Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 24. 02. 2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, втори въззивен
състав, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ
ВАНЯ ИВАНОВА
като
разгледа докладваното от съдия
ИВАНОВА гр. д. № 41 по описа за 2020 г. на Софийски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по чл. 435 – чл. 438 ГПК.
Образувано
е по жалба на К.Л.И. - длъжник, подадена чрез упълномощения от нея адв. В.Й., срещу постановления на Държавен съдебен
изпълнител при РС – гр. Елин Пелин от 12.07.2019 г. и 16.07.2019 г.,
постановени по изп. д. № 55/2019 г. по описа на същия , с които са ѝ наложени в
размер съответно на 100 лева и 120 лева, за препятстване на осъществяването на
режим на лични отношения на Б.Б.К. с децата К. Б. К.
и Р. Б. К., съответно на 11.07.2019 г. – четвъртък от 17.00 ч. до 19.00 часа и
на 13.07.2019 г. – събота от 9.30 часа до 9.30 часа в неделя на 14.07.2019 г.
В
жалбата се поддържат доводи за необоснованост и незаконосъобразност на
обжалваните актове на съдебния изпълнител, с искане за тяхната отмяна. В последните
не било посочено нито едно доказателство, че жалбоподателката
не предоставяла децата на взискателя – баща на деца в
дните и часовете, посочени в съдебното решение.
Взискателят
Б.Б.К. е подал възражение, с което изразява становище
за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.
Съдебният
изпълнител е изготвил мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК, с които е приел жалбата за неоснователна.
Съдът, като обсъди доводите на страните и се запозна
с материалите по делото, намира за установено следното от фактическа страна:
Изпълнителното производство по изп.
д. № 55/2019 г. по описа на ДСИ при РС – гр. Елин Пелин е образувано по молба
на Б.Б.К. срещу К.Л.И., въз основа на изпълнителен
лист от 18. 06. 2019 г., издаден по влязло в сила решение № 158 от 19. 10. 2018
г. по гр. д. № 758/2018 г. по описа на Районен съд – гр. Елин Пелин, с което е
определен режим на лични отношения между малолетните деца К. Б. К. и Р. Б. К. и
техния баща Б.Б.К., както следва: бащата да ги взима
всяка седмица от дома на майката в 18.30 часа вторник вечерта и да ги връща в
8.00 часа в сряда, всеки четвъртък в 17.00 часа и да ги връща същия ден в 19.00
часа в дома на майката, както и всяка събота, като ги взима от дома на майката
от 9.30 часа и връща до 9.30 часа в неделя; първата половина от Коледната и
Великденската ваканции на децата на четна година и втората половина от тези
ваканции на нечетна година; половината от официалните празници в страната,
както и 20 дни през лятото, несъвпадащи с платения годишен отпуск на майката К.Л.И..
На 08. 07. 2019 г. на длъжника К.Л.И. са връчени
надлежно покани за доброволно предаване на дете, което следвало да се извършва
всяка седмица в дома ѝ в 18.30 часа вторник вечерта до 8.00 часа в сряда,
всеки четвъртък от 17.00 часа до 19.00 часа на същия ден, както и всяка събота
от дома на майката от 9.30 часа до 9.30 часа в неделя, като ѝ е указано
да даде отговор по чл. 528, ал. 2 ГПК в тридневен срок от получаване на
поканата.
Със заявление от 11. 07. 2019 г. длъжникът К.Л.И. е
изразила готовност да предава децата доброволно не техния баща така, както е
определен режимът в съдебното решение и със заявление, че не е възпрапятствала взимането на децата от техния баща.
На 12. 07. 2019 г. съдебният изпълнител е изготвил
протокол, в който описва проведена на 11. 07. 2019 г. среща между страните по
изпълнителното дело в нейния кабинет, на която длъжникът И. е заявила готовност
за времето от 17.00 ч. до 19.00 ч. на същия ден да предаде децата на техния
баща. Посочено е, че у съдебния изпълнител е създадено впечатлението, че
длъжникът е готов да спазва режима на лични отношения между децата и техния
баща, както за предстоящата среща на този дан, така и за напред. Посочено е
още, че на 12. 07. 2019 г. взискателят се явил в СИС
при РС – гр. Елин Пелин и заявил пред органа по принудително изпълнение, че
предния ден чакал пред дома на длъжника до 18.30 ч., за да се срещне с децата
си, но И. така и не се появила, не отговаряла и на телефона си.
С оглед горното и въпреки изразената от длъжника
готовност да предаде децата, както със заявление вх. № 768/11. 07. 2019 г.,
така и лично пред съдебния изпълнител, последният преценил, че в действителност
липсва доброволно изпълнение от страна на длъжника, поради което и на основание
чл. 528, ал. 5, вр. чл. 527, ал. 3 ГПК, наложил глоба
в размер на 100 лева на длъжника К.Л.И., поради препятстване на осъществяването
на режим на лични отношения на Б.Б.К. с децата К. Б. К.
и Р. Б. К. на 11. 07. 2019 г. от 17.00 ч. до 19.00 часа.
На 15. 07. 2019 г. взискателят
Б.К. е подал сигнал за лишаване на баща от личен контакт с децата му, като е
уведомил съдебния изпълнител за това, че длъжникът К.И. не предава доброволно
децата за времето от 9.30 ч. в събота до същия час на следващия ден, както е
определено в съдебното решение, както и че в рамките на един месец – до 12. 07.
2019 г. децата не са му били предоставяни за среща.
С постановление от 16. 07. 2019 г. съдебният
изпълнител е наложил глоба на длъжника в размер на 120 лева, поради
препятстване на осъществяването на режим на лични отношения на взискателя с малолетните деца на 13. 07. 2019 г. – събота
от 9.30 ч. до 9.30 ч. в неделя.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е подадена от легитимирана страна
срещу подлежащи на обжалване действия по чл. 435, ал. 2, т. 1 ГПК и в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
При изпълнение на притезания
за незаместими действия, законният интерес на
кредитора ще бъде удовлетворен само ако длъжникът бъде принуден да извърши
лично дължимото действие, поради което и съгласно чл. 527, ал. 1 ГПК съдебният
изпълнител има право да принуждава длъжника да извърши действието, като му
налага глоби до предвидения в посочената разпоредба размер.
Нормата на чл. 527, ал. 3 ГПК урежда изпълнението на
решения, задължаващи длъжника да бездейства, т. е. принудително изпълнение се
налага, когато длъжникът върши противното на това, което с решението е задължен
да върши или да търпи. Това са винаги задължения за незаместимо
лично поведение, като за всяко нарушение на задължението за бездействие, т. е.
при всяко действие или съпротива на длъжника, нарушаващи задължението му,
съдебният изпълнител по искане на взискателя му
налага глоба до 400 лева. Законодателят е предвидил два способа за принудително
изпълнение, като е определил и последователността в тяхното прилагане – чл.
528, ал. 3 и чл. 528, ал. 5 ГПК.
В разглежданата хипотеза съдът приема, че и при двата
от случаите е налице неизпълнение от страна на длъжника на вменените му
задължения, съответно липсват доказателства за неоказване на необходимото
съдействие от страна на взискателя за изпълнение на
задължението.
С оглед горното, правилно съдебният изпълнител е
наложил глоби на длъжника за препятстване осъществяването на режим на лични
отношения на взсикателя с малолетните му деца, поради
което жалбата срещу тях като неоснователна ще следва да бъде оставена без
уважение.
С оглед изхода на делото, направеното от страна на
ответника по жалба своевременно искане и представените доказателства за платен
адвокатски хонорар за настоящото производство, жалбоподателката
ще следва да бъде осъдена да заплати сумата от 150 лева, представляваща
направени от ответника разноски.
Воден от горното, Софийският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалба от 29. 07. 2019 г. на длъжника К.Л.И. срещу постановления
на държавен съдебен изпълнител при РС – гр. Елин Пелин от 12. 07. 2019 г. и 16. 07. 2019
г., постановени по изп. дело № 55/2019 г., за налагане на глоба на
длъжника К.Л.И. в размер на съответно 100.00
лева и 120.00 лева, както следва – за препятстване осъществяването на
режим на лични отношения на Б.Б.К. с децата К. Б. К.
и Р. Б. К. за времето от 17.00 часа до 19.00 часа на 11. 07. 2019 г. (четвъртък) и за
препятстване осъществяването на режим на лични отношения на Б.Б.К. с децата К. Б. К. и Р. Б. К. за времето от 9.30 часа на
13. 07. 2019 г. (събота) до 9.30 часа на 14. 07. 2019 г. (неделя).
ОСЪЖДА К.Л.И., с ЕГН ********** *** да
заплати на Б.Б.К., с ЕГН ********** *** сумата от
150,00 (сто и петдесет) лева, представляваща направени за настоящото разноски
за платен адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.