№ 24
гр. Елхово, 05.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, III -ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мартина Ив. Кирова
при участието на секретаря ИЛИЯН Н. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от Мартина Ив. Кирова Гражданско дело №
20242310100738 по описа за 2024 година
Производството е образувано въз основа на предявени при условията на
кумулативно съединяване осъдителни искове по чл.181, ал.1 от З*** и по чл.86 от ЗЗД.
Ищцата – П. Ж. М., с ЕГН **********, с адрес - ***, в исковата си молба против
*** ***, с адрес - ***, представлявана от Г. Б., в качеството му на Директор, твърди, че със
Заповед №*** на Министъра на вътрешните, е била назначена на длъжност „***“ в сектор
*** към отдел *** при *** ***, считано от 01.02.2017г. С последваща Заповед №*** на ***,
е била преназначена на длъжност „***“, VI степен в същия сектор, а със Заповед №*** на
*** е преназначена на длъжност „***“, V степен в същия сектор, която длъжност изпълнява
и към настоящия момент. Цитираните заповеди се твърди, че са постановени в изпълнение
на изменение на З*** - §69 от ПЗР към ЗИД на З***, в сила от 01.02.2017г., по силата на
което служебното правоотношение на ищцата на държавен служител в ***, е преобразувано
в служебно правоотношение по Закона за държавния служител, считано от датата на влизане
в сила на този закон. Твърди се в иск.молба, че ответникът – работодател е преустановил
заплащането на равностойността на полагаемата се на ищцата по чл.181, ал.1 от З*** храна
и безплатна такава не й е била осигурена.
В иск. молба се излагат доводи, че правният статут на държавните служители по
чл.142, ал.1, т.2 от З***, каквато се явява ищцата, се урежда както от общия ЗДСл, така и от
специалния З***, а приложимостта на чл.181, ал.1 от З*** към служителите по чл.142, ал.1,
т.2 от З*** произтича от обстоятелството, че текстът на нормата не разграничава
категориите служители, които имат право да получават безплатна храна или левовата й
равностойност, от което следва, че всички служители на ***, включително и държавните
служители по чл.142, ал.1, т. 2 от З*** имат такава привилегия. На държавните служители в
***, чийто статут се урежда и от ЗДСл не е отречено правото да са със статут на служители
на държавна служба в ***, чието функциониране е свързано с упражняването на държавна
власт, в каквато насока ищцата сочи, че са и разясненията на Тълкувателно решение
1/27.11.2024г. на Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд
на Република България по тълкувателно дело №1/2024г.
Предвид на това, че нормата на чл.181, ал.1 от З*** предоставя правото на
1
безплатна храна на всички служители на ***, вкл. приложима е и към служителите по
чл.142, ал.1, т.2 от З***, каквато се явява ищцата, то се изтъква, че работодателят й, й дължи
осигуряването на храна или заплащане на нейната равностойност, която се определя
ежегодно със Заповед на Министъра на вътрешните работи. Осигуряването на храна или
заплащане на нейната равностойност е уредено с Наредба №8121з-773 от 01.07.2015г. за
осигуряване на храна или левовата й равностойност на служителите на ***, като съгласно
чл.4 от наредбата, служителите на ***, на които не се осигурява храна, получават
ежемесечно левовата й равностойност, която се определя ежегодно със заповед на ***. В
изпълнение на Наредбата, Министърът на вътрешните работи със свои Заповеди №8121з-
1410/31.12.2020г., №8121з-1723/31.12.2021г., №8121з-130/31.01.2023г., №8121з-1400/05.09.
2023г., №8121з-10/04.01.2024г. и №8121з-641/29.04.2024г., е определил размера на левовата
равностойност на храната на служителите в *** за периода от 2021 г. до 2024г.
