РЕШЕНИЕ
№
42
гр.
Враца, 06.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 28.01.2020г. /двадесет
и осми януари две хиляди и двадесета година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
ТАТЯНА КОЦЕВА
при секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА и с участието на прокурора
НИКОЛАЙ ЛАЛОВ, като разгледа докладваното от съдия РАДЕНКОВА КАН дело № 813 по описа на АдмС – Враца за
2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 208 и сл. АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Областен
отдел „Автомобилна администрация“ (ОО „АА“) – Враца против
Решение № 86 от 14.10.2019 г., постановено по АНД № 308/2019 г. по описа на РС
– Бяла Слатина. С оспореното решение е отменено НП № 26-0000103 от 21.05.2019
г., издадено от Началника ОО „АА“, с което на ЕТ „Б.Д.Т.М.“*** е
наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева на основание чл. 96, ал. 1,
т. 1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП), за нарушение на чл. 7а, ал. 1,
вр. с чл. 7, ал. 1, изр. 2-ро от ЗАвтП.
В касационната жалба са
релевирани възражения за неправилност на съдебното решение поради нарушение на
материалния закон и процесуалните правила при постановяването му, касационни
основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр.
второ от ЗАНН.
Ответникът - ЕТ
„Б.Д.Т.М.“***, редовно призован, чрез процесуалния си представител адв.
С., ангажира доводи за неоснователност на жалбата и правилност на съдебният
акт.
Участващият по делото прокурор от ОП –
Враца дава заключение за основателност на касационната жалба и моли обжалваното
решение да бъде отменено.
В настоящото производство е приета
справка от информационната система на ИА „АА“ – София, представената от
касатора като ново писмено доказателство за установяване на касационните
основания.
Настоящият
съдебен състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, изразените от
страните доводи и съображения и след извършване на служебна проверка на обжалваното
решение, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК,
приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в съответствие с
установения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на касационна проверка е Решение № 86 от 14.10.2019 г., постановено по АНД № 308/2019
г. по описа на РС – Бяла Слатина, с което е отменено НП № 26-0000103 от 21.05.2019
г., издадено от Началника ОО „АА“. С последното на ЕТ „Б.Д.Т.М.“*** е
наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева на основание чл. 96, ал. 1,
т. 1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП), за нарушение на чл. 7а, ал. 1,
вр. с чл. 7, ал. 1, изр. 2-ро от ЗАвтП.
За да отмени Наказателното
постановление, съдът е приел, че вмененото на ЕТ нарушение не е доказано. Изложени
са мотиви, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в кръга на
правомощията им и в предвидената от закона форма, но дадената от наказващия
орган квалификация на деянието е неправилна.
Решението е
правилно.
С НП № 26-0000103 от 21.05.2019
г. ЕТ „Б.Д.Т.М.“*** е санкциониран за това, че в качеството си на превозвач, е извършил
превоз на 22.04.2019г. и на 24.04.2019г. с автобус марка „Форд транзит“, кат.
М2, рег. №*** без да е включен в лиценза на фирмата.
Поведението на превозвача
е квалифицирано като нарушение на чл. 7а, ал. 1 от ЗАвтП, във вр. чл. 7, ал. 1, изр. 2-ро от ЗАвтП, за което е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000 лева на
основание чл. 96, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП.
Съгласно чл. 7а, ал. 1
от ЗАвтП
лицензираните превозвачи могат да осъществяват превоз на пътници и товари на
територията на Република България само с моторни превозни средства, за които
има издадени удостоверения за обществен превоз на пътници или товари, освен в
случаите, когато превозите се извършват с лиценз на Общността. Т.е., за да се
извършват превози на територията на РБ е необходимо самият превозвач да бъде
лицензиран от една страна, и превозното средство да е получило съответното
удостоверение от друга страна, или превозите да се извършват с лиценз от
Общността.
Нормата на чл. 7, ал. 1 от ЗАвтП регламентира изискването
Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или
оправомощени от него длъжностни лица да издават лицензите по този закон по предложение на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.
За всяко моторно превозно средство, с което превозвачът извършва дейността,
министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или
оправомощени от него длъжностни лица издават съответно заверено копие на
лиценза на Общността или удостоверение за обществен превоз на моторно превозно
средство.
