№ 28
гр. София, 06.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мария Яначкова
Членове:Надежда Махмудиева
Десислава Б. Николова
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно гражданско
дело № 20221000501162 по описа за 2022 година
Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по
въззивна жалба с вх.№ 346726/3.09.2021 г. ( по регистратурата на СГС ) на Р.
З. М. срещу Решение № 265428 от 13.08.2021 г. по гр.д.№ 16157/2018 г.,
отхвърлящо предявения от него иск с правно основание член 226,ал.1 от КЗ (
отм. ) във връзка с § 22 от ПЗР на КЗ срещу ЗК „ Лев инс“ АД, град София за
обезщетение за неимуществени вреди в размер от 230 000 лева от смъртта на
неговия брат И. З. М. в резултат на пътнотранспортно произшествие,
настъпило на 20.12.2013 г. по вина на С. В. Г., като водач на лек автомобил
марка „ БМВ“ с рег. № РВ *** ,застрахован по задължителна застраховка „
Гражданска отговорност“ на автомобилистите с полица № 221139000771725
при ответната ЗК „ Лев инс “ АД.
Във въззивната жалба има оплаквания за постановяване на решението
при допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон, както и за
необоснованост на същото поради несъобразяване на показанията на всички
разпитани по делото свидетели, които установяват надхвърляща по
интензитет обичайната за този вид родствени връзки привързаност между
пострадалия и ищеца, както и обстоятелствата за : младата възраст на
1
братята, наличието на общи планове за бъдещето и нереализирането им
поради смъртта на по – малкия брат. След възпроизвеждане на част от
съдържанието на показанията на свидетелите М., Ц. и Ж. е изведен довод, че
те доказват особено близка връзка като едно от изискуемите според ТР по
тълк.д.№ 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС условия за присъждане на
обезщетение .
В срока по член 263,ал.1 от ГПК въззиваемата страна – ЗК „ Лев инс“
АД, град София отговаря, че въззивната жалба е неоснователна , тъй като
отношенията между ищеца и пострадалия не сочат на изключителност в
сравнение с типичната връзка между братя . Поддържа довод за липса на
доказателства за конкретни житейски факти, от които да се направи извод, че
връзката между тях е от естество да замести тази с лицата от най - близкия
родствен кръг, до колкото в показанията на свидетелите М. и Ц. се съдържат
субективни оценки, а не свидетелства за такива факти.
Третото лице – помагач Агенция „ Пътна инфраструктура“ , град София
отговаря, че въззивната жалба е неоснователна, тъй като при постановяването
на решението не са допуснати твърдените в нея нарушения.
При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в
жалбата, доводите в отговора и съобразно член 269 от ГПК въззивният съд
намира,че то е валидно, допустимо и правилно.
Предявеният от Р. З. М. срещу ЗК „ Лев инс “ АД, град София пряк иск
по член 226,ал.1 от КЗ ( отм. ) е за осъждането на ответника да му заплати
обезщетение в размер от 230 000 лева , ведно със законната лихва от подаване
на исковата молба , за претърпените от ищеца неимуществени вреди от
смъртта на неговия брат И. З. М. в резултат на пътнотранспортно
произшествие, настъпило на 20.12.2013 г. по вина на С. В. Г., като водач на
лек автомобил, марка „ БМВ“ с рег. № РВ *** , застрахован по
задължителна застраховка „ Гражданска отговорност“ на
автомобилистите с полица № 221139000771725 при ответната
застрахователна компания. В исковата молба са твърдени факти за
установени между ищеца и пострадалия отношения на силна привързаност,
взаимопомощ и приятелство; създадена силна, емоционална връзка, основана
на взаимно разчитане, споделяне на проблемите и доверяване на мечтите за
бъдещето; преживявяне на смъртта на малкия брат с чувства на мъка,
2
страдание и с продължаващо усещане за загуба на най – близкия човек в
живота и за нейната непреодолимост ; негативно повлияване на събитието
върху емоционалното състояние на ищеца, който продължава да изпитва „
страдание, болка, дискомфорт и потиснатост “ .
Ответникът противопоставил срещу исковете възражения, едно от които
за липса на материална легитимация у ищеца да получи обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на неговия брат.
Първоинстанционният съд направил фактически констатации за
деликтно поведение на водача на автомобила Г. като единствена причина за
възникналото на 20.12.2013 година ПТП и настъпилата при него смърт на
пътувалия в автомобила брат на ищеца ; застраховането на МПС- то по
задължителна застраховка „ Гражданска отговорност “ на автомобилистите
при ответника и настъпването на ПТП – то в срока на действието й.
