№ 3723
гр. София, 13.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20251100502781 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 12735 от 27.06.2024 г. по гр.д. № 1035 /2023 г. по описа на СРС,
123 с-в, са отхвърлени като неоснователни предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, срещу В. С. Ч., ЕГН **********, обективно
кумулативно съединени искове с правно основание с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1
от ЗЗД за сумата от 3339.78 лв. – непогасено задължение за доставена от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД в периода от месец 05.2015 г. до месец 04.2018 г.
топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се на адрес гр. София, ж.к. „Люлин“,
бл. ****, абонатен № 339058, ведно със законната лихва върху тази сума за периода от
08.02.2019 г. - на която дата е подадено заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. дело № 7930/2019
г. по описа на Софийски районен съд, 123 състав до изплащане на вземането, и с
правно основание чл.422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл.
124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД за сумата от 490.80 лв. - обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху неплатеното в срок задължение за
доставената топлинна енергия за периода на забава от 15.09.2016 г. до 04.02.2019 г.; с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл.
124, ал. 1 ГПК, вр. с чл.79, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 44.40 лв. - стойност на
1
предоставена в периода от месец 01.2016 г. до месец 04.2018 г. услуга дялово
разпределение, ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 08.02.2019 г. -
на която дата е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. дело № 7930/2019 г. по описа на
Софийски районен съд, 123 състав до изплащане на вземането и с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, вр.
с чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД за сумата от 7.40 лв. - обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху неплатеното в срок задължение за дялово разпределение за
периода на забава от 01.03.2016 г. до 04.02.2019 г.
Решението е поставено при участието на третото лице помагач на страната на
ищеца „ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД.
Решението е обжалвано от ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, с
изложени доводи, че е неправилно в обжалваната част, поради нарушение на
процесуалния закон и неправилно приложение на материалния закон, както и поради
необоснованост.
Поддържа, че чрез събраните в производството доказателства е установено, че
ответникът е собственик на имота, за който са били доставяни количества ТЕ
възлизащи на исковата стойност. Поради това и изводите на СРС, че в производството
не е доказано наличие на облигационно правоотношение между страните намира за
неправилни и необосновани. Същите са постановени в отклонение от материалния
закон, тъй като е установено, че ответника е битов клиент на потребената в имота ТЕ.
Доколкото в производството е доказано количеството потребена ТЕ в имота и
ответникът не оспорва това, счита за неправилен извода на съда, че исковете за
заплащане на тяхната стойност са неоснователни. Жалбоподателят отправя искане за
отмяна на решението, като моли за уважаване на исковете в цялост, като основателни.
Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба
от ответника В. С. Ч., в който е изразено становище за нейната неоснователност.
Подпомагащата страна в производството „ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД не
изразява становище по жалбата.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана
страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира
същата за основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
2
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Съдът приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Във връзка с доводите във въззивната жалба, настоящия състав намира
следното:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че процесния имот
е топлоснабден. Приел е, че в производството не е доказано, че ответника е
собственик на имота, за който са били доставяни количества ТЕ възлизащи на исковата
стойност, поради което исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. За
обосноваване на сочения извод съдът е приел за недоказано в производството, че
страните се намират в облигационни отношения във връзка с доставката на ТЕ за
битови нужди за исковия период, чиято стойност не е била заплатена от абоната –
потребител.
Решението е неправилно в една част.
Искът по чл. 422, ал. 1 от ГПК е специален положителен установителен иск,
който е на разположение на кредитора, чието вземане в заповедното производство е
оспорено от длъжника. Чрез него кредиторът иска да постигне стабилизиране на
заповедта за изпълнение, която да послужи като изпълнителен титул за събиране на
вземането му. Правният интерес от предявяването му винаги е налице, когато
длъжникът е оспорил вземането като е предявил възражение в срока по чл. 414 от
ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима
редакция след 17.07.2012 г. / потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. След отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на
измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието "клиент на топлинна
енергия", което е еквивалентно по смисъл на понятието "потребител на топлинна
енергия". Съгласно новата редакция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща след 17.07.2012 г.,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинната енергия.
