№ 1578
гр. Плевен, 22.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Светла Илм. Замфирова
при участието на секретаря Станислава Т. Станева
като разгледа докладваното от Светла Илм. Замфирова Гражданско дело №
20254430103684 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба от ****, със седалище и адрес
на управление: ***, представлявано от *** - Главен изпълнителен директор и
*** - Изпълнителен директор, против ****8, със седалище и адрес на
управление гр. ***, представлявано от В. Б. Г., с правно основание чл. 415 от
ГПк, по реда на чл. 422 от ГПК, с цена на иска: 878.40 лв.
Съдът е сезиран с искане да признае за установено, че ****8, със
седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от В. Б. Г. дължи на
****, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от ***-
Главен изпълнителен директор и *** - Изпълнителен директор сумата от
878.40 лв., представляваща:
268.47 лв. /двеста шестдесет и осем лева и четиридесет и седем стотинки/-
месечни такси и потребление за предоставяне на услуги по договор ****, ID
на договор **** от 18.04.2023 за периода 03.06.2024г. - 02.11.2024г,
ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението до
окончателното плащане,
583.74 лв. /петстотин осемдесет и три лева и седемдесет и четири стотинки/-
неустойка за неизпълнение на договор ****, ID на договор **** от
1
18.04.2023г, ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на
заявлението до окончателното плащане,
26.19 лв - мораторна лихва върху посочените вземания, изчислена от датата,
представляваща първи ден на забава за плащане по всеки отделен счетоводен
документ, до дата, предхождаща датата на депозиране на заявлението, от
които 12.92 лв.- мораторна лихва върху вземането за месечни такси и
потребление за периода 25.07.2024 г. - 17.03.2025.г. и 13.27 лв.- мораторна
лихва върху вземането за неустойка за периода 02.12.2024 г. - 17.03.2025 г.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника,
който оспорва иска.
Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за безспорно от
правна и фактическа страна следното:
Със Заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК ищецът е поискал да бъде издадена заповед за
изпълнение на парично задължение против ****8. Образувано е ч.гр.д. №
1725/2025 по описа на Районен съд- гр. Плевен, по което е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумите от 268.47 лв.
/двеста шестдесет и осем лева и четиридесет и седем стотинки/- месечни такси
и потребление за предоставяне на услуги по договор ****, ID на договор ****
от 18.04.2023 за периода 03.06.2024- 02.11.2024, ведно със законна лихва за
забава от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане; 583.74
лв. /петстотин осемдесет и три лева и седемдесет и четири стотинки/-
неустойка за неизпълнение на договор ****, ID на договор **** от
18.04.2023, ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на
заявлението до окончателното плащане; 26.19 лв- мораторна лихва върху
посочените вземания, изчислена от датата, представляваща първи ден на
забава за плащане по всеки отделен счетоводен документ, до дата,
предхождаща датата на депозиране на заявлението, от които 12.92 лв.-
мораторна лихва върху вземането за месечни такси и потребление за периода
25.07.2024- 17.03.2025. и 13.27 лв.- мораторна лихва върху вземането за
неустойка за периода 02.12.2024- 17.03.2025 и съдебни разноски платена
държавна такса -21.25 лв. (намалена с 15% на основание чл. 73, ал. 4 от ГПК) и
адвокатско възнаграждение- 400 лв.
2
*** е сключило с **** (предишно наименование ****) и договор за
използване на електронни съобщителни услуги ID на клиент ****, ID на
договор **** от 18.04.2023.
За всяка отделна мобилна услуга или пакет от услуги се сключват
отделни приложения, представляващи неразделна част от договора, в които се
съдържа описание на избраните тарифни планове, срокове, ценови условия,
условия за подновяване/прекратяване, дължими неустойки или обезщетения.
По договора за процесния период са предоставени следните услуги,
активирани със съответните Приложения:
С Приложение № I от 18.04.2023 за срок от две години е предоставена
услуга фиксиран интернет с номер **** със стандартна месечна такса 15.98
лв. и промоционална такса за срока на договора 11.99 лв. Съгласно т. 6.1. от
Приложението на абоната е предоставено за временно ползване за срока на
договора оборудване - рутер сериен номер **** и допълнителен TP Link рутер
със сериен номер ****8 и месечна такса за допълнителния рутер 2.49 лв. без
ДДС, като последният се е задължил да върне предоставеното му оборудване в
пълна комплектност и изправност при прекратяване на договора- т. 6.4 от
Приложението.
С друго Приложение № 1 от 18.04.2023 за срок от две години е
активирана и услуга фиксиран интернет през мобилна мрежа А1 Net Box за
номер **** с план А1 Net Box 50 със стандартна месечна такса 16.99 лв. и
промоционална такса 6.50 лв. за първите 3 месеца и 12.98 лв. до края на
двугодишния срок. Съгласно т. 5.1. от приложението на абоната е
предоставено за временно ползване оборудване Huawei B310s-22+2pc FMC
external antenna № ***, като последният се е задължил да върне
предоставеното му оборудване в пълна комплектност и изправност при
прекратяване на договора- т. 5.4 от Приложението.
С още едно Приложение № 1 от 18.04.2023 за срок от две години е
активирана и услуга за номер **** с план А1 М клас М 2020 с месечна такса
13.43 лв. без ДДС.
През март 2024 месечните такси са актуализирани със средногодишния
индекс на потребителските цени за 2023 с 9.5.%
По договора са издадени и дължими следните фактури на обща стойност
3
268.47 лв.
Фактура Дата Падеж Период на фактуриране Стойност
**** 04.07.2024 24.07.2024 03.06.2024-02.07.2024 55,08 лв.
*** 05.08.2024 25.08.2024 03.07.2024 - 02.08.2024 51,59 лв.
********* 05.09.2024 25.09.2024 03.08.2024 - 02.09.2024 51,59 лв.
********* 04.10.2024 24.10.2024 03.09.2024-02.10.2024 61,82 лв.
********* 05.11.2024 25.11.2024 03.10.2024-02.11.2024 48,39 лв.
Договорът е прекратен едностранно от мобилния оператор, считано от
01.12.2024 поради неизпълнение на задълженията на абоната за заплащане на
използваните мобилни услуги на основание т. 54.12. от Общи условия за
взаимоотношенията между **** и абонатите и крайните ползвателни на
обществени мобилни наземни мрежи на **** и/или т. 83.1 от Общи условия за
взаимоотношенията между **** и крайните ползватели на широколентов
достъп до интернет чрез обществена електронна съобщителна фиксирана
мережа за преност на даннни, съгласно които договорът на
абоната/потребителя се счита за едностранно прекратен от страна на А1, в
случай че забавата на плащането на дължимите суми от абоната потребителя е
продължила повече от 124 дена. При прекратяване на договора по
желание/вина на абоната, последният дължи неустойка за неизпълнение и
неспазен срок на действие, уговорена в Приложенията за активиране на всяка
отделна мобилна услуга/пакет от услуги, за които срокът на действие не е
изтекъл. Неустойката е определена във фиксиран размер или като сбор от
стандартните месечни абонаментни такси (МАТ) за мобилните планове без
отстъпки дължими от абоната за съответните SIM карти, считано от датата на
прекратяване на договора до изтичане на посочения в договора срок за всеки
мобилен номер. Начислена е и неустойка във фиксиран размер по ценоразпис
на оператора за предоставено за срока на договора оборудване, което абонатът
не е върнал на мобилния оператор след прекратяване на договора. За
неустойката са издадени следните сметки/фактури на обща стойност 583.74
лв.
Поради забавеното плащане на претендираното вземане ответникът
дължи лихва в размер на 26.19 лв, изчислена от датата, представляваща първи
ден на забава за плащане по всеки отделен счетоводен документ, до датата,
4
предхождаща датата на депозиране на заявлението, от които 12.92 лв,-
мораторна лихва върху вземането за месечни такси и потребление за периода
25.07.2024- 17.03.2025. и 13.27 лв.- мораторна лихва върху вземането за
неустойка за периода 02.12.2024- 17.03.2025.
Изложените обстоятелства са обстоятелствата, от които произтича
вземането по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по ч.гр.д. № 1725/2025 по описа на Районен съд- гр. Плевен, 10
състав.
Длъжникът е подал възражение против издадената Заповед за
изпълнение на основание чл. 414 от ГПК.
Изложените в писмения отговора на ответника обстоятелства не са
подкрепени с доказателства, поради което следва да се приемат за недоказани.
Неоснователно е възражението, че услугите и устройствата не са
заявени и не са ползвани доброволно. Ответното дружество е изпълнявало
задълженията си за заплащане цената на услугите по сключения договор за
мобилни услуги от 2023г. и приложенията към него до юни 2024 (повече от
една година), с които действия е демонстрирал волята си да е валидно
обвързан от клаузите на договора и доброволно е изпълнявал задълженията си
по същия.
Отделно от горното мобилният оператор предоставя на абонатите си
възможност за сключване на договори за 1 или 2 години. В случая ответникът
се е обвързал с двугодишен договор и е следвало да заплаща месечните такси
до края на срока на договора.
Месечните такси представляват АБОНАМЕНТ и се дължат независимо
от ползването /обем и интензитет на ползване/или неизползването на
услугите, като единствено относим е фактът дали услугите са били активни, за
да е било възможно тяхното използване- обстоятелство, което ще бъде
установено в хода на производството.
За период 03.06.2024 - 02.07.2024 във фактура **** е отчетено потребен
интернет 9997.836 мегабайта, а за период 03.07.2024 - 02.08.2024 във фактура
*** е потребен интернет 6409.943 мегабайта - стр. 2 на фактурите обобщена
справка за потребление по направления. Това обстоятелство доказва, че
услугите не само са предоставяни, но са и използвани от абоната.
5
Съдът взе предвид следното относно прекратяването на договора и
валидността на клаузата за неустойки:
Рамковият договор, въз основа на който се претендират неустойки, в
конкретния случай не подлежи на разваляне по реда на чл. 87 от ЗЗД, а на
прекратяване, породено от договорно основание. Прекратяването на договора
е уговорено в чл. 54.12. от ОУ. Съгласно Решение № 86/10.05.2016 г.,
постановено по т. д. № 595/2015 г. на ВКС, I TO, Решение № 251 от
07.01.2013г. постановено по т. д. 1002/2011 на ВКС, II TO и Решение №
202/25.07.2012 г., постановено по гр. д. № 1145/2011 г. на ВКС, III ГО
разпоредбата на чл. 87 от ЗЗД не е императивна, а диспозитивна каквито са по
принцип нормите на облигационното право. Последното произтича от
свободата на договаряне, предвидена в разпоредбата на чл. 9 ЗЗД, а договорът
е основен източник на облигационни задължения. Т.е. страните могат да
уговарят помежду си прекратяване на договорните правоотношения по ред,
различен от този, предвиден в чл. 87 от ЗЗД.
Тази теза е възприета от ВКС и в решение № 1181/12.10.1999 г.,
постановен по гр. д. № 511/1999 г., където е посочено, че „Страните са
уговорили, че неизпълнението в посочения срок автоматически влече
прекратяването на договора, т.е. действа като прекратително условие. Тази
клауза, комисорна по своята природа, е напълно действителна. Тя се корени в
общото начало на автономията на волята на страните, които са свободни да
моделират своите облигационни отношения, стига да не са в противоречие със
закона. При наличието на такава клауза (лекс комисория) неизпълнението
автоматически прекратява действието на договора, а ако междувременно са
разменени престации, те следва взаимно да се реституират между страните,
т.е. правилото винаги действа ретроактивно”. А1 България е в правото си да
претендира неустойки по процесния договор, доколкото прекратителното
условие, заложено в ОУ, се е сбъднало и дължимостта им е породена именно
от предсрочното прекратяване на договора по ОУ.
Основанието, на което е прекратен договорът е т.54.12. от Общи
условия за взаимоотношенията между **** и абонатите и потребителите на
обществените мобилни наземни мрежи на **** по стандарти GSM, UMTS и
LTE, съгласно която договорът на абоната/потребителя се счита за
едностранно прекратен от страна на А1, в случай че забавата на плащането на
6
дължимите суми от абоната потребителя е продължила повече от 124 дена.
При установено наличие на забава от страна на абоната за заплащане на
дължимите по договора суми продължила повече от 124 дена прекратяването
настъпва автоматично и не е обвързано със задължение на мобилния оператор
да отправи писмено предизвестие до абоната и/или да го уведомява за
прекратяването. Т.е. прекратяването е поставено под условие- забавено
плащане над определен срок. При сбъдването на това условие договорът се
счита за едностранно прекратен и това прекратяване не зависи от волята на
страните по договора.
Договорът е сключен при общи условия по смисъла на чл. 298 от ТЗ и
същите са задължителни за страните предвид качеството им на търговци- чл.
298, ал. 1, т. 2 от ТЗ. По тази причина са неприложими в случая и
разпоредбите на ЗЗД относно развалянето и прекратяването на договори (чл.
87 и сл. от ЗЗД).
Нещо повече, в заповедното производство доказателства нито се
събират, нито се представят, толкова доколкото същото е единствено за
установяване дали вземанията са спорни или не.
По отношение на валидността на неустоечната клауза, съдът взе
предвид следното:
Неоснователно е да се свързва нищожността на неустойката със забрана
за неоснователно разместване на блага, какъвто критерии не е посочен в
цитираното от съда ТР № 1/2009г. на ОСТК на ВКС.
В случая е неприложима аналогия с приетото в решение №
110/21.07.2016г. по т.д.№ 1226/2015г. на ВКС, I т.о., че уговорката за неустойка
в полза на наемодателя при предсрочно прекратяване от наемателя на договор
за наем, определена в размер на наемните вноски за периода от прекратяване
на договора до изтичане на уговорения в него срок, е нищожна поради
противоречие с добрите нрави. Договорът за предоставяне на мобилни услуги
има особености, вкл. по отношение вида на насрещните престации, които го
отличават от договора за наем, поради което изводът за нищожност на
неустоечната клауза при договор за наем, както и при договор за финансов
лизинг, съобразно приетото напр. в решение № 193/09.05.2016 г. по т.д. №
2659/2014 г. на ВКС, I т.о, решение № 43 от 26.05.2016 г. по т.д. № 3027/2014 г.
по описа на I. т.о., решение № 219/09.05.2016 г. по т.д. № 203/2015 г. на ВКС, I
7
т.о. и решение № 50 от 30.07.2019 г. по т. д. № 1883/2018 г., I т.о., не може да
се приложи по аналогия към настоящия случай. За да обоснове нищожност на
уговорената неустойка при предсрочно прекратяване на договор за наем ВКС
приема, че ако неустоечната клауза се приложи, наемодателят по прекратения
договор за наем ще получи имуществена облага от насрещната страна в
размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да
предоставя ползването на вещта, т.е. наемодателят ще получи както
остатъчния наем, така и връщане на вещта, като може да я отдаде отново под
наем и да събира нов такъв. При договора за предоставяне на електронни
услуги престацията е различна - не се предоставя вещ за временно ползване, а
се предоставя достъп до сигнал с конкретни параметри, предоставян по
електронни съобщителни мрежи. Сигналът се излъчва независимо дали
абонатът ползва електронните услуги. При прекратяване на договор с абонат
и съответно - спиране на сигнала, мобилният оператор не може образно
казано да „си прибере“ обратно същия сигнал, да го съхрани и да го
предостави на друг абонат за остатъчния срок от договора и при същите
условия. Освен това, при договорите за наем и за лизинг дължимите от
наемателя/лизингополучателя престации са фиксирани, докато при договора
за предоставяне на електронни услуги фиксирана е само минималната
дължима месечна вноска, която има характер на такса, но насрещната
престация не се изчерпва само с тази такса, а се дължи и цената на всички
ползвани над този размер услуги. На следващо място - предоставянето на
услугата достъп до електронна съобщителна услуга е регулирана дейност
директно на ниво ЕС. Създадена е регулаторна рамка за електронни
съобщителни мрежи и услуги - Директиви 2002/19/ЕО, 2002/20/ЕО,
2002/21/ЕО и 2002/22/ЕО и Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент
и на Съвета. През 2015 г. е приета Стратегия за цифровия единен пазар за
Европа, в която, наред с друго, са посочени мерки, насочени към
стимулирането на инвестициите във високоскоростни широколентови мрежи,
равноставени условия на конкуренция за всички участници на пазара, по-
ефективна регулаторна институционална рамка. През 2018 г. е приета
Директива 2018/1972 за установяване на Европейски кодекс за електронни
съобщения, която съдържа правила за регулирането на електронните
съобщителни мрежи и услуги. На национално ниво предоставянето на
електронни съобщителни услуги се урежда от Закона за електронните
8
съобщения, и се регулира от Комисията за регулиране на съобщенията.
Посоченото европейско законодателство изисква от мобилните оператори да
заплащат предварително такси за ползването на радиочестоти,
административни такси, такси за права за изграждане на инфраструктура и др.
/размерът на таксите се определя от националните органи/, да извършват
инвестиции, вкл. монтаж на антенни инсталации, да поддържат мрежата, като
плащат и разходи за наем, енергия, да развиват качеството на услугите като
предоставят иновационни услуги, да постигат по-голямо географско
покритие, да поддържат конкурентно ниво на цените на предоставяните
услуги, да поддържат базисни услуги за потребителите /обикновено
предназначени за уязвими групи в обществото/ и т.н. Пазарът на предоставяне
на електронни съобщителни мрежи или услуги е регулиран, като цената, на
която мобилните оператори предоставят услуги на индивидуалните абонати,
се определя от посочените по-горе инвестиционни и оперативните разходи, от
търговската им печалба, както и от броя на абонатите. Инвестиционните и
оперативните разходи се осигуряват от възнагражденията, които абонатите
плащат за предоставените им услуги. Тъй като европейското законодателство
изисква извършването на инвестиции и предоставянето на иновативни услуги,
то логично броят на абонатите определя и размера на възнагражденията за
предоставените услуги. Намаленият размер приходи естествено води до
увеличаване размера на таксите по договорите с абонатите. Изложеното
означава, че договорът за наем или за финансов лизинг съществено се
различава от договора за предоставяне на електронни услуги, поради което
аналогия относно неустоечните клаузи е неправилна.
С оглед характера на услугите, предмет на договорите между страните,
следва да се държи сметка и за това, че компенсаторната неустойка е
предназначена да обезщети оператора на мобилната мрежа за изграждането и
поддържането й, направено с оглед обезпечаване качествено и в срок
престиране по конкретния договор за целия му срок на действие.
Внимателният анализ на неустоечните клаузи сочи и че те са уговорени с
присъщата на неустойката обезпечителна функция - да служи за обезпечение
изпълнението на договора от абоната до края на срока на договора, тъй като
прави за него финансово неизгодно да се откаже от договора. Същевременно
клаузата има и санкционна функция, каквато законът не забранява.
9
В настоящия случай за по-относими следва да се се приемат доводите и
критериите, посочени в Решение № 36/8.03.2017 г. по т.д.№ 318/2016г., II т.о.,
ВКС.
В този смисъл е и Решение № 861/16.06.2025 по т. д. №
20241100901259/2024 по описа на СГС, Търговско отделение, VI- 25 състав, в
което съдът подробно е изследвал валидността на клаузата за неустойка и е
стигнал до извод, че същата не е нищожна.
В Решение № 36 от 08.03.2017г. по т. д. № 318/2016г. на ВКС II ТО е
изрично прието от касационната инстанция, че прекомерността на неустойката
не я прави a priori нищожна поради накърняване на добрите нрави и че
уговарянето на неустойка вместо обезщетение при разваляне на двустранен
договор е допустимо при договорите с продължително и периодично
изпълнение /ТР №7/2013г. на ВКС, ОСГТК/ и служи за обезщетяване на
всички вреди, включително и на бъдещите вреди от предсрочното
прекратяване на договора.
