Р Е Ш Е Н И Е
гр.Добрич 30.04.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ ,
четиринадесети състав , в публично
заседание на двадесет и седми март през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА ТОНЕВА
При участието на секретаря Румяна
Радева , разгледа докладваното от районния съдия гр.д. № 189/2018 год. по описа
на ДРС и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по гр.д. № 189/2018 г. по
описа на Добрички районен съд е образувано по искова молба от „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ„ ЕАД град София, с
която срещу Н.Х.И. с ЕГН ********** е предявен иск по реда на чл. 415, ал.4 от ГПК за установяване на вземане по издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК по ч. гр.д. № 3612/2017 г. на Добрички районен съд за суми:
-
861.72 лева, представляваща дължима главница по договор за стоков кредит №
185942 от 14.05.2016 г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и ответника, ведно със
законната лихва от подаване на заявлението 29.09.2017
г. до окончателното изплащане;
- 230.32 лева –договорна лихва за периода
20.05.2016 г. – 14.04.2017 г.;
- 120.00 лева – такса разход при изискуем
кредит;
- 66.05 лева –обезщетение за забава за
периода 20.04.2017 г. -29.09.2017 г.
Предявените искове черпят правното си
основание от разпоредбите на чл. 240,ал.1 от ЗЗД и чл. 99 , ал.1 от ЗЗД.
Претендират се разноските по
делото и в заповедното производство .
Излагат се следните обстоятелства
:
На 14.05.2016 г. между „Банка ДСК „ ЕАД в качеството на кредитор и Н.Х.И. с
ЕГН ********** е сключен договор
за стоков кредит № 185942 от 14.05.2016 г. в размер на 1326.23 лева за закупуване на стока от
„Технополис България „ ЕАД .
Кредитополучателят се е задължил да
върне сумата по кредита в срок до 14.04.2017 г. на 11 погасителни вноски ,
определени съгласно погасителен план .
В срока на договора Н.Х. не е
изплатил изцяло дължимия паричен заем към „Банка ДСК „ ЕАД .
На 20.04.2017 г. е подписано
Приложение № 1 към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от същата дата,сключен между „Агенция за събиране на вземания„ ЕАД и „Банка ДСК“ ЕАД и вземането ,произтичащо от договор за стоков кредит № 185942 от 14.05.2016 г. , сключен между „Банка ДСК „ ЕАД
и Н.Х.И. е прехвърлено на „Агенция
за събиране на вземания„ ЕАД .
В срока по чл. 131 от ГПК е
постъпил отговор от ответника чрез
назначен особен представител адвокат Г.П. ***.
Изразено е становище за
неоснователност на исковете поради непредстяване към исковата молба на
доказателства за прехвърляне на вземането по процесния договор за кредит на „Агенция за събиране на вземания„
ЕАД.
Районният съд , след преценка на
събраните доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна следното :
Искът е допустим като предявен в срок след дадени указания от съда поради
връчване на заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № 3612/2017 г. на ДРС на длъжника по реда на чл. 47 , ал.5 от ГПК .
Установява се от представените по
делото доказателства сключването на договор за стоков кредит № 185942 от 14.05.2016 г. между „Банка ДСК „ ЕАД в качеството на кредитор и Н.Х.И. в качеството на кредитополучател за сума в
размер на 1326.23 лева .
Към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповедта за
изпълнение на парично задължение по ч. гр.д. № 3612/2017 г. на ДРС е настъпил
падежа за заплащане на всички вноски по кредита на дата 14.04.2017 г.
Видно от приетия като
доказателство по делото рамков договор за покупко-продажба на вземания от 20.04.2017 г. и приемо-предавателния
протокол към него ,представен във вид на нотариално заверен препис в съдебно
заседание от 27.03.2018 г. , кредиторът „Банка ДСК „ ЕАД в качеството на цедент прехвърля на ищеца по
делото „Агенция за събиране на взеаминя „ ЕАД
в качеството на цесионер процесното вземане към ответника Н.Х.И. .