Ищцата твърди, че за периода от 01.12.2021 г. до 30.11.2024г., предшестващ
предявяване на исковата молба, не е получавала безплатна храна, нито й е била заплащана
левовата й равностойност, като сочи, че за посочения процесен период левовата
равностойност на храната е в следните размери:
- за 2021г., съгласно Заповед №8121з-1410/31.12.2020г. - 120лв.;
- за 2022г., съгласно Заповед №8121з-1723/31.12.2021г. - 120лв..;
- от 01.01.2023г. до 31.07.2023г., съгласно Заповед №8121з-130/31.01.2023г. - 120лв.;
- от 01.08.2023г. до 31.12.2023г., съгласно Заповед №8121з-130/31.01.2023г. изменена
със Заповед №8121з-1400/05.09.2023т. - 200лв.;
- за 2024г., съгласно Заповед №8121з-10/04.01.2024г., изм. със Заповед №8121з-
641/29.04.2024г.- 300лв.
Ищцата твърди, че тъй като за посочения период не й е била предоставена храна или
изплатена левовата й равностойност, ответникът й дължи левовата равностойност на
храната, както следва:
- за месец деке***и 2021 г. - 120лв.:
- за 2022г. - 12 месеца по 120лв. - 1440лв.;
- от 01.01.2023г. до 31.07.2023г. - 7 месеца по 120лв. - 840лв.;
- от 01.08.2023г. до 31.12.2023г. - 5 месеца по 200лв. - 1000лв. и
- от 01.01.2024г. до 30.11.2024г. - 11 месеца по 300лв - 3300лв.,
или общо за целия период - 6 700 лв.
Ищцата изтъква, че като допълнителна част от месечното възнаграждение, сумата за
храна се дължи заедно с него и се изплаща до 27-мо число през текущия месец, за който е
дължима, съгласно чл.20, ал.2 от Вътрешни правила за заплатите на държавните служители
по чл.142, ал.1, т.2 от З***, утвърдени със Заповед №8121з-92/31.01.2019г. на ***, поради
което ответникът е изпаднал в забава от 28-мо число на месеца. За периода от 28-мо число
на всеки месец, в който е следвало да бъде заплатено съответното възнаграждение, в което
не е включена равностойността на храната до предявяване на иска - 02.12.2024г. ответникът
дължи и лихва за забава върху всяка от главниците, в общ размер 1006.42лв., подробно
посочени в исковата молба.
С горните доводи ищцата желае съдът да постанови решение, с което да осъди
ответника, да й заплати сумата 6 700 лв., представляваща сбор от левовата равностойност на
полагащата й се и неизплатена от ответника храна за 36 месеца за периода от 01.12.2021 г. до
30.11.2024г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на
исковата молба /02.12.2024г./ до окончателното й изплащане и сумата от 1 006.42 лв.,
представляваща лихви за забава върху неизплатените месечни левови равностойности на
храна по чл.181, ал.1 от З*** за 36 месеца за периода от 01.12.2021 г. до 30.11.2024г., считано
2
от момента, в който са станали изискуеми /28-мо число на текущия месец/ до датата на
предявяване на иск.молба - 02.12.2024г. Съобразно процесуалните правила към иск.си
молба ищцата е приложила писмени доказателства и е направила доказателствено искане.
Ответникът – *** ***, с адрес - *********, представлявана от Г. Б., в качеството му
на Директор, с писмения си отговор депозиран в законоустановения 1-месечен срок, е взел
становище по допустимостта и основателността на исковите претенции, заявявайки, че
същите са допустими и основателни. С отговора си ответникът правейки изрично признание
на исковите претенции на ищцата по реда и при условията на чл.237, ал.1 от ГПК изтъква,
че няма възражения срещу исковете и сочи, че изложеното в обстоятелствената част на
иск.молба отговаря на действителното фактическо положение между страните по спора. В
тази насока признава, че ищцата действително е служител на ***, като последната заемана
от нея длъжност е специалист V степен в сектор *** към отдел ***. Или с оглед на това
ищцата е със статут на държавен служител по чл.142, ал.1, т.2 от З***, поради което
ответникът се позовава на задължителните за органите на съдебната и изпълнителната
власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават
административни актове разяснения, възведени в Тълкувателно решение № 1 от 27.11.2024
г., постановено по тълк. дело № 1/2024 г., ОСГК на ВКС, според които „Държавните
служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи, чийто
статут се урежда със Закона за държавния служител, имат право да им се осигурява
безплатна храна или заплащане на левовата й равностойност съгласно разпоредбата на
чл.181, ал.1 от Закона за Министерството на вътрешните работи “. В тази връзка се сочи, че
своевременно Министърът на вътрешните работи е издал Заповед № 8121 з-1661/29.11.2024
г., относно определяне на размера на левовата равностойност на храната на служителите по
чл. 142, ал. 1, т. 2 от З*** за периода от 01.12.2021 г. до 30.11.2024 г., копие от която
ответникът приложено представя с отговора си. Предвид на това се изтъква, че съществува
съвпадение на правните твърдения на двете страни, поради което се желае да бъде
постановено решение при признание на иска, а на основание чл.78, ал.2 от ГПК заявява
искане разноските по делото да бъдат възложени върху ищцата, доколкото ответникът не е
дал повод за завеждане на делото.
В съдебно заседание ищцата, редовно призована не се явява. С депозирана молба е
заявила съгласие ход на делото да бъде даден в нейно отсъствие, взела е становище по
представените доказателства и с оглед признанието на исковите претенции от ответника, е
направила изрично искане за постановяване на решение при признание на исковете като
бъдат уважени изцяло исковите претенции на заявените основания и с направените искания.
С молбата ищцата е взела становище по заявеното от ответника искане за прилагане на
чл.78, ал.2 от ГПК, като е изложила доводи за неговата неоснователност.
В съдебно заседание за ответника, редовно призован, не се е явил законен и
процесуален представител. С писмена молба от Г. Б. в качеството му на Директор на
ответната ***“Комуникационни и информационни системи“-***, се заявява съгласие ход на
делото да бъде даден в отсъствие на представител на ответника и поддържане на писмения
отговор по иск.молба, с който е изразено становище по съществото на спора, като изрично
се изтъква, че ответникът няма възражения по основателността на иска на ищцата и
обстоятелствата, на които същият се основава. Не се сочат доказателства. С молбата е
заявено искане на основание чл.78, ал.2 от ГПК разноските по делото да бъдат възложени
върху ищцата, тъй като се твърди, че ответникът не е дал повод за завеждане на иска.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Съдът е сезиран с предявени при условията на кумулативно съединяване
осъдителни искове като: – иск по чл.181, ал.1 от З*** – за заплащане на сумата от 6 700
3
лв., представляваща сбор от левовата равностойност на полагащата се на ищцата и
неизплатена от ответника храна за 36 месеца за периода от 01.12.2021 г. до 30.11.2024г. и иск
по чл.86 от ЗЗД – за заплащане на сумата от 1 006.42 лв., представляваща сбора от лихвите
за забава, начислени за периода на забавата от падежа на всяка неизплатена месечна левова
равностойност на храна по чл.181, ал.1 от З*** за 36 месеца за периода от 01.12.2021г. до
30.11.2024г., считано от момента, в който всяка една от главниците е станала изискуема /28-
мо число на текущия месец/ до датата на предявяване на иск.молба - 02.12.2024г.
В случая са налице предпоставките, установени в разпоредбата на чл.237, ал.1 от
ГПК, поради което и съдът е прекратил съдебното дирене и е постановил, че следва да се
произнесе с решение съобразно заявеното от ответника признание на исковите претенции.
Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което той заявява, че
се отказва от защита срещу иска, защото искът е основателен. Признанието на иска е
свързвано със специфични правни последици. Съгласно разпоредбата на чл. 237 от ГПК
признанието на иска е основание за прекратяване на съдебното дирене и постановяване на
решение с оглед признанието. Т.е. съдът преустановява извършването на по-нататъшни
действия по събирането и преценката на доказателствата, установяващи въведените
твърдения, и следва да постанови съдебен акт, без да изследва основателността на иска и да
прави собствени фактически и правни изводи по предмета на спора. Искът следва да бъде
уважен така, както е предявен.
В случая установените от законодателя кумулативно изискуеми предпоставки за
постановяване на решение при признание на иска са налице, доколкото ответникът е заявил,
че признава предявените искове. Не са налице и отрицателните предпоставки, установени в
разпоредбата на чл.237, ал. 3 от ГПК, а именно - признатото право да противоречи на закона
или на добрите нрави или да е признато право, с което страната не може да се разпорежда.
Исковите претенции не са от категорията на тези искове, за които законодателят изрично е
постановил изключение за приложението на разпоредбата на чл. 237 ГПК - по брачни искове
- чл. 324 ГПК; по искове за гражданско състояние - чл. 334 ГПК и по иск за поставяне под
запрещение чл. 339 ГПК. По така изложените съображения предявените искове по по чл.181,
ал.1 от З*** и по чл.86 от ЗЗД следва да бъдат уважени.
За прецизност съдът намира да отбележи, че по делото не се спори, а и от
приложените към иск.молба на ищцата писмени доказателства, се установява несъмнено, че
между страните е съществувало служебно правоотношение за процесния период от
01.12.2021 г. до 30.11.2024 г. включително, съгласно което ищцата първоначално е полагала
труд като „***“, VI степен в сектор *** към отдел *** при *** – ***, а считано от
19.08.2024г. насетне е изпълнявала и продължава и към момента да изпълнява функциите на
длъжността „***“, V степен в сектор *** към отдел *** при *** ***. Или ищцата е със
статут на държавен служител по чл.142, ал.1, т.2 от З***.
От представената от ответната страна Заповед № 8121з-1661 от 29.11.2024 г. на ***,
се потвърждава изложеното в исковата молба относно размерите на определената парична
равностойност на храната, която се полага съгласно чл.181, ал. 1 от З*** на служителите по
чл.142, ал.1, т.2 от З*** за периода от 01.12.2021 г. до 30.11.2024 г. За посочения период
видно от посоченото в т.2 от Заповедта, левовата равностойност на храната е определена в
следните размери:
- за периода от 01.12.2021г. до 31.07.2023г. 2021г. – 120 лв. месечно;
- за периода от 01.08.2023г. до 31.12.2023г. – 200 лв. месечно;
- за периода от 01.01.2024г. до 30.11.2024г. – 300 лв. месечно.
Не е спорен и въпросът дължи ли се левовата равностойност на държавните
служители в *** по чл.142, ал.1, т.2, каквито съображения са изтъквани от ищцата в иск.й
молба, тъй като от направеното от ответника с отговора му признание, а и от съдържанието
4
на горецитираната Заповед на *** е посочено, че на служителите на *** по чл. 142, ал. 1, т. 2
от З*** следва да се изплати левовата равностойност на храната за процесния период
съобразно условията определени с Наредба №8121з-773 от 01.07.2015г. за условията и реда
за осигуряване на храна или левовата й равностойност на служителите на *** /обн.ДВ бр.52
от 2015г./. Освен това изрично е визирано, че Заповедта на *** е издадена на основание
чл.181, ал.4 от З*** и в съответствие със задължителните разяснения на Тълкувателно
решение № 1 от 27.11.2024 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2024 г., ОСГК, съгласно което
държавните служители по чл.142, ал.1, т.2 от З***, чийто статут се урежда със Закона за
държавния служител, имат право да им се осигурява безплатна храна или заплащане на
левовата й равностойност съгласно разпоредбата на чл.181, ал.1 от З***, т.е. категорично е
разрешен въпросът относно дължимостта на претендираните от ищцата суми, като те му се
дължат.
Съдът намира, че представената от ответника Заповед № 8121з-1661 от 29.11.2024 г.
на *** в допълнителна степен обосновава и доказва исковата претенция по чл.181, ал.1 от
З***. При това съобразно гореизложеното се явява основателна претенцията досежно
заявената главница от 6 700 лв. за периода от 01.12.2021 г. до 30.11.2024 г. /по 120 лв. за
всеки от 20 - те месеца в периода от 01.12.2021 г. до 31.07.2023 г. - 2 400 лв.; по 200 лв. за
всеки от 5-те месеца в периода от 01.08.2023 г. до 31.12.2024 г. – 1 000 лв. и по 300 лв. за
всеки от 11-те месеца в периода от 01.01.2024 г. до 30.11.2024 г. – 3 300 лв./.
По делото от страна на ответника е налице признание за дължимост на посочената
по-горе сума, т.е. че не е налице изплащане от тази страна в процеса, поради което и
главният иск по чл.181, ал.1 от З*** за нейното заплащане както се посочи по-горе, се явява
основателен и като такъв при признание на иска подлежи на уважаване, ведно с акцесорната
претенция за лихва от подаване на исковата молба до изплащането й.
С оглед основателността на вземането за главница, основателно се явява и
акцесорното вземане за лихва, по отношение на което ответникът също е направил
признание с отговора на исковата си молба. Вземането за равностойността на храната се
изплаща ежемесечно като допълнителна част от трудовото месечно възнаграждение на
служителя, което съгласно заявеното в исковата молба, потвърдено и с признанието на
ответника с отговора му, по смисъла на чл.20, ал.2 от Вътрешните правила за заплащане на
заплатите на държавните служители по чл.142, ал.1, т.2 от З***, следва да бъде изплатено до
27-мо число на текущия месец, поради което и съобразно чл.84, ал.1 от ЗЗД, ответникът
изпада в забава за главницата на деня следващ този на падежа - 28-мо число на текущия
месец. Следователно дължимото за периода от 28.12.2021 г. до 01.12.2024 г. обезщетение за
забава върху главницата, считано от падежа на всяко вземане до предявяване на иска,
изчислено чрез www.calculator.bg, възлиза на 1 006.42 лева.
Ето защо с оглед гореизложеното, съдът постановява настоящото решение при
признание на исковете.
Ищцата не е претендирала присъждане на сторени съдебно-деловодни разноски, а и
не са ангажирани доказателства за направени такива, поради което съдът не дължи
произнасяне по този въпрос в съдебния процес (чл.78, ал.1 във вр. с чл.81 от ГПК), както и
по направеното от ответника искане за прилагане на чл.78, ал.2 от ГПК – за възлагане на
направените по делото разноски върху ищцата.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК вр. с т.23 от ТР № 6/2012г. ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Елхово
дължимата държавна такса върху уважените искове, като същата на основание чл.1 от
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, възлиза на общата
сума от 318.00 лева /268.00 лева за иска по чл.181, ал.1 от З*** и 50.00 лева за иска по чл.86
от ЗЗД/, както и 5.00 лева държ.такса в случай на издаване на изпълнителен лист.
Воден от горното, РС-Елхово
5
РЕШИ:
ОСЪЖДА *** ***, с адрес - *********, представлявана от Г. Б., в качеството му на
Директор, ДА ЗАПЛАТИ на П. Ж. М., с ЕГН **********, с адрес - ***, сумата от 6 700.00
/шест хиляди и седемстотин/ лева - главница, представляваща дължимата на основание
чл.181, ал.1 от З*** месечна равностойност за храна за периода 01.12.2021 г. до 30.11.2024 г.
включително, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
предявяване на исковата молба в съда - 02.12.2024 г. до окончателното й изплащане, както и
сумата от 1 006.42 /хиляда и шест лева и 42 ст./ лева, представляваща обезщетение за
забава върху всяка месечна главница за периода от 28.12.2021 г. до 01.12.2024 г. включително
от датата на падежа й - 28-мо число на месеца, за който се отнася, до завеждане на исковата
молба в съда - 02.12.2024 г.
ОСЪЖДА *** ***, с посочени по-горе данни, на основание чл.78, ал.6 от ГПК да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Елхово сумата от
общо 318.00 /триста и осемнадесет/ лева, представляваща размера на дължимата държавна
такса върху уважените искове и държавна такса от 5.00 /пет/ лева в случай на издаване на
изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Ямболски окръжен съд
чрез Елховски районен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Елхово: _______________________
6