№ 14998
гр. София, 02.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20231110160446 по описа за 2023 година
Производствотo e по реда на чл.124 ГПК.
С. Х. М. и П. Г. М. са предявили искове по чл.200 КТ срещу „Електроразпределителни мрежи
Запад“ ЕАД за сумата от по 200 000 лева всеки един от тях – обезщетение за неимуществени вреди
от смъртта на сина им С. С. М., починал при трудова злополука на 22.07.2023г., ведно със законната
лихва от 22.07.2023г. до окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че на 22.07.2023г. при трудова злополука настъпила смъртта на С.
С. М. – син на ищците. Пострадалият работник бил назначен при ответника по трудов договор от
21.10.2020г. на длъжността „ел. монтьор, изграждане, поддържане, ремонт на ел. проводи, линии и
мрежи“. Трудовата злополука настъпила при отстраняване на повреда – прекъснат проводник на
електрически стълб от мрежата, в екип с друг служител – Х.Ц., като пострадалият попаднал под
напрежение – удар от електрически ток, вследствие на което настъпила смъртта му. Ищците -
родители на починалия вследствие на трудовата злополука работник/служител – ненавършил 28г.,
имали силна емоционална връзка с него, споделяли общо домакинство. Не можели да се примирят
с неговата смърт, затворили се в себе си и търпели страдания с висок интензитет.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК. Не оспорва настъпване
на трудовата злополука, при която е починал служител при ответника - С. С. М.. Ответникът
възразява, че злополуката е настъпила при проявена от пострадалия груба небрежност, изразяваща
се в неспазване на техническите и технологични правила и правилата за безопасни условия на труд.
Поддържа, че преди предприемане на възложените действия по отстраняване на аварията
служителят не е изпълнил следните стъпки, за които е бил надлежно инструктиран, а именно :
изключване на напрежението, проверка за отсъствие на напрежение и включване на стационарни
или присъединяване на преносими заземители. При тези обстоятелства от страна на служителя
било налице 100 % съпричиняване на вредоносния резултат. Възразява и че претенциите са
завишени размер спрямо принципа за справедливост съгласно чл.52 ЗЗД. Освен това на ищците
били изплатени застрахователни обезщетения по сключен от ответника договор по задължителна
застраховка „трудова злополука“ в размер общо на 124573,68 лева, с която сума дължимото
обезщетение следвало да бъде намалено.
Софийският районен съд, след като взе предвид предявените искове, възраженията срещу
тях и доказателствата по делото намира следното:
Не се спори по делото, а и от събраните писмени доказателства се установява, че С. С. М. е бил
1
назначен по трудов договор № ТД – 297/21.10.2020г. на длъжността „електромонтьор, изграждане,
поддържане и ремонт на електропроводни линии и мрежи“ при ответника „ЧЕЗ Разпределение
България“ АД (ново наименование „Електроразпределителни мрежи Запад“).
Не е спорно, а и от събраните доказателства се установява, че на 22.07.2023г. е настъпила
трудова злополука, довела до смъртта на С. С. М.. Трудовата злополука е станала през време и по
повод на извършваната работа – поддръжка и ремонт на ел. мрежи. При отстраняване на повреда –
възстановяване прекъснат проводник на ел. стълб от мрежата в екип с друг служител, пострадалият
попаднал под напрежение – удар от електрически ток, вследствие на което починал. Трудовият
характер на злополуката е признат с разпореждане № 33381 от 18.09.2023г. на ТП на НОИ – София
– град (л.19).
От събраните по делото доказателства съдът приема за установен следния механизъм на
трудовата злополука :
На 22.07.2023г. пострадалият С. М. в екип с Х.Ц. (също електромонтьор, ръководител на
аварийната грипа), били дежурни по график за отстраняване на аварийни ситуации. Към 15:00ч.
Х.Ц. - ръководител на аварийната група, приел сигнал за авария ниско напрежение - липса на фаза в
с. Еница. След пристигане на място Х.Ц. и С. М. се насочили към Трафопост № 1 за изключване на
напрежението. Двамата се ориентирали върху номерирането на изводите и визуалното
разположение, като взели решение да изключат извод № 2. След изключването на напрежението на
извода, за който счели, че е към мястото на аварията, те поставили табели „Не включвай, работят
хора !“ и „Заземено“. След това се насочили към мястото на аварията. С помощта на преносима
стълба, подпряна на електрическия стълб, С. М. се заел с отстраняване на повредата. Малко след
това се чуло разтреперване на стълбата, С. М. попаднал под електрическо напрежение, вследствие
на което починал. Заедно с пристигналите на място полицаи Х.Ц. отишъл до трафопоста и
установил, че той и С. М. са объркали извода, напрежението по който следвало да се изключи. По
погрешка Х.Ц. и С. М. взели решение да изключат извод № 2, а аварията е била на извод № 3.
Объркването се дължало на маркировката, която била отчасти закрита от тръби, като надписът
„И3“ те помислили за „извод 3“. След инцидента разместили тръбите, които пречили на
маркировката, и видели, че там пише „ИЗВОД 2“.
Горните изводи съдът основава на показанията на свидетеля Х.Ц., които съдът кредитира в
частта относно начина, по който е настъпила трудовата злополука и за предприетите от двамата
служители действия. Сведения относно инцидента отчасти се съдържат и в показанията на К.Г. и
В.В. – служители при ответника, пристигнали на място след инцидента, както и от показанията на
Г. Н. – подал сигнала за аварията, при отстраняването по която е настъпила злополуката.
Ответникът е възразил за проявена от пострадалия работник/служител груба небрежност. В
съдебната практика е прието, че груба небрежност по смисъла на чл.201, ал.2 КТ е неполагане на
дължима грижа, която би положил и най – небрежният човек, зает със съответната дейност при
подобни условия – при проявена от работника липса на елементарно старание и внимание и
пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност (в този смисъл
постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 291 от 11.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 951/2011
г., IV ГО). Груба небрежност е налице в случай, в който работникът/служителят действа в
нарушение на установените от работодателя правила за безопасност на труда, предвиждайки
възможността от настъпване на вредоносен резултат, като лекомислено се е надявал да го
предотврати, разчитайки на притежаваните знания и умения (решение № 719 от 10.11.2009 г. на
ВКС по гр. д. № 2898/2008 г., I г. о., ГК).
Възражението за съпричиняване е обосновано с неспазване на основни правила за безопасност
при изпълнение на служебните задължения на пострадалия работник/служител, за които той е бил
надлежно инструктиран. По – конкретно, че преди започване на работата по отстраняване на
повредата по електрическата мрежа пострадалият работник/служител не е извършил проверка за
отсъствие на напрежение с преносим уред (тестер за напрежение) и не осъществил присъединяване
на преносими заземители. Съгласно чл.140 от Правилника за безопасност и здраве при работа в
електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по електрически мрежи
(наричан по – долу „Правилника“) техническите мерки за безопасност при работа с пълно или
частично изключване на напрежението се изпълняват в следната последователност: 1. изключване
2
на напрежението; 2. поставяне на знаци, табели и ограждения на работното място; 3. проверка за
отсъствие на напрежение и 4. включване на стационарни или присъединяване на преносими
заземители. Проверката за отсъствие на напрежение в уредби с напрежение до 1000 V се извършва
с преносим волтметър или със стандартен указател за ниско напрежение (чл.155 от Правилника).
Преносимите заземители се поставят непосредствено след проверката за отсъствие на напрежение
на тоководещите части (чл.161 от Правилника). Съгласно заключението по приетата съдебно –
техническа експертиза, което се кредитира от съда, преносимите заземители за ниско напрежение
служат за временно заземяване на основни за вискомощни предпазители НН или прекъсвачи –
разпределители с вискомощни предпазители НН с цел осигуряване на безопасна работа на
обслужващия персонал при работа по съоръженията и оборудването в случай на неправилно
подаване на напрежение.
От приетата по делото длъжностна характеристика се установява, че ищецът е имал
задължение да участва в поддържането и експлоатацията на електрическите съоръжения в
електроразпределителната мрежа; да локализирана аварийните смущения в
електроразпределителната мрежа и да участва във възстановяване на електрозахранването на
потребителите; да участва в планови, ремонтно – аварийни и възстановителни работи по
електрическите съоръжения в електоразпределителната мрежа; да спазва и контролира спазването
от останалите членове на бригадата на нормативните изисквания по безопасност и здраве при
работа и техническа експлоатация на ел. уредби и съоръжения.
От събраните по делото доказателства се установи, че пострадалият работник/служител е бил
надлежно инструктиран относно мерките за безопасност, които следва да предприеме преди
започване на работа с електрически съоръжения съгласно чл.140 от Правилника. За това
свидетелстват от една страна събраните писмени доказателства - извадка от книга за инструктаж
по безопасност и здраве при работа, периодичен инструктаж за трето тримесечие на 2023г. (л.58 от
делото), протокол ПБ – 66-26 от 07.06.2023г. (л.253) и протокол ПБ № 75-26 от 09.06.2023г. (л.254).
От посочените изпитни протоколи се установява, че С. М. е издържал успешно изпит за проверка
на знанията по ПБЗРЕУЕТЦЕМ, като устно зададените въпроси са касаели мерки за безопасна
работа и технически мерки за безопасност. На гърба на изпитните протоколи С. М. собственоръчно
(ищцовата страна е признала, че почеркът на саморъчно изписания текст принадлежи на С. М.) е
изписал какви са мерките за безопасна работа, вкл. и че след изключване на напрежението следва
да се извърши проверка за отсъствие на напрежението в уверение на това, че всички прекъсвачи са
изключени правилно.
Извод за проведено обучение на служителите на ответника, в т.ч. и на пострадалия
работник/служител С. М., се подкрепя изцяло и от показанията на свидетелите В.В., А.Й. и К.Г.. Св.
К.Г. (ръководител „Управление на качеството“, който включва и отдел „Безопасни условия на труд“
при ответника) посочва, че обучението по безопасност на целия оперативен персонал се провежда
веднъж годишно и завършва с изпит пред комисия. Ако служителят не издържи изпита, не се
допуска до работа. Свидетелят В.В. (старши експерт здравословни условия на работа в сектор
„Безопасност и здравословни условия на труд“ при ответника) посочва, че неговите задължения са
свързани с провеждане на инструктаж и обучение на служителите на ответното дружество.
Обученията по безопасност на техническия персонал се провеждали на 3 месеца, като след това
служителите полагали изпит. Свидетелят А.Й. (експерт по здравословни и безопасни условия на
труд при ответника) посочва, че работата му при ответника е свързана с електробезопаснотта на
работещите в системата, провеждане на обучения за спазване на правилата. Обучения по
електробезопасност се провеждали ежегодно, вкл. за електромонтьори на длъжност „изграждане и
поддръжка на ел. проводни мрежи“. Обучението завършвало с изпит за правилата за безопасност с
тестова форма, а отделно и 2 устни въпроса, като по изискване на свидетеля на обратната страна на
протокола изпитваният следвало да набележи основни пунктове по зададените въпроси. За
положения изпит се съставял протокол и се издавало удостоверение за придобита квалификация.
Свидетелят участвал както в първоначалното обучение и изпит, така и при провеждане на
периодичните (ежегодни) обучения и изпити. В обучението се включвали и основни мерки за
безопасност, които обхващали и техническите мерки за безопасност, които следвало да се спазват и
тяхната последователност : 1/ изключване на напрежението; 2/ поставяне на знаци и табели; 3/
проверка за отсъствие на напрежението със съответните уреди; 4/ заземяване. Свидетелят Й.
3
посочва, че най – важно било да се направи проверка за отсъствие на напрежение, защото при
изключване на напрежението имало субективни фактори, които влияели и не всеки път
изключването е било правилно, което налагало проверката за отсъствие на напрежение да е
задължителна.
От показанията на свидетелите Г. и Й. се установява, че проверката за отсъствие на
напрежение се извършва чрез тестер (пробник), който при употреба индикира наличието на
напрежение чрез светлинен и звуков сигнал. От личен инвентарен картон (л.67 от делото) се
установява, че на 18.11.2020г. срещу подпис С. М. е получил работно оборудване и работни
материални, вкл. тестер за напрежение. От показанията на свидетелите Г. и Вълов, пристигнали на
място след инцидента, се установява, че в багажника на служебния автомобил, който аварийният
екип е ползвал в деня на инцидента, са били установени заземител и пробник (тестер) за отсъствие
на напрежение.
При така събраните писмени и гласни доказателства съдът приема, че към момента на
злополуката пострадалият служител С. М. е бил надлежно инструктиран и обучен за това какви
мерки за безопасност следва да предприеме, преди да пристъпи към изпълнение на възложената
работа - отстраняване на аварията по електрическата мрежа. Установи се и безспорно по делото, че
С. М. не е спазил правилото за безопасна работа, като преди да пристъпи към отстраняване на
аварията не е направил проверка за отсъствие на напрежение по електрическата мрежа. Такава
проверка същият е следвало да извърши посредством пробник (преносим тестер на напрежение),
който му е осигурен от работодателя (видно от личен инвентарен картон – л.67) и такъв се е
намирал в багажника на служебния автомобил. След това проверката за отсъствие на напрежение е
следвало да се постави и заземител, открит впоследствие в багажника на служебния автомобил.
При това съдът приема, че С. М. е пренебрегнал правилото за безопасност по чл.140, т.3 от
Правилника от техническите мерки за безопасност, а именно след като са били предприети
действия по изключване на напрежението е следвало да се извърши проверка за отстъствие на
напрежението. Според показанията на св. А.Й. тази мярка е задължителна, защото изключването на
напрежението може да е било неправилно поради субективни фактори. В конкретния случай С. М.
и Х.Ц., действали в екип, са взели погрешно решение относно това кой извод да изключат. Именно
за елиминиране на риска от грешки при предприетите мерки за изключването на напрежението
(които може и да не са надеждни) следва да се извърши проверка дали все пак има напрежение и
ако такова е налице, да се търси източникът на напрежението. Пренебрегването на посоченото
правило за безопасна работа – проверка за отсъствие на напрежение, сочи на груба небрежност по
смисъла на чл.201, ал.2 КТ, защото се касае за основно правило за безопасна работа с електрически
мрежи. Неспазването му е свързано със сериозен риск - попадането на работника/служителя под
електрическо напрежение, което е предпоставка за тежко увреждане или фатален край.
За да се отчете конкретния принос на пострадалия за настъпване на трудовата злополука,
следва да се обсъдят причините за инцидента, като се изследва в каква степен допуснатите от
ищеца нарушения са допринесли за настъпване на трудовата злополука и в каква степен принос за
това има и работодателят от гледна точка на организацията на трудовия процес. В тази връзка от
значение е и поведението на другия служител от аварийната група – Х.Ц.. За противоправните
действия на служители на работодателя в причинна връзка с трудовата злополука отговаря
работодателят – арг. чл.201, ал.1, in fine КТ.
По делото се установява, че с влязла в сила присъда № 16/14.05.2024г. по НОХД №
20234400201102 по описа за 2023г. на ОС – Плевен, Х.Ц. е признат за виновен за това, е на
22.07.2023г. в с. Еница, област Плевен, като ел. монтьор, изграждане, поддържане, ремонт на ел.
проводни линии и мрежи/ ръководител група в „ЕМР Запад“ ЕАД е причинил смъртта на С. С.
Митев поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник
на повишена опасност – участие в ремонтно – аварийно и възстановителни работи по въздушна
електропроводна линия, като е нарушил задълженията си със следните подзаконови нормативни и
вътрешно – ведомствени разпоредби, както следва : от длъжностната характеристика – „Спазва и
контролира спазването от членовете на бригадата на нормативните изисквания по безопасност и
здраве при работа и техническа експлоатация на ел. уредби и съоръжения“ (т.13) и от Правилник за
безопасност и здраве при работа в електрически уредби на електрически и топлофикационни
4
централи и по електрически мрежи : „Контролът по време на работа за спазване от бригадата на
изискванията за безопасност се възлага на изпълнителя на работата/наблюдаващия, който е длъжен
да наблюдава всички членове на бригадата, намирайки се по възможност на най – опасния участък
от работното място“ (чл.84, ал.1); „Контролът се осъществява от момента на допускане на
бригадата за работа до извеждането й до обекта“ (чл.84, ал.2); „Изпълнителят на
работата/наблюдаващият следва да следи членовете на бригадата да използват предоставените им
лични предпазни средства и правилно да работят с инструментите и механизацията (чл.84, ал.3.
т.2)“; „Изпълнителят на работата/наблюдаващият след получаването на нареждането е длъжен да
упражнява контрол на членовете на бригадата за спазване на мерките за безопасност“ (чл.108, т.3);
„Обезопасяването на електропроводна линия се извършва от оперативния персонал в следната
последователност : на мястото на работа оперативно – ремонтния персонал проверява за отсъствие
на напрежение и поставя преносими заземители върху проводниците на електропроводната линия
под ръководството на отговорния ръководител/изпълнителя на работата“ (чл.142, т.5);
„Непосредствено преди поставяне на преносимите заземители се извършвала проверка за
отсъствие на напрежение на всички тоководещи части, по които ще се работи и на тези, които се
намират в опасна близост до тях“ (чл.154, ал.1); „Проверката за отсъствие на напрежение в уредба
с напрежение над 1000 волта се извършва с технически изправен указател за съответното
напрежение, а в уредби с напрежение до 1000 волта с преносим волтметър или стандартен указател
за ниско напрежение“ (чл.155).
Съгласно чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. При това посочената по –
горе присъда обвързва настоящия съд да приеме, че противоправното поведение на Х.Ц. –
неизпълнение на задължение като ръководител на аварийната група да контролира работата на член
на групата – С. М., е в причинна връзка с настъпилата трудова злополука. Съдът не кредитира
показанията на Х.Ц. и К.Г. в частта, в която съобщават, че членовете на аварийната група са
равнопоставени. Х.Ц. и С. М. са били еднакво квалифицирани да изпълняват възложената работа,
но това не означава, че аварийният екип няма ръководител. В случай ръководител на аварийният
екип е бил Х.Ц. – служител при ответника с дългогодишен опит. Ръководните функции на Х.Ц. в
аварийния екип са установени със задължителна сила за настоящия съд въз основа на осъдителната
присъда. Установяват се и от приетата като доказателство извадка от дневник за регистриране на
работите на оперативно – ремонтния персонал за ответното дружество (л.82), в който е отбелязано,
че по конкретния сигнал, по който е работено при настъпване на злополуката, изпълнител
(наблюдаващ) на работата е Х.Ц., а член на бригадата е С. М.. Отделно от това в приетата
длъжностна характеристика (л.258) на Х.Ц. е посочено, че неговата длъжност е „ел.
монтьор/ръководител група“, каквато длъжност е посочена и извадката от книга за инструктаж
(позиция № 14). Съгласно т.14 ПБЗРЕУЕТЦЕМ "наблюдаващ" е лицето, което извършва
наблюдение и поС.ен контрол над членовете на бригада/бригади, без право да изпълнява каквато и
да е работа. При това съдът намира, че безспорно по делото е доказано, че Х.Ц. е имал по –
обширни задължения и отговорности спрямо С. М.. Като ръководител група Х.Ц. е бил длъжен да
следи и контролира спазването на мерките за безопасност от другите членове на групата.
Осъдителната присъда на наказателния съда е обвързваща за съда да приеме, че като ръководител
на аварийната група Х.Ц. не е изпълнил тези свои задължения. В тази връзка съдът не кредитира
показанията на св. Х.Ц. в частта, в която посочва, че преди С. М. да се качи на стълбата му е указал
да провери за напрежение, защото в тази част показанията му са в противоречие с осъдителната
присъда на наказателния съд, в пределите в които същата е обвързваща за настоящия съд.
От горното следва, че причина за процесната трудова злополука е от субективно естество –
допусни грешки от аварийния екип. Пострадалият С. М. не е направил проверка за отсъствие на
напрежение, а ръководителят на екипа – Х.Ц., не е изпълнил задълженията си да контролира
работата на другия член от бригадата – С. М.. Двамата са допуснали и грешка относно извода, от
който трябва да изключи напрежението и са разчитали, че на електрическия стълб, по който ще се
работи за отстраняване на аварията, няма да има напрежение. Приносът на Х.Ц. за настъпване на
злополуката е по – съществен, като това произтича от неговите ръководни функции. Като
ръководител група Х.Ц. носи отговорност за спазването на мерките за безопасност от останалите
5
членове на бригадата. Отделно от това Х.Ц. има принос и в изключването на грешния извод, което
действие води и до това на електрически стълб, на който се качва, за да работи С. М., да има
напрежение и така се стига до фаталния инцидент. Х.Ц. има по – голям професионален опит и е
действал в екип със служител, който има стаж, по – малък от 3 години. Както се посочи по – горе,
за противоправното поведение на своите служители, когато то води до увреждане на друг
служител, имуществено отговаря работодателят. Предвид всичко изложено съдът приема, че
приносът на пострадалия С. М. при настъпване на трудовата злополука е в размер на 30 %.
Съгласно чл.200, ал.1 КТ работодателят отговаря имуществено за вреди от трудова злополука,
довели до неработоспособност или смърт на работника. Отговорността по чл.200 КТ е гаранционно
– обезпечителна, като тя не е санкционна последица от виновно противоправно неизпълнение на
правни задължения, а по естеството си е законово прехвърляне на професионалния риск от
увреждане на работника или служител съгласно принципа „комуто облагите, нему и тежестите“.
Обезщетението за неимуществени вреди от смърт на близък са неизмерими с пари и затова
следващото се за тях обезщетение се определя на принципа на справедливостта - чл.52 ЗЗД, вр.
чл.212 КТ. Критерии за определяне на това обезщетение са възрастта на починалия, общественото
му положение, отношенията между него и близкия, който търси обезщетение за неимуществени
вреди (в този смисъл Постановление № 4 от 23.12.1968г., Пленум на ВС).
Не се спори, а и от събраните по делото доказателства се установява, че ищците С. Х. М. и П.
Г. М. са родители на починалия при трудовата злополука работник/служител С. С. М.. За
установяване на причинените на ищците неимуществните вреди от смъртта на сина им по делото са
събрани свидетелски показания.
От показанията на разпитания по делото свидетел В.В. (близък на семейството) се установява,
че починалият С. М. е бил привързан към родителите си, живял е в едно домакинство с тях. С. М. е
помагал в бита на родителите си – в двора, в градината, с колата. Родителите на С. М. много тежко
изживявали смъртта на сина си. След инцидента се затворили в себе си, ограничили контактите си.
Майката – П., посещавала психолог, а бащата – С., се стараел да ангажира съзнанието си с работа.
В показанията си Д. Х. (първи братовчед на С.) посочва, че С. живеел при родителите си, те
били в добри отношения, помагал им в домакинството. По време на погребението родителите на С.
били в критично съС.ие. След инцидента П. посещавала психолог и приемала успокоителни
медикаменти. След смъртта на сина си двамата родители се затворили в себе си.
Съдът кредитира така дадените свидетелски показания. От тях се установява, че ищците са
били в много близки отношения със сина си С. М.. Живели са в общо домакинство с него, като
същият им е помагал в бита. Отношенията им са били основани на взаимно уважение, обич и
подкрепа. Внезапната му смърт се отразила изключително тежко върху психо - емоционалното им
съС.ие. Ищците са загубили завинаги неговата опора, обич и подкрепа. Починалият е на млада
възраст – 27г., на когото животът е предстоял. При така посочените обстоятелства и предвид
естеството на роднинската връзка между ищците и починалия (родители – дете) съдът намира, че
справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди, които ищците търпят и ще
продължават да търпят занапред възлиза на сумата от по 150000 лева за всеки един от тях. При
определяне на този размер на обезщетението съдът взема предвид и социално – икономическите
условия в страната към датата на злополуката, като размерът на обезщетението се равнява на около
192 бр. минимални работни заплати към датата на инцидента. При установената груба небрежност
на основание чл.201, ал.1 КТ обезщетението следва да се намали с 30 %, поради което на всеки
един от ищците размерът на дължимото обезщетение е 105 000 лева. Няма спор по делото, че по
повод процесната злополука ищците са получили застрахователно обезщетение по щета №
**********/03.11.2023г. по полица № 04400100036169, като на всеки един от тях е изплатена сума
от по 62286,34 лева. На основание чл.200, ал.4 КТ дължимото обезщетение следва да се редуцира
до 42713,66 лева на всеки един от тях. При това всеки един от исковете следва да се уважи до
сумата от 42713,66 лева, ведно със законната лихва от 22.07.2023г. до окончателното плащане. За
разликата до пълните предявени размери исковете следва да се отхвърлят.
По разноските:
На адв. К. Т., оказала безплатна правна помощ на ищците въз основа на представените
6
договори за правна защита и съдействие, в които е уговорено предоставяне на безплатна правна
помощ и съдействие на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА, се следва адвокатско възнаграждение
съразмерно с уважената част от исковете. При присъждане на адв. възнаграждение в хипотеза на
чл.38, ал.2 ЗА съдът не проверява наличие на основанието, посочено в договора за бевъзмездност
на предоставената правна помощ. Размерът на адвокатското възнаграждение, подлежащо на
присъждане на основание чл.38, ал.2 ЗА, се определя от съда. Макар установените в Наредбата за
възнаграждения за адвокатска работа (предишно наименование „Наредба за минималните размери
на адвокатското възнаграждение) размери да не са обвързващи за съда съобразно решение на СЕС
по дело C – 438/2022г., същите могат да служат за ориентир при определяне на обоснован и
справедлив размер на възнаграждението. В случая съдът приема, че правната и фактическа
сложност е около средната за делa със сходен предмет, по делото са разпитани редица свидетели,
събран е немалък обем писмени доказателства, проведени са три открити съдебни заседания. При
това пълният размер на адв. възнаграждение следва се определи в размер съгласно чл.7, ал.2, т.5 от
Наредбата или сумата от 12650 лева. Съразмерно с уважената част от исковете се следва адв.
възнаграждение общо в размер на 5403,28 лева (по 2701,63 лева относно правната защита на всеки
от ищците).
На ответника съразмерно с отхвърлената част от исковете от разноски в общ размер от 685
лева (депозит за вещо лице) се следва сумата от 538,71 лева.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да плати по сметка на
Софийския районен съд разноските за държавна такса съразмерно с уважената част от исковете или
сумата от 3417,10 лева по двата иска.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление : гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 28, Изток плаза, да плати на С. Х. М.,
ЕГН ********** и на П. Г. М., ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес : гр. София, ул. „Акад.
Борис С.“, бл.61 А, ет.3, ап.12 – адв. Т., на основание чл.200 КТ сумата от по 42713,66 лева на всеки
един от тях - обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина им С. С. М., починал при
трудова злополука на 22.07.2023г., ведно със законната лихва от 22.07.2023г. до окончателното
плащане, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за разликата до пълния предявен размер от по 200
000 лева, претендирана от всеки един от ищците.
ОСЪЖДА „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление : гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 28, Изток плаза, да плати на адвокат
К. И. Т., САК, личен номер **********, ЕГН **********, с адрес на упражняване на дейността : гр.
София, ул. „Акад. Борис С.“, бл.61 А, ет.3, ап.12, на основание чл.38, ал.2 ЗА сумата от 5403,28 лева
– адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА С. Х. М., ЕГН ********** и на П. Г. М., ЕГН **********, и двамата със съдебен
адрес : гр. София, ул. „Акад. Борис С.“, бл.61 А, ет.3, ап.12 – адв. Т., да платят на
„Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление : гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 28, Изток плаза, на основание чл.78, ал.3 ГПК
сумата от 538,71 лева – разноски.
ОСЪЖДА Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление : гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 28, Изток плаза, да плати по сметка на
Софийския районен съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 3417,10 лева – разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7
8