В т.3 на Тълкувателно решение № 1/15.06.2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на
ОСТК на ВКС се, че не е нищожна клауза за неустойка в приватизационните и
търговските договори, уговорена без краен предел или без фиксиран срок, до
който тя може да се начислява. Нищожна поради накърняване на добрите
нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. В мотивите към т.3 на посоченото
тълкувателно решение е изяснено, че преценката за нищожност на
неустойката, поради накърняване на добрите нрави, се прави към момента на
сключване на договора. Нищожността се преценява с оглед на фактите и
обстоятелствата за всеки конкретен случай. Като примерни критерии могат да
бъдат използвани естеството и размера на задълженията, които се обезпечават
с неустойка, дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни
способи - поръчителство, залог, ипотека и др., вида на уговорената неустойка
/компенсаторна или мораторна/ и вида на неизпълненото задължение,
съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от
неизпълнението вреди, като могат да се използват и други критерии, при
вземане предвид на конкретните факти и обстоятелства за всеки отделен
случай; Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за
която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
10
санкционна функции. Прекомерността на неустойката не я прави a priori
нищожна, поради накърняване на добрите нрави, тъй като прекомерността на
неустойката, която се преценява към момента на неизпълнение на договора
чрез съпоставяне с вече настъпилите от неизпълнението вреди, съответно
преценката за накърняване на добрите нрави, поради свръхпрекомерност, не
може да се направи към момента на сключване на договора.
Изразеното в ТР разбиране е доразвито и в Решение № 223 от 19.04.2016
г. по т. д. № 3633/2014 г., I ТО, в което при извършено съпоставяне между
прекомерност на неустойката и нищожност на неустойката поради
накърняване на добрите нрави е прието, че въпросът за накърняване на
добрите нрави по отношение на уговорена неустойка следва да бъде решен
чрез комплексна преценка не само на съдържанието на договорната клауза, но
и при отчитане на други фактори. Такива са свободата на договаряне,
равнопоставеността между страните, функциите на неустойката, както и
възможността неизправният длъжник сам да ограничи размера на
неизпълнението, за да не се превърне неустойката в средство за неоснователно
обогатяване.
За да се приеме, че уговорената неустойка е нищожна, поради
накърняване на добрите нрави, следва да се извърши преценка - към момента
на сключване на договора и предвид конкретните факти и обстоятелства по
делото, дали единствената цел, за която неустойката е уговорена, излиза извън
присъщите й три функции - обезпечителна, обезщетителна и санкционна-
Решение № 50137/31.01.2024 по т.д. № 2068/2022 г. по описа на ВКС, I ТО.
В Решение № 109 от 09.06.2022 по гр. д. № 3307/2021 по описа на ВКС,
III ГО съдът приема, че клаузата за неустойка не е нищожна, когато размерът
на неустойката е определен към момента на сключване на договора,
изключена е възможността да се променя едностранно от кредитодателя
размерът, както и когато неустойката, предвидена като наказателна лихва, не
превишава многократно законната лихва за забава (тези величини се
съизмеряват при договора за потребителски кредит).
Първите две условия са налице: размерът на неустойката да е
определен към момента на сключване на договора и за мобилния оператор да
липсва възможност да променя едностранно размера, поради което клаузата
за неустойка не страда от нищожност.
11
В Решение № 36 от 08.03.2017г. по т. д. № 318/2016г. на ВКС II ТО е
изрично прието от касационната инстанция, че прекомерността на неустойката
не я прави a priori нищожна поради накърняване на добрите нрави и че
уговарянето на неустойка вместо обезщетение при разваляне на двустранен
договор е допустимо при договорите с продължително и периодично
изпълнение /ТР №7/2013г. на ВКС, ОСГТК/ и служи за обезщетяване на
всички вреди, включително и на бъдещите вреди от предсрочното
прекратяване на договора.
В Решение № 50104 от 11.08.2023 по гр. д. № 2639/2022 г. по описа на
ВКС, IV ГО се приема, че неустойката е проявление на принципа на
автономия на волята в частното право, закрепен в чл. 9 ЗЗД. С нея страните
уговарят предварително размера на обезщетението, което ще заплати
неизправната страна, в случай че не изпълни своите задължения, без да е
необходимо да се доказва размерът на вредите, настъпили от неизпълнението.
Тя е форма на договорна отговорност, обективирана в акцесорно съглашение.
Обезпечителната функция се изразява в упражняването на косвен натиск
върху длъжника за изпълнение на поетото по силата на облигационната
връзка задължение под угрозата от настъпването на негативни за него
последици. Обезщетителната функция се свързва с репарирането на вредите
от неизпълнението и представлява проявление на договорна отговорност.
Допустимо е неустойката да има и санкционна (наказателна) функция на
основание принципа на договорната свобода, закрепен в чл. 9 ЗЗД. Принципът
на справедливостта в гражданските и търговските правоотношения изисква да
се закриля и защитава всеки признат от закона интерес.
В светлината на това съдебно решение, клаузата за неустойка в
процесния случай всъщност има основно обезпечителна и обезщетителна
функция- при тълкуването й реално се установява, че същата цели основно да
обезпечи изпълнението на договора от страна на абоната като го възпре от
нарушаване на срока на договора по негово искане и/или вина. Т.е.
неправилно Апелативният съд е приел, че единствената цел, за която е
уговорена неустойката излиза от функциите й. В случая санкционната
функция е дори изключена или поне оставена на заден план. Още повече, че е
налице и възможност неизправният длъжник сам да ограничи размера на
неизпълнението, като изпълнява точно и добросъвестно своите задължения по
12
договора.
Следва да се държи сметка и за качеството на абоната, който в
процесния казус е търговец и като такъв следва да води своите дела при
полагане на завишена грижа, а именно тази на добрия търговец, която
предполага способността му да преценява от позицията си на професионалист
рисковете на сключваните от него сделки- отново Решение № 50104 от
11.08.2023 по гр. д. № 2639/2022 по описа на ВКС, IV ГО.
Отделно от посочените съдебни решения на ВКС в Решение на Съда на
ЕС от 22.11.2018 г. по дело С-295/2017 г. образувано по преюдициално
запитване на MEO (установено в Лисабон (Португалия) дружество с основен
предмет на дейност извършването на телекомуникационни услуги на
територията на Португалия) е застъпено становището, че сумата, дължима при
неспазване на минималния срок на обвързаност, е неразделна част от общата
цена, плащана за доставката на услугите и разделена на месечни вноски, която
става незабавно изискуема в случай на неизпълнение на задължението за
плащане. Без значение е дали тази сума е квалифицирана като неустойка по
националното право. Независимо, че основният предмет на запитването е
облагането на неустойка с ДДС, съдът на ЕС се е произнесъл по
преюдициалния въпрос дължи ли се цялата цена по договора при нарушаване
на минималния срок на обвързаност и отговорът е недвусмислен и
категоричен, че независимо от квалификацията на сумата по националното
право, същата е дължима предвид факта, че е неразделна част от общата цена
и става незабавно изискуема в случай на неизпълнение за задължението за
плащане.
В Директива (ЕС) 2018/1972 на Европейския парламент и на Съвета от
11.12.2018г. за установяване на Европейски кодекс за електронни съобщения,
обнародвана в Официален вестник на ЕС от 17.12.2018г. изрично е предвидена
възможност държавите членки да разрешават специфични мерки -
пропорционални, недискриминационни и публично оповестени, които да
обхващат неплащането на телефонни сметки, издадени от доставчици-
Приложение VI, част А, б. д
За да не се нарушават правата на абонатите и същите да се обвързват с
прекалено дълги срокове на договори в Директива (ЕС) 2018/1972 на
Европейския парламент и на Съвета от 11.12.2018 г. е регламентиран и
13
максимален срок на обвързаност от 24 месеца, който защитава в максимална
степен правата на ползвателите- чл. 105, 1 от Директивата.
Претендираната неустойка от ищеца е изцяло съобразена с посочените
по- горе актове на ЕС и не страда от нищожност.
Подробни съображения в тази насока са изложени в Определение №
9956 от 18.08.2023 по в.ч.гр.д. № 20231100508713/2023 на СГС, ЧЖ I- З
състав, в което са анализирани както Решение № 36 от 08.03.2017г. по т. д. №
318/2016г. на ВКС II ТО, така и Решение на Съда на ЕС от 22.11.2018 г. по
дело С-295/2017 и Директива (ЕС) 2018/1972 на Европейския парламент и на
Съвета от 11.12.2018г.
Други актове в тази насока са и Определение № 17704/05.11.2024 по
в.ч.гр.д. № 20241100511945/2024 по описа на СГС, ЧЖ, VI-Б състав,
Определение № 709/15.01.2025 по в.ч.гр.д. № 20241100510256/2024 по описа
на СГС, ЧЖ, VI-Е състав, Определение № 19620/04.12.2024 по в.ч.гр.д. №
20241100513270/2024 по описа на СГС, ЧЖ, I-И състав.
Ето защо, неустоечната клауза нито противоречи на добрите нрави,
нито създава неравноправие между правата и задълженията на страните по
договора, нито води до неоснователно обогатяване. Кредиторът е избрал
едната от двете свои възможности при неизпълнение съгласно чл. 79 от ЗЗД и
добросъвестно е упражнил правата си по сключения договор за предоставяне
на мобилни услуги.
След прекратяването на договора, начисляването на месечните
абонаментни такси е било преустановено, но именно вземанията за същите,
дължими до изтичане на срока, прекратен по вина на абоната, са били
обезпечени с договорените от страните неустойки, при което изводът на
първоинстанционния съд за нищожност на клаузите, които я уреждат се явява
неправилен, отчитайки в тази насока както компенсаторния характер на
договорените неустойки, така също и качеството на страните - търговци,
които са ги договорили, с оглед нормата на чл.309 от ТЗ. В този смисъл
Решение № 480 от 17.12.2019 г. по гр. д. № 770/2019 г. на ОС- гр. Хасково,
което касае идентичен съдебен спор.
Нещо повече, определянето на неустойка за срока на договора (който е
относително кратък) е последица от търговско планиране, поради което
14
размерът й не може да бъде прекомерен и икономически притеснителен.
Предявеният положителен установителен иск по реда на чл. 422, ал.1,
вр. чл. 415, ал.1 от ГПК е допустим, като е налице правен интерес за
предявяване на иска, което се доказва и от приложеното ч. гр. дело по което и
в срока по чл. 414, ал.2 от ГПК е депозирано възражение против издадената
Заповед по чл. 410 от ГПК.
Искът е предявен от и против процесуално легитимирани към
момента на депозирането му и приключване на устните състезания по делото
страни.
На основание изложеното, установителният иск следва да бъде
уважен, като се признае съществуване на вземане на ищеца към ответника.
При този изход на делото, ответникът следва да заплати на
ищеца разноските в производството, съобразно представения списък по чл.
80 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
Признава за установено, на основание чл. 415 ГПК, че ****8, със
седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от В. Б. Г. дължи на
****, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от ***-
Главен изпълнителен директор и ***- Изпълнителен директор сумата от
878.40 лв., представляваща:
268.47 лв. /двеста шестдесет и осем лева и четиридесет и седем
стотинки/- месечни такси и потребление за предоставяне на услуги по договор
****, ID на договор **** от 18.04.2023 за периода 03.06.2024г. -
02.11.2024г, ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на
заявлението до окончателното плащане
583.74 лв. /петстотин осемдесет и три лева и седемдесет и четири
стотинки/- неустойка за неизпълнение на договор ****, ID на договор **** от
18.04.2023г, ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на
заявлението до окончателното плащане
26.19 лв - мораторна лихва върху посочените вземания, изчислена от
15
датата, представляваща първи ден на забава за плащане по всеки отделен
счетоводен документ, до дата, предхождаща датата на депозиране на
заявлението, от които 12.92 лв.- мораторна лихва върху вземането за месечни
такси и потребление за периода 25.07.2024 г. - 17.03.2025.г. и 13.27 лв.-
мораторна лихва върху вземането за неустойка за периода 02.12.2024 г. -
17.03.2025 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 ГПК, ****8, със седалище и адрес на
управление гр. Плевен, п.к. 5800, ж.к. Дружба, бл. 326, вх. А, ет. 4, ап. 9,
представлявано от В. Б. Г., да заплати на ****, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от *** - Главен изпълнителен директор и
*** - Изпълнителен директор разноските за държавна такса в размер на 50
лв. и за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
16