Крайният срок на договора за
кредит е 14.04.2017 г.
Заявлението по чл. 410 от ГПК е депозирано
след настъпването му по пощата на
29.09.2017 г.
Ответникът чрез назначения от
съда представител заявява,че не оспорва размера на непогасените задължения по
кредита,представляващи главница , договорна лихва и обезщетение за забава в
размерите , заявени в исковата молба.
За установяване размера на търсената такса разходи при изискуем кредит
ищецът представя Тарифа за лихвите ,
таксите и комисионите , които Банка ДСК
прилага по извършени услуги.
Видно от тарифата от длъжника
е дължима такса в размер на 120.00 лева при изискуем кредит .
С оглед изложеното исковата
претенция е основателна и следва да бъде уважена в цялост .
Относно отговорността за разноски
:
На основание чл. 78,ал.1 от ГПК и
направеното от ищеца искане ,ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените в производството по гр.д.
№ 189/2018 г. по описа на Добрички районен съд разноски за заплатена държавна такса,депозит
за особен представтел и юрисконсултско възнаграждение .Съгласно чл. 78,ал.8 от ГПК в полза на юридическите лица се присъжда
и възнаграждение в размер,определен от съда , ако те са били защитавани
от юрисконсулт , като размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля минималния такъв за съответния вид дело , определено по реда на чл.
37 от Закона за правната помощ.
Отчитайки,че в настоящото
производство ищецът е бил защитаван от юрисконсулт ,вида и обема на извършените
процесуални действия и в съответствие с чл. 25 , ал.1 от Наредбата за правната
помощ ,съдът намира,че следва да бъде определено възнаграждение в размер на
100.00 лева .
Следвателно ответникът следва да
заплати на ищеца разноски в производството по настоящото дело ,както следва -124.44 лева държавна такса , 308.97 лева
възнаграждение за особен представител и 100.00 лева юрисконсултско
възнаграждение .
Съгласно т. 12 на ТР № 4/13 съдът следва да
се произнесе по разноските в заповедното производство . След разпределение на отговорността за разноските ,
ответникът по установителния иск
съобразно изхода на спора следва да заплати на ищеца разноски в
заповедното производство в размер на 25.56 лева държавна такса и 50.00 лева юрисконсултско
възнаграждение .
Водим от горното , Добричкият
районен съд
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „Агенция
за събиране на вземания„ ЕАД град София ЕИК
********* и Н.Х.И. с ЕГН
********** ,че Н.Х.И. с ЕГН ********** дължи на „Агенция за събиране на
вземания„ ЕАД град София ЕИК ********* по заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по ч. гр.д. № 3612/2017 г. на Добрички районен съд следните
суми:
-
861.72 лева, представляваща дължима главница по договор за стоков кредит №
185942 от 14.05.2016 г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и ответника, ведно със
законната лихва от подаване на заявлението 29.09.2017
г. до окончателното изплащане;
- 230.32 лева –договорна лихва за периода
20.05.2016 г. – 14.04.2017 г.;
- 120.00 лева – такса разход при изискуем
кредит;
- 66.05 лева –обезщетение за забава за
периода 20.04.2017 г. -29.09.2017 г.
ОСЪЖДА Н.Х.И. с ЕГН ********** да заплати на „Агенция
за събиране на вземания„ ЕАД град София ЕИК
********* разноски в заповедното производство по ч. гр.д. № 3612/2017 г. на Добрички районен съд в размер на 25.56
лева държавна такса и 50.00 лева юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Н.Х.И. с ЕГН ********** да заплати на „Агенция
за събиране на вземания„ ЕАД град София ЕИК
********* разноски в производството по гр.д. № 189/2018 г. по описа на Добрички
районен съд в размер на 124.44 лева държавна такса , 308.97 лева възнаграждение за особен
представител и 100.00 лева юрисконсултско възнаграждение .
Решението подлежи на обжалва пред Добрички окръжен съд в двукесмичен срок
от съобщаването му на страните .
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :