№ 169
гр. Враца, 23.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Христо Н. Христов
Членове:К. Н. Гердова
Пламен К. Кучев
при участието на секретаря Веселка Кр. Николова
като разгледа докладваното от К. Н. Гердова Въззивно гражданско дело №
20251400500249 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Въззивното дело е образувано въз основа на депозирана въззивна жалба вх.№
1041/21.02.2025г. от „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД,с ЕИК ***, с адрес и
седалище на управление в ***, чрез юрисконсулт К. М. против Решение № 13/31.01.2025 г.
постановено по гр.д. № 775/2024 г. по описа на PC Козлодуй, с което са отхвърлени
предявените от „Електроразпределителни мрежи запад” ЕАД, с ЕИК:***, искове с правно
основание чл.422, ал.1, вр.чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, вр.чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ вр.чл.51, ал.1 от
ПИКЕЕ, вр.чл.79 от ЗЗД, вр.чл.86 от ЗЗД, В ЧАСТТА, за признаване за установено по
отношение на А. Г. П., ЕГН ********** от ***, че същият дължи на ищцовото дружество,
следните суми: 6897,43 лева - представляваща главница за горницата над 2299,15 лева до
пълния претендиран размер от 9196,58 лева, за доставена и потребена електрическа енергия
за обект с адрес ***, дължима по фактура № **********/20.02.2023г. на основание чл.83,
ал.1, т.6 от ЗЕ и чл.56 от ПИККЕ за периода от 05.08.2021г. до 31.01.2022г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от07.03.2024г.(датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК) до
окончателното изплащане на сумата и 715.06 лева, представляваща претендирана мораторна
лихва за периода от 07.03.2023г. до 05.01.2024г. за горницата над 238.37 лева до пълния
претендиран размер от 953.49 лева, които суми са предмет на Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК №211/12.03.2024г., издадена по ЧГД №318/2024г. по
описа на РС – Козлодуй, като неоснователни и недоказани.
В жалбата се поддържа, че решението е неправилно, незаконосъобразно, необосновано,
постановено при съществено нарушение на материалния и процесуалния закон.
Въззивника навежда твърдения, че първоинстанционния съд приел в мотивите си, че
ответникът А. Г. П. е наследил ¼ ид.ч. от процесния недвижим имот, като проверката
1
извършена на 31.01.2022 г. и периодът, в който е начислена корекционна стойност на
потребената електроенергия са към момента на наследственото правоприемство. Приел, че
ответника П. е собственик на идеални части от същия имот и е легитимиран да отговаря за
задълженията към ищцовото дружество в исковия период, като ирелевантно е
обстоятелството, че за този имот няма активен договор за продажба на ел. енергия с
ищцовото дружество. При тези доводи приел, че ответника дължи на ищцовото дружество
сумата от 2299,15 лв., съответстваща на наследствената му квота, като в тази част уважил
иска, а в останалата обжалвана част го отхвърлил, като неоснователен.
Въззивника прави анализ на нормативната уредба цитирайки ПИКЕЕ относно
разликата между правоотношение възникнало от покупко-продажба на електрическа
енергия, измерваща чрез СТИ и ежемесечното й начисляване, въз основа на договор при
общи условия и в случаите на манипулации на СТИ и измервателните системи,
неправомерни присъединявания към електроразпределителната мрежа /ЕРМ/ и други форми
на отклонение от традиционното развитие на правоотношенията, при които се достига до
ползване на електрическа енергия, не по установения нормативен ред, без да се отчита и
заплаща. Цитира съдебна практика на ВКС.
На първо място въззивника в жалбата сочи, за безспорно установено по делото, че
ответника А. Г. П. е собственик и ползвател на процесния имот, находящ се в ***,
цитирайки Наредба № 6/24.02.2014 г. за присъединяване на обекти на клиенти към
електропреносната мрежа. В тази връзка са показанията на разпитаните по делото свидетели
на „ЕРМ Запад“, които са негови служители/техници ел. системи контрол НТЗ/ сочейки, че
по време на извършване на проверките, А. Г. П. се е представил като собственик на
процесния имот и е оказал съдействие през цялото време на служителите, поради което било
изрично признание за качеството му на собственик и ползвател на имота. Сочи, че в случая е
налице неправомерно присъединяване към ел.мрежата, без знание и съгласие на
електроразпределителното дружество, което е удостоверено с приложения по делото
нотариален акт, съставения КП и със съдействието на самия ответник А. Г. П.. В тази връзка
първостепенния съд не е обсъдил и не е взел предвид показанията на разпитаните свидетели
на „ЕРМ-Запад“, което представлява съществено процесуално нарушение.
На второ място, в жалбата се твърди, че първоинстанционният съд не е съобразил и
разпоредбата на чл. 56, ал. 1 от ПИКЕЕ, в която е отразено, че „в случаите на
преизчисляване на количества електрическа енергия по реда на този раздел операторът на
електроразпределителната мрежа предоставя на ползвателя на мрежата фактура и справка за
преизчислените количества електрическа енергия, както и информация за дължимата сума за
мрежови услуги...“. Сочи, че относимото към настоящия случай законодателство е не
конкретизирането на вещни права, а единствено фактическото положение по ползването на
електроразпределителната мрежа.
В жалбата се сочи, че в казуса понятието „битов клиент” е несъотносимо, тъй като
процесният случай касае неправомерно присъединяване към електроразпределителната
мрежа, поради което неправомерно ползващото електрическата енергия лице не се
припокрива с понятието „битов клиент”. Доказано било, че А. Г. П. не е провел
необходимата процедура по Наредба № 6/2014г. за присъединяване на обекта/къщата/ към
разпределителната мрежа и да стане клиент. В тази връзка цитира заключението на експерта
по приетата СТЕ.
Твърди, че първостепенния съд не е преценил правилно събрания доказателствен
материал, установяващ несъмнено наличието на неправомерно присъединяване, не е
съобразил нормативната уредба, обосновавайки съдебния акт с различни по смисъл правни
норми, поради което е постановил неправилно решение.
Въззивника прави анализ на нормите уреждани понятията „битов клиент“ и „краен
2
клиент“ в ЗЕ, ТЗ и Директива 2009/72/ЕО от 13 юли 2009 г.
Прави се искане за отмяна на Решение № 13/31.01.2025 г. постановено по гр. д. №
775/2024 г. по описа на РС-Козлодуй в частта, в която е отхвърлен иска за сумата от 6897.43
лв. представляваща претендирана главница и 715.06 лв. представляваща претендирана лихва
и да се постанови ново, с което въззивния съд да признае изцяло за установено, че
ответникът А. Г. П. дължи на „Електроразпределителни мрежи Запад” ЕАД цитираните
суми в исковата молба.
Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение пред двете съдебни
инстанции.
С въззивната жалба не се сочат доказателства и не се правят доказателствени искания
за събиране на нови доказателства пред въззивната инстанция
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна А. Г. П.,
чрез пълномощника му адв.М. С., със съдебен адрес: ***, с който оспорва въззивната жалба
и желае същата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение
потвърдено.
Още с писмения отговор по чл.131 ГПК ответника е релевирал възражение, че между
страните не е налице облигационна връзка, поради което в тежест на ищеца било да
установи наличие на такава между А. П. и електроразпределителното дружество, породена
от сключен при общи условия договор за продажба на ел.енергия, както и че ответникът,
като физическо лице е имал качеството на потребител на ел.енергия за битови нужди на
обект/къща/ находящ се в град ***, даваща основание на ответното дружество да извършва
корекция /преизчисляване/ на сметката на ищеца за минал период.
Сочи, че с определение № 829/19.09.2024г. постановено по реда на чл.140 от ГПК в
което е обективиран доклада на съда е разпределена по чл.154 от ГПК доказателствената
тежест на страните, по който същите не са възразили. Ищцовото дружество не доказало, че
ответника е ползвател на имота, както и наличие на облигационни взаимоотношения, по
силата на които ищеца е изпълнил задължението си за реално доставяне на електрическа
енергия по издадената фактура през исковия период.
В отговора се позовава на разпоредбата на чл.4, ал.3, т.2 от Наредба № 6/24.02.2014г. за
присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или
към разпределителните електрически мрежи, съгласно която присъединяването се извършва
по искане на собственик, ползвател или наемател на обекта. Дори и лица различни от
посочените в горецитираната разпоредба, те могат да бъдат само такива, които ползват
обекта/имота/ за собствени нужди със съгласието на собственика или носителя на вещното
право на ползване, и своевременно са сключили договор за използване на
електроразпределителната мрежа за този обект при публично известените общи условия
директно с ответното дружество. Сключването на такъв договор в случая не е налице,
презумирането на такъв се доказва по общия ред на ГПК, цитирайки пример с откриването
на индивидуална партида /клиентски номер/.
Въззиваемия сочи, че чл.51, ал.1 от ПИКЕЕ позволява корекционната процедура да се
приложи и по отношение на неправомерно присъединени към електрическите мрежи
обекти, то отговорност за констатирана неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия се носи само от лицата разполагащи с вещните права на собственост и
на ползване, и с правото на държане като наемател.
В случая съществуването на вещни или облигационни права на ответника по
отношение на процесния имот и качеството му на потребител не било установено в
съдебното производство.
Въззиваемата страна-ответник е представила по делото нотариален акт за собственост
на имота на името на Г. П. М., починал на *** и като негови наследници в у-нието за
3
наследници са вписани съпругата и четирите му деца, едно от които е ответника. След
смъртта на съпругата му Ф. Г. М.(***), към датата на проверката и издаване на фактурата,
наследници на Г. П. М. са децата му, които наследяват при равни права - по ¼ /една четвърт/
идеална част.
Сочи, че ответника не е сключвал договор за наем и не е придобил имота нито към
датата на проверката, нито на по - късен етап, видно от справката на АВ. Същият не е бил
титуляр на партидата на имота, видно от КП на проверката, нито към датата на проверката,
нито на по – късен етап.
Сочи, че в деня на проверката ответника пристигнал в имота след като е започнала
проверката, а не е установен в него, видно от показанията на св.П. Г..
Въззиваемия навежда доводи, че от заключението на вещото лице по СТЕ се
установило, че имота не е бил присъединен към мрежата и ответника не е бил титуляр на
партидата към датата на проверката. Не е подписван споразумителен протокол или друг
документ с който ответника да се е съгласил да заплати сумите по партидата.
Сочи, че поради липса на облигационна връзка между страните при правилно
разпределена доказателствена тежест, прави искът за заплащане на повече от притежаваната
от ответника ¼ ид.ч. от имота неоснователен.
Цитира съдебна практика на ОС-Враца.
Моли да се потвърди атакуваното съдебно Решение № 13/31.01.2025 г. постановено по
гр.д. № 775/2024 г. по описа на PC Козлодуй, като правилно и законосъобразно и да му се
присъдят направените в процеса разноски.
С отговора на въззивната жалба не се сочат доказателства и не се правят
доказателствени искания за събиране на нови доказателства пред въззивната инстанция.
В съдебно заседание страните страните редовно призовани не се явяват и не се
представляват. От техните процесуални представители са постъпили писмени молби, в
които се изразява становище за даване ход на делото в тяхно отсъствие, изявление за
поддържане доводите във въззивната жалба и в отговора на въззивната жалба, както и
доводи по същество на спора и по разноските, ведно с приложени списъци по чл.80 от ГПК.
При извършена проверка за редовност и допустимост на постъпилата въззивна жалба
настоящият съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК
и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК.
При констатираната редовност на жалбата, съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му
част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е
валидно - постановено е от законен състав в пределите на правораздавателната му власт и в
предвидената от ГПК писмена форма; подписано е и е разбираемо.
Решението е допустимо – произнесено е при наличие на правен интерес от търсената
защита и при определен съобразно с принципа на диспозитивно начало предмет на спора.
За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав
обсъди събраните пред районния съд доказателства поотделно и в тяхната пълнота,
във връзка с изтъкнатите от страните доводи, при което приема следното от
фактическа страна:
Районен съд-Козлодуй е бил сезиран със заявление на „Електроразпределителни
мрежи Запад“ ЕАД,с ЕИК ***, с адрес и седалище на управление в ***, чрез юрисконсулт К.
М., с което се иска да бъде издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК против
А. Г. П., ЕГН:********** от ***, който да заплати на заявителя/кредитор сумата от 9196.58
лева - главница за доставена и потребена електрическа енергия за обект с адрес ***,
дължима по фактура № **********/20.02.2023г. на основание чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ и чл.56 от
4
ПИККЕ за периода от 05.08.2021г. до 31.01.2022г. и мараторна лихва за периода от
07.03.2023г. до 05.01.2024г. в размер на 953.49 лева, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК до изплащане на задължението, както и присъждане на
разноски в размер на 203.00 лева заплатена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50.00 лева, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК № 211/12.03.2024г. по ЧГД №318/2024г. по описа на
РС – Козлодуй.
Заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК е връчена на длъжника, който в
законоустановения срок е депозирал възражение по чл.414 от ГПК, че не дължи сумите по
заповедта, то с Определение № 468/20.05.2024г.първостепенния съд указал на заявителя
възможността му да предяви иск за вземането си, като довнесе дължимата държавна такса.
Такъв е предявен в законоустановения едномесечен срок, въз основа на която е инициирано
исково производство по реда на чл.422 от ГПК.
Предявен е установителен иск от „Електроразпределителни мрежи запад ” ЕАД, с
ЕИК:***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Г. М. и В. С. – членове
на УС, чрез пълномощника си К. М. - юрисконсулт против А. Г. П., ЕГН:********** от ***,
с правно основание чл.422, вр.чл.415,ал.1 от ГПК, вр.чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ и чл.56 от ПИККЕ
от ГПК, за приемане за установено по отношение на ответника, на вземането, предмет на
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 211/12.03.2024г.,
издадена по ЧГД № 318/2024г. по описа на РС – Козлодуй, т.е., че ответникът дължи на
ищцовото дружество следните суми: 9196.58 лева - главница за доставена и потребена
електрическа енергия за обект с адрес ***, дължима по фактура № **********/20.02.2023г.
на основание чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ и чл.56 от ПИККЕ за периода от 05.08.2021г. до
31.01.2022г. и 953,49 лв.-лихва за периода от 07.03.2023г. до 05.01.2024г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до изплащане на задължението.
В исковата молба ищцовото дружество твърди, че е лицензиант на дейностите по
разпределение на ел.енергия и съгласно ПИКЕЕ разполага с правото да извършва
преизчисляване на сметките на потребителите в случаите на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена ел.енергия.
Посочва, че не е налице облигационна връзка между ищеца и ответника А. Г. П.,
регламентирана от публично известни Общи условия. Няма сключен договор от ответника
за присъединяване на обекта му, представляващ къща, находяща се в *** и присъединен
към електроразпределителната мрежа, респ. не е преминал надлежно процедурата по
Наредба № 6/2014г. за присъединяване на обекти на потребители и производители към
разпределителната мрежа. Въпреки това ответника е потребявал предоставените от
ищцовото дружество услуги предвидени в общите условия за процесният обект/къща/.
Посочва се, че на 31.01.2022г. служители на оператора на електроразпределителната
мрежа са извършили проверка на мястото на измерване на ел.енергията, доставяна в обект
къща, находяща се в ***. На проверката е присъствал независим свидетел и представител на
МВР, като е потърсен и представител на потребителя, който е присъствал. За проверката е
съставен констативен протокол № 3033902/31.01.2022г., в който е отразено, че в таблото на
абоната липсва електромер и захранване към него, като няма и текущ договор за адреса.
Констатирано е, че обекта е неправомерно присъединен към ел.мрежата, без да е преминал
по реда на Наредба № 6. Неправомерното присъединение е извършено с проводник ПВ-А1
10 кв.мм, /два броя, които били закачени към фазов и нулев проводник/, като по този начин
консумираната ел.енергия не се измервала от средство за търговско измерване и съответно
не се заплащала от потребителя. За констатираното неправомерно присъединяване били
5
уведомени и органите на МВР. Неправомерното присъединяване към процесния обект било
премахнато от служителите на ищцовото дружество. В момента на проверката обекта се
обитавал от лицето А. Г. П., на когото са снети личните данни и отразени в КП.
Твърди се, че на клиента е изпратено писмо с изх. № NTZ170461/01.02.2022г. за
извършената проверка, като към писмото е приложено и копие от КП. Същото е получено от
ответника, видно от приложената обратна разписка за получаването му.
Въз основа на КП № 3033902/31.01.2022г., е било извършено преизчисление на
сметката на ответника по реда на чл.51, ал.1 от ПИКЕЕ за периода от 05.08.2021г. -
31.01.2022г., който е отразен във фактура № **********/20.02.2023г. Твърди се, че
корекцията на сметка е била извършена на основание чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ и чл.56 от
ПИКЕЕ.
Отразено е, че на ответника е било изпратено писмо с изх. № **********/20.02.2023г.
за изготвената справка за преизчислените количества ел.енергия, ведно с процесната
фактура.
Наведени са доводи, че ползването на електрическа енергия с частично измерване или
без измерване, води до обогатяване на потребителя за сметка на енергийното дружество, а
извършената корекция представлява способ за отстраняване на последиците от
неоснователното обогатяване на клиента и използваната, но незаплатена електрическа
енергия, както и компенсиране на дружеството за направените от него разходи в тази връзка.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, чрез
процесуалния му представител адв.М. С. от АК – Враца, с който оспорва иска. Сочи, че
между страните не са налице облигационни отношения през процесния период - 05.08.2021г.
- 31.01.2022г., поради което не притежавал процесуална легитимация в процеса. Излага
теоретични постановки по прилагане на нормативните актове.
Сочи, че съгласно чл.51, ал.1 от ПИКЕЕ, отговорност за констатирана неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия следва да носят само лицата,
ползващи се от неправомерно присъединените обекти на правно основание - собствениците,
ползвателите или наемателите.
Счита се, че както в случаите на възникнали в резултат на правомерно присъединяване
договорни отношения, така и в случаите на неправомерно присъединени обекти,
преизчисляване на количеството електрическа енергия при установяване на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, можело да се извършва само за
сметка на лица, разполагащи с вещните права на собственост и на ползване, и с правото на
държане като наемател, какъвто ответника не е нито едно от изброените лица.
Видно от приложения с отговора нотариален акт за собственост № 30, т.IV, н.д.№
1135/1991г. по описа на РС-Оряхово, процесният имот/къща/ е бил собственост на Г. П. М.,
б.ж. на гр.Козлодуй, починал на ***, а неговата съпруга Ф. Г. М. е починала на ***, видно от
приложено у-ние за наследници.
От представеното удостоверение за наследници на Г. М. е било видно, че ответника не
е единствен наследник на родителите си, а има и други деца.От приложената справка на
Агенция по вписвания е видно, че ответникът не е сключвал договори, чрез които да е
придобил имота нито към датата на проверката, нито на по - късен етап. Навежда доводи, че
ответникът не е бил нито ползвател на имота, нито титуляр по партидата, а в периода на
проверката същият е живял по постоянния си адрес в ***. Прави се искане предявеният иск
да бъде отхвърлен.
При така подадените искова молба и отговор по делото са били събрани писмени и
гласни доказателства,както и пирето поделото заключение на вещо лице по СТЕ, което не е
оспорено от страните и възприето от съда като обективно и компетентно изготвено.
Свидетеля С. Б./свидетел на ищеца/ заявил, че е член на Федерацията на потребителите
6
и присъствал на проверка извършена на 31.01.2022г. в *** заедно с екип от НТЗ. Сочи, че
проверяващите констатирали неправомерно присъединение към електропреносната мрежа,
като за абоната нямало електромер, нямало ел.табло, а той се бил прикачил отгоре върху
мрежата с два проводника, единия на нулата, другия на фазата, които влизали вътре в
къщата. В момента на проверката се консумирала ел.енергия. По този начин това изменение
на схемата за свързване водело до консумиране на електроенергия, която не се заплащала.
На процесната проверка присъствал и представил на полицията, който бил уведомен и също
констатирал нарушението.
На място бил потърсен абоната, но бил излязъл един човек, който се оказал син на
ответника, а след това се появил и самия ответник, който също присъствал. Взели им
личните данни, които са вписани в КП, но същите отказали да го подпишат, както и да
вземат екземпляр от него. Било премахнато присъединението.
Протоколът бил съставен и подписан на място в присъствието на проверяващите, на
св.Б. и от представителя на полицията.
Другия свидетел Й. И./свидетел на ищеца/ заявил, че е служител на "ЕРМ Запад" ЕАД
и заема длъжността „техник ел.системи, контрол НТЗ“, район Запад от 2015 г., като
задълженията му се изразяват в извършване проверки на средствата за търговско
измерване/СТИ/ и на мрежата ниско напрежение/МНП/ собственост на дружеството за
нерегламентирани намеси върху тях.
Присъствал на проверка извършена на 31.01.2022 г. в ***, за обект/къща/, като за този
адрес липсвало ел.табло и електромер. При оглед на мрежата проверяващите констатирали
присъединени два броя проводници тип ПВА 10 кв.мм, които били закачени към фазов и
нулев проводник, които захранвали едноетажна сграда с плоча в имота.
На проверката присъствал и С. С.-член на Федерацията на потребителите и
представител на полицията, който бил уведомен чрез тел.112.
На горепосочения адрес имало двама души/баща и син/ на които взели личните данни
и ги отразили в констативния протокол. Човека, който се представил за собственик на имота,
съдействал на проверяващия екип, като се държал нормално, не е имало конфликти и
доброволно им предоставил личните си документи.
Св.Й. свидетелства, че влезли в имота до самата сграда, тъй като била най-ниската част
на присъединените проводници. Имота е видимо обитаем, имало пътека за да се влиза в
двора. Измерили товара по присъединените проводници и установили, че по тях протича
ток. Сочи, че за имота няма открита партида в електроразпределителното дружество.
След приключване на проверката премахнали незаконно прикачените проводници и
съставили КП за констатираното нарушение.
Свидетеля П. А. Г./син на ответника/ заявил, че ще свидетелства, въпреки разясненото
му право на отказ от съда. Посочил, че не е присъствал на проверката извършена в края на
м. януари 2022 г. от служители на „ЕРМ Запад“. Твърди, че към датата на проверката никой
не е живял в къщата, била необитаема. Баща му също не е живял и ползвал къщата, а само
ходил да я наглежда. Процесният имот/къщата/ се води на дядо му по бащина линия Г. П. М.,
който я закупил 1983/1984 г., а през 1990 г. има издаден нотариален акт за него. Дядо му
починал през м. април 2005 г. Баща му има две сестри, които са семейни, но те също не са
посещавали имота.
Св.Г. сочи, че той и баща му, в момента на проверката били при съседите и видели
коли на електроразпределителното дружество от които слизали хора да оглеждат имота.
Отключили къщата, като влезли в нея, а по-късно и служителите на
електроразпределителното дружество със съгласието на баща му. По време на проверката в
къщата имало електричество, тъй като проверяващите включвали и изключвали бушона.
Същите констатирали, че има закачен кабел на проводник и това било нелегално, за което
7
били обвинили св.Г..
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, същите са непосредствени, логични, последователни и кореспондиращи
си помежду си.
От приетото пред първата инстанция заключение на вещото лице по СТЕ, без
възражения от страните и от съда като обективно изготвено се установява, че в процесния
КП липсвали трите имена на проверяваното лице-абонат/клиент или ползвател на
електрическа енергия. Проверявания обект е без открита партида на ползвателя.
В случая, върху електроразпределителната мрежа, собственост на ищцовото
дружество, е било оказано неправомерно въздействие, като два медни проводника с голямо
сечение 10 кв.мм. – грубо, по механически начин, са прикачени/присъединени към
голите/неизолираните алуминиево-стоманени /тип АС/-35 кв.мм. – един към фаза, а другият
към нула – неутралния проводник „N„ директно, без електромерно табло и без електромер.
По този начин е била създадена техническа възможност да се консумира от въздушната
мрежа ел.енергия, без тя да бъде измерена. Отразено е, че консумиране на електрическа
енергия при фазово напрежение от 230V с голям ел.товар/ток, с максимален продължителен
ток от порядъка на 80А, може да се извърши само при условие, че контактната електрическа
връзка между алуминиевите и медните проводници е изпълнена технически правилно, с
използването на т.н.биметална клема, но в КП не бил отразен начина на електроконтактното
съединение в мястото на електрическата връзка.
Експерта посочил, че преизчислената корекционна сметка за периода от 180 дни
възлизала на 39744 kWh на стойност 9196.58 лева, с включено ДДС. От техническа гледна
точка това означавало, че ответникът е консумирал физически ежечасно и ежедневно, без
прекъсване 24 часа, включително и през нощните часове, с активна електрическа мощност,
изчислена при фактор на използване на мощността, равен на единица – 9,22 kW.
Вещото лице посочило в заключението си, че посочените в процесния КП констатации
представляват неправомерно, директно присъединяване към електроразпределителната
въздушна мрежа и водят до пълно неотчитане на потребената ел.енергия. Правилно са
изчислени количества ел.енергия по формулата на чл.51, ал.1 от ПИКЕЕ за период от 180
дни, при 24-часово ежедневно ползване, при напрежение от 230V, ток 80А, т.е. методически
и математически точно са направени изчисленията, при правилно избрани количествени
параметри. Преизчисленията на сметката са извършени по действащите към момента на
корекциите цени за процесния период от 05.08.2021г. до 31.01.2022г., утвърдени от ДКЕВР с
Решение №Ц-27 от 01.07.2021г., съгласно разпоредбата на чл.56, ал.3 от ПИКЕЕ.
При тази фактическа обстановка, районният съд е признал за установено по отношение
на А. Г. П., ЕГН:********** от ***, че същият дължи на „Електроразпределителни мрежи
запад” ЕАД, с ЕИК:***, гр.София сумата в размер на 2299.15 лева, представляваща ¼ ид.ч.
от общо дължимата сума от 9196.58 лева - главница за доставена и потребена електрическа
енергия за обект с адрес ***, дължима по фактура № **********/20.02.2023г. на основание
чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ и чл.56 от ПИККЕ за периода от 05.08.2021г. до 31.01.2022г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 07.03.2024г.(датата на пощенското
клеймо) до изплащане на задължението и сумата в размер на 238.37 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 07.03.2023г. до 05.01.2024г. върху дължимата главница от
2299.15 лева, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК №211/12.03.2024г. по ЧГД №318/2024г. по описа на РС – Козлодуй.
В останалата част претендираната искова претенция е отхвърлена, като са присъдени
разноски в заповедното и исковото производство по съразмерност.
За да постанови това свое решение районният съд е приел, че в случая е приложима
8
разпоредбата на чл.51, ал.1 от ПИКЕЕ, видно от приложения КП № 3033902/31.01.2022г. и
от заключението на вещото лице по приетата СТЕ, че върху електроразпределителната
мрежа, собственост на ищцовото дружество е било оказано неправомерно въздействие,
изразяващо се в следното: два медни проводника с голямо сечение 10 кв.мм. – грубо, по
механически начин, са прикачени/присъединени към голите/неизолираните алуминиево –
стоманени /тип АС/ - 35 кв.мм. – един към фаза, а другият към нула – неутралния проводник
„N„ директно, без електромерно табло, без електромер. По този начин е била създадена
техническа възможност да се консумира от въздушната мрежа ел.енергия, без тя да бъде
измерена. При доказано неправомерно присъединяване към електропреносната мрежа е
възникнало право на ищеца да извърши едностранна корекция на сметката на потребителя за
минал период, а ответника не е установил факти, изключващи, унищожаващи или
погасяващи това право. Съдът приел още, че ответника е наследник на ¼ ид.ч. от процесния
имот, проверката е извършена на 31.01.2022г., а периодът, в който е начислена
корекционната стойност на потребената електроенергия, също е към момента на
наследственото правоприемство. Следователно той е активно легитимиран да отговаря за
задълженията към ищцовото дружество, като ирелевантен е факта за липса на сключен
договор за продажба на ел.енергия с електроразпределителното дружество.
Въззивната инстанция споделя направените от районния съд фактически и
правни изводи и намира, че решението му е постановено при правилно приложение на
материалния закон и доказателствата по делото, при което на основание чл.272 ГПК се
присъединява и препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
В отговор на изложените от страните доводи във въззивната жалба и в отговора
пред настоящата инстанция, настоящият съдебен състав намира следното:
В исковата молба ищецът твърди, че исковите суми произтичат от извършена от него
на основание чл.51, ал.1 от ПИКЕЕ, корекция на сметката на ответника, заради
констатирано, също по реда на ПИКЕЕ, неправомерно присъединяване на обекта на
ответника към електроразпределителната мрежа. От констативен протокол №
3033902/31.01.2022г. на който ищецът-жалбоподател се позовава, както и от показанията на
разпитаните по делото свидетели С. Б. и Й. И., се установява по безспорен начин, че в
обект/къща/ находяща се в *** не е имало монтиран електромер и ел.табло, а на място
служителите на ищцовото дружество са констатирали неправомерно директно свързване
(присъединяване) на имота/къщата, чрез проводник към електроразпределителната
въздушна мрежа ниско напрежение, което води до пълно неотчитане на потребената
ел.енергия.
При тези твърдения на ищеца и при представените от него доказателства, той
поддържа, че на основание чл.51, ал.1 ПИКЕЕ разполага с право на корекция на сметката на
лицето, което е намерено в имота и което се е представило за собственик, а именно
ответника А. Г. П., но не е подписал констативния протокол. Безспорно е, че ищецът е
оператор на електроразпределителна мрежа по смисъла на чл.88 от ЗЕ, а по силата на
чл.104а, ал.1 от ЗЕ крайните клиенти използват електропреносната или съответната
електроразпределителна мрежа, към която са присъединени, при публично известни общи
условия. Заплащането на пренесената през разпределителната мрежа ел.енергия се извършва
по цени, утвърдени от КЕВР-чл.30, ал.1 от ЗЕ. Крайни клиенти в смисъла на §27г от ДР на
ЗЕ, са клиенти, които купуват електрическа енергия или природен газ за собствено ползване.
Посочените разпоредби налагат извода, че отношенията между крайните клиенти и
разпределителните дружества-мрежови оператори, са уредени от закона като договорни,
сключени при публично известени общи условия, и те възникват в случаите, в които
клиентът се присъедини към съответната електропреносната или електроразпределителна
мрежа. От своя страна съществуващите договорни отношения са основание за прилагането
9
на ПИКЕЕ, като нормативна база за осъществяване на дейността по чл.1 от ПИКЕЕ, в т.ч. на
дейността за преизчисляване на количеството електрическа енергия при установяване на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Основание за
прилагането на ПИКЕЕ, в т.ч. и на разпоредбите на Раздел ІХ от същите, в случаите на
съществуващи договорни отношения, дава и самата разпоредба на §1, т.4 от ПИКЕЕ, според
която ползвател е клиент и/или производител на ел.енергия по смисъла на Закона за
енергетиката, а самите проверки, съставянето на констативни протоколи и преизчисляването
на сметки, обвързват единствено ползвателите-клиенти.
Единственото изключение от този принцип е предвидено в разпоредбата на чл.51 от
ПИКЕЕ, според която корекционната процедура се прилага и в случаите на установено
неправомерно присъединяване на обект към електрическата мрежа. В този случай, макар
облигационно правоотношение да не е възникнало, отговорност се носи по силата на самите
ПИЕКЕЕ, стига привлеченото към такава отговорност лице да е собственик, ползвател или
наемател на обекта. Съображенията за това са следните:
В общия случай договорните отношения между крайния клиент и
електроразпределителното предприятие възникват по силата на присъединяването на обект
на клиента към разпределителната мрежа, което се урежда от разпоредбите на Наредба №
6/24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към
преносната или към разпределителните електрически мрежи , която наредба е действала към
момента на проверката. Доколкото ищецът твърди, че присъединяването е извършено през
2021г., то посочената Наредба намира приложение и в настоящия случай. Съгласно
разпоредбата на чл.4, ал.3, т.2 от посочената Наредба № 6 присъединяването се извършва по
искане на собственик, ползвател или наемател на обекта. Начинът на изброяване на
правните субекти, по чието искане се извършва присъединяването показва, че както самото
присъединяване, така и следващите от него договорни отношения, респ.отношения по
измерване на количествата потребявана ел.енергия, е обвързано от наличието на правна
връзка между клиента и обекта на присъединяване, а това са вещните права на собственост
и на ползване, и правото на държане като наемател. Иначе казано клиенти на ел.енергия
могат да бъдат правни субекти, които държат, владеят или ползват обекта на правно
основание. На същия извод навеждат и разпоредбите на чл.10, ал.1, чл.11 и чл.19 от
представените от ищеца Общи условия, които свързват правото на присъединяване със
собствеността.
Както вече бе посочено, приложимите ПИКЕЕ съдържат едно единствено изключение
от принципа за договорния характер на корекционната отговорност и това е случая на
неправомерно присъединяване на обект към електрическите мрежи. Съгласно разпоредбата
на чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ при установено неправомерно присъединяване на обект към
електрическите мрежи операторът на съответната мрежа изчислява количеството
електрическа енергия за период не по-дълъг от 180 дни от датата на констатиране на
присъединяването. Количеството електрическа енергия се изчислява по една втора от
пропускателната способност на присъединителните съоръжения, свързващи инсталацията
на обекта със съответната мрежа, при 24-часово натоварване.
От мотивите на органа, приел ПИКЕЕ, които мотиви могат да бъдат изведени в
публикуваната в сайта на КЕВР съгласувателна таблица на постъпилите предложения и
възражения по проекта на Правила за измерване на количеството електрическа енергия
(ПИКЕЕ), с обосновка за неприетите предложения, приета от КЕВР с решение по т. 1 от
Протокол № 67 от 24.04.2019 г., е видно, че изчислението по чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ се прилага
единствено в случаите, при които не е осъществена процедура по реда на наредбата по чл.
116, ал. 7 от ЗЕ, и е невъзможно точно да се определи момента на самоприсъединяването
към съответната мрежа. Ето защо с т.13 от ДР на ПИКЕЕ е посочено изрично, че
10
"неправомерно присъединяване" е присъединяване на обект към електропреносната или
електроразпределителната мрежа, за който не е осъществена процедура за присъединяване
към тази мрежа по реда на наредбата по чл. 116, ал. 7 от ЗЕ. Следователно и в този случай
изискването е санкцията е да се търпи от лица, имащи правна връзка с обекта на
присъединяване.
От изложеното следва, че назависимо дали става дума за законно присъединени
обекти, в които се констатира промяна в схемата на свързване, техническа неизправност на
измервателното средство или пр. хипотези по чл.49 и чл.50 от ПИКЕЕ, или става дума за
неправомерно присъединен обект /чл.51 ПИКЕЕ/, съответният вид корекция може да се
извърши само на сметката на правни субекти, които държат, владеят или ползват обекта на
правно основание.
В настоящия казус, както правилно първостепенния съд е отбелязал в решението си, че
ответникът А. Г. П. е съсобственик на ¼ идеална част от процесният имот, по силата на
наследствено правоотношение ex lege от неговите родители Г. П. М. и Ф. Г. М., видно от
приложено по делото удостоверение за наследници изх.№ 498/20.08.2019г., издадено от
община Козлодуй. Няма данни по делото той да се е разпоредил с имота в полза на друго
лице по надлежния законов ред. Напълно ирелевантен в настоящия случай е фактът, дали
обектът на адрес *** е обитаем или не. В конкретния случай е установено, че
неправомерното присъединение, което минава през този имот е именно процесното
присъединение, описано в посочения констативен протокол, от което се ползва именно
обекта на въззиваемия-ответник. Електроразпределителното дружество няма нито законово,
нито договорно задължение да следи служебно за смърт на свой абонат. Точно обратното, по
силата на чл.19 т.9 от Общите условия на „ЕРМ Запад“, ответника като един от
собствениците на имота е бил длъжен да уведоми дружеството жалбоподател за промяната в
обстоятелствата, свързани с титуляра на собственост на ел. снабдения имот. Задълженията
на починалия наследодател са част от наследството/включващо активи и пасиви/ и
преминават в патримониума на наследниците. По силата на чл.60, ал.1 от ЗН наследниците,
които са приели наследството отговарят за задълженията, с които то е обременено,
съобразно дяловете, които получат при откриването му по см.на чл.1 от ЗН. Съгласно чл.48
от ЗН наследството не преминава автоматично по право към наследниците, като при
откриването му те се призовават към наследяване. В случая ответника в качеството на един
от наследниците на своите родители не е оспорил факта на приемане на наследство.
В този смисъл чл.5, ал.5 ОУ изрично предвижда, че задълженията на починалия клиент
се поемат от наследниците, освен ако не са се отказали от наследството и са удостоверили
това писмено пред енергоразпределителното дружество. Отказ от наследство не е бил
твърдян, нито доказан от въззиваемия-ответник. Нещо повече, видно от данните по време на
извършената проверка имота се ползва от ответника, който се легитимирал пред
проверяващите служители на ищцовото дружество с личните си данни, които са вписани в
КП, съдействал им при извършване на проверката на 31.01.2022г. и това не се оспорва от
него. След като ответника не е уведомил „ЕРМ Запад“ за настъпилите промени в
собствеността на ел. снабдения имот, а е налице ползване на ел.енергия в този имот, то той
се явява неизправна страна.
Доколкото в случая е налице неправомерно присъединяване към електрическата
мрежа, съгласно чл.51, ал.1 от ПИКЕЕ за ищцовото дружество, в качеството му на оператор
на електроразпределителна мрежа, е възникнало правото да начисли и да претендира от
потребителя заплащане на електрическа енергия за период, не по – дълъг от 180 дни от
датата на констатиране на присъединяването. Без значение за изхода на делото е какво е
било реалното потребление на количеството електроенергия. При неправомерно
присъединяване към електроразпределителната мрежа, е невъзможно реалното установяване
11
на доставената електрическа енергия, поради което в чл.51 от ПИКЕЕ е посочен методът за
изчисляване на презумптивно количество доставена електроенергия, не и реалното такова.
Горепосочената разпоредба е в защита на принципа на неоснователното обогатяване,
доколкото в резултат на извършеното неправомерно присъединяване са били създадени
условия за ползване на електрическа енергия, която не се отчита и заплаща. В ТР №
2/17.05.2018г., постановено по ТД № 2/2017г. на ОСГК на ВКС е прието, че ЗЕ свързва
качеството на длъжник на цената на доставена топлинна енергия за битови нужди, с
качеството на собственик на имота, съответно с качеството на носител на ограниченото
вещно право на ползване, когато за същия имот няма сключен договор между ползвателя на
договорно основание и доставчика на топлинна енергия. Съгласно разпоредбите на ЗЕ,
цената за доставена електрическа енергия за битови нужди се дължи от собственика на
електроснабдения имот, освен когато имотът е предоставен за ползване по силата на
договорно основание крайния снабдител е сключил договор за продажба на електроенергия
за същия имот / Решение №205/28.02.2019г., постановено по ГД №439/2018г. на ВКС, 3-то
г.о. /.
Съдът споделя изводите на РС – Козлодуй, че в конкретния случай не е установена
облигационна връзка между „ЕРМ Запад“ ЕАД и ответника А. П., извън признатата част от
¼ идеална част, поради което не може да се ангажира отговорността му за пълния размер на
задължението, като възражението на въззивника в жалбата в тази връзка е неоснователно.
По така изложените съображения въззивният съд намира предявения иск с правно
основание чл.422 ГПК, вр.чл.415 от ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, в обжалваната част за сумата
6897,43 лева - представляваща главница за горницата над 2299,15 лева до пълния
претендиран размер от 9196,58 лева, за доставена и потребена електрическа енергия за обект
с адрес ***, дължима по фактура № **********/20.02.2023г. на основание чл.83, ал.1, т.6 от
ЗЕ и чл.56 от ПИККЕ за периода от 05.08.2021г. до 31.01.2022г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от07.03.2024г.(датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК) до окончателното
изплащане на сумата е неоснователен и правилно е бил отхвърлен от първостепенния съд.
Отхвърлянето на иска за главница с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 от ГПК, вр. с
чл.79, ал.1 ЗЗД, предпоставя отхвърляне и на акцесорния такъв по чл.422 ГПК, вр. с чл.86 от
ЗЗД за сумата 715.06 лева, представляваща претендирана мораторна лихва за периода от
07.03.2023г. до 05.01.2024г. за горницата над 238.37 лева до пълния претендиран размер от
953.49 лева, като неоснователен.
Като е достигнал до същите изводи и е отхвърлил предявените искове, районният съд е
постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден изцяло.
РАЗНОСКИ
При този изход на делото на въззивника-ищец не се следват разноски пред настоящата
съдебна инстанция.
Въззиваемия-ответник, чрез процесуалният си представител адв.М. С. от АК-Враца е
поискал присъждане на разноски за адвокатска защита по реда на чл.38,ал. от ЗА ГПК във
въззивното производство.
Видно от представения с отговора на въззивната жалба договор за правна защита и
съдействие/л.20 от делото/, не е било уговорено възнаграждение, а безплатна правна помощ
по чл.38,ал.2 от ЗА. Договорката по чл.38 от ЗА касае вътрешните отношения между
адвоката и клиента му, поради което не е необходимо тя да се доказва./Определение № 365
от 17.07.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 894/2017 г., I т. о., ТК Определение № 369 от 29.01.2024
год. на ВКС по ч. гр. дело № 184/2024 год., ІV г. о., ГК/. В случая обжалвания интерес във
въззивната жалба е в общ размер на 7612,49 лв./6897,43 лв.главница и 715,06 лв. лихва/ по
предявените искове.
12
Съдът отчита, че съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, за защита по дела с материален интерес между 1000 лв. и 10
000 лв., минималното възнаграждение е в размер на 400 лв. плюс 10% от горницата над 1000
лв., което в конкретния случай възлиза на 1061,25 лв.
В молба вх. 4687/23.06.2025г. въззивника „ЕРМ Запад“ ЕАД, чрез процесуалният си
представител е направил възражение за прекомерност на основание чл.78,ал.5 от ГПК за
размера на адвокатския хонорар на насрещната страна, с мотива, че е налице съдебна
практика на СЕС премахваща минималната граница на адвокатските възнаграждения, които
служили само за ориентир в Наредба за МРАВ.
Съдът намира възражението за основателно. Съобразно практиката на Съда на ЕС
(Решение от 24.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22 на Съда на ЕС, Решение на Съда на ЕС
от 23.11.2017 г. по съединени дела С 427/16 и С 428/16), националният съд не е обвързан от
вътрешните разпоредби относно минималните адвокатски възнаграждения, когато се
произнася по направено възражение за прекомерност. Посочените в Наредбата размери на
адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне
служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. В конкретния случай, с оглед
обема на делото, неговата правна и фактическа сложност, както и обстоятелството, че
страната е представлявана безплатно, съдът намира, че претендираният размер от 1061,25
лв. е прекомерен. На основание чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът определя справедлив размер на
разноските за адвокатска защита в размер на 700,00 лв.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 13/31.01.2025 г. по гр.д. № 775/2024 г. по описа на
Районен съд – Козлодуй, в обжалваната част, с която са отхвърлени, като неоснователни
исковете на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД,с ЕИК ***, с адрес и седалище на
управление в ***, чрез юрисконсулт К. М., с правно основание чл.422, ал.1, вр.чл.415, ал.1,
т.2 от ГПК, вр.чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ вр.чл.51, ал.1 от ПИКЕЕ, вр.чл.79 от ЗЗД, вр.чл.86 от
ЗЗД, за признаване за установено по отношение на А. Г. П., ЕГН ********** от ***, че
същият дължи на ищцовото дружество, следните суми: 6897,43 лева - представляваща
главница за горницата над 2299,15 лева до пълния претендиран размер от 9196,58 лева, за
доставена и потребена електрическа енергия за обект с адрес ***, дължима по фактура №
**********/20.02.2023г. на основание чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ и чл.56 от ПИККЕ за периода от
05.08.2021г. до 31.01.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от07.03.2024г.(датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК) до окончателното изплащане на сумата и 715.06
лева, представляваща мораторна лихва за периода от 07.03.2023г. до 05.01.2024г. за
горницата над 238.37 лева до пълния претендиран размер от 953.49 лева, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №
211/12.03.2024г. по ЧГД № 318/2024г. по описа на РС – Козлодуй.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК вр. чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата
„Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД,с ЕИК ***, с адрес и седалище на управление
в ***, чрез юрисконсулт К. М. ДА ЗАПЛАТИ на адвокат М. С. от АК-Враца, със съдебен
13
адрес: ***, сума в размер на 700,00 (Седемстотин) лева представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана правна помощ пред въззивната инстанция на въззиваемия А. Г.
П., ЕГН ********** от ***.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14