№ 655
гр. Бургас, 25.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:МАЯ Н. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно
наказателно дело № 20252120201977 по описа за 2025 година
Производството по делото е по чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано по повод жалбата на Д. Д. Ш. с ЕГН ********** от **** и съдебен адрес в
*****, чрез адв.С. И. АК-Бургас против наказателно постановление №24-0769-
004122/19.11.2024г, издадено от Началник група към ОДМВР-Бургас, сектор „Пътна
полиция“-Бургас, с което за извършени нарушения по чл.40 ал.1 и по чл.123 ал.1 т.3 б.“а“ от
Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл.183 ал.2 т.11 и чл.175 ал.1 т.5 от
ЗДвП са наложени съответно две глоба от по 20 и 200 лева и е лишен от право да управлява
МПС за срок от два месеца.
Със жалбата се моли за отмяна на НП, като се счита за незаконосъобразно и
неправилно. В последствие след приключване на събирането на доказателствата и в хода на
съдебните прения жалбоподателят оттегля жалбата в частта й, в която се обжалва
нарушението по чл.40 ал.1 ЗДвП, а по отношение на другото административно нарушение
счита, че не е извършено виновно, нито умишлено, нито непредпазливо. Счита, че е
нарушено правото му на защита, тъй като след като е било подадено възражение по акта не
е не било направено пълно разследване, не е бил иззет записът от охранителните камери
поставени на мястото на ПТП, не са били разпитани на място свидетели очевидци.
Претендират се разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят-редовно призован, не се явява лично.
Представлява се от упълномощен адвокат. Сочат се нови доказателства писмени и гласни
доказателства.
За административнонаказаващия орган се явява ЮК надлежно упълномощен. Моли
1
съдът да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление и се претендира ЮК
възнаграждение.
В качеството на свидетели по делото бяха разпитани актосъставителя Д. В., И. М. и Д.
И., а по молба на жалбоподателя и Е. И..
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното:
На 15.08.2024г, около 08,05 часа, в гр.Бургас, в кв.Лозово, по *****, до складова база А
в посока центъра на града се движел като водач на МПС л.а.марка Тойота с рег.№*****
свидетелят Д. И.. Докато преминавала пред единия от порталите на складовата база оттам
излизайки на заден ход със снета платформа водачът на МПС товарен автомобил марка
Мерцедес с рег.№**** жалбоподателят Ш. без да е бил убеден, че пътят зад превозното
средство е свободен удря странично горната част на купето на лекия автомобил Тойота като
уврежда горната дясна греда. Жалбоподателят усетил удара, чул звука и помислил, че е
ударил палетна количка. Жалбоподателят излязъл от автомобила и изчакал около 5 минути,
след което се прибрал в района на базата, където започнал товарно-разтоварна дейност. След
като бил натоварен с безалкохолни напитки се отправил в посока гр.Н., където бил
установен по-късно от актосъставителя по телефона и от него разбрал какво се е случило.
Отначало свидетелят Д. И. не разбрала какво се е случило, но спряла на безопасно място, в
близост до *****, където установила пораженията по автомобила си. След това се върнала
на мястото на ПТП, но там не открила товарния автомобил. Обърнала за помощ към човек
от охраната намиращ се в будка на портала. От него разбрала, че в двора на складовата база
имало много товарни автомобили и не можело да се разбере кой от всичките е ударил колата
й. Тогава И. се обадила на ЕЕН 112 и се свързала с КАТ. Обяснила какво й се е случило.
Докато изчаквала КАТ при Д. И. дошла свидетелката Е. И. и й казала, че шофьор на камион
при извършване на маневра назад я е ударил и едно момиче е видяло всичко. Казала й, че
знае кой е управлявал товарния автомобил и че ще му се обадят. Тогава пристигнали и
свидетелите актосъставителят Д. В. и И. М.. Същите поискали да изгледат записите от
камерите поставени на фасадата на складовата база. След като установили удара между
двете ППС и регистрационния номер на товарния автомобил се свързали със жалбоподателя
и му казали да се яви в КАТ за съставяне на акт за установяване на административно
нарушение. В същия ден, след обяд, в сектор КАТ се явили двамата участници в ПТП
свидетелката Д. И. и жалбоподателят Д. Ш.. Актосъставителят Д. В. съставил протокол за
ПТП (лист 9 от делото), който двамата участници подписали. Съставен бил акт за
установяване на административно нарушение серия GA и бланков №1324180, в който
актосъставителят В. вписал две нарушения извършени от жалбоподателя Ш. това по чл.40
ал.1 предложение второ и по чл.123 ал.1 т.3 б.“а“ от ЗДвП. Жалбоподателят отказал да го
подпише, за отказа му се разписал свидетел.
В 7-мо дневния срок от съставянето на акта и връчването му за подпис от
жалбоподателя на 19.08.2024г в сектор КАТ (където отказал да го подпише) постъпило
възражение по акта (лист 44 от делото), в което жалбоподателят твърди, че след удара в
2
продължение на 30 минути останал на място като извършвал товарно-разтоварна дейност.
През цялото това време удареният автомобил не се бил появил. Желаел да бъде анулиран
акта, като във възражението още заявява, че с водачката на л.а.Тойота попълнил двустранен
протокол, който да покрие щетите. Като взел под внимание възражението и събраните до
този момент писмени доказателства, АНО издал атакуваното наказателно постановление с
идентична фактическа обстановка както в АУАН и със същите правни квалификации на
нарушенията. На основание чл.183 ал.2 т.11 и чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП са наложени съответно
две глоби от по 20 и 200 лева и жалбоподателят е бил лишен от право да управлява МПС за
срок от два месеца.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събрания
доказателствен материал по делото: акт за установяване на административно нарушение
серия GА и бланков №1324180 от 15.08.2024г, наказателно постановление № 24-0769-
004122 от 19.11.2024г., справка за нарушител/водач (лист 13 и 14 от делото), протокол за
ПТП №1876956 от 15.08.2024г, 1 брой диск със снимки, 1 брой диск със запис от ЕЕН 112,
възражение по акта на лист 44 от делото, заповедта на министъра на вътрешните работи на
лист 15 и 16 от делото и два броя пълномощни като и един брой становище.
Съдът кредитира показанията на свидетелите В. М., Д. И. и Е. И. като ги намира за
последователни, логични и безпристрастни.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния 14 дневен срок за обжалване по
чл.59, ал.2 ЗАНН (лист 7 на гърба и пощенското клеймо на лист 4 от делото), подадена от
легитимно да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт и пред родово и местно
компетентен съд, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е частично неоснователна.
Настоящият състав след извършена проверка за законност, констатира, че обжалваното
наказателно постановление е издадено от компетентен орган (оправомощен да издава НП
със заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи на лист 15 и
16 от делото), в срока по чл. 34, ал. ал.1 и ал.3 от ЗАНН. АУАН е съставен от полицейски
служител заемащ длъжността младши автоконтрольор и съгласно чл. 189, ал.1 от ЗДвП е
компетентен да осъществява посоченото. От формална страна са спазени императивните
норми на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
За осъществяването на първото вменено на жалбоподателя нарушение –това по чл.40
ал.1 предложение второ от ЗДвП, съдът съобрази следното:
Съгласно нормата на чл.40 ал.1 от ЗДвП, преди да започне движение назад, водачът е
длъжен да се убеди , че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде
опасност или затруднения за останалите участници в движението. По това обвинение
3
жалбоподателят признава вината си и желае да не се произнася по него съдът. Съдът е на
мнение, че това нарушение е доказано по несъмнен начин и правилно и законосъобразно е
опредЕ. нарушената норма и размера и вида на наложеното наказание по чл.183 ал.1 т.11 от
ЗДвП, което е фиксирано-глоба в размер на 20 лева.
Относно другото нарушение–това по чл.123 ал.1 т.3 б.“а“ от ЗДвП:
От доказателствата по делото явства, че жалбоподателят при снета платформа е
започнал маневрата движение назад, като в тази ситуация не имал добра видимост, нито
възможност да прецени дистанцията при поява на друго ППС зад него. Извод, в подкрепа на
това обстоятелство е, че жалбоподателят въобще не е видял какво е ударил.
Предположението му, вписано във възражението, че е ударил палетна количка не почива на
доказателствата събрани по делото в частност показанията на свидетеля Е. И., която твърди,
че пред този портал никога не е имало паркирани палетни колички. За това, че е разбрал за
удара явства фактът, че жалбоподателят е слязъл от товарния автомобил и е изчакал да
установи какво се е случило, като това време на изчакване било кратко. Точно тогава
свидетелката Д. И. се е намирала на разС.ие от мястото на инцидента, тъй кат същата не е
разбрала веднага какво се е случило с автомобила, който управлявала. Това е видно и от
изслушания запис от обаждането й към ЕЕН 112. Едва когато спряла е видяла пораженията,
тогава се е върнала до място на ПТП. Спряла е колата си на отсрещния тротоар, но през това
време жалбоподателят е вкарал товарния автомобил в складовата база и е започнал
зареждането му. Докато е зареждал е имал възможност да установи и свидетелката Д. И. и
автомобила й спрян отпред, пред портала на складовата база, но не го е направил. На
излизане от базата в посока гр.Бургас (независимо от кой от двата портала е станало) е имал
възможност да види спрения лек автомобил Тойота с нанесената по него щета, като и
свидетелката И., но не е реагирал. Обстоятелството, че е видял свидетелката пред портала
самият жалбоподател е споделил с нея.
Видно от изложеното по-горе и по мнение на настоящата инстанция на
жалбоподателя следва да се вмени нарушаване нормата на чл.123 ал.1 т.3 б.“а“ от ЗДвП, тъй
като видно от доказателствената съвкупност такова поведение е налице. Съгласно правилото
на чл.123 ал.1 т.3 б.“а“ от ЗДвП, водач на ППС, който е участник в пътно транспортно
произшествие само с имуществени вреди е длъжен да остане на място и да установи какви
са последици от произшествието. На първо място е налице ПТП съгласно дефиницията на §6
т.30 от ДР на ЗДвП, тъй като вследствие на настъпило събитие на пътя, по време на
управление на ППС, по автомобила управляван от свидетелката Д. И. са били нанесени
материални щети. Тези щети са описани в изготвения протокол за ПТП. Водачът Ш. е
участник в ПТП съгласно дефиницията на §6 т. 27 от ДР на ЗДвП, тъй като с поведението е
допринесъл за настъпването на ПТП. След съприкосновението Ш. е усетил
съприкосновението поради силата на удара. При тези обстоятелства жалбоподателят е имал
обективна възможност да разбере, че е ударил друго МПС и е имал възможност да спре и да
установи нанесените по другото МПС материални щети, но не го е направил, потеглил е и е
влязъл в базата, където е станало невъзможно открИ.ето му от свидетелката И.. Само
4
случайността, че свидетел-очевидец на ПТП е наблюдавал нарушението и е предупредил
пострадалата, което пък е спомогнало да бъде установен. Съдът не кредитира защитната теза
на жалбоподателя, че не е разбрал, че е извършил нарушение, тъй като това се опровергава
от свидетелските показания и от съответния протокол за ПТП, който той е подписал.
Жалбоподателят с неговия стаж като водач на МПС и фактът, че притежава всички
категории за водач е наясно, че не трябва да извършва маневра движение назад със спусната
платформа. От субективна страна Д.ието е извършено виновно и при форма на вината
непредпазливост в нейното най-слабо укоримо проявление –небрежност. Жалбоподателят,
позовавайки се на конкретни доказани по делото факти, обосновават липсата на умисъл да
не спре и да установи последицие от ПТП. Основанието за реализирането на
административнонаказателната отговорност е в неговото непредпазливо поведение, което
също е съставоморно по чл.7 ал.2 от ЗАНН. Съдебната практика е последователна досежно
неоснователността на възражения за липса на вина при аналогични факти, когато деецът се
позовава на невъзприемане на причинето от него ПТП.
Съгласно разпоредбата на чл.20 от ЗДвП водъчат е длъжен да управлява МПС по
начин и с внимание, които да му позволят да види станалото ПТП и ако той не забележи
същото, следва да се счете, че е налице непредпазливо Д.ие по смисъла на чл.11 ал.3 от НК,
тъй като деецът не е предвиждал настъпвеното на общественоопасните последици, но е бил
длъжен и е могъл да ги предвиди. Съдът не може да приеме, че в случая жалбоподателят Ш.
е действал при фактическа грешка по смисъла на чл.14 от НК като изключващо вината
обстоятелство. Така е, доколкото съгласнпо чл.14 ал.2 НК институтът не се прилага спрямо
непредпазливите Д.ия, когато незнанието на дееца на фактическото обстоятелство, част от
състава на правонарушението, се дължи на неговото непредпазливо поведение. Именно
такава обаче е процесната хипотеза. Липсата на умисъл в поведението на жалбоподателя е
обстоятелството, което следва да бъде съобразено при оценка на обществената опасност на
Д.ието и следва да обослови налагането на по-леко наказание. Съдът намира, обаче че от
субективна страна жалбоподателят е могъл и е бил длъжен да предвиди настъпването на
общественоопасните последици, поради което е проявил небрежност и Д.ието му е виновно
осъществено.
За това нарушение съгласно нормата на чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП наказанията са две:
лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 до 6 месеца и глоба от 50 до 200 лева.
Административнонаказващият орган е съобразил обществената опасност на дееца Ш.
(съгласно справката за нарушител той е системен нарушител по ЗДвП за четиридесет години
шофьорски стаж) и е съобразил обществената опасност на Д.ието и му е наложил наказание
към минималния предвиден в закона размери - 2 месеца лишаване от право да управлява
МПС, което съдът намира да справедливо. Не така стои въпросът с глобата, която в
максималния размер от 200 лева. Според съда същата следва да бъде към минималния
размер, а именно 100 лева.
В хода на административнонаказателното производство по никакъв начин не е било
накърнено правото на защита на жалбоподателя. Съдът не констатира пороци в процеса на
5
констатиране на нарушението и издаването на обжалваното наказателно постановление.
Съдът не кредитира и направеното възражение за нарушено право на защита. Съгласно
текста на възражението (на лист 44 от делото) жалбоподателят твърди, че 30 минути е стоял
на мястото на ПТП където извършвал товарно-разтоварна дейност, като преди това
признава, че е усетил тъп удар. Тези обстоятелства са били проверени от пристигналите на
мястото на ПТП пътни полицаи, които са изгледали записа от охранителната камера и са
установили, механизма на ПТП. Проверка е следвало да бъде извършена, ако
жалбоподателят категорично е отричал да е извършил някакво нарушение. Тогава е следвало
да бъде иззет и записът от охранителната камера. Още повече, че във възражението се
твърди и категорично несъществуващо обстоятелство, каквото е съставянето на двустранен
протокол между участниците в ПТП.
От изложеното по-горе следва, че по несъмнен начин е доказано нарушението по чл.
123 ал.1 т.3 б.“а“ от ЗДвП. Наложеното за него кумулативно наказание по чл.175 ал.1 т.5 от
ЗДвП в размер на 2 месеца лишаване от право да управлява МПС е правилно и
законосъобразно и справедливо, а в частта относно глобата следва да бъде изменено НП
като в тази част следва наказанието да бъде в размер от 100 лева. В частта относно
нарушението по чл.40 ал.1 от ЗДвП жалбоподателят признава вината си и съдът не следва да
се произнася в тази част. В останалата част по пункт 2 НП следва да бъде изменено в частта
относно относно размера на глобата като бъде намалена от 200 на 100 (сто) лева.
Към момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл. 63, ал.3
ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП
принципно въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към
чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи,
че съдът дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е
направила искане за присъждането им. В конкретния случай, представителя на
административнонказващия орган е поискал да му бъде присъдено ЮК възнаграждение,
което на основание чл.27е от Наредбата за правна помощ следва да бъде в размер от 80 лева
и поради това съдът следва да се произнесе като осъди жалбоподателя да го заплати в полза
на ОДМВР –Бургас.
По отношение на направеното изменение в пункт 2 от НП ОДМВР-Бургас следва да
заплати на жалбоподателя разноски в размер на 200 лева за адвокатска защита съгласно
представения списък за разноските и договора за правна защита и съдействие.
Предвид гореизложеното, Бургаският районен съд, V наказателен състав
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 24-0769-004122/19.11.2024г, издадено от
Началник група към ОДМВР-Бургас, сектор „Пътна полиция“-Бургас, с което на Д. Д. Ш. с
6
ЕГН ********** от **** и съдебен адрес в *****, чрез адв.С. И. АК-Бургас за извършено
нарушение по чл.123 ал.1 т.3 б.“а“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на основание
чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП са наложени наказания глоба от 200 (двеста) лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 2 (два) месеца, като НАМАЛЯВА размера на глобата от
200 (двеста) на 100 (СТО) лева.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 24-0769-004122/19.11.2024г, издадено
от Началник група към ОДМВР-Бургас, сектор „Пътна полиция“-Бургас в останалата му
част.
ОСЪЖДА Д. Д. Ш. с ЕГН ********** от **** и съдебен адрес в ***** да заплати в
полза на ОДМВР-Бургас ЮК възнаграждение в размер от 80 (осемдесет) лева.
ОСЪЖДА ОДМВР-Бургас да заплати на Д. Д. Ш. с ЕГН ********** от **** и съдебен
адрес в ***** направените от него съдебно-деловодни разноски в размер от 200 (двеста)
лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд -
Бургас в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7