Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 15.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, в публично съдебно заседание на четиринадесети
март през две хиляди двадесет и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА СТЕФАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА
ЛЮБКА ГОЛАКОВА
при секретаря Маргарита Димитрова, като разгледа
докладваното от съдия
Стефанова в.гр.д. № 13747 по описа за 2019 г., и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производствата са по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Н.с.” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, р-н Овча купел, бул. „**********,
срещу Решение № 537226/16.11.2018 г. по гр. дело № 39818 по описа за 2017 г. на
Софийския районен съд, 143 състав, с което първоинстанционният съд е осъдил на
основание чл. 92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД ответника „Н.с.” ЕАД да заплати на ищеца Н.М.Н.,
ЕГН **********, следните суми: 10 000 лева - неустойка по чл. 9, ал. 11 от
договор за текущо правно обслужване от 10.11.1997 г., изменен с анекс от
21.03.2004 г., във връзка с извършено от ответника плащане на 17.07.2014 г. в
полза на адвокатско дружество „С.И Г.“ при наличие на неразплатени вземания към
ищеца, ведно със законната лихва върху главницата от 19.06.2017 г. до
заплащането ѝ, както и обезщетение за забава от 1250 лв. в размер на
законната лихва върху главницата от 10 000 лв. за периода 17.07.2014 г. -
19.06.2017 година. Със същото решение „Н.с.” ЕАД е осъдено да заплати на Н.М.Н.
сторените от ищеца разноски в размер на 2439,60 лева.
Въззивникът моли обжалваното решение да бъде отменено
като неправилно поради противоречие с материалния закон и необоснованост.
Поддържа, че на ищеца не е възлагано осъществяването на
правни действия и същият не е изпълнявал такива, поради което не е налице
основание да претендира заплащане на възнаграждение.
Излага твърдения, че процесният договор от 10.11.1997
г., изменен с анекс от 05.02.2004 г. и с анекс от 21.03.2004 г., е нищожен
като сключен от лице без представителна власт, тъй като те са подписани от Р.И.И.,
който към този момент не е бил изпълнителен директор или член на съвета на
директорите на дружеството, и не е притежавал представителна власт. Сочи, че
това лице е било управител на клона на дружеството в гр. Шумен, като не е имало
право да извършва действия и да сключва договори извън предмета на дейност на
клона, без съгласието на изпълнителния директор и съвета на директорите.
На следващо място поддържа, че действието на процесния
договор, ведно с анексите към него, е прекратено от страна на „Н.с.“ ЕАД, а
изявление в тази насока е достигнало до Н.Н., тъй като такова е било извършвано
по множество заведени от ищеца дела срещу ответното дружество и са представяни
доказателства за оттегляне на поръчката и за прекратяване действието на
договора, което се установявало и от Удостоверение с изх. № 24/05.07.2010 г. на
нотариус Н.А..
Въззиваемият Н.М.Н. е депозирал отговор на въззивна жалба с вх. № 5168683
от 16.10.2019 г. (първоначално е подаден само първи лист от нея с вх. 5160600
от 04.10.2019 г.), с който оспорва същата и моли обжалваното първоинстанционно
решение в осъдителната му част да бъде потвърдено като правилно. Излага, че
вземането му произтича от чл. 9, ал. 11 от процесния договор и чл. 7 от анекс
от 21.03.2004 г., като до заплащането на дължимите се на ищеца възнаграждения
ответникът е нямал право да извършва плащания към други адвокатски кантори. Твърди,
че поради нарушение на това си задължение и при безспорно установеното плащане за
извършени правни услуги към адв. Д.Г., чрез Адвокатско дружество „С.И Г.“, „Н.с.“
ЕАД дължи неустойка на Н.Н. в размер на 10 000 лв. и мораторни лихви от 1250
лева, считано от момент на извършеното плащане.
Поддържа, че процесната неустоечна клауза не
противоречала на морала и добрите нрави, което се установявало от влезлите в
сила решения от 12.03.2015 г., по в.гр.д. №13166/2013 г. на СГС, решение от
21.05.2013 г. по гр.д. № 51375/2010 г. на СРС и други, като същата имала
единствено възпиращ и превантивен ефект срещу недобросъвестно неизпълнение на
задълженията на ответника. Счита, че поради алеаторния характер на договора и
по силата на т. 3 от него възнаграждение на ищеца се е дължало независимо дали
са му възлагани задачи по указания ред и дали такива са били осъществявани.
Оспорва твърденията на ищеца, че действието на процесния
договор било прекратено, тъй като в случая не била проведена процедурата за
това в чл. 12, вр. с чл. 10 от анекс от 21.03.2004 г. Твърди, че всяка от
възложените му задачи е била надлежно отчитана на съответното „служебно лице“,
а писмената форма в чл. 1 от договора е само такава за доказване, а не за
валидност.
Излага твърдения, че при подписване на договора за
правно обслужване и анексите към него Р.И.е бил търговски пълномощник на „Н.с.“
ЕАД, сключването е било потвърдено и посредством даденото на ищеца от
изпълнителния директор на дружеството генерално нотариално заверено пълномощно
№ 3094/24.08.2000 г. на нотариус Н.А..
Претендира разноски.
За
да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Първоинстанционното производство пред СРС е било
образувано по искова молба с вх. № 2013041/19.06.2017 г. от Н.М.Н., ЕГН **********,
чрез адв. Н.М., срещу „Н.с.“ ЕАД, ЕИК *********, с която са предявени искове за
осъждането на ответника да заплати на ищеца
по
чл.92 ЗЗД и на основание анекс от 21.03.2004 г. към договор от 10.11.1997 г.
неустойка в размер на 10 000 лева и лихва за забава върху нея в размер на 1250
лева.
С обжалваното Решение № 537226/16.11.2018 г. по гр. дело
№ 39818/2017 г. на СРС, 143 състав, първоинстанционният съд е осъдил на
основание чл. 92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД ответника „Н.с.” ЕАД да заплати на ищеца Н.М.Н.,
следните суми: 10 000 лева - неустойка по чл. 9, ал. 11 от договор за текущо
правно обслужване от 10.11.1997 г., изменен с анекс от 21.03.2004 г., във
връзка с извършено от ответника плащане на 17.07.2014 г. в полза на адвокатско
дружество „С.И Г.“ при наличие на неразплатени вземания към ищеца, ведно със
законната лихва върху главницата от 19.06.2017 г. до заплащането ѝ,
както и обезщетение за забава от 1250 лв. в размер на законната лихва върху
главницата от 10 000 лв. за периода 17.07.2014 г. - 19.06.2017 година. Със
същото решение „Н.с.” ЕАД е осъдено да заплати на Н.М.Н. сторените от ищеца
разноски в размер на 2439,60 лева.
За да постанови обжалвания съдебен акт,
първоинстанционният съдебен състав е приел, че страните са били обвързани от
валидно облигационно правоотношение, както и че са се реализирали обстоятелствата,
които водят до задействане на неустоечната клауза - извършено е плащането на
17.7.2014 г. към адвокатско дружество по договор за правно обслужване. Съдът е приел
неустоечната клауза на договора за действителна, като е счел, че размерът й не
е прекомерен. Съгласно първоинстанционното решение, ответното дружество не е
ангажирало доказателства за липса на представителна власт на лицата, подписали
договорите.
Съдът взе предвид следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от
легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна
такса, поради което е допустима.
На основание чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания
в жалбата.
Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките
на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие
с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира въззивната жалба за основателна по следните
съображения:
Първоинстанционното производство пред СРС е било
образувано по искова молба, подадена от Н.М.Н. срещу „Н.с.“ ЕАД за осъждането
на ответника да заплати на ищеца неустойка по чл. 9, ал. 11 от Договора в
размер на 10 000 лв., мораторна лихва в размер на 1250 лв. за периода от за
периода от 17.07.2014 г. до 19.06.2017 година (датата на подаване на исковата
молба в съда) и законните лихви от тази дата до окончателно изплащане на
сумите.
