Решение по дело №51/2023 на Районен съд - Карлово

Номер на акта: 54
Дата: 6 юни 2023 г.
Съдия: Анна Петкова Донкова-Кутрова
Дело: 20235320200051
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 януари 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 54
гр. К., 06.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ІІ-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Анна П. Донкова-Кутрова
при участието на секретаря Красимира Бл. Божакова
като разгледа докладваното от Анна П. Донкова-Кутрова Административно
наказателно дело № 20235320200051 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 72 ал.4 от ЗМВР.
Производството е образувано по жалба на А. Г. З., против Заповед за
задържане на лице рег. № */* г., издадена от Х. З. К. – разузнавач към РУ - К.
при О.Д. на М.В.Р. - П.. Оспорва законосъобразността на заповедта за
задържане и моли за отмяната й. Счита, че същата е нищожна, респ.
неправилна, незаконосъобразна, издадена в нарушение на приложимия
материален и процесуален закон. В съдебно заседание чрез процесуалния си
представител поддържа жалбата. Претендира разноски.
Ответникът счита жалбата за неоснователна. Пледира, че с оглед
фактическите обстоятелства, са били налице основанията за издаване на
процесния акт. Представя се пълната преписка по издаване на оспорената
заповед.
Районна прокуратура- П., ТО-К. не взема становище.
Предмет на оспорване е Заповед за задържане на лице № */* г., издадена
от Х. З. К. – разузнавач към РУ - К. при О.Д. на М.В.Р. - П.. С нея на
1
основание чл. 72 ал. 1 т. 1 от ЗМВР е разпоредено задържане за срок до 24
часа на лицето А. Г. З.. Като мотиви е посочено – за лицето има данни, че е
извършител на престъпление по чл. 343Б ал. 3 от НК по БП 25/*г., за това, че
на *г. около 16.10ч. в гр. К. на кръстовище на ул. Ю. и ул. Т.К. управлява
автомобил Форд модел Фокус с рег. № * след употреба на НВ- амфетамин,
установено с техническо средство DRUG TEST * с № ARAM *. Представена е
преписката по издаването й, съдържаща освен процесната заповед,
декларации за разяснени права по чл. 72 ал. 5 от ЗМВР, протокол за личен
обиск и разписка за върнати вещи и пари на задържано лице, представени са
доказателства за заеманата длъжност на ответника, както и материалите по
досъдебно производство № 25/2023г. по описа на РУ на МВР К..
По делото са разпитани като свидетели служителите на РУ на МВР К. В.
Б. и А. М., от показанията на които се установява, че свидетелят М. е лицето,
изпробвало с тест за употреба на наркотични вещества оспорващия, който бил
спрян поради постъпила оперативна информация за употреба на наркотични
вещества от служителите на РУ на МВР К. Б. и К. в момент на управление на
МПС, като средството отчело положителен резултат за амфетамин. За
извършената проверка бил съставен протокол за извършване на проверка за
употреба на наркотични или упойващи вещества, а водачът пожелал да даде
кръв за медицинско изследване, като за тази цел бил придружен до ФСМП К.,
където дал кръв. След завръщането в РУ МВР К. срещу З. бил съставен
АУАН, след което бил освободен.
По делото е приет акт за встъпване в длъжност от *г., съгласно който Х.
К. е разузнавач VI степен в група 01 на сектор „К. п.“ към РУ на МВР К.,
видно и от представената заповед, издадена от Директора на ОДМВР П..
Според представени от РУ на МВР – К. материали по досъдебно
производство № 25/2023г., същото е започнато на *г. като бързо производство
за престъпление по чл. 343б ал. 3 от НК. Бързото производство е започнато
със следното действие по разследването – разпит на свидетел.
Оспорващият не е привлечен в качеството на обвиняем за посоченото
престъпление.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Оспорването е направено от лице с правен интерес, което е адресат на
2
заповедта, поради което оспорването е допустимо и следва да бъде
разгледано по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът преценява
законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден
от компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са
процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва закона.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, видно от
приложените заповед за преназначаване и акт за встъпване относно
служебното положение на нейния издател, тоест от орган по чл. 72 ал. 1 от
ЗМВР, при спазване на установената от закона форма и реквизити.
Съгласно чл. 72 от ЗМВР в правомощието на полицейските органи е да
задържат в помещения за настаняване на задържани лица за срок до 24 часа
лицата, по отношение на които са налице обстоятелствата, посочени в чл. 72
ал. 1 т. 1 - 7 от ЗМВР.
Задържането на основание чл. 72 ал. 1 т. 1 от ЗМВР за срок не по-дълъг
от 24 часа, представлява принудителна административна мярка по смисъла на
чл. 22 от ЗАНН, като за прилагане на нормата е достатъчно наличие на данни
за извършено престъпление и данни то да е извършено от задържаното лице,
без дори да е необходимо да се уточнява характерът на престъплението.
В заповедта за задържане, съгласно изричната норма на чл. 74 ал. 2 т. 2
от ЗМВР, следва да са посочени фактическите и правни основания за
задържането. В случая същата е издадена на правно основание чл. 72 ал. 1 т. 1
от ЗМВР, посочено в нея. Вписването в заповедта само на правното
основание за издаването й не изпълнява изискването на закона за мотивиране.
В нея следва да се отрази и че по отношение на нейния адресат към момента
на задържането му са налице данни от категорията на посочените в нормата,
като същите се отразят чрез описание на престъплението, фактическата
обстановка на извършването му и участието на лицето в него. Това в случая,
противно на възраженията в жалбата, е налице - в процесната заповед са
вписани ясни и коректни фактически основания за издаването, посочено е, че
за адресата са налице данни, че е извършител на престъпление по чл. 343Б ал.
3 от НК по БП 25/*г., за това, че на *г. около 16.10ч. в гр. К. на кръстовище на
ул. Ю. и ул. Т.К. управлява автомобил Форд модел Фокус с рег. № * след
3
употреба на НВ- амфетамин, установено с техническо средство DRUG TEST *
с № ARAM *. Уточнени са мястото, датата, часа и факта на управлението на
конкретното МПС, наркотичното вещество, средството за измерване, вкл.
характера на престъплението, което изпълва изискването за мотивиране на
заповедта от фактическа страна. При издаването й не са допуснати от
административния орган нарушения по смисъла на чл. 146 т.3 от АПК, които
да са от категорията на съществените. Спазена е процедурата по разясняване
и осигуряване на правата на задържания /правото на защита, на медицински
преглед и т.н./. При издаване на оспорения акт съдът не констатира
нарушение, което да е ограничило по какъвто и да е начин правата на
жалбоподателя, обуславящо отмяна на оспорения акт на това основание.
Неоснователно е възражението за накърнено право на защита, поради липса
на мотиви и излагане на фактически основания за издаване на оспорения акт,
тъй като както се каза, заповедта е достатъчно мотивирана откъм факти и е
връчена на адресата срещу подпис.
Събраните по делото доказателства безспорно установяват, че на *г. при
управление на МПС, оспорващият е спрян за проверка, след което отведен в
сградата на РУ на МВР К. и изпробван за употреба на наркотични вещества с
DRUG TEST * с № ARAM *, който отчел наличие на канабис. Оспорил
показанието и пожелал да даде кръв за медицинско изследване, бил съставен
АУАН и процесната заповед за задържане с оглед данните за наличие на
престъпление от общ характер по чл. 343б ал. 3 от НК.
За прилагане на процесната принудителна мярка е достатъчно само
наличието на данни, обосноваващи извод, че има вероятност лицето да е
извършител на престъпление, което дава право на административния орган
при условията на оперативна самостоятелност да наложи същата.
Неоснователно се възразява, че към датата на издаване на заповедта не са
били налице данни за извършване на престъпление, тъй като оспорващият не
бил употребил наркотични вещества към момента на управлението на МПС,
затова и оспорил показанието на техническото средство и дал кръв.
Действително определящ за наказателната отговорност е резултата от
химическото изследване на кръвта. За прилагането обаче на принудителната
мярка задържане до 24 часа не е необходимо да са събрани доказателства,
установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило
престъпление, което е предмет на друго производство. Наложената мярка
4
предполага единствено формиране на предположение относно участието на
лицето в конкретно престъпление. В случая е било налице такова
предположение с оглед резултата, отчетен от техническото средство, за който
по делото е наличен протокол за извършване на проверка за употреба на
наркотични или упойващи вещества, подписан от провереното лице.
Наличното предположение е основание по смисъла на ЗМВР за налагане на
принудителната мярка, като е без значение съдействието на жалбоподателя
при извършването на проверката. Без значение е и че към момента на
издаване на заповедта все още не е било образувано БП, посочено в нея,
вместо № на ЗМ, които са идентични, при положение, че в същата са
посочени описание на престъплението и участието на адресата й в
извършването му.
Неоснователно е възражението за нарушаване на принципа на
съразмерност по чл. 6 от АПК, тъй като в случая задържането явно е
обусловено с оглед предотвратяване извършването на ново престъпление по
транспорта, управление на МПС след отчетената употреба на наркотично
вещество, което е деяние с висока степен на обществена опасност,
застрашаващо живота и здравето на неограничен брой лица. Предпочетен е
обществения интерес, свързан със защита на останалите участници в
движението пред правото на свободно придвижване на З., т.е. наложената
мярка не е несъразмерна.
По изложените съображения, съдът счита, че жалбата е неоснователна и
следва да се бъде отхвърлена, като при този изход на делото на оспорващия
не се следват разноски.
Водим от горното и на основание чл. 172 ал. 2 предл. последно от АПК,
съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. Г. З. с ЕГН ********** от гр. К., обл. П.
против Заповед за задържане на лице № */* г., издадена от Х. З. К. –
разузнавач към РУ - К. при О.Д. на М.В.Р. - П., с която на основание чл. 72,
ал. 1, т. 1 от ЗМВР е наредено задържането му за срок до 24 часа, като
неоснователна.
5
Решението може да бъде обжалвано от страните пред Административен
съд П. в 14 - дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
6