№ 11414
гр. София, 12.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА К. Г.А
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. Г.А Гражданско дело №
20231110137002 по описа за 2023 година
Производство е образувано по предявени от Г. Б. Г.
срещу /ФИРМА/, искове с правно основание чл. 439 от ГПК
за признаване на установено в отношенията между
страните, че ищецът не дължи на ответника поради изтекла
погасителна давност, сумата в размер на 16 198,18 лева,
представляваща главница по договор за банков кредит,
сумата в размер на 4880,97 лева, представляваща договорна
лихва, сумата в размер на 521,58 лева за разноски, за които
суми е издаден изпълнителен лист от 02.11.2006г. по ч.гр.д.
№ 21074/2006г. по описа на СРС, въз основа на влязла в
сила заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК, и въз основа на
който е образувано първоначално изпълнително дело №
6533/2006г. по описа на ЧСИ В.Л., с рег. № *** в КЧСИ, с
1
район на действие, районна на СГС, което впоследствие е
преобразувано в изпълнително дело № 2759/2010г. по описа
на ЧСИ Н.М., с рег. № *** в КЧСИ, с район на действие,
районна на СГС.
Ищецът, твърди, че не дължи на ответника посочените
в изпълнителния лист от 02.11.2006г. по ч.гр.д. №
21074/2006г. суми, поради погасяване на задълженията по
давност. За принудително събиране на същите са били
образувани, както следва: изпълнително дело № 6533/2006г.
по описа на ЧСИ В.Л., с рег. № *** в КЧСИ, с район на
действие, районна на СГС, което впоследствие е
преобразувано в изпълнително дело № 2759/2010г. по описа
на ЧСИ Н.М., с рег. № *** в КЧСИ, с район на действие,
районна на СГС. Посочва, че след 26.06.2015 г., когато е
прието ТР 2/26.05.2015 г. по тълк.дело № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, давността не е била прекъсвана и
вземанията не подлежат на принудително изпълнение.
Обосновава правния си интерес с твърдението, че
доколкото е налице висящо изпълнително производство, то
към момента ЧСИ извършва изпълнителни действия,
въпреки че изискуемостта на вземането е погасена по
давност. Ето защо предявява настоящия иск, като
претендира и разноски по производството.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата
молба от ответника. Ответникът оспорва исковете. Счита,
че са извършени действия прекъсващи давността и
2
погасителната давност не е изтекла, като посочва в
хронология действията, с които счита, че давността е
прекъсната. Моли исковете да се отхвърлят. Претендира
разноски.
В съдебно заседание ищeцът Г. Б. Г., редовно призован,
не се явява лично, представлява се Л., която поддържа
исковата молба и моли за уважаване на исковете.
В съдебно заседание, ответникът /ФИРМА/, редовно
призован, не изпраща представител.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните,
събраните по делото писмени доказателства и като ги
обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.
235 ГПК и чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа
страна следното:
Разпоредбата на чл. 439 ГПК дава възможност на
длъжника по изпълнително дело да оспори чрез иск
изпълняемо право. Това право може да е установено с
влязло в сила решение, или заповед за изпълнение, въз
основа на които като годно изпълнително основание по чл.
404 от ГПК да е издаден изпълнителен лист. Длъжникът по
изпълнението може да оспорва дължимостта на сумите по
влязлата в сила заповед за изпълнение, само въз основа на
факти, настъпили след издаването й. В конкретния случай
ищецът се позовава на изтекла погасителна давност,
юридически факт, настъпил след влизане в сила на
3
изпълнителното основание /заповедта за изпълнение,
издадена по ч.гр.д. № 21074/2006г. по описа на СРС/, въз
основа на който е образувано изп.д. № 2759/2010г. по описа
на ЧСИ Н.М., висящо към датата на подаване на исковата
молба в съда, поради и което иска с правно основание чл.
439 от ГПК е допустим.
Не е спорно между страните че за вземането предмет на
исковата претенция, в полза на /ФИРМА/ е издаден
изпълнителен лист от 02.11.2006г. по ч.гр.д. № 210740/2006г.
по описа на СРС срещу солидарните длъжници Ж.Н.Ж.,
А.Г.П. и ответника Г. Б. Г. за сумата от 16198,18 лева,
представляваща главница по договор за потребителски
кредит от 11.06.2004г., за сумата от 4880,97 лева,
представляваща договорна лихва, за периода от 10.02.2005г.
до 11.10.2006г., ведно със законната лихва, за периода от
12.10.2006г. до окончателното плащане и 521,58 лева
разноски. Въз основа на издадения изпълнителен лист на
26.12.2006г. е образувано първоначално изпълнително дело
№ 653/2006г. по описа на ЧСИ В.Л., с рег. № *** в КЧСИ, с
район на действие, районна на СГС, като по това
изпълнително производство съдът установи, че не са
налице основания за перемиране и че на 04.11.2008г. е
наложен запор върху банковите сметки на ищеца. С молба
с вх. № 4833/01.09.2010г., взискателят е сезирал ЧСИ с
искане за изпращане на производството на ЧСИ Н.М. за
продължаване. С разпореждане от 02.09.2010г.
производството е продължило под № 2759/2010г. по описа
4
на ЧСИ Н.М.. В хода това производство са насрочени описи
на движими вещи на ищеца от 07.01.2011г., 24.01.2011г. и
03.02.2011г. С молба от 29.04.2011г. взискателят е поискал
извършване на същински изпълнителни действия. С
разпореждане на ЧСИ от 31.05.2011г. е наложен запор върху
банковите сметки на ищеца в ***************. Следват
молби от взискателя за извършване на същински
изпълнителни действия от 23.11.2011г., 23.12.2011г. и
20.07.2012г. С разпореждания от 23.07.2012г. и 19.10.2012г. и
от 23.04.2014г. са насрочени описи на движимите вещи на
длъжника. Преди дата 23.04.2014г. са постъпили молби от
взискателя за извършване на изпълнителни действия от
12.11.2012г., 02.01.2013г., 30.05.2013г. и 13.01.2014г.,
06.10.2014г. С разпореждане на ЧСИ от 13.11.2014г. е
наложен запор върху сметките на ищеца в редица банки,
като с молби от 07.04.2016г. и 30.11.2016г. взискателят
отново е сезирал ЧСИ с искане за извършване на същински
изпълнителни действия, както и впоследствие с молби от
16.05.2017г. и 19.09.2017г. С разпореждане от 08.05.2018г. е
наложен запор върху сметките на ищеца в /ФИРМА/, като е
последвало подаване отново на молби от визскателя за
извършване на изпълнителни действия от 18.21.02.2019г.,
18.02.2020г., 13.10.2020г., 26.08.2021г. и от 25.01.2023г., като
в хода на изпълнителното производство се установяват и
плащания от Г. Г. от дати 24.01.2017г., 23.02.2017г.,
31.03.2017г., 16.05.2017г., 05.06.2017г., 14.07.2017г. и от
07.08.2017г.
5
С отрицателния установителен иск по чл. 124, ал. 1 вр.
чл. 439 ГПК се цели установяване несъществуването на
изпълняемо право, като при уважаването му по правило
изпълнителният процес следва да бъде прекратен. Ищецът,
предявил отрицателния установителен иск, е този, в чиято
тежест е да докаже своите възражения срещу вземането под
формата на основания за недължимост на твърдяното от
ответника вземане, а ответникът следва да докаже факта,
от който вземането му произтича.
При съобразяване на събраните по делото
доказателства, в тяхната съвкупност, настоящият съдебен
състав намира от правна страна, че давността е изтичане
на определен период от време, като според приетото ТР №
2/26.06.2015г. давността се прекъсва само с извършване на
такива действия, от категорията да прекъснат давността,
като в решението, тези действия са подробно
конкретизирани. Не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнителното дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи и книжа, назначаването на експертиза за
определяне на непогасения остатък от дълга, извършването
на разпределение, плащането въз основа на влязло в сила
разпределение. Приложима в случая е общата петгодишна
погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД, в предвид
спецификата на конкретното вземане – по договор за
6
кредит. Също така относимо е и към настоящия казус, че
иска е предявен от един от солидарните според
изпълнителното основание длъжници, като по аргумент от
чл. 125 от ЗЗД давността тече поотделно за солидарните
длъжници, като това се отнася и до преклузивния срок по
чл. 433, ал.1,т.8 от ГПК, в тази връзка е и решение №
83/2018г. по гр.д. № 1667/2017г. на ВКС, IV ГО. Това
означава, че няма пречка и следва предпоставките за
изтичане на давностния срок да се преценяват спрямо
всеки длъжник поотделно.
По отношение на материалноправните последици от
образуването на изпълнително производство са
постановени ППВС № 3/18.11.1980 г. и ТР №
2/26.06.2015г. по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на
ВКС, с т. 10 на което е обявено, че предходното
постановление е изгубило действие. Поради
съществуващата колизия между двете разрешения по
отношение на това спира ли изпълнителното производство
теченето на погасителна давност на вземането, следва да се
отговори на въпроса ползва ли се тълкувателното решение
с обратно действие или действа занапред единствено за
периода след постановяването му, съответно преди
отмяната на постановлението действа именно то. Тази
колизия бе разрешена с постановяване на ТР № 3/2020 г. на
ОСГТК на ВКС, като се прие, че погасителна давност не
тече докато трае изпълнителният процес относно вземането
7
по изпълнителни дела, образувани до приемането на
26.06.2015г. на ТР № 2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. на
ОСГТК на ВКС. Това тълкуване потвърди принципа, че с
оглед правна сигурност и предвидимост, следва да се
приеме, че на последваща промяна на тълкуването на
определена правна норма не може да се придаде обратно
действие, доколкото правните субекти са били длъжни и са
съобразявали поведението си с едно предходно дадено, също
задължително тълкуване, което се ползва с действие ex
tunc. Доколкото изпълнителното производство е образувано
при действието на ППВС № 3/18.11.1980 г., именно
задължителното тълкуване на чл. 116 от ЗЗД, дадено с него
е било приложимо в отношенията между страните и
съдебния изпълнител до последващата му отмяна с
тълкувателното решение 26.06.2015 г. С оглед даденото
разрешение в цитираното постановление, погасителната
давност се прекъсва с предприемане на действия за
принудително изпълнение, а докато трае изпълнителното
производство същата се спира. Следователно по изп.д. №
653/2006г. по описа на ЧСИ В.Л. давността е прекъсната с
подаването на молбата за образуване на изпълнителното
производство - на 26.12.2006г. и впоследствие е спряла да
тече до 26.06.2015г. , като до тази дата не се установява
перемпция. От горното следва, че с подаването на молбата
от 26.12.2006 г., взискателят е прекъснал теченето на
давностния срок, като същият е спрян до постановяването
на ТР № 2/26.06.2015г. по тълк. д. № 2/2013 година на
8
ОСГТК на ВКС, с т. 10 на което е обявено, че предходното
постановление е изгубило действие, респективно от тази
дата започва да тече давност по материалното
правоотношение. След тази дата, доколкото вече са
приложими постановките на ТР № 2/2015г., първото
същинско изпълнително действия от категорията да
прекъсне давността е налагането на запор върху банковите
сметки на ищеца на 31.05.2011г. и впоследствие на
13.11.2014г., както и налагането на запор на 08.05.2018г.
Съдът намира, че така насрочените описи на движими
вещи на длъжника не са същински изпълнителни действия
и не прекъсват давността. В производството не се установи
наложените запори да са реализирани и да са постъпили
суми от тях. Установи се, че запорните съобщения са
връчени на третите задължени лица, от когато и запорът
произвежда действие и се счита за наложен. Съдът намира,
че независимо, че не са постъпили суми от наложените
запори и те не са успешни те прекъсват давността, тъй като
според ТР № 2/2015г., давността се прекъсва с
предприемане на всеки един изпълнителен способ. В тази
връзка е и решение № 50108/19.01.2024г. на ВКС, III ГО,
постановено по гр.д. № 1436/2021г. Така съдът приема, че с
налагането на запора на 08.05.2018г., доколкото след тази
дата не се установяват приложени други изпълнителни
действия от категорията да прекъснат давността,
последната е прекъсната и от тази дата започва да тече
нова давност, която до дата 08.05.2023г. не е изтекла, тъй
9
като следва да бъде съобразено, че съгласно чл. 3, т. 2 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020 г., и за преодоляване на последиците, за срока от
13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение
спират да текат давностните срокове, с изтичането на които
се погасяват или придобиват права от частноправните
субекти. Съгласно § 13 от ПЗР към ЗИД на ЗЗдр. (ДВ, бр. 44
от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) сроковете, спрели да текат
по време на извънредното положение по Закона за мерките
и действията по време на извънредното положение, обявено
с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците, продължават да текат след
изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в "д. в.
". Следователно за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г.
включително погасителната давност е била спряна по
силата на закона. Този срок от 2м. и 7 дни следва да се
прибави което обосновава извод, че давността е изтекла на
15.07.2023г., след предявяване на настоящия иск на
13.07.2023г. Тук следва да се посочи, че давността не тече и
се прекъсва докато трае съдебния процес, но това правило
предвид спецификата на иска по чл. 439 от ГПК не е
приложимо в хода на това производство, с това правно
основание. Следва да се държи сметка за характера на
заявената искова претенция при съобразяване на фактите,
които прекъсват или спират давността. В казуса за да бъде
спряна или прекъсната давността се следваше взискателят
10
– ответник в настоящото производство, да установи по реда
на чл. 154 от ГПК, че е предприел такива действия до
приключване на съдебното дирене, които да спират или
прекъсват давността. С предявяването на иск за защита на
свое субективно спорно право – ищецът, който се брани
срещу изпълнението не спира и не прекъсва давността.
Същата може да бъде спряна или прекъсната само при
искова претенция заявена от взискателя – кредитор, в
чийто интерес е прекъсването или спирането на давността.
Всичко гореизложено мотивира съда да приема така
предявената искова претенция за основателна и като
такава следва да бъде уважена.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал.1 от
ГПК право на разноски се поражда в полза на ищеца. На
ищеца следва да се присъдят разноски за държавна такса в
размер на 864,03 лева и за адвокатско възнаграждение в
размер на 2344,00 лева, за което реално заплащане,
съобразно постановките на ТР № 6/2013г. са налице
доказателства по делото. Или на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски в общ размер от 3208,03 лева.
Така мотивиран, съдът,
11
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните по предявения от Г. Б. Г., ЕГН ********** срещу
/ФИРМА/, ЕИК **************, отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК, че Г.
Б. Г. не дължи на /ФИРМА/, сумата в размер на 16 198,18
лева, представляваща главница по договор за банков
кредит, сумата в размер на 4880,97 лева, представляваща
договорна лихва, сумата в размер на 521,58 лева за
разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от
02.11.2006г. по ч.гр.д. № 21074/2006г. по описа на СРС, въз
основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, и
въз основа на който е образувано първоначално
изпълнително дело № 6533/2006г. по описа на ЧСИ В.Л., с
рег. № *** в КЧСИ, с район на действие, районна на СГС,
което впоследствие е преобразувано в изпълнително дело
№ 2759/2010г. по описа на ЧСИ Н.М., с рег. № *** в КЧСИ,
с район на действие, районна на СГС, поради изтекла
погасителна давност.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ************** ДА
ЗАПЛАТИ на Г. Б. Г., ЕГН **********, сумата в размер на
3208,03 лева, деловодни разноски на основание чл. 78, ал.1
от ГПК.
12
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването на препис от
същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13