МОТИВИ КЪМ
ПРИСЪДА ПО НОХД № 299/2016Г.
ПО ОПИСА НА РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ
Наказателното производство е
образувано по внесен от Районна прокуратура гр.Кубрат обвинителен акт срещу подсъдимия Г.Ю.Х. ***, за това, че на 20.03.2016 г. в с. Веселец, обл.
Разград, е намерил чужда движима вещ - 1 брой мобилен апарат марка модел „SONI
Xperia Е4 Black”, с поставено защитно стъкло и поставен в кожен черен калъф на
обща стойност 167.00 лева, собственост на Т.Х.М. от гр. Каолиново, обл. Шумен и
в продължение на една седмица не е съобщил за нея на собственика, на властта
или на този, който я е загубил - престъпление по чл.207, ал.1 от НК.
В съдебно заседание
представителят на районната прокуратура поддържа обвинението, така както е било
възведено с обвинителния акт. Заявява, че събраните по досъдебното производство
и на съдебното следствие доказателства, както и самопризнанията на подсъдимия
установяват по безспорен начин авторството му в извършване на инкриминираното
деяние. С оглед признанието на
подсъдимия за виновност, както и останалите смекчаващи вината обстоятелства,
предлага на същия да бъде наложено предвиденото за това престъпление наказание
– глоба, което да бъде определено на минимума.
Подсъдимият Г.Ю.Х., както на
досъдебното производство, така и в съдебно заседание се признава виновен в
извършване на деянието, за което е обвинен и изразява съжаление за стореното.
Изразява съгласие да не се разпитват всички свидетели и вещото лице, а при
постановяване на присъдата да се използва непосредствено съдържанието на
протоколите за съответните процесуално следствени действия. Поради това делото е разгледано по реда на съкратеното съдебно следствие по чл.371, т.1
от НПК. Защитникът на подсъдимия също изразява съгласие да не се разпитват
свидетелите и да не се изслушва експерта, като излага доводи, че са налице
предпоставките за постановяване на осъдителна присъда с оглед събраните в хода
на съдебното следствие безспорни доказателства и с оглед многобройните
смекчаващи отговорността обстоятелства, пледира да налагане на наказание глоба
в предвидения в закона минимум.
Съдът, след преценка на събраните
по делото писмени и гласни доказателства на основание чл.14 от НПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
Подс.Г.Ю.Х. е 44-годишен, с
българско гражданство, женен, неосъждан, с основно образование, безработен.
Св.Тоня М. е с постоянен адрес ***.
Всеки петък, събота и неделя М. посещавала с.Веселец, където живеел съпругът й в
наследствена къща. На 20.03.2016г. М. и съпругът й били в с.Веселец, когато
след обяд решили да отидат на гости при познати в с.Иван Шишманово. Преди да отпътуват
минали през централната част на с.Веселец, където от връхната дреха на св.М. на
тротоара пред хранителен магазин паднал мобилният й апарат марка модел „SONI
Xperia Е4 Black”, с поставено защитно стъкло и поставен в кожен черен калъф. М.
не забелязала, че телефонът е паднал, след което със съпруга си пристигнали в
с.Иван Шишманово.
На същата дата - 20.03.2016 г.,
след обяд, подс.Х. отишъл от с.Иван Шишманово, където живеел до с.Веселец, за
да пазарува от хранителен магазин. Подсъдимият пристигнал с автомобила си до
с.Веселец и спрял в централната част на населеното място, където имало
хранителен магазин. При слизането си от колата подс.Х. забелязал на земята
изгубения преди това от св.М. мобилен апарат марка модел „SONI Xperia Е4 Black”,
който бил в кожен калъф. Подсъдимият взел намерената от него вещ - мобилния
апарат собственост на св.М. и го прибрал в джоба си. Х. влязъл в магазина, за да пазарува, но не
казал на никой за намерения на тротоара пред магазина мобилен телефон. След
като напазарувал подс.Х. се прибрал в дома си в с.Иван Шишманово.
В рамките на една седмица, т.е.
за времето от намирането на инкриминираната вещ - мобилен апарат марка модел
„SONI Xperia Е4 Black”, с поставено защитно стъкло и поставен в кожен черен
калъф, подсъдимият не е съобщил за местонахождението на намерената от него вещ
на собственика, на св.М. или на полицията, а тъй като се нуждаел от парични
средства Х. след около 10 дена отишъл в гр. Каолиново и там заложил намерената
от него вещ-мобилен апарат в заложна къща, срещу което получил сумата от 110,00
лева от св.Костадинов-съсобственик и управител в заложна къща „СТ и К9086”
гр.Каолиново. При залагането на вещта подс.Х. не съобщил на св.Костадинов, че
мобилният телефон е намерен и не е негов. Впоследствие заложеният мобилен
апарат бил закупен от св.А.М., който от своя страна го продал на св. М.М..
Впоследствие св. М. предал на служител при УП-Завет с протокол за доброволно
предаване закупеният от него мобилен апарат марка модел „SONI Xperia Е4 Black”.
Същият бил без коженият калъф. Срещу разписка мобилния апарат марка модел „SONI
Xperia Е4 Black” е върнат на собственика - св.М..
Според оценката на вещото лице
изготвило съдебно-оценъчната експертиза, стойността на намерената вещ 1 брой
мобилен апарат марка модел „SONI Xperia Е4 Black”, с поставено защитно стъкло и
поставен в кожен черен калъф възлиза на обща стойност 167.00 лева.
По доказателствата:
Възприетата от съда фактическа обстановка
се доказва по непротиворечив начин от събраните по делото и преценени по реда
на чл.14 от НПК, писмени и гласни доказателства: обяснения на подсъдимия, както
и приобщените по реда на чл.283 от НПК показания на свидетелите Т.Х.М., К.Г.К.,
А.Е. М. и М. Ф. М. и оценителна експертиза, справка за съдимост, декларация за
семейно и материално положение и имотно състояние.
Съдът кредитира изцяло показанията на
свидетелите и обясненията на подсъдимия. Същите са логични и безпротиворечиви и
съответстват на останалите събрани по делото доказателства.
Съдът кредитира изцяло и останалите събрани
по делото писмени доказателства. Същите кореспондират, както помежду си, така и
в цялост на установената по делото фактическа обстановка.
От правна страна:
При така установеното от фактическа страна,
съдът намира, че подсъдимият Г.Ю.Х. с действията си е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по
чл.207, ал.1 от НК, тъй като на 20.03.2016 г. в с. Веселец, обл.
Разград, е намерил чужда движима вещ - 1 брой мобилен апарат марка модел „SONI
Xperia Е4 Black”, с поставено защитно стъкло и поставен в кожен черен калъф на
обща стойност 167.00 лева, собственост на Т.Х.М. от гр. Каолиново, обл. Шумен и
в продължение на една седмица не е съобщил за нея на собственика, на властта
или на този, който я е загубил.
От обективна страна – подсъдимият
е имал фактическа власт върху предмета на престъплението, която е получил без
правно основание, но същевременно не е установил тази власт и противоправно.
Движимата вещ – мобилен телефон и калъф, е излязла от фактическата власт на собственика
– св.М. и тя не е знаела къде се намира. Изпълнителното деяние осъществил чрез
бездействие – като в продължение на една седмица не съобщил на собственика, на
този който я е загубил или на властта, че вещта е у него.
При извършване на деянието подсъдимият Г.Ю.Х. е
действал при пряк умисъл: съзнавал общественоопасния характер на извършеното и
неговите общественоопасни последици и целял настъпването на вредоносния
резултат, което е обективирано в поведението му: съзнавал, че вещта е чужда
собственост, че той я е намерил и че не е съобщил на когото трябва за нейното
местонахождение.
По наказанието:
Предвид изложеното съдът призна
подс.Г.Ю.Х. за виновен в извършване на престъплението по чл.207, ал.1 от НК, като
при индивидуализацията на наказанието съобрази смекчаващи отговорността
обстоятелства: чисто съдебно минало, признанието за виновност, изразеното
съжаление, съдействието, което оказва на разследващите органи; отегчаващи
отговорността обстоятелства: няма. С оглед изложеното, съдът определи
наказанието при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и му наложи
предвиденото за това престъпление наказание глоба в минимален размер от 100.00
лева.
С оглед този изход на делото –
осъдителна присъда, на
основание чл.189, ал.3 от НПК, подсъдимият Г.Ю.Х. следва да заплати
направените по делото разноски в полза на ОД на МВР – гр. Разград сумата 24.15 лева – разноски
на досъдебното производство.
В този смисъл съдът постанови
присъдата си.
Председател: /П/ Ал.
Великова