В случая, чрез събраните пред първата инстанция доказателства – списък на
3
етажните собственици към протокол от проведено ОС на ЕС към 03.10.2002 г. на
сградата, в която се намира апартамент № 42, находящ се на адрес гр.София, ж.к.
„Люлин“, бл. **** с абонатен № 339058, молба-декларация от 14.12.1995 г., Протокол
за избор на жилище по реда на ЗУЖВГМЖВ и ППЗУЖВГМЖВ от 27.09.1995 г. на
Централна местна комисия при Столична голяма община, заявление от 03.11.2014 г. и
съобщения към фактури издадени от ищеца в периода месец 05.2015 г. до месец
04.2018 г., се установява че ответникът е собственик на топлоснабдения имот.
Установява се, че ответникът е отправил искане за откриване на партида при ищеца
във връзка с доставката на ТЕ в имота, който е закупил, както и че същият е положил
подпис в списъка на етажните собственици за ап.№ 42 при проведеното ОС на ЕС.
Трайно установена е практиката на Върховния касационен съд, че доказването
на релевантните за разглеждания спор факти се осъществява в гражданския процес с
предвидените и уредени в закона доказателствени средства. Свидетелстващият
документ материализира удостоверително изявление на своя издател, като отразява
неговото възприятие за фактите, които са възпроизведени в документа. Съгласно чл.
180 ГПК частните документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват
доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица.
В случая представените пред първата инстанция и посочени по-горе писмени
доказателства установяват по несъмнен начин, че ответника е потребител на ТЕ за
посочения имот. Описаните частни свидетелстващи документи удостоверяват
посочените в тях обстоятелства, както следва: че етажен собственик за ап.№ 42 е
ответника, който е поискал откриване на партида за снабдяване с ТЕ на негово име,
както и че с подаденото заявление през 2014 г. е отправил искане за прекратяване на
услугата топлоподаване. От страна на ответника не е проведено надлежно оспорване и
опровергаване на авторството на положения подпис за абонат /потребител/ етажен
собственик/ в ангажираните и описани по- горе два писмени документа. С оглед това,
съдът следва да ги оцени съобразно указанията на чл.178, ал.1 и чл. 180 ГПК, като
приеме, че автор на изявлението – полагане на подпис в документа от страна на
ответника изхожда именно от него.
С оглед това доводите на въззивника – ищец, че в производството е установено,
че ответника е клиент на топлинна енергия за имота за посочения период, съдът
намира за основателни. Освен това с последното подадено от ответника заявление е
налице признание на това обстоятелство доколкото е отправено искане за
прекратяване на облигационната връзка във връзка с доставянето на ТЕ за битови
нужди в имота. С оглед това формираните в обратен смисъл фактически констатации
и правни изводи се явяват необосновани и несъобразени с материалния закон чрез
събраните пред първата инстанция доказателства.
Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
4
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия
се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с
битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В
този см. са и разясненията, дадени в Решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013
г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК, което настоящия състав
възприема.
Установява се от представените пред първата инстанция доказателства, че
описания обект се намира в сграда, която е топлоснабдена и излагане на възражения в
обратен смисъл по делото не е направено.
Страните не спорят и от представените документи от ищеца, се установява, че
сградата, в която се намира апартамента на ответника е с непрекъснато топлоподаване
през процесния период а именно от месец 05.2015 г. до месец 04.2018 г., Топлофикация
София ЕАД е извършвала ежемесечно отчет на общия топломер; ФДР е извършвала
дялово разпределение на потребената в сградата ТЕ при спазване действащата
законодателна уредба.
Както бе посочено, страните не спорят и се установява от събраните пред
първата инстанция доказателства, че процесния имот е топлоснабден. Установява се,
че ответника, като собственик на топлоснабдения имот, представляващ апартамент №
42, находящ се на адрес гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. **** с абонатен № 339058 е
битов клиент по смисъла на §1, т. 2а от ДР на ЗЕ, за процесните период и имот, за
който са доставяни количества ТЕ.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в
ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и Наредбата за топлоснабдяването.
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и
вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между
топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е извършено от ФДР
„Техем сървисис“ ЕООД - трето лице-помагач (ТЛП) на страната на ищеца. ТЛП е
осъществявало услугата дялово разпределение за топлоснабдения имот за исковия
период, в какъвто смисъл са ангажираните писмени доказателства.
В нормата на чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради - етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално
5
потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за
дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната
част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация.Установява се, че между страните съществува валидно облигационно
правоотношение с предмет договор за продажба на топлинна енергия.
Установява се, че ответника, в качеството си на потребител на ТЕ в имота –
жилищен обект, дължи разходи за заплащане на цена на потребена топлинна енергия,
както и такса за дялово разпределение на потребената в имота ТЕ. Тези задължения
възлизат общо на сумата 3339.78 лв. – непогасено задължение за доставена в периода
от месец 05.2015 г. до месец 04.2018 г. топлинна енергия в топлоснабдения имот и
сумата 44.40 лв. - стойност на предоставена в периода от месец 01.2016 г. до месец
04.2018 г. услуга дялово разпределение.
Вземанията на ищеца са установени по несъмнен начин по делото. Поради това
и настоящия състав намира, че ответникът дължи на ищеца сумите, които са предмет
на настоящето производство.
Същите са с настъпил падеж, тъй като не доказва ответникът да е погасил
задължението чрез плащане.
От страна на ответника своевременно е направено възражение за погасителна
давност, по отношение на което съдът намира следното:
Задълженията на потребителя за заплащане стойността на топлинната енергия
са такива за периодични плащания, тъй като са налице повтарящи се през определен
период от време еднородни задължения, чийто падеж е уговорен в общите условия на
ищцовото дружество, като не е необходимо плащанията да са еднакви по размер (в
този смисъл е Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по т. д. № 3/2011 г. на ОСГК на
ВКС). Същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок. Съгласно
разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането
е станало изискуемо, а в ал. 2 ЗЗД е предвидено, че ако е уговорено вземането да става
изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е
възникнало.
На основание чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал.2 от Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация София” ЕАД на
клиенти в град София, приложими към процесния период, клиентите са длъжни да
заплащат задълженията си за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно
от деня, следващ изтичане на 45 - дневния срок за плащане е започнал да тече
давностният срок за погасяване на всяко месечно задължение.
Разпоредбата на чл. 116, б. „б“ ЗЗД предвижда, че давностният срок се прекъсва
6
с предявяване на иск относно вземането. Тъй като настоящият иск се счита предявен
от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
08.02.2019 г., вземанията на ищеца, станали изискуеми преди м.01.2016 г., са погасени
по давност. В случая това са вземанията за периода от м.05.2015 г. до м.12.2015 г. на
стойност 1148.65 лв. според издадената обща фактура от 31.07.2016 г. и представената
по делото справка от ищеца.
Непогасени по давност са само вземанията за периода м. 01.2016 г. до м.04.2018
г. на стойност 2191.13 лв. (съгласно представената по делото справка за задължения и
общи фактури). Поради това предявените установителни искове за незаплатената сума
за потребена в имота ТЕ следва да бъдат уважени за посочената сума.
Основателността на иска по чл.422 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД предполага наличие
на главен дълг и забава в погасяването му. Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД,
когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава
след изтичането му. Спрямо процесния период приложими са Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация София” ЕАД,
одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал.3, ако не са заплатени в срока по ал. 2.
Следователно забавата на длъжника следва да настъпи с изтичането на 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят задълженията, а именно от 15-ти юни на
съответната година доколкото при съобразяване на чл. 5, т. 1 ОУ отоплителният сезон,
съставляващ отчетния период, за който се извършва изравнителната сметка по чл. 32,
ал. 3 ОУ, приключва на 30-ти април. В случая изравнителните сметки са изготвени
след този срок /в края на м.юли/, а 45-дневният срок след края на отчетния период
/последният изтича на последното число на месец април на съответната година/ изтича
на 14.06., т.е. средата на юни месец на съответната година. Освен това преди
издаването им потребителят не разполага с яснота относно размера на сумата от
извършеното дялово разпределение.
Или с други думи задължението за заплащане на стойността на реално
потребената топлинна енергия в ОУ от 2016 г. е регламентирано като срочно, но
срокът, който кани, изтича преди изравнителното вземане на топлофикационното
дружество по общата фактура да е възникнало, както по основание, така и по размер.