Отхвърлил иска при преценка за основателност на възражението, че ищецът
не е правоимащ по вземането за обезщетение за неимуществени вреди с
аргумента, че отношенията му със загиналия брат не разкриват
изключителност в сравнение с традиционната за този вид родство връзка
между братя, за която са характерни взаимна обич, морална подкрепа,
духовна и емоционална близост .
С оглед оплакванията във въззивната жалба и доводите в отговора
пренесена пред въззивната инстанция е частта от спорния предмет относно
съществуването на обстоятелствата, които съставляват основание за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на брата.
С ТР от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС по тълк.д.№ 1/2016 г. е
прието, че материалноправно легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4/ 1961
г. и ППВС № 5/1969 г. и по изключение всяко друго лице, което е създало
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от смъртта му
продължителни болки и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени
. Присъждането на обезщетение в полза на това „ друго лице “ е обусловено
от пълното и главно доказване на така посочените в тълкувателния акт
критерии . Както в случаите на иск на лице от най – близкия родствен кръг,
така и при иск на „ другото лице “ неговата и на починалия възраст не може
да се разглежда като решаващ показател за съдържанието на връзката
3
помежду им.
Според свидетелствата на Е. М. ( леля ) двамата братя живели
непрекъснато заедно с родителите си до идването на ищеца в София,за да се
обучава като студент. И. останал да учи в Пловдив. Братята били близки,
обичали се. Продължили и към 2013 година вече при условията на разделно
живеене да поддържат връзка. Свидетелите Л. Ц. и Д. Ж. еднопосочно
установили, че И. посещавал често своя брат в ***, а и Р. при всяка
възможност се прибирал в Пловдив; чували се ежедневно; били в обща
компания от приятели и познати ; починалият И. харесвал да се събира и да
излиза с тях. Свидетелят Ц. посочил още, че ищецът бил пример за малкия си
брат, който му подражавал му в поведение и начин на обличане; възхищавал
му се и изпитвал респект към него. Свидетелят Ж. посочил, че ищецът
помагал на брат си с каквото може и че заради увлечението си към
готварството двамата планирали да развиват общ бизнес в тази сфера.
Част от показанията на М. съставляват изявления с оценъчен характер :
„ безкрайно близки “ братя ; „ фантастични взаимоотношения “. Заявеното от
свидетеля Ж. : „ Друга такава връзка между братя не съм виждал “ е близко до
тях, до колкото изразява субективното му виждане за изключителност ( в
положителен план ) на връзката. Тези изявления нямат доказателства
стойност. Правнорелевантни са установените по делото конкретни
обстоятелства от живота на братята, въз основа на които могат да се правят
доказателствени изводи за съдържанието на връзката между тях. От
съобщеното от свидетелите следва, че тя ( връзката ) е била изграждана при
нормално стекли се в живота и на двамата обстоятелства : живели са под
грижите на родителите си, после ищецът се отделил от семейството, за да учи
в друг град, като братята са продължили да общуват, да се виждат и
подкрепят. Отношенията им са били наситени с взаимна обич, подкрепа,
духовна и емоционална близост, но това не ги различава от обичайните
между такива родственици, както правилно е преценил първоинстанционният
съд. Не могат да се откроят конкретни житейски, нетипично сложили се
обстоятелства , които да сочат, че между тях е имало толкова силна и трайна
привързаност , която да обуславя търпенето от преживелия брат на морални
болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално
присъщите за тази родствена връзка.
4
Първоинстанционният съд е обсъдил всички доказателства, относими
към преценката за съдържанието на връзката между претендиращия
обезщетението и починалия негов брат . Констатацията му, че отношенията
между тях не разкриват „ изключителност“ съобразно приетото в
тълкувателния акт разбиране , съответства на гласните доказателства .
Правният му извод, че въззивникът- ищец няма право да получи обезщетение
за неимуществени вреди от смъртта на брат му, е законосъобразен.
Въззивният съд потвърждава изцяло обжалваното решение, като присъжда на
въззиваемата страна съобразно направеното искане разноски по член 78,ал.8
от ГПК – възнаграждение за защитата от юрисконсулт в размер от 100 лева.
Воден от горното, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Решение № 265428 от 13.08.2021 г. по
гр.д.№ 16157/2018 г.
ОСЪЖДА Р. З. М., ЕГН: ********** със съдебен адресат : адвокат Т.
М. от град *** ,ул. „ ***“ № ***,ет.1 да заплати на ЗК „ Лев инс “ АД , град
София възнаграждение за защита от юрисконсулт в размер от 100 ( сто ) лева
на основание член 78, ал.8 от ГПК .
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5