В исковата молба са изложени твърдения, че страните са
обвързани от договор за текущо правно обслужване от 10.11.1997 г., изменен и
допълнен с анекс от 05.02.2004 г. и анекс от 21.03.2004 година. Сочи се, че дружеството
е извършило плащане на 17.07.2014 г. в полза на адвокатско дружество „С.И Г.“,
въпреки че към този момент е имало неразплатени задължения към ищеца по посочения
договор и по конкретни договори по чл. 5 от същия. Твърди се, че по този начин
ответникът е нарушил разпоредбата на чл. 9, ал. 11 от договора, вр. чл. 7 от анекса
от 21.03.2004 г., според които дружеството няма право да извършва плащания към
други адвокатски кантори, ако има неизплатени задължения към ответника по
Договора за текущо правно обслужване от 10.11.1997 г., анексите към него или от
сключени по реда на чл. 5 от договора други конкретни договори за правна защита
и съдействие.
От приложения като доказателство към исковата молба
договор от 10.11.1997 г. и анекса към него от 21.03.2004 г. се установява, че между
страните е сключен граждански договор, по силата на който „Н.с.“ ЕАД възлага на
адвокат Н.М.Н. извършването на текущо правно обслужване: сключване на
граждански договори с клиенти, сключване, изменение и прекратяване на трудови
договори, участие в търговски преговори. Уговорено е всяка конкретна задача да
се възлага с конкретна покана и изясняване на всички подробности от страна на
възложителя. Дружеството се е задължило да изплаща на Н. месечно възнаграждение
в размер на 5 минимални работни заплати за служителите от държавния апарат на
бюджетна издръжка, най-късно до 20 число на месеца, за който съответното
възнаграждение е дължимо.
С анекса от 21.03.2004 г. към договора от 10.11.1997 г.,
подписан за дружеството от управителя на „Напоителни системи - клон Шумен“ – Р.И.,
се уточнява, че работата се възлага писмено, с подробно указание относно възложените
задачите и срока, за който следва да бъдат извършени. Уговорено е, че работата
се възлага единствено лично на адв. Н.Н. или на техническия му сътрудник Г.Н..
Страните са се договорили, че с чл. 6 от анекса се
създава нов чл. 8 от договора, като съгласно ал. 4 от същия, ако някоя от
дължимите неустойки не бъде заплатена при възникване на основанието за
плащането й, неизправната страна дължи и мораторна лихва по смисъла на чл. 86 ЗЗД върху дължимата неустойка, считано от падежа до окончателното изплащане на
главното вземане по неустойката по реда на чл. 76 от ЗЗД.
С чл. 7 от анекса от 21.03.2004 г. се създава нова разпоредба
от договора - чл. 9, като в съответствие с ал. 11 от анекса възложителят („Н.с.“
ЕАД) се задължава да не извършва каквито и да било плащания към други
адвокатски кантори, при положение че има неизплатени задължения към изпълнителя
(адв. Н.Н.). Предвидено е още, че при нарушение на това задължение се дължи
неустойка в размер на 10 000 лв. за всеки конкретен случай.
„Н.с.“ ЕАД не оспорва извършването на твърдяното в
исковата молба плащане от 17.07.2014 г. на сумата 1970 лв. към Адвокатско
дружество „С.И Г.“ по договор за правна помощ и представителство от 17 април
2014 година. Дружеството не е представило платежните документи за извършените от
него плащания, въпреки изричните указания в този смисъл на първоинстанционния
съд, поради което правилно от СРС това обстоятелство е прието за безспорно
установено. В подкрепа на същия извод е и приетото по делото като писмено
доказателство заключение на съдебно-счетоводна експертиза, изготвено по гр.д.
53023/14 г. по описа на СРС (л. 157 - гръб от делото на СРС).
От дружеството не са ангажирани доказателства за извършени
плащания в полза на адв. Н.Н..
От ищеца са представени и приети като доказателства по
делото множество съдебни решения. С решение от 12.03.2015 г., по в.гр.д. №
13166/2013 г. на СГС, III-В състав (л. 56-59 от делото на СРС), влязло в сила на 05.05.2015 г., е
потвърдено решение № I-49-117 от 21.05.2013 г. по гр. д. № 51375/2010 г. по описа на
СРС, 49 състав (л. 54-55 от делото на
СРС), с което „Н.с.“ ЕАД е осъдено да заплати на Н.М.Н., по иск с правно
основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, сума в размер на 10 000 лв.,
представляваща неустойка по чл. 9, ал. 1 от договор от 10.11.1997 г. за правно
обслужване, във вр. с чл. 7 от анекс от 21.03.2004 година.
Посоченото решение на СРС е влязло в сила, от което
следва, че със сила на пресъдено нещо е установено между страните по делото, че
процесният договор за правно обслужване и анекса към него са валидни, а
възраженията за нищожност на договора от страна на ответника, както тези, че не
е подписан от страна на законния представител на дружеството, евентуално, че е
сключен от пълномощник във вреда на представляваното дружество, са преклудирани
и не могат да бъдат разглеждани повторно. Следва да се има предвид, че дори и
да липсваха наведени възражения за нищожност на съответните уговорки в предходния
съдебен процес, то същите пак биха били преклудирани за предявяване в настоящия
процес с оглед обективните предели на СПН на решението по предходния спор,
чийто предмет е бил осъждане за вземането за неустойка, произтичащо от същия
договор, където ответникът е следвало да изчерпи всички свои възражения срещу
съществуването на предявеното за защита по исков ред вземане срещу него (в този
смисъл Решение № 335 от 13.11.2018 г. по т. д. № 2477/2017 г., Т. К., ІІ т. о.
на ВКС). Когато между едни и същи страни са възникнали няколко спора, основани
на едни и същи правопораждащи факти, и по някои от споровете вече има влязло в
сила решение, следва да се приеме, че относно общите правопораждащи факти,
съдът се е произнесъл окончателно. В отношенията между страните е формирана
сила на пресъдено нещо по тези въпроси, която следва да бъде зачетена при всеки
следващ спор (арг. от Решение № 314 от 15.01.2018 г. по гр.д. № 4301/2014 г. на
ВКС, IV г.о. и Решение
№ 137 от 12.10.2015 г. по т. д. № 2618/2014 г. на ВКС, І т.о).
Процесният договор е с предмет оказване на адвокатски
услуги и има характера на договор за поръчка. С чл. 9 от анекса от 21.03.2004
г. страните са уговорили ред за прекратяване на договора за правно обслужване
чрез промяна на съдържанието на досегашния чл. 11 и чрез създаване на нов чл.
12 в договора. С разпоредбата на чл. 11 е предвидено, че договорът може да се
прекрати или развали с 6-месечно писмено предизвестие, връчено по надлежния ред
и удостоверено с подписите на адв. Н.Н. или изпълнителния директор на „Н.с.“
ЕАД. Съгласно чл. 12 договорът може да се прекрати и по взаимно писмено
съгласие или едностранно от възложителя при неизпълнение в продължение на два
месеца на повече от пет от възложените му задачи.
Необходима предпоставка за основателността на предявения
иск по чл. 92, ал. 1 ЗЗД е съществуването на правна връзка между страните,
основана на валиден договор, който не е развален или прекратен към момента на извършеното
плащането към „друга адвокатска кантора“ по смисъла на чл. 9, ал. 11 от анекса
от 2004 г. към договора от 1997 година.
Съгласно чл. 287 ЗЗД договорът за поръчка се прекратява,
освен по други причини, посочени в закона, още и с оттегляне на поръчката от
доверителя, с отказ от довереника и със смъртта или с поставянето под
запрещение на някой от тях, а така също и с прекратяването на юридическото
лице, ако то е било доверител или довереник.
В този смисъл е и разпоредбата на чл. 15, изр. 1 от
ЗАдв., действащата към момента на сключване на договора, която предвижда
възможност на доверителя или подзащитния по всяко време на делото да се откаже
от защитата на повереника или защитника.
Настоящият съдебен състав намира, че процесният договор
е бил прекратен към извършване на твърдяното от ищеца нарушение на чл. 9, ал.
11 от договора – плащанe от „Н.с.“ ЕАД в полза на адвокатско
дружество „С.И Г.“, извършено на 17.07.2014 година
С Решение №
I-49-117 от 21.05.2013 г., по гр. д. № 51375/2010 г. по описа на СРС, 49 състав
(потвърдено с Решение от 12.03.2015 г. по в.гр.д. №13166/2013 г., на СГС, III-В
състав), както и с Решение от 15.11.2013 г., по гр.д. № 4589/2007 г. на СГС, 19
състав (л.51-53 от делото на СРС), на които самият ищец се позовава и представя,
за неоснователно е прието възражението на „Н.с.“ ЕАД за прекратяване на
договора поради оттегляне на поръчката. С първите две от посочените решения е
прието, че това уведомление не е било надлежно връчено на ищеца, поради което
не е било налице прекратяване на договора към момента на плащанията към други
адвокатски кантори, а именно – за периода 2005 – 2009 година. С решение от
15.11.2013 г., по гр.д. № 4589/2007 г. на СГС съдебният състав също е приел, че
за процесния период по делото (20.11.2004 г. до 19.11.2007 г.) представеното
като доказателство уведомление за прекратяване на договора не е било достигнало
до знанието на адв. Н.Н..
От горепосочените съдебни актове следва, че в тези
производства изявленията на „Н.с.“ ЕАД, обективирани в отговор на исковата
молба, във въззивна жалба и приложенията към тях, са достигнали до знанието на насрещната
страна Н.М.Н., поради което следва да се приеме, че са породили прекратителен
ефект спрямо договора за абонаментно обслужване. В съдебната практика еднозначно
се приема, че е допустимо страната да отправи изявление, обективирано в
представени по делото доказателства, уведомления за разваляне на договор,
прекратяването му, уведомление за цесия, за обявена предсрочна изискуемост на
заем.
В посочените съдебни решения е прието, че не е настъпил
прекратителният ефект на процесния договор за правно обслужване във връзка с
отправеното от „Н.с.“ ЕАД до Н.М.Н. изявления за прекратяване към исковия
период. Също така, от мотивите на тези решения се установява, че такова
уведомление е било приложено по делата и разгледано от съда. Доколкото Решение
№ I-49-117 от 21.05.2013 г., по гр. д. № 51375/2010 г. по описа на СРС, 49
състав и Решение от 15.11.2013 г., по гр.д. № 4589/2007 г. на СГС, 19 състав, са
постановени повече от 6 месеца преди извършеното от дружеството към адвокатско
дружество „С.И Г.“ плащане (на което договорно нарушение се позовава ищецът-
17.07.2014 година), следва, че посредством направеното възражение на ответника
по тези дела, процесният договор е бил прекратен. Възражението за прекратяване
на договора по предходните дела между Н.М.Н. и „Н.с.“ ЕАД също представлява
изявление за прекратяването му.
От изложеното следва изводът, че е налице оттегляне на
поръчката по смисъла на чл. 287 ЗЗД и на чл. 15, изр. 1 от ЗАдв., което е направено
повече от 6 месеца преди плащането към адвокатско дружество „С.И Г.“.
Уговореният в чл. 12 и чл. 13 от договора ред, във вр. с
чл. 10 и чл. 11 от анекса от 21.03.2004 г., в случая не е приложим, тъй като тези
клаузи уреждат хипотеза на неизпълнение на адвоката, но не и оттеглянето на
поръчката по волята на една от страните, за което изправността на страните няма
значение. Всяка страна има правото да се откаже от договора. Уговорка, която
създава утежнен ред за оттегляне на договора за поръчка, следва да се счита за
нищожна като противоречаща на морала и добрите нрави, тъй като необосновано
би създала пречки за страните да се освободят от договорната връзка, която, предвид
характера на договора за поръчка, се основава на изключително висока степен на
доверие.
В заключение следва да се посочи, че с оглед на прекратяването
на договора за текущо правно обслужване, клаузата за неустойка, предвидена
в чл. 9, ал. 11, във връзка с чл. 7 от анекса от 21.03.2004 г., на която ищецът
е основал исковата си претенция, не е била действащ източник на облигационни
права и задължения за страните към момента на твърдяното нарушение - плащания от страна
на дружеството към адвокатско дружество „С.И Г.“, поради което не е действала и
процесната клауза за неустойка. След като поръчката е оттеглена, е
отпаднал ангажиментът за обслужване на дружеството, поради което няма правно
основание на последното да се вменява задължение за въздържане от плащане към
други адвокати. В противен случай би се стигнало до несправедлив резултат при
прекратен договор за правно обслужване и освобождаване на адвоката от всякакви
ангажименти по него, да се поражда вземане за неустойка в негова полза, независимо
от размера на непогасената част от вземането на адв. Н. и от размера на
извършеното плащане на ответника към други адвокатски кантори. По този начин би
се стигнало до неоснователно обогатяване за адвоката.
Поради несъвпадане на крайните изводи на СГС с тези на
СРС, първоинстанционното решение следва изцяло да се отмени, а предявените искове
да бъдат отхвърлени.
Предвид гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 537226/16.11.2018 г. по гр. дело № 39818 по описа за 2017 г. на
Софийския районен съд, 143 състав, с
което на основание чл. 92, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД „Н.с.“ ЕАД, ЕИК *********, адрес:
***, е осъдено да заплати на ищеца Н.М.Н., ЕГН **********, адрес: ***, сумата
от 10 000 лв., представляваща неустойка по чл. 9, ал. 11 от Договор за текущо
правно обслужване от 10.11.1997 г., изменен с анекс от 21.03.2004 г., във
връзка с извършено от ответника плащане на 17.07.2014 г., в полза на адвокатско
дружество „С.И Г.“ при наличие на неразплатени вземания към ищеца, ведно със
законната лихва върху главницата от 19.06.2017 г. до заплащането ѝ,
обезщетение за забава от 1250 лв. в размер на законната лихва върху главницата
от 10 000 лв. за периода 17.07.2014 г. - 19.06.2017 година, както и в частта с
присъдени в полза на ищеца разноски в размер на 2439,60 лева, вместо
което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Н.М.Н., ЕГН **********, адрес: ***
срещу „Н.с.“ ЕАД, ЕИК *********, адрес: ***, искове с правно основание чл. 92,
ал. 1 и чл. 86 ЗЗД, за осъждането на ответното дружество да заплати на ищеца
сумата от 10 000 лв., представляваща неустойка по чл. 9, ал. 11 от Договор за
текущо правно обслужване от 10.11.1997 г., изменен с анекс от 21.03.2004 г.,
във връзка с извършено от ответника плащане на 17.07.2014 г. в полза на
адвокатско дружество „С.И Г.“ при наличие на неразплатени вземания към ищеца, ведно
със законната лихва върху главницата от 19.06.2017 г. до заплащането ѝ, както
и обезщетение за забава от 1250 лв. в размер на законната лихва върху
главницата от 10 000 лв. за периода 17.07.2014 г. - 19.06.2017 година.
Решението може да бъде обжалвано при условията на
чл. 280, ал. 1 ГПК, пред Върховен касационен съд, в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.