Както бе посочено, няма как длъжникът по едно задължение да изпадне в забава преди
за него да е ясно какво дължи и това да влече неблагоприятните последици от забавата
за него. Ето защо посочените разпоредби на общите условия от 2016 г. следва да се
тълкуват в смисъл, че длъжникът изпада в забава с изтичане на 45-дневния срок от
издаването на фактурата за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, определено на база изравнителните сметки, или от 15.09 на съответната
година.
7
По изложените съображения и на основание чл. 162 ГПК съдът счита, че
размерът на лихвата за забава върху дължимата топлинна енергия 2191.13 лева за
периода от 15.09.2016 г. до 04.02.2019 г. възлиза на сумата 390.80 лева. По изложените
мотиви искът по чл. 86, ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху
главницата за потребена топлинна енергия за процесния период подлежи на уважаване
за посочения размер. За разликата над сумата 390.80 лв. до предявения размер 490.80
лв. искът по чл.422 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Съдът намира за основателна и претенцията по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД
вр. чл.150 и сл. ЗЕ за заплащане на дължимата годишна такса за извършваната услуга
за дялово разпределение предвид, че тя не е включена в стойността на потребената
топлинна енергия.
Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите
между „Топлофикация София” ЕАД и търговец, за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда - етажна
собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата
за дялово разпределение. Представено е извлечение по сметка, от което се установява
размерът на всяка от месечните такси за извършване на услугата дялово
разпределение, включени в исковия период. По изложените съображения съдът счита,
че размерът на дължима главница за доставена услуга за дялово разпределение за
периода месец 01.2016 г. до месец 04.2018 г. възлиза на 44.40 лева, предвид което
претенцията на ищеца следва да бъде уважена изцяло за сумата 44.40 лева.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана - арг. чл.84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което акцесорната претенция в тази част се явява
неоснователна.
Върху присъдените суми за главните задължения се дължи законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението – 08.02.2019 г. до окончателното
изплащане на сумите, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
от 08.02.2019 г. по ч. гр. дело № 7930/2019 г. по описа на Софийски районен съд, 123
състав.
При така формираните изводи, поради несъвпадане изводите на двете
инстанции в една част, постановеното решение следва да бъде отменено като
8
неправилно в една част, а предявените по реда на чл.422 ГПК искове – уважени
частично.
С оглед цената на иска, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. второ ГПК,
решението не подлежи на касационно обжалване.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК в полза на ищеца
следва да бъде присъдено възнаграждение за юрисконсулт в размер на 50.00 лв. и
50.00 лв.-разноски за държавна такса за въззивната инстанция.
На основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски: за проведеното заповедно производство в размер на 95.00 лв.; за
проведеното исково производство пред първата инстанция в размер на 95.00 лв.
На основание чл.78, ал.3 ГПК вр. чл.38, ал.2 ЗА в полза на процесуалния
представител на ответника – адв. И. Г. Д. от САК следва да бъдат присъдени разноски
за първата инстанция в размер на 300.00 лв. и за въззивната инстанция в размер на
200.00 лв. за оказаната безплатна правна помощ.
Воден от гореизложеното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 12735 от 27.06.2024 г. по гр.д. № 1035 /2023 г. по описа
на СРС, 123 с-в, В ЧАСТТА, с която са отхвърлени като неоснователни предявените от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, срещу В. С. Ч., ЕГН **********,
обективно кумулативно съединени искове с правно основание с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл.150 и сл. ЗЕ за сумата от 2191.13 лв. /разлика между сумата
3339.78 лв. и сумата 1148.65 лв./– главница, представляваща непогасено задължение за
доставена от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД в периода от месец 01.2016 г. до
месец 04.2018 г. топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се на адрес гр.
София, ж.к. „Люлин“, бл. ****, абонатен № 339058, ведно със законната лихва върху
тази сума за периода от 08.02.2019 г. - на която дата е подадено заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано ч.
