РЕШЕНИЕ
№ 334
гр. Д., 20.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Д., III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галя Ив. Митева
при участието на секретаря Диана Б. Кирова
като разгледа докладваното от Галя Ив. Митева Административно
наказателно дело ....223230200130 по описа за 2022 година
И установи следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от О.Д. с ЕИК ..........., представлявана от С. Г. –
...... срещу Наказателно постановление № НЯСС-257/06.12.2021 г. на
Председател на ДАМТН, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 190а,
ал. 2, вр. чл. 190а, ал. 1 т. 3 от Закона за водите /ЗВ/, на основание чл. 200, ал.
1 т. 39 и ал. 4 от ЗВ е наложена „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ“ в размер на 2
000 лева.
В съдебно заседание страните не изпращат представители. Изразява се
писмено становище по жалбата. По същество жалбоподателят оспорва НП
като незаконосъобразно и необосновано. Въззиваемата страна оспорва
жалбата с молба атакуваното НП да бъде изцяло потвърдено.
След преценка поотделно и в съвкупност на събрания по делото
доказателствен материал, доводите и становищата на страните, Д.кият
районен съд намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е допустима, като подадена от санкционираното лице в
законоустановения срок.
Независимо от основанията, посочени от въззивника съдът подложи на
цялостна преценка обжалваното наказателно постановление, какъвто е
обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:
В административно-наказателното производство не са допуснати
1
съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен от компетентно
длъжностно лице, в присъствие на един свидетел /свидетел при констатиране
на нарушението/, надлежно е връчен и съдържа реквизитите по чл. 42 от
ЗАНН. НП е издадено в рамките на законоустановения срок по чл. 34, ал. 3 от
ЗАНН, връчено е на нарушителя и съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН.
Следва да се отбележи, че процесното нарушение е установено при
извършена проверка на 31.03.2021 г., респективно на тази дата е установен и
нарушителят, поради което и в тази насока възраженията на жалбоподателя са
неоснователни, тъй като малко над два месеца след установяване на
нарушението, е бил съставен АУАН.
С оглед изложеното съдът намира, че обжалваното НП е
законосъобразно във формално-правен аспект.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 31.03.2021 г. на основание чл. 190, ал. 4, т. 2 от Закона за водите от
св. Д. Я.-К. в присъствието на св. Я. Д., била е извършена проверка на язовир
„.....“, находящ се в поземлен имот № ..... в землището на с. ....., О.Д., Акт за
публична общинска собственост № ............ г. собственост на О.Д., за което е
съставен Констативен протокол № 05-02-14/01.04.2021 г. /л. 23/
В следствие на проверката, чрез обход и оглед на малка язовирна стена
и съоръженията към нея и преглед на документацията от експлоатацията е
установено, че не е ремонтирана нивомерната рейка и не изпълнява
функцията си, наличен е един елемент от същата, който не достига водното
ниво, закрепен на първия стълб от дървен пристан.
Т. е. в хода на тази проверка било констатирано, че не е изпълнено
задължителното предписание, дадено в Констативен протокол № 05-02-
12/07.04.2020 г. на Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и
съоръженията към тях“ /л. 29/, а именно: Да се ремонтира нивомерната рейка,
със срок на изпълнение 30.09.2020 г.
Предвид констатираното, на 10.06.2021 г. св. Д. Я.-К. в присъствието на
св. Я. Д., след надлежно връчена покана /л. 21-22/ съставила АУАН № 05-
093/10.06.2021 г., в който вменила на жалбоподателя извършено на 31.03.2021
г. административно нарушение по чл. 190а, ал. 2 от ЗВ.
Поради неявяването на ....а или упълномощено от него лице, АУАН е
бил съставен в негово отсъствие, съобразно разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от
ЗАНН. АУАН е бил предявен и връчен по надлежния ред на С. И. Г. - .... на
О.Д., документирано с подписа й, като при предявяване на акта същата, в
качеството си на .... на О.Д. не се е възползвала от правото си на възражения.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН е било депозирано писмено възражение по
акта.
Въз основа на акта, за санкциониране на извършителя, предвид
2
констатираното по-горе нарушение, на 06.12.2021 г. било издадено
обжалваното Наказателно постановление № НЯСС-257 от Председателя на
ДАМТН, в обстоятелствената част на което административно-наказващият
орган възприел описаната в акта фактическа обстановка.
В диспозитива на атакуваното наказателно постановление, за
нарушението на чл. 190а, ал. 2, вр. чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ, на основание чл.
200, ал. 1, т. 39 и ал. 4 от ЗВ на жалбоподателя била наложена
„ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ“ в размер на 2 000 лв.
В хода на съдебното производство не се установи различна фактическа
обстановка от описаната в АУАН, и издаденото въз основа на него
наказателно постановление. Разпитани в качеството на свидетели в съдебно
заседание, актосъставителят К. и св. Д. потвърждават съответно
констатациите в акта и в НП, и законосъобразното съставяне на АУАН. Съдът
кредитира показанията им, като обективни и непротиворечащи на
приложените по делото писмени доказателства.
При описаната фактическа обстановка и след анализ на приобщените по
надлежния ред писмени доказателства съдът формира следните ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите,
„Наказва се с глоба, съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на
по-тежко наказание, физическо или юридическо лице, което не изпълни
предписание по чл. 138а, ал. 3, т. 5 или задължение по чл. 190а, ал. 2 – от 1
000 до 20 000 лв.“
От обективна страна визираната в чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите
отговорност е налице, когато не е изпълнено задължително предписание по
спазване на законодателството, издадено от оправомощен за това орган.
Предмет на нарушението не са дадените задължителни указания, а тяхното
неизпълнение в срок, поради което настоящият състав не би могъл да се
произнесе по законосъобразността им. Няма данни това предписание,
издадено от длъжностно лице от ГД НЯСС на ДАМТС да е оспорено и от
него е възникнало задължението, което е негово съдържание. Неизпълнението
на предписанието е юридически факт, пораждащ административно-
наказателната отговорност на неговия адресат.
Формата на изпълнителното деяние на процесното нарушение по чл.
190а, ал. 2 във вр. с чл. 190а, ал. 1, т. 3 от Закона за водите е бездействие и се
изразява в това, че О.Д., не е изпълнила задължително предписание, дадено в
констативен протокол № 05-02-12/07.04.2020 г. на Главна дирекция „Надзор
3
на язовирните стени и съоръженията към тях“.
Съгласно Акт № ............ г. /л. 31/, язовир „.....“ е публична общинска
собственост, с предоставени права за стопанисване и управление на О.Д., т. е.
О.Д. се явява собственик на язовира. Безспорно е в настоящия случай, че с
констативен протокол № 05-02-12/07.04.2020 г. са дадени задължителни
предписания за изпълнение, като на О.Д. е вменено задължението да изпълни
предписанието. Безспорно е също така, че констативният протокол е получен
от Общината.
С други думи - О.Д. се явява субект на нарушението, за което е
наказана.
Обстоятелството, че язовирът и бил отдаден на концесия не
освобождава О.Д., като собственик на същия от задълженията й по чл. 139,
ал. 1 и чл. 190а, ал. 2 и ал. 4 от Закона за водите.
При така установената фактическа обстановка съдът намира описаното в
АУАН и в издаденото въз основа на него НП нарушение по чл. 190а, ал. 2 във
вр. с чл. 190а, ал. 1, т. 3 от Закона за водите за доказано. При издаване на
наказателното постановление не са допуснати нарушения на материалния
закон. То е обосновано и е постановено при пълнота на доказателствата.
Отговорността, която законът възлага на ЮЛ и ЕТ е обективна, безвиновна.
Тя е проява на засилена превенция срещу определени противоправни прояви.
Извършвайки служебна проверка за съответствието на наказателното
постановление с материалния закон, съдебният състав намира, че
наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението, като повторно, по
следните съображения:
Съгласно разпоредбата на § 1, т. 22 от ДР на Закона за водите,
„повторно” е нарушението, което е извършено в едногодишен срок от
влизането в сила на наказателното постановление, с което нарушителят е
наказан за нарушение от същия вид.
Видно от приложеното по делото на л. 11 Наказателно постановление
№ НЯСС-439 от 29.11.2018 г., издадено от К.М.В. – ... на ДАМТН, влязло в
сила на 04.11.2019 г., на О.Д., за неизпълнение на предписание по чл. 190а, ал.
1, т. 3 от Закона за водите, на основание чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за
водите, е наложена имуществена санкция в размер на 4 000 лева. Това
обстоятелство изрично е посочено и от наказващия орган в обстоятелствената
част на обжалваното наказателно постановление.
4
Нарушението, предмет на настоящото дело, е извършено на 01.10.2020
г., т. е., в едногодишния срок от наказването на О.Д. с НП № НЯСС-439 от
29.11.2018 г., издадено от К.М.В. – з... на ДАМТН, влязло в сила на 04.11.2019
г. за същия вид нарушение, поради което е налице квалифициращият признак
„повторност“.
Законосъобразно, на основание чл. 200, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 39 от
Закона за водите, административнонаказващият орган е ангажирал
имуществената отговорност на О.Д..
По отношение на наложеното наказание:
Предвидената имуществена санкция по чл. 200, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 39
от Закона за водите е в размер от 1 000 до 50 000 лв. Правилно
административнонаказващият орган е определил размера на имуществената
санкция малко над минимума, а именно – в размер на 2 000 /две хиляди/ лева,
отчитайки, че нарушението е повторно.
Съдът намира, че нарушението не представлява маловажен случай по
следните съображения:
Съгласно чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс, който се прилага на
основание чл. 11 от ЗАНН, маловажен случай е този, при който извършеното
престъпление /респективно нарушение/ с оглед липсата или незначителността
на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление /нарушение/ от съответния вид. Т.е.
маловажността е конкретна преценка на степента на обществената опасност
на нарушението от страна на съда, респективно на
административнонаказващия орган, в сравнение с други случаи на нарушения
от съответния вид. В случая извършеното нарушение не е с по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените нарушения от този вид.
Обстоятелството, че не са налице вредоносни последици не е основание за
прилагане на чл. 28 от ЗАНН, защото нарушението е формално. Следва да се
отчете и обстоятелството, че нарушението не е първо по рода си, като е
налице квалифициращият признак „повторност“. Липсват и обстоятелства,
които да обуславят по-ниска степен на обществена опасност на деянието в
сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид, като например
наличието на обективни причини, довели до извършване на нарушението.
5
Високият размер на наказанието глоба, респективно имуществена санкция
също не е основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, нещо повече – този
размер на наказанието глоба, съответно имуществена санкция определен от
законодателя, сочи на висока степен на обществена опасност на деянието.
Следва да се има предвид и значимостта на охраняваните с нарушената
материално правна норма обществени отношения, свързани с техническото
състояние и безопасната експлоатация на язовирните стени и съоръженията
към тях, което техническо състояние и безопасна експлоатация са пряко
свързани с опазването на човешкия живот и здраве.
В този смисъл становището на административнонаказващия орган, че
не са налице предпоставките за приложението на чл. 28 от ЗАНН е
законосъобразно. В тази насока е и константната съдебна практика.
С оглед изхода на спора, както и изрично стореното от процесуалния
представител на въззиваемата страна – ДАМТН искане, следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер, определен в чл. 37 от Закона за
правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63д, ал. 4 от
ЗАНН. В случая, за защита по дела по ЗАНН, разпоредбата на чл. 27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ (Нов - ДВ, бр. 59 от 2009 г., в
сила от 28.07.2009 г., изм., бр. 74 от 2021 г., в сила от 1.10.2021 г.) предвижда
възнаграждение от 80 до 150 лева. Производството по делото не се отличава с
фактическа или правна сложност, разпитани са неголям брой свидетели -
двама, поради което следва да се присъди възнаграждение в размер на 80
лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № НЯСС-
257/06.12.2021 г. на Председател на ДАМТН, с което на О.Д. с ЕИК ...........,
представлявана от С. Г. – ...... за нарушение по чл. 190а, ал. 2, вр. чл. 190а, ал.
1 т. 3 от Закона за водите /ЗВ/, на основание чл. 200, ал. 1 т. 39 от ЗВ е
наложена „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ“ в размер на 2 000 лева.
ОСЪЖДА О.Д., ЕИК/БУЛСТАТ ..........., със седалище и адрес на
управление: гр. Д., ул. „.....“ ...., представлявана от С. И. Г. - ...... ДА
6
ЗАПЛАТИ на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор“
/ДАМТН/, сума в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс пред Административен
съд Д. в 14 - дневен срок от уведомяването на страните.
Съдия при Районен съд – Д.: _______________________
7