НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ
Номер Година 06.01.2020 Град КАРЛОВО
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Карловски районен съд втори
граждански състав
На девети декември две хиляди и осемнадесета
година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР И.
Секретар: Снежана Данчева
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело 1428 по описа за 2019
година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по субективно съединени искове с правно основание чл. 45,
ал.1 ЗЗД предявени от С.Н.Ц., ЕГН: **********
с адрес: ***, чрез адв. Т.С., против И.Х.С., ЕГН: **********,***; Й.Н.Н., ЕГН: **********,
адрес ***; Н.И.Х., ЕГН: **********,*** и Д.А.Д., ЕГН: **********,***.
Ищцата твърди, че срещу ответниците
било на производство следствено дело № 99/2016 година по описа на Окръжен
следствен отдел при Окръжна прокуратура П. за извършени от тях престъпления,
както следва:
И.Х.С.:
- престъпление по чл. 232, ал. 2, б. б, пр. 3-то,
вр. с ал.1, вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК, за това че на
19.05.2015 г. в гр. К., област П., в съучастие с Й.Н.Н., като съизвършител я е
измамил относно качеството на услугата - подмяна на улуци, с което ѝ причинил вреда в размер на 46.68 лв.;
- престъпление по чл. 216, ал. 1, във вр. с чл.
20, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК, за това че на 19.05.2015 г. в гр. К., област
П., в съучастие с Й.Н.Н., като съизвършител противозаконно е унищожил чужди
движими вещи – 16 линейни метра, равняващи се на 17 бр. стари улуци по 1 метър,
на стойност 110.28 лева, нейна собственост;
- престъпление по чл. 209, ал. 1, във вр. с чл.
20, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК, за това че на 19.05.2015 година в гр. К.,
област П., в съучастие с Й.Н.Н., като съизвършител с цел да набави за себе си
имотна облага е възбудил и поддържал у нея заблуждение и с това ѝ причинил имотна вреда в размер на 250.00 лева;
- престъпление по чл. 198, ал. 1, във вр. с чл.
20, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК, за това, че на 19.05.2015 г. в гр. К., обл. П.,
в съучастие с Й.Н.Н., Д.А.Д. и Н.И.Х., като съизвършител е отнел чужди движими
вещи – 3 броя кози, на обща стойност 330.00 лева от владението ѝ, като е употребил за това заплаха;
Й.Н.Н.:
- престъпление по чл. 232, ал. 2, б. б, пр. 3-то,
във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК, за това че на
19.05.2015 г. в гр. К., обл. П., в съучастие с И.Х.С., като съизвършител я е
измамил относно качеството на услугата – подмяна на улуци, с което ѝ причинил вреда в размер на 46.68 лева;
- престъпление по чл. 216, ал. 1, във вр. с чл.
20, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК, за това че на 19.05.2015 г. в гр. К., обл. П.,
в съучастие с И.Х.С., като съизвършител противозаконно е унищожил чужди движими
вещи – 16 линейни метра, равняващи се на 17 бр. стари улуци по 1 метър, на
стойност 110.28 лева, нейна собственост;
- престъпление по чл. 209, ал. 1, във вр. с чл.
20, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК, за това че на 19.05.2015 г. в гр. К., обл. П.,
в съучастие с И.Х.С., като съизвършител с цел да набави за себе си имотна
облага е възбудил и поддържал у нея заблуждение и с това ѝ причинил имотна вреда в размер на 250.00 лева;
- престъпление по чл. 198, ал. 1, във вр. с чл.
20, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК, за това, че на 19.05.2015 г. в гр. К., област
П., в съучастие с И.Х.С., Д.А.Д. и Н.И.Х., като съизвършител е отнел чужди
движими вещи – 3 броя кози, на обща стойност 330.00 лева от владението ѝ,
като е употребил за това заплаха;
Н.И.Х.:
- престъпление по чл. 198, ал. 1, във вр. с чл.
20, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК, за това, че на 19.05.2015 г. в гр. К., обл. П.,
в съучастие с И.Х.С., Й.Н.Н. и Д.А.Д., като съизвършител е отнел чужди движими
вещи – 3 броя кози, на обща стойност 330.00 лева от владението ѝ, като употребил за това заплаха;
Д.А.Д.:
- престъпление по чл. 198, ал. 1, във вр. с чл.
20, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК, за това, че на 19.05.2015 г. в гр. К., обл. П.,
в съучастие с И.Х.С., Й.Н.Н. и Н.И.Х., като съизвършител е отнел чужди движими
вещи – 3 броя кози, на обща стойност 330.00 лева от владението ѝ, като употребил за това заплаха.
Пострадал по смисъла на чл. 74, ал. 1 от НПК от
всички престъпления била тя, ищцата С.Н.Ц..
Отговорността на ответниците била осъществена по
реда на глава двадесет и девета от НПК, чрез постигане на споразумение за
решаване на делото в досъдебното производство. Споразумението било представено
в Р. с. К. от Р. п. К. и било одобрено от съда в производството по НОХД №
311/2019 година по описа на съда, трети наказателен състав в съдебно заседание,
проведено на 02.05.2019 г., като всички били признати за виновни и им били
наложени предвидени в закона наказания. Определението на съда, с което е
одобрено споразумението, влязло в законна сила на 02.05.2019 г.
В представеното споразумение било посочено, че
причинените имуществени щети от деянията са възстановени, което е изискването
на чл. 381, ал. 3 от НПК за допустимост на споразумението.
Ищцата твърди, че с деянията, извършени от
ответниците за нея настъпили значителни по вид и размер вреди, както
имуществени, така и неимуществени. Видно от посоченото в съставите на
престъпленията, за които ответниците са били признати за виновни, същите
ѝ причинили съставомерни имуществени вреди. Макар да било записано в споразумението, че тези суми са възстановени, реално плащане не било извършено и същите не били възстановени. Тъй като не била
уведомявана за реда на приключване на досъдебното производство и решаването на
делото по реда на глава двадесет и девета от НПК, ищцата нямала данни, какви
действия са предприели обвиняемите и защитата им за да удостоверят пред съда,
че причинените от престъпленията им имуществени вреди са възстановени.
От престъплението по чл. 198, ал. 1, във вр. с
чл. 20, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК, както и от цялостната фактическа
обстановка, съпътствала извършените от ответниците деяния за нея настъпили и
значителни по размер неимуществени вреди. Начинът, по който било осъществено
въздействието спрямо нея – организирано и целенасочено от повече от едно лице,
оказали силно поражение върху цялостното ѝ емоционално и психологично състояние.
Към момента на осъществяването на престъпните
деяния живеела (както и сега) в гр. К., заедно със съпруга си, който и тогава,
и сега бил в утежнено здравословно състояние, не бил в състояние сам да се
обслужва и разчитал главно на нейните грижи. Поради това не бил в състояние и
сам да се защити. Следобед осъществявала обичайни грижи за дома и
домакинството. Нямала никакво безпокойство и представа за това, което предстои
да се случи. Фактическата обстановка била установена в проведеното досъдебно
производство и намирала своята подкрепа от събраните доказателства. Същата била
достоверна и приета от обвиняемите, които с подписване на споразумение признали
вината си. Формата на вината им била пряк умисъл, с целен и преследван от тях
резултат. С цел да получат за себе си имотна облага същите упражнили спрямо нея
непозволено въздействие, довело до съществена промяна е цялостното ѝ състояние – физиологично и психологично.