гр. дело № 7930/2019 г. по описа на Софийски районен съд, 123 състав до изплащане
на вземането, и с правно основание чл.422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1
ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД за сумата от 390.80
лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху неплатеното в срок
задължение за доставената топлинна енергия за периода на забава от 15.09.2016 г. до
04.02.2019 г.; с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1
ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл.79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл.150 и сл.ЗЕ за сумата
9
от 44.40 лв. – главница, представляваща стойност на предоставена в периода от месец
01.2016 г. до месец 04.2018 г. услуга дялово разпределение, ведно със законната лихва
върху тази сума за периода от 08.02.2019 г. - на която дата е подадено заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано ч.
гр. дело № 7930/2019 г. по описа на Софийски районен съд, 123 състав до изплащане
на вземането, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА СЛЕДНОТО:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 ГПК, че В. С. Ч., ЕГН
**********, дължи на „Топлофикация София” ЕАД с ЕИК ********* на основание
чл.422 ГПК вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 и сл. ЗЕ сумата от 2191.13 лв. /разлика
между сумата 3339.78 лв. и сумата 1148.65 лв./– главница, представляваща непогасено
задължение за доставена от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД в периода от месец
01.2016 г. до месец 04.2018 г. топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се на
адрес гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. ****, абонатен № 339058, ведно със законната
лихва върху тази сума за периода от 08.02.2019 г. - на която дата е подадено
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което
е образувано ч. гр. дело № 7930/2019 г. по описа на Софийски районен съд, 123 състав
до изплащане на вземането, и на основание чл.422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал.
1, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД сумата от
390.80 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху неплатеното в
срок задължение за доставената топлинна енергия за периода на забава от 15.09.2016 г.
до 04.02.2019 г.; както и на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1
ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл.79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл.150 и сл.ЗЕ сумата от
44.40 лв. – главница, представляваща стойност на предоставена в периода от месец
01.2016 г. до месец 04.2018 г. услуга дялово разпределение, ведно със законната лихва
върху тази сума за периода от 08.02.2019 г. - на която дата е подадено заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано ч.
гр. дело № 7930/2019 г. по описа на Софийски районен съд, 123 състав до изплащане
на вземането.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 12735 от 27.06.2024 г. по гр.д. № 1035 /2023 г. по
описа на СРС, 123 с-в, В ЧАСТТА, с която са отхвърлени като неоснователни
предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, срещу В. С. Ч.,
ЕГН **********, обективно кумулативно съединени искове с правно основание с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл.
124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл.150 и сл. ЗЕ за сумата 1148.65 лв.-
главница, представляваща непогасено задължение за доставена от „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ” ЕАД в периода от месец 05.2015 г. до месец 12.2015 г. топлинна енергия в
топлоснабден имот, находящ се на адрес гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. ****, абонатен
№ 339058, ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 08.02.2019 г. - на
която дата е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
10
ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. дело № 7930/2019 г. по описа на
Софийски районен съд, 123 състав до изплащане на вземането, поради погасяване по
давност на вземанията, както и с правно основание чл.422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4,
вр. ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл.150 и сл.
ЗЕ вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 100.00 лв. /разлика между сумата 490.80 лв. и сумата
390.80 лв./- обезщетение за забава в размер на законната лихва върху неплатеното в
срок задължение за доставената топлинна енергия за периода на забава от 15.09.2016 г.
до 04.02.2019 г., както и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал.
1, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл.150 и сл. ЗЕ вр.
чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 7.40 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху неплатеното в срок задължение за дялово разпределение за периода на забава от
01.03.2016 г. до 04.02.2019 г.
ОСЪЖДА В. С. Ч., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК *********, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК сумата 95.00 лв.-разноски
за заповедното производство; сумата 95.00 лв.-разноски за исковото производство пред
първата инстанция и сумата 95.00 лв.-разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати на адв. И.
Г. Д. от САК, на основание чл.78, ал.3 ГПК вр. чл.38, ал.2 ЗА сумата 300.00 лв.-
разноски за първата инстанция и сумата 200.00 лв.-разноски за въззивната инстанция
за оказаната безплатна правна помощ на ответника В. С. Ч., ЕГН **********.
Решението е поставено при участието на третото лице помагач на страната на
ищеца „ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД.
На стоящото решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11