По делото не се спори, че ЕТ
„Б.Д.Т.М.“*** притежава лиценз за международен превоз на пътници № ***. Последният обаче е наказан за това, че
е допуснал извършване на превоз с моторно превозно средство, което не е
включено в лиценза му.
От
друга страна, административнонаказващият орган е приложил санкционната
разпоредба на чл. 96, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП, съгласно която се наказва с глоба
или с имуществена санкция 3000 лева, който допусне или разпореди извършването
на превоз с моторно превозно средство, за което няма издадено удостоверение за
обществен превоз на пътници или товари или не е включено в списъка към
удостоверението за регистрация, или с моторно превозно средство, водачът на
което не е снабден със заверено копие на лиценз на Общността. От текста на тази
норма е видно, че тя съдържа както диспозиция, така и санкция, поради което,
ако АНО установи, че разписаното в нея правило за поведение не е изпълнено, то
следва да я посочи едновременно като нарушена и санкционна, тъй като съдържа
правните последици при неизпълнение на диспозицията.
От
даденото описание на нарушението в АУАН и НП не може да се направи безспорен
извод, че ЕТ е нарушил разпоредбата на чл. 96, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП. На търговеца
е вменено нарушение, че е допуснал извършването на превоз на пътници с МПС,
което не е вписано в лиценза, като вероятно АО е имал предвид регистъра на ИА „АА“ към лиценз на Общността на
превозвача. Санкционната разпоредба на чл. 96, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП не
предвижда санкция при допускане извършването на превоз с МПС, невписано в
регистъра на ИА „АА“ към издадения лиценз на
Общността за превоз на пътници, а при допускане или разпореждане извършването
на превоз с МПС, водачът на което не е снабден със заверено копие на лиценз на
Общността. Действително невписването на МПС в регистъра на ИА „АА“ и неиздаването на заверено копие от лиценза на
Общността предполага извършването на превоз с МПС, чийто водач не е снабден със
заверено копие на лиценз на Общността, но императивните разпоредби на чл. 42,
т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН изискват АУАН и НП да съдържат точно и ясно
описание на нарушението, а не то да се предполага от жалбоподателя или от
съда.
Вярно е, че лицензираният превозвач
може да осъществява международен превоз на пътници и товари само с МПС, които
са вписани в регистъра на ИА „АА“ по чл. 6,
ал. 1 от ЗАвтП, като броят на заверените копия на лиценза на Общността
съответства на броя на превозните средства, вписани в регистъра към лиценза на
превозвача. Следователно негово е задължението да подаде заявление за издаване
на лиценз на Общността за извършване на превоз на пътници и товари и заверени
копия на лиценза според броя на моторните превозни средства, които са на негово
разположение и за които е доказал финансова стабилност по чл. 6 от ЗАвтП.
Неизпълнението на това задължение обаче не може да се квалифицира като
нарушение на нормите на чл. 7а, ал. 1, вр. чл. 7, ал. 1 от ЗАвтП, нито на
нормата на чл. 96, ал. 1, т. 1 от с.з., в която ясно са разписани съставите на
допустителство и нито един от тях не съответства на словесното описание на
нарушението в АУАН и НП.
За да
бъде законосъобразно ангажирана отговорността на нарушителя, то следва да е
налице пълно фактическо и правно съвпадане на посочените като нарушени законови
норми и описаните в НП фактически обстоятелства, което в случая отсъства.
За пълнота следва да бъде отбелязано,
че представената от касатора справка от информационната система на ИА „АА“ –
София не оборва изложеното от настоящият състав, както и изводите на
първоинстанционният съд и не представлява доказателство по смисъла на
разпоредбата на чл. 219, ал. 2 от АПК, установяващо наличието на сочените в жалбата
касационни основания.
С оглед на изложеното и възраженията
на касатора са неоснователни.
При осъществения контрол по реда на
чл. 218, ал. 2 от АПК относно валидността, допустимостта и съответствието на
решението с материалния закон, касационната инстанция намира, че обжалваното
решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да остане в сила.
Водим от горното и на основание чл.
221, ал. 2 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН Административен съд –
Враца
РЕШИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение
№ 86 от 14.10.2019 г., постановено по АНД № 308/2019 г. по описа на РС – Бяла
Слатина.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.