Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 13.08.2020 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Първо Гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети
август две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛБЕНА БОТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
СВИЛЕН
СТАНЧЕВ
като
разгледа докладваното от съдия Чеуз ч.гр.д. № 7 769 по описа на съда за 2020
г., констатира следното:
Производството
е по реда на чл. 436 вр. чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Образувано
е по жалба на „Т.С.“ ЕАД срещу действие на частен съдебен изпълнител рег. № 860
– В.М.на Камарата на ЧСИ по изп.д. № 472/2020, изразяващо се в постановяване на
отказ за намаляване на размера на претендираното от взискателя адвокатско
възнаграждение до размера на 100 лева.
В
жалбата се твърди, че постановлението на ЧСИ е незаконосъобразно.
Позовавайки се на нормата на
чл. 78, ал. 5 от ГПК, жалбоподателят моли адвокатското възнаграждение да бъде
намалено поради прекомерност.
В срока
по чл. 436, ал.3 ГПК е постъпило писмено възражение от взискателя, с което
жалбата е оспорена.
Частният съдебен изпълнител е
депозирал и мотиви, според които жалбата е неоснователна.
Съдът,
след като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства
намира за установено следното:
Изпълнително дело № 472/2020 г.
по описа на ЧСИ рег. № 860 – В.М., на Камарата на ЧСИ е образувано по молба на С.Х.Х.чрез
адв. П.Х..
Приложен е и изпълнителен лист
от 10.06.2020 г. на СРС, 177 състав по гр.д. 39 237/2017 г., по който настоящият
жалбоподател е осъден да заплати на взискателя сумата от 2 832, 51 лв. – разноски
в съдебното производство.
Взискателят е подал молба за
събиране на горната сума. В молбата се съдържа искане за събиране и на
адвокатско възнаграждение за изпълнителното производство в размер на 200 лв.
На 16.06.2020 г. съдебният
изпълнител е изпратил на длъжника покана за доброволно изпълнение.
На 18.06.2020 г. /изпратено по
пощата/ длъжникът е възразил срещу размера на адвокатското възнаграждение на
взискателя, по което искане ЧСИ се е произнесъл с разпореждане от 23.06.2020 г.,
с което е оставил без уважение искането за намаляване на адвокатския хонорар на
взискателя.
При така установеното от
фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:
Настоящият съдебен състав
приема, че жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата
е неоснователна.
В разпоредбата на чл. 435, ал.2 ГПК са посочени изрично подлежащите на обжалване от длъжника действия на
съдебния изпълнител. В случая се касае за разноски, а този въпрос се поставя
във всяко съдебно производство, предвид уредбата на материята в общите правила
на ГПК. Съдебният изпълнител по образуваното пред него изп.д. № 472/2020 г., по
искане на длъжника /настоящ жалбоподател/ се е произнесъл с постановление, с
което е отказал да редуцира адвокатското възнаграждение на взискателя, което
постановление подлежи на обжалване пред съда, в приложение на общия принцип за
разпределение на отговорността за разноски съобразно дадената защита/санкция за
страните в процеса.
В чл. 78, ал. 5 от ГПК е
предвидена възможността да се иска намаляване на разноските за адвокатско
възнаграждение.
При проверка за
законосъобразността на постановлението на съдия-изпълнителя, съдът съобрази
разпоредбата на чл. 78, ал.5 ГПК и намира следното:
Според нормата на чл. 10, ал. 1
от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в
релевантната й редакция за образуване на изпълнително дело се дължат 200 лева.
Релевантната редакция на наредбата е тази, действала към датата на сключване на
договора за правна защита респ. плащането на уговореното адвокатско
възнаграждение, а именно 11.05.2020 г. В този смисъл определение 499/19.07.2019
г. по ч.т.д. 3019/18 г. на Второ ТО на ВКС. Последващото изменение на
цитираната наредба, съобразно заявените в жалбата твърдения е ирелевантно
досежно преценка дължимостта на процесната сума.
Поисканите респ. присъдени от
съдебния изпълнител разноски са в минималния размер по цитираната по-горе
Наредба, поради което възражението за тяхната прекомерност не може да бъде
споделено от настоящия съдебен състав.
Разноски в
настоящото производство не се следват доколкото същото е с оглед дължимост и
размер на разноските в друго производство. Не се допуска кумулиране на нови
задължения за разноски, поради което нормата на чл. 81 от ГПК е неприложима. В
този смисъл определение
№ 489 от 17.10.2017 г. по ч. гр. д. № 3926/2017 г. на IV г. о. ВКС, определение
№ 933 от 17.09.2018 г. по ч. гр. д. № 2845/2018 г. на IV г. о. ВКС.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане
от 23.06.2020 г. на ЧСИ 860 – В.М.по изп.дело 472/2020 г., с което е оставено
без уважение искането за намаляване на адвокатското възнаграждение на взискателя.
Решението е
окончателно с оглед чл. 437 ал.4 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.