ДОПЪЛНИТЕЛНО
РЕШЕНИЕ
Гр.
Лом, 18.08.2022 г.
Ломският районен съд, пети граждански състав, на
осемнадесети август, две хиляди двадесет и втора година, в закрито заседание, в следния състав:
Председател:
Елица Орманова,
като разгледа докладваното от съдия Орманова гражданско дело № 273 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, съобрази
следното:
По молба с вх. № 262669/14.07.2022 г.
Производството е по реда на
чл. 250 от Граждански процесуален кодекс (ГПК).
От ищеца “ОТП
ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:,
представлявано от И.Г.Д. - М. - Изпълнителен директор, чрез пълномощника си
юрисконсулт И П, е заявено искане, което по съществото си
съставлява такова за допълване на решението по делото, като се иска съдът да се произнесе с изричен диспозитив, с
който да се отхвърли претенцията за
законна лихва върху главницата за периода
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до 29.04.2019 г. , тъй като в мотивите съдът е приел, че същата се
дължи от 30.04.2019 г., когато е станала изискуема цялата неизплатена главница
общо 1740,75 лв. до окончателното й изплащане, без да се е произнесъл по това в
диспозитива на решението.
По реда на чл. 250, ал. 2 от ГПК
постъпилата молба е съобщена на противната страни, която в срока по закон не е
изразила становище.
Съдът, като прецени представените пред
него доказателства, и във връзка с наведените твърдения, намира следното:
С нормата на чл.
250 ГПК е предвидена възможност за допълване от съда на постановения от него
съдебен акт в случай, че не се е произнесъл по цялото искане. Молбата за това
може да се подаде в едномесечен срок от връчването на решението или от
влизането му в сила.
В случая молбата е депозирана в срока по
закон, от активно легитимирано лице, поради което е допустима.
Разгледана по същество е и основателна, поради
следното:
От анализа на заявените искания и данните по делото
съдът констатира, че действително с определението за насрочване на делото от
02.11.2021 г. е приел за разглеждане главен иск
с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено спрямо ответника
съществуването на вземания на “ОТП Факторинг България” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: г, като частен правоприемник на „Банка ДСК” ЕАД
- цедент, за които са издадени Заповед за изпълнение на парично задължение от
31.03.2014 г. и изпълнителен лист от 31.03.2014г. по ч.гр.д № 346/2014 г. по
описа на PC - Лом, произтичащи от Договор за кредит за текущо потребление от
26.06.2009 г. и включващи: сумата от 1740,75 лева - главница, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаването на заявлението – 28.03.2014 г., до изплащане на вземането;
139,70 лева - договорна лихва за периода от 30.08.2013г. до 27.03.2014 г.,
24,72 лева - мораторна лихва за периода от 30.08.2013 г. до 27.03.2014г. и
60,00 лева заемни такси.
В диспозитива на решението съдът не се е произнесъл по
цялото искане на ищеца по този главен иск, а единствено в мотивите /стр.9 от
решението/ е прието, че лихва за забава върху главницата от 1740,75 лв. се
дължи, считано от 30.04.2019 г., а не както ищецът претендира – от 28.03.2014
г.
При тези обстоятелства са налице предпоставките
на чл.
250, ал.1 от ГПК за допълване на решението.
Водим от горното и на основание чл. 250,
ал. 3 от ГПК, съдът:
Р Е Ш И :
ДОПЪЛВА решение № 260085 от
21.06.2022 г., постановено по гр.д. № 273 от описа на ЛРС за 2021 г., КАТО в
диспозитива на решението, на стр. 12, след
установителния диспозитив: „ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че В.А.Н., ЕГН **********,***, дължи на “ОТП Факторинг България” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: представлявано от изпълнителния
директор И.Д.- М., като частен правоприемник на „Банка ДСК” ЕАД - цедент, вземания по Договор за кредит за текущо
потребление от 26.06.2009 г., както следва:
1740,75 лева /хиляда седемстотин и четиридесет лева и седемдесет и пет
стотинки/ главница; 139,70 лева /сто тридесет и девет лева и седемдесет
стотинки/ договорна лихва за периода от 30.08.2013г. до 27.03.2014 г., 24,72
лева /двадесет и четири лева и седемдесет и две стотинки/ мораторна лихва за
периода от 30.08.2013 г. до 27.03.2014г. и 60,00 лева /шестдесет лева/ заемни
такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.04.2019 г. до
окончателното й изплащане, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 31.03.2014 г. по
ч.гр.д № 346/2014 г. по описа на PC – Лом.“,
ДОПЪЛВА следния текст:
„като ОТХВЪРЛЯ иска
за присъждане на законната лихва за забава върху главницата за периода от 28.03.2014
г. до 29.04.2019 г.“
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Окръжен
съд – Монтана в двуседмичен срок от съобщението до страните
за постановяването му – арг. от разп. на чл. 248, ал. 3 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: