Решение по дело №560/2024 на Административен съд - Добрич

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба от Г. Н. Р. [ЛНЧ], като майка и законен представител на непълнолетния И. Р., от [населено място], [улица], ап. 6, подадена чрез адв. М. В. срещу Заповед № ЗСПД/Д-ТХ-В/1190 от 15.10.2024 г. на Директора на ДСП Балчик, с която е отказано отпускане на еднократна помощ по чл. 10б от ЗСПД за детето И. Р..

Жалбоподателят излага доводи за незаконосъобразност на атакувания акт поради противоречие с материалноправните разпоредби, процесуалните правила и несъответствие с целта на закона. Пледира пряко приложение на чл. 23 от Конвенцията за статута на бежанците; релевира съображение 15 от Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20.07.2001 г. относно минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица, като набляга върху задълженията на държавите – членки да предоставят адекватно ниво на защита на нуждаещите се по нея; инвокира задълженията на държавата за недискриминация и съобразно чл. 13, §2 необходимост от създаване на разпоредби за предоставяне на помощи от „Социални грижи“ на лицата, ползващи се в временна закрила, като извежда заключението, че децата, ползващи се от временна закрила не могат да се поставят по-неблагоприятно положение спрямо останалите деца, поради което намира ограничението в чл. 3, т. 5 от ЗСПД и чл. 39, ал.1 от ЗУБ, според които чужденците с предоставена временна закрила могат да се ползват от правото на социални помощи по ЗСП, но не и от правото на семейни помощи по ЗСПД за несъответстващи на Конституцията на Република България, Конвенцията за статута на бежанците и Директивата, поради което смята, че следва да бъдат неприложени към настоящия казус. Като резултат настоява за отмяна на атакуваната Заповед № ЗСПД/Д-ТХ-В/1190#2 от 15.10.2024 г. на Директора на ДСП Балчик.

В съдебно заседание поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Претендира сторените по делото разноски.

Ответникът по жалбата в представения по делото писмен отговор и в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител оспорва основателността на жалбата с искане за нейното отхвърляне. Претендира съдебно-деловодни разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Административен съд-Добрич, като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото и направи проверка за законосъобразността на обжалвания административен акт в съответствие с изискванията на чл. 168 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е процесуално допустима. Оспорващият е адресат на оспорения акт, засегнат неблагоприятно от обективираното в същия властническо волеизявление, поради което има правен интерес от оспорване. Обжалваният индивидуален административен акт подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, а жалбата срещу него е депозирана в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, при връчен акт на 30.10.2024 г. и подадена жалба на 05.11.2024 г.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

По делото не се спори, че Г. Н. Р. е майка на ненавършилия пълнолетие И. Р., както и че двамата са украински граждани, със статут на чужденци с предоставена временна закрила по смисъла на чл. 1а, ал. 3 от ЗУБ, с адрес в [населено място], [улица]. Не е спорно и това, че И. Р. е записан в осми клас. Със Заявление - декларация с вх. № ЗСПД/-ТХ-В/1190/02.10.2024 г. Г. Н. е поискала отпускане на еднократна помощ за ученик, записан в осми клас, по чл. 10б от ЗСПД за сина си И. Р.. Заявителката е декларирала, че е неомъжена. В заявлението като член на семейството е записано детето И. Р..

На 15.10.2024 г. е издадена Заповед № ЗСПД/Д-ТХ-В/1190 от директора на ДСП - Балчик, с която е отказано отпускане на помощ по чл. 10б от ЗСПД за детето И. Р.. Административният орган мотивира отказа си от фактическа и правна страна с това, че заявителят не отговаря на кръга от лица, които имат право да получават семейни помощи за деца съгласно чл. 3, т. 5 от ЗСПД, т.к. лицата – чужди граждани или семейства на чужди граждани, ползващи се с особена закрила, който имат разрешено постоянно пребиваване в Република България, следва да получат семейни помощи за деца само в случаите, когато това е предвидено в международен договор със съответната държава, по която Република България е страна. Сключеният между Република България и Република Украйна международен договор за социално подпомагане не съдържа предоставяне на семейни помощи за деца по реда на ЗСПД, което обуславя извода на административния орган за неоснователност на заявлението.

Въз основа на така изложените правно и доказателствено релевантни факти съдът стига до следните правни изводи:

Обжалваната заповед е валиден административен акт, издаден от материално и териториално компетентен административен орган, при упражняване и в рамките на правомощията му.

При издаването на заповедта е спазена изискуемата от закона форма, като изложените фактически и правни основания позволяват проверка на материалната ѝ законосъобразност.

В хода на административното производство по издаване на акта не са допуснати съществени процесуални нарушения.

По отношение съответствието на атакуваният акт с материалноправните разпоредби на закона:

Съгласно чл. 10б, ал. 1 от ЗСПД, на семействата, чиито деца са записани в осми клас на училище, се отпуска еднократна помощ за покриване част от разходите в началото на учебната година, когато децата живеят постоянно в страната и не са настанени за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето.

Детето на жалбоподателката е записано в осми клас на училище през учебната 2024/2025 г., живее постоянно в страната и не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето. Тези обстоятелства не са спорни по делото.

Съгласно чл. 3, т. 5 от ЗСПД право на семейни помощи за деца имат семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна.

Според чл. 39, ал. 1, т. 4 от Закона за убежището и бежанците чужденците с предоставена временна закрила имат право на социално подпомагане, а според чл. 2, ал. 6 от Закона за социалното подпомагане правото включва само социалните помощи по този закон.

Последната редакция на чл. 3 от ЗСПД е публикувана в ДВ, бр. 69 от 2004 г., а правото на социално подпомагане по чл. 39, ал. 1, т. 4 ЗУБ на чужденците с предоставена временна закрила е въведено през 2007 г. (ДВ, бр. 52 от 2007 г.). С оглед на това, следва да се съобрази нормата на чл. 39, ал. 1, т. 4 от ЗУБ и да се приложи към процесния случай.

По силата чл. 51, ал. 1 на и чл. 47, ал. 1 от Конституцията на Република България, гражданите имат право на социално подпомагане, а отглеждането на децата до пълнолетието им се подпомага от държавата. Нормата на чл. 26, ал. 2 от Основния закон регламентира, че чужденците, които пребивават в Република България, имат всички права по Конституцията, с изключение на правата, за които се изискват българско гражданство, каквото изискване в случая не е налице.

Основателно е позоваването на процесуалния представител на жалбоподателката, адв. В., на Конвенцията за правата на детето, ратифицирана през 1991 г., която съобразно нормата на чл. 5, ал. 4 от КРБ е част от вътрешното ни право и има предимство спрямо останалите норми от вътрешното законодателство, които ѝ противоречат. Според чл. 2 от Конвенцията държавите - страни по същата, зачитат и осигуряват правата, предвидени в тази Конвенция на всяко дете в пределите на своята юрисдикция, без каквато и да е дискриминация, независимо от расата, цвета на кожата, пола, езика, религията, политическите или други възгледи, националния, етническия или социалния произход, имущественото състояние, инвалидност, рождение или друг статут на детето или на неговите родители или законни настойници.

Съгласно чл. 3, § 1 от Конвенцията, висшите интереси на детето са от първостепенно значение във всички действия, отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните и законодателни органи. В текста на § 2 е уредено, че държавите, страни по Конвенцията, се задължават да осигурят на детето такава закрила и грижи, каквито са необходими за неговото благосъстояние, като се вземат предвид правата и задълженията на неговите родители, законните настойници или на другите лица, отговорни по закон за него, и за тази цел те предприемат всички необходими законодателни и административни мерки.

Правото на жизнен стандарт е едно от основните права, признати от Конвенцията. Според чл. 27, § 1 от нея държавите, страни по Конвенцията, признават правото на всяко дете на жизнен стандарт, съответстващ на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие, а съгласно § 3 държавите, страни по Конвенцията, в съответствие с националните условия, в рамките на своите възможности, предприемат необходимите мерки с цел да подпомагат родителите и другите лица, отговорни за детето, да осъществяват това право и в случай на нужда, предоставят материална помощ, програми за подпомагане, особено по отношение на изхранването, облеклото и жилището.

Горното обосновава извода, че оспорената заповед е в противоречие с Конституцията на Република България и Конвенцията за правата на детето, която има пряко приложение относно правото на образование и на социалните права.

Оспореният акт е в противоречие и с Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20 юли 2001 г. относно минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица, която предвижда в чл. 13, т. 2, че държавите-членки създават разпоредби за предоставяне на помощи от „Социални грижи“ на лицата, ползващи се с временна закрила. Такива разпоредби в българското законодателство се съдържат в ЗСПД. В същото време § 76 от ДР на ЗУБ посочва, че ЗУБ въвежда изискванията на Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила и изискванията на Директива 2013/33/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. за определяне на стандарти относно приемането на кандидати за международна закрила. В този смисъл доводите на ответника, че относимите директиви не са транспонирани в българското законодателство, не се подкрепят от закона.

Административният орган е следвало да съобрази, че чл. 29, § 1 от Директива 2011/95/ЕС предвижда, че по отношение на социалното подпомагане условията и редът за предоставяне на основни обезщетения на лицата, на които е предоставена международна закрила, се определят съобразно националното право, но съгласно §2 на разпоредбата възможността за ограничаване на това подпомагане до основните обезщетения трябва да се разбира в смисъл, че обхваща най-малко минимален гарантиран доход за съответното лице. Предоставянето на семейните помощи за деца следва да се разглежда именно като средство за осигуряване на гарантиран минимален доход, както е разписано и в т. 45 от Преамбюла на Директива 2011/95/ЕС.

Предоставената временна закрила на жалбоподателката и детето ѝ по силата на чл. 39, ал. 1, т. 1 от ЗУБ задължава всички власти, органи и институции да признават правата и задълженията им, както на българските граждани и да съобразяват всички законни последици от предоставянето на такъв вид закрила.

Семейните помощи за деца по ЗСПД са особен вид социални помощи по смисъла на Конституцията на Република България, които се финансират от държавния бюджет, съгласно чл. 5 от ЗСПД (Решение № 2 от 2006 г. по к. д. № 9 от 2005 г. на Конституционния съд на РБ). Те се предоставят с оглед разходите по издръжката на децата и са израз на социалната функция на държавата, която е задължена да подпомага отглеждането на децата в семейна среда от родителите и от лицата, полагащи грижи за тях, съгласно чл. 1, ал. 2 от ЗСПД, съответно да служи за постигане на най - доброто за децата в съответствие с принципа по чл. 3, т. 3 от Закона за закрила на детето.

С оглед изложеното, децата, ползващи се с временна закрила, не могат да се третират по-неблагоприятно от останалите деца, граждани на Република България, чужденци със статут на бежанец или хуманитарен статут, чужденци с разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване, чужденци, на които е предоставено убежище, лицата, за които това е предвидено в международен договор, по който Република България е страна.

Семейните помощи са сред основните помощи, гарантиращи правото на децата на жизнен стандарт в съответствие с техните висши интереси, поради което семействата им или лицата, полагащи грижи за тях, не могат да бъдат изключени от кръга на правоимащите по чл. 3, т. 5 от ЗСПД. Ограниченията, уредени в чл. 3, т. 5 от ЗСПД, са в противоречие с Конституцията на Република България и Конвенцията, както и с цитираните директиви, поради което и на основание чл. 5, ал. 1 и ал. 4 от Конституцията на Република България и принципа на примата на правото на Европейския съюз, не следва да се прилагат.

Предвид горните съображения оспорената Заповед е незаконосъобразна, поради което следва да бъде отменена, а преписката, върната на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите към настоящото решение.

С оглед изхода от спора и изрично стореното искане от пълномощника на жалбоподателката, с представен договор за правна защита и съдействие, с указание за оказана безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата и списък на разноските и като се съобрази с направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и предвид ниската правна и фактическа сложност на делото, съдът намира, че следва да присъди адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв.

Така мотивиран, на основание чл. 10, ал. 7, във връзка с ал. 6 от ЗСПД и чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд - Добрич, ІI състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед № ЗСПД/Д-ТХ-В/1190 от 15.10.2024 г. на Директора на ДСП Балчик, с която е отказано отпускане на еднократна помощ по чл. 10б от ЗСПД за детето И. Р. на основание чл. 3, т. 5 от ЗСПД.

ИЗПРАЩА преписката на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Балчик за ново произнасяне по Заявление – декларация с вх. № ЗСПД/Д-ТХ-В/1190/ 02.10.2024 г., подадено от Г. Н. Р., при съобразяване с мотивите на настоящото решение.

ОПРЕДЕЛЯ 7-дневен срок за произнасяне на административния орган.

ОСЪЖДА Агенция за социално подпомагане да заплати на Г. Н. Р. сумата 23 (двадесет и три) лева, представляваща заплатена държавна такса.

ОСЪЖДА Агенция за социално подпомагане да заплати на адвокат М. В. П., АК – Добрич сумата 700 лв. (седемстотин лева), представляваща определено от съда адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на материално затруднено лице.

Решението не подлежи на обжалване.