на разноските, тъй като са
отчетени всички релевантни за това обстоятелства. Ето защо и исканията за изменение
на решението в частта за разноските относно присъденото адвокатско възнаграждение
следва да се оставят без уважение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба, вх. № 355136/06.11.2024 г., подадена от
„********“ ЕООД, ЕИК ****, за изменение на постановеното по делото решение №
18872/20.10.2024 г. в частта за присъдените в полза на адв. К. Б. и адв. М. Л.,
процесуални представители на ищец (длъжник) М. М. Х., по реда на чл. 38, ал. 2, вр.
ал. 1 ЗАдв. адвокатски възнаграждения за исковото и заповедното производства, както
и молба, вх. № 357882/07.11.2024 г., подадена от адв. М. Л., за изменение на решение
№ 18872/20.10.2024 г. в частта за разноските, като бъде увеличен размерът на
присъденото в негова полза адвокатско възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване на основание чл. 248, ал. 3 ГПК с частна
жалба в двуседмичен срок от връчване на препис на страните пред СГС, като дължима
по всяка частна жалба е държавна такса в размер на сумата 15 лева, вносима по сметка
на въззивния съд.
Препис да се връчи, както следва: на ищеца чрез ССЕВ, на адв. Л. на ел.адрес:
**********@***.**, на ответника чрез адв. Б. на съдебния адрес.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3