Ответниците – обвиняеми в досъдебното
производство имали ясна представа от нейната уязвимост и беззащитност и се
възползвали от нея. Техните действия целели да бъде уплашена, да се чувства
несигурна за живота и здравето си, така също и на съпруга ѝ, да сломят и малката съпротива, която оказала, за да не се раздели с малкото налични парични средства от оскъдната им пенсия. Те не
проявили никаква милост или съчувствие с ясно съзнание, че срещу никаква
свършена работа ще получат материална изгода, само поради факта, че се намират
в дома ѝ, без да е в състояние да окаже каквато и да е съпротива.
Сумата от 1168 лева, която заявили че им дължи,
сама по себе си оказала поразяващо въздействие върху психиката на ищцата. Тя
никога не била имала в себе си подобна сума и била наясно, че не може да им я
даде. Това от своя страна я карало да изпитва страх, че след като не могат да
получат търсеното от нея, ще последва нещо опасно за живота и здравето ѝ.
С напредването на времето намалявал и шансът някой да ѝ окаже помощ. Чувствала безпомощност и безнадеждност. Четиримата непознати в дома ѝ били наясно с това нейно състояние е се възползвали от него в пълна степен. Взели последните ѝ пари –
250 лева и поискали да получат и средства от дебитните карти. Била сигурна, че биха я закарали насила до банкомат, само за да получат желаното.
С настъпване на вечерта завръщането в двора на
отглежданите от ищцата 3 броя кози като, че ли се превърнали в спасението
ѝ. Ответниците явно приели, че няма откъде да получат други средства, решили, че ще се задоволят с принудителното отнемане на тези животни, чрез които можели да реализират някакви парични средства за лична
употреба. Както по-късно заявила на близките си „Дадох парите, и козите
отидоха, за да запазя мен и съпруга ми“.
След края на това престъпно въздействие не била
на себе си. Чувствала се ограбена, унизена, унищожена. Нямала сили да сподели с
когото и да е, дори с близките си какво преживяла. Чувствала се безжизнена и
безплътна. Цяла седмица била под въздействие на преживения стрес. Често
оставала неподвижна, гледала в една точка и плачела. След около седмица
близките ѝ (дъщеря и син), узнали за случилото се и ѝ оказали помощ. Неколкократно била водена на психиатър. Проведено ѝ било лечение в диспансер в Н. бани. Дъщеря ѝ ги приела със съпруга ѝ в дома си в гр. П.. През цялото време приемала антидепресанти, не можела да спи. Впоследствие се
прибрали в гр. К., но чувството за несигурност останало. Никога преди този
случай не заключвали пътната врата. Сега били постоянно под ключ и дори това не
им давало предишното спокойствие. Животът на ищцата и съпруга ѝ се променил драстично.
Всичко изложено обуславяло правния интерес на
ищцата за предявяване на гражданския иск срещу четиримата ответници за
причинените ѝ имуществени и неимуществени вреди.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да ѝ
заплатят обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, причинени от
извършени от тях спрямо нея престъпления на 19.05.2015 г. в гр. К., за което е
одобрено Споразумение по НОХД №311/2019 г. по описа на РС К., както следва:
- И.Х.С. и Й.Н.Н., солидарно да ѝ заплатят сумата от общо 406.96
лева, представляваща причинени на ищцата имуществени вреди от следните
престъпления, извършени от ответниците: по чл. 232 НК – 46.68 лева, по чл. 216 НК – 110.28 лева и по чл. 209 НК – 250.00 лева;
- И.Х.С., Й.Н.Н., Н.И.Х. и Д.А.Д., солидарно да ѝ заплатят сумата от
330.00 лева, представляваща причинени на ищцата имуществени вреди от извършено
от ответниците престъпление по чл. 198 от НК;
- И.Х.С., Й.Н.Н., Н.И.Х. и Д.А.Д., солидарно да ѝ заплатят сумата от
5000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – душевни
болки и страдания, в резултат на общите им престъпни действия.
Ищцата претендира законна лихва върху всяко едно от присъдените вземания,
считано от 19.05.2015 година до окончателното им плащане.
В срока по чл.131 ГПК не е депозиран отговор на исковата молба от нито един
от ответниците.
В проведеното на 09.12.2019 г. първото
по делото заседание, адв. С. – особен представител на ищцата, е поискал постановяване
на неприсъствено решение на основание чл. 238, ал.1 и чл.239, ал.1 от ГПК.
Настоящият съдебен състав намира, че са налице процесуалните
предпоставки по чл. 239, ал.1 от ГПК, за постановяване на неприсъствено решение
срещу ответниците: същите са били редовно призовани за съдебно заседание, не са
се явили и не са били представлявани, редовно им е връчено съобщението за
писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК, но не са подали такъв, като са им указани
надлежно последиците от това. С оглед приетите писмени доказателства,
представени с исковата молба, искът е вероятно основателен. Ето защо следва срещу
ответниците да бъде постановено неприсъствено решение, с което предявеният иск
да бъде уважен съобразно ангажираните писмени доказателства, без същият да се
мотивира по същество, по аргумент от чл.239, ал.2 от ГПК.
При този изход на делото, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, ответниците следва да заплатят в полза на РС К. държавна такса върху
размера на уважената част от иска по чл.45 от ЗЗД за всеки от тях, както следва: И.Х.С. – 57.36 лева;
Й.Н.Н. – 57.36 лева; Н.И.Х. – 53.30 лева и Д.А.Д. – 53.30 лева.
Мотивиран от изложеното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
на основание чл. 45 ал.1 от ЗЗД, И.Х.С., ЕГН: **********,***;
Й.Н.Н., ЕГН: **********, адрес ***; Н.И.Х., ЕГН: **********,*** и Д.А.Д., ЕГН: **********,***
да заплатят на С.Н.Ц., ЕГН: ********** с адрес: *** обезщетение за
имуществени и неимуществени вреди, причинени от извършени от тях спрямо нея
престъпления на 19.05.2015 г. в гр. К., за което е одобрено Споразумение по
НОХД №311/2019 г. по описа на РС К., както следва:
-
И.Х.С. и Й.Н.Н., солидарно да ѝ заплатят сумата от общо 406.96 лева,
представляваща причинени на ищцата имуществени вреди от следните престъпления,
извършени от ответниците: по чл. 232 НК – 46.68 лева, по чл. 216 НК – 110.28
лева и по чл. 209 НК – 250.00 лева, ведно със законна лихва върху сумата от
406.96 лева, считано от 19.05.2015 година до окончателното плащане;
-
И.Х.С., Й.Н.Н., Н.И.Х. и Д.А.Д., солидарно да ѝ заплатят сумата от 330.00
лева, представляваща причинени на ищцата имуществени вреди от извършено от
ответниците престъпление по чл. 198 от НК ведно със законна лихва върху сумата от 330.00
лева, считано от 19.05.2015 година до окончателното плащане;;
-
И.Х.С., Й.Н.Н., Н.И.Х. и Д.А.Д., солидарно да ѝ заплатят сумата от 5000.00
лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – душевни
болки и страдания, в резултат на общите им престъпни действия, ведно със
законна лихва върху сумата от 5000.00 лева, считано от 19.05.2015 година до
окончателното плащане;
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.6 ГПК, И.Х.С., ЕГН: **********,*** да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС К. държавна такса
в размер на 57.36 лева.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.6 ГПК Й.Н.Н., ЕГН: **********,
адрес *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС
Карлово държавна такса в размер на 57.36 лева.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.6 ГПК Н.И.Х., ЕГН: **********,***
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС К. държавна
такса в размер на 53.30 лева.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.6 Д.А.Д., ЕГН: **********,*** да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на РС К. държавна такса в размер на 53.30
лева.
РЕШНИЕТО не подлежи
на обжалване, съгласно чл.239, ал.4 от ГПК.
ПРЕПИС от
решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Ц.Ч.