Р Е Ш
Е Н И Е № 371
В ИМЕТО НА НАРОДА
02.03.2020 г. гр.
Пловдив
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД
VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На четвърти декември две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ АНТОНОВ
Секретар: Милена Георгиева
Като разглежда докладваното от съдията
АНД № 5549 по
описа за 2019 година
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 19-1030-006041от
10.07.2019 г. на Началник Група към ОД
на МВР – гр.Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, с което на И.Й.И., ЕГН **********,
с адрес: *** е наложено административно наказание за нарушение на чл.48 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на
основание чл.179, ал.2, вр. чл.179,
ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд Пловдив в 14 – дневен срок от съобщението до страните, че
същото е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
М О
Т И В
И:
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно
постановление /НП/ № 19-1030-006041от 10.07.2019 г. на Началник Група към ОД на МВР – гр.Пловдив, Сектор
„Пътна полиция“, с което на И.Й.И., ЕГН **********, с адрес: *** е наложено
административно наказание за нарушение на чл.48
от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл.179, ал.2, вр. чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП е
наложена ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева.
Жалбоподателят И.Й.И.
в жалбата си навежда съображения за отмяна на НП като неправилно и
незаконосъобразно. В съдебно заседание се
представлява от процесуалния си представител - адв. К., която поддържа жалбата
и направеното с нея искане.
Административнонаказващият
орган –Сектор „ПП“ при ОД на МВР-Пловдив, редовно призован, не изпраща
представител и не взема становище по подадената жалба.
Пловдивският
районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена
в срок, допустима е и разгледана по същество е
ОСНОВАТЕЛНА.
На 13.06.2019 г. от актосъставителя К.Г.И. е
съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ бланков №
040042/13.06.2019 г. против И.Й.И., ЕГН:
********** за това, че на 13.06.2019 г. около 07:20 часа в гр.Пловдив, кръстовище ул.“Иларион Макариополски“ и
ул.“Граф Игнатиев“ жалбоподателят
управлявал личния си лек автомобил „Мерцедес“ с рег.№ ******, като: На
кръстовище на равнозначни пътища, водачът не пропуска приближаващия и навлизащ
в кръстовището от дясната му страна л.а.“Хонда“ с рег.№ ******, отнема
предимството му и допуска ПТП с материални щети.
Актосъставителят квалифицирал извършеното от
жалбоподателя като нарушение на чл.48 от ЗДвП.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено обжалваното
наказателно постановление, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.48 от ЗДвП било наложено наказание глоба в размер на 200 лв. на основание чл.179,
ал.2, вр. чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП.
В хода на съдебното производство в качеството му
на свидетел беше разпитан актосъставителя К.Г.И., който потвърждава авторството
и констатациите в съставения от него АУАН. Сочи, че на нерегулирано кръстовище,
на равнозначни пътища, водачът на л.а. „Мерцедес“ не пропуснал приближаващия му
от дясната страна и навлизащ в кръстовището л.а.“Хонда“, като му отнема
предимството, в резултат на което причинява ПТП с материални щети. Инцидентът
настъпил на улиците зад бившия завод „Каменица“. Твърди, че механизмът на ПТП и
следите от удари по автомобилите били ясни. Свидетелят описал в Протокол за ПТП
видяните от него на място щети и заснел със служебния таблет. Информацията били
вкарана в системата на „Пътна полиция“ заедно със снимките и протокола.
Свидетелят описал само видимите щети, като няма спомен на коя кола какви точно
щети били причинени. Твърди, че от местоположението на щетите нямало как да се
направи заключение кой от двата автомобила бил навлязъл първи в кръстовището и
кой – втори. Излага становище, че в случая от значение била скоростта на двата
автомобила, като водачът трябвало да се съобрази с местоположението и скоростта
на дясно стоящия. В законът изрично било записано „приближаващ и навлизащ от
дясната му страна“, но никъде не било конкретизирано, че водачът на увредения
автомобил /дясно стоящ/ следвало да се съобрази с факта, че в кръстовището
имало вече навлязъл автомобил.
В хода на съдебното следствие по искане на
процесуалния представител на жалбоподателя беше разпитан св.Й.И.И., от чийто
показания се установява, че на процесната дата и място бил на около 30-40 метра след л.а.“Мерцедес“.
Твърди, че водачът на л.а. „Хонда“ била жена, която с несъобразена скорост и
без да се огледа ударила бащата на свидетеля. Потвърждава отново, че жената
ударила от задната страна жалбоподателя, след като той бил напуснал
кръстовището. Твърди, че съдържащата се в Протокола за ПТП схема на инцидента
не отговаря на действително случилото се. Пътят бил много широк и се получавало
уширение. Водачът на л.а.“Хонда“ бил навлязъл надясно в кръстовището и ударил
изтеглящия се от кръстовището л.а.“Мерцедес“ в задната броня от дясната страна
на автомобила. Според свидетеля ударът за л.а.“Хонда“ бил в издадената предна
лява част на МПС, а не както било описано в схемата за ПТП. Отново потвърждава,
че е очевидец и л.а.“Мерцедес“ бил напуснал зоната на кръстовището, а
л.а.“Хонда“ се движел с висока скорост и
при завиване надясно ударил другия автомобил в бронята от дясната му страна.
След анализ на събрания в настоящото производство
доказателствен материал, съдът намира, че така описаната фактическа обстановка не
може да се приеме за безспорно установена и доказана, въпреки, че цени
събраните по делото гласни /отчасти/ и писмени доказателства като последователни
и достоверни. Съдът кредитира показанията на актосъставителя отчасти, като
отчита, че същият не е очевидец на настъпилия инцидент и в тази връзка не възприема
за доказана тази част, от тях, касаеща механизма на настъпилото ПТП, който
според него бил ясен, тъй като не се подкрепя от съвкупния анализ на останалата
доказателствена маса. В това число, съдът цени свидетелските показания на св.Й.И.И.,
въпреки родствената връзка на последният с жалбоподателя, което принципно налага
необходимост от по-внимателен прочит на неговите показания, но достоверността
на същите се подкрепя от кореспондиращите им писмени доказателства и снимков
материал.
При изследване на материалноправната
законосъобразност на наказателното постановление и предвид събрания по делото
доказателствен материал, съдът констатира, че е налице незаконосъобразен
административен акт, тъй като отговорността на жалбоподателя е ангажирана, за
нарушение, което не е доказано от обективна и субективна страна.
Съгласно възприетата от административните органи
като нарушена разпоредба на чл.48 от ЗДвП на кръстовище на равнозначни пътища
водачът на пътно превозно средство е длъжен да пропусне пътните превозни
средства, които се намират или приближават от дясната му страна, а водачът на
нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне релсовите пътни превозни
средства независимо от местоположението и посоката им на движение. Съответно
приложените санкционни разпоредби са чл.179, ал.2, вр. чл.179, ал.1, т.5, пр.4
от ЗДвП, като първата разпоредба предвижда наказание глоба в размер на 200 лв. за всеки, който
поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение
по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, ако деянието не съставлява
престъпление. Във връзка с тази норма е посочена санкционна разпоредба на
чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП, съгласно която се наказва с глоба в размер 150 лв.
всеки, който не спазва предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и
другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за
изпреварване или за заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена
опасност за движението.В случая, за да е установено безспорно извършването на
вмененото административно нарушение, от обективна страна следва да е установено
преминаването на МПС през кръстовище с
равнозначни пътища без санкционираното лице да пропусне ППС, намиращо се
или приближаващо от дясната му страна. Действително в случая е допуснато ПТП,
настъпило на равнозначни пътища, за което не се спори. Изводът за вина на
жалбоподателя обаче не се явява подкрепен от събраните по делото доказателства.
Ударът не се доказва да е пряка и непосредствена последица от неспазване
на предписанието на закона, дадено в чл.
48 от ЗДвП. На практика не са извършени на мястото на ПТП необходимите
замервания и не са уточнени отстоянията, които са от значение за определяне на
скоростта на участващите в инцидента МПС и необходими за преценка на
правнорелевантния въпрос дали именно поведението на жалбоподателя има пряка
причинно-следствена връзка за настъпването на ПТП. Тази скорост би могла да има
основно значение за резултата, каквото твърдение навежда и самият актосъставител
в показанията си, според който „най-съществения фактор е скоростта на
автомобилите“. Липсват обаче данни да са предприети действия за установяването
й от контролните органи, както и доказателства в тази насока. От друга страна
от представения снимков материал е видно, че ударът е реализиран в задната
дясна част на управляваното от жалбоподателя МПС и предната лява част на дясно стоящия
л.а. „Хонда“, което прави напълно вероятно изложеното от св.И. за настъпил
сблъсък между двата леки автомобила в момент, в който управляваното от
жалбоподателя МПС е напускало кръстовището. Това допълнително внася съмнение в
безспорността на констатациите на актосъставителя относно механизма на
настъпилия пътен инцидент. Предвид на това съдът приема, че няма безспорни
доказателства, от които да се направи извод, че санкционираното лице е допуснало нарушение на правилата за движение
в непосредствена причинна връзка с настъпилия резултат.
Жалбоподателят е санкциониран от административно наказващия
орган при липса на безспорност относно неговата вина за констатираното
нарушение. Настоящата инстанция намира, че в случая АУАН и НП притежават изискуемите от закона
реквизити, спазена е формата за тяхното съставяне, но същите не са годни да
послужат за реализиране на административнонаказателна отговорност по отношение
на жалбоподателя, тъй като по безспорен начин не е доказано извършеното
нарушение, респ. вината на сочения нарушител. Налагането на административно
наказание без да е доказано осъществяването съставът на съответното административно
нарушение е в пряко противоречие с принципа на законоустановеност на
основанията за ангажиране на административнонаказателна отговорност /чл.6 от ЗАНН/.
Ето защо съдът намира, че поради недоказаност
обжалваното НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Мотивиран
от гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав, постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с
оригинала.
С.Д.