Р Е
Ш Е Н
И Е
№:19 12.01.2023 г. гр.
Бургас,
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Бургас ХХV-ти състав
На
дванадесети декември, две хиляди двадесет и втора година
В публично заседание в следния
състав:
Председател: Тодор Икономов
Секретар: Вяра Стоянова
като разгледа докладваното от Тодор
Икономов
административно дело № 1564 по описа
за 2022 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 186, ал. 4 от
Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.
Образувано е по жалба от „Нептун МГ
– 2009“ ЕООД с ЕИК: **********, подадена против Заповед за налагане на
принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ № ФК-128-0094710
от 18.08.2022 г., издадена от началника
на Отдел "Оперативни дейности" Бургас, Дирекция "Оперативни
дейности", Главна дирекция "Фискален контрол" в Централно
управление на НАП. С
оспорената заповед, на дружеството жалбоподател, на основание чл. 186, ал. 3 във връзка с, ал.
1, т. 1, буква "а" и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, е наложена принудителна
административна мярка /ПАМ/- запечатване на търговски
обект сезонен/временен – бистро „Нептун“,
находящ се в гр. Поморие, ул. Крайбрежна № 39, и забрана за достъп до него за
срок от 14 дни.
В жалбата си оспорващият твърди, че
оспорената заповед е незаконосъобразна. По подробно изложени доводи претендира
отмяна на заповедта. Не претендира присъждане на разноски.
В съдебно заседание оспорващият, редовно
призован, не се явява и не се представлява.
Административният орган, редовно
призован, не се явява в съдебно заседание, и не изпраща процесуален
представител
Административен съд - Бургас, след
като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становището на
административния орган, събраните по делото относими към спора доказателства и
извърши проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е допустима. Подадена е в преклузивния
14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, при наличие на
правен интерес и срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол за
законосъобразност.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна по следните съображения:
Предмет на оспорване е ЗНПАМ №
ФК-128-0094710 от 18.08.2022 г., издадена от началника на Отдел
"Оперативни дейности" Бургас, Дирекция "Оперативни
дейности", Главна дирекция "Фискален контрол" в Централно
управление на НАП. С оспорената заповед, на дружеството жалбоподател, на основание чл. 186, ал. 3 във връзка с, ал.
1, т. 1, буква "а" и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, е наложена принудителна
административна мярка /ПАМ/ - запечатване на търговски обект сезонен/временен – бистро „Нептун“,
находящ се в гр. Поморие, ул. Крайбрежна № 39, и забрана за достъп до него за
срок от 14 дни.
По делото е установено, че на 17.08.2022
г. в 15:05 часа, в хода на извършена проверка на търговски обект
сезонен/временен – бистро „Нептун“, находящ се в гр. Поморие, ул. Крайбрежна №
39, стопанисвано от жалбоподателя, е констатирано, че при извършена контролна
покупка на две порции таратор, две филии хляб, две кафета, една порция мусака,
една сода и една порция чернокоп на стойност 38,30 лв., заплатени в брой от
проверяващия екип преди легитимация, не е издадена фискална касова бележка от
монтирано и работещо в обекта фискално устройство, нито ръчна касова бележка от
кочан с касови бележки при плащането на стоката. Сумата е заплатена от Петко
Тодоров Корунчев, инспектор по приходите, а плащането е прието от Михаил Петров
Костов – медицински секретар. След легитимация на органите по приходи, от
фискалното устройство е отпечатан дневен финансов отчет № 0052465/17.08.2022 г.,
видно от който горепосочената продажба не е отразена като регистрирана чрез
издаване на фискален бон. Резултатите от проверката са обективирани в Протокол
за извършена проверка Серия АА № 0094710 от 17.08.2022 г. (л. 14 от делото),
съставен на основание чл. 50 и чл. 110, ал. 4 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс /ДОПК/.
Въз основа на установените факти,
административният орган е приел, че оспорващият не е спазил реда и начина за
издаване на съответен документ за продажба, с което е нарушил чл. 118, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., и
което е основание по смисъла на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС
за прилагане на ПАМ, поради което и на основание чл. 186, ал. 3 от ЗДДС е
наложил процесната ПАМ.
За издаване на заповедта и срокът на
наложената ПАМ са изложени мотиви, че същият е определен в рамките на
оперативната самостоятелност на административния орган, като са взети предвид
тежестта на нарушението и последиците от него, вида и характера на търговската
дейност, среднодневните обороти, декларираните финансови резултати по години,
включително и констатираното при проверката наличие на касова разлика в размер
на 58,60 лева между наличните парични средства в касата и тези, маркирани във
ФУ. Административният орган е приел, че създадената организация на работа
позволява част от оборота да не се отчита през фискалното устройство и липсва
организация за създаване на условия, търговския обект да се ръководи и в
съответствие с изискванията на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. Изложил е мотиви,
че невъзможността да се проследяват реализираните обороти обосновава
необходимостта да се осигури защитата на обществения интерес, като се
предотврати възможността за извършване на нови нарушения.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл. 168,
ал. 1 от АПК, съдът проверява законосъобразността на оспорения административен
акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Оспорената заповед на началника на
Отдел "Оперативни дейности" Бургас, Дирекция "Оперативни
дейности", ГД "Фискален контрол" в Централно управление на НАП,
е издадена от компетентен орган с оглед нормата на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС и
правомощията, предоставени му със Заповед № ЗЦУ-1148 от 25.08.2020 г. (л.49),
издадена от изпълнителния директор на НАП.
Съгласно т. 1 на цитираната заповед са делегирани правомощия на
началниците на отдели „Оперативна дейност“ в Дирекция „Оперативна дейност“ в
Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП да издават ЗНПАМ. По делото е
приета като доказателство и Заповед № 1340/11.04.2022 г. на изпълнителния
директор на НАП, с която издателят на процесната ПАМ – А. К. е преназначен на
длъжност началник на отдел "Оперативни дейности" Бургас, Дирекция
"Оперативни дейности", ГД "Фискален контрол" в Централно
управление на НАП, считано от 11.04.2022 г.
При издаване на заповедта е спазена
установената от закона форма и не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. В чл. 186, ал. 3 от ЗДДС е предвидено,
че принудителната административна мярка се прилага с мотивирана заповед на
органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Следователно
процесната заповед следва да отговаря на изискванията на чл. 59 от АПК.
Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, административният акт следва да съдържа
фактическите и правни основания за неговото издаване, каквито са изложени в
заповедта. Процесната заповед съдържа задължителните законоустановени
реквизити- наименование на органа, който я издава, наименование на акта,
адресат, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата,
начин и срок на изпълнение на ПАМ, срок и ред за обжалване, и подпис на
физическото лице, персонализиращо административния орган.
Оспореният административен акт е
издаден и в съответствие с материалния закон. Налице са материалноправните
предпоставки за налагане на ПАМ.
Съгласно разпоредбата на чл. 186,
ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, принудителната административна мярка
запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или
имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за
продажба по чл. 118. С чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е разпоредено задължение за всяко
регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените
от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова
бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската
дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен
документ. Със сходно съдържание е и разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба №
Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им
и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. В
чл. 25, ал. 1, т. 1 от посочената Наредба е предвидено, че независимо от
документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална
касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата
по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането
се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен
превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод
по чл. 3, ал. 1. Съгласно чл. 25, ал. 6 от Наредбата, фискалната касова бележка
в случаите по, ал. 1 се издава при извършване на плащането, като лицата по чл.
3 са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента
издадената фискална касова бележка.
От събраните по делото доказателства
е установено по несъмнен начин, че оспорващият търговец не е изпълнил
задължението, вменено с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ,
както и че е нарушил императива на чл. 25, ал. 1, т. 1 от същия нормативен акт,
като не е издал фискална касова бележка от фискалното устройство за извършена
продажба. Това обстоятелство е удостоверено от Протокол за извършена проверка в
обекта Серия АА № 0094710 от 17.08.2022 г., който е съставен по установения
ред, в предписаните, съобразно чл. 50, ал. 2 от ДОПК, форма и съдържание и от
компетентни длъжностни лица. Протоколът е официален
документ и се ползва с материална доказателствена сила, съгласно чл. 50,
ал. 1 от ДОПК, в който е предвидено, че протоколът, съставен по установения ред
и форма от орган по приходите или служител при изпълнение на правомощията му, е
доказателство за извършените от и пред него действия и изявления и установените
факти и обстоятелства. Констатациите в протокола не са оборени от установените
факти в хода на съдебното производство. Събраните доказателства кореспондират с
констатациите в съставения протокол. В протокола е удостоверено, че при
заплащане на сумата не е издадена фискална касова бележка от монтирано и
работещо в обекта фискално устройство. Това обстоятелство се установява и от
дневния финансов отчет, отпечатан от фискалното устройство, видно от който
процесната продажба не е отразена като регистрирана чрез издаване на фискален
бон. Обстоятелствата по извършената контролна покупка: закупени стоки, плащане
на сумата, приемане на плащането, са удостоверени в съставения протокол и са
описани в достатъчна степен в оспорената ЗППАМ, поради което са неоснователни
твърденията на оспорващия, заявени в противоположен смисъл.
Следователно предпоставките за
налагане на принудителна административна мярка са налице. След като в случая за
извършеното плащане не са издадени нито фискален бон от фискално устройство,
нито касова бележка от кочан, правилно е прието, че е налице посоченото
нарушение на нормата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС. За
налагане на този вид принудителна административна мярка е достатъчно да бъде
установеното по надлежен ред и от надлежен орган неиздаване на касов бон при
извършена продажба, поради което и при наличие предпоставките на чл. 186, ал. 1
от ЗДДС, органът е длъжен да издаде заповед за прилагане на ПАМ, независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции. Заповедта е мотивирана именно с
наличие предпоставките за прилагане на ПАМ.
Не могат да бъдат споделени доводите
на жалбоподателя, че при извършване на проверката поради спад на
електричеството в обекта е имало забавяне на издаването на касова бележка.
Действително по делото е представен фискален касов бон на стойност 38,30 лв. за
извършените покупки от проверяващите (л. 28), но същият е бил издаден след
легитимация на органите на НАП. Видно от съставения ПИП (л.15), на стр. 2 от
същия е посочено, че при заплащане на сумата е бил издаден служебен бон за
процесната сума, но не и фискален бон, каквото е изискването на закона. В
протокола изрично е записано, че след легитимацията е изведен КЛЕН за периода
до извършване на плащането, от който е видно, че няма издаден фискален бон.
Записано е, че и на съседната маса е издаден служебен бон за сумата от 16 лв.,
който също липсва в контролната лента. При тези констатации, приходните органи
правилно са преценили, че е извършено нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и чл.
25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, въз основа на което
следва да бъде наложена ПАМ. Както беше споменато по-горе в изложението,
съгласно чл. 50 от ДОПК, протоколът е официален документ и се ползва с
материална доказателствена сила, като в конкретния случай жалбоподателят не е
успял да обори установените в него факти.
Определеният срок на действие на
принудителната административна мярка - запечатване на обекта за срок от 14 дни,
е мотивиран. Същият е обоснован с вида на нарушението, вида и характера на
извършваната търговска дейност, констатираното наличие на касова разлика между
наличните парични средства в касата и тези, маркирани във ФУ. В случая
издаването на служебни бонове, без издаване на фискален бон безспорно води до
невъзможност за проследяване на реализираните обороти, неотчитане на реалните
приходи в обекта, и от там до негативни последици за фиска.
От изложеното се налага извод, че
накърнените обществени отношения във връзка с отчитане на реализираните обороти
от стопанския субект не се свеждат само до сумата 38, 00 лева /за която не е
издаден документ за продажба/, тъй като предвид установената отрицателна касова
разлика, неиздаването на съответния документ за продажба не е единственото
нарушение на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.. В тази връзка обосновано касовата разлика е била отчетена при
определяне на срока на продължителност на мярката. Описаните в оспорената
заповед фактически обстоятелства са напълно достатъчни да обосноват налагането
на ПАМ по смисъла на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, като в
тази връзка оспореният административен акт е надлежно мотивиран.
Наред с изложеното съдът счита, че
относно срока на действие на ПАМ не разполага с компетенции за контрол - такъв
е допустим само по отношение на законосъобразното упражняване на оперативната
самостоятелност, като в случая то е налице, предвид определената с оспорената
заповед продължителност на срока в рамките на законовите предели и в
съответствие с целта на закона. Изцяло в правомощието на органа е по
целесъобразност да определи срока на наложената ПАМ, като в случая са изложени
конкретни мотиви. В приложения срок мярката в достатъчна степен защитава
обществените интереси и постига целите на закона относно превъзпитание на
нарушителя.
Оспорената заповед е издадена и в
съответствие с целта на закона. Наложената принудителна административна мярка
съответства и на чл. 22 ЗАНН- за предотвратяване и преустановяване на
административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните
последици от тях.
След като наложената ПАМ запечатване
на обекта за срок от 14 дни е законосъобразна, законосъобразна се явява и
разпоредената забрана за достъп до обекта, на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.
С оглед на изложеното, приложената
от административния орган ПАМ е законосъобразно наложена.
В гореизложения смисъл е и
практиката на Върховен административен съд на Република България: Решение №
4728 от 17.05.2022 г. по адм. д. № 8318/2021 г., I о.; Решение № 4067 от
28.04.2022 г. по адм. д. № 7456/2021 г., VIII о.; Решение № 3255 от 06.04.2022
г. по адм. д. № 6700/2021 г., I о.; Решение № 3064 от 01.04.2022 г. по адм. д.
№ 6973/2021 г., VIII о.; Решение № 2745 от 23.03.2022 г. по адм. д. № 952/2022
г., I о.; Решение № 2068 от 04.03.2022 г. по адм. д. № 6529/2021 г., I о.;
Решение № 12459 от 07.12.2021 г. по адм. д. № 4709/2021 г., I о.; Решение №
12012 от 24.11.2021 г. по адм. д. № 3786/2021 г., I о.; Решение № 11476 от
11.11.2021 г. по адм. д. № 4832/2021 г., I о.; Решение № 10871 от 28.10.2021 г.
по адм. д. № 3131/2021 г., VIII о.; Решение № 15522 от 15.12.2020 г. по адм. д.
№ 6420/2020 г., VIII о.; Решение № 14858 от 01.12.2020 г. по адм. д. №
7778/2020 г., I о.; Решение № 13689 от 04.11.2020 г. по адм. д. № 6437/2020 г.,
VIII о.; Решение № 13138 от 22.10.2020 г. по адм. д. № 5786/2020 г., VIII о.;
Решение № 12468 от 08.10.2020 г. по адм. д. № 6080/2020 г., I о.; Решение №
9501 от 14.07.2020 г. по адм. д. № 2526/2020 г., I о; Решение № 8259 от
25.06.2020 г. по адм. д. № 2987/2020 г., VIII о.; Решение № 8014 от 23.06.2020
г. по адм. д. № 1753/2020 г., I о.; Решение № 4656 от 21.04.2020 г. по адм. д.
№ 13581/2019 г., I о.; Решение № 3536 от 09.03.2020 г. по адм. д. № 11448/2019
г., VIII о.; Решение № 2969 от 25.02.2020 г. по адм. д. № 10288/2019 г., I о.;
Решение № 3131 от 27.02.2020 г. по адм. д. № 10930/2019 г., I о.; Решение № 455
от 13.01.2020 г. на по адм. д. № 7204/2019 г., VIII о.; Решение № 13637 от
14.10.2019 г. по адм. д. № 6326/2019 г., I о.; Решение № 12620 от 26.09.2019 г.
по адм. д. № 4641/2019 г., I о.; Решение № 8425 от 05.06.2019 г. по адм. д. №
4110/2019 г., I о.; Решение № 6503 от 02.05.2019 г. по адм. д. № 14440/2018 г.,
VIII о.; Решение № 6316 от 24.04.2019 г. по адм. д. № 11835/2018 г., I о.;
Решение № 6227 от 23.04.2019 г. по адм. д. № 2403/2019 г., I о.; Решение № 6140
от 23.04.2019 г. по адм. д. № 13444/2018 г., VIII о.; Решение № 5863 от
17.04.2019 г. по адм. д. № 13648/2018 г., VIII о.; Решение № 5707 от 16.04.2019
г. по адм. д. № 786/2019 г., VIII о.; Решение № 4465 от 26.03.2019 г. по адм.
д. № 15266/2018 г., I о.; Решение № 3108 от 05.03.2019 г. по адм. д. №
14158/2018 г., I о.; Решение № 1424 от 04.02.2019 г. по адм. д. № 9855/2018 г.,
I о.
По изложените съображения,
оспорената заповед е законосъобразна, а подадената срещу нея жалба е
неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора,
фактическата и правна сложност на същия, както и неявяването в съдебно
заседание на процесуален представител на ответника, на основание чл. 143, ал. 3
от АПК, оспорващият следва да бъде осъден да заплати на административния орган,
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено по реда на чл.
37 от Закона за правната помощ във вр с чл. 24 от НЗПП.
Воден от гореизложеното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Бургас
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Нептун МГ – 2009“ ЕООД,
ЕИК ***********, против Заповед за налагане на принудителна административна
мярка № ФК-128-0094710 от 18.08.2022 г., издадена от началника на Отдел "Оперативни
дейности" Бургас, Дирекция "Оперативни дейности", Главна
дирекция "Фискален контрол" в Централно управление на НАП.
ОСЪЖДА „Нептун МГ – 2009“ ЕООД, ЕИК
*********, да заплати на Национална агенция за приходите сумата от 100 /сто/
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с
касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: